Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hände weg von diesem Buch, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,1 (× 127 гласа)

Информация

Допълнителна корекция и форматиране
ira999 (2009)
Сканиране, разпознаване и начална корекция
?

Издание:

Ян ван Хелсинг. Не пипай тази книга!

Издателство „Дилок“, 2007

 

Повече информация за „Не пипай тази книга!“, както и начин за покупка на хартиеното издание можете да намерите в официалния сайт на издателство „Дилок“.

История

  1. — Добавяне
  2. — Две-три корекции
  3. — Малки корекции от Петър Енчев

13. Съществуват ли тъмни сили?

За да отговорим, ще трябва да проникнем още по-дълбоко във финия свят и да се запитаме друго: „Наистина ли отвъдното съществува?“

Всички знаят, че има тъмни субекти. Какво обаче има предвид Алберт Пайк, когато говори за Луцифер? Той човек ли е? Едва ли. Дали не става дума за фино-материално същество, евентуално „паднал ангел“ или „демон“ (от гр.: daimon = свръхчовешко същество), което вдъхновява илюминатите? И къде би могло да съществува то? А другите фини същества?

Точно там — в отвъдното!

Всъщност отвъдното — или фино-материалният свят — е нашият истински дом. Това са измеренията, от които идваме; реално там е полето на съществуването ни и родината, в която един ден отново ще се завърнем. В отвъдното истинското ни семейство — на душите — си е у дома. Ние го напускаме доброволно, за да поемем някаква задача — или казано по-забавно: да играем играта на живота. Условно можем да го наречем място на теорията, което изоставяме, за да познаем живота на практика.

Когато след физическата ни кончина отново се върнем там, ще заварим духовното си семейство отново така, както сме го оставили — сякаш изобщо не е минало никакво време (защото само в материята съществува пространствено-времеви континуум). Ще видим живота си, задачите, които сме си поставили и които сме изпълнили — кои повече, кои по-малко успешно. Върнали сме се; за някои хора животът би могъл да изглежда като лош сън, за други — като дълго пътуване, от което са се завърнали в родината си.

Всеки, който е преживял т.нар. клинична смърт, може директно да ме разбере. Става дума за стандартна ситуация, в която поради нещастен случай, болест, кома или т.н. човек известно време е „мъртъв“. Информацията на хора, преживели клинична смърт, е сходна:

 

• Преживяването напомня напускане на тялото през тунел и реене над него.

• Нередки са случаите на срещи с духовни същества (роднини, приятели, ангел-хранител…), които се появяват в неестествена светлина.

• Хората виждат живота си като на филм; всички важни моменти се повтарят още веднъж и човек ги наблюдава.

• Среща с върховно същество, от което струи лъчиста светлина и дава усещане за пълна хармония и щастие.

• На някои хора се казва, че трябва отново да се върнат на Земята, за да довършат матрицата си.

• Връщането във физическото тяло често се възприема като разочарование.

 

Който някога е имал подобно преживяване, познава копнежа по него. Самият аз вече два пъти имах удоволствието да посетя отвъдното и мога да потвърдя казаното. За кратко човек хвърля поглед към „небето“, към нашия дом, и усеща тръпка на носталгия. Спомня си изходната точка на пътуването, изпълненият със светлина свят на хармония, музика и радост.

Как да си представим отвъдното?

Харалд ще ни каже това малко по-късно. Харалд е син на един известен политик от правителството (когото за голямо съжаление не трябва да споменавам… жалко наистина!) и баща му не беше особено щастлив от дарбата на сина си. На двайсет и три години (2004) той придоби силни ясновидски способности и (освен че имаше способността да вижда човешката аура, което го накара да напусне баща си и „приятелите“ си) можеше да разговаря с мъртви. Харалд е това, което в професионалните кръгове се нарича „контактьор“.

Какво всъщност представлява контактьорът и как работи той?

Съществуват различни начини да се общува с финия свят. Фигуративно можем да си го представим като предавател, който излъчва невидими вълни за дадено радиопредаване. Контактьорите са посредници между духовния и нашия материален свят (или между финото единство и грубата двойственост). Те са инструменти (независимо дали по рождение или впоследствие са станали такива), които ни предават съобщения и осъществяват комуникацията между двата свята. Спомнете си филма от Холивуд Ghost.

В книгата си за децата-медиуми подробно разказах за различните типове медиуми и тук ми се иска да изтъкна само най-важните им характеристики. За разлика от останалите окултни практици спиритуалните медиуми не се нуждаят от никакви помощни средства, за да влязат в контакт с отвъдното — например от махало, дъска Уиджа, палмови листа или други подобни.

Съществуват и такива, в които се вселяват същества от финия свят и ги карат да действат под техен контрол, така те пишат, говорят или материализират нещо. Това се нарича частичен или пълен транс.

Да вземем за пример младия Патрик:

Патрик, момче-медиум от Мюнхен (открих го, когато беше на 16 години), пише автоматично: „Внезапно усещам влечение да взема молив. Може да се случи и посред нощ — да се събудя и някакъв вътрешен глас да ми каже, че трябва да стигна до масата и да взема нещо за писане. След това изписвам няколко страници. Думите са залепени една за друга и текстът често е разкривен, това не е моят почерк. Усещам как невидимата си.ла, срещу която не мога да се съпротивлявам, ме завладява. По-късно върху хартията винаги намирам мисли, свързани с Бога, спиритуализма и поведението на хората. Родителите ми всеки път се учудват. Винаги подписвам текстовете с името Дориан. Това е духът, който пише чрез мен.“

Друг вариант е т.нар. channeling — днес почти във всяка книжарница можем да видим подобни ченълинг-книги, които съдържат послания от духовния свят.

