Ян ван Хелсинг
Не пипай тази книга! (16)

11. Космическите закони

Както физическият, така и финият свят има свои закони. В случая ни интересуват т.нар. духовни или космически закони. Думата космос е гръцка и означава ред. Следователно ние живеем в ред или в някаква част на този ред, който подлежи на закономерности, тъй като в противен случай щеше да е хаос (също идва от гръцки), т.е. безредие. Ние сме част от реда и неговите закони.

Накратко ще спомена най-важните от тях. Позволявам си да цитирам части от книгата си „Децата на Новото хилядолетие“ с уговорката, че за някои от читателите това ще означава повторение. Въпреки това ви моля да не пропускате тези редове, защото щом медиите и историческите книги не престават да повтарят лъжите си, е необходимо истината също винаги да бъде повтаряна. Както при тестовете за чужди думи, и тук е добре нещата да се преговарят. Радвайте се, че сега ще го правите свободно, а не както в училище — задължително (това беше шега).

1) Закон за причинността (Закон на кармата)^[1]

Това е законът за причината и следствието. Същото казва и поговорката: „Каквото посееш, това ще пожънеш“; за материалисти и атеисти: „Каквото повикало, такова се обадило“. Според него, ако сеем деструктивност, ще пожънем деструктивност. Ако сеем злоба и омраза, ще получим злоба и омраза. Ако отглеждаме пшеница, 100% ще получим пшеница, а не ръж. Според това как се грижим за семето и колко внимание му даряваме, толкова по-добре и по-голямо ще израсте то, без значение за какво семе става дума.

Този закон е наречен също Закон за равновесието или Закон за кармата (от санскрит „карма“: действие, понякога го превеждат като път на служене). Законът за кармата се основава на принципа, че очевидно ние хората можем да научим правилното божествено-духовно поведение само когато по-късно изпитаме същото нещо, което сме причинили на други живи същества. Не става дума за наказание, както твърдят критиците и незнаещите. Законът по-скоро е в услуга на духовната еволюция, разбрана чрез опита. Той е гаранция, че всеки човек (или по-точно: всяка душа) ще се сблъсква с един и същ проблем толкова дълго, колкото е необходимо, за да го реши. Всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие се връща към нас като бумеранг. От хората се иска пълна отговорност за съдбата им.

В енергийното поле (аурата) ясновидецът вижда кармата, т.е. живото човешко минало — мисли, чувства, дела. Той не провижда задължително в бъдещето, а само в направеното до момента и евентуално може да предположи последствията. Те ще се сбъднат, ако човек не промени нещо в живота си. Съдбата е изменчива. Съдба означава, че това, което сме излъчили, ще се върне към нас. Ако на следващия ден вземем генерално решение, което ще промени живота ни към конструктивност и любов, съдбата ни също ще се промени.

 

2) Законът за аналогията (Каквото горе, такова и долу)

Този закон е известен и като херметическия закон на Хермес Трисмегист: „Това, което е долу, е същото като това, което е горе. И това, което е горе, е същото като това, което е долу, за да допринесе за чудото на едно единствено нещо“. Афоризмът е популярен и като „Каквото на небето, такова на земята“. В макрокосмоса, така и в микрокосмоса действат едни и същи закони.

Духът, съзнанието и мистичното са вплетени в тъканта на нашия материален свят, но качеството и стойността на тези отвъдни понятия са непълни. Етиката, любовта, мъдростта, познанието, истината и радостта са само земен отзвук на това, което е в отвъдното. Ако се замислим, че за момента човешкият мозък не използва и 20% от потенциала си и че нашата божествена искра е джудже, което се грижи за комуникацията с божественото, само можем да предполагаме какво точно означава аксиомата „каквото горе, такова и долу“.

Към Закона за аналогията спада и аксиомата „каквото вътре, такова и отвън“. Тялото е отразена картина на душата и съответно болестта е отражение на вътрешното състояние, на състоянието на душата.

 

3) Закон за резонанса (лат. „resonare“: съзвучене)

Както човекът, така и духовният свят подлежи, подобно на камертона или радиоприемника, на Закона за резонанса. Приемник, настроен на УКВ, не може да улавя средни или дълги вълни. При хората е същото. Ако някой е агресивен и пълен с омраза, той не възприема любовта. Всеки може да вземе само тези области от реалността, с които трепти в резонанс. Изразите „Всеки вижда това, което иска да види“ или „Светът около тебе е твое огледало“ означават същото нещо.

