Джоана Линдзи
Сребърният ангел (18)

ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА

Шантел седеше с подвити под себе си крака на безформената синя възглавница. Беше притиснала ръце пред гърдите си като за молитва. Побелелите им кокалчета издаваха вълнението й. Възглавницата служеше за стол, защото тук такава мебел беше непозната. Столове нямаше нито в двореца, нито в цяла Барка, доколкото можеше да прецени.

На отсрещната страна, приседнал пред ниска масичка, Хаджи Ага пиеше на малки глътки втора чаша от гъстото, сладко питие, наречено турско кафе. Чашата, предложена на Шантел, така си и изстиваше недокосната. До стената, също на възглавница, се беше разположил писарят. Ръката му почиваше върху плочата за писане в очакване разпитът да продължи. В стаята бяха само тримата.

А това си беше истински разпит, ровене в живота на Шантел от деня на раждането до деня на пленяването й сред крайбрежните скали на Дувър.

Име, семейство, дом, обществено положение, дори дата на раждане — искаха от нея всичко. Възпитанието й, образованието, което беше получила, бяха нещо второстепенно. Не се заинтересуваха особено нито от културните й познания, нито от умението й да свири на пиано, да плете фини дантели, да пее с добре школуван глас, да язди или да управлява лодка. Главният евнух прояви известно любопитство само при споменаването на умението й да вдига платна. Той задаваше въпросите, а писарят грижливо записваше всички отговори.

Ако след церемонията по приемането й от владетеля Шантел не се намираше в състояние на душевно изтощение, тя никога не би отговаряла така подробно и почти равнодушно на тези безсрамни въпроси. Но мислите й все още кръжаха из съседното помещение и от време на време тялото й потръпваше от страшния спомен.

Когато най-после разумът й се отърси от вцепенението, вече нямаше много за казване. Тя вдигна очи към главния евнух и изтръгната внезапно от летаргията, рязко попита:

— Какъв е смисълът на този подробен разпит? Мислех, че всеки, който пристъпи прага на този ад, е длъжен да забрави миналото си.

Старецът се усмихна на думите й. Смелостта и упоритостта, проявявани в началото от новите робини, бяха за него неизчерпаем източник на забавление. Много скоро обаче всички се научаваха да се боят от главния евнух. Даваше една седмица на тази ослепителна блондинка, докато придобие почтителен тон и смирено държание. Тогава нямаше да се осмели да му задава такива въпроси.

— Права сте — отговори милостиво той. — Но преди да забравите миналото си, ние записваме всичко необходимо от него за в случай, че все пак ви потърсят.

— За откуп, искате да кажете. За да знаете каква сума да поискате.

Той кимна, но счете за нужно да добави:

— Във вашия случай надали ще се стигне дотам.

— Защо? Нали ви казах, че съм богата наследница?

— Но кой би предположил, че сте се озовали чак тук?

Старецът имаше право, но тези прости думи прозвучаха отчайващо от устата му. Много й се искаше да му изкрещи в лицето, че ако узнае за пленяването й, английският консул в Барка настойчиво ще поиска да я освободят. Но не биваше да издава тайната си надежда да се свърже по някакъв начин с дипломатическия представител на своята страна. Макар че надали имаше шанс да я осъществи. Много по-добре щеше да бъде, ако Джамил Решид беше решил да я отпрати.

— Не прибързвате ли малко с този разпит? — промърмори гневно тя. — Все още не е сигурно дали…

Шантел млъкна, защото в стаята влезе пазач и пошепна нещо на Хаджи Ага. Без да се учудва, старецът кимна с глава и се надигна.

— Елате, Жахар. — И посочи с ръка към вратата Шантел не се помръдна. Краката й натежаха като олово.

— Не ме наричайте така!

— От днес нататък ще носите само това име. Шантел Бърк е мъртва.

— Значи ли това, че…

Гласът й пресекна. Евнухът отново кимна, сякаш беше прочел мислите й.

— Да не би да сте очаквали нещо друго, след като владетелят прояви такова великодушие спрямо вас?

— Великодушие! — процеди през зъби тя и старецът веднага я прониза с мрачен поглед.

— Достатъчно — проговори той и в тихия му глас прозвуча строг авторитет. — Следвайте ме или ще ви повлекат за косите. За гордостта ви е препоръчително да вървите сама.