Един такъв channel-медиум (от англ.: канал) е „каналът“ за някое духовно същество, чиито мисли изговаря или записва. Медиумът е под толкова силно внушение, че в това време собствените му мисли напълно отсъстват. Съществото, така да се каже, заема тялото му, но медиумът запазва будно съзнание и след това си припомня всичко.

В студията си „Сценарии за бъдещето според духовната наука и ясновидството“ Карл Шнелтинг пише следното:

„Познавам един преуспяващ бизнесмен, който е смутен и объркан, че неочаквано започна да чува вътрешен глас, който го кара да мисли за промяна и за живота изобщо. Наложи му се да разбере, че се е превърнал в «медиум». След известно време той откри семинар за това, което чуваше «вътрешно».

Днес почти във всеки град човек може да си запази час при медиуми, които изпадат в частичен или пълен транс и изумяват клиентите си с изказвания за тяхното бъдеще или минало. Особено търсени са сензитивите, които свързват посетителя с неговия духовен спътник (на религиозен език — «ангел-хранител»). Той познава повереника си интимно и най-добре може да го посъветва по светски и духовни въпроси. […] Медиумите, считащи себе си за «канал» (channel) към други нива на съзнание, получават вдъхновение и можем да кажем, че по целия свят вече се разпространиха т.нар. ченълинг-книги. Качеството на казаното зависи от нивото, от което идват посланията. Нивото, към което медиумът от своя страна може да се включи, зависи от степента му на чистота и неутралност. Някой центриран в Его-то си или емоционално зареден медиум не може да предаде ясни и чисти послания.“ (30, S. 3)

Децата, които тествах през последните няколко години, бяха най-вече медиуми — родени като такива или усвоили това умение по-късно: те бяха достатъчно подготвени за ясно-видство, ясно-чуване и ясно-чувстване и нямаха нужда от друго същество, за да получават информация от духовния свят (например, когато детето вижда аурата на дадено същество).

 

Нека се вгледаме по-отблизо в четенето на аури:

Животворната сила, която ни оживява, от която се състоим и която тече през нас, т.е. фино-материалното тяло, не спира до границата на кожата, а излиза извън нея, т.е. енергията се излъчва извън тялото. Това, което ясновидецът принципно може да види, е въпросната аура. Още от векове тя е изобразявана като свещено сияние (предимно около главата — Aureola, Gloria). (Виж Изображение 81)

Какво вижда медиумът, когато чете аурата?

Човек, който има способността да вижда многоцветната аура, в хармоничната аура вижда хармонията на човека, когото сканира. Ако аурата е дисхармонична, значи човекът също е такъв. Ако някой, например, е гневен, аурата му се оцветява в червено; религиозните чувства я оцветяват във виолетово и т.н.

Ясновидецът чете и вижда това, което е вградено в енергийното поле на съответното лице. То може да бъде сравнено с компютърния харддиск. Този, който има достъп до него, може да получи цялата запаметена информация. Ясновидецът може да види в аурата всички причини, заложени някога от човека, действията, надеждите и желанията му. Така приблизително може да се прецени какви ще са последствията от тях. Казано по друг начин: ако ясновидецът види какво е посял този човек, ще знае какво ще поникне — в случай че последният не промени нещо. Ето защо е трудно да се правят прогнози за фиксиран период. Тъй като причините са задействани, последствията ще дойдат, но обикновено ясновидецът успява да долови всичко само в образи. Той не вижда продължителността на периодите между тях. Дори и да може да го направи, преценката му е относителна.

Нека накратко разгледаме и една друга интересна дарба, позната на всички:

Виденията или пророчеството и четенето в хрониките на Акаша. Видението е непосредствен акт. Той въздейства върху хората отвън и отвътре. Пример за външно видение е видението на Богородица, по време на което пред даден човек се явява нематериално същество и „дава“ съобщение, което той по-късно предава на хората.

Вътрешното видение се явява чрез сънища, при нещастен случай или клинична смърт. На човека, пред когото се явяват, е трудно да посочи точен период, защото обикновено вижда поредица от образи. Например, първо някой слиза от червена кола. После вижда колата на улица, зад която има църква. И накрая — как колата се е обърнала в канавката, а до нея има линейка.

Той по никакъв начин не може да каже нещо определено за времето и кога точно ще настъпи видяното. Но може да каже: „Внимавай, когато се качваш в червена кола…“

Четенето в хрониките на Акаша, т.е. когато медиумите имат достъп до данни за другите хора, обаче е друго. За разлика от пророците, пред тях не се явяват образи, а самите те проникват в съхранената информация.

Какъв е механизмът?

Както вече стана ясно, всички хора имат енергийно поле, в което са запечатани всички мисли, чувства и действия като на компютърен диск — ясновидецът ги вижда като аура. Магнитното поле на Земята, от своя страна, съхранява информацията на всички живи същества, живеещи на планетата, и в резултат световните събития са огледало на това, което живите същества носят в себе си. Световната памет, в която се пазят данните за всички живи същества, се нарича хроники на Акаша, тамплиерите са я наричали космическо духовно поле, а проф. Рупърт Шелдрейк[1]морфогенетично поле.

Енергетичният модел на всяко чувство и всяка мисъл съществува като база данни. В случая е все едно дали запечатването е предизвикано от природно бедствие, животни или хора. Тъй като всичко е енергия, нещата опират до количеството съхранена енергия. Тоест, колкото по-силен е даден изблик на чувства, толкова по-отчетлив е моделът, съхранен в хрониките на Акаша.

