Сандра Браун
Горещо утро (24)

XXIII ГЛАВА

Грейди Шелдън се беше възстановил. Ребрата не се забиваха във вътрешностите му всеки път, когато се движеше. Разклатените зъби се бяха закрепили. Белезите по лицето му бяха преминали през различни оттенъци на пурпурното и сега представляваха малки петънца, забележими само на силна светлина.

Физическите рани бяха зараснали. Но омразата в него беше прясна като открита рана.

Проклет каубой!

Рос Коулман беше заплашил живота му пред целия град. Това беше достатъчно унизително. Но бебче като Бенър Коулман да предпочете един скитник пред него, Грейди Шелдън, беше немислимо! Лангстън беше много по-стар. Сигурно нямаше пукнат грош. Беше не само немислимо, беше непростимо!

Дни наред той прекара потънал в летаргичен сън в хотелската си стая, лекувайки раните и омразата си. Официално, защото това беше необходимо, а всъщност, защото в омразата му се фокусираше целият му живот. Всички те щяха да си получат заслуженото и дори това да му струваше живота, Грейди щеше да се погрижи то да стане.

Той тормозеше камериерките в хотела, ръмжейки към тях като звяр, който се спотайва в дупката си всеки път, когато почукваха на вратата и питаха дали се нуждае от услугите им. Той живееше на уиски. Не се къпеше, не се бръснеше и не правеше нищо друго освен да се търкаля в омразата си към Джейк Лангстън и всички Коулманови.

Този ден се събуди от пиянския сън със остър махмурлук, от който го болеше всичко — от космите косата до ноктите на краката. Той се измъкна от пропитите с пот чаршафи, изкъпа се в стаята и постепенно започна да се превръща в човешко същество.

Сега, когато влезе в „Райските градини“, той отново се почувства самоуверен. Беше имал лош късмет, което се случва и на други. Това щеше да се промени.

Бузите му бяха розови след първото бръснене от седмици насам. Наетият му костюм беше изпратен и върнат изгладен и почистен. Чернокожият младеж, който причакваше клиентите на ъгъла, беше лъснал обувките му. Шапката беше стилно нахлупена на главата му.

Грейди потрепера при мисълта за уиски, но си поръча на бара бира. Докато си проправяше път през задимената гостна и игралните салони, той не забеляза знака, който барманът направи на един от пазачите. Пазачът се обърна и се насочи към стаята на собственицата. Присила се отзова на повикването, влизайки в бара с по-малко театрална ленивост от обикновено. Тя с нетърпение очакваше да разбере къде е бил Грейди Шелдън. Никой не го беше виждал няколко седмици. Беше изпратила писмо до Ларсен, но то остана без отговор. Това, което имаше да му каже, не можеше да чака повече. Сега, като го видя наведен над бара да отпива от пяната, тя се спусна към него.

— Грейди! — тупна го тя с ветрилото по ръката. — Ти непослушнико! Къде беше? Умирах да те видя.

Той се загледа към нея. Беше й липсвал толкова много, нали? Сърцето му се изпълни с гордост, прочутата и ненаситна проститутка в щата го желаеше страстно.

— Имах известни неприятности — за миг кафявите му очи се помрачиха от спомена за всеки удар, който беше получил от юмрука на Джейк, както и за решителния отказ на Бенър. Няма съмнение, че добре са се посмели за негова сметка след това.

Усетила лошото му настроение, Присила успокоително положи ръка върху неговата и притисна бюст към гърдите му.

— Надявам се, че вече всичко е свършило. — Думите й идваха нежни и успокоителни за наранената му душа.

— Не още — той се усмихна лениво — Но ти можеш да отвлечеш мислите ми от проблемите, нали?

Тя съблазняващо се вгледа в устните му:

— Сигурно мога. Ти ми липсваше.

Всъщност, това беше истина. Напоследък в живота й забележимо липсваше мъжка компания. Очевидно Дъб й се сърдеше и се държеше настрана от нея. Той не беше идвал в „Райските градини“ откакто тя го спря на улицата.

Тя не беше имала мъж откакто… откакто Джейк я беше отблъснал. Тя го наричаше с обидни имена в мислите си, но тялото й изгаряше от желание при спомена за дългите му, силни бедра, възседнали ваната й.

Тя вдигна глава и загледа Грейди с копнеж. Пръстите й се движеха под сакото и жилетката му и тя лекичко подраскваше по ризата.

— Ела с мен, Грейди. Ще те направя щастлив тази нощ — тя облиза с език устните си. — По повече от един начин.

