Лий Чайлд
По трудния начин (58)

58

— Претърсихме апартамента на Тейлър в Ню Йорк — продължи Ричър. — Имаше стационарен телефон с десет предварително записани номера. Единственият английски номер беше отбелязан с буквата „С“. Предполагам, че това е майка му, баща му, брат му или сестра му. По-вероятно брат или сестра, защото според мен човек като Тейлър щеше да използва „М“ за майка си и „Т“ за татко. Значи „С“ означава Сам, Сали, Сара, сестра ми или нещо подобно. И сигурно са доста близки, иначе защо ще записва номера му в паметта на телефона? А щом са толкова близки, Тейлър не би се прибрал в Англия, без поне да му се обади. Защото човекът на име „С“ вероятно също има записан номера на Тейлър в паметта на телефона си и би се притеснил, ако той не отговаря вкъщи. Така че този човек вероятно ще знае всичко, което ни трябва.

— Какъв беше номерът? — попита детективът.

Ричър затвори очи и изрецитира номера с код 01144, който беше запомнил наизуст на Хъдсън Стрийт. Човекът на бюрото го записа в бележника си с тъп молив.

— Добре — каза той. — Махаме кода за международно избиране и го заместваме с нула.

И той направи точно това ръчно, като го задраска с молива си.

— После палим стария компютър и проверяваме в телефонния указател.

Детективът завъртя стола си към компютъра на масичката зад него, натисна клавиша за интервал и отвори екрана с парола, която Ричър не можа да види. После с помощта на мишката отвори прозорец, където въведе търсения телефонен номер.

— Тази програма ще ни даде само адреса — предупреди ги той. — Ще трябва да отидем на друго място, за да разберем самоличността на лицето, което живее там.

Той кликна върху „Търсене“ и след секунда на екрана се появи резултат.

— Грейндж Фарм — прочете детективът. — В Бишъпс Парджетър. Трябва да е някъде в провинцията.

— Къде точно? — попита Ричър.

— Ако се съди по пощенския код, някъде близо до Норич.

— Бишъпс Парджетър е името на града, така ли?

Детективът кимна.

— По-скоро е село. Сигурно съвсем малко. Може би са само десетина къщи и една норманска църква от тринайсети век. В графство Норфък в Източна Англия такива селца са много типични. Земеделски район, равен и ветровит, на североизток, някъде на двеста километра оттук.

— А името?

— Почакайте малко, ще стигна и дотам.

Човекът записа адреса в един файл и отвори друга база данни.

— Избирателните списъци — поясни той. — Почти винаги разчитам на тях. Информация с обществен достъп, съвсем законни и обикновено доста точни и надеждни. Ако, разбира се, търсените хора си правят труда да гласуват, което невинаги е така.

Той копира адреса в ново поле и натисна „Търсене“. Този път се наложи да чакат доста по-дълго. После екранът отново се промени.

— Готово — каза детективът. — На този адрес има двама гласоподаватели. Джаксън. Това е фамилията. Мистър Антъни Джаксън и, да видим, мисис Сюзан Джаксън. Ето откъде идва буквата „С“. Сюзан.

— Сестра — обади се Полинг. — Омъжена. Все едно историята с Хобарт се повтаря.

— Така — намеси се отново детективът. — А сега ще направим нещо друго. Този път не е съвсем законно, но тъй като сме се събрали само приятели и колеги, смятам да рискувам.

Той отвори нова база данни, този път с технически остарялата операционна система DOS.

— Крадена е — обясни той. — Затова графиката е толкова грозна. Но информацията си е същата. Базата данни на Министерството на здравеопазването и социалното осигуряване. Социалната държава в действие.

Той въведе името и адреса на Алтъни Джаксън, натисна още няколко клавиша и на екрана се показаха три нови имена и три редици от числа.

— Антъни Джаксън е на трийсет и девет, а съпругата му Сюзан е на трийсет и осем — прочете детективът. — Моминското й име е Тейлър. Имат едно дете, дъщеря, на осем години, и очевидно са й погодили лошия номер да я нарекат Мелъди.

— На мен ми харесва — обади се Полинг.

— Не и в Норфък — поклати глава детективът. — Сигурно доста я тормозят в училище.

— Отдавна ли живеят в Норфък? — попита Ричър. — Оттам ли са семейство Тейлър?

Детективът се придвижи по екрана.

— Нещастната Мелъди явно е родена в Лондон, така че по-скоро не.

Той излезе от DOS и отвори друга програма.

— Регистърът на недвижимите имоти.

Детективът вкара адреса и отново натисна „Търсене“. Резултатите се появиха веднага.

— Купили са къщата в Бишъпс Парджетър преди по-малко от година. По същото време са продали някакъв имот в южната част на Лондон. Значи вероятно са хора от големия град, решили да се върнат в провинцията. Често срещана приумица. Давам им най-много дванайсет месеца, преди да им писне.

— Благодаря — каза Ричър. — Оценяваме помощта ви.

Той взе тъпия молив на детектива от бюрото, извади плика на Пати Джоузеф от джоба си и написа на него „Алтъни, Сюзан и Мелъди Джаксън, Грейндж Фарм, Бишъпс Парджетър, Норфък“. После каза:

— Може би ще можете да забравите всичко това, ако човекът от Ню Йорк се обади отново.

— Замесени са пари, така ли?

— Много пари.

— Който дойде пръв, печели — отвърна човекът. — Рано пиле рано пее. И прочие. Забравям всичко, което знам.

— Благодаря — повтори Ричър. — Колко ви дължим?

— О, нищо не ми дължите — каза детективът. — Беше удоволствие за мен. Както казах, винаги се радвам да помогна на колеги.

Когато отново излязоха на улицата, Полинг каза:

— Лейн трябва само да провери апартамента на Тейлър, да намери телефона и отново се изравнява с нас. Може да се обади на друг човек в Лондон. Или на някого в Ню Йорк. Всички тези бази данни могат да се получат и по интернет.

— Няма да намери телефона — отвърна Ричър. — А дори да го намери, няма да направи връзката. Няма такива умения. Огледало с дръжка.

— Сигурен ли си?

— Не съвсем. Затова взех предпазни мерки и изтрих номера.

— Играеш нечестно.

— Просто искам да съм сигурен, че ще взема парите.

— Дали просто да не се обадим на Сюзан Джаксън?

— Точно това мислех да направя — отвърна Ричър. — Но после ти спомена Хобарт и сестра му и вече не съм толкова сигурен. Ами ако Сюзан е също толкова загрижена за брат си, колкото Ди Мари? Просто ще ни излъже за всичко, което я попитаме.

— Можем да се представим за негови приятели, които случайно минават оттам.

— Тя ще се обади на Тейлър, преди да ни каже каквото и да е.

— Тогава какво ще правим?

— Ще се наложи да отидем намясто. В Бишъпс Парджетър, където и да се намира.