Има хора, които освен човешката аура, т.е. индивидуалното енергийно поле, могат да четат и това на хрониките на Акаша. Те имат достъп до всички данни и виждат нивото на даден човек или на света като цяло. Ако едно духовно същество яви на някого определено видение за бъдещето на Земята, то пак е част от хрониките на Акаша. Говорим за моментна снимка на колективните данни, засягащи мига, в който са показани. Ето защо пророкът вижда кои действия на земните жители ще станат реалност въз основа на причинните предпоставки, в случай че хората не променят курса и не ги предотвратят.

helsing_ne_pipai_img81.pngИзображение 81: Човешката аура

 

 

Чрез виденията на пророците висшите същества ни карат да разберем какво сме „сътворили“ до момента и да осъзнаем последствията от действията си. Земята е нещо като материално двуполюсно игрално поле, в което душите еволюират благодарение на най-разнообразни опитности: нещо като „училище на живота“.

Следователно виденията на пророците ни се дават чрез помощта и подкрепата на духовния свят (т.е. същества, които живеят извън времето и пространството и имат по-широк поглед от нашия) — като предупреждение, защото очевидно сме използвали творческата си сила съвсем произволно и негативно.

Пророчествата имат двойствен характер: те са предупреждение и предсказание. Ако предупреждението има успех и предизвика промяна у хората, те отпадат като предсказание. Ако човек познае начина си на действие и промени мисленето и действията си, залага нови причини, които ще изменят данните в хрониките на Акаша. Той ще се запознае с нови влияния и предсказанието ще е изпълнило целта си като предупреждение.

От тази гледна точка бъдещето е постоянно променящ се модел, податлив на мисълта, чувствата и действията на хората. То не е някаква произволна и непроменима съдба, планирана от някакъв си мъжки Бог, нашето бъдеще е действие на причините, които днес залагаме!

Освен ясно-чуването, ясно-мирисането, ясно-чувстването, медиалната музика и пътуването на душите (или астралните пътувания), съществуват деца с телекинезични сили.

Вероятно повечето от вас знаят кой е Ури Гелер — мъжът, който криви лъжици със силата на мисълта. Гелер използва уменията си и за да търси диамантни, въглищни, златни и нефтени залежи и вече е много богат човек. Беше тестван в няколко университета и изследователски институти и способностите му бяха потвърдени научно.

Всеки човек притежава способностите на Ури Гелер. Става въпрос за концентрация, вяра и упражнения. Забелязал съм, че на децата се отдава много по-лесно да правят подобни „чудеса“. Вероятно причината за лекотата, с която движат предмети (със силата на мисълта) е в убеждението им, че го могат, респективно, че разумът им — който при повечето възрастни моментално казва: „Това е невъзможно, не го вярвам!“ — все още не е толкова повърхностен и ограничен.

Лично аз експериментирах с три деца на Хаваите, които пред очите ми изкривиха лъжици след като майките им направиха същото със силните си телекинезични сили.

Възрастните също могат подобни неща. Вече приех този факт за „нормален“, след като на един конгрес за духовно лечение прекарах цяла вечер с група руски лечители и т.нар. магнетични хора. Двама от тях ей така, между другото, за да подразнят ръководителя си, изкривиха приборите му и вързаха ножа му на възел. Третият си налепи приборите по челото, които си останаха там, а един друг, след като свършихме с яденето, взе черпака и го закачи на косматите си гърди. Друг започна да движи чиния със силата на мисълта си. Разбирате ли, съвсем нормална вечеря!

Наблюдавал съм как деца със силата на волята си местят предмети по гладка маса, но само едно от тях, красивата тринайсетгодишна Татяна от Узбекистан, накара една химикалка да лети пред очите ми. От дълги години тя работи за КГБ (който продължава да съществува и днес); способностите й са използвани за целите на шпионажа. На срещата ни в Чехия тя разказа, че имало още много деца като нея, но повечето били по-малки. За тях имало специални центрове за отглеждане отделно от родителите им (които не оставали с празни ръце). В тези подобни на интернат учреждения освен обичайните си училищни знания те получавали и парапсихично образование.

Всичко е възможно! Проблемът на съвременните консуматори е, че вече не вярват в чудеса, не вярват и не се доверяват достатъчно на самите себе си. Предали са се на внушенията, на банките, на политиците, на папата… Все някой ще сложи нещата в ред… Самостоятелното мислене отдавна вече не е цел на нашата политическа система и по никакъв начин не присъства в препоръките на религията.

Хора, които със силата на мисълта си кривят лъжици, карат чаши да се реят във въздуха или затварят открити рани са „опасни“ за този свят. Уменията им биха могли да преобърнат устоите на всичко (науки, религии…). А ние не искаме хората да мислят с главите си; в един момент ще започнат да не искат да ходят на работа, а като Ури Гелер да търсят злато и нефт.

 

„Уменията ми са реалност! Може би това е причината, поради която някои хора искат на всяка цена да ме накарат да мълча!“

Ури Гелер

 

По същата тема се сещам за един интересен пример. Друнвало Мелхиседек — един американец, който преподава комбинирана техника от медитация, знания и чувства за активиране и дематериализация на светлинното тяло (наречено меркаба), и материализацията му на друго място — разказа следната история на един семинар:

При транспортно произшествие едно момче загубва крака си. След няколко седмици родителите му, както и лекарите, забелязали, че кракът му отново започва да расте. „Невъзможно“, възкликват всички. Никой няма обяснение и процесът започва да се заснема на видео. Друнвало твърдеше, че когато научил за събитието, вече растели пръстите. Каква тайна се крие зад случката?

