Джоана Линдзи
Сребърният ангел (15)

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА

Скритата стая не беше ново изобретение. Имаше я във всеки по-голям дом на Близкия изток, а в султанските резиденции бяха много повече. В палата на Джамил също имаше няколко такива скривалища. От тях се откриваше поглед към залата за аудиенции, към тронната зала, към училището, към стаята, в която заседаваше Диванът, и дори към спалнята на владетеля.

Като деца Джамил и Касим често усещаха как нечие око ги наблюдава през тайния отвор, прикрит зад дървена решетка, разположена високо на стената в учебната стая. Знаеха, че родителите им проверяват прилежанието им, без да нарушават строгата дисциплина в класа. Мустафа често наказваше непокорните си жени, като ги принуждаваше да седят зад тайното прозорче към спалнята му и да го гледат как се забавлява с една или две наложници. Доста султани обичаха да седят в тайните стаички и с удоволствие присъстваха незабелязани на всяко заседание на Дивана, на което се вземаха важни решения.

Дерек стоеше зад защитения с решетки отвор към голямото помещение, където Джамил прекарваше почивката си. Скритата стаичка беше малка и тъмна, без удобства, а през този следобед — и ужасно гореща. На пода бяха нахвърляни големи възглавници, но Дерек рядко ги използваше за почивка.

Всяка сутрин го отвеждаха в някоя от скритите стаички, за да наблюдава владетеля. Часове наред беше гледал как в тронната зала брат му урежда всекидневните дела на двореца, решава въпроси, свързани със спорове между чиновниците, с послушанието и реда сред прислугата, издава истински съдебни присъди. Дори наложниците имаха право да се явяват тук със своите оплаквания.

На следващата сутрин стоя в тайната стая зад залата за аудиенции, където Джамил приемаше чужди дипломати и обсъждаше проблемите на града и държавата си. Обикновено това се вършеше четири или пет пъти в седмицата, но от месеци насам Джамил се ограничаваше с един ден и се занимаваше само с най-важните неща. Сега не беше времето да се променя този въведен едва наскоро обичай.

Следобед Дерек ужасно страдаше от горещината в малките, затворени помещения, но трябваше да наблюдава как се държи Джамил с личната си свита, кое го забавлява и кое го гневи. Вечер сцената си оставаше същата и Джамил не му спестяваше нищо, нито се стараеше да скрие от брат си каквото и да било. Напротив, дори пресилваше реакциите си, за да го улесни в подражанието. Омар, който почти винаги придружаваше Дерек, обясняваше шепнешком какво става и непрекъснато подчертаваше, че твърдостта и редките прояви на жестокост съвсем не са типични за Джамил, не отговарят на истинската му същност.

— Обикновено търпението му е безгранично. Любезността му е известна надлъж и нашир. Може да бъде безмилостен, ако работата го изисква, но винаги е добър. Даже в състоянието, в което го виждате сега, не е тиранинът, който беше Махмуд. В момента имате възможност да се убедите в печалните резултати от самоналоженото пленничество. Джамил обича да се чувства свободен. Всеки ден яздеше с часове. Естествено, че стана доста раздразнителен, след като трябваше да се откаже от навиците си. От дълго време насам всички сме в постоянно напрежение. Откакто сте тук, той се успокои, но само ние тримата знаем това. Дори жените му не бива да забележат, че с лошото настроение е свършено.

Дерек много добре разбираше положението на брат си. Предполагаше, че и той би реагирал така при подобни обстоятелства. А тъй като му предстоеше да заеме неговото място, можеше само да се надява, че мъките му няма да траят дълго.

За да се подготви за бъдещата си роля, Дерек ден и нощ присъстваше невидимо в живота на Джамил, придружаваше го дори вечер в спалнята.

В началото никак не му се искаше да стигат дотам. Наистина, когато бяха деца, двамата с Джамил често се промъкваха в тайната стаичка и наблюдаваха баща си и наложниците му. Но това беше детинщина, вълнуващо и опасно приключение. Сега обаче, когато бяха мъже, ролята на зяпач не му подхождаше. Само че Омар настояваше да разбере как се държи брат му с жените си, които бяха важна съставна част от живота му.

Досега беше наблюдавал любовната игра на Джамил с три фаворитки и с една от жените му. Всеки път той беше различен и Дерек се учуди от многообразието на чувствата му — нежен, необуздан, рязък, дори насилник. Насилието отблъсна Дерек и ужасно го разгневи, но Омар му обясни, че тази жена е в състояние да изпита удоволствие само след физическо наказание. Джамил я викал само когато трябвало да се пребори със собствената си угнетеност и за да не излее гнева си върху невинни хора. По тази причина дори била избрана за фаворитка. Първо я биха с камшик немите стражи на владетеля, после Джамил я взе по възможно най-бруталния начин. Дерек беше окончателно отвратен, когато жената започна да вика от удоволствие.

