Джоана Линдзи
Сребърният ангел (23)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА

Магически думи: „Направи го или умри.“ Още преди да разбере дали това е истина, Шантел трябваше да се подчини. Беше ужасена и кипеше от гняв, ала не беше загубила разума си. Би направила много, за да запази девствеността си — но нямаше да умре заради нея.

Почти не чуваше гласа на Хаджи Ага, докато вървяха бързо по безкрайните коридори към покоите на владетеля. Не възприе нищо от дадените й в последната минута нареждания и напътствия. Много добре знаеше какво я очаква. Вашти подробно беше описала деянието и думите й кънтяха в ушите на младата жена:

Ще мине бързо. Ще вкара онова нещо в теб и ще почувстваш ужасна болка, като разкъса химена ти. Ако е в добро настроение, ще изчака, докато болката утихне, но това е малко вероятно, защото той не се интересува от чувствата на жената. После ще се задвижи все по-бързо и по-бързо и накрая ще извика от удоволствие. След като си почине малко, ще се отдели от теб и това е всичко. Проста работа. Веднага щом стане, ще те прати обратно в харема. Наложниците рядко се задържат при него по цяла нощ, тази чест е предназначена само за жените му.

Това описание измъчваше непрекъснато Шантел и тя не разбра нищо от сложните начини за прелъстяване и възбуждане на мъжкото желание, които описваше учителката й. Нямаше никаква представа как ще му достави удоволствие. Още повече че трябваше да задоволи точно него — мъжа, когото мразеше и от когото се отвращаваше.

В цялата работа имаше обаче и нещо смешно, което й помагаше да не полудее окончателно. Връх на глупостта беше, че цял куп хора са се втурнали да се косят за сексуалните удоволствия на един-единствен човек. Всяка жена, всеки евнух, всички робини мислеха само за едно: господарят да е доволен.

Шантел се опита да се усмихне, макар че много й се искаше да заплаче. Във всеки случай положението й беше ужасно. Унизително беше да си представя, че е избрана да бъде главната съставна част на тазвечерното меню.

Ето че дойде и нейното време. Предстоеше й да направи съдбоносната крачка… Но не, не може да бъде! Това е само лош сън…

— Ще се изправите едва когато ви заповяда.

— Да се изправя?

Шантел стоеше пред затворената врата. Обърна се бавно и очите й срещнаха загрижения поглед на Хаджи Ага.

— Жахар, нима не чухте нищо от онова, което ви казах?

— Аз… Съжалявам, не чух. Повторете го, ако обичате.

— Късно е вече — отговори раздразнено евнухът. — Запомнете, че трябва да паднете по лице пред него и да се надигнете чак когато ви нареди. Правете само онова, което поиска от вас, и всичко ще мине добре. Моля се на Аллаха да не е сърдит за забавянето.

— Какво забавяне?

— Нареди да ви доведем веднага.

— Защо?

— Аллах знае — въздъхна тежко Хаджи.

С рязък жест той издърпа покривалото, което закриваше долната част на лицето й, отвори вратата и придружи Шантел до средата на просторното помещение. Тъй като нямаше доверие в младата жена, евнухът потегли ръката й, докато тя се отпусна на колене. Доволно отбеляза, че е склонила глава към земята, и напусна стаята заднешком.

Но постъпката на Шантел не изразяваше страхопочитание. Веднага след влизането си тя сведе глава и скри очите си, решена да остане колкото се може по-дълго в това положение — по простата причина, че не желаеше да вижда пашата. А в тази поза й беше най-лесно да го стори.

Не знаеше къде е застанал той. Може би още не е пристигнал. Нито го чуваше, нито усещаше присъствието му. Или не? О, да, някой я наблюдаваше и това беше извънредно неприятно.

Дерек предпочете да мълчи, защото съвсем не беше сигурен в гласа си. Струваше му се, че е чакал цяла вечност. А бяха минали само четири дни. Мрачни, нерадостни, но изпълнени с надеждата, че един ден ще се смее на себе си и на проблемите, които създаваше въображението му. Моментът настъпи, но не му беше до смях. Младата жена беше пред него: още по-възбуждаща, отколкото я помнеше, въздушна, гъвкава, негова.

Но девствена. Непременно трябваше да си го повтори, иначе щеше да скочи и да я отнесе в леглото.

