Джоана Линдзи
Сребърният ангел (20)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТА

— Не мога да повярвам! — извика невъздържано Рахин. Тя скочи и се заразхожда напред-назад из приемната на чернокожия главен евнух, която беше само една от многото стаи в частните му покои. Но помещението беше твърде малко и непригодно за нервни разходки. Мраморният под беше гладко полиран, а ниският диван и кръглата маса заемаха почти цялата стая.

Когато глезенът й закачи ниската маса и недокоснатото кафе заля таблата с бисквитите, та чак до наргилето на Хаджи, Рахин спря. Евнухът не направи никаква забележка, макар че подобно избухване съвсем не беше в нейния стил.

— Е? — заговори отново тя и се отпусна на дивана. — Кажете ми, че не съм разбрала добре.

Хаджи се усмихна. Май отново се беше събудил огънят на младата Рахин, която познаваше от тридесет години. А той си мислеше, че този огън е отдавна погребан под спокойното, непоклатимо самообладание на всесилната господарка на харема.

— Съмнявам се, че не сте ме разбрали, Рахин. Джамил желае обучението на новото момиче да бъде съкратено наполовина. Иска да я приготвим за него колкото се може по-бързо.

— Все още не го вярвам — отговори доста по-тихо тя.

— Мислехте, че не е за него, нали?

— Точно така — изкриви лице Рахин. — Помислих си го още щом я видях. Не предполагахте ли и вие същото?

Хаджи сви рамене и посегна към наргилето си.

— Може би. Но той ме повика рано-рано сутринта. Каза ми всичко лично, не се довери на куриерите си.

Рахин се облегна на възглавниците, обшити със сребърни ресни.

— Нищо не разбирам, Хаджи. Русата коса ли ме заслепи, та пропуснах някои важни подробности?

— Тя е недохранена, но иначе е съвършена. Натопен в достатъчно сладък сироп хляб ще свърши добра работа.

— Симпатична ми е — промърмори замислено Рахин. — Притежава циничния хумор на английската аристокрация, който ми напомня толкова много неща… Но нали знаете кое ме учуди — добави тихо тя и го погледна в очите. — Тя е руса, мършава..

— И не го харесва.

— Какво?

— Вярно е — засмя се Хаджи. — В първия миг външността му й направи впечатление, но когато едно от момичетата беше достатъчно глупаво да го заплюе, всичко свърши. Стражите го набиха с камшик и Жахар искрено се отврати от Джамил. Каза му в лицето, че не иска да бъде негова собственост и го помоли да я прати обратно в дома на роботърговеца.

— Как реагира Джамил?

— Беше запленен от нея.

— Това било значи! Досега всички жени са се влюбвали от пръв поглед в него. Завладял го е чарът на предизвикателството.

— Не съм съвсем сигурен — проговори бавно Хаджи. — Не мога да разбера по каква причина прояви такова необичайно търпение. Позволи й да му противоречи. Разговаря дълго с нея, удовлетвори молбите й, но когато я гледаше, в очите му нямаше дори капчица топлота. Пожела третото момиче, но накрая избра русата.

— Защо тогава проявява нетърпение да я има?

— Не, Рахин, това не е нетърпение. Непременно щях да го усетя. Трябваше да му припомня, че ме е повикал. Отначало дори не се сети какво имаше да ми казва, после набързо ми заповяда да я приготвим и продължи да разговаря оживено с Омар.

— Много добре — въздъхна Рахин и се отказа да търси истината. — Явно е, че не можем да разберем какво намира у нея. Сигурно ще го забавлява няколко нощи и с това работата ще се свърши.

— Тя е различна от другите — отбеляза замислено Хаджи.

— Знам.

— Ще ни създаде трудности.

— И това знам — отвърна раздразнено жената. — Как мислите, защо се развълнувах толкова? Ще си имаме куп грижи само защото Джамил е решил да задоволи един временен каприз.

— Може би най-после е проумял, че е смешно да ограничава броя на жените в харема си — промърмори Хаджи.

— Сериозно ли говорите? — погледна го с надежда Рахин, но веднага вдигна ръце. — Всъщност има ли разлика? Наш дълг е да му създаваме удоволствия. Каквото и да си пожелае, каквито и причини да има за това, ние трябва да задоволяваме капризите му.

Докато Рахин мърмореше, че ги очакват трудности, те вече бяха започнали. Сафия, която беше в чудесно настроение след щедрия подарък на Шантел, беше решила да отведе новата робиня в баните, преди да се напълнят с жени. Смяташе, че Шантел ще оцени жеста й да я обучи в ритуала на къпането, без да я излага на любопитните погледи на десетки зрителки. Младата жена сърдечно й благодари, като разбра, че това е изключение и че за в бъдеше ще ползва банята само следобед, в обществото на другите жени.

— Скоро ще преодолеете срама си и с удоволствие ще ходите да се къпете. Много от жените прекарват целия следобед в баните и дори вечерят там.

