Сандра Браун
Горещо утро (16)

XV ГЛАВА

Дори уискито имаше неприятен вкус. Къде беше топлият пламък, който искаше да усети в стомаха си? Къде е замайването, което винаги изпитваше в края на пътя?

Не, никакво удоволствие не носеха чашите уиски, които беше обърнал. Дори не се беше напил, въпреки че нямаше нищо против да падне мъртвопиян.

Но сякаш беше безчувствен към всички ефекти на питието. Ако не беше сигурен, щеше да помисли, че Присила го е разредила. Но всички каубои знаеха, че в „Райските градини“ може да се намери най-хубавото и силно уиски и най-студената бира.

Хората започнаха да прииждат. Мъжете влизаха в двореца на удоволствието сами, на двойки или групички и изпълваха празните зали и гостните. Полилеите бяха забулени в облаци дим. Пианистът свиреше весели мелодии. Момичетата ставаха все по-дружелюбни и с всяка изминала минута дрехите им намаляваха. Те се разхождаха между посетителите, достъпни за всеки, усмихваха се грациозно и съблазнително, както ги беше учила Мадам.

Джейк трябваше да признае, че са привлекателни. Някои от тях бяха хубавички и сладки. Други — философски настроени, тъй като знаеха всичко за света, а това, което не знаеха нямаше значение. Имаше проститутки за всеки вкус.

Той отпи нова глътка, но всичко, което усети беше парване в гърлото. Струваше му се, че трябва да поиграе покер, но всъщност не му се искаше. Така че, за да минава времето, той просто можеше да се облегне на бара, да продължи да пие и да се надява, че уискито скоро ще му подейства и ще престане да мисли къде и с кого всъщност иска да бъде.

Пред него се плъзна Шугар Далтън:

— А, Джейк, здравей.

— Здрасти, Шугар.

Тя изглеждаше по-нервна от последния път, когато я беше видял — вечерта преди сватбата на Бенър. Лицето й беше подпухнало. Неумело сложения грим зле прикриваше следите от разпътния живот и умората около устата. Но по някакъв жалък начин, очите й бяха мили както винаги. Говореше се, че се отнася с клиентите с майчински любяща нежност.

— Едно питие, Джейк?

Той тъкмо си беше изпил чашата, но прие поканата, защото знаеше, че момичетата получават процент за всяко питие, което клиентът поръча в тяхно присъствие. За Шугар конкуренцията на по-младите и хубави момичета сигурно беше голяма.

— Ще пийнеш ли едно с мен?

Тя знаеше, че я наблюдават, но твърде много й се искаше да пийне, за да му откаже. Като се наведе над бара, тя прошепна на бармана:

— Налей ми от същата бутилка като на него, а не от тази, която Мадам Прис държи тук за нас. — Тя бързо обърна развълнувани очи към него:

— Как си?

— Не мога да се оплача.

— Какво правиш в града? Не замина ли в Източен Тексас? — Тя отпи глътка уиски, подържа я в устата, дълго опитвайки вкуса, преди да преглътне.

— Тук съм, за да купувам добитък. Започваме да създаваме кошара.

Тя се усмихна открито:

— Това е хубаво, Джейк. Наистина хубаво. Радвам се за теб.

— Благодаря. Аз не съм собственик, а само управител.

— И все пак е чудесно. Радвам се, че си намерил добра работа. Кога пристигна?

— Днес следобед.

Бяха отседнали в хотел „Елис“. Ако беше сам с момчетата щяха да се настанят по-скромно. Но Джейк се отпусна и нае стаи в „Елис“ както за безопасността на Бенър, така и за нейно удобство. Той, Мика и Лий бяха в стая, свързана с нейната. Бяха на третия етаж.

— Погледни, Бенър, тук има балкон — беше казал Джейк, разтваряйки завесите. Прозорецът беше с изглед към улица „Трокмортън“, една от най-оживените в града. Той се надяваше, че потокът от пешеходци и преминаващи кабриолети и омнибуси, теглени от коне ще я впечатлят.

Тя просто кимна и леко се усмихна:

— Да, хубаво е, Джейк. Благодаря ти.

