Сандра Браун
Горещо утро (21)

XX ГЛАВА

На следващия ден тя показа забележително подобрение — успя да седне подпряна на възглавницата. Не беше имала температура двадесет и четири часа. Нямаше загнояване около разреза. Тялото й се нуждаеше само от време, за да се възстанови.

— Мислиш ли, че можеш да станеш и да се пораздвижиш? — попита Джейк, като вземаше таблата със закуската от скута й.

Тя беше изяла пържените яйца с апетит.

Сега си мислеше, че ще се радва да се освободи от леглото. Но когато наистина беше дошло времето да опита да измъкне краката си и да види дали те все още я слушат, тя се поколеба. Чувстваше стомаха си невероятно зле. Да стане, да ходи, да се върне в леглото — това изглеждаше непосилна задача.

— Мислиш ли, че трябва? Какво каза доктор Хюит?

Джейк погледна настрани:

— Той, ъ-ъ-ъ, той не спомена за това. Но тази болка никога няма да премине, ако само лежиш.

Като сложи ръце на кръста, Джейк я погледна предизвикателно.

— Да не би да ти хареса гърнето?

Очите й блеснаха с познатата войнственост, която той се беше надявал да провокира.

— Добре, ще го направя.

— И аз мисля така — каза Джейк сухо, опитвайки се да прикрие самодоволството в гласа си.

Тя му хвърли още един убийствен поглед, като отметна завивките и извади краката си от леглото. Долната част на тялото й болезнено се възпротиви и тя се намръщи.

— Почакай Бенър, — омекна Джейк — може би насилвам? Да почакаме до утре.

Тя поклати глава. Лицето й беше бледо, но очите й светеха решително:

— Не. Прав си. Трябва да започна да използвам тези мускули все някога. Когато и да е, това няма да е лесно.

Тя беше стигнала края на леглото. Джейк с болка забеляза колко крехка и дребна изглежда тя с крака подаващи се изпод нощницата и боси пети, търсещи пода.

Той я прегърна през кръста.

— Облегни се на мен.

Тя плахо се облегна. Когато краката й намериха пода тя се изправи, поддържана от силната му ръка.

— Толкова съм слаба — въздъхна тя, когато стаята бавно се завъртя около нея. — Това е от дългото лежане.

— Можеш ли да направиш няколко стъпки?

Те се придвижиха заедно до вратата и се върнаха като Джейк се опитваше да нагоди широките си крачки към нейните малки стъпки. Тя се наклони към него, несъзнателно притискайки ръката му към гърдите си.

Това не остана незабелязано от него. Главата му се замая, когато усети формата на гърдите й върху себе си. Брадичката и носа му се потяха в разпилените й къдрици когато се навеждаше над нея, непрекъснато питайки д я боли.

Когато се върнаха до леглото, той й помогна да седне на стола до него.

— Можеш ли да поседиш тук, докато сменя чаршафите?

Тя му се усмихна победоносно:

— Да. Не е толкова лошо, както в началото.

Той задържа погледа й за миг и прибра един непокорен кичур зад ухото й преди да тръгне към гардероба за чисти чаршафи.

— Мислиш ли, че някога ще мога да стоя изправена! — Тя седеше прегъната на две.

Джейк смъкна чаршафите от леглото и застла чисти. Стаята изведнъж се изпълни с аромат на слънце.

— Разбира се, че ще можеш! Само да зарасне раната — той се усмихна, докато слагаше възглавницата.

— Глупаво е от моя страна, зная.

— Но е нормално.

Внезапно тя закри устата си с ръка, за да задържи смеха си.

— Какво смешно има? — попита той. Беше пъхнал възглавницата между брадата и гърдите си, борейки се с калъфката.

— Може би ще можеш да си намериш работа в някоя болница като медицинска сестра? Само че на половин ден, разбира се, така че да не пречи на каубойските ти задължения.

Той я погледна и пусна възглавницата.

— Позволявам ти да правиш подобни забележки само защото си в процес на оздравяване. Но веднъж само да се оправиш, ще видиш — заплаши я той нежно и й помогна да се върне в леглото.