В един момент родителите си спомнили, че като малко момчето постоянно си играело с гущери. Както всички знаем, откъснатата или падналата опашка на гущера израства отново. Както лекарите, така и родителите пропуснали да обяснят на момчето, че при хората крайниците не израстват повторно. То не знаело, а от видяното при гущерите малчуганът явно е мислил, че и при хората е същото.

Виждате, че силата на мисълта (и представата) може да предизвика истински чудеса. Но дали това изобщо е чудо? Дали не е нормално крайниците отново да израстват? Дали ограниченото ни мислене ни възпира?

Преди повече от десет години се запознах с една учителка, която ми разказа подобна история. В час по трудово обучение малко момиче си било отрязало част от пръста. След като било в болница и няколко дена след това отново отишло на училище, учителката дръпнала малката настрана и си поговорила с нея, но доверително. Тя обяснила на момичето, че пръстът й отново ще порасне, но ако не каже на абсолютно никого! Учителката й казала, че това било нейна лична тайна и не трябвало да я издава. Какво се случило? За две години пръстът на момичето израснал повторно.

Защо е поискала от момичето да не казва на никого? Защото реакцията на другите относно убеждението на момичето, че пръстът й ще порасне, щеше да й повлияе отрицателно, ако не и унищожително. Възрастните или другите деца вероятно щяха да й „докажат“, че пръстите не могат да израстват отново, и вероятно момичето повече нямаше да вярва в това.

Непоколебимата вяра е предпоставката за успех. Трябва да го знаем. Всяко раздвоение има унищожителни последици.

Естествено силата на вярата може да бъде използвана и в негативна посока. Много хора се разболяват или хващат рак, защото се страхуват, че може да се разболеят от рак, а други дори са убедени, че ще се разболеят, защото брат им вече имал рак, и леля им…

Но да се върнем на младия Харалд — синът на политика, който ще ни разкаже нещо, което е узнал като медиум. След като загубва свой приятел, загинал при автомобилна катастрофа, той му се явява и споделя:

„Когато една душа напусне тялото си — след нещастен случай, убийство или естествена смърт — преминава във финия свят. За тези, на които животът на Земята е бил пълен с любов и грижовност, това е хубаво място, защото са посрещнати от приятели, познати и членове на семейството, които вече са преминали тук. Има градини, къщи, поляни и Слънцето никога не залязва. Тук човек никога не е изморен и може да продължи да учи, да чете, да се дообразова, да води разговори и да прави всичко останало, което му е по сърце…

Онези, чиито живот е бил изпълнен с омраза, завист, раздвоение, себелюбие или унищожение, се свързват с подобни, вече починали хора. Хората наричат това «ад».

Оттук душите приемат ново тяло, за да изживеят един по-добър живот. Но също така могат да се учат и да се стремят към светлината. Който има нужда от помощ, я получава веднага. Съществуват много същества от светлина, които приемат душите и им помагат в по-нататъшния път.

Факторите, от които зависи колко дълго ще престоят душите на това място, които ще се въплътят в нови тела, са много. Починалите деца обикновено се връщат почти веднага. Може да се каже също, че колкото по-рано душата напусне тялото, толкова по-бързо се връща обратно, защото задачата й често остава незавършена.

Починалите възрастни остават различно време. Някои седмици, години или дори десетилетия. Времето за нас няма значение. Тук то не съществува.

Фино-материалният свят обаче се е променил: за Земята е настъпило особено време, ще се случват големи промени и много души искат да «участват». Много искат да учат. На Земята има само ограничен брой от тела, а идват все повече души, живели преди това на други планети, които също искат да се инкарнират. Би могло да се каже, че тук чака дълга опашка. Понякога душите не чакат нечие зачатие, а заемат тела, чиито души са приключили задачите си, и се разменят. Така се пести време и по пътя на раждането поема друга душа. По-късно с помощта на духовни помощници — които наричат ангел-хранители — те търсят родители, съвпадащи с плана, изготвен за новия им живот.“

Вероятно повечето от вас смятат, че отвъдното се намира на небето, отвъд Слънчевата система или може би дори извън галактиката ни, но това е толкова погрешно, колкото и вярата, че Бог е някакъв мъж с брада. Отвъдното всъщност се намира между нас. Ние не го виждаме, защото вибрацията му е много по-фина, по-висока и днешният типичен гражданин не може да го възприеме. Само един тънък воал разделя нашето битие от отвъдното. Умишлено казвам „типичен гражданин“, защото духовният свят, както вече разбрахме, не е отворен за всекиго. Ясновидецът е този, който вижда у хората светлото тяло, светлинното енергийно поле или аурата. Как така? Той има способността да възприема по-висока вибрация, повече честоти. (Подобно на човешкия слух.)

Да вземем за пример кучешките свирки. Кучетата ги чуват, но хората не. (Естествено има и такива, които чуват кучешката свирка.) Ако кажете, че постоянно чувате звуци (от кучешката свирка на съседа Ви), ще ви сметнат за луд. Но вие знаете какво сте чули. Същото е и с отвъдното или със света на природните духове. Те се намират в междинно поле, във вибрацията, по-висока от честотите на материалния ни свят, но не толкова висока, колкото на отвъдното. Съответно много от децата, които с детски отворения си дух все още възприемат трептенията на отвъдното, могат да виждат природни духове. Същото става със земеделците и най-обикновените хора, които не са потънали в материалния свят или в интелектуалното мислене.