Прав беше, разбира се. Тя не беше коя да е. Жените от семейство Бърк не хленчеха. Може би трябваше да благодари на стареца за съвета му. И без това гордостта й беше болезнено засегната, след като трябваше да моли ужасния Джамил Решид, и то за какво? Да бъде снизходителен към естествената й женска срамежливост! Очакваха я много по-страшни неща. Но нямаше да моли за нищо, никога вече!

Последва чернокожия евнух и дори не трепна, когато на вратата към тях се присъединиха личните му телохранители. Изведоха я от сградата в големия двор, където бяха спрели носилките, а оттам влязоха през сводеста порта в огромна градина. Голямата двойна врата с железни шипове, висока повече от четири метра, глухо хлопна зад тях.

Шантел забави крачка и внимателно огледа осмината добре въоръжени евнуси, застанали на стража пред масивните врати, през които им предстоеше да преминат. Някакво предчувствие й прошепна, че това е последната порта, която се затваря зад нея. Тук беше входът към харема Минеше ли през него, вече нямаше връщане. Шантел Бърк щеше да бъде мъртва за света.

Паниката, която я завладя, нямаше нищо общо с разума или собствените й желания. Тя отстъпи крачка назад и понечи да хукне като подгонена, без да знае накъде, но нечие желязно рамо моментално препречи пътя й. Стражите веднага я обградиха и мъжът зад нея я побутна с ръка — меко, но достатъчно силно, за да се раздвижат отново краката й. Само че ужасът не искаше да я напусне и тя щеше да изпищи, да се отбранява и да загуби достойнството си, ако именно в този миг не беше срещнала бдителния поглед на Хаджи, който безмълвно я предупреждаваше колко са напразни усилията й. Обграждаха я половин дузина едри чернокожи, други осем стояха пред нея, а двама от тях вече отваряха съдбоносните порти.

Гърбът на Шантел се скова, но коленете й омекнаха. Евнухът зад нея побърза да й помогне и тя разбра, че той наистина й помага, а не просто я бута напред. После тежката порта се затвори зад тях с оглушителен трясък и гръмкото ехо прозвуча като погребална камбана в ушите на Шантел. Младата жена затвори очи, спря и се вслуша. Почувства почти физическа болка при мисълта, че всичко е свършено. Беше влязла в ад, от който нямаше измъкване.

— По-леко ли ви е вече, Жахар?

Шантел отвори очи и смаяно изгледа Хаджи Ага. Откъде знаеше какво става в душата й? Е, може би не беше толкова трудно да се отгатнат мислите й. Бяха я затворили тук, и то завинаги. Вече нямаше срещу какво да се бунтува. Но тя не отговори на този мъж, който беше олицетворение на върховния авторитет в харема. Беше я избрал сред многото жени в дома на роботърговеца, а можеше да избере всяка друга. Той беше виновен, че е попаднала тук, че е станала собственост на мъж, достоен единствено за омраза.

Тя се обърна и впери поглед в лицето на чернокожия, който й помогна да не се строполи на земята. Беше нубиец като останалите, едър, мускулест и тъмен като греха, но в кафявите му очи светеше доброта, която го отличаваше от другарите му. Шантел му се усмихна с истинска благодарност и той я разбра без думи. Ухили се насреща й с ослепително бяла усмивка. Младата жена веднага почувства облекчение, възвърна си самообладанието и усети, че все пак не е съвсем изгубена в този чужд свят.

— Как се казва този човек? — попита тя Хаджи Ага, който освобождаваше стражите, тъй като вече бяха влезли в харема.

— Той е мой роб, Жахар. Името му не е от значение за вас.

— Защо, по дяволите, не отговаряте дори на един прост въпрос? — изфуча тя, без да премисли последствията от думите си. — Аз съм пленница тук и няма къде да ида. Толкова много ли искам от вас, като ви моля да ми кажете едно име?

Хаджи Ага рязко спря и Шантел стреснато отстъпи крачка назад. Едва сега усети колко нахално беше прозвучал гласът й. Но по дяволите приличието! Тя беше Шантел Бърк, жена от благороден произход, все едно как я наричаха тези варвари. Още от самото начало трябваше да им даде да разберат, че не могат да се отнасят с нея както си искат, да я унижават или пренебрегват. В никакъв случай нямаше намерение да умре в незнание, макар че ориенталските мъже явно предпочитаха глупавите жени.

— Кажете ми, толкова много ли искам от вас? — повтори доста по-меко тя, когато очите му злобно светнаха насреща й.

Евнухът дълго време не каза нищо, после внезапно реши да тръгне напред и тя трябваше да го последва. След малко сърдито промърмори:

— Казва се Кадар, щом толкова искате да знаете.

