Серия
Семейство Коулман (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Another Dawn, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 168 гласа)

VII ГЛАВА

Нощта беше невъобразимо тъмна. Бенър не съзнаваше колко уединена е малката й къща, докато мракът не я обгърна.

Откакто се беше родила, тя спеше в дом с други хора. Тази нощ за първи път в живота си щеше да бъде съвсем сама. Сънят не идваше да прогони самотата. Ушите й долавяха всеки звук. Шумовете на населената къща никога не я бяха плашили в Ривър Бенд в спалнята й с первази и плетени пердета. Звуците там бяха познати и успокоителни. Тя познаваше всяка сянка под прозорците.

Но тази нощ дори шепотът на листата беше ужасяващ. Чуваха се жалостните въздишки на новите дъски. Сенките бяха чужди и враждебни.

Не сгреши ли като напусна дома и семейството си? Тя не разбираше как Мама Лангстън може да живее сама в барачката. Лидия и Рос често я бяха канили да заеме една от стаите на горния етаж. И тя винаги непреклонно отказваше. Бенър не можеше да си представи как може да предпочетеш самотата пред това да си заобиколен с хора, които те обичат.

Тази самота беше ужасна. Дали не беше постъпила импулсивно като се премести да живее сама? Ами ако трябваше да изживее дните си тук, без да има някого, с когото да споделя нощите? Да остарее, живеейки сама? Каква полза да създаде добре работещо ранчо, ако няма с кого да го сподели?

Като продължи да си задава такива въпроси, споходена от всякакви глупави мисли, тя отхвърли завивките и отиде до прозореца. Най-накрая се появи слабата светлина на луната. Тя погледна към конюшнята. Изглеждаше необживявана, почти неестествена с новотата си. Нямаше ги острите миризми на коне както в Ривър Бенд, където тя и Лий си играеха на криеница преди. Тази беше чужда.

Но един от прозорците процеждаше слабата светлина на фенер с намален фитил. Джейк беше тук, достатъчно близо, за да може да го извика, ако обкръжаващата я тъмнина и плашещата самота станеха твърде непоносими.

Неговото присъствие я успокои и тя успя да заспи, след като се върна в леглото. Още с изгрева стана и облече работни дрехи.

Ясната слънчева светлина проникваше скъпернически през прозорците, когато Бенър се залови със закуската. Стаята придоби уютен вид и бързо прогони духовете, витаещи в тъмните самотни часове на нощта. Тя даже си затананика, докато режеше бекона и пускаше тънките парченца в тигана.

Но тананикането й секна, когато видя Джейк да се задава откъм конюшнята. Всичко в нея застина. Парченцата бекон безволно провиснаха в пръстите й. Устните й леко се разтвориха. Той идваше, прокарвайки пръсти през косата си, която блестеше, сякаш разбъркани златни нишки привличаха ясните слънчеви лъчи. Широката му прозявка разкри равни бели зъби. Е, долният ред беше леко изкривен отпред, но недостатъкът почти не се забелязваше.

Той преплете пръсти и вдигна ръце високо над главата си, протягайки се с гъвкавостта на дива котка.

Късчето бекон се изплъзна от безжизнените й пръсти.

Той беше с панталон и обувки, но… панталонът му още не беше закопчан с колана. И не толкова това, което можеше да види, заинтригува Бенър, а това, което не можеше.

Тя изпитваше удоволствие да гледа необикновено мускулестото му тяло, докато той се протягаше доволно с разтворени крака и извит гръб. Устатата й пресъхна, докато друга част от тялото й реагира по противоположен начин. Не че не беше виждала и преди мъж без риза. Виждала беше баща си, Лий, Мика. Но Джейк… Въпреки, че се опитваше да съди безпристрастно, според нея тялото му беше впечатляващо.

Раменете — широки, с гладки заоблени мускули. Меки гнезда от светлокафяви косми запълваха мишниците му. Мрежичка от къдрави, златисти косъмчета покриваше гърдите, светлеещи на фона на медния оттенък на кожата. Почти скрити от русите косми бяха плоските кафяви зърна на гърдите, настръхнали под целувките на хладния утринен въздух.

Бенър преглътна и стисна здраво колене.

Мускулите по гърдите на Джейк бяха като изваяни от скулптор. Беше слаб, но всяко сухожилие ясно се открояваше.

