Джоана Линдзи
Сребърният ангел (28)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА

Дерек с мъка се изтръгна от обятията на съня. Нещо го гъделичкаше по лицето, а върху рамото му се притискаше странна тежест. Не си спомняше нищо, докато не вдигна глава и не забеляза платинено русите къдрици, разпилени по гърдите му. Отпусна се успокоено на възглавницата и морно задоволство се разля по цялото му тяло.

Поне в съня си Жахар не го отблъскваше. Не се гушеше в него, но гърдите му й служеха за възглавница, а свитите й колене бяха опрени в хълбоците му. Едната му ръка почти докосваше гърдите й, но Дерек не посмя да се помръдне, защото се боеше, че ще я събуди и тя веднага ще го отблъсне.

Не беше имал намерение да я оставя да спи в леглото му. По някое време я беше завил и беше свалил огърлицата от врата й. Не посмя да я разсъблече. Тя обаче не се събуди и мъжът седя дълго на края на леглото, загледан в спящото й лице. После изведнъж се сети, че двамата не бяха сами.

Личните му телохранители стояха в обичайните си пози от двете страни на леглото. Бяха неподвижни като статуи и Дерек не забелязваше присъствието им. Макар да бяха глухонеми и не можеха да чуват какво се говори, те имаха очи да виждат и глави да разсъждават. С езика на знаците можеха да се разберат с всеки, който беше израсъл в двореца и на когото искаха да съобщят нещо. Дерек беше решил да задържи Жахар при себе си и по тази причина. Иначе трябваше да я прати обратно в харема, защото владетелят винаги спеше в собственото си легло, независимо дали беше споделено от жена или не. Щеше да му бъде ужасно неприятно да гледа как я отнасят, макар че присъствието й в леглото му също щеше да го подложи на изпитание.

Мина доста дълго време, преди да се овладее дотам, че да легне до нея. Изпи цяла бутилка каняк, но остана трезвен и се отказа да пие още. Слава Богу, на сутринта поне не беше махмурлия, но и не се чувстваше особено добре след тази тежка нощ. Едва след много усилия беше успял да заспи и да успокои зажаднялото си тяло, пламтящо при докосването до меката женска плът.

Но с утрото възбудата му се върна, по-силна откогато и да било, и Дерек болезнено простена. Не забелязваше, че е притиснал с все сила ръката на Шантел и я е събудил.

Младата жена беше ужасена от допира на гола плът до бузата й и още преди да се събуди, разбра чия е ръката, която я притискаше. Въобще не помнеше как е попаднала в това легло.

— Събуди ли се вече?

Помръдна ли? Струваше й се, че всичките й мускули са вкочанени. Или се беше издала, като затаи дъх? Ръката му се плъзна в къдриците й.

— Зная, че си будна, Жахар. Безсмислено е да се преструваш.

Тя вдигна глава едва-едва и се опита да прочете нещо по лицето му.

— Аз… Вие направихте ли ми…

— Когато го направя, вече няма да задаваш глупави въпроси — прекъсна я рязко Дерек.

— Не ви вярвам — опълчи се дръзко тя. Беше ужасно разтревожена, че не помни нищо.

— Погледни се и ще видиш, че всяка дреха е на мястото си. Да не мислиш, че щях да си правя труда да те обличам отново след любовния акт? Уверявам те, че нямаше да го направя.

Шантел сведе очи. Всички копчета на късото синьо елече бяха закопчани, шалварите й също бяха здраво завързани. Тя смутено погледна към Дерек. Но скоро в очите й засвяткаха искри.

— Тогава какво правя тук?

— В спалнята или в леглото ми? — усмихна се Дерек.

— О, Господи!

Той се изсмя и брадичката й се удари в гърдите му. Шантел веднага се надигна и обвиняващо го посочи с пръст.

— Не виждам защо…

В следващата секунда тя вече лежеше по гръб, а Дерек беше надвесен над нея, но не твърде близо, за да не я уплаши — още не.

— Ти не помниш нищо, нали, Жахар? Какво, по дяволите, си правила цял ден, та беше изтощена до смърт?