Като се облегна на възглавницата, тя взе четката си за коса. Ръцете й уморено паднаха само след минута.

— Никога няма да мога да оправя тази плетеница.

— Искаш ли да ти помогна?

Джейк стоеше в другия край на леглото и гледаше как движи ръце над главата си. Беше толкова красива! А той почти я беше изгубил. Стомахът му се свиваше всеки път, когато си спомняше колко бързо стана всичко.

— Имаш ли нещо против?

Да има нещо против? Той си измисляше извинения, за да я докосне. Скоро четката започна да прави плавни движения в ръката му.

— Кажи ми, ако ти стане твърде неприятно.

— Хм, няма — въздъхна тя.

— Скубя ли те?

— Мъничко…

Косата й беше мека, буйна, разкошна. Той искаше да зарови лице в нея, да й шепне нежно в гъстите, черни като нощта коси и да изрази всичко, което беше в сърцето Всяко дръпване с четката беше като любовна ми Ръцете му, привикнали да опъват телени мрежи, да докосват крави и да връзват телета, бяха нежни като майчини ръце. Тя усещаше дъха му на врата си, когато събираше косата нагоре с четката, прокарваше я през нея и я оставяше да се спусне надолу. Тя уморено се отпусна на гърдите му.

— Спи ли ти се? — промърмори той.

— Не. Приятно е да се отпусна.

Всяка клетка на тялото му беше будна. Бедрото й се притискаше до неговото. Дори под широката нощница той можеше да различи деликатните й форми. Копнееше да я обгърне и да положи ръце на гърдите й. Всеки път когато тя поемаше дълбоко дъх, памучната нощница се повдигаше възбуждащо. Той жадуваше да я докосне, да я гледа, да вкуси сладостта й.

Усети възбуда и остави четката на нощната масичка. Придърпа я към себе си и потопи лице във великолепие на косата й. Затвори очи, усещайки как чувствата преминават като спазъм през него. Искаше я. Искаше да бъде нея. Да я люби.

Ръката му се плъзна по тялото й. Тя отпусна глава на рамото му и вдигна лице към неговото. Устните им се срещнаха. Кратко, много кратко.

После с огромно усилие той я отстрани и стана от леглото.

— Косата ти изглежда наистина красива сега, Бенър.

— Благодаря. — Гласът й беше слаб. Тя не можа да прикрие разочарованието си. За миг беше помислила, той ще я люби. Имаше някаква нова нежност в докосването му, в цялото му отношение към нея, различно преди. Тя искаше да го задържи, докато не беше изчезнало. С женската си интуиция усещаше, че под грубата външност се крие болката от дълбоко нараняване, преживяно в младостта. Той беше способен да обича, но не искаше да рискува. Пазеше се да не покаже пред другите любовта си. Но имаше пукнатини в стената, с която се бе обградил. Бенър щеше да опитва всяка от тях, като успее да премине, да проникне зад тези неспокойни сини очи.

— Къде отиваш? — попита тя меко, когато се насочи вратата.

Той се обърна и я погледна с копнеж. Тя лежеше на главницата с коса, разпиляна като тъмно мастило върху чаршафите. Очите й бяха влажни.

— Вече си елегантна — той прокара ръка по лицето си — а аз още не съм се избръснал.

— Направи го тук — предложи спонтанно тя.

— Какво?

— Избръсни се тук — тя посочи към шкафа с тоалетната масичка.

— Бенър, — каза той навел очи — не мога.

— Защо?

— Защото, ъ-ъ-ъ… — той търсеше основателна причина — защото няма нищо особено в бръсненето, ето защо.

— След като няма нищо особено, защо не искаш да гледам?

— Нямам нищо против да гледаш. Но…

— Е?

— О, по дяволите! Ако това ще те направи щастлива…

Той излезе, а тя си легна, усмихвайки се самодоволно. Когато се върна, носеше легенче, четка, бръснач и пешкир.

— Надявам се, че разбираш какви затруднения си създавам, за да те забавлявам — промърмори той. Постави принадлежностите си за бръснене на тоалетната масичка и отиде за кана гореща вода от кухнята.

— Не мисли, че не го оценявам — извика тя след него.