Гърдите му преминаваха в твърд плосък стомах и още по-стегнат корем. Гладка ивица косми свързваше гъсталака на гърдите с мястото, където космите се извиваха като водовъртеж около пъпа. Там те бяха по-гъсти и тъмни. Бенър ги проследи с поглед до там, където изчезваха във V-образната цепка на панталона. Любопитството й се възбуди. Защо беше закопчал панталона си толкова високо?

„Странно“, помисли си тя, — беше спала с този мъж, а досега не го беше виждала по друг начин, освен напълно облечен. Сърцето й се изпълни с гордост. Той беше великолепен, красив, строен и блестеше като позлатен. В края на краищата, нямаше да се срамува от факта, че първият й, и може би единствен любовник, е някой, който не възбужда желания.

Джейк отпусна ръце и ги разтърси, за да възстанови кръвообращението си. После отиде до помпата за вода между къщата и плевнята и се наведе, за да може струята да се плисне върху главата и врата му, докато я изпомпва. Когато се изправи, той закри лицето си с ръце и потрепери. Тръсна бодро глава и капчиците се разлетяха наоколо като дъжд от диаманти, които улавяха с всяка от призмичките си слънчевите лъчи.

Той се върна в конюшнята, за да си вземе ризата и излезе, обличайки я по пътя. Малко след това изчезна от погледа на Бенър.

Тя остана още няколко мига така, загледана в мястото, където го видя за последен път. После, сякаш излизаше от транс, примигна с очи и пое дълбоко дъх. Един по един мускулите й се отпуснаха и напрежението в крайниците й спадна. С учудване забеляза, че парчето бекон лежи на пода.

Равновесието й не се беше напълно възстановило, но тя се застави да довърши приготвянето на закуската. Всеки момент Джейк може да дойде, очаквайки горещо кафе и топла храна.

Дали бузите й пламтяха така, както й се струваше?

Знаеше ли той, че го беше наблюдавала? „И какво, ако знае?“ — помисли си тя, внезапно ядосана. Защо се разхожда така полугол! Тя със сигурност не беше искала да го гледа — беше случайно. Нито пък жадуваше да докосне… нещо. И разочарованото присвиване в стомаха й не е, защото той беше с риза онази нощ, когато се любиха. Със сигурност, не! Вероятно нямаше да й е приятно да усеща всички тези косми до гърдите си. Тя се изкашля, усетила внезапно буца в гърлото си.

Когато той почука, тя скочи като уплашен заек и се обърна точно в мига, в който влизаше.

Той веднага забеляза вълнението й и попита:

— Какво се е случило?

— Нищо — отвърна тя, останала без дъх.

— Сигурна ли си?

— Да, разбира се. Какво може да се случи?

— Не знам, затова питам.

Тя се обърна с гръб към него.

— Седни. Закуската е готова.

Той я погледна озадачено, но послушно придърпа един стол и седна. Тя бързо се приближи, носейки каничка с кафе. Протегна ръка през рамото му, да му налее.

— Добре ли спа? — попита той и се обърна да я погледне.

И двамата замръзнаха.

Така наведена с протегнати ръце, гърдите й се оказаха точно пред лицето му. Бяха толкова близо, че само да протегнеше устни, щеше да ги докосне. Тя почувства дъха му върху зърната си, които необяснимо защо се бяха втвърдили, въпреки че в кухнята не беше студено. Всъщност, Бенър никога досега не се беше така неприятно разгорещявала. Тя наля кафето и бързо се отдръпна.

— Да, добре спах. А ти?

— Добре, добре — той беше стиснал зъби и лекичко се поклащаше на стола. Гледаше право пред себе си, като че ли имаше намерение да остане така завинаги. Урок номер едно: Никога, никога не си обръщай главата, когато Бенър ти сервира. Той се изкашля. — Тази стая е станала доста уютна.

Лъжец. Той не беше мигнал. Беше се мятал и въртял с мисълта, че тя е в къщата, питаше се дали е заключила вратата, дали не й е студено, или горещо; дали не е гладна; не я ли е страх. Хиляди пъти се опитваше да се убеди, че трябва да провери, макар да беше дяволски сигурен, че не е нужно.

— Няма да е много горещо в твоята бърлога през лятото, май?

Тя усещаше, че е необходимо да води лек, неангажирана разговор, за да прикрие нервността си, докато сервира.