Бяха разменили само няколко думи, откакто напуснаха лагера рано сутринта. Тъй като Мика и Лий все още следяха реакциите на Джейк след измъкването си предишната нощ и се чудеха какви ли последствия ще има, те представляваха омърлушена група, когато влязоха във фоайето на хотела тази вечер.

Бяха изминали дълъг, прашен път и нямаха твърде представителен вид за чиновника на рецепцията. Държането му забележимо се подобри, когато Джейк спомена името на мистър Кълпепър, брокера на добитък, както и фактът, че Джейк предплати за две нощи в брой с парите, които беше взел от Рос за разноските по пътя.

Сега, с глава пълна с дим и шум от „Райските градини“, Джейк осъзна, че не иска да бъде тук. Беше му се струвало, че не може да дочака да излезе от тази разкошна хотелска стая към обществото, което най-добре познаваше.

— Дръж и двете врати заключени през цялото време. Не отваряй на никого, освен на мен и момчетата — беше инструктирал той Бенър преди да тръгне.

Лий и Мика споменаха, че излизат из града и ще вечерят навън. Джейк се беше погрижил вечерята на Бенър да бъде сервирана в стаята. Той дори не искаше тя да се храни долу в гостната на хотела.

— Вече ми го каза сто пъти. Разбрах.

Тя стоеше до прозореца, гледайки през него като затворник в килия. Ако се съди по начина, по който го каза, Джейк трябваше да признае, че е така.

— Всичко, което искам, е да се изкъпя и да си легна!

— Добре тогава — каза той, внезапно загубил желание да излиза. — Довиждане.

— Довиждане.

Тя изглеждаше толкова посърнала и тъжна, че той почти беше готов да остане с нея. Но още преди да си го е помислил, се втурна навън.

Сега се питаше какво, по дяволите, прави тук. Въпреки че Бенър почти не разговаряше с него след това, което се случи миналата нощ, той предпочиташе нейната компания пред тази шумна тълпа. Предпочиташе да гледа нейното лице, дори и сърдито, пред всяка от тези боядисани проститутки, които се разхождаха покрай него с приканващи, прелъстителни очи.

Шугар беше изпила питието. Джейк й се усмихна.

— Има две момчета с мен.

— Къде са? — попита тя. Независимо от мрачното си настроение, Джейк се засмя:

— Събират кураж навън, предполагам. Утре ще има много работа, така че им казах да ограничат развлеченията си до стрелбищата. Ще ги доведа утре вечер и ще ти ги представя.

Тя сложи ръката си върху неговата:

— Благодаря, Джейк. Ценя това — погледът й стана още по-топъл и тя стисна ръката му. Това беше предложение, направено с надежда.

Ъгълчетата на устните му се отпуснаха надолу и поклати отрицателно глава.

— Не искам да пилееш ценното си време със стар скитник като мен. Иди си намери някой богат клиент.

Той деликатно се беше отказал, а тя беше достатъчно деликатна да приеме отказа му по същия начин.

— Един ден някой от тези клиенти може да се влюби в мен.

— Не се съмнявам.

— И да ме измъкне оттук. Далеч от нея — добави тихо тя и обърна глава към портала, който отделяше игралните зали от бара. Присила стоеше с една ръка на кръста, а с другата държеше разперено алено ветрило. Когато тя тръгна напред, Шугар се отдръпна от бара.

— Чао, Джейк. И благодаря.

— Един момент — спря я Присила, когато Шугар минаваше покрай нея.

Тя погледна старата проститутка с дълъг, безмълвен, укорителен поглед, после силно я удари по бузата. Звукът от плесницата спря всички други шумове в стаята. Джейк бързо се изправи, готов да защити Шугар, но Присила му отправи поглед, остър като кинжал, за да посмее той да се намеси. И той не го направи, тъй като това би утежнило положението на Шугар след като си тръгне.

Шугар покри бузата си с ръка и попита тихо:

— За какво беше това?

Всъщност, беше заради нежното изражение, което Присила забеляза по лицето на Джейк, докато гледаше към Шугар и за леката целувка, която той беше положил на устата й. Но тя каза:

— Имаш дупка на чорапа. Качвай се горе и не се връщай повече тази нощ.