— Станете и ме погледнете.

Не: „Дайте да ви видя“, защото вече я виждаше. Проклети да са очите му!

Шантел се скова при звука на гласа му, но не помръдна. Искаше й се да се изправи, но я беше страх, че само след минута ще се озове в прегръдките му.

— Знаете, че трябва да ми се подчинявате във всичко, Жахар, а аз моля само за едно: да ме погледнете. Какво престъпно има в това?

Гласът беше спокоен, почти нежен, но беше същият, който Шантел помнеше: леко дрезгав, дълбок, готов да осъди всяко момиче на брутално изнасилване, после да отмени заповедта и безучастно да я попита не се ли е реабилитирал в очите й. Каквото и да направеше, този мъж никога нямаше да възстанови честта си пред нея.

Седна на пети и видя не само Джамил, но и двамата му телохранители, които стояха до стената отляво и отдясно на широко легло, укрепено с четири колони. Джамил седеше на високото легло, преметнал крак върху крак и скръстил ръце пред гърдите си. Позата му беше толкова английска в своята непринудена отпуснатост, че Шантел не можа да скрие смайването си. Слава Богу, турското облекло намаляваше ефекта от позата и й напомняше, че човекът насреща й няма нищо европейско у себе си. Варварското възпитание, което беше получил, заличаваше зова на европейската кръв.

— Позволено ви е да говорите, нали знаете.

Шантел побърза да сведе поглед. Пръстите й нервно опипваха перлената огърлица, окачена й лично от лала Рахин.

— Нямам какво да кажа.

— Не се бойте, Жахар. Погледнете ме пак или най-добре пристъпете по-близо.

— Да вървя или да лазя?

— Не ставайте нахална. Ако исках да пълзите, щях да ви го кажа.

Бузите й се обляха в ярка руменина. Сигурно щеше да го каже, този негодник! Но студеният тон я подсети, че е по-добре да запази мислите си за себе си.

Заплахата ускори пулса й, но тя смело се надигна и направи няколко крачки към леглото. Ала не го поглеждаше в очите и не можеше да разбере дали поведението й го ядосва.

Наблюдаваше под спуснатите си мигли как той стана от леглото, пристъпи към нея и застана с широко разтворени крака — най-арогантната поза, която беше виждала някога. Протегна ръце и след миг пръстите му се плъзнаха по бузата й.

Върховете на тези мъжки пръсти я опариха като огън. За свое учудване тя дори не трепна, а устреми поглед в дълбокия разрез на снежнобялата му туника, където просветваше медальон от тигрово око. Бронзовата кожа беше покрита с къдрави черни косъмчета. Значи неговото окосмяване не е грешно, помисли си с досада Шантел и внезапно се сети, че в противоречие с местните обичаи тя все още не беше обезкосмена докрай. Как ли щеше да реагира Джамил? Тази мисъл накара младата жена болезнено да осъзнае, че вече се е примирила със скорошната загуба на девствеността си.

— Ще вечеряте ли с мен?

Шантел смаяно вдигна очи при този въпрос, който временно отлагаше ужасяващото събитие.

— Вечеря?

— Ако желаете — промълви меко той, взрян в устата й. Ръката му рисуваше линиите на долната й устна. Скоро очите му се потопиха в нейните. Смарагдовозелен огън — в този поглед нямаше и капка равнодушие.

— Хубаво е да вечеряме… Чудесно е… Наистина съм много гладна — промълви тя с надеждата, че думите й ще прозвучат искрено.

Джамил се засмя и това я учуди. Смехът му беше дълбок и приятен и тя сякаш почувства ехото му в собствените си гърди.

— Лесно е да ви прозре човек, Жахар. Нима мислехте, че ще ви изнасиля веднага след влизането ви?

Точно това си мислеше, но не посмя да му го каже. Всъщност нямаше нужда да му отговаря. Този път червенината стигна до корените на косите й и пролича ясно въпреки сведеното чело.

— Позволено ви е да се срамувате, но очите ви са прекрасни, малка луна. Искам да ги гледам.

— Ти явно получаваш всичко, което искаш, — помисли гневно тя, и забравила всяка предпазливост, произнесе думите на английски.

Очите му се свиха едва забележимо.