Той измърмори нещо, но тя не можа да долови друга дума, освен „хлапе“. Намръщен, Джейк донесе гореща вода и я наля в порцелановата купа за миене. Нарисуваните на нея жълти рози привлякоха вниманието му.

— По-добре не казвай на никого, че съм се бръснал от купа с нарисувани цветя.

— Устата ми е запечатана.

Очите й коварно просветнаха. Това беше знак за оздравяване и единствена причина, поради която Джейк се съобразяваше с нейните прищевки. Тя се поправяше с всеки изминат час. Измъченото от болка и трескаво бълнуване тяло вече дишаше спокойно.

Тя го гледаше как откопчава първите няколко копчета на ризата и подпъхва яката навътре.

— Защо не свалиш ризата си?

Той потопи четката във водата, след това в легенчето със сапун за бръснене и започна да разбърква гъста пяна.

— Защо не си гледаш работата? — Той положи пяна върху бузата си и я размаза с четката, докато покри цяла долна половина на лицето си. — Правил съм това с години без да имам нужда от инструктор.

— Помислих си, че може да накапеш, или нещо такова.

Точно когато го казваше, една капка пяна капна ризата му. Той изруга, взе пешкира и я изтри.

— Не трябва ли да наточиш първо бръснача? — попита тя.

Той не й обърна внимание. Като наклони главата на една страна, прокара острието по бузата си. Изми го в купата с вода и премина втори път.

— Очарователно е!

— О, да, очарователно е — каза той с насмешка. Когато долната част на лицето му беше чисто избръсната, той посегна отново към четката и се насапуниса надолу по врата. Наклони главата си назад, постави острието гърлото си и го прокара нагоре към адамовата ябълка.

— Джейк?

— Хм?

— Би ли казал, че твоят член е по-голям, отколкото на повечето мъже?

— Гадост! — бисерни капчици кръв се появиха шията му. Той се обърна към нея. — Ужасно е да питаш един мъж такова нещо, особено когато държи бръснач до гърлото си.

— Просто сега ми дойде на ум.

— Е, може би не трябва да казваш всичко, което ти дойде на ум. Помисляла ли си въобще за това?

— Е?

— Не е твоя работа! — той се обърна към огледалото и взе пешкира, за да спре струйката кръв. — Такъв въпрос да задава неомъжена млада дама! Или дори омъжена! Къде въобще си чула тази дума?

— Не се ли казва така?

— Понякога, но откъде ти… Не, нека да отгатна, — каза той като вдигна ръце с дланите навън — от Лий и Мика. Да?

— Веднъж се приближих зад тях, когато се облекчаваха в гората. Мисля, че те сравняваха…

— Не го казвай отново.

— Дотогава мислех, че всички са еднакви. Предполагам, че е като с женските гърди. Някои просто са естествено по-големи от други.

— О, господи! — лицето на Джейк придоби болезнено изражение.

— Какво става с теб? Нали между нас няма тайни?

— Очевидно не — той привърши бръсненето и започна да плиска вода на лицето си.

— Нашето съжителство едва ли съответства на законите на приличието. Иначе би си помислил сериозно преди да спиш до мен гол.

Той вдигна глава и без да обръща внимание на водата, която капеше на пода, я погледна изумен.

— Винаги ли спиш така?

— Откъде знаеш как спя?

— Видях те.

— Кога?

— В нощта след операцията.

— Мислех, че си обезумяла от температура и болка.

— Не чак толкова. Мислиш ли, че няма да усетя, че гол мъж се вмъква в леглото ми?

Той се обърна отново към тоалетната масичка и взе пешкира. После го хвърли настрани, оправи яката си и започна да закопчава ризата си.

— Нямам намерение да обсъждам това с теб.

— Никога преди не бях виждала съвсем гол мъж. Не си ли очаквал да проявя любопитство?

— Предполагам. Но беше по-добре да не ми го казваш.

— Защо? Ти си първият гол мъж, когото виждам.

— Ще престанеш ли да го повтаряш?

— Е, не се ядосвай толкова. Ти също си ме вижда гола.

Той й се закани с пръст и каза строго:

— Само защото беше необходимо, Бенър. Асистирах на доктора.