Светът около нас ще предлага винаги това, което сами излъчваме. Ако лъжем, ще бъдем лъгани. Ако ни е страх, ще се конфронтираме със страховете си. Ако резонираме с любовта, ще я привлечем към себе си. Ако живеем с радост, винаги ще намираме нещо, за което да се радваме. Това се нарича качество на резонанса. Ако изменим светогледа си, светът около нас като огледало ще ни покаже промяната.

В отвъдното качеството на резонанса е по-разбираемо като Закон за афинитета или Принцип за привличане на подобното. Елементарната сила, която задвижва онези съзнателни процеси, е тази, която ние обичайно наричаме „небе“ или „ад“. Защото, когато — по Закона за резонанса — духовните тела на всички лъжци и на всички самоубийци, измамници, лихвари и т.н. се съберат в отвъдното — за тях това е истински „ад“.

Но и на Земята е същото. Тъй като и тук преживяваме Закона за резонанса, и тук лъжците се събират с измамници, лихвари и т.н., за такива хора Земята става „земен ад“.

 

4) Законът за превъплъщението се базира на Закона за ритъма

Ритъмът може да бъде наречен регулирана вибрация. Както вибрацията се отнася към музикалните ноти, така ритъмът се отнася към мелодията. В ритъма има повторение и цикли. Цялата вселена може да бъде категоризирана с понятия като вибрации, ритми и вълни — последица от структурираните, периодични фази, които са в основата на всяко събитие. Животът и всичко, свързано с него, се разгръща в поредица от прогресии и цикли, които са спираловидни по природа; след това те отново се събират. В опредено време всичко се превръща в своята противоположност.

Към този закон можем да причислим и Закона за реинкарнацията. Както материята е разделена на две — на мъжка и женска — така животът се подразделя на битие и отвъдно. Когато умираме в битието, се раждаме в отвъдното и смятаме него за реалност. Следователно който може да се отдръпне в известна степен от субективността на явленията, разбира, че раждането и смъртта, съответно битието и отвъдното, в крайна сметка са двете страни на едно и също нещо.

Животът се разгръща в полярен свят, в редуването на две различни плоскости — на материално-физическо и на фи-номатериално-отвъдно. Когато се връщаме от отвъдното вън физическото, говорим за реинкарнация, за въплъщаване на душата или прераждане.

Тук е в сила познанието, че в новата инкарнация вземаме всички действия — „добри“ и „лоши“, за да разберем приятното и неприятното, което сме причинили на другите преди, и на тази основа да продължим своето духовно развитие Това се подчинява на Закона за причина и следствие: един ден ще трябва да пожънем всичко, което сме посели.

Учението за прераждането говори за колелото на прераждането. Някои вярват, че играта от раждане, смърт и прераждане продължава до безкрай, защото постоянно вършим нови неща, които отново и отново ще трябва да изпитаме върху себе си. Това едва ли е така (направо бих казал, че не бихме имали и желание…). Цикълът се преустановява с постигането на една определена степен на етика и съзнание — или казано по-просто: когато ние станем едни „приятни“ хора, няма повече да се връщаме на Земята.

Едва тогава ще прекратим колелото на преражданията, когато решим всички задачи, поставени от нас самите, и всички събития, които желаем да преживеем, бъдат преживени. Ако това състояние някога бъде постигнато, ние винаги можем отново да се инкарнираме по желание, може би, за да бъдем другар или съпруг/а на някого, или пък лечител или монах. Ако не искаме, развитието на душата продължава във фино-материалния свят. Там няма граници, защото и финият свят е изграден от различни нива и пространства (с които сега няма да се занимавам, за да не усложнявам темата).

Последната степен на само-познание, само-облагородяване, само-работа в смисъла на учението на Исус би трябвало да е възможно да се изпълни в един земен живот.