Защо се правеше, че не знае? Не, не, трябваше да бъде честна. Макар да я беше пратил в кухнята, Нура беше тази, която заповяда да я изтормозят докрай. Първия ден си почиваше по-често, но вчера… А може би Нура знаеше, че Джамил ще я повика през нощта, и затова беше постъпила така подло? Нура си беше злобна и от нея всичко можеше да се очаква. Ала в сравнение със случилото се в банята всичко останало й изглеждаше дреболия.

Споменът бавно се възвръщаше, а с него я завладяваше и страхът. Ако не беше преуморена, Шантел нямаше да избухне така, но това не беше извинение. Беше се противила с всички сили, само и само да не я отведат при Джамил. А те не я набиха, нито я изпратиха обратно в кухнята. Защо забрави разумния извод, до който стигна преди два дни — че заради девствеността не си струва да загуби живота си?

Как ли е реагирал той? Сигурно е бил бесен. Сигурно е питал защо са я отнели при него в такова състояние. Защо тогава не я привързаха към някой стълб, за да я би чуват? Защо се събуди отпочинала и доволна в леглото на Джамил, след като гърдите му й бяха послужили за възглавница?

Тя го гледаше с огромните си очи и се опитваше да прочете мислите му. Но в тези тъмнозелени дълбини не просветваше нито една искра. Можеше само да се потопи в тях и да се забрави. Погледът му й напомняше, че този мъж е способен да извърши странни неща, когато е в лошо настроение. Но сега се усмихваше, дори се смееше. Следователно настроението му не беше опасно, въпреки че последният въпрос беше прозвучал доста рязко. Шантел не възнамеряваше да отговори. Може би той наистина не знаеше, че предния ден са я измъчили до смърт в кухнята, но все пак му беше известно, че тя е наказана да работи там. Защо тогава питаше дали се е уморила? Но не смееше да засегне въпроса за първото наказание, докато не се разбере ще има ли второ.

— Разсърдихте ли се?

Дерек сякаш беше очаквал само да чуе гласа й, защото лицето му веднага се отпусна, очите станаха топли и ласкави.

— Страшно.

— Нямам усещането, че са ме били.

Дерек тихо се засмя.

— Може би защото наистина не са.

— Още не?

— Никога, малка луна — Мъжът се усмихваше. Гласът чу беше дълбок и успокояващ. — Би било престъпление да нараним такава нежна кожа.

Докато казваше това, ръката му нежно се плъзгаше по рамото й. Когато стигна китката, той я обхвана с два пръста и поднесе ръката й към устните си. Целуна малкото пръстче и нежно захапа безименния. Кожата на Шантел настръхна и по гърба й полазиха тръпки.

— Помниш ли как те учих да се целуваш? Сложи пръст в устата ми, Жахар.

Без да я изчака, той хвана пръста й с устни и го придърпа в устата си. Шантел усети отново онази странна възбуда от първия път и побърза да издърпа ръката си.

— Съгласен съм с теб — промърмори той и се наведе над нея. — Много по-добре е с език.

Тя вдигна отбранително ръце и се опита да отблъсне надвесените над нея рамене, но нищо не помогна. Езикът му се устреми към здраво стиснатите устни, които отказаха да се разтворят. Дерек се отдръпна и я загледа полузагрижено, полуразвеселено.

— Виждам, че си забравила — промълви добродушно той, вместо да я укори за опърничавостта й. — Но помни къде се намираш, скъпа. Ей сега мога да удовлетворя желанието си по друг начин.

Ръката й веднага се плъзна към тила му, за да привлече жадната му уста към вече разтворените й устни. Дерек се разтресе от смях. Не беше очаквал чак толкова бърза реакция.

— Аз… възхитен съм, че прояви такава страст, но…

Но не можа да довърши, защото другата й ръка уж неволно докосна бузата му. Дерек простена и устните му се впиха в нейните, завладяха ги изцяло и нежният дуел на езиците им възпламени страстта му до краен предел. Невинността на Шантел вече нямаше значение. Твърде дълго беше страдал по нея и самообладанието му беше на свършване. Трябваше да има тази жена още сега, иначе слабините му щяха да се пръснат.

Шантел се разтопи в прегръдката му, под нежния натиск на тези опитни устни. Крайниците й омекнаха, ала целувката запали в тялото й огън, който я уплаши, въпреки че нямаше желание да спре разгарянето му. Не можеше да угаси нещо, което беше толкова сладостно, толкова замайващо, което й даваше чувството, че е жива Сега не искаше нищо друго, освен то да трае вечно.