— Тук не одобряваме английския, Жахар. Френският ви е отличен, макар че не всички го разбират. Използвайте го, когато сте с мен, но иначе предпочитайте смесицата от турски и арабски, която е характерна за палата. Само този език е позволен.

Шантел не отговори. Какво можеше да му каже? Думите му бяха равни на заповед. Разбра и още нещо: майка му беше англичанка, но тя не го беше научила на своя език. Доказаха го следващите му думи:

— Какво казахте преди малко?

За миг Шантел поиска да го излъже, но ръката му улови брадичката й, вдигна главата й и я принуди да го погледне. Затова реши да каже истината, надявайки се да го ядоса достатъчно, за да я отпрати.

— Попитах дали получавате всичко, което искате.

Той не отдръпна ръката си, напротив, вдигна и другата и обхвана лицето й. Не беше обиден, пък и този път инстинктът за самосъхранение помогна на Шантел да се откаже от подигравателния тон.

— Разбира се — отговори дрезгаво Дерек. — Всичко, Жахар. Защо да бъде другояче, щом всяка жена и всеки роб в този дворец — включително и вие — ми принадлежат?

Шантел се опита да се изтръгне от ръцете му, но той я задържа и се доближи още повече, докато бедрата му докоснаха нейните. Ноздрите й се разшириха от замайващата миризма на мускус и сандалово дърво, която се излъчваше от него.

Господи, примигна Шантел, този човек умееше да хипнотизира — с близостта на тъмнозелените си очи, с топлия си дъх до нейните устни. Тя простена и в този миг Джамил рязко се отдръпна от нея.

— Ще вечеряме — заяви той, сякаш никога не беше възнамерявал да я целуне, сякаш тя никога не беше желала целувката му.

Последва го и видя, че вечерята е приготвена в малката оградена градинка, която се намираше точно пред салона. Слънцето вече беше изчезнало зад високите стени, които заграждаха този малък рай, но последните му лъчи се отразяваха в покрива на палата, който се издигаше високо над тях.

В живописно разположени лехи растяха лалета, рози и карамфили. Едно-единствено дърво, под което имаше пейка, хвърляше хладна сянка над градинката. В един ъгъл малък водопад струеше в езерце, облицовано с яркосини плочки, които бяха в приятен контраст с декоративните оранжеви рибки.

Около кованата месингова масичка бяха подредени големи четириъгълни възглавници. Мирно кътче, почти романтично, а далечната прилика с английски пикник действаше освежително и отпускаше нервите.

Шантел остави Джамил да я отведе до възглавниците, но изчака да го види къде ще се настани, за да увеличи разстоянието между тях колкото се може повече. Но нямаше защо да се тревожи. Пашата заобиколи ниската масичка и се настани на отсрещната възглавница.

— За какво мислите? — попита той, когато слугите внесоха първите табли с ядене.

— Мисля, че на вас ви е все едно, искам ли да вечерям с вас или не. — Не биваше да го казва. Защо да го ядосва? Но той остана съвсем спокоен, махна на слугите да се приберат и лично напълни чинията й.

— Права сте — промълви след минута той. — Въпросът беше зададен от чиста учтивост към вас.

— Ако бях отказала?

— Щях да настоя.

— Разбирам.

Той я погледна и се усмихна на скованата й поза.

— Не ми се вярва, че разбирате. Аз съм владетелят. Мога да изисквам какво ли не от хората и никой не смее да се опълчи срещу мен. Но аз мога да поискам някои неща и като мъж, като Джамил, за да видя докъде стига изкуството ми да убеждавам.

Шантел скептично вдигна вежди.

— Да вярвам ли, че все пак ми оставяте някакъв избор? Казаха ми, че нямам такъв.

— Може би — в някои отношения.

Шантел не посмя да попита дали в тези неща влизаше и задължението й да легне в леглото му. Много се съмняваше и не й се искаше да засяга тема, която непременно щеше да й развали апетита.

Вечерята мина спокойно. Всеки непредубеден наблюдател би забелязал, че Джамил е също така нервен като нея. Но младата жена се стараеше да не го поглежда и се зае с яденето, поставено пред нея.

Менюто се състоеше от пържено пиле и пидели кебап — парче агнешко, оваляно в меко тесто и опечено. Като че това не беше достатъчно, та им поднесоха и пуйка, пълнена с ориз, дробчета, фъстъци и стафиди. Гарнитурите също изглеждаха съблазнителни. Сладки чушки, пълни с късчета месо и богато подправен ориз, бял фасул, аспержи и два вида салати.