От психологията знаем, че животни, особено кучета и котки, реагират на умрели — вият или стават неспокойни: те също възприемат финия свят.

В този случай дори и сухата наука е на наша страна, защото доказа, че „умиране“ всъщност не съществува. Ние сме съставени от енергия, а енергията не може да умре. Тя само може да приема други състояния, така, както и леденото кубче не може да „умре“, когато го стоплим — то става на вода; сменя само агрегатното си състояние. По същия начин стоят нещата и с нас, живите същества. Ние притежаваме физическо тяло със съвсем определен, специфичен модел на вибрация. Душата обаче има по-висока вибрация, където „времето“ тече по съвсем различен начин. Ако потърсим аналогия с водата, бихме могли да сравним тялото с леденото кубче, душата с водата и духа с водната пара. Всичко е съставено от една и съща субстанция, само частта на молекулните трептения — вибрацията, се различава.

Трябва да добавим, че понятията време и пространство, не съществуват в отвъдното.

За улеснение можем да си представим не-съществуването на времето по следния начин: от гледна точка на отвъдното, нивото на физическото съществуване изглежда като диск или топче, в които всяко пространство и всяко време съществуват в един и същ момент, а душата ни може да избира кога и как да се „включи“.

Следователно и една секунда в отвъдното тук на Земята може да бъде век, хилядолетие или една минута. Зависи кога ще се инкарнираме отново. Съгласно това същността би могла да се прероди през 6012 г. сл.Хр. или 100 години пр.Хр — според това какъв опит искаме да придобием.

В самото отвъдно обаче не се чувстваме нито млади, нито стари, а по-скоро в разцвета на силите си.

След като чухме думите на Харалд, отново ще рискуваме със същия въпрос: съществуват ли „тъмни сили“?

Едно от пътуванията ми в Централна Америка, свързано с изследването на населени подземни градове, ме срещна със семейство, живеещо в немска колония, което имаше забележителен син. Казва се Ариан и тогава, 16-годишен, беше висок 1,90 метра. Той има най-сините очи, които някога съм виждал в живота си. Освен това има златно-руса коса и е абсолютният блян за всяка жена. Освен особено красивата си външност, той има дарбата да вижда аури, разговаря с мъртви, с извънземни и лекува хора с поставяне на ръка.

Ежедневно прави упражнения с руни, като контактува с духовни същества. Веднъж ми направи демонстрация. Седна в центъра на хола и започна да заема различни пози. Който познава упражненията на руните, знае силата им. Той каза, че в четирите ъгъла на стаята щели да се явят четири огромни същества, ако заеме определена руна-позиция (руната на мъжа) за около една минута. Ариан ги описа по начина, по който си представяме северните божества Тор или Один

— с дълги руси коси и бели роби. Те пазели не само него, а и цялото помещение, в което той лекувал или прогонвал демони. Каза, че повечето от местните експериментирали с вуду и комуникирали предимно с низки същества. Затова нямало нищо чудно, че улавяли демоничните енергии. Често препоръчвал на хората да изоставят практиката от миналото, но най-често го чували едва когато го викали, за да гони демоните. Не се страхува от тях. Само се смее. Каза, че „неговите“ същества, които понякога наричаше светлинните богове, не допускали никакво друго същество, независимо колко силно е то.

Хората от съседните села често търсят Ариан заради способностите му на ясновидец. Той пътува с мотора си и „преглежда“ къщата за „духове“.

Ариан различава най-общо:

Починали, които разбират, че са напуснали физическите си тела;

Духове на починали, които не разбират, че са мъртви (наричани привидения или призраци), които не желаят злото никому, и

Демони, които са наясно с безчинствата си и съзнателно предизвикват вреда.

 

Обяснението на Ариан:

„Повечето души на умрели са вземани от духовните им спътници (ангели-хранители), виждат живота си последователно в обратен ред и после решават дали отново да се инкарнират или да останат в духовния свят. Има и умрели, които научават за своята «смърт», когато са в духовния свят, но по някаква причина се явяват пред хора като мен. Когато ме посещават, се спускат от високо-вибрираща духовна сфера. Затова и за мен не е лесно да ги видя. Обикновено те идват скоро след смъртта си, когато спомените и чувствата им към семейството и приятелите им са още много силни и искат да ги видят още веднъж. Те ми говорят, а аз превеждам на присъстващите, на роднините. Тези души не са свързани с определени места и ако искат, могат да придружават човек навсякъде — на гробищата, на работа. С времето емоциите избледняват и душите се изкачват в по-високи вибрационни светове. По принцип тогава вече не ги виждам.

Духове наричам душите, които не знаят, че са «умрели» и се явяват на различни хора. По някаква причина те не приемат смъртта и не се пренасят в отвъдното. Често засядат в междинното пространство, да, някой път не са в състояние да видят своя ангел-хранител. Понякога са объркани и твърдо смятат, че не са умрели и че живеят така, както самите нас. Хората ги виждат като «привидения» и това обикновено става на мястото, с което приживе са били свързани особено силно емоционално — къщата, двореца, там, където е настъпила смъртта… те, така да се каже, са свързани със Земята. Понякога обаче е заради съпруга/та, децата, ревност или печал.

