Серия
Семейство Коулман (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Another Dawn, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 167 гласа)

XXI ГЛАВА

— Баня в леглото?

Тя гледаше как той отива до тоалетната маси връща се с купа топла вода и две меки парчета плат. Как ги поставя на масичката до леглото, как се навежда над нея. Очите му разглеждаха лицето й. Той се пресегна, докосна с пръст върха на дръзкото й носле и се усмихна:

— Казвал ли съм ти въобще какво си помислих за онази нощ в конюшнята?

Тя мълчаливо поклати глава. В къщата беше тихо, долавяше се единствено звука от дишането му, шумоленето на дрехите, хипнотизиращата дрезгавост на гласа му.

— Помислих си, че си дяволска жена. Не са онези, които могат да отидат при мъж и да направят което направи ти.

— Беше ли шокиран?

— Да. За мен винаги си била сладката Бенър, хлапе с разплетени плитки и ожулени колене. Дори в на сватбата ти мислех за теб по този начин.

Той сложи пръст на брадичката й и го плъзна надолу по шията до нежната ямичка между ключиците.

— Но онази нощ те видях в друга светлина. Ти си истинска жена, Бенър. Знаех, че никога повече няма да те сменя за нещо друго. Беше ужасно да живея близо до теб и да си спомням онази нощ. Съжалявах за нея.

Той се усмихна накриво:

— Изпитах удоволствие, хиляди пъти пожелавах да се случи отново. — Той се наведе и я целуна. Целувката му беше нежна, но завладяваща. Устните му се движеха върху нейните, разтваряха ги за нежното проникване на езика му.

Когато вдигна глава и я погледна, очите й искряха.

— Искам да се чувстваш добре. Мисля, че трябва да те изкъпя в леглото.

— Трябва ли да съблека нощницата?

— Не — отговори той, усмихвайки се нежно. — Аз ще я съблека.

Сърцето й скочи в гърлото, когато ръцете му посегнаха. Цяла редица копчета, които продължаваха от врата под талията. Той ги беше закопчал, докато тя беше в безсъзнание. Дори сега поруменя при тази мисъл. Бързите му ловки пръсти разкопчаха нощницата, но не я разтвориха. Очите му с жар преминаха по тясната ивица плът, която се показа в отвора, без да я докосва.

— Можеш ли да седнеш, без да те заболи?

Тя седна. Той се премести зад нея. Постави ръце на раменете й и бавно, сантиметър по сантиметър започна да смъква нощницата. Бенър измъкна ръце от дългите ръкави, но задържа крехкия щит бродирана батиста пред гърдите си. Джейк спусна дрехата до първата нежна извивка на ханша. Кожата й изглеждаше гладка на светлината на лампата, гладка и мека. Той потопи парчето плат в купата и го изстиска. Отмятайки косата й настрани той го сложи на рамото и започна да я мие бавно, описвайки кръгове. Придвижи го надолу по продължение на гърба до двете вдлъбнатини в основата, след това отново нагоре. Главата й беше отпусната настрана и косата свободно се спускаше върху едното рамо.

— Добре ли е?

— Да — въздъхна тя.

Той увеличи натиска, масажирайки изтръпналото й от дългото лежане тяло. После смени парчето със сухо и я разтърка, докато кожата стана суха и заблестя. Вратът й беше твърде крехък, за да може да му устои. Като се наведе напред, той обгърна кръста й и долепи устни до кадифената кожа.

— Ти си толкова красива. — прошепна той, докато я вкусваше с устни, а езикът му си позволяваше волности с ухото.

Обходи с устни шията й, чак до бузата, за да стигне до устата. Тя отпусна глава на ръката му, а той я придърпа надолу така, че половината от тялото й се отпусна в скута му. Той жадно я целуна, впивайки език дълбоко в нейната уста. Когато целувката стана по-силна, той се извърна така, че тя отново да легне върху възглавницата. Пръстите й стискаха силно тази част от нощницата, която покриваше гърдите, но не от страх, или свенливост, а от страст.

Тя искаше не само устата му. Когато я целуна, тя го почувства с цялото си тяло. Усещанията достигаха всеки нерв, докосваха я навсякъде, изгаряха, галеха. Всичко проблеми на света сякаш в един миг се разрешиха. Тя беше обградена с броня от възторг, където враждебността бе забравена, а Джейк беше създателят и източникът на цялото удоволствие.

