Сандра Браун
Горещо утро (11)

X ГЛАВА

Бенър гледаше преливащата от розово до златно светлина на изгрева; която се процеждаше през прозорците. Лежеше, притиснала глава до възглавницата. Често някоя сълза се отронваше от миглите й, търкулваше се по бузата и попиваше в меката калъфка на възглавницата, както всички други преди нея.

Мислеше за миналата вечер. Не можеше да повярва, че нещата бяха придобили такъв обрат. Преди Лидия да се появи съвсем не навреме всичко вървеше по плана. Джейк беше потънал в романтичното настроение, което тя беше подготвила.

Никога преди не беше прелъстявала мъж, без да се брои онази нощ в конюшнята. Тя се опита да си припомни примамките и схемите, с които нейните приятелки се кълняха, че са си уловили съпрузи. Добра храна, приглушена светлина, цветя, хубава рокля, благоразположение — всичко, което може да внуши на мъжа мисълта колко прекрасно би било някой да се грижи така нежно за него през цялото време.

Бенър винаги бе считала, че такива машинации са под достойнството, че са компромис с честността и изглеждат смешно. Тя заявяваше пред невярващите си приятелки, че не иска мъж, който може толкова лесно да бъде манипулиран.

Но сигурно действат тези женски номера, след като всичко вървеше така добре. Докато Лидия не почука на вратата.

Джейк скочи като ударен. Той мина през стола, който още лежеше на една страна. Само чудо и някакво ловко движение на крака го спаси да не се просне на пода.

Бенър приглади косата си, притисна ръце върху пламналите си бузи и отпусна пулсиращото си чело на рамката на вратата за няколко секунди преди да отвори.

— Мамо! Каква приятна изненада.

— Здравей, мила.

Заедно с Лидия нахлу свеж нощен въздух, а ароматът, който излъчваха косата и дрехите й премина тревожно през цялата къща.

Сърцето на Бенър подскочи.

Лидия беше красива, облечена в блуза цвят екрю и кафява пола. Тя все още можеше да завърти главата на всеки мъж с очите си с цвят на отлежало уиски и червеникавокафявите канелени сенки в косата си. Фигурата й беше стройна, но гърдите и ханшът бяха женствено закръглени. Кой мъж не би искал да положи глава на тези майчински гърди и да остане така цяла нощ? Лидия изглеждаше приятно и беше всичко онова, от което един мъж се нуждае, за да бъде щастлив и доволен.

— Здравей, Джейк. — Тя се усмихна и сърцето на Бенър отново се преобърна. Усмивката на Лидия беше невинна, открита, приятелска, но можеше ли той да не се размекне от нея?

Джейк гледаше така, сякаш току-що е погълнал нещо безвкусно и е готов да повърне.

— Лидия — едно кратко кимване на русата му глава беше целият поздрав и Бенър знаеше, че това се дължи на факта, че той още не смее да проговори.

Той се канеше да целуне една жена в момента, когато беше влязла тази, която той наистина желаеше. Това беше достатъчно да разтърси и най-силния мъж.

Последва неловка тишина, която Бенър наруши като пристъпи и посочи картината:

— Как ти се струва, мамо? Джейк тъкмо ми помагаше да я закача, когато чухме каруцата.

— Питах се защо толкова се забави да отвориш — отвърна тя разсеяно, докато разглеждаше картината. — Харесва ми.

Тя бавно се завъртя, оглеждайки цялата гостна:

— Направила си чудеса със стаята, Бенър. Всичко е точно на място и… някак домашно.

— Благодаря.

— Може би ти трябва още една лампа — каза Лидия като обмисляше, сложила пръст на бузата си. — Тук е малко тъмно.

Бенър искаше подът да се отвори и да я погълне, но след като това не стана, попита:

— Искаш ли кафе? — тя отчаяно търсеше място на ръцете си, които не знаеше къде да дене.

— Не, много е горещо.

— Нещо друго?

— Може ли да седна? — попита Лидия закачливо.

Бенър вдигна ръце към гърдите си:

— Извинявай, мамо. Разбира се, седни. Джейк…? — тя се обърна към него, посочвайки друг стол.