Тъй като в последния си живот силно са се привързали към тях и не искат да ги изоставят (т.е. са най-близко до нашия материален свят), те се превръщат в души-привидения и за мен е по-лесно да ги видя. Те най-често са забелязвани от «нормалните» хора, които след това казват, че са видели дух или призрак. Заради убеждението си, че живеят съвсем «нормално», призрачните души искат да получат и вниманието на хората. Те ни виждат, но ние тях не — принципно. Много съм спорил, че тези души често не искат да повярват, че са умрели. Вълнуват се, че говорили с партньора си, но той не им обръщал внимание. Това е едно… Често ме досмешава от какви неща продължават да се вълнуват починалите. Дълго говоря с тях, показвам некролозите им, ако са на разположение, отиваме заедно до гроба им, и така те постепенно разбират, че няма какво повече да правят в дома си…

Мога да виждам и чувам душите-призраци по-ясно, отколкото другите, които са осъзнали прехода към духовния свят.“

За „тъмните сили“ и за демоните той казва:

„Светлинните богове разказват за земята Ур, създадена от Твореца — вселената. Възникването на вселената, т.е. на страната Ур (Ur), е наречен Ur-Sprung[2]. По онова време Ур бил едно. После Създателят сътворил светлината и автоматично — тъмнината (затова се говори за ur-teilen[3]). Ур станал полярен, бил разделен. Ние обаче не трябва да съдим (ur-teilen) и да виждаме творението разделено, защото двете половини са едно цяло, и двете са «добро». Ето защо ние се чувстваме добре, когато в нас и в духа сме едно и безмълвно се свързваме със Създателя.

Следователно когато творецът създал светлината, автоматично възникнала и тъмнината. Тя не е зла или лоша, тъмнината просто е област, където няма светлина. Но светлината е и любов, значи тъмнината е област без любов.

Създателят е сътворил всички същества от светлина; той не е създал злото, още по-малко лошотията или «дявола». Някои от създадените същества решили да се откажат от светлината, направили това без-светлинно място свой дом и там се чувствали «добре» по свой начин. Това е техният свободен избор. Светлината, съответно Създателят, не се отвръща от никого, но и никого не приема обратно. Създателят знае, че съществуването на светлината и съответно собствената динамика на творението предполага двойственост, която днес наричаме полярност. И тя дава възможност на съществата да избират. Така възниква състоянието, познато днес като — светлина и тъмнина, ангели и демони, любов и омраза.“

Образно можем да си представим отвъдното (духовния свят), където са духовното тяло, духовните водачи, ангелите-хранители и т.н., като високо здание. Ще е още по-ясно, ако си представим това здание направено от стъкло, прозрачно. Има само един светлинен източник някъде високо на покрива, следователно партерът ще е мястото с най-малко светлина. Там ще е мястото, което наричаме „ад“, то е най-отдалечено от светлината и в него пребивават душите на престъпниците, убийците, лихварите… Въпреки това става дума за част от същата постройка, а не за отделно помещение. Групата, която се задържа в партера, не е свързана с наемодателя, а с резонанса на наемателите — в зависимост от собствените трептения на духовните тела, които предпочитат тъмните области.

Има една древна история, че Бог, като разбрал как все повече същества се отказват от светлината, попитал своите архангели кого да изпрати в тъмнината, за да могат другите да се върнат. Най-красивият и най-светлият ангел взел думата и казал: „Татко, аз ще сляза вместо теб и ще занеса светлината ти там, където е най-големият мрак, за да могат те отново да разберат кои са.“ Този ангел бил Луцифер, носителят на светлината!

Това е само приказка. Луцифер някога е бил римското име на Зорницата, която оповестява настъпването на новия ден. Но дали в това няма някаква истина? Във всеки случай всички деца-медиуми по този въпрос са на едно мнение: създателят не е създал никакъв дявол, за да ядосва малките хора. Но защо много от нас са избрали този път, пътя на тъмнината? Ние чуваме глас от две посоки и усещаме две спотаени в нас страни — тъмната и светлата. Понякога в ухото ни шепне ангел, който иска да ни изведе към светлината, а друг път чуваме демон, който иска да ни задържи в тъмнината.

Може би, това е имал предвид Христос, като казва: „Небето и адът са вътре в нас.“ От нас зависи кои от силите ще използваме — за светли или за тъмни, мрачни неща.

Естествено по-лесно чуваме тъмната страна, когато не сме самите себе си — интоксикирани с отрови, алкохол, наркотици, бързане, агресия, омраза или депресия…

Ариан продължава:

„Демоните, съществата без светлина, не завладяват хората по заповед на мнимия княз на мрака; те имат нужда от енергия, за да живеят, и я вземат от хората, които внасят тъмнина в мислите, чувствата и действията си, които нямат любов, с което повреждат и правят дупки в аурата си. Има и хора, които са доста преуспели в живота си на бизнесмени, да, и в политиката, и в религията, постигнали са всичко безцеремонно, без съвест, студено. Те са натрупали много тъмнина в себе си. Убеден съм, че съществуват инкарнации на мрака, които се опитват тук, на Земята, да пропагандират тъмнината. Всеки ден виждаме резултата по телевизията или в децата, които посягат към оръжия, измъчват животни и други безобидни създания.

В живота си често се сблъскваме с такива хора. Те говорят за духа, смеят се и говорят за любов. Но това е само игра, действията им показват друго. Понякога човек се опитва да види в тях и «доброто», но доброто е колкото се може по-бързо да се разделим с тях, защото ние не можем да «спасим» никого. Всеки може да спаси само себе си, ако изобщо говорим за «спасяване».