През нощта, когато Джамил повика при себе си първата си жена Шейла, Омар за първи път предложи на Дерек да се отдалечат, преди двамата да почнат да се любят. Младият мъж се отдръпна с нежелание, защото Шейла беше рядка красавица с меки сапфирено-сини очи и буйни червени коси, която му напомняше за Каролайн. Той веднага долови разликата в отношението на Джамил към неговата кадъна. Нямаше защо да му обясняват, че брат му държи особено много на тази жена.

— Той я обича, нали? — попита Дерек, когато двамата с Омар се върнаха в спалнята му. Всяка нощ му изпращаха по една красива робиня, която сред пълен мрак го обезщетяваше за преживените в морето лишения.

— Той обича всички, Касим, но наистина е особено привързан към госпожа Шейла.

— Значи негова е била идеята да не гледам?

— Не — засмя се тихо Омар. — Не забелязахте ли колко раздразнителен беше тази вечер? През цялото време мислеше, че Шейла ще дойде при него и вие ще я видите. Не можеше да прекъсне обучението ви, но никак не му беше приятно, че ще видите лицето на любимата му жена.

— А как ще я викам в леглото си след няколко дни? — попита невярващо Дерек. — Не бих могъл да го направя, след като вече знам какви са чувствата му към нея.

— Непременно трябва да я повикате, Касим. Той много често праща за нея, дори когато преди това е спал с друга жена. Обичаят изисква през нощта наложниците да се прибират в харема. Само на Шейла е позволено да остава цяла нощ при него. Обаче откакто сте тук, вече не й разрешава да спи при него. Не знам какво извинение е измислил, но в никакъв случай не й е казал истината. Дори тя не бива да знае, че Джамил скоро ще смени мястото си със своя брат-близнак.

— Щом я е подготвил за настъпващи промени, не е нужно да спя с нея, нали?

— Не, разбира се, че не. Но ще я викате при себе си, и то често. Вие сам ще решите как да се отнасяте с нея, когато останете насаме.

— Ах, вие, стара лисицо! — засмя се Дерек. — За вас няма никакво значение колко наранена ще бъде Шейла, стига само Джамил да запази душевното си спокойствие, нали? Утре му кажете, че няма да докосна първата му съпруга по време на отсъствието му от двореца.

— Не.

— Тогава ще му го кажа аз.

Омар поклати глава.

— Това е въпрос на гордост. Джамил се надява, че и вие сте мъж като него, който при никакви обстоятелства не би докоснал жената на другия. Но тъй като е поискал толкова много от вас, не си позволява да ви откаже нищо, дори любимата си жена. Вие сам ще решите, а той поема риска, като я оставя тук, в ръцете ви. И двамата трябва да имате чувството, че сте поели голям риск. Не му го отнемайте, Касим. Освен това.. — Старият везир се ухили. — Така ще има основателна причина да се завърне по-скоро.

Но междувременно ще изтърпи адски душевни мъки, допълни на ум Дерек.

Тази вечер Джамил беше поканил на вечеря половин дузина икбали и трите си жени. Някои от тях виждаха за пръв път прясно избръснатото му лице и развълнувано шушукаха помежду си. В целия палат цареше вълнение. Някои бяха изненадани, други — възхитени. Джамил беше ужасно разгневен на последните и Дерек тайно се забавляваше. Но владетелят не можеше да си позволи да остане дълго време намръщен, особено когато беше заобиколен от най-красивите си жени.

Икбалите усърдно се съревноваваха помежду си: коя ще привлече върху себе си вниманието на господаря, коя ще го разсмее или ще му избере най-апетитното късче. Дори съпругите се гледаха ревниво, само Шейла седеше като царица между тях и нямаше от какво да се страхува Тя седеше до коляното на Джамил и той лично я хранеше.

Двама слепи музиканти свиреха в ъгъла. Скоро една от наложниците скочи и заизвива кръшното си тяло в ритъма на мелодията. Дерек отдавна не беше наблюдавал толкова възбуждащ танц. На вечерята прислужваха само личните слуги на Джамил и жените не бяха забулени. Всички бяха леко облечени с изключение на една, която се беше увила в широко, плътно одеяние поради крайно напредналата си бременност. По вратовете на жените, по ръцете и краката им, дори по талиите блестяха скъпоценности.

