Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Silver Angel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 208 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Джоана Линдзи. Сребърният ангел

ИК „Ирис“, 1993

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от n_i_k_o_lbg)

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА

— Е? — попита Омар, когато отведоха и последното момиче и Джамил се оттегли.

— Русата — отговори без колебание Дерек.

— А другите две?

— Доколкото разбрах, с негърката въпросът е приключен.

— Не, ако я поискате.

— И да се боря с враждебността й? Не, благодаря. Русата ми е достатъчна. Сам ще я платя.

— Джамил няма да иска и да чуе.

— А какво ще стане с нея, когато нашата работа свърши? Ами с другите жени, които ще викам при себе си? Още не сте отговорили на въпроса ми.

— Ще им дадат голяма зестра и ще ги продадат на добри съпрузи.

— Господи Исусе! — промълви като на себе си Дерек. — Защо веднага не ми го казахте?

— Каква е разликата? Повярвайте ми, Джамил няма да има нищо против, ако използвате половината му харем. Даже ще ви бъде благодарен, защото ще намали броя на жените си и ще живее по-спокойно. Да не си мислите, че ще задържи наложниците, които сте викали при себе си?

— Нямах време да помисля по този въпрос. Но съм сигурен, че надали ще ми благодари, ако се възползвам от всичките му любимки.

— Точно затова ви набави собствена — засмя се Омар.

— Ами жените му? — изръмжа Дерек. — И тях ли ще отпрати?

— Все пак те са майки на синовете му. Сигурно ще останат в харема.

— Но никога няма да ги докосне? — възмути се Дерек.

— Това не бива да ви тревожи…

— За Бога, Омар, не бъдете толкова деликатен! Аз не се отказвам от уговорката ни, но държа да знам истината.

Без да го погледне, Омар отговори:

— Не. Никога няма да ги повика в леглото си.

Дерек шумно въздъхна.

— Бях забравил колко е силен собственическият инстинкт у ислямските мъже, особено що се отнася до жените.

— Вие не сте ли такъв? — попита скептично Омар.

Дерек помисли малко и отговори:

— Не, не бих казал такова нещо.

— Дори когато става въпрос за годеницата ви?

Дерек се усмихна на напомнянето му. Дни наред не беше мислил за Каролайн.

— Обичам я от цялото си сърце, но нямам намерение да й бъда верен съпруг и няма да се сърдя, ако и тя си намери любовник. Чувствата ми към нея няма да се променят.

— Станал сте повече англичанин, отколкото си мислех.

— Тук живях десет години, а там — деветнадесет, Омар. Да не мислите, че съм същият като Джамил?

— Не. Но му приличате повече, отколкото предполагате — отговори замислено Омар.

Дерек много се учуди, особено след бичуването, на което бяха станали свидетели току-що. Беше ужасен, когато брат му не прекрати веднага жестокото наказание.

Омар изобщо не се трогна.

— Радвам се, че имахте случай да видите как бързо реагират нубийците на всяка заплаха.

— Но постъпката на негърката беше съвсем безобидна! — извика възмутено Дерек. — Как можа да прояви такава жестокост?

— Доколкото разбирам, упреквате го, че я даде на стражите? — усмихна се Омар, за когото няколко удара с камшик не бяха нещо, заслужаващо внимание. — Няма защо да се тревожите. Свободните от служба са само шепа хора и няма да й навредят особено много. А раните бързо ще зараснат.

Везирът не счете за нужно да добави, че робинята и без това не беше девствена, следователно не беше достойна за вниманието на владетеля и щеше да му служи само за забавление.

— Освен това нали трябваше да се даде урок на другите две жени.

Хубав урок, помисли си горчиво Дерек. Русата англичанка се стресна от тази проява на жестокост. Сега Джамил я отвращаваше и дори фактът, че беше изпълнил молбата й, не можеше да промени отношението й към него.

Дерек с усилие се постара да отклони мислите си в друга посока.

— Мисля, че вече не е нужно да ми представяте целия харем — обърна се той към Омар. — Дайте ми само имената на жените, към които Джамил не изпитва дори симпатия.

— Но той ще се разгневи, като се върне и установи, че не е принесъл нищо в жертва, докато вие…

— Не се грижете за това, Омар — прекъсна го меко Дерек. — Непременно ще повикам поне една от фаворитките му. Това вероятно ще му бъде достатъчно.

Дерек отлично знаеше коя жена беше достойна да сподели леглото му. Беше сигурен, че една от фаворитките на вечерята при Джамил беше изчезналата от Англия Чарити Уудс.

— Благодаря ви — проговори неочаквано Омар и го изненада насред мислите му.

— За какво?

— За това, че обичате брат си.

По-късно, когато Дерек се оттегли в стаята си, той дълго не можа да заспи. Образът на русата англичанка не изчезваше от съзнанието му. Коя беше тя? Дали името й не му беше познато?

Не че това беше кой знае колко важно. Принцеси, светски дами, селянки — тук всички бяха еднакви. След нещастието да бъдат хванати в плен те ставаха робини, използвани, унижавани, продавани и препродавани, дори убивани по волята на господарите си. А след като беше чул обясненията на Хаджи Ага за залавянето на англичанката, Дерек вече знаеше, че макар и непряко, той също е отговорен за нещастието й. Но не можеше да намери точни думи за онова, което изпитваше. „Ирония на съдбата“ — беше казал Джамил, ала изразът беше твърде мек, особено сега, когато тази млада жена беше станала негова собственост.

Какво щеше да стане с нея? Дерек много добре знаеше какво искаше да направи. Още от момента, когато вдигнаха булото й, очите му не можаха да се откъснат от нея. Вярно, дори за неговия вкус тялото й беше твърде мършаво. Жените трябваше да имат поне малко плът! Но когато двамата с Джамил застанаха точно срещу решетката към тъмната стаичка, всичко останало загуби значението си. Дерек усети нарастваща възбуда, защото знаеше какво ще последва. С нетърпение изчака Джамил да отстъпи настрани, а когато видя малките, съвършени гърди, тялото му веднага реагира. Цялото му същество закопня да я прегърне и да я направи своя.

Бъди разумен! — упрекна се веднага Дерек. Нима можеш да я завладееш с пристъп? Та тя е девствена. Довели са я тук против волята й. Тя е англичанка, за Бога! Освен това е отвратена от Джамил и не може да знае, че от утре на неговото място ще застане друг мъж. Как да обърне безнадеждната ситуация в своя полза? Очакваха го трудни дни.