Ян ван Хелсинг
Не пипай тази книга! (11)

6. Ковчегът на завета

„Ковчегът на завета“! Ама че понятие. Търсят го не само Индиана Джоунс и неговите противници — националсоциалистите-окултисти, но и рицарите на крал Артур, и кой ли не още.

Много книги са писани за него, има и десетки хипотези какво наистина е представлявал, какво би могъл да бъде — или какво той все още Е!

За да влезем в следите на тайната ще трябва да се върнем в 1094 г. сл. Хр.

Както всяка друга сутрин френският младеж Бернар от Клерво, когото по-късно папската колегия канонизира (Свети Бернар), отивал да се моли в църквата на манастира, в който живеел (48).

Този ден обаче щял да бъде различен. Вътрешното му усещане го заставило да остане по-дълго в божията обител, и получил видение…

Явил му се „ангел Господен“ (според собствените му думи), който му казал, че трябва да замине за Светите земи в Ерусалим и да изкопае Ковчега на завета, скрит от цар Соломон в гробница при един храм близо до каменната катедрала, за да го пренесе с кораб до Франция.

От по-късните разкази на Бернар научаваме, че изпълнява задачата и пренася „ковчега“ с кораб до Южна Франция, близо до днешния град Ница. Той съзрял мястото (голият връх Мон-Шов) още от кораба, когато достигнал Сен-Жан-Кап-Фера.

След като го занася дотам, издига пирамида край пещерата „с определена големина и ориентирана според определени небесни посоки“. (7, 1–7)

Защо са били всички тези усилия?

Бернар казва, че ангелът му обяснил смисъла на задачата: „съдържанието на «Ковчега на завета» отново да влезе в съзнанието на хората, защото те отново са узрели да разберат и използват космическите закони и могат да познаят, че Бог реално съществува като същност и че техните души са създадени от «мисълта» му.“ (7, S. 1–7)

Ангелът му съобщил, че в „Ковчега на завета“ е записано познанието за смисъла и целта на всяко битие — така както преди хиляди години за последен път се е открило пред хората.

Тъй като по онова време Ерусалим е окупиран от селджуците, които са мюсюлмани, на християните било забранено да посещават „светите места“.

Какво да се направи?

Това, което ще чуете, прилича на шпионски трилър, но de facto се е случило. Случва се приблизително следното:

Тъй като Ковчегът на завета нямало как сам да излезе от скривалището си, се търси начин да се стигне до пещерата. Младият Бернар решава да довери задачата и видението си на тогавашния папа Урбан II. Взема се решение християните да бъдат поведени на „свещена война“ и по този начин да се стигне до Ерусалим.

След като още осем рицари, между които и Юг дьо Пайен, са посветени в тайната, на 23 ноември 1095 г. в Клермон папа Урбан II — за да нажежи обстановката — заявява пред множеството, че персите-неверници щели да осквернят и превърнат „светите места“ на „свещената държава“ в пустиня.

Историците са единодушни, че папата успява да накара тълпата да побеснее и след неговия призив за освобождение на земите от варварите, вярващите се просвали на земята, биели се в гърдите, признавали си греховете и крещели: „Смърт на езичниците!“

После той вдигнал срещу тях кръст и ги подканил да сложат по един на гърдите и рамената си, което означавало, че ако умрат за Христос, ще отидат в небесното царство.

Посланието преминава през града като хала — навсякъде хората започват да си пришиват платнени кръстове и да заминават към Кьолн, защото чули, че там се събира войска, предвождана от религиозни фанатици.

И така, през март 1096 г. първата „армия“ от почти сто хиляди души — преди всичко бедни мъже, жени и деца — и при това дори невъоръжени — тръгват от Кьолн, за да освободят „светите земи“. Представата за случилото се е абсурдна, но показва колко лесно могат да бъдат управлявани тълпите. (И при най-добро желание не мога да потисна желанието си и да не направя едно сравнение: и то с Войната в залива от 1991 г., когато бяха показвани сладникави снимки, на които иракски войници вземаха от кувьозите деца и ги хвърляха на земята, за да покажат на американския народ, че са готови за война. През януари 1992 г. беше идентифицирана свидетелката, която твърдеше, че е наблюдавала всичко това — ставаше дума за дъщерята на Сауд Назир ал-Сабах, кувейтския посланик в САЩ. Момичето беше извикано за свидетел от агенция Hill & Knowlton. Президент на Hill & Knowlton беше Грег Фулър, известен поддръжник на Буш и бивш ръководител на щаба му. Допълнителните разследвания показаха, че кувейтските лекари явно са излъгали и че уж откраднатите кувьози са си на мястото. Казвам го между другото.