Напитките бяха разнообразни. Предложиха на Шантел каняк — нещо средно между бренди и вино, единственият позволен порок на мюсюлманите; бадемово мляко, подсладена вода и настойка от портокалови цветчета; после сладко кипарисово вино и натурален черешов сок. Младата жена забеляза, че господарят пиеше само бадемово мляко и за първи път й мина през ума, че той строго се придържа към правилата на исляма и не се докосва до спиртни напитки. Самата тя избра каняка с надеждата, че той ще й помогне да издържи докрай този страшен изпит. Щеше да изпие цялата бутилка, но Джамил й разреши само две малки чашки.

Когато донесоха десертите, Джамил учтиво я обслужи и сложи в чинията й от всички видове. Имаше сиропирани пасти, баклава, халва — гъста смес от масло, мед, сусам и орехи, освен това няколко вида желирани сладости, наречени рахат локум, което означаваше нещо като „отмора за слюнката“ и въздействието му беше точно такова. После им сервираха турско кафе, което свариха направо на масата — горещо, сладко, с дебел каймак. Шантел започваше да го харесва.

По време на вечерята младата жена изяде повече, отколкото през всичките седмици на пленничеството си, и беше готова да погълне още толкова, само и само да удължи още малко агонията пред края. Но все пак вечерята свърши и цяла тълпа слуги разчистиха масата.

Внесоха наргилето на Джамил, но той не го докосна. Подпъхна няколко възглавници зад гърба си, облегна се на лакът и се загледа в Шантел. Лекият бриз развяваше черната му коса и една немирна къдрица постоянно падаше на челото му. Шантел не вярваше, че косата му е толкова гъста и къдрава, след като постоянно носеше тюрбан. Искаше й се тюрбанът и сега да е на главата му. Без него съвсем приличаше на англичанин.

Мислите на мъжа срещу нея явно кръжаха около същите въпроси, защото след малко се чу приглушеният му глас:

— Бих желал да разбера дали косата ви е толкова копринена, колкото изглежда. Елате по-близо, Жахар, и ме оставете да я помилвам.

Глупаво би било да каже не. Не можеше просто така да отклони една съвсем обикновена молба Заобиколи малката масичка и се сви на възглавницата до него.

Дясната му ръка веднага посегна към челото й и издърпа обсипаната с бисери диадема, която крепеше воалите. Пръстите му се плъзнаха по кожата й, но само за миг. После вдигна ръка и остави русите коси бавно да се стичат между пръстите му.

Шантел обърна глава и видя как мъжът навива на ръката си един платиненорус кичур. За миг усети замайване. Толкова интимен беше жестът на тези тъмни ръце, които милваха косите й с безкрайна нежност и чувствителност, сякаш искаха да проникнат до самата й същност. Тя се изви към него, за да му е по-удобно, вярвайки наивно, че по всяко време може да се изплъзне.

— Сбъркал съм — промърмори той и смарагдовозелените очи се впиха в нейните. — По-мека е от коприна. И кожата ви ли е такава?

О, Господи, ей сега ще я докосне! Тя се опита да се дръпне, но хватката в косите й стана по-здрава и не й позволи да се отмести.

— Елате, Жахар, полегнете на моята възглавница — помоли меко мъжът. — Сложете глава на коляното ми. — Когато момичето не се помръдна, добави с леко повишен тон: — Трябва да свикнете да лежите до мен, но в момента ме интересува само кожата ви. Голяма част от нея е гола, така че не съм принуден да ви моля да свалите някоя дреха.

Това може би трябваше да я успокои, но не успя. Знаеше, че не бива да му отказва тези малки любезности, защото тялото й му принадлежеше. Нямаше защо да я моли. Можеше просто да вземе онова, което искаше. Все още не знаеше дали щеше без съпротива да му позволи да проникне с „онова нещо“ в голото й тяло, но нямаше защо отсега да изпада в паника. Преди това той трябваше да я отведе в леглото.

Макар че я беше повикал толкова скоро, този мъж не бързаше. Това я учуди и тя усети в сърцето си нарастваща благодарност. Успокояваше я и фактът, че днес Джамил е съвсем друг човек в сравнение с първата им среща.

