Ян ван Хелсинг
Не пипай тази книга! (26)

21. Най-добрият път към успеха

Бих ви посъветвал да творите, колкото е възможно по-съвършено, и ще споделя това, което научих от Сен Жермен:

„Рибната кост“. Тя е показана на следващата страница. На лявата страна — контрааргументите, пишем всичко онова, което искаме да променим в живота си, например прическата си, стила на обличане, който от десет години е един и същ, работното място, партньора си, съседите, които всяка неделя сутрин, когато искаме да се наспим, звънят; а може би, старата ни кола или факта, че печелим твърде малко. В нас самите също има неща, които не ни допадат. Например, че сме прекалено страхливи или избухливи. Може би ни мързи или сме твърде песимистични. Може би ни пречи това, че не се доверяваме. М-да, естествено остава и темата за здравето…

Нека направим още една крачка. Докато пишем, да се попитаме защо всъщност сме болни. Възможно е да установим, че стомашните ни проблеми се появяват само по време на работа, защото там не се чувстваме добре или не се разбираме с колегите си. Или скандалът с партньора изцежда нервите ни докрай и предизвиква мигрената или ни депресира. Да го направим и да се наблюдаваме. Аз съм убеден, че всички ние добре знаем защо боледуваме от дадена болест. Дали причина за нея не е конфликтът с някого или невъзможността да се наложим като личности…

Тоест, ние знаем, че ако имахме друг шеф или не трябваше да вършим дадена работа, която винаги ни изнервя, здравето ни отново би се възстановило. Звучи ли разумно?

И т.н…

Следователно веднага можете да напишете в „за“-страницата: „Нова работа — по възможност самостоятелна дейност, която ми доставя радост, която ме радва, щом стана сутрин.“

В „за“-страницата е за всички неща, които искаме, които можем и владеем, които ни доставят удоволствие:

Вие сте сръчен или сте надарен музикално — дори може би свирите на някакъв инструмент; или обичате компютрите; може би, сте въодушевен спортист, обичате чистия въздух, планините, морето, гмуркането, имате дарба да говорите, често се случва да водите разговори, или по-скоро сте отшелник и обичате да работите на спокойствие (например като писател), работите по-интензивно и много по-добре сам, отколкото в екип… Така малко по малко картинката, която постоянно и по-продължително трябва да не забравяте, се оформя.

Нека си послужим с въображаем пример, за да илюстрираме начина на действие: майстор X.

Нашият майстор X е оригинален, притежава занаятчийски талант, умее да контактува с хора от всякакъв тип, с удоволствие общува и често е в центъра на компанията. С удоволствие кара кола или лети, и по принцип обича пътуванията. За него къщата не е важна, живее под наем, вкъщи почти не готви, обикновено се храни навън, обича красивото, жените, както и дрехите. Свири на китара — най-вече, когато е сам. Не обича да свири с група. Сам си композира парчетата.

Принципно е свободен. Не членува в никакъв спортен (или друг клуб), а не му и отива.

Какво бихме посъветвали този тип? Представете си за малко, че сте терапевт, той идва при вас и иска мнението ви за своята професионална ориентация.

Аз лично бих го насочил към самостоятелна работа, за да го направи наистина самостоятелен, или да работи индивидуално за някоя фирма, например като неин представител. Той ще продава продукта й и постоянно ще пътува с кола, може би ще му се налага да лети до Азия, за да следи производството там…

Би могъл да стане и пилот или музикант — зависи колко добре може да свири. Или да работи на половин ден, а вечер да свири на китара? Може би той ще има успех като аниматор?

Възможностите са много…

Затова не губете прекалено много време — най-много няколко дена. Сен Жермен ме посъветва да бъдат три дни, достатъчни да се успокоите и да стигнете до ясна идея.

Тя е от голямо значение, защото ако един ден срещнем фея, трябва да знаем какво да поискаме. Затова трябва наистина да стигнем до същността. Защото ако желанието не е формулирано ясно, феята освен да скубе дългите си коси, няма какво друго да направи. Ако желанието не е формулирано правилно, то не може да го придвижи във вярната посока.

Преди всичко не трябва да се страхуваме да напишем нашите най-тайни и съкровени желания, дори да са „твърде емоционални“. Бихме могли да напишем какво никога повече не искаме да работим, или че желаем да превърнем нашето хоби в професия (например музицирането), което за някои хора не е непременно „работа“.

Това работи идеално. Безсмислени са желанията, които задоволяват Его-то ни, които носят това, което НИЕ искаме. Но знаем ли винаги кое е най-доброто за нас?

