Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hände weg von diesem Buch, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,1 (× 127 гласа)

Информация

Допълнителна корекция и форматиране
ira999 (2009)
Сканиране, разпознаване и начална корекция
?

Издание:

Ян ван Хелсинг. Не пипай тази книга!

Издателство „Дилок“, 2007

 

Повече информация за „Не пипай тази книга!“, както и начин за покупка на хартиеното издание можете да намерите в официалния сайт на издателство „Дилок“.

История

  1. — Добавяне
  2. — Две-три корекции
  3. — Малки корекции от Петър Енчев

18. За какво ми е всичкото това знание?

За какво бяха всички тези невероятни истории?

Какво да очакваме сега, след като знаем, че някога сме дошли от космоса?

Какъв е смисълът, че и днес из пещерите-самадхи живеят атланти и лемурийци?

Какво от това, че пирамидите в Гиза са постройки от Атлантида?

Какво от това, че хората някога са били с по-високо ниво на съзнание и че е имало личности като граф Сен Жермен, които са се смесвали с обществото, за да споделят знанието си?

Какво като знаем, че преди шумерите са съществували други цивилизации, по-високо развити от нашата днес?

Какво като знаем, че не произлизаме от маймуните, а че високо развити цивилизации са извършвали генетични интервенции?

Какво като знаем, че глупакът, който ни е съсед, е толкова важен за Бога, колкото и аз, защото сме духовни братя?

Какво като знаем, че Исус не е умрял на кръста, а някъде съвсем другаде — и то след десетилетия?

Какво като знаем, че най-властните фамилии на тази планета искат да постигнат Нов световен ред и да наблюдават и контролират целия свят?

За какво ми е да знам всичко това, след като моят живот още преди (!) Новия световен ред е напълно объркан? Ако имам конфликт със съседа си, ми е все едно дали ние двамата сме произлезли от маймуната, или са ни създали пришълци от Сириус. Истината е, че ние постоянно се караме, а това не е в моя полза — отношенията ни се влошават все повече, а последствията направо ме разболяват — психически и физически.

Разбирате ли какво имам предвид?

Хората, които срещнах в живота си, знаеха толкова много за икономиката и политиката — кой политик към коя масонска ложа принадлежи, как функционира анти-гравитационният двигател и коя стара или нова безлихвена парична система би помогнала на света. Факт е обаче, че всички те живеят хаотично. „Хаотично“ вероятно звучи прекалено. Аз наричам дадена ситуация хаотична, когато човек не говори с бившата си жена, съди се със съдружника си, забранил е на тъщата си да стъпва в къщата му или въобще е развил някаква мания.

Има и по-лошо: има хора, които много умело сочат другите с пръст и злословят за тях, но самите те не си плащат дълговете, не държат на думата си, дори се озлобяват, ако им се направи забележка.

Други прочитат някоя религиозна книга, която ги убеждава, че казва цялата истина, но се отнасят към жена си, децата си и околните като с парцал и заобикалят личната си трансформация с някаква заучена фраза, назубрили я от въпросното ценно писание, твърдо убедени, че това ще извини примитивното им поведение.

Някои дисциплинирано медитират сутрин и вечер, други не се отлепят от розовия си венец, трети знаят Библията наизуст и за всяка ситуация имат готов афоризъм. Всички ние познаваме този вид хора, които вече са станали наполовина светци. Много от тях наистина са добросъвестни, искат да се реализират на двеста процента, но заради чистата „духовна сияйност“ (дали не „духовно“ ограничение?) не успяват да постигнат и най-обикновени неща. Други от елитарност са станали твърдоглави и фанатични и са направо непоносими.

Хора, които нямат партньор или не са семейни, се гневят на „злите илюминати“. Направо са ми любими. Ще пропусна коментара…

Всъщност повечето жители на земното кълбо — виждал съм много такива със собствените си очи — живеят в малкия си ограничен свят, с точно толкова ограничен светоглед и на всяка новост първо се подиграват. Ако новото не изчезне, започват да се борят с него, вместо първо неутрално да го проучат, за да видят дали пък няма да обогати и техния живот.

След това залитат по някоя тема — подобна на тези, които разгледахме в отделните глави, например за пещерите-самадхи — вкопчват се в нея с две ръце, пригласят й, без изобщо да се замислят и да разбират взаимовръзките.

За такива хора не мога да направя нищо, а и не искам. Но за онези, които са настроени за промени, които са неудовлетворени от досегашния си живот и искат нещо повече, мога да кажа следното:

 

1) Имате възможност да се запознаете по-отблизо с това тайно знание, да го използвате лично за себе си и в професията. Ако например сте строителен инженер, за вас би била полезна свещената геометрия, ако конструирате самолети — знанията за древните въздушни технологии. За един компютърен програмист ще е интересно да разбере как кристалите могат да съхраняват информация, а астрономът би могъл да научи нови неща за вселената. Това е външният подход;

2) Заниманията и проверката на древните познания са нещо препоръчително и разумно. Ще ги разгледаме и ще видим как бихме могли да ги имплантираме в нашия малък свят.

 

С удоволствие ще ви разкажа как самият аз използвах това знание. То ме направи не само по-любопитен. Естествено потърсих факти и предприех още по-далечни пътувания, срещнах се хора от различни точки на земното кълбо, които отвориха нови врати пред мен — докато не намерих своите доказателства. Видях неща, които са толкова фантастични, че едва ли бих повярвал, ако не ги бях видял лично. Преди всичко обаче имах възможността да общувам със същества — контактьорски и телепатично, които избистриха светогледа ми и ме накараха да съм по-наясно със себе си във света.

Бяха ми показани текстове и документи, които потвърдиха предположенията. В тях се разказваше за създателя ни — за божественото, за пра-единството — и за гледната точка на съществата, с които общувах. Тогава ми светна и животът ми още веднъж се промени.

С няколко думи бих могъл да кажа, че това знание ме направи по-смел, по-непривързан и настроен за авантюри и най-вече: по-горд, по-благороден, по-достоен, по-силен и по-сигурен в себе си. Същевременно по-раздаващ се, по-невъзмутим, по-спокоен, по-обективен, пълен с повече разбиране, по-обичан и, съвсем между другото, по-заможен…

Превърнах се в този, който сега пише тук. Това не го направиха демокрацията или обществото — точно обратното. Всичко дойде като последствие от гледната точка към света, която приех под въздействие на заниманията и пътешествията си.

Затова нека да…