— Жахар — произнесе тихо той, без нетърпение, но с тон, от който ставаше ясно, че колебанието няма да й помогне. Мъжът просто седеше и чакаше.

Шантел се раздвижи и малко нервно се прехвърли на възглавницата му. Нямаше желание да положи глава на коляното му, както й беше предложил. Много добре знаеше, че при тази поза изпъкват гърдите й, но нямаше как да го избегне. Според мюсюлманските представи бюстът й не беше голям, но тя съвсем не го смяташе за малък. Джамил беше свикнал със своите жени и сигурно изобщо нямаше да забележи мъничките й гърди.

Владетелят наистина не обърна внимание на бюста й. Беше втренчил поглед в голата й талия. Как можа толкова глупаво да се надява, че ще се насочи към оголените й ръце! Ръката му бавно се отпусна на корема й. Шантел затаи дъх, защото тази ръка пареше. От устните й се изтръгна тих стон.

— Какво има? — пошушна той. Очите му я привличаха като магнит.

— Нищо — едва успя да отговори тя, пламнала от смущение.

— Моята ръка няма да ти причини зло, Жахар — усмихна се мъжът, внезапно преминал на „ти“. — Отпусни се.

— Не… не мога.

— Защо не?

Той раздвижи дланта си и пръстите му покриха почти целия й корем. После се завъртяха в бавен успокояващ ритъм. Но милувката не беше в състояние да успокои Шантел. Мускулите й се стегнаха, сякаш искаха да отхвърлят допира на пръстите му. Цялото й същество изпитваше желание да избяга.

— Защо не? — повтори настойчиво той. — Дал ли съм ти повод да се боиш от мен? — И сърдито прибави: — Днес?

Шантел го погледна и каза единственото, което беше възможно:

— Не.

— Защо тогава си нервна?

Защото не мога да те понасям, изкрещя мислено тя, но тихо проговори:

— Никой мъж не ме е докосвал така.

— Знам — отговори за нейна изненада Джамил. — Точно заради невинността ти сме тук, не там вътре. — И посочи с глава в посока към спалнята.

Шантел веднага почувства нова надежда А може би денят на нещастието й още не беше настъпил. Може би Джамил я беше поканил само за да свикне с него. Но той побърза да разруши тази крехка надежда.

— Не ме разбирай зле, Жахар. Ще влезем и вътре — щом си готова за мен.

Никога нямаше да бъде готова. Едва не му го каза, но предпочете да замълчи. И изобщо — какво означаваше „да си готова“? Никога нямаше да създаде подобно впечатление у него, каквото и да си представяше той.

Джамил въздъхна и изтегли ръката, която беше скрита зад гърба й.

— Ще се отпуснеш по-добре, ако легнеш по гръб.

— Не искам…

— Легни, Жахар.

Заповедта беше недвусмислена и изключваше всяка съпротива Шантел побърза да се подчини. Какво друго би могла да стори? Мъжът беше толкова близо и можеше да я принуди със сила. Но ако си мислеше, че по този начин ще я накара да се отпусне, жестоко се лъжеше.

Джамил положи главата й върху коляното си, но разстоянието между двамата си остана почти същото. Шантел почувства горещото му бедро под тила си и внезапно си спомни нещо, описано със злобна радост от Вашти — как би могла да му достави удоволствие в тази поза. Страните й пламнаха и тя побърза да затвори очи. Но господарят не промени положението си. Бедрата му оставаха неподвижни. Само горната част на тялото му беше обърната към нея.

— Искам да почувствам вкуса ти, Жахар.

При това тихо предупреждение Шантел се изправи като свещ и втренчи ужасени очи в него. Джамил побърза да я притисне на мястото й. Ужасяващата мисъл, че зъбите му ей сега ще се впият в кожата й, пробяга през съзнанието й и тя се опита да си припомни виждала ли е следи от зъби по телата на другите жени. Но преди да довърши мисълта си, ръката му обгърна кръста й и устните му се разтвориха над пъпа й. Шантел потръпна и от гърлото й се изтръгна болезнен писък. Ала за своя изненада в следващия миг почувства върху кожата си езика, а не зъбите му.

Напрежението й отслабна и това беше толкова очебийно, че Дерек тихо се изсмя.

