Ян ван Хелсинг
Не пипай тази книга! (20)

15. Страхувате ли се от Новия световен ред?

Да? Мога да си го представя. И вероятно се питате какво да правите в бъдеще.

След като светът действително ще бъде контролиран в такава степен и щом илюминатите са толкова близо до целта си, тогава какъв е смисълът на живота, защо да ходим на работа, защо да имаме деца — нали всичко върви надолу… (Но преди всичко: нещата трябва да се влошат още, за да може хората, най-вече от водещите държави, да се събудят.)

С удоволствие ви препоръчвам написаното в послеписа на „Банки, хляб и бомби“, том 2.

Освен репресивните мерки заради забраната на първите ми две книги, на мен все пак ми се случиха и много хубави неща.

Казвам това, защото постоянно ме питат как, натъпкан с всичките тези знания, продължавам нормалния си живот и поддържам семейните си отношения.

Не искам да ви отвличам с дълги истории. Факт е, че заради контактите си, възникнали вследствие на книгите ми, изживях и видях неща, които силно промениха живота ми към добро, толкова радикално, че едва ли мога да го облека в думи.

Бих искал да изтъкна четири факта, от които ще стане ясно защо нещата съвсем не са безнадеждни; двата от тях са от външния — т.е. екзо-теричния — свят, а другите два от вътрешния свят — езо-теричния.

 

Екзотерично: преди повече от десет години в Нова Зеландия за първи път видях, както вече казах, малка машина — магнитен мотор, която захранваше с електричество малка къщурка, разположена в джунглата.

Години по-късно, поради забраната на книгите ми, съдбата ме срещна с хора (според максимата на Гьоте „силата, която ми желаеше злото, ми направи услуга“), които ми показаха технология, която — ако не бях видял с очите си, щях да нарека научна фантастика. Имаше летящи машини, които вместо да горят каквото и да било, се движеха с електромагнитната енергия, наситила космоса — както впрочем и нашата Земя, която профучава през космическото пространство с над 2 000 км/ч без дизелов или Ото-мотор. Видях (имаше и други свидетели) как един господин движеше облаците в небето и ги караше да образуват разни форми… и още много неща.

Вторият факт от външния свят е политиката.

Нека кажа направо какво мисля: Новият световен ред ще стане реалност. Но без паника! Той няма да продължи дълго (както ще стане и с еврото). Защо?

От една страна, сегашните световни владетели са убедени, че ще постигнат целта си, но ние също можем да сме сигурни, че те имат жестоки противоречия помежду си.

Това се подкрепя и от едно обръщение на Михаил Горбачов, който през март 1999 г., в началото на въздушната война на NATO срещу Сърбия, каза: „Западът мами Русия. Ние бяхме единни за Новия световен ред. Обединените щати — през Европа, Атлантическия океан до Урал, трябваше да са под управлението на Русия. Русия няма да забрави тази измяна.“

Излиза, че тези хубавци се мамят взаимно…

От друга страна, те не само са арогантни и деспотични, но и високомерни. Щом един Джеймс Варбург заявява: „Ние ще постигнем световно правителство, искате или не — с подчинение или съгласие“, това доказва, че илюминираните ни приятели изобщо не допускат, че нещо може да се обърка. Но какво показва опита? Високомерието води до провал…!

Ще споделя това, което те подценяват:

Кои са особеностите на Новия световен ред?

• безкасовите плащания,

• пръстови отпечатъци и сканиране на ретината,

• заместването на трафика на писма с електронна поща (е-mail и SMS),

• абсолютен надзор с камери и по-късно с лазерни татуировки или имплантиран подкожен чип и

• откриване на всеки отделен човек чрез сателити…

 

Досещате ли се накъде бия?

За да бъде въведен Новият световен ред, са необходими две неща: компютри в комбинация с Интернет и сателити. А от какво има нужда апаратурата, за да работи?

Правилно — от електричество!

Какво ще стане, ако хакер успее да вкара вирус, който унищожи шпионското гнездо отвътре? Допуснете, че може да става дума за някой, който е програмирал и създал системата на илюминатите и познава слабите й места или съзнателно е оставил такива?

Какво ще стане, ако съществува електромагнитно оръжие, което да парализира доставката на електричество или се окаже толкова мощно, че извади от строя радиоприемниците в сателитите, и комуникацията стане невъзможна — завинаги? Електронен блиц, който унищожава всякакъв софтуер?

