Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Silver Angel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 208 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Джоана Линдзи. Сребърният ангел

ИК „Ирис“, 1993

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от n_i_k_o_lbg)

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА

Ако не знаеше каква е истината, Шантел можеше да се закълне, че през последните дни е обект на ухажване. Джамил всяка вечер я викаше при себе си и разиграваше все един и същ сценарий. Беше очарователен и много се шегуваше. Разказваше случки от детството си в харема, които разсмиваха Шантел. Двамата се разхождаха в градината, разговаряха и четяха.

Тъй като Джамил се държеше неизменно почтително, младата жена започна да се отпуска. Но в края на вечерта владетелят винаги се домогваше до близостта й и тя неизбежно го отблъскваше, макар да признаваше пред себе си, че от ден на ден това й се удава все по-трудно. Джамил ставаше нежен и настоятелен и съвсем открито й говореше какво ще направи с нея. Трябваше да се отбранява не само срещу ръцете, но и срещу словата му — по-точно срещу въздействието им върху нея. Засега успяваше да излезе победителка въпреки предателските реакции на тялото си.

Чудно й беше само, че когато го отблъскваше, Джамил вече не се сърдеше. А много й се искаше да бъде другояче, защото образът на жестокия тиранин постепенно избледняваше, особено когато през деня пристигаха малки подаръци или мили думи, които й напомняха, че той мисли за нея.

Последната вечер мина като предишните, с изключение на това, че когато влезе при него, Джамил пиеше. Шантел нервно потръпна, макар че мъжът срещу нея не беше пиян, а просто по-различен от друг път, по-отпуснат и повече от обикновено приличаше на англичанин. Начинът на ухажване този път беше чисто английски и Шантел почти забрави къде се намира. Припомни си го с горчивина едва когато я отведоха обратно в харема, пълен с жени, които му принадлежаха.

Как можа да ги забрави! Вярно, Джамил беше по цяла вечер с нея, но откъде да знае тя на кого посвещаваше нощите си. Не викаше при себе си други наложници, иначе клюкарките непременно щяха да й го съобщят. Но се знаеше, че обикновено той отива при съпругите си, вместо да ги вика в спалнята си. Имаше специални коридори до жилищата им, така че никой не можеше да го види. Как да разбере какво прави, след като я отпрати?

Беше й много неприятно, че тези мисли непрекъснато се въртяха в ума й. Защо не беше равнодушна към връзките му с другите жени, щом тя оставаше незасегната? Но тъй като искаше да бъде честна пред себе си, признаваше колко е горчиво предположението, че Джамил е търпелив с нея само защото после си прави удоволствието с друга.

Разбираемо беше, че младата жена не прояви особена симпатия към съпругите, когато я удостоиха с посещението си. Още първия път не хареса Нура, а при втората им среща чернокосата разкри истинското си лице. Надменността й беше нищо в сравнение със суетността и властолюбието й. Може би имаше сериозни основания да се държи така, защото Адама твърдеше, че единствено Нура не била робиня, а дошла в харема след договор за женитба като дъщеря на някакъв пустинен шейх. Но дори това не беше извинение за толкова арогантност и пренебрежителни забележки. Никой в харема не оставаше пощаден от злобата й.

Другите две съпруги бяха съвършено различни. Човек не можеше да не обикне жена като Шейла. Първата кадъна подари на Шантел колибри и веднага доказа любезността и великодушието си. Шантел не откри дори една-единствена причина, поради която би могла да намрази тази жена — може би само това, че Джамил я обичаше. Но този аргумент беше ужасно нелогичен, пък и не й се искаше да навлиза по-дълбоко в тази тема.

Днес от сутринта я мъчеше някакво особено предчувствие, което се засили още повече при подготовката за шестото поред отвеждане при Джамил. Шантел приписваше натегнатата атмосфера на нервите си, защото много добре знаеше, че времето й изтича. Дори не посмя да помисли, че може би се радва на предстоящата вечер.

Облякоха я в нежнорозови одежди от муселин, които приглушаваха цвета на очите и подхождаха чудесно на платиненорусите коси. Адама ги беше разпуснала по раменете и беше привързала само предните кичури. Шантел вече имаше свои обици, две гривни, игли за коса, както и разкошен пръстен с аметист, който допълваше колието. Джамил продължаваше да й изпраща подаръци, въпреки че не беше ги заслужила.

