Джоана Линдзи
Сребърният ангел (42)

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА

Минаха седмици, но Шантел не чу нито веднъж онзи сърдит женски глас. Джамил я държеше в течение на разследването, но и то беше стигнало до мъртва точка. Бяха ограничили до петима броя на заподозрените мъже на име Али и непрекъснато ги наблюдаваха макар и без успех засега. Джамил не позволи да ги подложат на мъчения и всички очакваха някой от противниците да допусне грешка.

Следяха и жените, чиято собственост бяха заподозрените евнуси. Важна точка в разследванията беше произходът на парите, с които се плащаше на нападателите, и коя харемска дама има достатъчно средства да си позволи такива големи разходи. Макар че това не беше решаващият фактор, защото в последно време кражбите в харема драстично се увеличиха и изчезналите скъпоценности струваха цяло състояние. Сега надеждите бяха съсредоточени в Шантел и това ужасно я изнервяше. Джамил я питаше всяка нощ и тя беше отчаяна, че не може да му съобщи нищо ново. Шантел познаваше само две от заподозрените жени. Първата беше фаворитка на име Задира, която щеше да роди след по-малко от месец. Младата жена не вярваше, че една бъдеща майка би могла да таи в сърцето си планове за убийство, вместо за щастлив живот на детето си. Как можеше да се мисли за смърт, когато в утробата ти се движи новият живот? Не беше Задира. А и гласът й беше съвсем различен.

С втората жена въпросът стоеше другояче. Шантел изобщо не се изненада, че Нура също беше сред заподозрените. Но гласът й беше спорната точка. Беше я чувала да говори по най-различен начин — и сърдито, и злобно, — но не и да навиква някого.

Шантел беше станала нейна сянка. Където и да беше, се вслушваше внимателно. Опитваше се дори да предизвика пустинната красавица да се разгневи, но Нура никога не се поддаваше на уловките й, сякаш усещаше, че трябва да се пази.

Шантел вече не знаеше какво да мисли. Най-после се престраши и се обърна към Рахин за съвет. Но майката на Джамил не пожела да й помогне.

— Само си губите времето, Жахар.

— Откъде сте толкова сигурна?

— Познавам Нура — отговори спокойно Рахин. — Не е тя.

— Не съм съгласна. Един от братята на Джамил умря. Другият може би също е мъртъв, щом толкова време не сте чували нищо за него. Значи на пътя на Нура са останали само Джамил и първородният му син.

Рахин вдигна вежди.

— Нищо не се знае за Селим. Може и да е жив. Вярно е, че на пръв поглед в дъното на тази история стои жена, но… Сигурна съм, че не е Нура. Впрочем — усмихна се Рахин, — тя се оплака от хапливия ви език и предложи да ви изпратим обратно в кухнята.

— О, това е съвсем в неин стил. Тогава ще организира отново празнична вечеря и ще ме задължи да я приготвя сам-сама.

— Съжалявам за това, което трябваше да преживеете. — Този път Рахин говореше сериозно. — Не знаех…

— Леля ми винаги казваше, че малко физически труд не вреди никому — отговори бодро Шантел. — А и това не беше наказание, Рахин. По онова време бях възхитена, че ме пращат на работа в кухнята.

— Но днес не бихте го посрещнали така

Шантел сърдито изпухтя. Знаеше си, че някой ден непременно ще чуе прословутото: „Нали ви казах.“