— Оставил съм каруцата неразтоварена — каза той смутено и се насочи към закачалката, където бяха шапката и коланът му.

— Седни, Джейк, за бога — обади се Лидия с известно раздразнение. — Не те каня от учтивост. Какво става с вас двамата?

— Нищо — думите се препънаха в устните на Бенър. Тя погледна към Джейк за подкрепа, но той се беше отпуснал на стола и гледаше в пода.

— Джейк се цупи. Не е много щастлив че го накарах да окачва картина.

— Рос е същият. Мрази да върши „пикливите домашни работи“, както се изразява.

Бенър беше окуражена от познатата усмивка на майка си.

— Радвам се, че дойде да ме видиш, мамо.

— Вие двамата не идвате често в Ривър Бенд. Чудехме се дали не сме ви обидили с нещо. — Тя все още се усмихваше, но в погледа й се таеше загатнат въпрос.

— Не — каза Бенър с принудена усмивка. — Но сме много заети. Не можеш да си представиш колко работа трябваше да се върши тук.

— Така казват и работниците — отвърна Лидия. — Добре ли работят за теб, Джейк?

Той вдигна очи към Лидия и се изпъна на стола. Изглеждаше като ученик, който току-що е извикан на изпит.

— Да, добри са.

— Наистина ли? Аз се безпокоях за младия Ренди, — допълни Лидия.

Очите на Джейк стрелнаха за миг Бенър преди да отговори:

— Той е буен, да, но аз се справям с него. Как е мама?

— Добре е. Много е недоволна, че не идваш да я видиш.

— Скоро ще дойда.

— Затова съм тук тази вечер, — каза Лидия. — Щях да почакам до утре, но Рос и Лий се впуснаха в един от техните безкрайни турнири, а вечерта е толкова хубава, че реших да се поразходя. — Тя замълча и дълбоко пое дъх.

— Организираме парти в събота вечерта.

— Парти? — попита Бенър изненадано. — По какъв случай?

— Да покажем на хората, че нашият живот, и особено твоят, не е свършил заради това, което се случи на сватбата.

Бенър изстина отвътре. Няколко дълги мига остана неподвижна. После тръгна неспокойно из стаята, опъвайки едно, поправяйки друго, издухвайки въображаеми прашинки.

— Така ли мислят всички? — попита тя рязко. — Че животът ми е свършен и вехна.

— Моля те, не го разбирай погрешно, Бенър. Нас с баща ти не ни е грижа какво мислят или казват хората. Но отдавна сме разбрали, че веднъж като ти лепнат етикет остава завинаги.

— Какво искаш да кажеш?

Лидия погледна към Джейк, но лицето му беше каменно и не издаваше нищо.

— Искам да кажа, че не желая хората да си създават грешно впечатление за теб. Преди няколко дни Рос беше в града. Каза, че хората са разпитвали за теб така, сякаш си болна от неизлечима болест, която може да те повали всеки момент. Лий и Мика са дочули слух, че си се преместила тук, за да се отдадеш на самота.

— Това не е вярно! — извика Бенър.

Сега бузите й пламтяха по съвършено друга причина. Тя беше ядосана и позата й го издаваше.

— Чувствам се по-жива и жизнена, отколкото когато и да било в живота си — сега, когато работя на свое собствено ранчо.

— Точно затова правим партито. Искаме хората да видят, че си същата, за да спрат тези приказки, преди да сме ги изпуснали от контрол.

— Но да се прави забава — Бенър се отпусна отново обезсърчено на стола, внезапно потисната от мисълта за всички онези хора, които ще се взират в нея. — Необходимо ли е? Не съм ходила в града от сватбата. Не можем ли да започнем с това… да ме видят там хората?

Лидия поклати глава:

— Знаеш какви са. Те няма да дойдат при теб. Ще си шушукат зад ветрилата и ще си въобразяват каквото си искат. А по този начин ще ги накараме да говорят с теб и няма да има съмнения, че ти си съвсем добре. Няма да е официално — просто скара на открито. Как мислиш?