— Разбирам, — каза тя като наведе очи — но аз не те съм преследвала, за да ти сваля дрехите. Когато се събудих и извиках, не знаех, че ще дойдеш тук съвсем гол.

— Винаги спя така! — извика той, оправдавайки се.

Тя подложи ръце под главата си, подпря се на възглавницата и се усмихна с усмивката на котката от приказката, току-що погълнала канарчето.

— Наистина ли?

Джейк беше вбесен, че се хвана. Беше й казал това, което тя искаше да знае. Победоносният блясък в очите й беше също толкова съблазнителен, както и отпуснатата поза. За да запази достойнството си, той трябваше да смачка нейното самодоволство. От ядосано, изражението му стана арогантно. Той пристъпи напред, оглеждащ тялото й.

— Не можем да оставим незадоволено любопитството ти, нали?

— Какво имаш предвид? — попита тя, като любезността й отстъпи място на неловката предпазливост.

Очите на Бенър се разшириха от удивление, когато той разкопча колана си. Тя облиза устни.

— Почакай една минута.

Той замълча.

— Защо?

— Какво правиш?

Той се усмихна и твърдите му силни пръсти продължиха да работят върху копчетата на панталона.

— Разкопчавам си панталона.

Тя седна. Любопитството й се беше изпарило.

— Почакай, Джейк!

Той разкопча и последното копче.

— Ти искаше да ти отговоря на въпроса, нали?

— Аз…

— Е, ето и отговорът.

Тя стисна очи, когато ръцете му тръгнаха отново.

— Не, не винаги си точа бръснача преди да се бръсна. Само когато има нужда. Обикновено един път седмично.

Тя бързо отвори очи. Той спокойно напъхваше ризата си в панталона. Обзе я огромна ярост.

— Някакви други въпроси?

— Ти,… ти…

Той подсвирна:

— Е, недей да се сърдиш толкова, Бенър. Не забравяй, че се нуждаеш от почивка.

Той улови възглавницата, запратена към главата му, и се запъти към вратата.

Гръмкият му смях заглуши яростния й вик.

 

 

— Чук, чук. Ще получа ли възглавница в лицето, ако вляза да видя как си?

Той се беше погрижил за Сторми, беше донесъл дърва и сега печката в кухнята бумтеше.

— Не.

Очакваше да я завари намусена, но когато се приближи към леглото не забеляза тя да си спомня за недоразумението. Само въздъхна, като че ли нещо я измъчваше.

— Какво има, Бенър?

Тя завъртя глава.

— Знам, че звучи глупаво, но раната ме сърби ужасно.

— Сърби те? Това вероятно означава, че заздравява. — Той млъкна за секунда, но все пак твърде дълго, за да остане незабелязано. — Дали не е по-добре да я погледна?

Тя доверчиво вдигна очи към него:

— Както прецениш, Джейк.

Той отдръпна одеялото и чаршафа. Когато видя дребната й фигура само в нощница, която очертаваше формите й, гърлото му се сви. Той се изкашля шумно.

— Искаш ли да ъ-ъ-ъ…?

Той направи описателно движение с ръце и се обърна с гръб.

Бенър оголи раната.

— Готово — каза тя тихо.

Джейк се обърна. Очите му се задържаха върху превръзките без да срещнат нейните. Колкото можеше по-нежно, той отстрани бинтовете.

Бенър въздъхна.

— Причиних ли ти болка?

— Не. — Тя гледаше надолу към розовата линия, пресечена от шевове. — Чак сега осъзнах, че наистина съм била разрязана. — Затвори очи и преглътна тежко, борейки се с отвращението, което я разтърси. — Толкова е грозно.

— В сравнение с някои рани, които съм виждал да зашиват, Хюит го е направил майсторски. — Той внимателно опипа областта около разреза. Не намери следи от подуване или зачервяване. — Виж тези мънички ивици от здрава кожа. Това е, което те сърби. Заздравява нормално.

— Изненадана съм, че доктор Хюит не дойде да ме види. Не смяташ ли, че е малко странно?