Тя го поведе към стаята си. На вратата прошепна нещо на пазача, който я беше осведомил, че Грейди е в салона. Грейди влезе преди нея, но в момента, в който тя затвори вратата, той се обърна и я погледна. Тя се разтапяше в ръцете му, извивайки вълнуващо тялото си под него.

— Господи, красива си — въздъхна той, останал без дъх, когато дългата им целувка премина във влажно докосване на устни.

Устните й леко докосваха неговите, но мозъкът й работеше бясно.

— Ако направя нещо за теб, Грейди, ти ще направиш ли нещо за мен?

— Какво например? — попита той разгорещено.

— О, не съм решила още. Само питам.

— Разбира се — той би се съгласил на всичко, докато езикът й докосваше устните му по този начин. — Всяка услугата се отвръща с услуга.

— Знаех, че ще кажеш това.

Присила беше в пауново син сатен. Гърдите й преливаха над деколтето. Ръцете на Грейди се плъзнаха по гладките възвишения, устните му ги последваха.

— По дяволите! — той вдигна глава от заниманието си което го беше погълнало, когато някой почука на вратата.

Присила го погали по бузата:

— Нещо важно за нас, двамата, скъпи. Вярвай ми. Няма значение какво казвам, играй според това.

В шепота й имаше предизвикателно обещание, така че той нямаше сили да й противоречи, когато тя се изплъзна от прегръдката му и отида да отвори.

Беше малко изненадан, когато Присила покани една от проститутките. Не можеше да разбере как тази жена с подпухнало лице и рошави коси може да представлява някакъв интерес, а още повече да е важна за него.

Но Присила я хвана за ръка и я дръпна навътре, затваряйки бързо зад нея. Тя я покани на един от смешните въртящи се столове около малката масичка за чай. Жената се възползва от шишето с уиски. Тя си наля дося голяма доза и вдигна чашата към устните си, като гледаше подозрително Грейди над ръба на чашата.

— Шугър, това е мистър Грейди Шелдън, юристът, когото ти говорих.

Грейди отправи към Присила недоумяващ поглед но тя беше невъзмутима, когато седна срещу Шугар и посочи на Грейди другия стол.

— Ще пийнете ли, мистър Шелдън?

Той се отпусна, забравил решението си и промърмори:

— Да, моля.

— Виждала съм го тук преди. Мислех, че е един от вашите — промърмори тя упорито.

Напоследък Мадам Присила се отнасяше с нея по-добре. Тя получаваше уиски винаги, когато искаше. Ако не се чувстваше разположена да приема клиенти, можеше да остава горе в стаята си. Дори получи нова рокля, с която беше тази вечер. Присила й я даде като награда за дългогодишната й работа. Шугар искаше да приеме това специално отношение за чиста монета. Но ако човек познава живота, така както тя го познаваше много добре, трябваше да знае, че нищо не се дава даром. Какво имаше предвид Присила, като я запознава с този човек? Той не приличаше на служителите, които Шугар познаваше. Беше прекалено нервен и блед. Дали Присила не иска да й пришие някакво престъпление? Дали не я намазваше с масло, само за да я опече?

— Мистър Шелдън е един от любимите ми клиенти, — каза нежно Присила. — но тази вечер е тук по работа. Както знаеш „Райските градини“ и въобще „Дяволското място“ привлича някои криминални елементи. Мистър Шелдън често комбинира работата с удоволствие, тъй като напрежението му е огромно.

— Каква работа? — Шугар небрежно наклони шишето над чашата и си наля още уиски.

— Да проследява търсени престъпници, разбира се.

Присила видя нарастващото подозрение в замъглените очи на Шугар, докато тя изучаваше Грейди. После продължи:

— Спомняш ли си историята, която ми разказа за Рос Коулман? Мистър Шелдън би искал да я чуе.

— Как? — попита нагло Шугар.

— Той иска да я провери. Срамота е да оставим наградата да пропадне.

— Награда? — за пръв път, откакто беше влязла в стаята, Шугар прояви някакъв интерес. Дори чашата й спря между масата и отпуснатите й устни.

— Колко каза, че е наградата, Грейди? — попита невинно Присила.

— Ъ-ъ-ъ, петстотин — импровизира той.

— Струва ми се, че каза хиляда.

— О, да, да, хиляда. — Грейди нямаше представа за какво се отнася, но щом засягаше Коулман, значи засягаше и него. А това как Присила го представяше, не вещаеше нищо добро за Рос Коулман. Интересът му беше също толкова остър, като интересът на Шугар. Той с удоволствие би заплатил кралски, за да разбере какво ще каже старата проститутка.