— Благодаря — отговори с милостива усмивка Шантел.

Хаджи изръмжа нещо и ускори крачка.

Влизаха все по-навътре и по-навътре в харема, безброй врати се затваряха зад тях, вървяха по лабиринт от коридори, проходи и облицовани с плочки зали, слизаха по тесни стълбички, които ги отвеждаха в малки дворове, после през дълги, украсени с колони ходници, по които блестяха десетки запалени свещи, покрай красиви градини, осеяни със сводести беседки, блещукащи като перли на лунната светлина.

Дори в този късен час срещаха по пътя си много хора, най-често жени, слугини или робини от харема, които се познаваха по белите памучни шалвари и туники. Очевидно тази носия беше обичайна за нисшите класи. Множество евнуси тичаха насам-натам. Видяха и няколко момчета с ярки одеяния, кастрирани пажове, както с ужас узна Шантел.

Наложниците разглеждаха новодошлата с любопитство, враждебност или изненада. Но прислугата веднага свеждаше глави при вида на Хаджи Ага, който минаваше край покланящите се хора с равнодушно изражение на лицето.

— Защо всички ви се кланят? — не можа да се сдържи Шантел.

— Аз съм черният главен евнух.

— Така ли? Следователно сте третият по важност човек на Барка, господарю?

Евнухът я изгледа с известно учудване.

— Откъде знаете това?

— Имах ужасно упорит учител, докато пътувахме насам. Той беше сигурен, че ще ме вземат в палата и подробно ме осведоми за реда, който цари тук. Обикновено не забравям наученото, дори когато обстоятелствата не са били от най-добрите.

— Изучихте ли и йерархията в харема?

— Ако говорите за кастовата система, която поставя някои жени на по-високо стъпало от другите — да.

— Разкажете ми.

— По-добре не — отговори отвратено тя. — Направо неморално е да се бориш за издигане в по-висша каста, като…

— Говорете — заповяда безизразно той.

Шантел беше принудена да се подчини.

— И така, на най-долното стъпало са наложниците, или одалиските, тези, които все още не се радват на вниманието на господаря си. Следва така наречената гозде, жената, която е забелязана, но още не е… — Тя млъкна и цялата се изчерви.

— Още не е повикана за аудиенция — помогна й Хаджи.

— Да. Чудесно се изразихте — усмихна се облекчено Шантел. — После идва икбал, жената, която често отива на аудиенция. Това са бившите и настоящи фаворитки. Най-високопоставени са кадъните, официалните съпруги на владетеля.

— Вие към кои искате да принадлежите?

— Към никои от току-що споменатите — отговори натъртено Шантел.

Хаджи се засмя и младата жена с учудване го изгледа.

— Вече сте гозде, но ми се струва, че това няма да трае дълго. Сама ще разберете, че кастовата система в харема на Джамил Решид е различна, защото двете долни категории изобщо не съществуват.

Шантел зяпна от изненада. Забрави дори приличието и смаяно попита:

— Да не искате да кажете, че ляга с всичките си жени?

— Точно така — кимна Хаджи. — С някои само пет-шест пъти в годината, с други един-два пъти в месеца, но никоя не е пренебрегната завинаги. Разбира се, има фаворитки, които вика при себе си по-често от останалите, но най-много обича жените си.

Шантел смръщи чело.

— Значи харемът му не е чак толкова голям.

Хаджи се усмихна на заключението й.

— С вас стават точно четиридесет и осем. Права сте, не са много. Баща му имаше повече от двеста.

Не били много! Божичко, как можеше един мъж да спи с четиридесет и седем жени! Такова похотливо животно! Но тя никога нямаше да пожелае прегръдките му.

— Какво да сторя, та да не ме забележи? — попита тихо тя.

Хаджи Ага отново стана мрачен.

— Нищо. Тук сте, за да му служите, и щом ви повика, ще правите всичко, което се изисква от вас. Знам, че ще го направите. Но това няма да стане скоро. Първо ще научите някои неща за живота в харема, за мъжката същност и мъжките желания. Ще минат седмици, макар че вие схващате бързо.

Да се харесва на онзи жесток варварин? Ха! Все пак й даваха още малко време. Щом трябваше да минат седмици, преди да стане достойна за вниманието на владетеля, той сигурно щеше да я забрави, а от своя страна тя щеше да положи всички усилия да се държи далеч от похотливите му погледи.