— Тази вечер ще му секне дъхът, като ви види, лала. — увери я щастливо Адама.

— Вярваш ли, че ще се задуши? — попита с надежда Шантел.

Адама весело се ухили. Вече не обръщаше внимание на презрителните забележки на господарката си, защото виждаше, че тя ги произнася повече по навик, отколкото от сърце. Само преди седмица Шантел би възприела смъртта на Джамил като избавление и не би тъгувала нито секунда. Днес все още се молеше да намери някакъв изход, но не можеше да си представи, че би се радвала на смъртта му.

Кадар всяка вечер я отвеждаше при владетеля и я чакаше да излезе. Младият негър се беше превърнал в нейна сянка, придружаваше я на всяка крачка, охраняваше вратата на жилището, а нощем спеше до Адама в съседната стая. Кадар й беше предан до смърт, но Шантел не смееше да го постави на изпитание. Ако измисли начин да избяга, ще й трябва помощ и тогава единствената й надежда ще бъде Кадар. Ала все още беше твърде рано да му се довери напълно.

Тази вечер Джамил я очакваше пред вратата на градината. Обикновено я посрещаше в спалнята с плашещото очите й легло. Но в помещението бяха разпръснати и многобройни възглавници, които образуваха удобни кътчета край залените от лунната светлина прозорци. Обикновено светеха безброй свещи, но в течение на вечерта светлината отслабваше, сякаш невидими слуги изгасваха свещ след свещ. Ала Шантел не забелязваше нищо. Вниманието й беше приковано в Джамил и дори покрай тях да преминеше в боен ред цяла армия, тя нямаше да я чуе.

Днес Джамил беше облечен в туника с цвят на старо злато от тежък венециански брокат, която прилепваше плътно по раменете и гърдите му. Типичните широки шалвари бяха изработени от бяла персийска коприна и бяха напъхани във високи ботуши с напълно европейски вид. Широк златен пояс пристягаше кръста му. В него беше затъкната кама, която изглеждаше заплашителна с блестящата си простота Единствените скъпоценности, които носеше, бяха пръстените му — един голям кехлибар и смарагда, който беше винаги на пръста му. Както обикновено беше свалил тюрбана си. След първата им среща Шантел никога не го беше виждала с тюрбан. А й се искаше да го носи, защото с гладко избръснатото си лице и с гъстата черна коса, разделена на път по средата и падаща меко по раменете му, той съвсем не приличаше на ориенталец. Наблюдавайки го, тя винаги мислеше колко добре би изглеждал и в най-изискания английски салон.

Представяше си го в добре ушито сако, тесни бричове до коленете и сребърна вратовръзка и пулсът й се ускоряваше при представата за съвършената му елегантност. Но, по дяволите — дори и в тази носия мъжът изглеждаше чудесно!

Тя беше отстъпила пред настояванията му и вече не коленичеше на пода, когато влизаше. Но никога не пристъпваше сама вътре, а оставаше край вратата, докато той я повика. Тази вечер беше необичайно мълчалив. Само я гледаше с омайващите смарагдовозелени очи, изчаквайки четецът в ъгъла да завърши сурата от Корана.

Внезапно младият момък извиси глас и Шантел изненадано се вслуша.

Онези, от които се боите, може да са лоши,

може да ви укоряват; заточете ги в постелята им

и ги бийте. Щом тогава ви послушат,

не опитвайте да се обръщате срещу тях. Аллах е

всемогъщ, всевелик.

Вашите жени са нивата за вас;

затова отивайте на нивата,

Аллах е всемогъщ, всемъдър.

Шантел затаи дъх и погледна към Джамил, който продължаваше да я наблюдава. Без да сваля очи от лицето й, владетелят освободи младия четец с кратък заповеднически жест.

Шантел изчака момчето да се отдалечи след многобройни поклони и сърдито вдигна вежди.

— Това за мен ли беше?

— Но, разбира се, малка луна.

Усмивката му беше толкова момчешка, че Шантел неволно се засмя.

— Забравяте, че имате насреща си християнка-неверница, която не следва повелите на пророка.

— Нито за секунда не забравям онова, което си, Жахар. — Той пристъпи напред и сложи пръст на устните й, после прошепна: — Онова, което си, принадлежи на мен.