Тя беше унесена в тази неизпитвана досега сладост и не усети ръката, която се плъзна под елечето и нежно обхвана гръдта й. Тази ръка беше топла, както беше топло и тялото, притиснато в нейното, както кракът върху нейния, както устата, която я омайваше. Но след малко тази уста напусна нейната и се премести върху гърдите й, които реагираха с неочаквана сила. Това беше вече много, новото усещане беше твърде остро за нея и я разтърси до дън душа. Устните, които обхващаха зърното на гърдата, езикът, който нежно го побутваше — това страшно по своята сила усещане стресна горката Шантел и тя конвулсивно отблъсна с две ръце наведената над тялото й мъжка глава.

— Не!

Глухото ръмжене, което се изтръгна от гърлото на мъжа, я накара да млъкне, но цялото й тяло се скова. Очарованието на мига изчезна и тя още по-силно го отблъсна, когато устните му отново се насочиха към гърдите й.

Дерек спря. Веднага усети, че огънят, който беше запалил в тялото й, е изгаснал. Май беше отишъл твърде далече. Две силни усещания наведнъж бяха прекалено много за едно невинно момиче.

Естествено той разбираше положението, но това не намаляваше мъчението му. Отпусна глава на гърдите й и отчаяно се опита да се пребори с желанието си да отиде докрай още сега, веднага. Вече не можеше да издържа. Все някога трябваше да го направи. Защо, по дяволите, да чака и да страда?

Защото не искаше тя да го намрази още повече. Защото желаеше да я види мека и покорна, изпълнена със страст в обятията му. Ако се задоволеше с по-малко, щеше да се почувства ограбен. Ала колкото и да си повтаряше това, желанието в тялото му не искаше да угасне.

Дерек почувства как ръцете на младата жена меко, настойчиво се впиват в раменете му. Докато той се стремеше крачка по крачка да се приближи до нея, тя желаеше да запази разстоянието помежду им. А мъжът, чиято роля играеше в момента, не зачиташе нищо друго, освен собствените си желания. Дерек обаче не биваше да се вживява докрай в ролята му, ако не искаше окончателно да отблъсне Шантел от себе си. Слава Богу, че тя не познаваше истинския Джамил и с нея нямаше нужда да се преструва. Можеше да бъде самият той, различен от близнака си, повече европеец. Е, все пак не биваше да бъде твърде различен. Жените бяха ужасни клюкарки и с удоволствие споделяха интимните си преживявания. А всички в харема знаеха как се държи Джамил в леглото. В никакъв случай не биваше да допуска Жахар да спомене пред останалите за особеното отношение към нея.

— Опитвам се да пренебрегна факта, че си точно там, където трябва да бъдеш, Жахар. Но от теб се очаква да проявиш малко търпение и да ми помогнеш да се справя със страстта, която заплашва да ме завладее отново. Тогава ще дам воля на чувствата си и не знам какво ще стане…

Ръцете й се отпуснаха и за миг Дерек усети яд при тази бърза реакция на послушание. Очевидно беше готова на всичко само и само да не се стига до края, а това се отразяваше болезнено върху самочувствието му. Докога ли щеше да отлага неизбежното? — замисли се мъжът. Той самият не би могъл да устоява на изкушението още дълго.

Облегна се назад и я загледа изпитателно.

— Ще приема, че отказваш да те любя на светло, а не, че се отвращаваш от прегръдката ми. Прав ли съм?

Гласът му трепереше от трудно сдържана ярост и Шантел не се осмели да му откаже исканото извинение, камо ли пък да замени с истината. Вярно, тя не се отвращаваше от милувките му, но те разтърсиха цялото й същество и това я уплаши. Младата жена не проумяваше какво става с нея, когато Дерек я докосваше, не разбираше защо се чувства толкова добре, когато устните му я целуваха, защо кожата й става чувствителна и пламти, защо попада все повече под властта на този опасен човек.

— Защо не отговаряш?

Шантел вътрешно изстена, защото не понасяше новия начин, по който Дерек я нападаше — с невъзмутимо спокойствие и фалшива загриженост.

— Мога ли вече да си вървя?