— Но аз имам нужда от пари — жално се обади Шугар.

— Чу какво казах — каза студено Присила, като избягваше любопитните очи, наблюдаващи сцената.

Шугар се измъкна от стаята и се качи горе. Присила смръщи вежди към пианиста и той веднага поднови музиката. Тогава студените й като бръснач очи се плъзнаха обратно към Джейк и тя се приближи към бара.

— Омръзна ли им вече на Коулманови?

— Ти си същинска кучка.

— Прав си. Това е част от работата ми.

— Тази част, която ти харесваш най-много, струва се.

— Ти знаеш добре, Джейк — каза тя прелъстително. — Знаеш коя част най-много харесвам.

— Защо удари Шугар?

— Трябва да държа момичетата изкъсо и винаги на линия.

— За един скъсан чорап. Какво ти е направила бедната стара Шугар?

— Бедната стара Шугар ли? Много долари, когато е много пияна да задоволи и пет похотливи каубоя.

— А това е всичко, с което се съобразяваш, нали? Парите.

— Е, и с някои други неща, ти знаеш…

Джейк с отвращение поклати глава:

— Както казах, ти си кучка.

— Ще отговориш ли на въпроса ми или не?

Това беше позната почва и Джейк се почувства по-добре. Да спори с Присила беше едно от нещата, които той най-много обичаше, защото тя си заслужаваше ударите, които той й нанасяше.

— Тук съм да купувам добитък за Коулман.

— Значи нещата са се уредили.

— Да — той допи уискито си, но не си поръча друго.

— Празнуваш?

Той сви рамене.

— Не можеш ли да намериш нещо по-добро от Шугар? — Присила пристъпи напред, уверявайки се, че той вижда изложените й гърди в пълния им блясък.

Червеният сатен стягаше добре талията й и повдигаше гърдите й, докато те се полюляваха, преливащи над черното деколте. И Джейк разбра. Всеки детайл беше предназначен да съблазнява, да изпълнява желанията на всеки мъж тук. Освен неговите.

— Според мен, всички проститутки си приличат — каза проточено той.

Очите на Присила се присвиха от злоба. Той беше изненадан, че тя не издра лицето му с ужасно дългия си маникюр. Самообладанието й беше възхитително. Вместо да избухне, тя измърка нежно:

— Защо, Джейк, случило ли се е нещо, скъпи?

Тя спусна ръце по тялото му към цепката на панталона.

— Няма ли да вземеш някое от моите момичета?

Той спокойно отмести ръката й:

— Не, не тази вечер.

В този момент той реши. Защо си губи времето тук? Трябваше да види Бенър. Не е типично за нея да изглежда така мрачна и безмълвна. Той не познаваше това настроение у нея и то го плашеше. Предпочиташе тя да се бори с него, вместо да вижда този мрачен, безнадежден израз на обикновено оживеното й лице. Защо я беше оставил сама? Тя не трябваше да е сама в хотелската стая, особено в този град.

— По-добре да се върна в „Елис“ да проверя Бенър.

Той дори не осъзна, че е казал на глас мислите си, докато Присила не повтори:

— Бенър?

— Дъщерята на Коулман. Казах ти за нея. Тя дойде с мен да купуваме добитъка.

Той разсеяно бъркаше в джобовете си да плати на бармана.

— Съпругът й с нея ли е? — попита Присила, за да се увери в това, което Дъб й беше казал.

— Съпруг? О, не. Тя не се омъжи. Това… ъ-ъ-ъ… отмени се — той хвърли монетите. — Довиждане, Прис.

Тя го гледаше как се отдалечава със смесено чувство на разочарование и яд. Джейк не приличаше на себе си. Когато й казаха, че е тук, тя бързо излезе. Беше изненадана, че не го намери нито на масите за покер, нито в някое от леглата на горния етаж — и двете щяха да бъдат нещо нормално, а го завари да пие сам. Шугар беше с него. Това не беше нормално. А Присила разбираше от хора, особено когато се държаха нехарактерно. Никога човек не знаеше кога песъчинката може да се превърне в перла, осигуряваща оръжие за шантаж. Момичето на Коулманови е с Джейк? Пътува с него? Интересно. Присила обеща да се запознае с Бенър Коулман. Искаше да види как изглежда дъщерята на Лидия, която беше заинтересувала Джейк.