— Ако е горещо, мога да спя отвън. Правил съм го често.

Той беше споменал за този си навик онази нощ в конюшнята. Защо, по дяволите, го повтаря и й напомня? Може би тя е забравила? Но когато погледът му се плъзна и срещна нейния, той разбра, че тя помни. Бузите й порозовяха и тя бързо се извърна.

По дяволите! Нима си мисли, че той ще може да преглъща бърканите яйца, приготвени точно както ги обича, докато тя шета наоколо, обута в този проклет тесен панталон? Такива панталони трябва да бъдат забранени със закон. Защото, ако преди той можеше да размишлява върху формата на бедрата й, сега за него те не бяха тайна. Бяха дълги и стегнати и възбуждаха апетитите на мъжете. Джейк беше танцувал с момичета с прозрачни панталони, но никоя не беше толкова предизвикателна, както Бенър в своите плътно прилепнали, избелели джинси. Само преди няколко дни я беше плеснал по задника без да се замисли. Е, сега мислеше за това. Мислеше толкова усилено, че дланите го засърбяха. Ако ръцете му отново се докоснеха до тази закръглена плът, това нямаше да е игриво плясване, а нежна ласка.

Когато всичко беше сложено на масата, тя седна срещу него. Джейк въздъхна с облекчение. Но това не продължи дълго. Тя беше като магнит за очите му. Беше облечена с проста памучна риза, съвсем обикновена, каквито носят всички работници. Но Бенър значително променяше формата й. Тя не би могла да сложи нещо в джобовете, дори да иска. Те вече бяха запълнени от щедростта на гърдите й.

— Малко сос?

— Какво? — той отмести очи към питащото й лице.

— Не си опитал моя сос още. Не смееш ли? — наклони Бенър глава.

Шегата беше храбър опит да върне нещата в нормалното русло. Джейк се държеше също толкова странно, колкото и тя. Той вероятно още е разстроен от спора им миналата вечер и сигурно това е причината за напрежението, което личеше около устата му.

Тя копнееше за дните, когато бяха добри приятели и се доверяваха един на друг. Не беше ли той притиснал главата й на гърдите си веднъж, когато тя плачеше за изгубеното си котенце? Тогава тя не усещаше горещите присвиващи пристъпи на вълнение в стомаха. Защо не можеха да върнат онова приятелство?

Какъв безсмислен въпрос! Тя знаеше защо. Нещата никога нямаше да бъдат същите между тях, но те можеха да се преструват, че нощта, онази нощ в сеното, не съществува. Тя поне щеше да се опита.

— Не мога ли да готвя според теб?

Той цъкна с език и намаза огромно количество от гъстия сос върху бисквитата, която беше забравил.

— Имам железен стомах, иначе нямаше да оживея, след като съм ял отвратителната храна при пътуване. Струва ми се, че ще мога да преглътна и твоето ядене.

Той отхапа, затвори очи и задъвка, съсредоточавайки се във вкуса. Чак след като преглътна с комично преувеличение, той отвори очи и каза, облизвайки се:

— Прекрасно!

Тя се усмихна. Сега се чувстваше кой знае защо по-спокойна.

— Мисля за името на ранчото.

— Не знаех, че е без име.

Тя отпи от кафето и поклати глава:

— Не искам то да бъде просто продължение на Ривър Бенд. Искам да е нещо различно. Имаш ли някакви предложения?

— Хм. Не съм мислил за това.

Тя остави вилицата и се опря на лакти.

— Какво ще кажеш за „Плъм Крийк“?

— „Плъм Крийк“?

— Това е името на потока, който минава през залесения край на имението и се влива в реката.

— Ранчо Плъм Крийк — размишляваше Джейк на глас, бърчейки вежди. — Звучи някак… — той търсеше точната дума — женствено.

Тя искаше лицето му да светне от споделен ентусиазъм и изпита досада, че това не стана.

— Е, добре, аз съм жена.

Той вдигна очи към нея и веднага ги спусна отново към гърдите й. Сега те леко се повдигаха от негодувание. Ръцете му жадуваха да усетят трептящото им вълнение. Беше дяволски сигурен, че не може да й оспори женствеността.

Изпълнен с непоносимо неудовлетворение, той я погледна отново в лицето и рязко каза:

— Ранчото е твое и можеш да го наречеш както си искаш.