Джейк реши, че не е нужен толкова голям бинт и го замени с парче мека марля, която докторът беше оставил. Когато свърши, се изкашля смутено:

— Бенър, трябва да ти кажа нещо.

Тя гледаше косата му, която отразяваше светлината от лампата като слънце. Тя можеше да почувства дъха докосващ леко корема й.

— Какво?

— За доктора.

— Да?

— Доведох го тук под дулото на пистолета. — Устните й леко се разтвориха, но тя остана безмълвна. Джейк почувства нужда да й разкаже подробностите. — Той се съгласи да дойде едва когато му казах кой е пациентът. Но след като те прегледа и постави диагнозата стомашна треска, той беше готов да те натъпче с лауданум.

— Не е искал да ме оперира?

— Не до момента, докато не извадих пистолета и не го заплаших, че ще го убия, ако не го направи.

Тя сложи ръце на гърдите му. Ако досега не се беше влюбила в него, щеше да го обикне сега. Дължеше му живота си. Той покри ръката й със своята и я притисна към твърдата извивка на гърдите си.

— Този проклет шарлатанин нямаше намерение да направи нищо, щеше да те остави да умреш, и да утешава родителите ти след това — каза Джейк напрегнато и очите му станаха твърди и студени при спомена.

— Когато свърши, измъкна се като опосум. Не ми даде никакви указания за възстановяването ти, защото мислеше, че няма да има такова.

— Но ти направи всичко?

Очите му потънаха в нейните:

— Да.

— Докторът може да те обвини по-късно за това, Джейк.

— Нека да посмее само! Ще направя отново същото. Щях да го убия, ако не се беше съгласил.

Очите й се напълниха със сълзи.

— Ти си създаде всичките тези неприятности, за да ме спасиш, Джейк.

Като взе лицето й в ръце, той се вгледа в него, поглъщайки всяка любима черта.

— Не бих те оставил да умреш. Бих дал собствения си живот, за да те спася.

И подчинявайки се на жаждата, която го измъчваше от дни наред, той притисна уста към нейната. Езикът му проникваше в устата й на бавни, нежни тласъци, които превръщаха усещанията й в хаос. Той сключи ръце около ата й. Притискаше я все по-дълбоко във възглавницата покри горната част на тялото й със своето. Тя усещаше с гърдите си натиска на неговите гърди. Пулсиращият ритъм на сърцето му отекваше в нейното.

— Бенър, Бенър — шепнеше той във врата й — не мога да ти позволя да умреш. Нуждая се от теб.

Те се целунаха отново буйно, като притискаха силно уста, докато останаха без дъх. Джейк повдигна глава погледна сочните й устни и се усмихна. Това беше уста предназначена да дава и да получава страстни целувки и той нямаше намерение да се отказва.

— Забравих да те питам дали си гладна… — Той взе кичур от косата й, който се нави около пръста му така естествено, както невидими нишки се увиваха около сърцето му.

— Умирам от глад. Ще получа ли малко истинска храна тази вечер?

Той стана от леглото и се запъти към кухнята:

— Гореща супа.

— Джейк? — той се обърна. — Не искам доктор Хюит или който и да било друг да се грижи за мен. Ти се справяш чудесно.

Очите му се изпълниха с вълнение, но той само кимна с глава преди да излезе.

След тази нощ всичко се промени. Те не криеха чувствата си един от друг. Той я целуваше, но ласките не отиваха по-далеч от това. Нито един от тях не предложи да спят заедно. Времето да се любят не беше настъпило, но приближаваше. И двамата го знаеха. Междувременно те изчакваха, а желанието продължаваше да се натрупва.

Всяка сутрин той й даряваше по една целувка. Когато се приближаваше до леглото, тя протягаше ръка за неговата. Вечер сядаше на стола и четеше книгите за развъждане на добитък, които беше поръчал от Форт Уърт. Тя шиеше калъфки за столовете, с които се надяваше да обзаведе дневната.

— Джейк? — той вдигна глава — интересна ли е книгата?

— Не, ако вместо това мога да си говоря с теб.

— Не искам да те разсейвам.

Той буйно се засмя.

— Мис Коулман, ти ме разсейваш месеци наред.

Тя се изчерви.