Тя видя как той преминава портала. Точно в този момент той се сблъска с човека, пресичащ хола. Явно непознатият беше спечелил на масата за покер. Той бе навел глава и си броеше парите. Затова не видя Джейк.

Искрицата враждебност, проблеснала за момент между тях, нямаше нищо общо със сблъскването и другият отстъпи назад, сякаш беше видял призрак. Джейк автоматично посегна към пистолета си, въпреки че не го извади. Даже от другия ъгъл на стаята, Присила успя усети омразата между тях. Тя познаваше този израз лицето на Джейк. То беше твърдо и затворено. Очите бяха неумолими и студени като замръзнали езера.

Непознатият се отмести пръв. Той направи няколко крачки встрани и забърза към бара. Присила видя в очите на Джейк го проследиха, след това се завъртя пети и изскочи навън.

Присила усети как всеки нерв в тялото й се отпуска! Едва сега разбра колко напрегната е била, защото мислеше, че Джейк ще го убие на място. Само това й липсваше Още едно убийство и религиозните фанатици щяха отново да се изсипят на главата й. Тя лениво започна да си вее с ветрилото, намалявайки временното напрежение. Все пак, вечерта обещаваше да бъде забавна. Джейк определено се интересуваше от този човек. А това, което представляваше интерес за Джейк, интересуваше и нея.

Знаейки, че изглежда съблазнителна, тя се приближи до мъжа, който тъкмо си беше изпил питието и си поръчваше друго.

— Здрасти — гласът й беше игрив като очите й.

Той обърна глава и не можа да реагира веднага. Очите му се разшириха, обхождайки надолу тялото й след това се върнаха към гърдите.

— Е-е, здрасти.

— Никога не съм те виждала преди.

— Никога не съм идвал тук преди. Не съм знаел какво изпускам.

— Видях, че спечели много. Джобовете ти са претъпкани.

Тя посочи с ветрилото към издутите му джобове, но го погъделичка не само там.

— Предполагам, че си струва да похарча част от тях за някого. За някоя красива като теб — прошепна той.

Присила се усмихна самодоволно и с един удар затвори ветрилото.

— Казвам се Присила.

Очите му отново се разшириха:

— Ти си Присила?

— Чувал ли си за мен?

— Няма мъж в щата, независимо на каква възраст е, който да не е чувал за теб.

Тя се усмихна:

— Разочарован ли си?

Той се обърна изцяло към нея и прокара лакът през пищния й бюст.

— Това трябва да се провери, нали?

— Сто долара — тя махна невидимо боклуче от ревера му.

Той подсвирна:

— Много е.

Присила лекичко подраскваше с маникюра си долната му устна.

— Заслужавам си го.

Тя беше нарушила собствените си правила. Един мъж трябваше да е бил редовен клиент дълго преди тя да се заеме с него лично. През това време тя научаваше семейното му положение, имената на децата му и прислужниците му, какво работи, към коя църква принадлежи, какво обича да яде и пие и по колко, какви пури предпочита, с какво се занимава в свободното си време, какво обича да прави в леглото, къде си държи парите и колко са.

Но това беше изключение и то заради Джейк. Той държа странно и имаше нещо против този човек. Тя ще да свърши работата си, за да узнае какво е то.

— Е?

Той бръкна в джоба си и извади нужните банкноти. Тя ги стисна и се усмихна подканящо.

— Оттук.

Когато вратата на нейната стая се затвори, тя обви ръце около врата му и го целуна, извивайки тялото си по неговото. Колкото по-скоро свърши с това, толкова по-бързо щеше да се върне към нощните си задължения в „Райските градини“.

— Проклета лейди, задръж малко или ще умра преди да съм си свалил панталона.

— Няма да позволим това да стане, нали?

С умели ръце тя започна да го съблича. Въздъхна, когато го намери твърд и готов.