— Да не мислеше, че ще си хапна парченце от теб, малка луна? Признавам, че много ми се иска да го сторя, и ти обещавам, че няма да те заболи. Някой друг път може би.

Устните му се върнаха на корема й и Шантел усети отчаяно желание да стане и да избяга. Но не можеше да се помръдне, защото дясната му ръка притискаше гръдния й кош. Опита се да затвори очи и да мисли за нещо друго. Но й беше невъзможно, защото усещаше движенията на езика му все по-силно. Нещо се сви в стомаха й, после се надигнаха топли вълни на възбуда и младата жена се разтрепери като лист.

Не разбираше, че мъжът над нея събужда желанието й за любов. Понечи да отблъсне главата му, но всъщност го притисна с две ръце към себе си. Господи, разума ли си изгуби? Какво ставаше с нея?

Чу се въздишката му, дълбока и хладна над меката й кожа, и тялото й се разтърси от студени тръпки.

— Защо не се отпускаш?

— Съжалявам, но не мога — проплака умолително тя. Страхуваше се от гнева му, боеше се да не го предизвика.

— Ако престана да те целувам тук… — езикът му отново се плъзна по корема й — …ще се съгласиш ли да преместя устните си на обичайното място?

— Да. — Щеше да направи всичко, за да го отдалечи от тази опасна зона.

Шантел твърде късно осъзна къде е това „обичайно място“, пък и не й остана време да попита. Преди да успее да си поеме дъх, Дерек я притегли в скута си и запечата устните й с изгаряща целувка, почти болезнена със своята сила. Младата жена не можеше да се изплъзне от натиска му, защото ръката на мъжа здраво обхващаше тила й и държеше главата й неподвижна.

После, сякаш някъде много отдалече, тя чу стон и се уплаши до смърт, че го е ядосала или наранила. Но това не сложи край на страстната целувка. Напротив — другата му ръка обхвана гърба й и притисна горната част на тялото й до гърдите му така, че тя почти изгуби свяст.

Внезапно мъжките ръце рязко я отблъснаха и тя политна да падне.

— Много съжалявам, Жахар, но ти не знаеш…

Дерек усети какво щеше да каже и веднага млъкна. Какво, по дяволите, ставаше с него? Джамил никога не би се извинил, дори причините да бяха наистина основателни, а той трябваше да се държи като него. Тя, разбира се, не можеше да знае, но той не играеше добре ролята си, откакто я беше повикал при себе си.

Джамил нямаше да чака, а направо щеше да я отнесе в леглото си. Щеше да удовлетвори веднага желанията си, а Дерек седеше тук и се измъчваше от копнеж по една жена дълго преди пристигането й. Но трябваше да се овладее. Не искаше Шантел да се почувства изнасилена при първото си сексуално изживяване. Невинността й изискваше повече внимание от негова страна. Но и не биваше да чака твърде дълго. Не беше в характера на Джамил да ухажва новите си робини дни наред — и той трябваше да се придържа към навиците му.

Опитваше се да се убеди, че прави всичко за нейно добро. Вярно е, че използваше положението й, но това не го измъчваше, защото така беше по-добре и за нея. Още след първата си среща с Шантел Дерек дълго и съсредоточено беше размислял над създалата се ситуация и беше стигнал до извода, че ако той не я вземе, Джамил след него непременно ще го направи. И тогава тя ще стане една от многото, а това ще бъде болезнено и непоносимо състояние за гордата англичанка. Освен това сърцето на Джамил принадлежеше на друга. Дерек не можеше да си представи, че красавица като Шантел трябва да се задоволява с второстепенна роля в живота на който и да било мъж. Жена като нея заслужаваше да я обичат и глезят, затова трябваше да й намерят истински добър съпруг. Дерек щеше да настоява този мъж да няма други жени. Това поне можеше да направи за нея.

Но това беше бъдеще. Сега малката англичанка беше уплашена до смърт и много му се щеше да й обясни, че не е искал да й причини болка, че просто е загубил контрол над себе си, макар и само за миг. Но Джамил никога не обясняваше действията си пред съветниците, та камо ли пред жените си. Дерек трябваше да се опита да поправи стореното по друг начин.

Той въздъхна и отново сведе глава към нея. Дишането й се беше успокоило, но тялото в прегръдките му беше като вцепенено.

— Да опитаме ли пак?

Шантел веднага се опита да се изтръгне.