— Не. Сега ние с теб ще разговаряме за неща, които ме интересуват. Искам да узная защо в един момент си толкова топла и чувствителна, а в следващия — студена и твърда като камък.

— Не съм била… Не искам…

— Да, да, точно така беше, Жахар. Искам да ми разкриеш тайната си. Може би тя ще ми помогне да овладея страстите си. Когато си до мен, все по-трудно запазвам спокойствие. Затова ми обясни как го правиш. Много искам да зная.

По начина, по който го каза, Шантел разбра, че няма да се задоволи с нищо друго, освен с истината. Сега не беше време за лъжи. Господарят искаше да узнае защо го е отблъснала по такъв начин.

— Страх ме беше.

— От какво? — Тонът му се смекчи. — Все още ли не проумяваш, че няма да ти сторя нищо лошо?

— Заболя ме.

— От какво?

— От горещината.

Дерек любопитно се взря в деколтето й.

— Толкова ли е чувствителна кожата ти, Жахар? Значи докосванията ми те изгарят.

Шантел пое дълбоко въздух и се опита да се отдръпне. Ръката му обхвана гърдата й. Как не беше забелязала, че през цялото време е била разголена пред него?

— Моля ви.

— Усещаш ли да гори? — попита тихо той, после я пусна и придърпа синия плат над гърдите й.

— Не — призна тя и затвори очи, защото се чувстваше ужасно неловко. — То беше… когато устата ви…

Дерек се усмихна, но тя не можа да го види.

— Устата е една от най-топлите части на тялото, малка луна. Боиш се от топлината й, защото не си свикнала. Уверявам те обаче, че кожата ти няма да изгори и че това, което си почувствала, е съвсем естествено, макар и малко по-силно от обичайното. Следващия път вече няма да се стряскаш.

— Следващия път? — повтори Шантел с разширени от ужас очи.

Дерек се опита да се усмихне на уплахата й.

— Много си сладка, знаеш ли? Нима мислиш, че след като съм вкусил този сладък нектар, вече ще се лиша от него?

— Аз…

— Шшт! Кажи ми какво усещаше, преди да те стресна. Беше ти приятно да те целувам, нали?

Шантел понечи да поклати глава, но Дерек я изпревари:

— Не ме лъжи, Жахар.

Беше й ужасно неприятно, защото той явно знаеше отговора.

— Тогава не ме питайте какво съм усетила.

Дерек се изненада от буйността й, но всъщност не биваше да се чуди. Много трудно щеше да изтръгне от устните й признание, че милувките му й доставят удоволствие. Особено докато така упорито се бореше срещу него.

— Тогава ще говоря аз — заяви меко той и положи ръка върху корема й. — Почувства се топла и слаба, тялото ти се разтрепери. Пулсът се ускори, кръвта лудо се блъскаше в слепоочията ти, в сърцето ти лумна пламък.

— Откъде знаете… — Шантел стреснато прехапа устни, защото разбра, че се е издала.

— Защото и аз почувствах същото — отговори тихо той. Ръката му продължаваше да я милва. — Това се нарича желание, жажда за любов и човек не може да избяга от странната му сила. Усещаш ли я пак?

Шантел сведе очи към ръката му и се разтрепери, защото по тялото й отново пълзеше топлина.

— Не! — проплака тя и посегна да го отблъсне, но пръстите им се сплетоха. Напразно разтърсваше ръката му и скоро се озова притисната на леглото. Опита се да се изплъзне от прегръдките му, но чу дълбокия му смях и разбра, че няма да постигне нищо.

— Хайде, опитай се да се нахвърлиш върху мен, както вчера върху Кадар. Но те предупреждавам. Той разполагаше с много малко средства, за да те укроти. Аз обаче не съм ограничен в действията си. — По лицето й се изписа страх и Дерек гневно смръщи вежди. — Не ме гледай така, момиче. Сторих ли ти нещо лошо досега? Наказах ли те, че ме отблъсна? Не, нали? Нито първия път, нито сега. От какво се страхуваш тогава?