Какво би станало (както видяхме от „Книга 3 — Третата световна война“) в случай на урагани със скорост над 400 км/ч? Не би останал нито един електрически стълб! Ясновидците са описвали астероидни удари, които по-рано по естествен начин са помитали сателитите…

В този контекст не трябва да премълчаваме, че електромагнитното поле на Земята продължава да отслабва и това ще засегне цялата Слънчева система и електрониката.

Досещате ли се накъде бия?

Нека видим и езотеричната страна на „играта“ на земния дуализъм.

Срещнах се с децата-медиуми и се запознах с тези малки „ангели“, които променят нашия свят дори само с присъствието си. Със собствените си очи можах да видя как със силата на мисълта малки деца изкривяват посуда или карат химикалки да левитират; срещнах такива, които диагностицираха болести и виждаха минали преживявания в човешкото енергийното поле; имаше младежи, които четяха мислите ми и говореха за миналото ми — и това наистина е вълнуващо. Те предсказаха събития от личния ми живот, както и от глобалния свят, например за случилото се на 11 септември. Естествено видяха и неща, които ще настъпят в бъдеще…

Едно от тези деца дори успя да се докосне до първичната матрица, т.е. жизнената или „компютърната“ програма, в която се намираме и живеем (първична матрица наричам това, което за християните е план на сътворението, за евреите — библейски код, а за мюсюлманите — инсалах или кисмет^[1]).

Друго дете четеше в Книгата на живота — подобно на четците-нади на индийските палмови библиотеки — в които е записан животът на всички живи същества на планетата: също и на илюминатите…

Какво искам да кажа? — че съществуват неща, от които и илюминатите се страхуват. Те рушат концепцията им, предизвикват съмнение, раздори и недоверие… (Виж примера с Михаил Горбачов.)

Именно тези деца ще ги унищожат — въпреки умишленото затъпяването чрез телевизията и загрубяването от порнографските и пълните с насилие филми. Защото така не става. Вероятно много от тези малки и нежни мозъци могат да бъдат размекнати и задръстени, или да бъдат извадени от строя с Риталин^[2], но това е временно. На тях не им трябва много, за да променят енергетично мнозинството. Както знаете, тези, които го потискат и го насочват в своята желана посока, реално не са много. А какво ще стане с милионите, които участват в изграждането на Новия световен ред и на свой ред управляват? Те ще изчезнат по-бързо, отколкото на илюминатите им се иска. В случая става дума за майки и бащи, които от днес за утре могат да променят мнението си, когато става дума за собствените им деца…

В крайна сметка нещата опират до човешкото сърце, а то е божествено (всъщност и единственият човешки орган, който не е поразяван от рак).

Вече научихме за супер-децата от Китай, Какво би станало, ако много от тях един ден се съберат и решат да противопоставят силите си на илюминатите? Какво би станало, ако обединят силите си срещу един или няколко от най-големите световни калкулатора и с помощта на телекинезичните си умения ги извадят от строя?

Разбирате ли защо ви говорих толкова за тези деца?

Бъдете сигурни, че повечето от тях са чели не само моите книги. Забелязах, че тези малки магьосници знаят какво „добро“ да направят със силата си… (Да виждате да намигам?)

 

Но има и още нещо, което ще накара илюминатите да се разединят. Става дума за покачването на вибрацията на нашата Слънчева система.

Слънчевата ни система се движи към центъра на галактиката по елиптична орбита в цикли от 25 920 години, а след това отново се отдалечава (един цикъл се подразделя на дванайсет периода от по 2160 години). Днес ние сме в процес, в който Слънчевата ни система отново се приближава до центъра на Галактиката и като последствие получаваме повече „енергия“.

Когато тя се отдалечава от първичното Централно слънце, може да се каже, че хората заспиват. Вибрацията на божествената светлина се забавя и „потъмнява“. Напротив, когато Слънчевата система се приближи до Централното слънце, съответно центъра на галактиката, говорим за период на растене. Днес ние бавно се движим от най-отдалечената точка спрямо „светлинния източник“, обратно към светлинния център или към първичния енергиен източник.

 

 

Нека да допълня, че според съвременните познания елипсата не е затворена в кръг, а е отворена спирала. Обратите — изпадане в сън и пробуждане — са свързани с мащабни промени — промени в съзнанието на живите същества, както и промени в магнитните полюси на планетата ни. Сега се намираме точно в момента на обръщане, след който отново започваме да се приближаваме към центъра на галактиката и да се събуждаме. Астрономически погледнато, ние сме достигнали най-външната точка, „афела“ и се обръщаме отново в посока към центъра. Астрологично, става дума за скоро завършилата епоха на Рибите, последната „спяща“ стара епоха, в момента вземаме завоя и навлизаме в новата епоха на Водолея, Новата епоха или New Age, за да бъдем събудени (или да се събудим сами).