— Много благодаря за разрешението — подхвърли тя с открит сарказъм. Отмести стола, стана и започна да трака с чиниите, докато ги събираше.

Джейк също се изправи.

— Мисля, че на работниците няма да им е приятно да работят на ранчо с такова префърцунено име.

— Това е само предложение. Още не съм решила.

От една чиния се изплъзна нож и тя се наведе да го вземе. Движението подчерта мекотата на ханша й. О, господи, изпъшка Джейк. Нарочно ли иска да ме подлуди?

Той се запъти към вратата:

— Хората скоро ще дойдат. Трябва да започвам работа.

— Какво ще правите днес?

— Ще започнем постоянните кошари.

— Ще изляза да погледна по-късно.

В този панталон, с разпуснатата си буйна коса, тя би съблазнила и евнух. Само това му липсваше — група похотливи каубои, които вместо да си гледат работата зяпат Бенър.

— Добре, но преди да излезеш, махни този панталон.

— Какво?

— Чу какво казах.

— Защо?

— Защото задачата ми да те пазя ще е дяволски по-лесна, ако не парадираш с този тесен панталон.

— Да парадирам!

— Той е… неприличен.

— Неприличен! — извика тя ядосано.

Но Джейк вече прекосяваше двора.

 

 

— О, Присила, скъпа.

Очите на Дъб Абърнати блестяха от желание. Челото му влажнееше. Сивата, рядка коса, всеки косъм от която беше много ценен за него, се беше сплъстила върху мокрия му череп. Пръстите му бясно сновяха около копчетата на жилетката. Той беше хвърлил сакото веднага, щом влезе. Винаги го събличаше, преди да вземе чашата с най-хубавото уиски на Мадам.

Жени и уиски — това бяха забранените удоволствия, които той си позволяваше във вторник и четвъртък следобед, а понякога и в събота, ако Присила имаше желание и той можеше да си подреди графика.

— Хм — въздъхна той, като се освободи от досадната жилетка и я захвърли на пода. Грабна чашата от малката трикрака масичка и отпи.

— Хайде, продължавай до край.

Присила стоеше пред него по корсет и камизола, с чорапи и обувки на високи токове. Корсетът избутваше бюста й напред и нагоре, което правеше талията й да изглежда по-тънка и подсилваше естествената закръгленост на ханша. Жартиерите се спускаха по бедрата и придържаха черни прозрачни чорапи, които шокиращо контрастираха с бледата й като слонова кост кожа.

Присила обичаше да възбужда Дъб до краен предел. Желанието му беше така очевидно. Той беше така безсрамно развратен, без морални задръжки в леглото. Затова го харесваше — невъзмутим в страстта си, отдавна разбрал, че тя нямаше нищо общо с любовта, той не беше жертва на мъжки идеали. Хората не са способни да обичат друг, освен себе си, но те можеха да си доставят един на друг удоволствие. Това правеха те с Дъб. Този бавен стриптийз беше една от еротичните им игри за начало.

Дъб Абърнати беше един от постоянните клиенти на Присила през последните няколко години; един от няколкото, които тя обслужваше лично. Нито едно от условията между тях не беше нарушавано. Тя обичаше тези игри, а Дъб беше готов на приключения. Той също не се скъпеше да й доставя удоволствия. Беше ценен приятел по няколко причини, и не на последно място заради общественото си положение. Абърнати може да беше един от най-ревностните поддръжници на „Райските градини“, но той беше и уважаван бизнесмен във Форт Уърт. Беше член на директорския съвет на една от градските банки и председател на дяконите на първата баптистка църква, а освен това работеше в градското консулство. И беше измамник.

Това беше другата причина, поради която Присила го харесваше. Живееше като почтен гражданин, а беше порочен. Тя обожаваше да подкопава такива стълбове на обществото.

Присила бавно вдигна ръце и извади фибите от косата си. Една блестяща къдрица падна на рамото й и се изви примамливо върху гърдата, така сякаш беше научена да го прави.

Същите устни, които отправяха молитва към Бога всяко неделно утро, сега богохулно изричаха Неговото име. Присила се усмихна със самодоволството на котка.

Тя наклони глава назад и я разтърси, така че косата й се разсипа по гърба — знаеше, че Дъб обича да я гледа в този вид.

— Докосни се — бързо прошепна той. Тя постави дланите си върху гърдите.

