Джоана Линдзи
Сребърният ангел (48)

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ОСМА

Дерек отведе Шантел в семейното имение на маркиз Хънстейбъл. Тя не се съпротивляваше, защото й беше станало ясно колко е трудно собственото й положение. Не се съгласяваше да води живот на метреса, въпреки че той вложи всичките си сили да я убеди. По-важно беше, че Дерек можеше да й помогне да намери леля си Елън и да се осведоми за американските й роднини. Поне това й дължеше.

Дерек с неудоволствие узна кой е бил баща й, защото дядо му го познаваше и ценеше. Но се възмути от подлостта на роднините и сам й предложи да се погрижи за наследството й, което много я учуди.

Срещна се с Каролайн още в деня на пристигането си. Беше голямо изпитание за нея. Дори в новите дрехи, купени в Дувър от Дерек, не успя да се почувства свободна и уверена в себе си. В никакъв случай не можеше да се мери с тази елегантна, красива и спокойна дама. Докато тя беше облечена в прост син лен, Каролайн носеше разкошна рокля от червена китайска коприна.

На първия етаж я очакваше шивачка, готова да попълни гардероба й с нужните дрехи, но дори това не помогна на Шантел да преодолее плахостта си.

За нейно учудване Каролайн и Дерек се държаха като двама добри приятели и в никакъв случай като годеници. Изобщо не приличаха на влюбени, но Шантел веднага разбра, че Дерек много държи на тази жена, и ужасно я заболя.

Не знаеше какво е казал на годеницата си за доведената в къщи чужда жена, защото побърза незабелязано да се отдалечи. Не й се искаше да присъства на интимните им разговори.

Дерек много добре разбираше какво става в душата й, затова не я задържа. Странно смущение се промъкна в сърцето му, когато двете жени застанаха една до друга. И без това не беше наясно с чувствата си още от големия спор с Шантел на кораба. Много се радваше, че ще види отново Каролайн, защото приятелството й му беше липсвало. Ужасно му се искаше да сподели с нея проблемите си с Шантел. Нали преди годежа й доверяваше всичките си сърдечни истории! Но в този миг осъзна колко е голяма разликата в чувствата му към двете жени. Обичаше Каролайн, уважаваше я, смяташе я за идеалната съпруга. Но имаше нещо, на което по-рано не беше обърнал внимание — нямаше никакво желание да я отведе в леглото си. Щеше да спи с нея, щом се налагаше, но всъщност не го искаше.

Господи, защо не разбра това още преди да замине! Двамата бяха близки като брат и сестра. Той изпитваше към нея чисто братски чувства.

Към Шантел обаче изпитваше нещо съвсем друго. Просто не можеше да откъсне очи от нея, а и ръце също. Тази жена го гневеше, подлудяваше го, довеждаше го до отчаяние. Събуждаше желанието му само с един поглед или докосване. Искаше му се да прекарва по цял ден в леглото с нея.

По дяволите! Какво излезе? Че твърде дълго се е самозаблуждавал! Женеше се за погрешната жена, но не можеше да стори нищо, за да го предотврати. Само Каролайн можеше да откаже годежа. Той не биваше да го прави. Цяла година бяха живели като годеници, тя беше вече двадесет и пет годишна и не можеше да я изостави току-така. Не му даваше сърце да я нарани, дори с цената на собственото си щастие.

Четири дни по-късно в имението се появи леля Елън, намерена от разпратените във всички посоки слуги. Шантел се хвърли на врата й и в продължение на двадесет минути плака с глас, без да може да каже нито дума. Елън не прояви чувствата си толкова открито. Успя първа да разкаже новините на племенницата си, най-важната от които беше, че Чарлз Бърк е мъртъв. Уличили го в измама при игра на карти и го извикали на дуел, където го простреляли. Лошата вест обаче беше, че сега настойник на Шантел е синът му Аарон.

— Ако трябваше да се криеш от Чарлз, сега двойно по-важно е да не се появяваш в близост до Аарон — заяви леля Елън. — Той няма да те ожени за някой старик, но ще те затвори някъде, за да бъдеш винаги под негова опека. Нали разбираш какво искам да кажа?

Шантел разбра и се изчерви. Положението й си оставаше същото. Заменяше една гнила ябълка с друга.

Но в момента не мислеше за това. Дерек беше обещал да й помогне и тя щеше да изчака разследванията, предприети от него, да дадат някакъв резултат.

Беше дошло времето да разкаже собствената си история. Естествено премълча доста неща, които все още не беше в състояние да сподели с леля си. За нещастие тази съкратена история представи Дерек в изключително изгодна светлина и Елън видя в негово лице единствено благородния герой. Когато се запозна лично с него, доброто впечатление още повече се затвърди. Шантел направо се разболя от ентусиазма на леля си.