В книгата си „Исус 2000 — Царството на мира идва“ баща ми пише следното:

„Процесът на развитие на душите ни минава по пътя на прераждането, което за мнозина е само теория или хипотеза, но то всъщност е единствената възможна логика за разбиране на света и Бога, както показват многото публикации, семинари и международни конгреси през последните десетилетия. Трудностите възникват още в самата дефиниция. Преводът от латински на re-m-carne е «отново в плът», с което се има предвид реинкарнацията или палингенезията, т.е. учението за връщане в материята и повторение на земния живот като човек. Напротив, при странстването на душите (метемпсихоза) се смята, че след смъртта човешкото АЗ би могло да премине в растение или животно. Последното често се омаловажава от западните поддръжници на прераждането, но това няма нищо общо с първоначалната чистота на гностическото учение; привържениците обикновено го наричат «индуисткия път», който е различен от нашия християнски процес на развиване на душата.“ (13, S. 233)

Иска ми се да ви разкажа три случки, които биха могли да демонстрират факта на предишните инкарнации. Става дума за три деца. Труц Хардо, един от водещите германски експерти в областта на прераждането и терапията на регресивното спомняне и един от хората, пътували най-много по тази Земя, свидетелства за първите две от тях. Като автор на множество книги, свързани с темата за прераждането, той направи много за вникването в тази ефимерна материя; книгата му „Актуално за реинкарнацията — деца доказват прераждането“ представи солиден материал по темата. В главата „Майка ми живее в Чарлс сити“ четем следния епизод: Роми е дъщеря на Бари и Бони Крийс, които живеят в Дес Моинес, щата Айова, САЩ, където е и родена. Малката постоянно повтаря, че била момче и се казвала Джо Уилямс. С времето родителите научават все повече неща за живота на Джо. Естествено в началото смятат всичко за плод на бурната детска фантазия. Момичето твърди, че е живяла в Чарлс сити. Най-вероятно е чула името на града, намиращ се на почти 200 километра от Дес Моинес, по телевизията. Твърди също, че била омъжена за жена на име Шийла, с която имали три деца: нещо, което също не притеснило родителите кой знае колко. След време тя започва да повтаря, че предишната й майка се казва Луис Уилямс и че Джо бил израснал в къща с покрив от червени цигли. Веднъж по негова вина избухнал пожар и при гасенето майка му си изгорила ръката и си наранила крака — Роми точно посочила мястото на десния крак. Тя постоянно молела родителите си да я заведат в Чарлс сити, защото искала да посети предишната си майка, за да й кажела че „всичко е наред“. Родителите й дълго време не знаели как да постъпят. Веднъж, когато били на улицата и покрай тях профучал мотор, Роми изпаднала в паника. След тази случка започнала да описва как тя като Джо имала мотор и как Джо заедно с жена си Шийла, която седяла зад него, загинали при нещастен случай. Роми продължавала постоянно да моли родителите си да я заведат в Чарлс сити, за да им покаже всичко, и най-вече да се представи на майка си, така че родителите й счели случилото се за достатъчно важно, за да изпълнят настойчивата й молба. Но как да постъпят?

Били чували за някакъв професор от Калифорния, разследващ подобни случаи на деца, които си спомнят минали животи. Свързват се с него (индиеца проф. Хемендра Бенерджи) и през зимата на 1981 г. заедно с жена си и двама шведски журналисти от списание Allers той пристига в Дес Моинес, за да проучи случая на Роми Крие. Това, така да се каже, е „идеалният случай“ за изучаване на реинкарнация, защото един изследовател поема пример, който още не е решен от страна на засегнатия. Повечето пъти човек просто се позовава пост фактум на информацията с надеждата, че всичко от казаното е коректно. След като проф. Бенерджи е информиран от родителите, разбира се, и от самата Роми за всичко с подробности, те седнали в колата и отпътували.

С наближаването на Чарлс сити, Роми ставала все по-неспокойна. Тя се катерела по предната седалка и когато влезли в града, казала: „Трябва да купим цветя за мама Уилямс. Най-много обича сини. И не бива да влизаме през предната врата. Трябва да отидем зад ъгъла до вратата в средата.“ Купили, както пожелала, букет сини цветя. Още веднъж погледнали в телефонния указател и се уверили в името и адреса на Луис Уилямс. Естествено Роми показвала пътя.

Най-накрая двамата репортери откриват описаната от дъщерята къща в едно от предградията на Чарлс сити. Тя се оказва бяло бунгало без червени цигли, както твърдяла Роми. На една табела пишело: „Моля, ползвайте задния вход.“ Когато почукали, подпирайки се на патерица, се появила възрастна дама. На десния си крак имала превръзка. Попитали дали тя е г-жа Луис Уилямс. Тя потвърдила. „Имали ли сте син на име Джо?“

„Да.“

Казали й, че биха желали да си поговорят малко по-подробно за това, но г-жа Уилямс отвърнала, че в момента е невъзможно, защото имала час при лекар. По-късно, след около един час, тя с удоволствие щяла да бъде на тяхно разположение. Роми била много разочарована, защото си представяла средната с предишната си майка по съвсем различен начин. Синият букет си останал така. Очите й се напълнили със сълзи.