Но той отново потопи плата в купата. Изми шията и гърдите й, като не отиваше по-далеч от това, като оставяше открито, притискайки нощницата към гърдите си. Той взе слабата й ръка и я разтърка по цялата дължина. После повтори процедурата с другата. Когато стигна под мишницата, тя смутено обърна глава.

— Всичко в теб е красиво, Бенър — прошепна той. — Не се срамувай.

След като я изсуши, сложи едната й ръка върху устните си, целуна дланта й, всеки пръст; после я подразни като взе с устни кутрето и го засмука. Зъбите му стиснаха възглавничката.

— Джейк! — то беше вик на лека уплаха. Необичайните ласки предизвикваха малки експлозии в долната част на тялото й. Река от усещания бушуваше в гърдите й, карайки връхчетата им да се втвърдят. Никога не беше предполагала, че върховете на пръстите й са свързани с онези части от тялото й, които пулсираха топли.

Сега той целуваше вътрешната страна на китката й и устните му тръгнаха нагоре по ръката. Той притисна отворената си уста върху вътрешната страна на лакътя и тя почувства влажните бързи докосвания. Зъбите му потънаха в плътта на ръката и над лакътя и тя изстена. Той сподави въздишката й с главозамайваща целувка, която започна от устата и завърши с поредица от горещи целувки по шията и гърдите.

Той седна. Очите му изглеждаха невероятно сини, когато я погледна. Хладният въздух погали трескавата й кожа, когато той отмести нощницата от гърдите й.

— Мили Боже, Бенър! — каза той с хриплив глас. — Ти си толкова хубава.

Това, което беше видял само на лунна светлина, сега блестеше, позлатено от потрепващата светлина на лампата. Толкова хубава, млечно бяла. Нежно розова. Така съвършена!

Той взе дясната й ръка и я подгъна под главата й, след това лявата, докато ръцете обвиха короната от буйна коса. Ръцете й лежаха разтворени, с леко свити пръсти, а гърдите бяха открити, достъпни жертви. Тя вече не се страхуваше.

Лежеше спокойна, позволяваше му да й се възхищава.

Той едва успя да откъсне очи, само колкото да намокри изтривалката. После започна да я мие, движейки леко плата върху възвишенията на гърдите, по ребрата, в пространството между тях. С друго парче плат я подсушаваше. Залюбува й се като творец, създал най-хубавото произведение в живота си.

— Не мога да повярвам, че съм тук с теб по този начин. Това е прекалено хубаво. Очаквам всеки миг някой да се втурне и да те отнеме от мен.

— Няма да си отида, Джейк.

— Никога не съм бил с жена по този начин, Бенър — нежно и смирено. Обладавал съм ги, използвал съм телата им, но никога не съм им се наслаждавал. Може би няма да мога да направя това, както трябва — с любов. Може би съм твърде стар, за да се уча сега? Но бих искал да опитам. Позволи ми да поиграя с теб.

Сърцето й се изпълни и преля от любов така, както очите й се напълниха със сълзи от дълбоко вълнение. Тя е нещо повече за Джейк от проститутките, които е имал. Той не й каза, че я обича, но говореше за любов, това са близки неща. С двете си ръце обхвана гърдите й ги моделираше с длани. Той ги стискаше, очертавайки цялата пълнота на малките глобуси, които олицетворяваха женствеността.

— Бенър, Бенър — устните му се движеха, но от тях едва излизаше звук.

— Значи ли това, че ме харесваш? — попита плахо тя.

— Дали те харесвам? — засмя се той леко. — Да, харесвам те.

И отново наведе очи към гърдите й. Сега леко прокарваше пръсти по тях. Беше удивен колко мека е кожата й, колко отзивчиви са зърната й. Когато станаха като кадифени топчици, той отпусна глава върху тях.

Тя беше омагьосана от първото докосване на устните на Джейк. Беше родена за този миг, да даде това удоволствие на Джейк като дар. Звуците, които той издаваше бяха хлипове на неутолим глад и задоволство, въздишки на копнеж и удовлетворение, стонове от желание и успокоение.

Главата на Бенър потъваше във възглавницата при всяко галещо движение на гъвкавия му език. Нежното притискане на устните му докосваше струни в стомаха, сърцевината на женствеността й.

Тя свали ръце и прокара пръсти през косата му, усещайки допира й до кожата си. Мястото между бедрата й се разтапяше от желание и копнеж, пулсираше от удоволствие.