Тази вечер двете жени се запознаха с близкия приятел на Дерек Маршъл Филдинг. За съжаление Каролайн също беше поканена на вечеря и Шантел побърза да се оттегли с леля си под предлог, че имала да й разказва още много неща. Елън добре познаваше племенницата си и веднага забеляза, че нещо не е в ред. Предположението й се потвърди, когато младото момиче още по стълбите започна да се оплаква от умора и главоболие. Но не я попита нищо, защото знаеше, че Шантел ще заговори сама, когато е готова за това.

В салона Маршъл сухо помоли Дерек за разговор на четири очи. Оставиха Каролайн в компанията на маркиза и се оттеглиха в малкия салон. Дерек с удоволствие се съгласи на разговора не само защото двамата приятели имаха да си кажат много неща, но и защото се чувстваше неловко в присъствието на Каролайн. Това беше абсурдно, но нищо не можеше да се направи.

Дерек напълни две чаши с бренди и седна срещу Маршъл.

— Мис Уудс прибра ли се здрава и читава при роднините си?

— Да, и им разказа някаква глупава история, че е успяла да избяга от пиратите и се е крила при някакви християни, докато ти си я спасил.

— Щом казва… — засмя се тихо Дерек.

— А как стои въпросът с твоята гостенка? Откъде се появи?

— От същото място като мис Уудс — ухили се Дерек. — Там бяха и двечките.

— Момичето е хубаво като картинка — отбеляза сухо Маршъл. — Направо прекрасно.

— Да — отговори кратко Дерек. Не му се искаше да потвърждава думите на приятеля си.

— Заедно ли пътувахте?

— Беше доста нелюбезна, когато разбра, че е възвърнала свободата си — промърмори под носа си Дерек.

— Странна реакция. Но първо трябва да те уведомя, че изпълни отлично задачата си, дори повече от това. Ще те освободя от малката, ако желаеш.

Дерек скочи от мястото си. Чувството му за хумор беше отлетяло.

— Шантел Бърк не те засяга, Марш. Гледай си твоята работа.

— Станал си раздразнителен.

— Това също не е твоя работа.

— Имам друго мнение по този въпрос. Каролайн сигурно не е особено радостна, че си довел в къщи чужда жена.

— Каролайн ме разбира, но ти нямаш нищо общо, по дяволите!

Маршъл се предаде. Не беше очаквал, че Дерек ще избухне така. Смяташе, че предложената помощ е добре дошла при тази неловка ситуация. Защо приятелят му реагираше така болезнено?

Само след секунди обаче проумя как стоят нещата.

— Какво има между теб и това момиче? — Дерек го изгледа сърдито и Маршъл побърза да оттегли думите си. — Забрави го. Просто не искам да причиниш болка на Каролайн. Това е всичко.

— Никога няма да й причиня болка — отвърна остро Дерек.

— Добре, добре. Възхитен съм да го чуя. — Крайно време беше да смени темата. — Да поговорим за свършеното в Барка…

— Не прочете ли доклада ми?

— Нима наричаш доклад двете страници с бегли бележки, които ми изпрати?

— Смятах, че съм си свършил работата. Проблемът беше вътрешен и намери своето разрешение. Англия необезпокоявано може да се наслаждава и занапред на управлението на Джамил Решид.

— Изразяваш се твърде меко. Сър Джон изпрати подробен доклад, според който Решид ни е направил шест отстъпки в търговията, две от които първоначално бяха предвидени за французите.

— Значи е проявил благодарността си.

— Я не бъди толкова скромен! Благодарност? Сигурно не си чул нищо за кораба от Барка, който пристигна седмица преди теб. Препълнен с екзотични подаръци за Негово величество — скъпоценни камъни, по-красиви дори от тези в короната, коприни, брокат, папагали, щрауси, две живи пантери…

— Капка от безкрайното море, Марш. Да не мислиш, че Джамил Решид е някой бедняк?

— Това не е и половината от даровете! Изпрати даже двадесет робини… — Дерек избухна в луд смях и Маршъл възмутено го изгледа. — Какво се смееш? Ние изпаднахме в ужасно положение!

— Не се съмнявам. Значи Джамил все пак е намерил начин да намали харема си.

— Защо харема! Казаха, че са от домакинството, а не от харема. Но нищо чудно да си прав, защото всяка имаше лично богатство, на което би завидял и херцог. Но нима Решид не знае…

— Естествено, че знае. Ние не държим робини и ще освободим всичките.

— Защо не ги е освободил сам?

— Виж какво, Марш, в Ориента обичаите са други. Роби се подаряват при най-различни случаи, но почти никога не им се връща свободата. Те са ценна стока, приятелю.

— В крайна сметка той все пак ги е освободил.

— Да, но се е прикрил под мантията на благодарността. Има известна разлика, нали? — ухили се Дерек. — Сигурно си е помислил, че ще оценя жеста му.

Защото аз не пожелах да намаля харема му, помисли си развеселено той.