— Как се казваш, победителю?

— Шелдън — прошепна той. — Грейди Шелдън.

 

 

— Кой е?

— Аз съм.

Силуетът на Джейк запълни вратата. Стаята на Бенър беше тъмна. Една лампа светеше слабо в стаята, която той споделяше с Лий и Мика. Но в ивицата светлина той я видя седнала, притискаща завивките към гърдите си. Косата й беше в безпорядък, улавяйки светлина с вълнистите си разпуснати кичури. Очите й бяха разширени от страх, тъй като току-що се беше събудила, когато той отвори вратата.

Бенър в леглото, мека и разсъблечена. За първи път тази вечер Джейк почувства възбуда. Как можеше това момиче само на осемнадесет, облечено в прилична нощница, която и монахиня би одобрила, да предизвика желание в него, докато нито опипванията на Присила, нито полуголите проститутки не можеха да го възбудят.

— Какво правиш? — гласът й беше пресипнал, сънен шепот, който го докосваше в тъмнината.

— Дойдох да проверя дали всичко е наред.

Тя легна отново на възглавницата и придърпа чаршафа до брадичката си.

— Не са ли се върнали още Лий и Мика?

Джейк поклати глава:

— Не. Вероятно ще се върнат скоро.

— Какво… къде беше? — струваше й усилие да зададе този въпрос.

Тя го гледаше — очите й се рееха разсеяно по тавана.

— Никъде.

— Бил си някъде.

— Не е място, за което трябва да знаеш, Бенър.

— При нея.

— При коя?

— Присила Уоткинс.

— Може би.

— Довърши ли с нея това, което започна с мен снощи?

— По дяволите, да питаш такива неща!

— Е, направи ли го?

— Не е твоя работа.

Тя седна отново. Завивките се спуснаха до кръста й.

— Моя работа е — каза тя, удряйки с юмрук по дюшека. — След като ме заключваш в стаята, за да отидеш при нея. Момчетата излязоха да пиянстват, ти също. Само аз останах да вися тук, в тази стая.

— Момчетата могат да се грижат за себе си.

— Аз също.

Той въздъхна дълбоко. Не ставаше така както той го искаше. Беше доволен, че тя се събуди. Искаше да говори с нея, да чуе гласа й и да открие следа от прошка за това, което се случи снощи. Може би щеше да я прегърне, да докосва косата й, да целува бузите й, да каже колко съжалява, че я е наранил отново. Тогава сигурно би могъл да й обясни, че изпитва твърде много нежност към нея; че тя е твърде различна от жените, на които плаща… и може би, да, може би тя щеше да разбере?

Но те отново спряха.

— Бенър, нали ти е ясно, че не можеш да обикаляш Форт Уърт без придружител?

— Ти можеше да ме придружиш. Вместо това ме набута в тази стая, заключи ме и отиде при твоята проститутка. Там отиде, нали?

— Да. Видях Присила. Сега доволна ли си?

Тя го гледа безмълвна и наранена няколко секунди преди да легне отново и да му обърне гръб.

„Глупачка“, промърмори той, затръшвайки вратата между двете стаи. Хотелската стая се затвори като клетка около него и той закрачи напред-назад. Размишляваше дали да се върне и да й се извини, че я е заключил. Можеше да й предложи да я разведе из града след като свършат работа с Кълпепър. Но той не намери сили да се довери на себе си. Тя си мислеше, че е задоволил желанието си с Присила. А не знаеше, че изгаря от желание сега.

Джейк се тръшна на леглото и си свали обувките. Трябва ли да предупреди Бенър, че Шелдън е в града? Той би го убил тази нощ. Силата на омразата го плашеше. Шелдън беше опасност за Коулманови. Но отношението му към Бенър правеше омразата му убийствена.

Шелдън явно не беше в траур заради жена си, нероденото бебе и тъста си. Не се държеше и като мъж, чакащ отговор на предложението си за женитба. Той се държеше самоуверено и сигурно, сякаш отговора, който чакаше беше известен предварително. Такова нахалство дразнеше Джейк.