Тъмната страна постоянно се опитва да ни подмами. Отчасти, за да ни привлече на своя страна, което всъщност е много трудно, защото светлината не може да бъде угасена толкова лесно. Тя може да бъде помрачена само за кратко. Тъмните сили се опитват да живеят от светлината и едновременно да изтощят емоционално светлинните същества. Тъмните сили не желаят да се променят, а да унищожават…

Въпреки че няма дявол, съществуват силни демони, които, от своя страна, предвождат орляка на демоните. Те обаче никога не са врагове на светлината или дори врагове на творческата сила.“

Естествено изказването на Ариан, че наистина има „тъмни“, зли сили е сериозно. Реалността го доказва. Защо иначе някой ще иска да продава наркотици на деца, да принуждава своите да проституират, да ги изнасилва или продава, да прожектира детско порно, в което накрая децата са убивани (детската порнография, в която пред работещата камера накрая разкъсват телата, се нарича Snuff)? Кой има интерес да произвежда филми с насилие и видеоигри с убийства? Само липсата на любов, липсата на светлина — мракът. Няма човек, усещащ дори един-единствен квант любов в себе си, който би могъл да направи нещо подобно; значи би трябвало да са другите.

Наричаме ги същества без съвест. Немислимо е да ги променяме; би било глупаво да се борим с тях, защото всичко, което излъчим, като енергиен бумеранг се връща при нас. Най-доброто, което можем да направим, когато срещнем човек с подобна аура, е да го избегнем и да направим дъга около него. Може да ви звучи безсърдечно, но повярвайте, казвам го от собствен опит. Някога Исус е съветвал: „Не трябва да хвърляме бисерите си на свинете.“ И наистина става дума за „свине“, защото когато някой — най-вече пред децата — се държи като свиня, той трябва да бъде избягван. Христос естествено е съветвал да се молим за тези души…

Искам обаче да отправя предупреждение срещу прекалено бързата преценка и присъда. Обикновено бързо започваме да ровим в спомените си кой от познатите ни влиза в кастата на тъмните същества. Не ви приканвам да изпадате в другата крайност! Само защото някой ни е накарал да страдаме, не означава автоматично, че той е „от другите“. Разбрахме, че „страданието“ е огледало на качеството ни на живот и подканва към промени. Наистина има и хора, които стават по-горди и самоуверени, ако са причинили вреда на някого или са го наранили, ударили, измъчвали (и търсят следващата си жертва, но трябва да се опитаме да разберем каква кармическа игра извършител-жертва се разиграва).

Съществуват хора, които никога не могат да направят подобно нещо на себеподобните си, но — съзнателно или не — се наслаждават да измъчват животни.

Защо „добрите“ енергии са по-силни?

Ще отговоря със следния обикновен пример:

Да си представим стая през светъл ден. Никаква — колкото и да е голяма — сянка не може да измести напълно светлината от стаята. Дори навън да е тъмно, все има и малко светлина. Нека обърнем нещата: намираме се в напълно затъмнено помещение. Достатъчен е и най-малък лъч или най-безобидна свещичка, за да „разгони“ голяма част от тъмнината.

De facto светлината може да прогони тъмнината, но тъмнината не може да прогони светлината, защото реално мрак не съществува, той не е нищо повече от липса, отсъствие на светлина! Следователно тя винаги е по-силна!

Пренесено към тъмните сили означава: радостта и смехът премахват и най-мръсното енергийно блато, или казано по друг начин — светлината, любовта и радостта се спуска там, където е „нищото“: липсата на светлина, на любов, на радост.

Какво представлява обсебването?

Задължително повтаряме още веднъж! Разбрахме от Ариан, че душите без светлина, наречени демони, вземат необходимата им енергия от хора, с които успяват да влязат в резонанс — от тези, които с мислите, чувствата и действията си продуцират мрак.

Никой демон или друго енергийно същество не може просто ей така, от нямане какво да прави, да се нахвърли на някого. Ако обаче се навъртат около човек с дефектна аура (подобната на пашкул енергийна защита на душата ни), на повредените места се задържа нещо демонично и тогава говорим за „обсебване“. Силните демони предизвикват в нас страх, защото страхът е една от най-силните емоции, която дава енергия на съществата без светлина. В книгите си баща ми нарича това енергиен вампиризъм. Всъщност тези същества не могат да причинят нищо повече.

Обсебване в случая означава, че някакво чуждо тъмно същество или демон прониква в съзнанието ни или се закачва за нас. Вероятно подобни същества се намират близо до нас и чакат слаб или подходящ емоционален момент, когато „не сме на себе си“ — това понякога се случва в живота. Ако се отворим, т.е. изпаднем в резонанс с тъмното същество и започнем да се държим като него — агресивно, изпълнени с омраза, гневно, търсещи отплата, с желание за бой, изпълнени със страх или опиянени — то, така да се каже, получава входен билет. Законът е „Подобното привлича подобно“. Виновен е не демонът, а обсебеният, защото съзнателно или не, го е допуснал в себе си. Едно дете-медиум веднъж ми разказа какво ставало в дискотеките и при хората, употребяващи наркотици. Невероятно…

Нека не забравяме и филмите на ужасите. В Холивуд често се случва артистите, участващи в подобни продукции, внезапно да починат по време на или малко след снимките. Най-известният пример е „Полтъргайст“.

Не става дума за „случайност“, а за Закон за подобието. Ако гледаме филми за демони, вампири или полтъргайсти, не трябва да се учудваме, че те се чувстват привлечени. Следователно и чрез тях, т.е. заради предизвиканите от екрана емоции, може да се стигне до обсебване. През последните си години актьорът от „Дракула“ Бела Лугози наистина спеше в ковчег. Той не само силно се беше идентифицирал с ролята, но вероятно е влязъл в резонанс с чуждо същество, което се е чувствало добре от постъпката му.