— Предполагам, че ще стане — тя отправи поглед към Джейк. Той отказваше да я погледне и това я засягаше. Нима когато я прегръщаше просто е задоволявал естествения си глад за жена? Щеше ли да го направи с всяка друга? Или само защото тази вечер тя се оказа тук? Мразеше ли сега той нея и себе си за това, че е осквернил чувствата си към Лидия?

Тя беше планирала да го съблазни и да го накара да се ожени за нея. Каква глупачка е била! Други мъже можеха да се хванат на тези женски трикове, но не и Джейк. Знаеше ли той какви са намеренията й? Или търсеше само развлечение? Във всички случаи — беше й се удал шанс, който се провали по най-глупавия начин.

— Предполагам, че ще трябва да започна да се срещам с хора. — Под хора тя имаше предвид мъже.

Лидия се изправи бързо, сякаш с това мисията й беше завършила:

— Чудесно. Разбира се, ти също ще дойдеш, Джейк. — Без да дочака отговор, тя отиде до Бенър и силно я стисна в прегръдките си — На Рос и мен ужасно ни е мъчно за теб, но толкова се гордеем с това, което правиш тук. Наред ли е всичко?

— Да, мамо, чудесно. Ще идвам да ви виждам по-често. — Тя целуна Лидия по бузата. — Трябва ли да си тръгваш толкова скоро?

— Да. Обещах на Рос да не се бавя. Лека нощ — усмихна се тя, като целуна Бенър по слепоочието. — Ще се видим в събота.

— Ще те изпратя — надигна се Джейк с шапка и колан в ръка. — И без това тръгвах, когато дойде. Благодаря за вечерята, Бенър.

А тя остана тук сама пред вратата, докато те минаха през антрето и по стълбите заедно, като Джейк грижовно държеше Лидия под ръка. Главите им бяха една до друга.

— Наистина ли е добре, Джейк? Толкова се безпокоим за нея — дочу Бенър шепота на майка си.

— Добре е.

— Рос и аз щяхме да се поболеем от безпокойство, ако не беше ти да я наглеждаш.

— Правя всичко, което зависи от мен. — Той й помогна да се качи в каруцата. — Как те е оставил Рос да караш сама по тъмното?

— Защо, Джейк Лангстън? Мога да се грижа за себе си, благодаря — каза Лидия надменно, пляскайки го шеговито по ръката.

— Имаш ли пистолет?

— Да — каза тя уморено — Рос не би ме пуснал никъде без него. И ти си като него, кълна се. Мислите, че съм безпомощна и трябва да се грижат за мен.

— Внимавай през моста. Изглежда паянтов на места. Веднага щом привърша работата тук, ще го укрепя.

— Не се безпокой за мен. Всичко ще бъде наред. Лека нощ! До събота в седем. Казах ли на Бенър в колко часа е партито?

— Аз ще й кажа. Прибирай се преди да е станало още по-късно.

— Лека нощ, Джейк — каза тя и подкани конете.

— Лека нощ, Лидия.

Дълго след като се скри от погледа му Джейк остана вгледан в прахоляка зад завоя. Бенър видя как той изпраща с очи майка й при съпруга, който я обичаше.

Сълзи изпълниха очите й сега, както много пъти тази нощ. Каква глупачка! Как можа да си помисли, че може да накара Джейк да я обикне поне малко, след като очите, главата и сърцето му са преизпълнени от Лидия? Сърцето й се късаше, гледайки го как се връща в конюшнята с увиснали рамене.

Как ще го погледне след снощната прегръдка? След като му говори за…

Господи, наистина ли беше разкрила пред него как се е почувствала онзи път? Беше ли изрекла на глас мислите, таени със седмици, мисли, които се срамуваше дори да заподозре у себе си? Беше ли му върнала страстната целувка? Това само я беше направило по-презряна в очите му.

Тя беше пропаднала по два пункта: първо, беше се хвърлила в обятията му и беше отхвърлена. Той не се беше върнал при нея, когато Лидия си отиде. И второ, когато се опита да го предизвика да говори, той не каза нищо за миналото на родителите й.