Той затвори книгата и я остави настрани. Беше надвечер. Тя на два пъти успя да отиде до кухнята и върна, държейки се изправена. Имаше само неприятни усещания в корема при по-резки движения.

— Кога си се научил да четеш? — попита го тя. — Не се обиждай, моля те, но повечето каубои не могат.

Той се усмихна:

— Това е заслуга на Лидия. Тя започна да учи Анабет, докато пътувахме по време на преселването. После Анабет реши, че и аз трябва да уча.

Очите му се отправиха към прозореца, докато си спомняше усърдието, с което сестра му беше учила него и другите, обърканите комбинации, които те правеха с думите.

— Отначало си мислех, че е загуба на време, но тя ми напомняше, че Рос знае да чете. Всичко, което правеше Рос исках да правя и аз.

— Защо отиде при нея?

Въпросът беше толкова далеч от контекста и беше зададен с такъв разстроен глас, че той бързо обърна глава:

— При коя?

— При онази, Уоткинс. Защо ме остави в хотела след чудесния ден, който прекарахме заедно и отиде при нея?

Той беше едновременно объркан и уплашен от сълзите в очите й. Коленичи до леглото и взе ръцете й.

— Видяла си ме да излизам?

— Да.

— Не отидох за това, което мислиш, Бенър.

— Каква друга причина може да накара един мъж да промъкне в публичен дом посред нощ? Можеше да правиш това с мен. Само трябваше да поискаш.

— Шт, шт, Бенър. Не, не можех. Не тогава. Не беше редно.

— А беше ли редно с проститутка?

— Чуй ме — каза той убедително, като разтърси ръката й. — Мика и Лий се върнаха и аз се събудих. Мика ми каза, че е видял Грейди Шелдън в „Райските градини“. Безпокоеше ме, че той е в града. Бях го предупредил да стои далеч от теб. Всичко, което знаех, беше, че те е последвал във Форт Уърт и планира да те отвлече. Отидох при Присила, за да видя дали не мога да открия какви са намеренията му. — Той реши, че е по-разумно да не й казва, че Присила и Грейди поддържат толкова близко приятелство.

— И това беше единствената причина? — попита рязко тя — не си ли…

Той положи ръка на косата й, и тя изпълни шепата му.

— Не, не съм.

— Но на другата сутрин тя се държеше сякаш… е ти знаеш.

Устните му се разтегнаха от раздразнение.

— Каквото и да е казала, е било лъжа. Тя иска да те нарани, за да ме върне към себе си.

— Мислех, че сте приятели.

— Не такива, каквито мислиш. Казвал съм ти и преди, че не спя с Присила.

Тя усукваше една изтеглена нишка от одеялото.

— Грейди каза, че момичетата в публичните домове говорят за теб. Че си легенда.

Той показа задоволството си с усмивка. Но кога видя развълнуваното й изражение, лицето му стана сериозно.

— Бенър, не съм бил с друга жена от онази нощ, когато ти дойде при мен в конюшнята.

— Истина ли е това? — попита тя с хриплив шепот. Той поднесе ръката й към устните си и целуна дланта й. Устните му се движеха по нея, докато изричаше:

— Трудно е за вярване, но се кълна, че е истина.

— А сега ще продължи ли онова, което стана онази нощ?

— Зависи от теб — каза той тихо. — Как искаш ти?

— Никога не съм го крила, Джейк.

Той изучаваше пода между обувките си. Преди няколко дни, когато тя беше пред прага на смъртта, беше осъзнал, че не само физическото желание е това, което го държи в мъртва хватка. Той копнееше да се потопи в тялото й, да, но искаше също да слее сърцето си с нейното.

Отдавна беше престанала да бъде за него дъщерята на Рос и Лидия. Тя беше Бенър. Жена, жената, от която той имаше нуждаеше, която щеше да запълни празнотата в душата му. Ако имаше някой, който можеше да го излекува от цинизма и горчивината, то това беше Бенър. Той беше уморен да се бори със себе си. Тяхното съвместно бъдеще беше вече предопределено, въпреки че само той знаеше това.

Когато я погледна отново, той се усмихна.

— Искаш ли баня в леглото?