Влязоха през поредната порта и се озоваха в обширен двор от бял мрамор с прекрасен водоскок в средата. Около него бяха разположени десетки малки жилища. Сградата беше триетажна, опасана от дървени балкони. От много стаи струеше светлина, отразявана от мраморните плочи на двора. Пред входовете на жилищата висяха платнища, повечето от които бяха вдигнати като завеси, за да се проветряват помещенията.

Жените си бяха в къщи. Някои седяха по балконите, а от много стаи се чуваха гласове. Една фигура се отдели от рамката на вратата и тръгна насреща им. Жената се поклони дълбоко пред чернокожия евнух и Шантел учудено си каза, че тя е твърде стара за Джамил Решид, макар че лицето под светлия тюрбан все още можеше да се нарече красиво. Коя ли беше?

Хаджи я представи като лала Сафия, управителка на този двор, в който живееха повечето от жените. По-късно Шантел узна, че Сафия била една от икбалите на Мустафа, бащата на Джамил, и след смъртта му решила да остане в харема, вместо да си търси съпруг или да се оттегли в Къщата на сълзите. Този израз произхождаше от Истанбул и означаваше нещо като приют за вдовиците на починалия владетел.

Хаджи предостави Шантел на грижите на управителката, която говореше бързо на турски и младата жена почти не я разбираше. За щастие лала Сафия владееше сносно френски и скоро двете успяха да разменят няколко думи. Шантел я последва на третия етаж и туркинята вдигна платното пред първата врата.

— Ще поживеете на третия етаж, докато станете икбал — обясни тя. — Тогава ще слезете при другите. Ако го направя веднага, ще ми се разсърдят, разбирате ли?

Вероятно всички останали жени живееха на двата долни етажа. Горе беше тъмно й самотно. Долу дворът все повече се оживяваше. Жените излизаха от жилищата си, нетърпеливи да зърнат новодошлата.

— Приятно е тук — побърза да отговори Шантел. Нямаше желание да се излагана натрапчивото им любопитство.

Влезе в малката стая, в която до запалената лампа беше поставена табла с ядене. Нима я бяха очаквали?

— Знаехте ли, че ще дойда?

— Разбира се. Ние знаем всичко, което става в палата. Когато Джамил осведоми Хаджи Ага, че е избрал само вас от трите нови жени, новината веднага достигна до третата му фаворитка после до лала Рахин и накрая до мен. Нали трябваше да приготвя стаята ви.

— Много мило.

Сафия, изглежда, не забеляза подигравката.

— По мое време — продължи тя — в този двор живееха само икбали, които бяха изпаднали в немилост. Имаше голяма спална зала за одалиските и още един малък двор за гозде. Но откакто Джамил дойде на власт, помещенията стоят неизползвани.

— Да, чух вече, че никоя от жените му не остава неупотребявана.

Този път Сафия не остави без последствия подигравателния тон. Тя сграбчи светкавично рамото на Шантел и впи очи в лицето на новодошлата. Погледът й ясно издаваше неодобрение.

— Хич не си мислете, че някой тук ще търпи нахалството ви. Не презирайте онова, което не разбирате. Жените на Джамил са най-щастливите на света. Не знаят какво означава да прекарваш година след година без любов, да умреш девствена, без да си усетила силата и сладостта на мъжката прегръдка. Това е често явление в нашата страна. В харема на баща му повече от сто жени не стигнаха дори до кастата на гозде!

Само че аз ще бъда щастлива, ако остана в тяхното положение, помисли си Шантел и проговори с хладен, овладян глас:

— Можете да ме оставите сама, лала Сафия.

При подобно високомерие жените често получаваха по някоя и друга плесница, защото Сафия не понасяше някоя да й заповядва. Но това момиче беше първото, което Джамил беше избрал лично за себе си от доста време насам, и вероятно можеше да си позволи подобно държание. Сафия беше достатъчно умна да не настройва срещу себе си бъдещата фаворитка.

Затова туркинята се направи, че не забеляза нахалството, и примирително отговори:

— Надявам се да промените мнението си, Жахар. Животът ви тук няма да бъде приятен, ако бързо не разберете какво можете да си позволявате и какво не. Има достатъчно начини да се укроти високомерие като вашето и не казвайте после, че не съм ви предупредила. Утре ще дойде да ви види лала Рахин. Съветвам ви да бъдете любезна с нея, защото тя има безгранична власт в харема и е страшно, ако я настроите срещу себе си.

— Това първата жена на владетеля ли е?

— Не. Майка му.

Божичко, този човек имаше дори майка! А Шантел съвсем сериозно си беше помислила, че се е пръкнал направо от дявола — без помощта на красивия пол.