Нещо не беше точно така. Защо Лидия спомена за етикети, които лепват на хората? Имаше нещо в миналото на родителите й, за което те не искаха тя и Лий да узнаят и всички, които ги обичаха, го пазеха в тайна.

Не стига това, ами към униженията, свързани с Джейк и терзанията относно миналото, се добави и страхът от партито в събота. Колкото до нея, тя би плюла на всички в Ларсен. Нека си приказват. Да си мислят каквото си искат.

Но мама и татко също бяха засегнати. Те винаги са искали най-хубавото от живота за нея. И за тях беше важно какво мислят хората за фамилия Коулман. Татко беше свързан по работа с хора от града, хора чиито жени шушукаха. Мама е права. Трябва да покажат на всички, че животът изобщо не е свършил заради Грейди Шелдън.

Но не знаеше как ще преживее цяла седмица с мисълта за това парти.

Водата във ваната беше изстинала, но Бенър продължаваше да лежи потопена в нея. По-рано през този следобед тя си беше измила косата с дъждовна вода, която събираше в един варел в задния двор. Беше си вдигнала косата с фиби преди банята. Постави ваната в средата на кухнята, напълни я с вода от помпата на мивката и с гореща вода от чайниците на печката.

Винаги досега беше очаквала партитата с нетърпение.

Но днес приготовленията не й доставяха радост. Джейк беше навъсен като гладен вълк. Не бяха разменили и дума, освен необходимото. На практика той я избягваше, доколкото е възможно. Изгълтваше яденето си сякаш го гонеше дяволът. Не оставаше за чаша кафе и пура, а се измъкваше през задната врата само с едно „благодаря“.

Бенър прекарваше повече време вкъщи, след като сутрин разходеше коня. Тя стоеше настрана от каубоите, за да не възбужда гнева на Джейк.

За ранчото това беше плодотворна седмица. Завършиха оградата на пасбището. Бенър боядиса в бяло стените на кошарата, като работеше след като мъжете си отиваха. Те чувстваха лошото настроение. Предполагаха, че то е следствие от инцидента с гъсеницата и стъпваха като на пачи яйца около Джейк. През последните няколко дни Плъм Крийк не беше весело място.

С горещата вана Бенър искаше да успокои нервите си и да намали напрежението в мускулите. Но ако искаше да има повече време за обличането, трябваше да побърза. Тъкмо излизаше от ваната, когато се почука на задната врата.

— Бенър?

Джейк!

— Един момент — тя намъкна халата си и се загърна в него, като лееше вода след себе си, отивайки да отвори.

Лицето му остана съвсем безизразно при вида й:

— Какво правиш?

— Къпя се — отвърна тя просто.

— Господи — процеди през зъби той и погледна към тримата каубои, които го чакаха на конете. — Дойдох само да ти кажа, че ще пропусна партито довечера. Сега отивам с момчетата. Ще изпратя Лий за теб. И за бога, наметни си някакви дрехи.

— Не.

— Не? — попита той, затаил дъх.

— Не, няма да пропуснеш партито довечера.

Тя чуваше пръхтенето на конете точно зад вратата, затова също говореше с глух, напрегнат глас:

— Не ме интересува какво правиш другите съботи, но тази вечер ще дойдеш на партито.

— Защо?

— Защото ще изглежда странно, ако те няма и всички ще си мислят, че нещо не е наред между нас, ето затова!

Той я изгледа дълго и твърдо с изпънати от учудване устни, после каза през рамо:

— Вие тръгвайте. Трябва да обсъдим нещо с Бенър. — Джейк изчака, докато те се отдалечиха на безопасно разстояние и се обърна към Бенър: — Между нас има нещо нередно.

Очите й се плъзнаха край лицето му към шалчето на врата. Както всички каубои, той винаги се движеше с него. На Джейк то стоеше много добре, дори когато, както сега, беше покрито с прах.

— Говориш за онази вечер — каза тя тихо.