Тя усещаше треперенето на крайниците му и знаеше, че той се измъчва също толкова, колкото и тя.

— Имах нужда от теб, Бенър. От години. През целия си живот.

Джейк се повдигна и бурно я целуна по устата. Когато се отдръпнаха изтощени, той положи леки целувки по устните й и прокара пръсти през косата й. Тя го погледна въпросително.

— Ти не се каниш да…

— Не, няма. Не, докато си още слаба и има опасност да те нараня — устните му бяха меки до нейните — но бих искал да бъда с теб през нощта.

— О, да — промълви тя.

Той стана от леглото и изгаси лампата. Чу шума от дрехите му. Когато се отпусна до нея под завивките, беше гол.

— О, Господи, — изстена той в косата й. Вместо да оправи нощницата, тя я беше свалила. Неговата голота докосваше нейната, коприненото й голо бедро галеше неговото.

— Бъди внимателна — предупреди я той, когато тя се изпъна, за да бъде по-близо до него.

— Не можеш да ме нараниш, Джейк — прошепна тя, обвивайки с ръка врата му и притискайки устни към пулсиращата вена между ключиците.

Ръцете му я държаха нежно, но това му струваше огромни усилия да запази разума си.

— За Бога, Бенър, стой мирно — простена той.

Тя се сви в неговата топлота и той усети прозявката й до гърдите си.

— Лека нощ, Джейк — сънено промълви тя.

— Лека нощ, скъпа.

Докато все още размишляваше върху чудото, че тя лежи в прегръдките му, се случи ново чудо. Той заспа.

 

 

— О, велики Боже!

Джейк скочи от леглото, проклинайки. Дългите му крака се заплетоха в завивките. Той погледна през прозореца. Точно, както си и помисли, няколко конника влизаха в двора. По някое време през нощта дъждът беше спрял. Проблясваше слабо слънце.

Бенър седна, очите й бяха уморени. Чаршафът се смъкна до кръста й. Тя също беше съвсем гола. С непохватни движения нахлузи пантофите си.

— Какво става, Джейк?

— Работниците. Пресекли са реката — той погледна безпорядъка, към гърдите й, розови и сънено топли, и въздъхна.

— Ако разберат за миналата нощ… — той остави изречението да увисне във въздуха, докато пъхаше ръце в ръкавите на ризата си.

Грабна чорапите и обувките, издърпа одеялото възглавницата от леглото и изтича в гостната. Разпъна постелките на канапето, разбутвайки ги като че ли е спал там.

Озова се до вратата точно когато Джим извика:

— Хей, има ли някой вкъщи?

С широка прозявка Джейк отвори вратата на къщата.

Той се разкърши, сякаш току-що се събужда. Не беше необичайно да го заварят рано сутрин без обувки и разкопчана риза.

— Говорете тихо — предупреди той, като се намръщи. Гледайки през рамо към затворената врата на стаята на Бенър, той даде на тримата ездачи достатъчно време, за да видят канапето. След това излезе на верандата, и затвори след себе си. Като говореше тихо, той каза:

— Бенър е много болна.

— Болна? — Ренди беше първият, който проговори. Той и останалите бяха онемели при появата на Джейк. Три чифта очи го гледаха подозрително.

— Трябваше да доведа доктор Хюит от града. Апандиситът й щеше да се спука. Той й направи операция.

— Какви ужасии говориш? — промърмори Питър уплашено, поглеждайки към къщата. — А родителите й дори не знаят?

— Нямаше как да им съобщя, нямаше брод през реката, а се страхувах да я оставя сама толкова дълго. — Той поклати глава и предизвика съчувствието им.

— Тя беше много зле, не мога да ви опиша колко зле беше. Мислех, че ще я загубим.

Тримата каубои бяха огорчени. Когато видяха Джейк да излиза от къщата, бяха си помислили най-лошото, но сега той им казваше, че ако не се е погрижил за нея, сега би била мъртва. Смутен, Пит попита:

— Можем ли да направим нещо за нея?

— Не. Само приведете в ред това място след дъжда. Виждали ли сте някога толкова влажен юни? Аз не съм.

Той насочи разговора към страхотния дъжд.

— Как минахте през реката? — попита той.

— Започнахме да ковем един сал и го завършихме снощи. Не е много голям — каза Пит, изплювайки тютюнев сок в калта. — Но е достатъчен да превози през реката човек на кон. Рос ще дойде след малко.