След един час групата от седем души отново застава пред вратата на г-жа Уилямс. Изглежда че тя ги е очаквала и ги кани да влязат. Малката Роми можела да даде букета на г-жа Уилямс. Тя била приятно изненадала и казала, че за последен път е получила такъв букет от сина си Джо. Разказали й за Роми, която си спомняла миналия живот на сина й. Г-жа Уилямс слушала онемяла. Сигурно се е чувствала като някого, пред когото внезапно се появили извънземни и започнали да му разказват истории от миналото. Наложило й се да потвърди подробностите и постоянно питала: „Откъде тя знае всичко това?“ Жената не разбирала как едно малко момиченце е научило за нея и починалия й син, след като не познавала никого от Дес Моинес, който би могъл да е разказал историята на Роми. Попитали я защо е описала къщата с червени цигли, а тя отвърнала, че преди години силна буря предизвикала големи поразии в Чарлс сити, покривът се повредил и се наложило да бъде препокриван. А защо Роми твърдяла, че в къщата трябва да се влиза през страничната врата? — По онова време Джо я бил накарал да престрои къщата. Посъветвал я да заключва предната врата през зимата.

Въпреки че г-жа Уилямс не вярвала в прераждането и всичко й се струвало доста невероятно, тя се почувствала привлечена от Роми. Двете отишли в съседната стая. Когато отново се върнали, се държали за ръце. Г-жа Уилямс носела снимка в рамка и, грейнала от радост, казала: „Тя разпозна всички.“ Показала я на присъстващите — снимката, която направила на последната Коледа преди смъртта на Шийла и Джо. Г-жа Уилямс отново повторила, че в съседната стая Роми разпознала всички от снимката. В хода на разговора майката отново потвърждава много от нещата, които Роми е разказала на родителите си. Действително през 1975 г. при нещастен случай Джо и Шийла загинали с мотор и наистина двамата имали три деца. Имената на роднините, споменати от Роми още вкъщи, са верни. Госпожата потвърждава пожара, за който говори момичето и в който тя изгаря ръката си.

Нито г-жа Уилямс, нито родителите на Роми обаче били готови да повярват в реинкарнацията. Твърде обременени от църковната догма, те не можели да приемат прераждането на Джо. За тях тримата случката остава неразгадан феномен, но г-жа Крийс изключва дъщеря й да е измамница: „Със сигурност мога да кажа, че дъщеря ми не лъже.“

Този пример ясно показва колко е трудно хората да скъсат със старите си убеждения. (27, S. 29ff)

 

Във втория пример условията са други, защото детето расте при родители, които са наясно с реинкарнацията. В главата „Тригодишен изобличава убийците си“ четем криминална история, разказана от известен израелски професор и лекар, Ели Лаш:

Друзите са народ от около две хиляди души, които вече дълго време живеят из Ливан, Сирия, Йордания и областите на днешен Израел. Те не са нито мюсюлмани, нито християни и имат своя собствена религия. В Израел могат да бъдат открити най-вече в Голанските възвишения. Те са единствените не-еврейски граждани в израелската армия. Прераждането е центърът на вярата им. Когато едно дете бъде родено, се преглежда за родилни белези, защото друзите са убедени, че те показват смъртоносните рани, нанесени в някой предишен живот. Ако намерят такива, изчакват, докато детето започне да говори, и се опитват да разберат нещо повече за предишния му живот, за да открият опорните точки за предишната му смърт. Знае се, че малките деца често не правят разлика между станалите преди и настоящите житейски събития, вследствие на което изживяват всичко като в един живот. Когато обаче станат на три години и вече определено могат да различават миналото от настоящето, с детето се отива на мястото (ако го е споменало), където то твърди, че е живяло. Обикновено това е церемония, за която се сформира един вид местна разследваща комисия под ръководството на най-старите жители в селото.