И какво, по дяволите, правеше той във Форт Уърт? Джейк погледна към вратата, свързваща двете стаи. Бенър не можеше да е останала незабелязана в Ларсен, докато се е приготвяла да тръгне с тях. Можеше ли Шелдън да е дошъл тук след нея нарочно, като си е мислил, че тя ще е по-склонна да приеме предложението му, когато е извън закрилата на семейството си?

Е, независимо дали Бенър му е сърдита или не, Джейк реши да не се отделя от нея на следващия ден. Нямаше да позволи Шелдън да се приближи до Бенър.

Той погледна ръцете си и се изненада, като ги видя свити в юмруци и побелели от стискане. Беше си ги представил около врата на Шелдън. Точно това искаше да направи той с всеки мъж, който докоснеше Бенър. Не можеше да понесе мисълта за нечии ръце върху нея. Освен собствените си.

Ругаейки се, той се върна в леглото и се опита да се отърве от мисълта за тях двамата — той и Бенър заедно.

Бенър, с коса и кожа, мокра и ухаеща на сапун.

Бенър, с отвръщащи устни под неговите.

Бенър, с бедра обвили неговите.

Бенър, с гърди, топящи се под езика му.

Представите упорито го измъчваха, докато собствената му ръка не донесе облекчение на слабините му.

 

 

Поток от сълзи продължаваше да се стича по бузите й в несекващи вадички. Слава Богу, че не заплака пред него. Знаеше ли той, че е плакала когато я остави сама на брега на реката снощи? Кога ще спре да се унижава така? Кога ще се научи?

О, снощи той беше близко. Беше близко до това да я люби и тя знаеше, че го иска. Страстта, с която я беше целувал, не можеше да бъде измамна. Любящите докосвания на устните му върху гърдите й не можеха да са продукт на въображението.

Но защо беше спрял?

Беше казал, че е твърде стар, че не е достатъчно добър, че… Но тя знаеше, че това са измислени извинения. Истинската причина беше, че Джейк я желае, но все още обича майка й. Той не беше склонен да се задоволи със заместител.

Тя се заслуша в шумовете от другата стая, докато той се приготвяше за лягане. Чу плискането на водата, тропането на обувките и поскърцването на пружините на леглото, което пое тежестта му. Беше ли се съблякъл? Как ли спи Джейк когато е сам? Не в нощна риза, не е в неговия стил. По бельо? В тази горещина? Без нищо?

Тя почувства слабост при мисълта, че той лежи гол само на няколко крачки от нея и се обърна по корем с надеждата да охлади малките пламъчета, които се запалиха в тялото й.

Защо се измъчва така? Няма ли никаква гордост? Тялото на Джейк не гори в огън, нали? Огъня на желанието, който Бенър беше запалила в него той беше угасил друга жена.

Присила Уоткинс. Без дори да я е виждала, тя ненавиждаше тази жена.

Дълго лежа будна, мислейки си дали Джейк е заспал. Дали и той съжалява за онези моменти на страст между тях снощи или съзнанието му възпроизвежда тазвечерната среща с Присила?

В ранните часове момчетата се върнаха пийнали, весели, с несигурна стъпка. С висок шепот, който проникваше през стената, Джейк ги предупреди да бъдат по-тихи и да си лягат преди да са ги изгонили от хотела. Тя чу как се настаняват и остана будна, питайки се какво жена като Присила може да направи за мъж като Джейк, което тя да не може.

 

 

— А-а-а… — Грейди Шелдън достигна върха.

Присила се престори, че също свършва. Той беше скапан любовник — вземаше всичко без да даде нищо. Трудно можеше някой да я задоволи. Грубото, запотено любене на Шелдън ни най-малко не я възбуди.

Тя чувствено прокара дългите си нокти по гърба му.

— Хм — въздъхна той — хубаво е.

Тя се отдели от него и се обърна настрана. Изтощен той отпусна глава на рамото й.

— Добре ли беше?

Тя обърна очи към тавана. Тези, които питат, никога не са добри.