— Така ли? — попита Джейк с привидно спокойствие, сърцето му уплашено подскочи. — Ще съм ви благодарен, ако някой се погрижи за Сторми и го оседлае. Ще отидем да проверим оградите, за да се уверим, че няма повреди. — Сега той се усмихна победоносно. — Трябва да видите стадото, най-хубавите крави и най-породистия бивол, който съм виждал.

— Къде са те? — възкликна Ренди.

— В града. Ще ги докараме утре. Нека изчакаме още един ден земята да изсъхне.

Получили инструкциите му, каубоите тръгнаха към конюшнята. Джейк се върна в къщата и завари Бенър подпряна на вратата. Косата й беше все още разпусната, той с облекчение видя, че си е облякла пеньоар. Дори с подпухнали от съня очи, тя беше съблазнителна и дяволски възбуждаща. Той осъзна, че е рискувал работата и живота си, прекарвайки нощта, държейки я в обятията си.

— Как се чувстваш? — попита бързо той.

Независимо от сексапилността си, тя изглеждаше невинна като дете. Той се почувства отвратително, като перверзен тип, който, развращава деца. И нямаше съмнение, това би помислил Рос за него.

— Добре.

— Сигурна ли си?

Миналата нощ той можеше да я има, но не го направи. А може би, ако беше го направил, тялото му нямаше преминава сега през самия ад. Неконтролируемата му възбуда го караше да й се дразни, а още повече на себе си.

— Да, сигурна съм. Джейк, какво има?

Упоритостта на Бенър не й позволи да покаже напиращите в очите й сълзи. Тя изпитваше болка в гърлото от усилието да ги удържи. Беше очаквала на сутринта той да бъде също така мил, нежен и любящ, както през нощта. Вместо това, сега се мръщеше сърдито. Тя достатъчно добре познаваше твърдия израз на лицето му, за да се страхува от него.

— Няма нищо. Освен това, че Рос е на път.

Бенър мълчаливо гледаше как той си обува чорапите, закопчава си ризата, прибира я в панталона, облича коженото елече и завързва шалчето си.

— Татко? — попита тя високо.

— Да, баща ти. Сега, за Бога, иди си облечи нощницата и лягай. — След като щеше да разказва на Рос колко болна е била, то тя наистина трябваше да изглежда болна!

Той отиде в кухнята, вдигайки много излишен шум, докато свари кафе и приготви закуска от овесено брашно. Когато й занесе закуската, забеляза принадлежностите за бръснене върху тоалетната й масичката.

— По дяволите! — той ги събра с едно рязко движени и ги отнесе в гостната. Сложи ги под другите си неща, надявайки се да убеди Рос, че живеят близо, но разделени.

Докато сновеше нагоре-надолу, Бенър не погледна към него. Тя избягваше очите му, дори не го погледна докато ядеше кашата в тягостната тишина. Нямаше съмнение, че се чувства засрамена, съжалява, че въобще го е поканила да сподели леглото й.

След като се увери, че не е оставил следи в стаята, той отиде в кухнята. Остана там, дори когато видя Рос да идва.

— Бенър? — басовият му глас прогърмя, напомняйки на Джейк за Божия гняв.

— Тук съм, татко — чу я Джейк да отговаря слабо.

— Още в леглото, мързеланке? — това беше всичко, което чу Джейк преди обувките на Рос да отекнат през гостната към спалнята й.

Той остана в кухнята и продължи да пие кафето си. Когато свърши, остави чашката на мивката и събирайки целия си кураж, се запъти към стаята.

— Не си спомням много след това — разказваше Бенър, когато той влезе.

Рос седеше на един стол до леглото й, наведен напред с очи върху лицето на дъщеря си. Беше стиснал двете й ръце в своите. Черните му вежди бяха смръщени.

— Другите неща научих — продължи Бенър — когато се събудих и Джейк, — очите й се обърнаха към мястото, където той стоеше, облегнат на рамката на вратата — ми каза, че докторът ми е направил операция и изрязал апандисита. Той се грижи за мен през цялото време.

Рос обърна глава и видя Джейк. Изправи се и тръгна него. Вече на няколко крачки от по-младия мъж, той вдигна ръце. Джейк трябваше съзнателно да направи усилие, за да не отстъпи.

Но Рос положи ръцете си на раменете му и каза сърдечно:

— Благодаря ти.