— Вие ще ми дадете хиляда долара, за да ви разкажа историята за Рос Коулман? — възкликна Шугар, като положи ръка на гърдите си. — Господи, защо?

— Това може да се окаже много важно — отклони отговора Присила.

Моментният ентусиазъм на Шугар се изпари и тя враждебно ги изгледа. Те наподобяваха хищни птици готови да се нахвърлят на жертвата.

— Не искам да причинявам неприятности на никой.

— И по-скоро би оставила престъпника на свобода?

Грейди извърна глава и впи очи в Присила. Коулман е престъпник? Всемогъщи боже!

Той се прокашля и каза, като се стараеше да звучи авторитетно:

— Ако имате някаква информация, която може да ми помогне за залавянето на престъпник и я укриете, ще се считате за съучастник.

Присила го погледна с уважение. Тя тайно му се усмихна, поздравявайки го.

— Не искам да причиня на никого неприятности, — повтори нерешително Шугар.

Тя започна да разбира. Спомни си за двете момчета, които се отнасяха към нея с уважение, дори когато облекчаваха страстта си. И Джейк, който винаги е бил мил с нея.

Но тя искаше да доживее дните си в „Райските градини“. Между това място и глада стояха приютите и бордеите зад конюшните. Тя не искаше да умре като момиче от бордей. В края на краищата в „Райските градини“ имаше покрив, легло, а понякога и бутилка уиски.

Тя беше проституирала почти през целия си живот. Един път повече нямаше да е от значение.

Присила успокоително положи ръка на рамото й.

— Просто разкажи на мистър Шелдън това, което каза на мен.

Шугар погледна към Грейди отново. Той прие строго изражение, въпреки че му се искаше радостно да се засмее. Обещанието на Присила не е било напразно. Тя му подаряваше оръжие срещу Коудманови.

— Работех в един мръсен град на железопътната линия в Арканзас — започна тихо Шугар. — По време на възстановяването.

— 1872, — уточни Присила, защото това беше годината, в която тя и родителите й емигрираха от Тенеси в Тексас. Годината на нейното освобождение.

Шугар кимна.

— Работех за онази мадам на име Ла Рю. Това не беше истинското й име. Тя беше…

— Разкажи само онази част, за Рос Коулман — подкани я Присила, като се опитваше да скрие нетърпението си. — Кога го видя за пръв път?

— Е, добре. Ние, ъ-ъ-ъ, нашият фургон се развали. Група преселници бяха спрели наблизо, при потока. Изпратиха един мъж да ни помогне. След като ни измъкна от калта, той дойде с нас в града. Ние всички го забелязахме, защото беше много хубав и въобще… Но не мисля, че е бил с някоя. Ние и без това бяхме заети с онези мъже. Бяха разгонени като бикове. Повече не съм го виждала.

Грейди въпросително погледна Присила. Едно посещение в публичен дом не е криминално престъпление. В противен случай почти цялото мъжко население щеше да е зад решетките. Присила любезно се усмихна:

— Продължавай, Шугар — обади се коварно тя. Шугар се подкрепи с нова доза уиски.

— Щяхме да забравим този Рос Коулман, ако не беше дошъл един служител на властта да го търси по-късно. Пинкертън. С него беше и тъстът на Коулман, не помня името му.

— Бащата на Лидия? — попита Грейди.

Присила поклати глава.

— Не, това трябва да е бил бащата на първата жена на Рос Коулман.

— Майката на Лий — съобрази Грейди — Защо търсеха Рос Коулман?

Шугар неделикатно се почеса под мишницата.

— Едно от нашите момичета беше убито. Никой никога не разбра кой го е направил. Не е мистър Коулман защото не беше там през онази нощ.

— Все още не разбирам — каза Грейди, като клатеше удивено глава.

— Странното беше, че те казаха, че името Коулман всъщност не е Коулман.

— Не е Коулман? — Грейди се изпъна на стола и са наведе над масата.

— Името му е Кларк, струва ми се. Сони Кларк. Бил е с братята Джеймс. Представяте ли си колко възбуждащо беше за нас, момичетата, че сме се докосвали до един от гангстерите на Джеймс. Те бяха известни тогава. Оная кучка, Ла Рю, успя да се възползва от факта, че той е бил при нея. Разбира се, след като беше убит, тя…

— Убит?

— Тук започва да става интересно — измърка Присила. — Кажи му това, което каза на мен, Шугар.