— Говоря за всичко. За първия път в конюшнята. И за онази вечер. И за всички останали случаи, когато ние…

Той замълча и тя отново вдигна очи към него:

— Когато ние какво?

Сега беше ред на Джейк да извърне очи. Дни наред той отново и отново се ругаеше, че си играе с нещо толкова опасно. Сякаш танцуваше около буре с динамит с факел в ръката и се осмеляваше да го поднася към лицето си.

Какво би си помислила Лидия, ако беше заварила дъщеря си в прегръдките му, с устни върху нейните. Този въпрос не го оставяше през цялата седмица. Тя би вдигнала ръце в ужас. О, той знаеше, че Лидия го обича като брат и беше готова да му даде всичко, което поиска, и което тя може да даде. Тя би направила това за всеки Лангстън.

Но тя не би го обичала като зет. Той беше добър за неин приятел, за приятел на Рос, но за партньор на дъщеря им? Хм. Джейк знаеше твърде добре, за да лъже себе си. Бенър беше тяхната принцеса, а той беше толкова далеч от принц…

Ако Рос само го видеше, че се готви да целуне Бенър, гневът на Лидия не би бил нищо в сравнение с това. Рос би го убил на място. Той знаеше каква е репутацията на Джейк сред жените. По дяволите, Джейк даже беше разказвал на Рос някои от най-буйните си приключения. Бяха се смели над авантюрите му на чаша уиски и пура посред нощ. Колкото повече си пийваха, толкова по-солени ставаха разказите.

— Този страхотен…, с който толкова се гордееш, ще падне, ако не му дадеш почивка — беше казал Рос една вечер, бършейки сълзите от смях от очите си.

— Господ ми е отредил да умра от изтощение — беше отговорил Джейк с широка усмивка.

Тогава Рос намираше това много забавно, но мнението му за репутацията на Джейк щеше да се измени драстично, ако се отнасяше за Бенър. Би ли желал омърсените от проститутки ръце на Джейк върху дъщеря си? Не, по дяволите! Той би бил луд или глупак, ако не застреля Джейк.

Най-доброто, което би могъл да направи, беше да прекъсне работа, да каже довиждане, да яхне Сторми и да не се върне докато не разбере, че Бенър е безопасно омъжена.

Но той не можеше да се застави да го направи.

Това ранчо вече беше влязло под кожата му. Той обичаше всяка капка пот, която му беше струвало то. Виждаше ранчото да се разширява като Ривър Бенд. Трябваше да направи нещо сериозно в живота си. И не искаше да оставя работата недовършена.

Откакто уби Кланси Ръсел, той не се обвързваше с нищо. Но човек не може да живее, отхвърляйки задълженията и настрани от всичко значително. Беше му предоставен шанс, може би последен, да докаже на себе си, че е способен за нещо добро и сега просто трябва да го направи.

Но как да стои далеч от момичето? Особено когато тя го поглеждаше както сега с очи, в които проблясваха зелено-златисти искри. Кожата й беше влажна и благоуханна след банята. За бога, не знае ли, че този мокър халат е прилепнал и разкрива гордата, стегната форма на гърдите й с техните изпъкнали връхчета, стройните бедра и триъгълника между тях; разкрива всичко, което трябва да бъде скрито на всяка цена? Има ли представа, колко привлекателна е косата й, с повече пръснати, отколкото прибрани къдрици? Знае ли колко дяволски примамлива за целувка е устата й?

— Джейк, къде си? За какво мислиш? Ти каза „всеки път, когато ние“ и спря, а аз искам да знам точно какво имаш предвид?

Джейк излезе от вцепенението си и каза рязко:

— Обръщам повече внимание на това, което става между нас, отколкото трябва.

— Говори за себе си — извика тя. — Аз получих това, което исках онази вечер. Не съжалявам.

— Е, добре! — ядоса се той. Дали всеки, който се беше случил в конюшнята би свършил същата работа? Някой по-млад? По-хубав? Ренди? Тогава трябва да се надяваш на партито довечера — подхвърли презрително той. — Дава ти се възможност да танцуваш и флиртуваш с всеки мъж от града, който иска да чука Бенър Коулман.