Джейк само сви рамене:

— Недей да ми благодариш още, Рос. Възможно е да причиня известни неприятности. Този проклет шарлатанин беше готов да я остави да умре, като каза, че не вярва в насилствените действия върху корема. Извадих пистолета и го заплаших, че ще го убия, ако не я оперира.

Рос разтегна устни под мустаците си:

— Бих направил същото.

Джейк кимна:

— И аз така мисля.

— Отдавна се опитваме да се освободим от Хюит. Има нов доктор…

— Да, но той не беше в града. Нямах избор.

— Не се безпокой. Аз ще се погрижа ако доктор Хюит вдигне шум.

Рос се обърна към Бенър.

— За Бога, принцесо. Не мога да повярвам, че си изстрадала това, без майката ти или аз да се погрижим за теб. Лидия ще припадне, като разбере. Тя искаше да дойде тази сутрин. Но както добре знаеш, изпитва ужас от водата и беше немислимо да пътува със сал. — Кланси Ръсел, завареният брат на Лидия, беше създал у нея този страх от водата. Той я беше бутнал в реката още момиче. От двайсет години Рос си мислеше, че иска той да е човекът, убил Кланси. Надяваше се, че преди умре, ще открие кой е този благороден човек, за да благодари.

— Джейк се грижеше много добре за мен — каза тя предпазливо.

Рос погледна Джейк:

— Признателен съм ти, Джейк. Ти й спаси живота.

Младият мъж вдигна равнодушно рамене и се отблъсна от рамката на вратата.

— Рос, не отивай далеч. Ако започнем да си благодарим един на друг за услугите, които сме си правили, ще прекараме тук цял ден. Трябва да се погрижа за работата в ранчото.

Счел, че има кой да се грижи за Бенър, той си тръгна. Първо се отби в гостната да събере останалите каубойски неща — ласото, чифт кожени ръкавици, кончовите, шпорите, шапката.

Бенър чу вратата да се хлопва след него. Той дори не я беше погледнал преди да излезе, не беше казал довиждане, не беше й кимнал. Толкова ли е доволен да се освободи от нея? Беше ли лъжа всичко, което й каза миналата нощ? Или появата на Рос му беше напомнила за жената отвъд реката, единствената, която той наистина беше обичал. Тя не можеше повече да сдържа сълзите си. Те се събраха в ъгълчетата на очите й, и баща й ги видя.

Той седна отново на ръба на леглото и я прегърна.

— Моята малка принцеса! Още ли те боли?

Да, болеше я, но не с тази болка, за която си мислеше Рос. Тя се притисна в безопасното прикритие на ръцете и зарови нос в рамото му.

— Добре съм, татко. Радостна съм, че те виждам. Толкова ми липсваше. Кажи ми какво става в Ривър Бенд.

 

 

Рос стоя при нея през по-голямата част от сутринта, създавайки атмосфера далеч от подходящата за почивка. Той съвсем не беше идеалната болногледачка, но усилията му бяха трогателни.

По обяд я остави да подремне и се върна в Ривър Бенд. Когато Лидия и Мама разбраха какво се е случило, се развъртяха като два урагана. Преди да е изтекъл обедът, Мика и Лий бяха натоварени с храна и предупредени да внимават докато прекосяват реката. Въпреки ужаса й от водата, Лидия искаше да отиде Бенър, но Рос и Мама я убедиха, че салът не може да осигури безопасно преминаване и за да се предотврати друга катастрофа в семейството, е по-добре да си остане вкъщи. Рос я уверяваше, че Джейк се грижи добре за дъщеря им.

Щом видя, че момчетата благополучно пресичат реката, Рос пое към Ларсен. Трябваше да се консултира с инженери за строителството на нов мост, с метални подпори. Искаше да го започне колкото може по-скоро. Тъй като се боеше, че ако срещне доктор Хюит може да завърши това, което Джейк беше започнал, той пусна парите за операцията в пощенската му кутия.

 

 

Когато Лий почука на вратата на спалнята, Бенър решеше косата си.

— Бенър? — повика той.

Тя отвори веднага и той почти връхлетя вътре.

— Мислех, че си болна на легло — каза той бързо, докато тя и Мика се превиваха от смях.

— Болна съм, или по-точно бях. Но сега съм по-добре. Радвам се да ви видя.

— Вярно ли е, че онзи стар касапин те е оперирал? — попита неделикатно Мика.

— Наистина го е направил. Или така поне ми каза Джейк. Имам белег за доказателство. Искате ли да го видите? — подразни ги тя.