— Да се върнем на твоята прословута скромност. Направил си много повече за него, отколкото да му покажеш правия път.

— Не си прав. Подозрението срещу Селим се оказа погрешно. Но не аз го насочих във вярната посока, а една от наложниците, която откри истинските заговорници.

— Да не би да е била Шантел Бърк?

— Не си спомням да съм споменавал имена в доклада си.

— С теб не може да се разговаря — въздъхна Маршъл. — Няма ли все пак да ми разкажеш цялата история?

— Нямам какво да ти кажа. Англия е щастлива, Барка — също. Какво още искаш?

— Малко повече честност в отношенията ти със стария приятел — изръмжа възмутено Маршъл.

Дерек дълго го гледа замислено в лицето и накрая проговори:

— Джамил Решид е мой брат.

— Велики Боже! Това най-после обяснява… Нищо чудно, че… — Маршъл се закашля. Изглеждаше направо смешен в смущението си. — Съжалявам, че бях толкова упорит, старче. Няма да питам нищо повече. Да се присъединим отново към Каролайн и дядо ти.

— Ей сега — отговори ухилено Дерек.

За съжаление Каролайн беше сама в салона. Седнала пред пианото, младата жена унесено свиреше някаква тъжна мелодия, която съвсем не подхождаше на обичайната й веселост.

Като се сети за Шантел, Дерек помисли, че тази музика е написана точно за него. Беше я довел в къщи и трябваше да направи всичко, за да я задържи завинаги.

Но как да го направи, при положение че Каролайн се чувстваше тук като у дома си? Щеше да се появява все по-често с наближаването на сватбата. Двете неизбежно щяха да се срещат.

След заглъхването на последните акорди Маршъл наруши тишината и гласът му прозвуча изненадващо рязко:

— Май не ви бива много в свиренето на пиано, лейди Каролайн?

— А аз не знаех, че сте толкова музикален, лорд Филдинг — усмихна се принудено Каролайн.

— Аз пък въобще не предполагах, че не умеете да свирите.

Задъханото й дишане се чу в цялата стая.

— Какво ви става?

Маршъл невъзмутимо вдигна рамене.

— Казвам на глас нещо, което никой досега не се е осмелил да спомене. Сигурно щяхте да спестите куп ненужни мъки на учителите си, ако просто бяхте казали на баща си, че ви липсва интерес към музиката. Но, разбира се, не сте го направили. През целия си живот не сте взели нито едно самостоятелно решение.

Дерек не повярва на ушите си. Двамата не спираха. Каролайн се гневеше, Маршъл продължаваше да я обижда и сякаш бяха забравили присъствието му. Помежду им хвърчаха искри, които скоро щяха да подпалят килима. Та ние с Шантел се държим по същия начин, когато не можем да овладеем чувствата си, помисли си Дерек и избухна в луд смях.

Два гневни погледа се насочиха към него и той се стресна. Извини се учтиво и попита:

— Ще приключите ли с тази страшна разправия, ако ви оставя сами?

— Не разбирам за какво говориш — отговори остро Каролайн.

— Сигурен съм, че разбираш. Може би трябваше да попитам дали положението ще се подобри, ако развалим годежа.

Каролайн се изчерви и Маршъл побърза да вземе думата:

— Не очаквай отговор. Тя въобще не знае какво иска.

— Разбира се, че знам — изсъска Каролайн.

Дерек прекоси салона и сложи ръка на рамото й.

— Не биваше да прибързваме с годежа, Каро.

Чувствата й внезапно се промениха и тя невинно вдигна очи към него.

— Наистина ли мислиш така, Дерек?

Той кимна.

— Може би се държа като последен негодник, но те моля да ме освободиш от дадената дума.

— Сигурен ли си, че го искаш?

— Не се опитвай да го разубеждаваш, Каролайн — намеси се нетърпеливо Маршъл.

Младата жена го дари с мрачен поглед и после се усмихна на Дерек.

— Съгласна съм.

Той се ухили и се приведе към ухото й.

— Не го пускай да си отиде, мила. Той е мъжът, когото си чакала цял живот.

— Откъде знаеш? — попита шепнешком тя.

— Интуиция. Имам същия проблем.

— Шантел?

— Позна.

— Харесвам я, но не мисля, че и тя ме харесва.

— Ще промени отношението си, щом чуе, че се омъжваш за друг. Ако нямаш нищо против, ще отида да й го кажа веднага.

— Разбира се, Дерек, и… благодаря ти.

— Няма защо. — Той се обърна към Маршъл: — Трябвате да го кажеш по-рано, старче.

— Аз… Аз ти го казах — отговори Маршъл, внезапно смутен.

— Но не беше достатъчно ясен. Я не стой така, иначе ще я загубиш отново. Как може човек като теб да е толкова нерешителен!

— И аз не бих могла да се изразя по-добре — съгласи се с него Каролайн и на лицето й светна усмивка.