Моментът на „завоя“ може да бъде смятан за връхната точка на сегашния еволюционен цикъл на душите. Тази „Златна епоха“ е като неделята на една земна седмица или „седмия ден“ от еврейската история за Сътворението — продължаващия 2160 земни години почивен ден в борбеното, дуалистичното развитие. След това отново настъпва нов опитен период.

В древноиндийските Веди двете фази са изразени като вдишването и издишването на Брама и това ни напомня формулирания още през Античността Закон за полярността, за прилива и отлива, за вливането и изливането, за деня и нощта, за живота и смъртта и т.н.

Диаграмата представя нашия прецесионен цикъл (от 25 920 години) на Слънчевата система, като от дясната страна виждаме първичното Централно Слънце (което се намира в центъра на Галактиката ни). Левият зенит (Кали Юга) е точката, която е най-отдалечена от първичното Централно слънце. Десният зенит е точката, която е най-близо до Централното слънце. Периодът на Кали Юга е наречен Тъмна епоха, защото за 2160 години нашата Слънчева система се намира в най-отдалечената точка на „светлинния или електрическия източник“.

Това, което в момента се извършва със Земята, е само по себе си относително лесно за разбиране. Въпреки това ще дам пример, за да се запомни по-ясно.

Да погледнем още веднъж диаграмата. Нека на мястото на централното Слънце си представим една свещ (символ за източника на светлина и енергия), а нашата Слънчева система — като кубче лед. Това ледено кубче се движи по елиптична орбита, като в единия зенит то е в най-отдалечената точка, а в другия — най-близко до свещта.

Когато е на далечния край, то е най-студено, т.е. си остава ледено кубче, защото молекулите му се движат съвсем бавно и плътността му е най-голяма. Нека придвижим бавно кубчето към свещта. Какво става? От лекото затопляне молекулите ще започнат да се движат малко по-бързо, плътността му ще намалее и ако го приближим още малко до свещта, ще започне да се топи. При определена температура (в случая градуси по Целзий) то ще смени агрегатното си състояние от твърдо в течно. Бихме могли да сравним това със случващото се с нашата Слънчева система. Много от духовните хора, а и много от вярващите говорят за новото време, което ще дойде — за Златната епоха, царството на мира; други говорят за преминаване в четвъртото измерение. Може би последното сравнение е най-сполучливо, защото най-точно описва ставащото. Ние ще постигнем нова степен на материално съществуване.

Да се върнем отново на леденото кубче. Точно както при нула градуса то не се превръща във вода за една секунда, а прави това малко по малко, по подобен начин се развиват нещата със Земята и Слънчевата система. Този процес може да се сравни с изгрева на Слънцето. Слънцето не изгрява по начина, по който светваме крушката — а постепенно, хармонично и плавно.

Леденото кубче се е трансформирало във вода, но продължава да се движи към свещта. То ще запази формата си известно време, но от един момент нататък водата започва да се затопля и бавно да се изпарява.

Или — въз основа на ускорението на молекулите настъпва промяна в агрегатното състояние. Тя също протича хармонично. Водата не се превръща в газ за една секунда, а се изпарява бавно, хармонично, почти невидимо и тихо.

Ако сравним казаното с нашата Слънчева система, ние ще се озовем в петото измерение.

За нас, външните наблюдатели, леденото кубче е изчезнало, няма го. Ако се появи някой, който не е гледал как то изчезва, на него ще му изглежда невъзможно и няма да повярва, ако кажем, че тук има голямо количество водна пара. Може би ще добави: „Нищо не виждам, каквото и да ми говориш. Вярвам само на това, което мога да видя.“

Водната пара обаче все още е тук, съществува и ако се отдалечи от свещта, т.е. от източника на светлина, ще стане отново на вода, а по-късно — на лед.

Нека свържем всичко това с нашата Слънчева система и планетата Земя. Ние бавно се придвижваме към Централното слънце, източника на сила, енергия и светлина. Замрялото развитие на Земята започва бавно да се раздвижва, то се активира, появява се напрежение, всичко става по-бързо. Състоянието продължава, докато осъществим промяна в пространствата. Но — както с превръщането на леденото кубче във вода — това става бавно, едва забележимо, тихо и почти не се забелязва от земляните. Ние няма да станем невидими. В крайна сметка и молекулите на леденото кубче също не изчезват, те само се отдалечават една от друга (плътността намалява). Следователно ние самите почти не забелязваме промяната в пространството. Само външен наблюдател би могъл да види как малко по малко изчезваме. Рано или късно ще изчезнем както водната пара.