Двамата младежи, като знаеха приблизителното разположение на апандисита, се изчервиха до корените на косите си, и Бенър отново се разсмя.

— Не трябва ли да си в леглото? — попита Лий.

— Омръзна ми тази стая! — извика тя отегчено. Беше облякла рокля с цвят на праскова, част от чеиза й. Дантела в екрю обточваше V-образното деколте и се спускаше под китките й от камбановидните ръкави. Изчеткана коса блестеше като гарваново крило.

— Мисля, че нищо няма да ти стане, ако поседиш малко навън, на верандата — предложи Мика. Той погледна към Лий за мнението му.

— Можем да изнесем този люлеещ се стол навън. Ако седиш на стола, няма да ти е толкова горещо.

Очите на Бенър светнаха:

— Ще бъде чудесно!

Загрижеността им беше прекалена и комична, и след дълго стана досадна.

— Би ли махнал това одеяло от скута ми? — каза раздразнено, като отблъсна Лий, когато го обви около коленете й. — Нямам ревматизъм.

— Ако не кажем на Лидия и Мама, че сме се грижили за теб като за принцеса, ще ни се случи нещо — каза Лий оправдавайки се. Но като срещна бляскащия поглед Бенър, преметна одеялото през парапета на веранда.

— Старанията ви са забелязани и оценени както подобава. Простете ми, ако избухвам. Това е от дълготрайното седене вкъщи. Уморих се.

— Разбираме — каза Мика съчувствено. Той не познаваше някой друг, на когото са правили операция и гледаше Бенър с ново уважение.

— Благодаря за храната. Не знам как ще я изям всичката.

— Тя е също и за Джейк.

— Да, Джейк — сърцето й се разкъса, като си помисли за незаинтересоваността, която Джейк беше показал към нея тази сутрин.

— Като говорим за ядене, вече наближава време за вечеря — каза Лий.

— Така е — Бенър се усмихна отново. — Ще се чувствам по-добре, ако пресечете реката на този сал, за който слушах толкова много, докато е още светло. Надявам татко да не построи моста преди и аз да съм преминала със сала.

Момчетата се смееха, докато яздеха обратно. Щяха спокойно да докладват в Ривър Бенд, че Бенър може и да преживяла голямо премеждие, но си е същата — готова премине реката със сал. Тя все още седеше в люлеещия се стол, когато Джейк и тримата работници влязоха в двора и спряха конете до верандата.

— Какво правиш тук? — попита той без предисловие.

— Дишам чист въздух — отвърна тя. Джейк беше раздразнен, че тя седи пред тях облечена в рокля, която би обърнала сърцето и на най-стабилния мъж. Тя изглеждаше толкова дяволски женствена, досегаема, с кожа, блеснала от светлината на слънцето и коса, движена от бриза. Гаснещото на запад слънце образуваше ореол около главата й.

Мъжете й говореха с уважение, питаха я как се чувства. Ренди, както обикновено по-смел, се спусна от седлото и пристъпи на верандата с букет рози в ръце.

— Радвам се, че си излязла, Бенър. Тези рози едва са осмелили да покажат главичките си днес след онзи дъжд. Щях да помоля Джейк да ти ги даде. Сега мога сам да ти ги поднеса.

Бенър с удоволствие взе цветята. Тя ги поднесе към носа си и вдъхна мириса им:

— Благодаря ти, Ренди. Красиви са.

Тя го ощастливи с ослепителна усмивка, толкова силно действаща, че той преплете крака надолу по стълбите. Джейк стисна зъби.

Бенър прекрасно знаеше, че е красива като картина седнала тук, обвита в дантели и окъпана в слънчева светлина. Тя правеше нарочно така, за да го подлуди. Изглеждаше толкова уязвима, безпомощна и крехка като тези рози, които той трябваше да набере за нея.

— Утре ни чака тежък ден. Ще се видим на разсъмване, трябва да отидем в Ларсен за добитъка. — Явно управителят ги освобождаваше. Те повдигнаха шапки към Бенър и поеха. Копитата на конете им хвърляха нагоре бучки съхнеща кал.

Джейк слезе от коня, а Бенър се изправи. За първи този ден те се погледнаха право в очите.

— Как се чувстваш? — попита той.

— По-добре. Много по-силна.

— Безпокои ли те раната?

Тя поклати глава и тръгна към вратата.

— Ще сложа вечерята, докато се измиеш.

— Не трябва да го правиш, Бенър.