— О, можеш да не бъдеш толкова груб!

— Е, партитата са за това, нали?

— За какво?

— За да повдигаш всички… и да се фръцкаш пред всички, които са подходящи партии за женитба. Да флиртуваш, да хихикаш и да сравняваш танцувалната си карта с тези на другите неомъжени момичета.

Тя затвори очи и преброи до десет в напразен опит да овладее нервите си.

— Отново ли се връщаме към това?

— Кое?

— Да говориш с мен като че ли съм дете.

— В сравнение с мене си.

Тя сложи ръце на кръста си с неблагоразумно движение, от което влажната дреха се опъна върху напрегнатите й гърди. Тя отметна назад глава — също неблагоразумно, защото от това косата й се разпусна и откри шията й. Но тя не го осъзнаваше, беше увлечена в спора.

— О, да. Бедният стар Джейк Лангстън. Ти си направо овехтял. Древен. Предполагам, че мама иска да отидеш на партито й, за да служиш като стара компаньонка на всички нас, младите.

Той стисна зъби.

— Няма да дойда. — Той наблягаше на всяка дума, сякаш сега се учеше да говори. Носът му опасно се приближи до нейния, когато той се наклони напред, за да подчертае думите си.

— Тогава и аз няма да отида — каза тя като го дразнеше. И като се обърна, хлопна вратата под носа му. Части от секундата преди да се затвори напълно, Джейк я блъсна, втурна се вътре, сграбчи я за ръката и я обърна.

— Какво значи това?

— Това, което казах. Ако ти не дойдеш, аз също няма да отида. — Тя заби показалеца си в гърдите му. — И ти ще се извиняваш.

Той я пусна и запрати шапката си на закачалката. Не улучи и тя падна в локвичката вода, оставена от краката й. Той неприкрито изруга, прокарвайки пръсти през косата си и мърморейки нещо за разглезени хлапета, които могат да превърнат в ад живота на всички около себе си.

— Добре, Бенър, — съгласи се накрая той — но за последен път става както ти искаш. Имам предвид сега. Но стой далеч от мене, чу ли? Ако дойда на проклетото парти, смятам да се забавлявам.

Тя примигна:

— Разбира се, Джейк, защо не, — каза тя сладко и проточено. — И моите намерения са такива. Не каза ли ти за какво са тези партита?

Той изпита непреодолима нужда да я метне на коляното си и да я напердаши. Но това водеше до необходимостта да я докосне без никаква друга преграда, освен памучната дреха. Отдолу тя беше гола. Не беше нужна енциклопедия, за да го разбере. Кожата й беше порозовяла. Нямаше съмнение, че е топла и…

По дяволите! Той се обърна към вратата.

— Ще те взема в…

— Искаш ли баня?

Той спря и бавно се върна.

— Какво?

— Баня. Ще стопля тази вода.

— Ще отида на потока.

Тя сбърчи нос, с което привлече вниманието му към луничките си.

— Няма да е същото като една хубава, отпускаща топла баня.

Без да чака съгласието му тя се зае с приготовленията за нова баня. Провери чайниците на печката и видя, че е останала вряла вода. Като си тананикаше тихичко, загреба с една кофа част от водата във ваната и я изля през задната врата, за да долее чиста. След това потопи пръсти в нея.

— Така. Точно така. — Тя се обърна да го погледне.

— Ще я използваш, нали?

Той прехапа вътрешната страна на бузата си. Стои тук като някакъв проклет глупак, докато тя го върти около малкото си пръстче. Но беше толкова захласнат от гледката на тялото й в обтегнатия халат, че не можеше да помръдне. Той залепна на хълбоците й, когато се наведе над ваната, очертавайки нейните извивки за жадните му очи. Беше се отворил, когато тя наливаше водата, давайки му възможност да види гладката плът на гърдите й. Освен тях всичко останало в нея изглеждаше уязвимо. Кичури смолисточерна коса се спускаха по влажните й бузи. Босите й крака изглеждаха твърде малки, за да принадлежат на възрастен човек. Искаше му се да ги разгледа отблизо. Когато тя мина край него му се стори извънредно малка и нуждаеща се от закрила.