Шантел веднага разбра защо къпалнята е любимо място на жените от харема. Така нареченият хамам нямаше нищо общо с голямата стая, която се използваше за тази цел в къщата на роботърговеца. Тук беше спокойно, широко и удобно. Минаваше се от едно помещение в друго. Имаше стаи за парене, студени и горещи душове, басейни с хладка вода и помещения за масаж.

Шантел остави дрехите си в преддверието и влезе в първата огромна зала. Пред очите й се разкри такава красота, че тя почти забрави голотата си. Помещението беше осмоъгълно, с висок купол, през стотиците малки отвори на който проникваха блестящи слънчеви лъчи. Облицованите в зелено стени светеха и човек имаше чувството, че се намира под водата Тук жените се събираха да си бъбрят, докато робините им ги разкрасяваха. Дамите от харема седяха на дебели турски килими или върху хладните мраморни пейки, поставени край стените на залата Понякога лежаха на огромната кръгла плоча в средата на помещението, която се отопляваше отдолу.

Ала не й позволиха да остане там. Сафия повика четири помощнички, които я отведоха в малка странична стая. Като начало я измиха грижливо цялата с някакъв твърд сапун, който направо смъкваше кожата й. Шантел изтърпя процедурата, без да гъкне, макар че я възприе като поредното унижение. Момичетата настояваха те да я мият, а после се заеха да отстранят нежните косъмчета по тялото й с някакъв лепкав клей. Обясниха й, че така се постъпва с всички жени в харема и тя не може да прави изключение.

Естествено, че не. Тя трябваше да заприлича на останалите, да се изгуби сред тях и да положи всички усилия никога да не я забележат. Ако се беше свършило с това, всичко щеше да е добре, но момичетата не се задоволиха с къдравите косъмчета подмишниците, а посегнаха и към интимните й части и Шантел изпищя с всичка сила.

Привлечена от виковете й, в стаичката дотича Сафия и пред очите й се разкри потресаваща картина. Шантел се притискаше до стената, хванала гърне разтопен восък в едната ръка, а в другата — горещия тиган, в който го загряваха.

— За какво сте грабнали тези неща? — попита сърдито тя. — Искате ли ей сега да повикам двама-трима евнуси да ви укротят?

— Тези момичета не ме оставят на мира — изсъска гневно Шантел и посочи уплашените прислужнички, които не бяха обърнали внимание на възраженията й.

— Нима ще ги залеете с разтопен восък?

— Ако се наложи, решена съм да го сторя, мадам.

При този спокоен отговор Сафия започна да заеква от гняв.

— Луда жена! Наистина луда! Какво защитавате, глупачке? Ще махнат космите, не девствеността ви.

Шантел пламна от смущение, но не се предаде.

— Позволих им да отнемат всички други косми от тялото ми. Стига толкова!

— Не вие вземате решенията тук. Тялото ви вече не е ваша собственост, а космите по тези места са грешни. Затова…

— Кой е казал това? — попита остро Шантел. — Тялото ми е такова, каквото Бог го е създал. Защо да е грешно онова, което е порасло върху него?

— Много добър аргумент — обади се откъм вратата лала Рахин, която беше влязла незабелязано. — Когато усвоите нашите обичаи, ще разберете и гледището ни, Жахар. В този момент вълнението е излишно. — После смръщи чело и укорително прибави: — Изгорихте си ръцете, нали? — Щракна с пръсти и една робиня веднага хукна да донесе мехлем. — Елате, Жахар, останете тези неща и ни позволете да намажем изгарянията, преди да са се вдигнали мехури.

Шантел изобщо не беше усетила режещата болка в пръстите си.

— Нали няма пак да се заемат с космите ми? — попита заинатено тя.

— Не. Ще се окъпете и ще се върнете в стаята си. Време е да започне обучението ви.

— Но… — осмели се да възрази Сафия, ала веднага замлъкна, стресната от студения поглед на смарагдовозелените очи.

Едва сега, след края на схватката, Шантел осъзна, че стои пред лала Рахин чисто гола.

— Моля ви, дайте ми нещо да облека!

— Разбира се, мила. — Рахин вдигна ръка и втора робиня веднага изскочи навън. — Съветвам ви обаче сериозно да се постараете да се отървете колкото се може по-скоро от срама си, поне докато сте в хамама. Жените често лежат по цял ден тук. Вървете сега с прислужничките и ги оставете да изпълнят задълженията си.

Шантел побърза да се скрие в съседната стая и мекият тон на Рахин веднага се промени. Когато се обърна към Сафия, в гласа й прозвуча леден гняв:

— Глупачка такава! Има достатъчно време. Ще свършим тази работа, преди да я повика синът ми. Трябва да й дадем възможност да свикне с промененото си положение. Защо я настроихте срещу нас, защо ни превърнахте в нейни врагове? Ако видите, че е недоволна от нещо, първо елате при мен, разбрахте ли? — С тези думи тя излезе от стаята, без да остави на Сафия възможност да се оправдае.