Ян ван Хелсинг
Не пипай тази книга! (24)

19. Манифестираме

Ще припомня още веднъж темите в книгата:

1) Срещнахме се с граф Сен Жермен, за който се твърди, че бил неимоверно богат и не остарявал. Самият той казва, че „е учил в пирамидите“ и от време на време си „почивал“ в Хималаите.

2) Проследихме изследванията на Ернст Мулдашев за съществата (атланти и други) от пещерите-самадхи, които със силата на мисълта са редуцирали обменните процеси до нула и са прекратили остаряването на телата си.

3) Разбрахме за щумерските клинописи и анунаките, чиито генетични интервенции (според древния епос за Сътворението) са променили развитието на Земята. Те учели новото човечество как да използва силата на мисълта и когато след хилядолетия напуснали планетата, завещали технологични средства за комуникация, както и документи, които свидетелстват за тях и смисъла на Творението.

4) Същите неща научихме и от текстовете, които през 1114 г. тамплиерите намират в Ерусалим. Те съхраняват знания от времето на атлантите и обясняват смисъла на Творението — Закона за резонанса и факта, че човек не е само част от Творението, но и част от божественото единство, което ние наричаме Творец, и съответно е отговорен за всички свои постъпки.

5) Очевидно Нострадамус също е имал достъп до тамплиерските тайни, защото можем да предположим, че (вероятно целенасочено) е изнесъл знание, касаещо бъдещето. В предсказанията си той учи, че всичко е променливо — включително и съдбата на хората: в случай че поемат по друг курс („Каквото посееш, това ще пожънеш“). Ако от днес нататък започнем да сеем по друг начин, в бъдеще ще се убедим в разликата. Такъв е случаят и с Леонардо да Винчи, който е притежавал безпрецедентни за онова време познания. От ерудицията му за свещената геометрия става ясно, че е имал достъп до същото древно наследство от Атлантида.

6) Бегло споменахме илюминатите, които са се вкопчили във висшето масонство. То от своя страна е получило древното знание от тамплиерите-масони. Илюминатите използват законите на духовното манифестиране безпогрешно, за да не се отклонят от целта си — Новия световен ред. Те експлоатират същите знания — но с обратна посока.

7) Запознахме се с медиумите и най-вече с изумителните китайски деца, които със силните си телекинезични дарби (респективно сила на мисълта) са в състояние да материализират и де-материализират различни неща.

8) И за финал ни остава добрият стар плацебо ефект, който ще приземи пътуването ни през времето на сигурна почва.

Всички тези примери казват едно:

Със силата на мисълта си ние можем да постигнем всичко, което си пожелаем — дори в този момент това да ни изглежда невероятно.

Примерите, разгледани в хода на книгата, показаха, че:

Духът владее материята!

Всичко, което днес притежаваме — машини, жилища, дрехи, дори тази книга — първоначално са били мисъл, която след това е приведена в действие и е застинала в твърдата материя. Всичко в света, което е създадено от човека — без нито едно изключение, първоначално е било нечия творческа мисъл.

Плюс всичкия боклук, който ни заобикаля — „модерното“ изкуство, филмите с хорър, силиконовите импланти…

Мисълта е първопричината на всяко битие и про-изход на всяка реалност. Всичко, което има място в живота ни, е предизвикано от нашите мисли, желания, страхове според Закона за резонанса, защото подобното винаги привлича подобното. В космическото духовно поле (хрониките на Акаша) всяка мисъл създава форма, която колкото повече храним, толкова по-бързо влиза в реалността. Такъв е законът. Тази мисъл-форма се задържа в космическото поле, докато в живота ни се появи подходяща ситуация, в която тя да манифестира. Това може да стане много скоро, но може да се случи и в следващ живот. Зависи от нашата карма и от мислите, с които живеем.

Възниква въпросът: ако ние сме причинителите на сегашните си житейски условия — за неприятните, както и за приятните — как да преоформим нашето бъдеще?

Със съзнателно манифестиране. Съзнателно, защото при повечето хора сегашните условия на живот са плод на тяхната несъзнателност. Например, когато някой каже: „Не мога да слушам повече!“, а после се чуди защо години по-късно, след като е повтарял това поне по един път на ден, има нужда от слухов апарат.

Но това вече е минало! Днес имаме нужда от добро творчество, не от игрички. Ние желаем да подредим начисто живота си и да създадем възможно най-добрите условия.

При манифестирането решаващият момент е вярата, т.е. трябва да сме убедени. Нека повторя за нестинарството. Ако участникът е убеден, че може, без да пострада, да ходи по горещи въглени, ще успее. Но ако започнат съмненията: „Е, да, но май не съм много сигурен, всъщност май не искам да го правя, сигурно ще се изгоря…“, наистина ще се изгори.

Същото е и с плацебо ефекта. Ако пациент приеме едно захарно хапче, за което е убеден, че съдържа субстанция, която ще му помогне, ще оздравее. Но ако лекарят му съобщи, че става дума само за захар, резултатът е нулев.

И е логично, нали? Защото негативната, раздвоената мисъл — неутрализира позитивната мисъл. Затова трябва убедено да формулираме положителната идея, която искаме да материализираме, и изобщо да не стигаме до представата, че тя би могла да не се случи. В допълнение, материализацията става реалност, когато манифестираме желанието си, без да го споделяме с никого. Чуждото съмнение е пагубно за нас.

Важно е целите, които искаме да манифестираме, да не са прекалено завишени. Те трябва да изглеждат правдоподобни за самите нас. Например, ако съм обикновен работник и си пожелая за няколко години да стана ръководител в голям концерн, аз самият няма да си повярвам. Ако, напротив, си пожелая в близко бъдеще да стана ръководител на отдел или да бъда самостоятелен в бранша, в който работя, душата ми ще го приеме и вероятността това да се случи нараства чувствително. Защо? Защото вярвам в желанието си.

Когато говорим за възможността да реализираме целите си, е добре да се вслушваме в душите си. Сърцето, т.е. божественото в нас, познава първичния план на живота — личната матрица, и ако тя и нашето желание съвпадат, целта ни ще се реализира.