Тя ядосано се обърна към него:

— Изпратили са ни храна, достатъчна за цяла армия. Можеш да хапнеш и ти. — С това не особено вежливо продължение на поканата, тя влезе, тръшвайки вратата след себе си.

След малко Джейк нахълта в кухнята от задната врата. Беше се погрижил за Сторми. Атмосферата беше напрегната и враждебна. Бенър го погледна когато влезе, но не каза нищо. Той хвърли злобен поглед към сложените в средата на масата рози.

Напоследък беше прекарал толкова дълго в кухнята й, готвейки за нея, че се чувстваше вкъщи. Отиде до печката и си наля чаша кафе. Подпря се на мивката и отпи дълга глътка:

— Не забелязахме някакви сериозни щети от дъжда, въпреки, че земята е още влажна на сенчестите места.

— Утре ли ще докарате стадото?

— Да, но конете ще трябва да останат в Ривър Бенд докато построят новия мост.

— Е, — каза тя с въздишка — и без това сега не мога яздя.

— Не се шегуваше за храната — отбеляза той. Из кухнята се виждаха няколко кошници, покрити със салфетки.

— Ще ядем печено пиле тази вечер. Мика каза, че мама го е сготвила тази сутрин. Впрочем, тя пита за теб. Изпратих й поздрави и казах на Мика да предаде, че добре.

Когато го погледна в очите, той долови въпрос, само кимна и отпи от кафето си.

Кошниците съдържаха буркани със зеленчуци и плодове, желета, няколко хляба, кейк и сладкиши за чай, посипани със захар, както ги обичаше Бенър. Тя вече ги беше опитала — топяха се върху езика като масло. Само Мама можеше да ги приготви така! Но удоволствието й от вкусната храна се губеше от сдържаността на Джейк. Тя го разглеждаше изпод мигли. Той не беше свалил кончовите и те се мятаха отстрани, но там където бяха закрепени за краката, му прилягаха смущаващо точно. Тя си спомни как той я беше прегръщал предната нощ и стомахът й сякаш олекна докато гледаше тесния му ханш. Ядосана на себе си, че толкова живо си спомня това, което той очевидно беше забравил, тя подхвърли рязко:

— Можеш ли да си свалиш поне кончовите, преди да седнеш на масата.

— Безпокоят ли те?

Да, безпокояха я, но не по начина, за който той мислеше.

— О, остави ги. Не ме интересува.

— Не, не — каза той. Измъкна закопчалките и дръпна връзките около краката си. — Не искам да разстройвам принцесата.

Хвърли ги на пода до задната врата и се отпусна на стола. Бенър сложи ръце на кръста си и го погледна сърдито:

— Защо си толкова лош към мен? Нищо ли не означава за теб миналата нощ? Тези седмици не промениха ли нещата между нас?

Той я погледна недоверчиво:

— Аз? Ти дори не погледна към мен тази сутрин.

— Защото ти не ми обърна внимание. Ти си нервен и намусен. Държиш се така, сякаш искаш аз да изчезна.

— Почакай за минута — отвърна ядосано той. — Ти се държиш така, сякаш се срамуваш, че съм бил в леглото ти. Сигурен съм, че мислиш, че си омърсена, че Принцесата на Ривър Бенд е унижила себе си, като е спала до един наемен работник.

Очите й заблестяха от изпълнилата я ярост:

— О! — тя тропна с крак — Ти ме вбесяваш. Бих те убила за това, че си толкова глупав. Аз те обичам, Джейк Лангстън. Обичам те.

Сълзи, подобни на диамантчета, проблеснаха в очите й. Тялото й се разтрепери от вълнение, както стоеше изправена, с ръце, силно притиснати към хълбоците. Изглеждаше по-великолепна от всякога и желанието прониза Джейк като нажежено желязо.

С бързо движение ръцете му се стрелнаха напред, я хвана през кръста и я дръпна. Обгърна я и положи глава между гърдите й.

— Наистина ли, Бенър? Наистина? — гласът му прозвуча неравно. Той идваше от дълбините на душата му, проправяйки си път през годините загубени илюзии и отчаяние, безпомощност и горчивина, самообвинения и разкаяние.

Тя се наведе над него и го приюти в косите си, обви с ръце любимата глава и я притисна.

— Да, да. Сляп ли си, Джейк? Как може да не разбереш?