Едно такова дете с червен родилен белег на горната половина на челото си навършва три години; съставена е група от петнайсет мъже. В нея влизат бащата и други роднини на момчето, някои от най-възрастните мъже, както и представители на три околни села. От обясненията на малчугана става ясно, че той трябва да е живял някъде в околността. Единственият поканен не-друз е професор Ели Лаш, известен с интереса си към прераждането. Групата стига до съседното село. Питат момчето дали му е познато. То отвърнало, че е живяло другаде. Отиват в следващото. Там отговорът е същият. Пристигат в трето село. Момчето потвърдило, че това е неговото село. Внезапно си припомнило предишното име.

Още преди месеци то споменало, че някакъв мъж го посякъл с брадва, но не помнело имена, а сега вече знаело името и фамилията си от миналия живот. Единият от старците от близко село, който участвал в групата, познавал мъжа с това име. Той казал, че преди около четири години е бил обявен за безследно изчезнал, защото се смятало, че е станал жертва на военните безредици в района: това съвсем не било рядкост — хора да попаднат на границата между израелци и сирийци и да бъдат пленявани или разстрелвани като шпиони. Тръгнали през селото. Момчето посочило къщата си. Събрали се много зяпачи. Детето спонтанно направило крачка към един мъж и казало: „Ти не си ли…?“ (Ели забравил името.) Мъжът отговорил само с едно „Да“.

„Преди ти бях съсед. Веднъж се скарахме и ти ме уби с брадвата.“ По думите на Ели Лаш, мъжът пребледнял. А тригодишният казал: „Даже знам къде ме зарови.“

И така цялата група, придружена от зяпачите, се отправя към поляните край селото. Подканили мъжа, когото малкият посочил за свой убиец, да дойде с тях. След като ги завежда на полето, момчето, застанало пред една камара камъни и казало: „Под тези камъни скри тялото ми и отсреща зарови брадвата.“ Хората преместили камъните. Под тях намират селски дрехи и скелет на едър човек. Черепът, както ясно можело да се види, бил разцепен отпред. Всички загледали посочения от момчето убиец. Той признал постъпката си. След това отишли на другото място, където според момчето била скрита брадвата. Не им се налага да копаят дълго, за да я намерят.

За друзите прераждането е нещо разбиращо се от само себе си, те нямат нужда от повече доказателства, за да заздравят вярата си. Въпреки това винаги се радват, когато случаи като този потвърдят реинкарнацията… Ели Лаш се осведомил какво ще стане с убиеца. Обяснили му, че няма да го предадат на официалните власти, а присъдата му зависи от групата. (27, s 37ff)

 

Третият случай е от моя приятелски кръг.

В края на 2003 г. единият от шуреите ми имаше празник, на който беше поканил и мой приятел на име Горан. Той беше довел четиригодишния си син. Горан е роден в Югославия, но е израснал в Германия. Седмица преди това бе при майка си в Югославия и заедно с други свои роднини и със сина си посетили гроба на баба му в местното гробище. В някакъв момент Горан установил, че малчуганът е изчезнал, и тръгнал да го търси. Намерил го да седи по турски пред някакъв чужд гроб, където се бил втренчил в снимката на погребания, положена на надгробния камък — какъвто е обичаят по тези места. На въпроса на Горан какво прави тук, Фин отговорил: „Познавам я.“ Изненадан Горан поискал да узнае от сина си коя е тя — в крайна сметка това било първият път, когато Фин идвал в този край, а той отговорил: „Това е Мария!“

Тъй като Горан е расъл в Германия и не може да чете кирилица, повикал майка си, която дошла заедно с останалите роднини. Тя му превела надписа с името на Мария Якула, починала през 1979 г.

Учудването нараснало още повече и попитали Фин откъде точно познава Мария, а той отговорил сериозно: „От нея купувах месо.“

Всички наоколо били смутени, защото Мария и семейството й нямали месарница в селото, а сами колели и продавали.

Как бихте обяснили всичко това?

През последните десет години посетих няколко такива деца в пет континента, разследвах техните случаи и намерих някои отговори. Трябва да кажа, че най-важните от тях дойдоха от страна на самите деца, които всъщност много добре знаеха кои и „какво“ са били, преди да се задържат в корема на майка си…

За тях ще разкажа по-нататък в книгата, и всъщност оттук нататък постоянно ще вмъквам изказвания на деца-медиуми, за да ви покажа, че освен затъпелите деца-геймъри расте и един духовен елит, който ще постигне много (за всички тях говоря подробно в книгата си „Децата на Новото хилядолетие“).

Да се върнем отново на прераждането.