Разумът й се стресна от близостта му, но не и тялото й. То веднага реагира на докосването и на собственическия тон. Още преди да успее да отговори, Джамил я отведе до възглавниците, седна и я придърпа до себе си.

Никога не бяха седели толкова близо още в началото на вечерта. Възглавниците оформяха широко и удобно легло. Джамил се облегна на лакът и притисна Шантел с едното си коляно. Тя моментално политна назад и се подпря на ръцете си. Досега мъжът винаги се приближаваше до нея постепенно, на етапи, за да я подготви. Но днес не спазваше безмълвно установените между двамата правила и тя се разтревожи.

Младата жена бавно се плъзна назад, докато гърбът й се опря на възглавницата, облегната на стената. Така поне бедрата им не се докосваха и тя щеше да се наслади на предимството да го погледне отвисоко. Нервите й се успокоиха дотолкова, че можа дори да му се усмихне.

Джамил сякаш не забелязваше безпокойството й.

— Какво ще правим тази вечер? — попита той.

— Да се поразходим в градината — предложи веднага Шантел и се надигна, но той сложи ръка на бедрото й и я спря.

— Какво ще правим тук? — поясни Джамил и за нейно облекчение свали ръката си.

— Не… не зная. Какво желаете вие… — Той вдигна глава и се ухили толкова безсрамно, че дъхът й секна. — С изключение на това — прибави остро тя.

Дерек едва забележимо сви рамене. Погледът му се плъзна по тялото й и спря в скута й.

— Научи ли се вече да танцуваш?

Шантел се изчерви. Беше наблюдавала една от фаворитките, която се упражняваше в двора, и още потреперваше при спомена за чувствените й движения. Никога не беше виждала танц, който да служи единствено за разпалване на мъжката страст. Тези змийски извивания на корема и бедрата бяха не просто прелъстителни. Шантел ги намираше направо вулгарни.

— Вашите ориенталски танци са твърде… чужди за моя вкус.

— Но аз бих искал да те видя да танцуваш, Жахар — прошепна той и плъзна пръст по бедрото й. — Ще се научиш ли заради мен?

И я погледна право в очите. Огънят в смарагдовозелените очи стегна гърлото й. По тялото й пробягнаха тръпки.

— Аз… не бих могла.

— Разбира се, че можеш — продължи да шепне той и пръстите му отново погалиха бедрото й. — Но не искаш. Аз няма да те принуждавам. Сама ще усетиш желание да разпалиш страстта ми…

— Джамил!

Шантел сграбчи пръста му, преди да се е пъхнал между бедрата й, но мъжът рязко издърпа ръката си и се надигна. По лицето му пролича, че е недоволен, и Шантел се изплаши. Но причината беше друга.

— Наричай ме както щеш, но не Джамил!

— Моля?

— Наричай ме Дерек.

— Какво? — смая се тя.

— Означава „любими“.

Шантел слисано примигна. Какво ставаше с този човек?

— На какъв език? — попита скептично тя.

— Езикът не е важен. — Гласът му потръпваше от възбуда — Ще ме наричаш ли Дерек?

Това беше вече много. Шантел не можа да се удържи и избухна в смях. Наведе се напред и хвана с две ръце бузите си, защото цялото й тяло се тресеше. Когато най-после се успокои, видя, че той я наблюдава с присвити очи.

— О, Господи! — изпъшка тя и изтри сълзите от очите си.

— Трябваше веднага да кажете, че не позволявате да ви наричам Джамил. Всъщност защо не Дерек! Името е английско, каквато съм и аз.

— Каквато е и майка ми, Жахар — прибави сухо той. — Може би тя ми е дала това име.

— Наистина ли?

— Не — отговори честно той. Дядо му го беше нарекъл така. Облегна се назад във възглавниците, смутен от избухването си. Какво толкова, едно име? Само дето принадлежеше на брат му…

Вдигна очи към Шантел и внезапно забеляза, че веселието е прогонило цялата й бдителност. Но това сигурно щеше да се промени, ако беше настоял на правото си да не отговаря. Затова небрежно вдигна рамене.

— Това беше само израз на обхваналото ме раздразнение. Изненада и двама ни.

Шантел повярва и предпочете да не се докосва отново до тази ужасяваща тема.