— Коя ви хареса най-много? — попита тихо Омар.

— Всички ми харесват — отговори колебливо Дерек. Така беше. По отношение на красивите си лица и ярко изразената си чувственост тези жени бяха несравними. Не му пречеше, че бяха малко по-закръглени, отколкото беше свикнал. Не беше забравил, че в харема, в който беше израснал, повече от половината бяха направо дебели. Това беше обичайно за харемите, където жените по цял ден мързелуваха. А и мюсюлманите открай време предпочитаха по-дебеличките.

Макар че беше възпитан да търси красотата само в разкошните женски форми, Дерек беше усетил събуждането на своята мъжественост първо при гледката на нежните, слабички тела на английските момичета и беше изработил свой собствен вкус, много по-близък до европейския, отколкото до ориенталския. Не, че наложниците на Джамил не можеха за възбудят мъжките му желания. Следващите седмици сигурно щяха да го убедят в противното. И робините, и фаворитките бяха ужасно съблазнителни. Но идеалът му за женска красота щеше да си остане по-различен от този на брат му и той се съмняваше, че ще открие мечтаната от него жена именно в харема на Джамил.

Но така беше по-добре. Все пак тези жени не бяха негови, а на брат му. Щеше да му бъде ужасно неловко да ги вика в леглото си, въпреки многократните уверения на Омар, а и на самия Джамил, че това е абсолютно необходимо.

— Утре ще видите всички жени, събрани заедно — обясняваше Омар. Много му се искаше да прочете нещо по лицето на Касим, да разгадае истинските му чувства. По тона на гласа му не личеше нищо, защото двамата мъже можеха да разговарят само шепнешком. — Поканен сте да прекарате следобеда в градината. Ще има игри и приятни разговори. Така по-лесно ще си харесате някоя.

Дерек недоволно изръмжа нещо в отговор. Трябваше първо да научи имената им, иначе как щеше да ги вика в леглото си. В случая Омар не можеше да му помогне. Тук думата имаше чернокожият главен евнух, който управляваше целия харем.

— Какво ще стане с жените, с които съм спал, след завръщането на Джамил? — попита внезапно Дерек.

Омар не отговори веднага, а после изцяло насочи вниманието си към влезлия в залата слуга, който шепнеше нещо на ухото на владетеля. Последва отсечена заповед и жените побързаха да напуснат стаята. Само след секунди влезе главният евнух, следван от трима свои хора, всеки от които водеше по една жена. Довлякоха ги в залата и веднага ги принудиха да легнат по лице — традиционният начин, по който се оказваше почит към великия господар. Едната се възпротиви, но пазачът я изрита безмилостно и тя падна на земята.

Главният евнух тихо обясни нещо на Джамил и владетелят доволно се засмя.

— По изключение този път великият везир не излезе прав.

Това не беше въпрос, а констатация и Дерек забеляза, че Омар неспокойно се раздвижи до него.

— В какво сте се излъгали, Омар? И защо Джамил толкова се развесели?

Омар изръмжа нещо неразбираемо и Дерек със задоволство си представи смутеното и зачервено лице на стареца.

— Малко по-високо, моля, нищо не чувам.

— Казах — изсъска Омар, — че Джамил е възхитен, задето съм се излъгал в онази работа.

— В коя по-точно?

— Преди да дойдете, му предложиха една много скъпа робиня и той както обикновено отказа. Бях убеден, че са я продали, и не сметнах за нужно да изпратя Хаджи Ага в къщата на търговеца. Но Джамил внезапно поиска нови наложници. Освен това вчера от юг трябваше да пристигне керван пленници.

— Поискал е нови наложници? Нали твърдеше, че и тези са му много?

— Правилно. Новите са за вас.

Дерек веднага разбра и избухна в смях.

— Значи харемът ще се обогати с нови жени, за да не се докосвам до старите.

— Сигурен съм, че той се надява точно на това, макар че никога няма да го признае. Очевидно Хаджи Ага е купил дори онази специална робиня, за която споменах преди малко. Този път сгреших в предвижданията си. За щастие още не са я продали, иначе Джамил не би се развеселил толкова.

Можеха само да гадаят коя от трите жени е най-красива, понеже всички бяха увити в плътни одеяния и целите им лица бяха забулени. Но Дерек не се надяваше на нещо ново и не се заинтересува особено от трите новачки, след като беше видял красавиците на Джамил. Мюсюлманската представа за красота вероятно означаваше „приятно пълничка“ и с много светла кожа, която тук се ценеше най-високо. Всичко останало можеше да бъде сметнато за необикновено.