Това е най-старата игра и човечеството, предимно от Запада, което толкова арогантно заявява за себе си, че е образовано и трезво, винаги става жертва на подобни трикове. И отново ще стане…)

Обратно към кръстоносните походи:

Изпадналата тотално извън контрол сбирщина започва да унищожава еврейски селища и да граби още в родината си; постепенно се приближава до Близкия Изток. В Киветот попада в капана на турците и броят й е редуциран до 3000 души (7).

След първия Кръстоносен поход, възникнал спонтанно от речта на папата, следва втори: първата организирана рицарска войска на християните, предвождана от европейски князе, поема към Близкия Изток на Коледа, 1096 г. Тъй като постоянно се включвали още, и още хора, армията успяла да стигне до портите на Ерусалим едва на 7 юни 1099 г. — т.е. почти три години по-късно.

На 15 юли Готфрид дьо Буйон, който заедно с Юг дьо Пайен е начело на кръстоносците, успява да убеди египетския губернатор да капитулира, в замяна на което той и свитата му са освободени. Към населението на Ерусалим, обаче, те не проявяват същото внимание: след напускането на губернатора, „християнските“ рицари изколват почти всички жители, в резултат на което жертвите достигат 50 000.

Войната продължава до 1114 г. — общо 18 години, и кръстоносците отвоюват почти цялата „свещена държава“ в полза на християните .

Когато спокойствието в Ерусалим се възстановява, рицарите отишли до мястото, посочено на Бернар от Клерво във видението му. Намерили пещерата и започнали да копаят. Първоначално откриват множество скулптури и погребални дарове. След като проникнали дълбоко навътре, в друго помещение намират т.нар. ковчег на завета — ставало дума за 19 каменни саркофага. Те били пълни с кожени рула, изпъстрени с писмени знаци и рисунки. В саркофазите имало и модели от все още неизвестни днес материали, както и специално шлифовани кристали, механични уреди, чиято употреба за онова време остава загадка, както и много други предмети, непонятни за хората от онова време.

Те прегледали всичко и отново затворили гробницата, за да изчакат най-подходящия момент за транспортиране.

След окончателната победа Готфрид дьо Буйон провъзгласява „Царство Ерусалим“, а година по-късно, когато умира, брат му Балдуин става новия крал на Ерусалим. Балдуин I остава на трона до смъртта си през 1118 година. Още по време на неговото регентство трябва да е имало оживен, а отчасти таен, обмен с Франция. (1, S. 226)

Между аристократите във войската на кръстоносците е и споменатият вече млад рицар Юг дьо Пайен, племенник на най-влиятелния граф Хуго дьо Шампан, който е един от подбудителите на цялата акция. Кръстоносният поход среща Юг с четиридесетгодишния му приятел и ментор Йоан от Везеле, посветен в бургундския Бенедиктински орден. Шейсетгодишният рицар-монах Йоан остава в Ерусалим и по-късно се прочува като Йоан от Ерусалим, мистичния автор на тайни пророчества, които дълго време бяха известни само в посветените кръгове. Той превръща част от знанието, което открива — подобно на Нострадамус — в стихове, за да подготви хората за събитията, които предстоят. (1, S. 226)

За тях малко по-късно…

Затова пък Юг дьо Пайен се връща във Франция, впечатлен от еврейските и мюсюлманските тайни учения, и преди всичко потресен от „забранената истина“, която стигнала до ушите му: Исус не е умрял на кръста! (1, S. 226)

Новият крал Балдуин II подкрепя групата, нарекла себе си „Бедните рицари на Христос и на Соломоновия храм“, и ги настанява в двореца, издигнат върху могилата на храма — със сигурност това не е случайно! Оттам и името „рицари тамплиери“^[1].

Юг дьо Пайен става първия Велик майстор на Тамплиерския орден.

През 1119 г. каменните саркофази най-накрая са пренесени от тамплиерите в Мон Шов, близо до Ница — както било указано във видението. На определеното място — според напътствията на Бернар от Клерво — тамплиерите издигат пирамида, която е запазена до ден днешен; тя обаче не е много типична като форма, да не говорим, че почти е недостижима.