Шантел почувства, че дъхът й секна. Какво говореше той? Нима нямаше нищо общо с изпращането й в кухнята? Сигурно майка му го беше направила, без да го уведоми. Ами ако узнае? Тази история положително нямаше да му хареса. Искаше да й направи впечатление с великодушието си, а дребнавата отмъстителност не се вписваше в този нов образ. Но нищо чудно някой друг да му разкаже как са я мъчили в кухнята. Не искаше гневът му да се излива върху никого, най-малко пък върху нея, и то в тази неудобна и подчинена поза в собственото му легло.

— Защо си учудена, Жахар? — промълви замислено Дерек. — Не ми ли вярваш?

Да му вярва? Какво беше казал — че не й е сторил нищо лошо? Вярно беше — засега. Но този човек имаше много лица и тя вече беше видяла едно от тях, което я изпълни с ужас.

— Не, не съм учудена, само… само съм объркана… да, точно така. Непрекъснато ми повтарят, че вие можете да се ползвате от тялото ми… че не бива да ви отказвам. Сега пък вие твърдите, че няма нищо лошо, като съм ви отблъснала. На кого да вярвам?

— На мен естествено. — Усмивката му беше омайваща и Шантел не усети, че очите й останаха дълго приковани в устата му. Когато най-после вдигна очи, откри, че неговите я гледат усмихнато. — Ах, ти, сладко момиченце, кажи ми какво да те правя! Естествено, че не ти е позволено да се противиш, когато те желая толкова силно. Целият харем ще се разбуни, като узнаят. Затова ти казвам, че не е редно да го правиш, макар че няма да те накажа.

— Тогава…

— Остави ме да се доизкажа. Скоро съпротивата ти ще отслабне. Когато настъпи моментът, ще станеш моя по свое собствено желание. — Дерек бързо сложи ръка на бузата й, за да й попречи да поклати глава. — Ще ме желаеш силно, Жахар, обещавам ти го. Тази сутрин се разтопи в ръцете ми. Преди малко също усети топлина. Чувствата ти са по-силни от теб и няма дълго да им се противиш. — Пръстите му се плъзнаха по врата й и напипаха пулса. — Ето, докосването ми те вълнува и сега.

— Това е страх — прошепна задъхано Шантел.

Дерек тихо се засмя.

— Ти си една малка лъжкиня, Жахар. Естествено лесно е да объркаш едно чувство с друго, защото проявленията им си приличат. Но ми се струва, че дори ти вече се разбрала разликата. Не се самозалъгвай още дълго, мила. Съгласи се и нашето общо изживяване ще бъде прекрасно.

Дори упоритото сърце на Шантел се смекчи при това безкрайно търпение. Май трябваше да му благодари за проявената доброта. Никога не беше очаквала такова нещо. Дори не предполагаше, че всемогъщият владетел на Барка ще се съобрази с чувствата на една робиня. Но как да реагира на тази мекота, когато беше видяла и другото му лице?

Шантел не знаеше какво да каже и мълчаливо сведе очи. Но той очакваше отговор и тя бързо трябваше да измисли нещо. Защо да не го принуди поне за малко да премине в отбрана?

— Не е ли странно, че ме задържахте толкова дълго при себе си? Казаха ми, че само съпругите остават тук цяла нощ.

Дерек се отдръпна от нея и седна на ръба на леглото. Шантел с облекчение забеляза, че през нощта не беше свалил дори панталона си. Сигурно и това беше направил заради нея.

Почти съжали, че го е подразнила с въпроса си. А той наистина изглеждаше разгневен. Мускулите по голия му гръб потрепваха, ръцете му стискаха рамката на леглото. Защо ли този невинен въпрос толкова го ядоса?

— Никой не критикува постъпките ми, Жахар. — Дерек не я поглеждаше. — Никой не се осмелява да ми задава въпроси. Ти също нямаш това право.

Очите й проблеснаха и горещият темперамент отново изби на повърхността.

— С други думи, вие можете да питате каквото си искате, да ми задавате какви ли не неприлични въпроси, но аз нямам никакви права.

— Точно така.

Тя изпъна рамене.

— Мога ли да си вървя, ваше благородие?

Не можеше да го нарече „господарю“, защото никога нямаше да признае подчинението си. Освен това знаеше, че към него се обръщат с най-различни титли, и можеше да употреби която и да е от тях.

Видя, че раменете му уморено се сведоха, но гласът му прозвуча твърдо:

— Върви!