— Много — каза тя, духайки нежно в ухото му. Ръката му намери гърдата й и я стисна силно. Тя му го позволи. Грейди беше получил от нея това, което иска, но тя далеч не беше доволна. Тя още не беше свършила с него и докато не го направи щеше да продължава да гъделичка гордостта му и всичко, което можеше да се гъделичка.

— Ще идваш ли да ме виждаш често?

— Не. В Ларсен съм.

Ръцете й останаха неподвижни за секунда. Грейди дори не забеляза.

— Ларсен? В Източен Тексас?

— Ъхъ — той леко я ухапа по врата. — Имам там дъскорезница. Най-голямата.

Тя сложи ръка на бедрото му. Май беше по-потен, отколкото си беше помислила отначало.

Във финансовите кръгове се знаеше, че индустрията, която има бъдеще в Източен Тексас е дърводобивната.

— Внимавай със зъбите, мили — последното, което искаше, бяха белези от зъби. Това беше едно от условията, които поставяше пред клиентите си. Прави каквото искаш, но не оставяй никакви следи за следващия.

— Извинявай — промърмори Грейди. — Замислих се за моя бизнес. Сега, когато имам железопътна линия, е по-лесно да се транспортира дървения материал в цялата страна.

— Разбирам — каза тя замислено. — Не се ли безпокоиш как вървят нещата ти там, когато те няма?

— Имам дузина работници, които вършат работата вместо мен.

Да, Шелдън можеше да се окаже твърде ценен, за да завърже приятелство с него. Тя не беше толкова глупава, че да вярва, че „Райските градини“ ще продължават да съществуват все така безгрижно. Недоволните църковни групи щяха да я лишат от бизнеса й рано или късно. Дори да не успееха да го направят, на нея не й се искаше да завърши дните си като „Мадам“. Тя искаше години на удоволствие, в които да живее от богатството си. Сега беше моментът да инвестира, да направи пари.

— Откъде познаваш Джейк Лангстън? — Грейди се надигна и тя видя на лицето му съвсем простодушен израз. — Или греша? Познаваш го, нали?

— Не го познавам. Но зная кой е — каза горчиво той.

Тя взе главата му и я насочи отново към гърдите си:

— Нямаше да попитам, ако знаех, че това ще те разстрои. Моля те, не спирай, толкова е хубаво.

Той целуваше грубо гърдите й и изкарваше огорчението си върху нея.

— Видях го за пръв път в деня на сватбата си.

— Той беше гост на сватбата ти?

— Не мой, на жена ми. Или, по-скоро, на тази, която трябваше да ми стане жена.

„Не може да бъде!“ Нищо чудно, че името му й звучеше познато. Тя го беше чула за пръв път от Дъб. Възможно ли е мъжът в леглото й да е бившият годеник на Коулмановото момиче? Съдбата рядко е така благосклонна. Присила с усилие овладя задоволството си. Но трябваше да е сигурна, затова се засмя с престорено безгрижие:

— Грейди, говориш безсмислици!

Той се усмихна накриво:

— Сигурно. Е, добре, имах известни неприятности на сватбата си. Отмениха я в самата църква.

Тя седна пъргаво. Очите й бяха разширени от учудване:

— Не! Разкажи ми какво се е случило.

Той повтори историята, която беше чула от Дъб.

— Онзи проклет контрабандист каза, че аз съм направил на дъщеря му бебе — завърши той разпалено. Присила му отправи разбираща усмивка.

— Аз те имах, Грейди, не бих била изненадана.

Той се засмя самодоволно:

— Е, предполагам, че съм достатъчно потентен да го направя.

— Трябва да дойдеш при мен по-скоро. Ние няма да позволим такъв инцидент като бебе.

Тя го целуваше, използвайки езика си така, както никоя друга жена, даже Уанда.

— И къде е мястото на Джейк във всичко това? — попита тя накрая, когато се отдръпна.

Сърцето й биеше от вълнение; не от целувките, разбира се, а от това, което предстоеше да чуе.

— Той се застъпи за семейството на годеницата ми. Бенър, така се казва тя, излезе преди да успея да й обясня.

— О, бедният. — Присила се облегна на възглавницата и го притегли съчувствено към себе си. Очите й блестяха, но внимаваше той да не забележи.