На това бих могъл да отговоря с множество примери от живота си. Аз самият исках много неща и ги получих — страхотни коли, определени жени, много пари и пътувания в най-далечните страни…

Но това не винаги ме правеше щастлив. Затова Сен Жермен ме научи на още един начин на манифестиране.

От тази книга разбрахме, че сме божествени същества, поели божествена задача тук на Земята; няма нужда да спорим, ние искаме да стигнем до сърцевината на нещата, до същественото („Нека се сбъдне волята ти“), което е божествено в нас.

Затова ще ви покажа един начин за пожелаване. Път, който не служи на Его-то, на увеличаването на властта и трупане на богатства, на нашето имане, а ни помага да изпълним жизнената си цел, нашето битие. Ето защо е важно нещата да са формулирани така, че вселената да даде на душите ни най-доброто от най-доброто.

Става по следния начин:

Винаги формулираме в настоящето — като че ли целта вече е постигната. Не във вида: „Скоро ще имам до себе си мила жена…“, а: „До себе си имам мила жена.“

Но тук май чувам възраженията Ви, че и така не е добре. Правилно!

Сполучливата формулировка би била:

„До себе си имам жена, която най-добре ми подхожда.“

Но ето пак Его! Още по-добре: „До себе си имам жена и ние сме безкрайно щастливи.“

„Имам професия, която е много подходяща за мен, доставя ми най-много радост и с нея изкарвам парите си.“

„Аз успях, защото вече правя това, което ми доставя радост и ме развива.“

„Живея в жилище, което е точно за мен. Живея в жилище, в което се чувствам най-добре…“

„Живея в постоянно изобилие.“

„Карам колата, която е точно за мен.“

„Привличам в живота си само това, което е от полза за здравето и щастието ми.“

„Ставам все по-смел, отдавам се на идеите, на партньора, на децата си, на любимите занимания…“ (сърце вместо глава)

С такива формулировки едва ли нещо може да се обърка, защото помощниците ни от духовния свят винаги ни подкрепят и знаят колко е натъпкано портмонето ни за моменти или дали скоро предстоят професионални и жилищни промени, дали фирмата ни няма да фалира…

Да формулираме винаги така, че най-доброто да може да се случи, всичко да е отворено нагоре, без дребнодушни очаквания, защото в противен случай преди изпълнението има поучителни криволичения.

Ще издам тайната на най-властните хора на тази планета: те манифестират с този модел — повечето не както описахме според висшия принцип, а Его-истично само за собствените си цели. Начинът им на работа е такъв — били те розенкройцери, масони, тамплиери, магьосници — бели, черни… — впрочем всички те са успели.

Принципът на манифестиране винаги е същият, само желанията се променят.

Разликата между светлата и тъмната страна (за да не използвам думи като добро и зло) е тази, че тъмнината има ясна цел: например световно господство и контрол. Това е съвсем определена цел, съществува ясно структуриран път до нея (виж Документи на Баварските илюминати). Това е пътят на разума и за него той е много по-разбираем, отколкото дадена мъглява формулировка на езотерик, търсещ просветлението, който не знае какво точно е то. Неговият път е на сърцето и „чувствата“. Често не е лесно емоциите ни да бъдат изразени с думи и затова са по-неясни.

Ясно ли го казах? Едните имат пред очите си съвсем ясна цел и затова ясно ще манифестират. Когато обаче човек иска да се включи в добри проекти, т.е. във всичко, което „намира“ за добро, обикновено му липсват концепция и яснота как да постигне целта си.

Силите на Его-то (илюминатите) знаят „добре“ да боравят с властта си. Те са наясно с кой принцип да работят и как да се настройват при манифестиране, какво да имат предвид. А наясно ли сме ние с целите си; знаем ли съвсем точно какво искаме? Какво желае разумът и какво сърцето ни?

Ако успеем ясно да кажем какво искаме да имаме в този живот, каква е целта ни, тя може да се изпълни. Ако нямаме точна, ясно дефинирана цел, нищо ясно няма да се случи. Или ще добием яснота едва когато започнем да страдаме.

Аз отново виждам пред себе си феята, която скубе златните си коси, защото човекът, чието желание е готова да изпълни, все още не знае какво точно иска.

Тези хора ще трябва да напишат домашните си. За щастие, не е нужно кой знае колко време, най-много няколко дни. Това обаче са най-важните дни от живота ни, защото ще станем съзнателни за самите себе си и в заключение ще открием божественото — когато започнем да творим!