— Не, моля ви…

— Шшт, малка луна. Мога да бъда нежен и мил. Обвий с ръце врата ми и ще ти покажа.

— Не искам.

— Направи каквото ти казах, Жахар.

Дерек веднага съжали за тона си, но, ей Богу, за него също беше мъчение да се въздържа толкова дълго. Ако продължаваха така, скоро щеше да забрави всичките си добри намерения. Затова трябваше бързо да намери път към тази вледенена жена. Трябваше да я накара да го пожелае, и то сега, преди изпепеляващата страст да го е завладяла изцяло.

Устните му се склониха над нейните и Шантел се подготви за нова атака. Усети дъха му, сетне езика, който нежно се плъзна по горната й устна, после по долната, сякаш за да заличи раните, нанесени от предишната целувка. Едната му ръка все още обхващаше тила й, но другата нежно топлеше бузата й.

Дерек се облегна назад и погледът на смарагдово-зелените очи я прониза цялата. Този път чувството беше съвсем друго, макар и не много по-различно от съкровения трепет, който предизвикаха устните му по корема й.

Сега показалецът следваше пътя, по който преди малко беше минал езикът му.

— Отвори уста, Жахар. Искам да почувстваш как част от мен прониква в теб.

— Но…

Шантел отвори уста да протестира и пръстът му веднага се плъзна вътре. Устните й реагираха незабавно, сключиха се около показалеца, а езикът се опита да го отблъсне.

— Не мърдай. — Устните му докосваха нейните. Пръстът стигна до езика й и тя усети соления му привкус.

— Опитай се да го засмучеш… Не, Жахар, не питай за причините. Забрави на какво са те обучавали ония глупачки в харема. Искам да свикнеш с езика ми в твоята уста, нищо повече. Трябва да знаеш как да го посрещнеш и какво да правиш с него. — Шантел простена и той се усмихна. — Никой не се е потрудил да ти даде урок по целуване, нали? Доколкото разбирам, говорили са ти все за едно и също. Но първо идва целувката, Жахар. Нима предпочиташ веднага да приложим на практика онова, на което са те научили?

Шантел веднага засмука пръста му. Чу дълбокия му смях, но й беше все едно. Само след секунди устните му покриха нейните и тя вече смучеше езика му.

— Нежно — промълви след малко той. — Хайде, опитай се да го хванеш. — И започна да движи езика си напред, назад и встрани, така че Шантел не можеше да го достигне. — А сега ми дай твоя.

Само Дерек чуваше надигащите се дълбоко в гърлото й звуци. Шантел се подчиняваше безмълвно, запленена от нещо, за което нямаше думи. Не знаеше колко време е минало, но нежният натиск на мъжката ръка рязко я върна към действителността Тази ръка се движеше там, където съвсем не й беше мястото.

— Как успя да запазиш тези нежни къдрици, малка луна?

Младата жена изплака от смущение и се опита да скрие зачервеното си лице в широкото мъжко рамо. С цялото си същество усещаше силните пръсти, които бавно напредваха и накрая съвсем леко докоснаха най-интимната част на тялото й. Това беше вече много. Почувства вледеняващ студ и пред очите й се изправи измъченото негърско момиче, бичувано по заповед на човека, който така нежно я милваше. Как го допусна толкова близо до себе си? Трябваше да му се противопостави още в самото начало, без да я е грижа за последствията.

— Не! — изплака тя и отблъсна ръката му.

Дерек я пусна, но не й позволи да стане от скута му.

— Какво има, Жахар?

— Не мога да го направя! — извика отчаяно тя, опитвайки се да се изтръгне от прегръдката му. — Надявах се, че ще стане, но просто не мога, не и с вас. Моля ви, пуснете ме да си отида!

Ако не беше казала „не и с вас“, Дерек сигурно щеше да се опита да я успокои. Но той помисли за същото, за което и тя — за неприятната сцена с бичуването на негърката. Трябваше да положи още много усилия, докато накара Шантел да забрави първото грозно впечатление. Днес щеше да я пусне да си отиде, въпреки че я желаеше диво, болезнено и разумът всеки момент можеше да му изневери.

Беше разбираемо, че гласът му прозвуча доста рязко, когато почти грубо я отблъсна от себе си.

— Върви! Върви бързо, преди да съм решил друго!