След като пренасят находките, рицарите започват да изследват съдържанието и текстовете на саркофазите. Натъкват се на проблем — всичко е написано на непознат език, за който по-късно се оказва, че произхожда от Атлантида.

Аз лично се съмнявам, че саркофазите са „Ковчегът на завета“, описан в Стария завет, защото в него се казва, че предметът, който юдеите разнасяли, е един, но явно тамплиерите били убедени, че са намерили, каквото са търсили.

По-нататък ще разкажа повече за текстовете от Атлантида (когато стане дума за съдържанието на саркофазите), защото те са именно такива. Някои историци смятат, че саркофазите първоначално са били скрити в Египет, може би под платото Гиза, но това са недоказани хипотези. Предполага се, че юдеите са ги крили там и по-късно са ги прекарали в Ерусалим, но не са могли наистина да оценят съдържанието им заради неизвестната писменост.

 

 

 

 

Между находките има древни географски карти. Копие на една от тях е открита по-късно в Константинопол: сензационната „Карта на Пири Рейс“^[2], на която освен Европа, Африка, Северна и Южна Америка, е изобразена и незаледената Антарктида!

Бернар от Клерво имал и второ видение, в което му било казано да отиде в пирамидата и да се отвори за космическото духовно поле (хрониките на Акаша); Бернар видял хода на цялото Сътворение от началото до края и бил в състояние не само да осъзнае духовните закони, но и да чете текстовете на атлантите. Едва тогава той и придружителите му (на които успял да обясни второто си видение само отчасти) успели да систематизират и да използват атлантическото знание.

То било изградено върху пирамиден език, нещо като геометричен-универсален-език, тъй като не можели да предположат кой и кога ще се натъкне на текстовете им и какъв език ще е говоримият език тогава.

Който намери ключа за него, може да разкодира всяка буква и име, независимо от какъв език, по отношение на смисъла за живота.

И ето, че тамплиерите получили знания за плана на Сътворението и разбрали механизмите, които носи животът в себе си.

Преди всичко е важно едно: в текстовете е описана цялата човешка история, както и нашето бъдеще; ясно е, че това съвпада с Откровението на Йоан, т.е. че нашият тип цивилизация ще приключи, или казано по-точно, ще бъде унищожена, както е описано в Апокалипсиса.

На тази тема ще се върнем по-подробно в главата Новият световен ред.

Изследвайки текстовете от Атлантида, рицарите се посвещават в космическите закони, лежащи в основата на вселената. Разбират, че появата на всички живи същества (души) става с участието на реално съществуващ творец (Бог) и че всички същности са продукт на „менталната сила“ на Твореца. Осъзнават защо душите на създадените от Бога същества трябва да се интегрират в материята и защо замисълът му не може да се осъществи по друг начин.

Нека се вгледаме по-отблизо в последното твърдение:

Текстовете от Атлантида показват, че съществува нещо като „първичен бульон“ — космическо духовно поле, което е съставено от възможно най-малките частици, т.нар. мион-неутрина; заедно със същностите, образувани от частиците (мион-неутрина) на първичния бульон (космическото духовно поле), те се проявяват посредством менталната сила на Бога.

Елементарните частици, наречени мион-неутрина се свързват помежду си съгласно различни физични закони, вследствие на което възниква материалната същност, наричана „душа“.

Единството на „частиците-на-душата“ съдържа в себе си не само целия план на сегашния живот, но и животите (холографски манифестиращи във всяка частица като вибрация) на даден човек от момента на създаването му като фино същество, както и всички негови преживявания като биологична система (след като се е инкарнирал в материята) (6, S. 10)

Следователно Създателят е дал на човека (съответно душата) ментална сила и той самият един ден ще се превърне в създател.

Тамплиерите осъзнали, че целият космос без изключение е структуриран от тези „частици“. Съвременната квантова физика ги класифицира като електрон-неутрина, мион-неутрина и тау-неутрина.

Мион-неутрина, които изграждат космическото духовно поле, съответно полето на съзнанието — наричано също и етерно поле, хроники на Акаша или морфогенетично поле — са частиците, които могат да бъдат променяни вибрационно чрез силата на мисълта: чрез промяна на вибрациите, в тях холографски започва да манифестира образът на мисълта.