Това всъщност са тъмните сили, които инспирират нашите илюминирани приятели и им дават страхотните идеи, че на хората трябва да се имплантира чип, че всички раси по света трябва да се смесят, че е необходимо всичко да се следи и контролира и — което е заклетата им цел: че част от населението трябва да бъде заличено. Това са съществата, вдъхновили Албърт Пайк; те инспирират днешните властници — илюминатите, които държат политиците в ръцете си и в края на краищата не ни позволяват да спим спокойно.

Положението обаче изобщо не е безнадеждно — надеждата има нещо общо със светлината.

Иска ми се още веднъж да резюмирам това, което узнахме за финия свят (отвъдното), защото то е основата за новия светоглед, който ще ви изложа малко по-късно.

 

Обобщавайки, можем да кажем:

• Освен грубо-материалния свят съществува фино-материален свят, наричан отвъдно или духовен свят.

• Душите ни произхождат от него. Той е това, откъдето всичко идва и където всичко е изпълнено с живот. Съществуват фини същества, населяващи този свят, които грубо можем да разделим на две групи:

1. Такива, които никога повече не се прераждат, защото вече имат много висока вибрация и са близо до божественото единство и

2. Такива, които се инкарнират на Земята или на някоя друга планета, за да могат отново и отново да трупат опит във физическия свят. След смъртта душата, която влиза в тялото, отново се връща в духовния свят. Смъртта сама по себе си не съществува.

Основа на всички закономерности в творението — както физически, така и духовни (метафизически) — е Законът за причината и следствието, който прави така, че до нас да достигне това, което преди сме заложили като причина. Сами (като следствие) си причиняваме болка, радост, омраза, любов, имаме успех или търпим провал. Ако накараме друго същество да страда, в този, или в друг живот ще разберем какво е изтърпяло то. Ако сме доволни от направеното във физичния свят, ние оставаме във фината материя и там продължаваме по други еволюционни пътеки.

Трябва да наречем първичната енергия на всичко съществуващо, обозначавана с мъжки съществителни като „Създател“, „Творец“ или „Бог“, „Абсолютна любов“ или „Абсолютна светлина“! Всички създадени някога духовни същества някога са били в нея — ние също! Някои се отдалечават и за известно „време“ (ако там времето съществуваше) се намират в зоните на мрака — отчасти съзнателно, отчасти несъзнателно. Заради липсващата светлина, от която те обаче имат нужда, за да „живеят“, тъмните същества (наричани демони) се залепват за хората, които са ги допуснали или „поканили официално“. Поканили означава, че в аурата на човека е имало пукнатини или дупки — пристанищни точки, в които съществата на мрака могат да се закотвят, за да изсмукват животворна енергия. Дупките, пукнатините или тъмните петна обаче не са тяхно дело, а на самия човек — следствие от всички форми на интоксикации, както и на ситуации, в които засегнатият е „извън себе си“ (например употреба на наркотици, пиене на кръв или алкохол, омраза, яд, депресия, самосъжаление…). Чистото гностично учение говори за светлина и сянка в нас, без които светлината и сянката отвън никога не биха могли да влязат в резонанс. Въпросните тъмни същества от само себе си не биха могли да навредят, а се нуждаят от „зареждане“ (резонанс), предизвикано от самите хора според закона: „Подобното привлича подобно“.

• Съществуват междинни светове — те не са съвсем физични, но не са и съвсем отвъдни — световете на прозирните природни духове.

• Съществуват ангели, ангели-хранители и духовни водачи, т.е. същества, които водят и се грижат за душите, инкарнирани в материалния свят. Те обикновено са част от нашето духовно семейство и ни съветват преди да слезем в материята. След като отново „умрем“ във физическия свят, те ни вземат и ни отвеждат „у дома“. В тяхно присъствие ние разбираме дали престоят ни на Земята е бил ползотворен или отново трябва да „слезем“, за да съберем още опит.

• „Починалите“ не са „мъртви“, а се чувстват добре в духовния свят. Понякога те се свързват с нас. С помощта на медиум можем да получим директен контакт с тях (или с други същества от финия свят), което не трябва да се прави за удоволствие или от любопитство, а само когато случаят го налага.

• Ние получаваме послания от духовния свят, получаваме най-вече със сърцето и интуицията си, т.нар. вътрешен глас (някои го наричат съвест или инстинкт). „Специализираната“ комуникация с финия свят принципно се осъществява от медиум.

Ако сте чели Библията, вероятно знаете защо контактьорството започва да се проявява все по-силно, и особено при децата: „И в последните дни, казва Бог, ще излея от духа Си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения и старците ви ще сънуват сънища; още и на слугите си и на слугините си ще изливам от духа си. [и те] В ония дни ще пророкуват…“ (Деян. 2:17-18)

Нека преди окончателно да разясня каква ще е съдбата ни в Новия световен ред, се спрем на още една компонента.

Започнахме пътуването си от Тибет и видяхме хората, подслонени в пещерите-самадхи. Нека още веднъж прекрачим границите си и се отнесем до днешен Китай, за да видим каква лудост се разиграва там. Сред китайците, наричани от тибетците „безбожни комунисти“, също живеят някои свръхинтересни личности, които владеят силата на мисълта по изумителен начин. В следващата глава ще ви разкажа за…

Бележки

[1] Познат на българските читатели с книгата си „Седем експеримента, които могат да променят света“, Дилок, София, 2002 г. — бел. ред.

[2] От немски — произход, начало — бел. прев.

[3] От немски — отсъждам, съдя — бел. прев.