Пътят на развитие на човешката душа е път на учене. Този процес, чиято цел е разбирането на живота в неговата цялост, е дълъг път с много заблуждения и корекции.

Инкарнациите (преражданията) са сравними с класовете в училище. Земният живот прилича на училищен клас с неговите задачи, проблеми, тестове, трудности и успехи. Периодът на учене е следван от период на ваканция, в който се случва пропуснатите и незадоволителните знания да бъдат наваксани. После преминаваме в друг клас. След всяко успешно завършване получаваме нова класификация. Ако не сме учили, повтаряме; ако сме учили добре, минаваме в следващото ниво с нови по-трудни задачи и изпити. Разликата между училището и живота е в това, че животът е безкрайно търпелив към нас и винаги предлага на хората (душите) нови възможности да наваксат пропуснатото.

Колкото по-развита е една душа, толкова по-голяма е отговорността и съответно необходимостта да служи, да помага на другите и да подкрепя слабите.

Това не означава, че задължително трябва да отидем в манастир или да станем лечители. Като милионер или успешен търговец също можем да сме хуманно ангажирани. Разликата е как се отнасяме със служителите си, дали помагаме с нещо на другите да постигнат успех или използваме властта и влиянието си, за да укрепим още повече личната си позиция. Един политик или банкер също може, ако поиска, да използва позицията си в помощ на нуждаещите се.

Седемгодишният Флавио от Аржентина също разбира живота като училище: „Животът е едно голямо училище: едни тъкмо започват, други остават в същия клас и така всеки учи, докато сам стане професор. Тогава той се превръща в специалист по вечност и има задачата да слезе долу и да помогне на учениците, за да могат и те да станат такива. Те започват да разбират, че всички са част от Бога и че животът ни оформя дотогава, докато станем безупречни.“ (28, S. 38)

Обобщавайки всички закони, можем да кажем: „Всичко, което причиниш на някое божие творение — добро или зло — на хора, животни или растения, все някога ще се върне при теб като добро или зло.“

Съответно всички наши т.нар. удари на съдбата имат кармическа предистория, т.е. ние имаме шанса да компенсираме нещо, което някога сме причинили на някого.

За по-голяма яснота тук ще дам следния кратък пример.

Да си представим един магнит. В зависимост от силата си той ще привлича определена игла отдадено разстояние. Ако пренесем магнита в Холандия, Гърция, Хаваите или Южна Америка, действието му ще е същото.

Ако го преведем, означава, че независимо къде се намираме, ние носим със себе си нашата аура, т.е. нашето енергийно поле, с всички наши страхове, надежди, програми и модели. Ако вкъщи привличаме пари или гняв, в Тайланд нещата ще стоят по същия начин, защото и там ще сме същите. Ако обаче променим модела си, т.е. държанието си, нашето резонансно поле ще се измени и ние ще привлечем в живота си други хора и други теми.

С реинкарнацията нещата стоят по същия начин. Току-що разгледахме позиционното преместване на енергийното поле (което като магнитното поле действа по същия начин, както в Северна, така и в Южна Германия). Ако двайсет години държим магнит във вакуум, след това ще има същото влияние, той ще привлича иглата със същата сила, от същото разстояние.

Ситуацията с преродените души е аналогична. Ако в края на живота си енергийното ни поле е запечатало даден оформен житейски модел, в който се обединяват личните ни страхове, надежди, таланти и т.н., в следващия живот те отново ще се активират — при едни по-рано, при други по-късно. Както при магнита. Той само е преместен във времето. Душата е същата, само тялото, в което е поставена, е ново тяло.

Регресивното спомняне или консултацията с добър медиум биха могли да са от помощ при кармическите болести, за да се установи какво се крие зад дадено страдание, нещастен случай, затруднения или блокади в живота. Колкото по-рано разберем тези взаимовръзки, толкова по-рано ще успеем да коригираме и разрешим кармическите заплитания или грешните житейски ориентации чрез

1) познание,

2) разбиране и

3) прощаване — на себе си и на другите.

 

Само ние самите можем — респективно трябва — да освободим себе си. Защото това ни превръща в богочовеци, в такива, чрез които Бог действа; личности, реализирали божественото в себе си. Животът на роб, на духовен роб, престава, и ние не само ставаме самостоятелни, но и само-мислещи и само-съзнателни.