— О, боже, о, боже, о, боже! — пъшкаше Дъб.

Той откопча панталона си със замах. Дълбоко в сивата консервативна натура на банкера се криеше неудържимо желание. Присила тържествуваше. Тя притисна ръце към гърдите си и бавно започна да описва кръгове, като се поклащаше чувствено. Дъб задиша учестено. Като награда, че толкова дълго я бе чакал, Присила съблече камизолката и откри гърдите си.

— Направи ги твърди за мен.

Това беше също обичайно, но не преставаше да възбужда Присила. Този мъж направо щеше да получи удар, толкова я желаеше. Той можеше и да има влияние върху консулските гласове, или да разяснява ужасите на ада в неделното училище, но в тази стая беше под нейна власт. И тази власт беше най-силният възбудител.

Пръстите й започнаха да разтъркват зърната на гърдите и отначало бавно, после все по-бързо в ритъма на тежкото дишане на Дъб. Тя ги притискаше с пръсти, като се наслаждаваше на стоновете му.

Най-накрая той каза:

— Сега ми ги дай.

Тя приближи с олюляващата походка, която го хипнотизираше. Когато беше само на няколко крачки от него, той я сграбчи през кръста и я притегли към себе си, падайки назад. Разгорещените му устни обгърнаха едната й гърда. Присила обви ръце около главата му, както той обичаше и притисна слепоочията му. После разтвори крака и го възседна.

Устните му трескаво преминаваха от едната сочна гърда на другата, като почти ги нараняваше. Тя плъзна ръце в яката му и диво впи нокти във врата му. Ритмичните й движения ставаха все по-буйни.

Тогава бизнесменът, притежаващ контролните акции на няколко предприятия, който красноречиво председателстваше неделните събрания, започна да вие като агонизиращо животно, губейки сили между бедрата на най-отявлената проститутка в Тексас.

Понеже той също я беше довел до екстаз, Присила му прости отпуснатата уста, която сега се лигавеше върху гърдите й.

Тя грациозно стана и отиде да се оправи зад паравана.

Когато се върна, Дъб лежеше гол на леглото, очаквайки традиционното измиване.

Тя избърса голото му тяло с топъл пешкир.

— Още едно питие? — покани го тихо. Той си играеше с гърдите й.

— Не, по-добре, не. Имам събрание след обяд.

Тя остави кърпата. Легна до него в леглото, подпря се на възглавниците и притегли ръката му към гърдите си, какъвто беше ритуалът им… Това беше най-ценната част от връзката им. Тя изпитваше наслада от секса, но информацията, която получаваше след това, не можеше да се научи от никъде другаде.

— Как са моите железопътни вложения?

— Инвестициите ти вече са се удвоили — промърмори той между целувките по шията й. — Точно както ти казвах. Тази стоманодобивна компания работи добре. Би ли искала да вложиш в коне?

— Звучи забавно.

— Ще наблюдавам тренировките и ще ти кажа. — Той се повдигна, за да я вижда по-добре. Късият му пръст рисуваше кръгчета около едната й гърда. — Като говорим за коне — не ми ли каза веднъж, че познаваш Коулманови от Ривър Бенд, близо до Ларсен.

Пръстите й, които лекичко подраскваха гърба му, притихнаха.

— Да. И какво за тях?

— Чух някои слухове оня ден. Изглежда, имат дъщеря.

— Да, знам. Тя току-що се е омъжила.

Дъб изцъка:

— Щяла е да се омъжи. Но сватбата е била прекъсната от един от белите боклуци — контрабандист на ракия. Той замъкнал бременната си дъщеря в църквата и твърдял, че младоженецът е бащата.

Очите на Присила светнаха като си представи любопитната сцена.

— Не!

— Кълна се, че така се говори. Един от клиентите ми е бил поканен на сватбата. Той ми го каза, а няма защо да ме лъже.

— Какво се е случило?

Дъб й разказа каквото знаеше.

— Този, за когото се е омъжвала, май Грейди или Брейди се казваше, е бил принуден да се ожени за дъщерята на оня контрабандист, вместо за Коулмановото момиче.

— Какво са направили Коулман?

— Отишли са си вкъщи заедно с приятелите и другите гости.