В космическото духовно поле всичко, което е свързано помежду си посредством вибрация, е обусловено от тази промяна — защото между частиците е налице постоянен обмен. Следователно биологичната система на хората непрекъснато и по всяко време се повлиява позитивно или негативно от фреквенциите на полето. В крайна сметка, това е доказателството за толкова пъти повтаряната фраза на „древните“ мистици: „Всичко е едно и едното е всичко.“ (6, 10–11)

Мион-неутрино е елементът-носител на мисловните картини, създадени от човека. Това означава, че всяка мисъл-форма, която човек създава, се излъчва към космическото духовно поле.

Ако става дума за „незасягаща настоящето“ мисъл, която като обратна връзка не може да бъде излъчена обратно в актуално съществуваща форма или ситуация, тя се превръща в съставна част от космическото духовно поле и въздейства върху човешкото съзнание толкова дълго, докато не се материализира.

С други думи тамплиерите разбрали, че силата на мисълта, с която всеки създава своите мисъл-форми, е най-важното средство, което човек притежава. Всяка помислена мисъл се превръща в елемент на космическото духовно поле; като носител на трептения тя се разширява сферично в космоса и е отговорна за всичко, което се случва в него.

Следователно човекът (съставен от атоми и молекули, а те от своя страна — от мион-неутрини) е съотговорен за състоянието на нашия свят — в отрицателен или положителен план.

В изключителната си книга „Завещанието на Атлантида“, която съдържа оригиналните знания на тамплиерите, Хелга Хофман-Шмит пише:

„Те твърдят, че човекът се състои от системи, в които духовно-материалната душа, резервоарът на мислите (психе-то) и физическото тяло образуват три области; по Закона на резонанса познанието на индивида, интегрирано в материалната душа, трябва да се инкарнира отново и отново във физическо тяло — докато не остане никаква нереализирана мисъл-форма, създадена от човека.

Те преди всичко са осъзнали — както древните мъдреци на много култури и мистиците от различните епохи — че ВСИЧКО Е ЕДНО и ЕДНОТО Е ВСИЧКО; че целият космос е изпълнен с непредставими малки частици, които имат структура на две вплетени пирамиди.

Днешната физика нарича тези частици мион-неутрина, тау-неутрина и електрон-неутрина. Те създават космическото духовно поле и не оставят никакво празно пространство.

Това означава, че ВСИЧКО, което съществува — независимо от това дали го описваме като материално (груба материя), или като нематериално (фина материя) — е от и във това космическо духовно поле, респективно в тези частици, свързано е с тях и взаимно си взаимодействат.“ (6, 10–11)

 

 

Достатъчно ясно ли е? Знам, че не е лесно да се осмисли. Аз самият прочетох пълния текст за Атлантида (около хиляда страници) и разбирам как се чувствате.

Накратко можем да обобщим, че атлантическото знание казва едно: човекът притежава сила на мисълта и чрез нея може да бъде Творец — да, той е не само част от Творението, но е и част от Твореца!

Това всъщност е най-важното изречение в цялата книга, на което ще се върнем по-късно. Помислете още веднъж: Ние не само сме част от Творението, ние сме част от Твореца и имаме силата и средствата да творим сами!!!

Тоест: духът владее материята!

 

 

Опирайки се на това познание и работа със силата на мисълта (т.е. на съзнателното творчество), тамплиерите започнали да привличат енергиите на своя страна, за да изпълнят задачата си: да водят хората по пътя на Закона за резонанса.

Те използвали пирамидата като комуникационен център, в която съблюдавайки определени условия, можели да осъществяват духовен контакт с други същества (независимо дали със или без физическо тяло), разгръщали духовното космическо поле по начина, по който го правели някога атлантите. И отново други същества ги научили на това.

Аз лично мисля, че тамплиерите са притежавали и някакво, нека го наречем „механично комуникационно средство“ — вид предавател и приемник за контакт с чужди форми на интелигентност.

От текстовете, които намират в саркофазите, всъщност се изясняват две неща:

 

1. Преди атлантите са съществували други цивилизации, които са технически силно развити и са пътували в космоса. Те, както и атлантите са контактували с извънземни форми на интелигентност и е имало оживена комуникация.

2. В текстовете от Атлантида се казва откъде са дошли интелигентните същества: от Сириус!

 

Древните документи разказват и за генетичните интервенции на „сириусяните“ тук на Земята, за да ускорят развитието ни.

Смятате, че казаното е прекалено, и много бихте искали да имате доказателство?

Няма проблем, спомнете си за догоните.