Слава Богу, поне беше облечена. Ужасно унизително щеше да бъде, ако трябваше да се облича пред него. Ала още по-унизена щеше да се почувства, ако на сутринта се беше събудила гола в леглото му. А това можеше да се очаква, след като беше заспала като мъртва.

Мисълта, че той можеше да направи с тялото й каквото си ще, я укроти малко. Но когато стана и за първи път забеляза застаналите отстрани нубийски телохранители, загуби ума и дума.

Божичко, те през цялото време са били в спалнята, дори когато тя и Джамил…

Бузите й се обляха в червенина. Как така въобще не беше усетила присъствието на двамата мъже? Но откакто се събуди, цялото й същество беше обсебено от Джамил и тя не можеше да мисли за нищо друго. Телохранителите не й обръщаха внимание. Те бяха вперили очи право пред себе си и сигурно не бяха гледали дори когато двамата се целуваха.

Младата жена скочи като опарена и побърза да оправи дрехите си. За да стигне до вратата, трябваше да заобиколи леглото и да мине покрай Джамил.

— Жахар!

Тя замръзна на мястото си и сърцето й се сви, защото се беше надявала, че владетелят я е прогонил от мислите си.

— Забрави нещо.

Гласът му не звучеше вече толкова рязко, но въпреки това Шантел се поколеба, преди да се обърне към него. Вдигна плахо очи и се озова лице в лице с един великолепен полугол мъж, седнал на края на леглото. Предпазливостта отстъпи място на възхищението. За първи път виждаше голите му гърди. Гладките мускули играеха под загорялата от слънцето кожа, покрита с къдрави черни косъмчета. Макар че седеше доста неудобно, стегнатият корем не беше образувал гънки. Ръцете бяха подпрени на леглото и в тази поза раменете му изглеждаха още по-могъщи. Този едър, мускулест мъж будеше страх с голотата си, прикривана досега под разкошни туники. Шантел винаги беше мислила за властта и авторитета на Джамил само във връзка с ранга му на владетел, не и с физическите му качества. Още първия път й се стори грамаден, но беше толкова строен и с такива гъвкави движения, че неопитното й око не можа да усети под повърхността изключителната физическа сила.

Сега го гледаше като мъж, не като господар, и това, което видя, й направи дълбоко впечатление. Отново я завладя очарованието на първата им среща.

Но веднага се ядоса, че е проявила такова явно възхищение от тялото му, и сърдито отмести очи. С пламнали страни и трепереща долна устна, прехапан между зъбите й, тя даде на Дерек да почувства за миг раздвоеността й и гордо попита:

— Какво съм забравила, ваша светлост?

Лицето му отново се помрачи. Шантел нарочно се държеше толкова официално. Отново издигаше стена между двамата.

— Ела тук — нареди кратко той.

— Трябва ли?

— Ела тук — повтори Дерек, без да повишава глас. Това, че не забеляза кокетството й, беше единствената причина да се подчини. Бавно отиде до леглото и застана на метър разстояние от него.

— Там — каза сухо Дерек.

Ръката му сочеше ниското столче, върху което беше поставена сапфирена огърлица Шантел не си спомняше да е виждала тази скъпоценност и реши, че това е възнаграждение за нощта, прекарана в леглото му, макар и без любовни удоволствия.

Тялото й се скова от възмущение. Очите й гневно проблеснаха.

— Не я искам.

Дерек вдигна едната си вежда.

— Интересно — промълви той и след дълга пауза прибави: — Но няма значение. — Приведе се и вдигна сапфирите. Когато ги преметна през пръстите си, Шантел видя, че става въпрос за прекрасна огърлица, съставена от три реда различни по големина и шлифовка камъни, обковани в сребро. Подобно украшение сигурно струваше цяло състояние.

Бузите й пламнаха при мисълта, че този човек иска да купи благоволението й, и тя сковано повтори:

— Не искам.

За нейно голямо учудване Дерек се изсмя, сякаш възмущението й го забавляваше. Последвалото обяснение обаче разкри заблудата й.

— Такова нещо се подарява при раждане на син, но не и при това, за което си мислиш. Беше на врата ти, когато вчера те доведоха при мен, затова си го окачи пак и го върни на законния собственик.