Подчертавам третия момент, прощаването. То е житейският аспект, който отличава учението на Христос от всички останали. Ако се откъснем от земните стремежи за власт на организираната църква и преди всичко от Стария завет, защото той няма нищо общо с любовта и любящия отец, за които Христос говори, ще стане ясно защо Исус е бил прикован на кръста.

Законът за кармата, Законът за равновесието, обикновено се свързва с отрицателния, болезнения опит. Принципът му на действие обаче е същият и в противоположна посока — приятната, конструктивно-позитивната. Това, което в даден живот се явява като привилегия — добро семейство, стабилно финансово състояние, професионално щастие, разбирателство с децата или лечителски дарби — е жътвата от минал живот.

Експертът по реинкарнация Труц Хардо обяснява: „Ние виждаме, че кармата се интерпретира погрешно като несправедливо извършени минали дела, но в частност тя няма нищо общо с наказанието, защото в творението на Бога не съществува наказание. Кармата означава, че каквото е посято, това ще бъде пожънато. Ако погледнем какви плодове събираме в резултат на действията си, с времето ще се научим да вършим дела, които биха ни донесли само сладки плодове. Законът за кармата засяга един проникващ много животи процес на познание и в крайна сметка ни помага — заради опита — да мислим, говорим и действаме според Божествените закони на любовта.“ (27, S. 173)

Във вселената никоя добра постъпка не може да остане забравена. Дори понякога да ни се струва, че тотално сме изоставени.

Всъщност точно тук е мястото на търсещия. Езотерикът, който търси в себе си, се различава от екзотерика (който живее във външния свят) по това, че той не се задоволява само с повърхностни и чисто материални модели на мислене, а иска да проникне в дълбочина, до причината. Той иска да разбере защо е болен или самотен, защо изведнъж е започнал да успява и да среща особени хора, или да му се случват странни неща. Иска да знае какво прави на тази планета, каква е задачата му тук, каква е ролята му в този театър и как може да играе още по-добре…

В този смисъл заниманията с духовно-спиритуални теми могат да го направят по-спокоен, по-уравновесен и по-разбиращ, по-толерантен, но и по-директен, по-осъзнат, посмел, готов на рискове — за да върви по собствения си път в хармония с духовните закони.

Не трябва да забравяме, че има хора, при които пушката гърми на обратно. Някои „избраници“ превъртат нещата, губят почвата под краката си в тези теми, защото „Егото“ им (не душата) се чувства призвано за нещо повече. Те изоставят ежедневните си задължения (семейство, домакинство, печелене на пари…), губят себе си в илюзии и мисловни конструкции и впоследствие стават дори по-зле от преди.

Това, мои скъпи читатели, е другата страна на медала. С книгите си успях да вложа у много хора импулси да гледат на света с други очи, за да могат в бъдеще да живеят по-осъзнато и по-самостоятелно. Но и аз трябваше да осъзная, че някои от тях изобщо не можаха да влязат в контакт с казаното, започнаха да се страхуват, да живеят параноично, у тях се надигна гняв…

Когато разбера за подобни случаи, се питам дали нямаше да е по-добре да не пиша. Но с всичко в живота е така. Откривателят на електричеството също не си е представял, че на електрическия стол ще бъдат убивани хора…

Следователно, ако видим, че заниманията ни с определена тема не ни носят нищо, трябва да направим пауза и да оставим всичко настрана, да поработим вътрешно и практически да наблюдаваме какво от това, което сме прочели, реално е приложимо и ни носи положителни резултати.

Естествено Законът за кармата не означава, че във всеки живот винаги трябва да минаваме през калта (често ни го обясняват като „вина“), в която сме вкарали другите и самите себе си; все някога ще трябва да проумеем, че след като той действа перфектно в отрицателен план, е логично да се прояви със същата сила и в положителен. Или, като логични мислещи хора, да се опитаме в настоящето да посеем толкова добро, колкото можем, за да имаме право в предстоящото бъдеще или в някой друг живот да берем добри плодовете.

В Талмуда намираме всичко това още веднъж, обобщено в пет изречения:

Внимавай за мислите си, защото те ще станат думи,

Внимавай за думите си, защото те ще станат действия,

Внимавай за действията си, защото те ще станат навици,

Внимавай за навиците си, защото те ще станат твой характер,

Внимавай за характера си, защото той ще стане твоя съдба.

От тази гледна точка накратко ще разгледаме и въпроса за болестите, защото и те не падат от небето, а ни питат…