Племето на догоните, живеещо в Мали, Африка, вече повече от 700 години разполага със знания, които за NASA станаха факт едва през 1970 г., и то единствено благодарение на съвременните технологии. От 700 години догоните знаят, че до Сириус, вляво от пояса на Орион, има втора малка звезда, която го обикаля веднъж за 50 години. Според тях тя е изградена от най-гъстата материя във вселената. Тъй като телескопите ни не бяха забелязали подобно космическо тяло, етнолозите смятаха историята за мит. През 1970 г. в крайна сметка попаднахме на малка бяла планета-джудже, която се оказа невероятно тежка със своите 55 кг на кубичен сантиметър и обикаля Сириус за 50,1 години.

Когато учени посетиха догоните, за да разберат откъде са узнали за нея, те отговорили, че преди около 700 години при тях се приземил космически кораб, чиито екипаж изкопал голяма яма и я напълнил с вода; от кораба изскочили амфибии, доплували до брега и разказали на догоните тайни за космоса. Според казаното, на Сириус живеели два типа раси — едните били амфибии, а другите, които днес ние наричаме Homo sapiens, достигали до четири метра височина.

Ацтеките също имат подобни предания. Според тях преди много хилядолетия на езерото Титикака се приземили космически кораби, от тях излезли рибоподобни хора, потопили се във водата, доплували до брега и разказали същите неща, както и при догоните.

Говорим за амфибии от Сириус, т.е. за същества, които могат да живеят и под вода, но нека си припомним изследванията на Ернст Мулдашев за атлантите в пещерите-самадхи — как изглеждаха те?

Те имаха клепачи, пригодени за бързо плуване под вода, плавателни ципи на ръцете и краката и вентилоподобен нос, характерен за делфините…

Възможно ли е атлантите не само да са имали контакти със Сириус, но по времето на Атлантида планетата ни да е била сириусянска колония?

Текстове от езерото Титикака също разказват, че Виракохас, както инките наричат космическите пътници, притежавали плавателни ципи — подобно на Манко Капак, създателят на перуанския град Куско. Той е рисуван с плавателна ципа.

Вълнуващо, а?

Нека добавим, че в текстовете от Атлантида, които попадат в ръцете на тамплиерите, се говори и за същества, съответно извънземни, които не били дошли от Сириус и изглеждали различно от нас.

Документите разказват за епохата преди Атлантида, аз я нарекох Лемурия, при тях е Лумания.

Хората, живели тогава, са високи на ръст и са силно развити технологично. Те воювали с жителите на другите континенти — наследниците на предходните цивилизации — и се стремят да поробят лемурийците. Когато употребили технологиите за добиване на енергия за унищожение, се стигнало до пропукваме на земната кора, изтичане на голямо количество лава и гигантски потоп. Следствията от катастрофата водят до изместване на полюсите.

Почти всички жители на Земята са заличени. Малка част оцелява в планините. Други — и тук става интересно — били евакуирани от чуждите същества с космически кораби.

Текстовете от саркофазите, които ми бяха показани, не съобщават нищо по-определено за въпросните същества:

„От пребиваването си на чуждоземните кораби на съществата, чиито лик не напомняше този на създателя ни (от Сириус — бел. авт.) или на нашия собствен… оцелелите хора разбраха, че не бяха единствените в тази вселена.

Въз основа на духовния опит и знанието, че съществата, конто ги бяха спасили (като богове от космоса), бяха различни от тях и притежаваха значително по-високо технологично ниво, те изградиха култура, която бе по законите на нашия пра-създател, когото те наричаха Бог.“ (6, 333)

 

 

 

Откъде са идвали тези същества? Може би от Орион? Това се подкрепя от следният артефакт — всъщност поредният, който бърка в очите на археолозите:

И така се стига до ново преселение на народите. Ние познаваме този период като Атлантида и нека отбележа, че тя не е само континент, а цяла епоха. Населени са били не само сушата, намираща се насред Атлантическия океан, а и други части на земното кълбо. Островният континент между Южна Америка и Африка е приютявал най-развитата по онова време цивилизация. По-късно той малко по малко потъва.

Представете си: през 12 век деветимата рицари седят на светлината на свещи и маслени лампи. Около тях има пръснати пра-древни текстове; те научават за някакво космическо поле на духа, за извънземни и т.н.

Нека видим какво още откриват в текстовете от Атлантида, и се насочим към…