— След известно време, може би месец или два, Мадам Ла Рю получи писмо от този детектив, с което се казваше, че Сони Кларк е умрял от огнестрелни рани. Ние всички си помислихме колко е тъжно, че е убит — толкова хубав и с такава хубава жена и въобще…

Тя отново отпи от чашата си:

— Не бях си спомняла за това с години. Когато Присила ме нае и открихме, че тя е била със същия керван и заговорихме за това. Стори ми се странно, когато тя спомена, че Коулманови живеят в Източен Тексас. — Тя сви рамене. — Но това не ми влизаше в работата. Аз само видях него и жена му през онзи ден. Ако после не се беше вдигнал шум около името му, изобщо нямаше да си спомня за това.

Грейди Шелдън седеше съвършено неподвижен. Той се опита да организира в някакъв ред информацията, която получи от Шугар и да я осмисли. Рос Коулман — разбойник от бандата на братя Джеймс? Бандит? Убиец? Живеещ под чужда самоличност през всичките тези години.

Прииска му се да затанцува от радост, да се затъркаля по килима от щастие. Но направи сериозна физиономия, когато се обърна към Шугар:

— Има ли още нещо?

— Не.

— Много ни помогнахте, мис…?

— Далтън — каза тя скромно.

— Ще получите наградата си утре.

— Благодаря, Шугар — каза Присила, като стана и каза, че разговорът е завършен. Тя придружи жената до вратата. — Изглеждаш уморена, скъпа. Знам, че това беше премеждие за теб. Защо не се качиш в стаята си да си починеш?

— Бих могла да пийна.

— Ще изпратя едно от момчетата да ти донесе бутилка.

След като затвори вратата след нея, Присила се обърна към госта си с победоносна усмивка.

— Е?

Грейди се спусна през стаята, вдигна я и я завъртя в лудешки танц.

— Присила, ще те обвия с кожи и ще те покрия с диаманти за това!

Тя се засмя.

— Ще поискам партньорство в бизнеса ти с дървен материал. Мисля, че идеите ти са новаторски. Аз също имам някои идеи. Мога да внеса една добра сума за разширяване на бизнеса.

Грейди престана да танцува и бавно я пусна на пода.

Той никога не беше помислял да си вземе за партньор проститутка. Но щеше да се оправи с това по-късно. Сега беше в настроение да празнува.

— Ще ти дам всичко, което искаш, Присила. Ти ме направи най-щастливият мъж.

После усмивката му изчезна.

— Ами ако това са само дрънканици на една пияна проститутка, която иска да привлече вниманието?

Всичко, което Шугар беше казала, пасваше. Винаги му е било любопитно защо Коулманови нямат никакви роднини. Характерът на Рос не беше характер на обикновен човек. Грейди добре си го представяше като безгрижен разбойник. Но той нямаше да предприема никакви драстични мерки, докато не провери думите на Шугар.

— Вече съм проверила документите — увери го Присила. Очите й оживено светеха, докато му разказваше какво е открила.

— Тукашният шериф ми е приятел. Той провери списъка. Попаднахме на следа в Мемфис. Има търсен престъпник на име Сони Кларк.

— Той е бил не повече от едно буйно дете, когато е бил в бандата на братя Джеймс. Изчезнал е и е бил обявен за мъртъв през 69-та. След три години отново се появява под името Рос Коулман. Докладвано е от Пинкертън, детектив на име Мейджърс, че е бил убит.

— Трябва да е било през 1872.

— Годината съвпада с историята, разказана от Шугар.

Грейди се разхождаше напред-назад из стаята, удряйки длани една в друга.

— Все още има големи дупки в тази история, този детективът го е обявил за мъртъв, с което е приключил случая завинаги?

Присила дълго беше мислила. Тя нямаше да позволя на развейпрах като Грейди да направи погрешна стъпка и да развали всичко. Нуждаеше се от него за мръсната работа — да отмъсти на Джейк за това, че я беше отблъснал, а също и на онова момиче с котешките очи и черни коси, в което той си въобразяваше, че е влюбен.

— Кой знае? — извика тя. — Кого ли ще интересува това, когато вече бъде унищожен? Представи си само! — каза тя, разпалвайки въображението му. — Всички тези хора, които ти се надсмиваха, че си се оженил за дъщерята на онзи контрабандист, вече ще те гледат със страх и почит. Ти ще си разкрил един от бандата на братя Джеймс! Ще си известен! — Тя се притисна към него, очите й светеха в лицето му. — Оставам без дъх щом застана до теб.

Устата му се впи в нейната. През тялото му преминаха желание, мощ и надежда за мъст и се концентрираха в слабините му. Той я отнесе в спалнята и направо разпори по шевовете дрехата, докато я сваляше. Присила го съблече също така неистово.