— Аз…

— Къде е смелостта ти, англичанко? — засмя се тихо Дерек. — Не проявяваш ли любопитство да разбереш откъде идва ожесточението ми?

— Не.

— Не е това, което си мислиш.

— Така ли?

— Вярно е, че те искам в леглото си, но искам и други неща.

Още преди Шантел да разбере какво има предвид, той дръпна копринените й шалвари и тя се плъзна по меката възглавница, докато се озова легнала по гръб редом с него. Веднага вдигна отбранително ръце, но Джамил не се наведе над нея, както беше очаквала.

— Така е по-добре — засмя се той. — Изкриви ми се вратът да гледам все нагоре.

Може би искаше с тази забележка да успокои Шантел, но не успя.

— Не вярвам, че…

— Шшт! Нима не искаш да разбереш какво ще направя сега с теб? — Тя сърдито заклати глава и Джамил повтори нейните думи: — С изключение на това.

— Все едно — изсъска тя. — Няма какво да говорим.

— Откъде знаеш? Откъде знаеш, че онова, което ще направя с теб, няма да ти хареса?

Шантел простена и затвори очи, но бързо ги отвори, защото го почувства опасно близо. Лицето му беше надвесено над нейното, а ръката му нежно милваше корема й. Но дори докосването не беше толкова горещо, колкото пламтящата жарава на погледа му.

— Искам да пъхна пръстите си в теб, Жахар.

— О, Боже! — изплака тя, преди устните му да покрият нейните и да засилят още повече вихрушката на бушуващите в тялото й чувства.

Въпреки това посегна към ръката му и здраво го стисна за китката. Но не се учуди, че пръстите й са безсилни.

— Ако не ми дадеш нещо от себе си, ще ме подлудиш, момиче — процеди през зъби мъжът.

Целувката му стана гореща и настойчива и той сякаш я погълна. Съпротивата й отслабна и ръката й се отпусна. Пръстите му веднага се плъзнаха в шалварите й, прекосиха нежните кичурчета и направиха онова, което беше обещал.

Шантел реагира моментално. Тялото й се надигна срещу неговото и пръстите му се плъзнаха още по-дълбоко. Тя се вкопчи в него и се заизвива в щастлива възбуда, която изключваше всяка проява на разум.

— О, любима, толкова си гореща, толкова влажна…

Забравила всичко около себе си, Шантел го обгърна с ръце и стремително отговори на целувките му. Дори не забеляза, че мъжът над нея е проговорил на английски. Магическите движения на пръстите му продължаваха и в тялото й се разгаряше огън.

Внезапно Дерек се озова между краката й и вече никакво облекло не ги смущаваше. Шантел изобщо не разбра как го е направил — и по-късно не можа да си спомни нищо.

Усети единствено горещото му тяло, което се притисна в нейното и го завладя изцяло. А и позицията й беше уязвима: трябваше само да разтвори крака, за да се нагоди към него. Горещите целувки престанаха, макар и само за миг, и тя можа да си поеме дъх.

Джамил не й даде време да почувства страх. Той изчака тя да осъзнае положението си и отново впи устни в нейните. В същия миг тя усети отново сладостните движения на пръстите му в себе си… Но този път не бяха пръстите му. Това беше самият той, онази част от него, от която толкова се боеше и която сега приемаше без възражения.

Бавно, много бавно той проникна в нея — но с лекота, защото утробата й беше стоплена от очакване, влажна от възбуда. Този път усещането беше пълно, много по-силно от милувката на пръстите му, а твърдостта му я караше да потръпва сладостно. След секунди нещо сякаш се разкъса в тялото й и макар че почти не почувства болка, младата жена се уплаши. Скоро обаче присъствието му в нея я изпълни цялата.

Стоновете му се смесиха с нейните, целувките продължиха, по-страстни отпреди и все по-нежни. По едно време проникването престана, но Шантел не изрази недоволство, защото инстинктивно усещаше, че сега започва нещо още по-хубаво. Така и стана. Бавно и меко отначало, бедрата му започнаха да се движат срещу нейните, сърцето й ускори ритъма си заедно с неговото, все по-бързо и по-буйно, докато я прониза светкавицата на върховното чувствено удоволствие, тя извика и обви с ръце врата му, а той я притисна пламенно до себе си и пулсиращият му оргазъм се сля с нейния.