Въпреки че знаеше, че трябва да бяга оттук колкото може по-бързо, той се чу да казва:

— Предполагам, че ще трябва, след като положи толкова труд да я подготвиш.

— Ще ти приготвя кърпа, докато си донесеш чисти дрехи.

Той не се беше върнал, когато Бенър влезе в кухнята. Тя любопитно надникна през прозореца. Едва когато го видя да се задава с дрехите, си отдъхна. При влизането му вече се суетеше, подреждайки пешкира и сапуна на масичката, така че той да ги достига.

— Сега ще те оставя сам — каза тя меко.

— Благодаря.

— О, няма защо.

Тя затвори вратата между кухнята и гостната и го остави. Свали халата си и погледна към вратата на кухнята, очаквайки Джек да отвори и да я види.

Но той не се канеше да го прави. Вече се чуваше плискането на водата — явно беше във ваната. При тази мисъл тя усети гореща трептяща чувственост да се извива около бедрата й, между тях, във вътрешностите през гърдите. Зърната им набъбнаха.

Тя колебливо насочи ръка към едната си гърда. Това живо й напомни за докосванията на Джейк, тя научи за себе си неща, които не знаеше. Плътта й беше възприемчива. Тя трепереше. Почувства как между бедрата й се появява топла влага.

Бързо свали ръка, страхувайки се да не предизвика Божия гняв със своята порочност.

Но представата за Джейк във ваната не я напускаше. Тя беше израснала с брат и мъжката анатомия не й беше напълно чужда, още повече, че понякога беше надничала тайно. Но никога не беше виждала възрастен мъж гол, а от няколкото омъжени приятелки, които бяха дръзнали да говорят за това, знаеше че гледката е страшна.

Тя не можеше да си го представи по друг начин, освен че е красиво. Всичко останало у Джейк беше красиво, защо не и това? Тя не би била шокирана. Беше израснала във ферма и знаеше какво става с мъжките животни, когато са възбудени.

Освен това го беше изпитала. Беше й станало страшно при този първи твърд тласък в нейното тяло, но болката беше временна. Тя го беше усетила — копринено гладък, дълъг и стоманено твърд. Но никога не беше го виждала и любопитството я измъчваше.

Може би трябва да му предложи да му измие гърба?

И въпреки че пристъпи към вратата, тя отхвърли идеята като прекалено очевидна за намеренията й.

Бенър си мислеше, че е ужасно разпътна, но това не й пречеше да се надява, че един ден тя и Джейк ще го направят отново и следващия път ще бъдат голи. Докато се обличаше, тя чувстваше всяка частица от тялото си. Хладните дрехи прошумоляваха край всяко трескаво местенце.

Тя избра ярко зелена рокля с дълбоко деколте и прилепнала надолу по тялото. Полата беше широка, колкото да се поклаща леко, когато върви. Роклята се закопчаваше на гърба и в това беше проблемът. Бенър не достигаше най-горните копчета.

Тя погледна към кухненската врата, която все още беше затворена. От няколко минути оттам не се чуваха плискащите звуци. Прекоси костната и почука на вратата.

— Джейк?

— Да?

— Мога ли да вляза?

— Това е твоята къща.

Тя бутна вратата. Той тътреше ваната по пода. Като достигна задната врата я наклони и изля водата върху стъпалата.

Бенър стоеше захласната. Той беше обул само чист черен панталон. Беше бос и без риза. Вниманието й привличаха мускулите на гърдите му, раменете и гърба. Когато той се обърна и я погледна, дъхът спря в гърлото й.

Отблизо гърдите му бяха още по-впечатляващи, отколкото отдалеч. Привличаха я бронзовите кръгчета на зърната, които се гушеха сред къдрави златисти косъмчета. Дали щяха да реагират като нейните, ако ги докосне и погали?