Нека включим и твърденията на баща ми. В книгата си „Исус 2000 — Царството на мира идва“ той пише:

„Това яйце видно-елиптично обикаляне на нашата Слънчева система трае 25 920 години. На полувремето от 13 000 години се преминава през т.нар. Манаски пояс, който продължава един еон от точно 2160 години. За повечето религии това е очакваното райско време или Златната епоха, или както казва Христос, Царството на мира, с по-висока вибрация на цялата Слънчева система. Последният отрязък от едно полувреме, в чиито край се намираме, е известен още от древността и носи името Кали Юга — мрачната епоха, защото сме възможно най-отдалечени от първичното Централно Слънце. От средата на Кали Юга, с нейните 5200 години, започва предстартовото броене за деня X, който според тази бройна система попада в годините на смяната на епохите. От един момент нататък се явяват все повече религиозни учители. Кришна, Заратустра, Буда, Исус, Мани и Мохамед са най-популярните от всички благородни светци, които подготвят хората за деня X, учейки ги на перманентна еволюция на съзнанието, необходимо за идващата «епоха». Следващият еон ще е този на Водолея, който с високите си етически и духовни вибрации ще предизвика пробуждане след обрата на елипсата. Обратът ще е от извънредно значение за развитието на човечеството от земното кълбо и ще се наблюдават все повече «предизвестия» като смяна на парадигмата или пространствен скок, или мутация на съзнанието, или обикновена смяна на времето..“ (13, S. 82)

Още по-изчерпателно темата е разгледана в специализираната му книга „Към 2012 — възходът на човечеството“.

За несигурните илюминати всичко това означава, че те наистина имат проблем. Доближаването на нашата Слънчева система до Централното слънце носи със себе си по-висока слънчева активност и това има своето въздействие върху Земята. С интензивността на слънчевите изригвания се покачва и броят на самоубийствата, на земетресенията, както и на други природни катастрофи, и на случаите на прекъсване на тока, тъй като по-високата фреквенция оказва въздействие на уредите — особено на тези, които се захранват с променлив ток.

Същевременно се покачва и количеството на откритията, военните действия и качеството на съзнанието.

Тъй като в живота всичко става на цикли, всяко нещо има своето време. От много векове илюминатите работят за голямата си цел, но другите — светлите — също работят.

Ако направим сравнение с едно живо семенце, само по себе си то не служи за нищо. В случай, че климатът е неподходящ или почвата е пясък и гранит, семето няма да покълне. Ако обаче сезонът е подходящ, а почвата плодородна, няма защо да го поливаме и торим — то ще изникне от само себе си.

Същото е и с женската бременност. Жената забременява, когато е готова да приеме нова душа. Това се случва и със сърфиста и вълната или парапланериста и въздушното течение. Всичко в нашия пространствено-времеви континуум се нуждае от правилния момент.

Сегашното човечество е стигнало до зенита на развитието си — до точката, която се смята за решаваща. Повечето хора са забравили, че някога са били свободни и са им отнели свободата. Ето защо възмогването на илюминатите е допуснато от висшите сили: те искат да насочат вниманието ни към това, че сме божествени същества, които поемат отговорността за действията, мислите и чувствата си. Илюминатите (както и самите ние) са част от една голяма игра и те ще подадат оставка, когато изпълнят задачата си за „възпитателния процес“ на човечеството. Естествено не доброволно…

Затова не трябва да се страхуваме или да се борим с тях и с техните цели. Както вече обясних, техният Нов световен ред е колос, стъпил на глинени крака. Ако променливият ток спре, никакъв компютър няма да работи, няма да има никакви сделки на Уолстрийт, никакви връзки със сателитите, никакъв надзор, никакви изправни ядрени бойни глави и т.н.

Дали електроосигуряването на съоръженията им ще бъде прекъснато от хакер, електромагнитно оръжие, от надарени с телекинеза деца или от нарастващата радиация на Слънцето, е чиста подробност.

При всички случаи бъдете сигурни, че Новият световен ред няма да продължи дълго…

С тази мисъл възнамерявам да оставя „негативната“ тема да отзвучи и да се настроя за мечти. Сънувайте вашите сънища, а не внедрените от илюминатите кошмари. Сънувайте вашите собствени сънища и бъдете смели. Не се бойте да желаете нещо — и то ще се изпълни, защото вие сте божествени същества и творци на собствената си съдба. Всички ние сме създатели на един нов свят и всичко започва от нашата мисъл!

Стигнахме отново до сърцевината на темата — нашите мисли, т.е. духовната сила, която управлява материята!