— Бях обвързан с Уанда и баща й.

— Беше?

— Тя загина при пожар преди няколко седмици.

— Колко жалко…

Той повдигна глава и й намигна:

— Не и за мен.

Безмълвно й съобщи онова, което не смееше да изрече на глас. Присила присви очи, преценявайки Грейди Шелдън по друг начин. И той като нея не позволяваше на никого да се изпречи на пътя му, когато искаше да постигне нещо.

— Пожарите са гадно нещо, нали? — тя драскаше ушите му.

— Разбира се.

И двамата се засмяха. Той зарови глава в гърдите й и започна буйно да ги целува. Но Присила все още нямаше пълната картина.

— Какво общо имаш с Джейк сега?

— Той е управител на ранчото на Бенър, това, което баща й й даде. То трябваше да бъде и мое. Тя притежава акри сечище, което ще погуби.

— А ти го искаш — подсказа й интуицията.

— Харесваш ми, Присила. Мислим по един и същи начин — усмихна се той гадно. — След като жена ми без време умря, ходих при Бенър да я моля на колене да ми прости и да се омъжи за мен, въпреки това, което се случи.

— И какво каза тя?

— Не много — устните му се свиха горчиво. — Не мога да се доближа до нея. Джейк Лангстън не я изпуска от очи.

Присила прокара пръсти през косата му и каза без да се замисли:

— Значи знаеш, че тя е тук, във Форт Уърт с него.

— Какво? — скочи Грейди. — Бенър е тук? Откъде знаеш?

Присила повтори това, което Джейк й беше казал.

— Проклет да съм! Шерифът на Ларсен прояви малко повече любопитство към пожара, който уби Бърнс. Помислих си, че ще е по-добре да се махна оттам за известно време, но не ми се искаше да тръгвам преди да съм получил отговор от Бенър. — Той отметна глава и се засмя: — Докато Джейк е толкова зает с купуването добитък, може би ще успея да се примъкна в хотела и я видя.

Той погледна към Присила, която следеше мисълта му с нарастващо възхищение. Тя обожаваше мъже, които обръщат всяко обстоятелство в своя полза, точно така, както правеше тя.

И какво оръжие имаше само! Отхвърленият годеник на Бенър Коулман. Едно-единствено нещо я безпокоеше — покровителственото отношение на Джейк към момичето. Това никак не й харесваше. Какво означаваше то? Според Грейди, той практически живее с нея в ранчото. Джейк беше побягнал тази вечер оттук, за да я проверява пренебрегвайки покера, коняка и момичетата, и даже нея за да се върне при онова момиче.

Е, това няма да стане! Тя ще се погрижи тази връзка каквато и да е тя, да бъде разрушена, дори това да последното нещо, което ще направи. Време е Джейк да получи възмездие за това, че я беше отблъсквал през всичките тези години. Щеше да използва Бенър Коулман за тази цел.

— Откъде познаваш този Лангстън? — попита Грейди със сянка на подозрение. Може би беше говорил твърде свободно за онзи пожар?

Бавната, спокойна усмивка на Присила му върна сигурността. Тя придърпа главата му за дълга целувка.

— Познавам го от години. От дете. Той не е нищо повече от долен скитник, който си купува пиенето на кредит.

Грейди явно беше удовлетворен от отговора й. Впрочем, той беше прекалено замаян, за да мисли нормално! Тя беше притиснала главата му към гърдите си и той потъваше в мускусния аромат на парфюма й. Влажната уста се плъзгаше от едната й гърда към другата. Тя сякаш не забелязваше действията му.

Пулсът му биеше учестено, когато тя коленичи и той разтърси раменете й. Очите му бяха горещи. Тя прокара острите си маникюри по гърдите му, раздирайки ги до кръв. От това те започнаха да се повдигат още по-тежко.

— Това ще ти струва допълнително — уведоми го тя меко.

— Колко?

— Още петдесет долара.

— Да, мили Боже, да, всичко.

Тя се усмихна очароващо и вдигна глава към слабините му. Информацията, която й беше предоставил, беше безценна. Той си заслужи удоволствието.