Тя проследи сатенената ивица косъмчета, спускаща се по тялото му дотам, където се срещаше с тази, завихряща се около пъпа, точно над копчето на панталона. Панталонът беше плътно прилепнал и не оставяше много място за въображението. Последните мисли я връхлетяха като разбушувана морска вълна и я замаяха.

Тя отново вдигна очи към неговите.

— Имам нужда от малко помощ за копчетата — гласът й потрепваше, и беше непреднамерено интимен.

Тя отиде до него и се обърна с гръб, като вдигна косата си от врата.

Той се справи с копчетата по-сръчно, отколкото й се искаше. Колко ли други копчета е бил молен да закопчае? Или да разкопчае? Мисълта не й даваше мира. Можеше ли тя да се мери с другите жени, които е имал? Ако не, то ще може! Никоя жена няма да е толкова добра за Джейк като нея. Тя ще се погрижи за това. Няма да се остави!

Както държеше косата си отметната на една страна, тя се обърна към него и го погледна изпод мигли.

— Къпахме се в една и съща вана и сега ти ме закопчаваш. Сякаш сме женени, нали?

Лицето му стана твърдо и неподвижно.

— Едва ли, Бенър. Ако бяхме женени и ти ме посрещнеше на вратата само по мокър халат, вече щях да съм те тръшнал в леглото с пола над главата и да те… докато ти изскочат сълзи от очите.

Тя зяпна. Въздухът излезе от тялото й в едно невярващо издихание. Тя отстъпи и вдигна ръце пред гърдите си, сякаш я беше ударил. Кожата на лицето й се изпъна и пребледня.

Миг след това се завъртя и излетя от кухнята. Той чу как се трясна вратата на стаята й. Отпусна се на вратата. Стискаше юмруци толкова силно, че кокалчетата му бяха побелели.

— Съжалявам, Бенър, съжалявам — прошепна той към тавана.

Не беше сигурен кога го осени това. Може би се беше добирало до него цяла седмица? Може би беше възникнало като дъжд от ясно небе? Но някъде между конюшнята и къщата, когато се връщаше с чистите дрехи, той вече знаеше.

Бенър се опитва да го съблазни не в леглото, а да се ожени за нея.

Заради това е била онази вечер. Любезността, отличната вечеря, деликатното внимание, безмълвното обещание, че ако поиска, може да сподели леглото й. Какъв сляп глупак е бил!

Планът й почти проработи. Ако Лидия не се беше сетила точно тогава да я посети, той би се подчинил на волята на тялото си и би любил Бенър. Веднъж, по нейна молба можеше да се прости. Но два пъти? Никога. Щеше да се чувства длъжен да се ожени за нея.

Не я обвиняваше. Тя все още беше просто дете, изнервена млада жена, на чиято гордост е нанесен жесток удар. Реално погледнато, да се оженят имаше смисъл. Беше ли обмислял това в някое скрито кътче на съзнанието си?

Ако не, то защо, когато Лидия отпътува, той не копнееше за нея както винаги? Защо повече му се искаше да се върне в къщата и да продължи това, което бяха започнали с Бенър? Натъжи го, че не беше почувствал познатото свиване в сърцето, когато Лидия го остави, за да се върне при Рос. Тя изглеждаше красива както винаги. Но вече не беше най-красивата. Кога Бенър беше станала еталонът, по който съдеше за другите жени? Нали той трябваше да обича Лидия?

Те с Бенър бяха станали близки — това е всичко. Твърде близки. Бяха изолирани, и както правят всички самотни хора, бяха посегнали към най-достъпното в момента. Е, добре, трябва да се сложи край на всичко това. Преди тя да е добила глупавата представа, че означават един за друг повече, отколкото е в действителност.

Той беше решил, че няма друг избор, освен да я нарани. Така че щом се върна за банята и видя гладния поглед, с който тя го гледаше, когато усети, че собственото му тяло започва да изневерява на добрите му намерения, той беше изрекъл тези ужасно груби думи.

Той я беше наранил. И щеше да продължи да я наранява. Нямаше друг начин. Тя трябваше да разбере, че между тях не може да съществува нищо.

И когато убедеше нея, той се молеше на бога, че ще успее да убеди и себе си.