— Огърлицата е на майка ви — прошепна Шантел и се изчерви още повече. — Тя ми зае перлите, а вчера ми е дала и сапфирите. По-добре е вие да й ги върнете — заключи тя, защото не смееше да поеме накита от ръцете му.

Но Дерек искаше точно това. Той посегна към ръката й, дръпна я към себе си и я намести между коленете си. Шантел се опита да избяга, но не можа да се изтръгне от желязната му хватка.

— Толкова ли те е страх от мен?

В гласа му се усещаше едва сдържан гняв, но тя не искаше и да знае. Гордостта й отново взе връх.

— Не! — изсъска ядно тя, макар че истината беше съвсем друга.

— Тогава се дръж прилично — усмихна се той. — Аз свалих огърлицата и пак аз ще ти я сложа. Ще си отидеш оттук такава каквато дойде, Жахар.

Дерек я пусна, за да види дали ще избяга, но Шантел не се помръдна. Пред очите й изпъкна живо представата за нощната сцена: мъжът сваляше огърлицата от врата й и нежно докосваше кожата й, а тя най-безгрижно си спеше. По тялото й се разля топлина и съзнанието й реагира уплашено: как е възможно да се вълнува толкова от една обикновена игра на въображението си?

— Чакам.

Шантел в миг разбра какво се очаква от нея и едва не подскочи. Той не искаше да стане и явно очакваше тя да коленичи пред него. Как смееше да я унижава така!

— Не е нужно да нося украшението на врата си. Ще го върна и така — И тя протегна ръка.

— Настоявам.

— Не можете…

Не успя да довърши, защото краката му притиснаха отзад коленните ямки и тя политна напред. Ръцете му веднага я подкрепиха и я притиснаха да остане коленичила. Когато Шантел вдигна очи, в тях ясно се четеше желание за убийство.

— Доволен ли сте сега? — процеди през зъби тя.

— Ще бъда доволен, когато престанеш да се биеш с мен — отвърна той и нежно добави: — Не исках да те унижа, малка луна. Просто не можех да изпусна случая да те обгърна с ръце, да те почувствам до себе си…

— Нали ме освободихте! — избухна отчаяно тя.

— Така е. Сега ще ти окача огърлицата и готово. Вдигни косата си и всичко ще свърши.

Шантел се почувства объркана. Да я прегърне… О, Господи, как омаломощаваше подобна представа!

Желаейки да се освободи от слабостта си, тя бързо повдигна косата си. Дерек вдигна накита от леглото, впи очи в нейните и бавно, много бавно го сложи на врата й.

Побиха я тръпки, не толкова от студените камъни, колкото от ръката на мъжа, която се плъзгаше по шията й. Той се приведе да я закопчее и Шантел се почувства замаяна от близостта на тялото му, от ръцете, гърдите и коленете, които се притискаха в нейните.

Внезапната смяна на студ с горещина, топлият допир на бузата й до гърдите му — всичко това я накара да забрави яда си. Сякаш я бяха увили в топъл, сигурен копринен пашкул. Сигурен? Да, в този миг тя се чувстваше точно така. Беше й казал, че може да си иде, следователно нямаше защо да се бои от прегръдката му — освен от собствената си реакция. Колко хубаво щеше да бъде, ако останеше завинаги в обятията му.

Почувства истинско съжаление, когато ръцете му се отпуснаха Изгледа го смутено и Дерек се усмихна.

— Толкова лошо ли беше?

Гордостта я подтикна да мълчи и да стъпче нахлулите в сърцето и чувства.

— Мога ли да си вървя?

— Да. — Но ръката му притисна рамото й. — Първо ми дай дума, че когато тази вечер те повикам, ще дойдеш без съпротива.

— Но…

— Дай ми думата си, Жахар, иначе няма да те пусна да си отидеш.

— Нищо не се е променило — обясни просто тя.

— Не съм го и помислил, но все пак ще те повикам и ти ще дойдеш. Обещаваш ли?

Шантел нерешително прехапа устни, после намръщено кимна.

Дерек нежно я погали по бузата.

— Спести си енергията за мен, малка луна. Ако още не си го забелязала — аз приех предизвикателството.

Шантел побърза да излезе от спалнята, усещайки някаква заплаха, но много повече нещо друго, макар че съвсем не беше готова да го нарече с истинското му име: радостно очакване.