Джейк Лангстън, помисли си Присила. Не беше приятно, че той е отседнал у Коулман, но пък тя беше доволна да разбере, че дъщерята на Лидия не е съумяла да си задържи мъжа.

— Благодаря, че ми каза, — загука тя на Дъб. За компенсация, прокара ръка надолу между телата им.

— Исусе, да ме убиеш ли се опитваш, момиче? — попита той задъхано, когато пръстите й го обхванаха.

— Не ти ли харесва? — облиза с език ухото му.

На него му харесваше и не беше нужно много време, за да се върне желанието му. Този път беше по-силен и по-потентен от преди. Той се отпусна върху нея тържествуващ. Всеки път, когато беше с Присила, той се издигаше в собствените си очи. Неговата съпруга, толкова спретната и порядъчна, не можеше да си представи, че хората могат да правят това, което той и Присила правеха. Мисис Абърнати никога не го беше задоволявала и той й беше направил само една, и то не особено очарователна дъщеря.

Нима човек не заслужава това удоволствие, което Присила му предоставяше, след като работи толкова много? По този начин той се опитваше да се оправдае, но и това беше достатъчно за малкото съвест, която беше останала у Дъб Абърнати.

Присила му помагаше за сакото, когато той подхвърли нещо, от което и двамата се интересуваха:

— Сладурче, трябва да те предупредя, за да знаеш.

— За какво?

— Женската асоциация организира движение, което иска да заличи от картата „Дяволското място“.

Присила взе една четка и я прокара енергично през косата си.

— Опитвали са се и преди — каза спокойно тя. — Винаги се провалят.

Дъб се намръщи:

— Може би този път няма да се провалят. Имат подкрепата на новия свещеник.

Тя остави четката и се обърна.

— Мисля, че няма да допуснеш да дойде тук.

Той сви рамене.

— Опитах. Неразбран е. — Дъб постави ръце на раменете й. — Държи си на работата, Присила. Фанатик е и има много поддръжници. Хората вземат неговата страна.

— Може би фермерите и глупавите…

— Не, бизнесмените.

Тя се измъкна от ръцете му и закрачи напред-назад.

— По дяволите, ние носим добро на обществото на Форд Уърт. Ако ни затворят, това ще се отрази върху цялата икономика. Каубоите ще спрат да идват тук да си харчат парите. Кръчмите не са единствените места, които извличат полза от тях, знаеш това. Всеки бизнес в града е облагодетелстван от трафика, който ние осигуряваме.

Тя взе ветрилото, прокара пръсти по коприната и го захвърли отново на тоалетката.

Без съмнение, беше раздразнена.

— Те се молят, говорят високопарно и крещят срещу нас, но от години е ясно, че протестът им е показен. Доволни са, че ни имат.

Дъб се ядоса, че тя не искаше да погледне истината в очите.

— Така е било преди, но сега бизнесът върви добре и без каубоите. Заселват се все повече семейства. Те искат да направят града по-безопасен за порядъчните хора.

Присила изруга грубо, но Дъб настоя:

— Форт Уърт вече не е земя на каубои, място, където да проиграят парите си, да пийнат и да получат някой и друг удар.

Тя го погледна.

— Направи нещо, Дъб. Успокой ги. Може би, някой щедър жест, за да ги задоволиш, както правеше преди. Спомни си пикетчиците миналата година. Почти всеки ми е бил клиент. Те организираха този протест, за да успокоят жените си и това свърши работа. И пак ще свърши.

Той не беше имал намерение да я раздразва. Виждаше края й, независимо, дали тя го виждаше, или не. Дните на „Райските градини“ бяха преброени. Присила вече беше богата. Тя имаше достатъчно доходни вложения, за да се осигури до края на живота си. Но Дъб знаеше, че й беше приятно да е най-известната Мадам в щата. За нея това беше въпрос на чест. Никой нямаше да й отнеме титлата без борба.

Той я прегърна и я потупа по гърба.

— Не исках да те безпокоя. Просто трябва да знаеш какво се крои. Може да стане напечено.

— Но винаги може да ги охладим — тя плъзна ръка под сакото му и го притисна по-силно. — Докато приятели като теб са на моя страна, аз съм защитена. Вярно ли е?

— Вярно е — той я целуна бързо преди тя да е забелязала двуличието му.

Дълго след като той си беше отишъл, Присила остана да седи и да обмисля бъдещето си. Мразеше да я контролират.