Той повдигна глава и пронизителните му очи изтръгнаха истината. Той я видя да проблясва в дълбините очите й. Обхвана главата й отзад, прокара пръсти по косата й, и я придърпа надолу за целувка, която сля душите им. Беше силна, почти груба страст.

— Бенър, Бенър. — Устата му се спускаше надолу. Тя се движеше гореща и влажна по кожата й. Той отвърза връзките на роклята й, и като отмести коприната, постави ръце върху гърдите й. Отдолу тя носеше камизола. Прозрачната материя не правеше нищо, за да скрие прелестите й. Гърдите й с тъмните си ореоли го привличай набъбнали под дрехата с дръзка покана.

Той я докосна, движейки ръцете си с жестове на благоговение, но твърде буйни, за да бъдат религиозни! Тялото й отвърна. Тя изви гръб и се отдаде на търсещите му устни. Те я облизваха, потъркваха, захапваха, притискайки се и целувайки с дивашка алчност.

Тя вдигна едното си коляно до ръба на стола и го притисна до слабините му, лекичко го разтърка, от което той едва не падна от стола. С леки удари на езика докосваше връхчето на едната й гърда и сякаш я разтърси мълния. Главата й падна на рамото му; косата й се разпиля по гърба. Тя беше така свободна и волна както ръцете, които разкопчаваха седефените копчета на камизолата й.

Той правеше магия с устата си върху гърдите й. Ръцете му се плъзнаха под дрехите и я обгърнаха. Той я придърпа по-близо и тя отвърна. Джейк захапа корсажа й със зъби. После я взе на ръце и я пренесе през сумрачната къща в спалнята, порозовяла от залеза.

Положи я на леглото с грижовност, която не отговаряше на начина, по който издърпа ризата и жилетката си и ги хвърли на пода. Обувките бяха изритани от краката. Той смъкна панталона си и легна до нея. Притисна прекрасното й тяло до своето.

Устните им се срещнаха в огнени целувки. Той я погали по тялото и повдигна края на камизолата. Бедрото й беше гладко под дланта му.

Бенър се извърна по гръб. Посегна за ръката му и я смъкна върху себе си, поставяйки дланта му върху нежната си женственост.

— Боже мой — прошепна той, като стисна очи. Почувства непреодолима нужда да признае малкото си прегрешение. — Онази сутрин…

— Да?

— Когато се събудих…

— Зная.

Той отвори очи и я посипа със сини искри:

— Знаеш? — тя кимна. — Кълна се, не го направих нарочно, Бенър. Предполагам, че просто съм посегнал към теб през нощта и…

Тя спря потока от думи, слагайки пръсти върху устните му.

— Защо не каза нищо?

— Мислех, че сънувам.

— И аз си мислех същото.

— А какво би станало, ако не бях болна и ти знаеше, че съм будна?

— Както сега, например?

— Да, както сега.

Ръката му се вмъкна между бедрата й. Те се разтвориха. Пръстите му започнаха да се движат. Той разтваряше и опипваше леко и нежно, докато я намери влажна топла. Тя въздъхна с неговото име. Пръстите му, плъзнали се в нея, бяха изкусни като езика върху гърдата й. Те я милваха, докато тя започна да се извива неспокойно, с крака обвити около неговите. Той се премести внимателно и се настани между бедрата й.

Очите й бяха замрежени, но се отвориха, когато той я прониза.

— Кажи ми, ако те нараня.

Тя кимна.

Той проникваше в нея бавно и дълго. Безкрайно.

Клепачите й се спуснаха. Чувствата бяха твърде буйни, за да ги сдържа. Джейк я изпълни, твърд и плътен, топъл и гладък. Движеше се. Галеше.

Ръцете се движеха сами върху бедрата и хълбоците му. Тя ги пъхна под дрехите му. Гладките му мускули настръхваха под дланите й, докато тялото му ритмично се движеше в нейното. Джейк стискаше зъби, за да не стигне върха толкова бързо. Гледаше лицето на Бенър, любуваше се на възторга, който съзираше в него. Той се освободи от угризенията, че е обладал неопитна девойка. Това беше жена, негова жена, движеща се с него, отвръщаща, извиваща се под него.

Очите на Бенър широко се отвориха и тя стисна гърби му. Извика името му в момент на паника, когато тялото й се стегна около неговото. Той проникна дълбоко, колкото можеше, добра се до самия вход на съкровеното.

— Да, да, да — повтаряше той, усещайки как тялото й се разтърсва.

Неговото собствено облекчение беше дълго, горещо и великолепно.