Когато голите им тела се озоваха в леглото, Присила въздъхна:

— Знаеш какво трябва да направиш, нали, Грейди, скъпи?

Той проникна в отдаващото се тяло, шепнейки диво:

— Да. Заминавам за Ларсен утре.

Тя сграбчи косата му толкова силно, че в очите му бликнаха сълзи. Зъбите му се впиха в плътта на рамото й, и те заедно извикаха, когато облекчението ги спои в сплав от омраза.

 

 

На Мама Лангстън това не й хареса. Ни най-малко. Нещо не беше наред. Тя можеше да го помирише, да го усети, както животните усещат смяната на сезоните. Тя пристигна при Бенър, след като бяха докарали добитъка. Упорито настоя да използва сала и измина цялото разстояние до къщата пеш. Тя ту мърмореше, ту съчувстваше на Бенър, докато ловко я освобождаваше от шевовете с ножичка за маникюр. Провери разреза и се успокои, че зараства добре. За касапин като Хюит работата беше свършена отлично. Когато Бенър падна върху огромните й гърди и се разплака неудържимо, Мама я потупа успокоително по гърба, мислейки си, че тя е още разстроена от операцията.

Пийнаха чай и побъбриха. Скоро след това възрастната жена се приготви да си тръгва.

Тя беше неспокойна, усещайки, че нещо тревожи момичето, но все още не можеше да си изясни какво е то. Дали й беше мъчно за майка й? Каква беше причината за сълзите на Бенър?

Едва когато Джейк я настигна на кон по пътя към реката, за пръв път я споходи усещането, че това е нещо повече от тъга по дома.

— Мамо, защо не се качиш на Сторми? — предложи Джейк, като слезе от коня.

— Ха! Мисля, че моите крака са здрави като неговите. Ще повървя, благодаря.

— Как е Бенър? — Джейк изравни крачки с нейните, като водеше Сторми за юздите.

— Не знаеш ли?

— Не я видях снощи. Тази сутрин не ми остана време за закуска.

— Горе-долу. Раната зараства добре. Само дето нещо не е в настроение. — Мама заслони очите си с ръка и се вгледа в сина си. — Изглеждаш изтощен. И си се надул като жаба. Какво става с теб?

Зъбите му стиснаха пурата:

— Нищо.

— Да не те боли стомах?

— Не.

— Или си ядосан на някого?

— Не.

— Хм! — повтори Мама, давайки му да разбере, че не му вярва.

Стигнаха реката, и тя се настани безопасно на сала. Преди да вземе дългия прът, за да се отблъсне, се провикна:

— Грижи се за момичето, чу ли?

— Тя може да се грижи сама за себе си — промърмори той.

— Не бъде толкова сигурен — Мама се чудеше дали е твърде голям за един добре заслужен бой. — Още не е достатъчно силна. Отслабнали са и тялото, и душата й. Изплака си очите тази сутрин.

Джейк не срещна погледа на майка си, докато премяташе юздите на Сторми през пръстите си.

— Каза ли нещо?

— Трябваше ли?

Той вдигна рамене, внезапно обезпокоен от острата забележка на майка си.

Той потопи дългия кол във водата и когато докосна тинестото дъно, се наклони с всичката си тежест върху него. Е, добре, нещо не е в ред. И това е нещо между тях двамата. Залагаше живота си за това.

Но каквото и да беше, явно и двамата бяха решили да премълчат. Тя изпрати към Джейк последна поръка:

— Гледай да не се изморява прекалено много!

 

 

Никой от тях нямаше да е доволен да види как Бенър мъкне тежкото корито с мокри дрехи към простора. Сутринта, след посещението на Мама, тя реши, че прането не може да чака нито ден повече. Трябваше да се изпере. Пък и работата я отвличаше от мрачните мисли.

Тя не искаше да ги прогони.

Джейк не я обича. Той я съжалява. Всички ласки, нежната му загриженост, разкъсващите душата целувки са били породени от съжаление, не от страст.

О, по дяволите!

Какво трябва да направи сега?

Бенър знаеше какво мислят хората за момичетата, които живеят „семейно“, преди да са омъжени. Вече не ги замеряха с камъни по улиците, но репутацията им… Най-често мъжът, който беше баща на детето, оставаше анонимен и незасегнат, докато момичето потъваше в срам. Родителите предприемаха пътуване в Европа или при болни роднини, за да извинят отсъствието й. Но всички знаеха, че заминава, за да роди извънбрачно дете. Често нито майката, нито детето се връщаха.

Родителите на Бенър никога нямаше да я изоставят. Тя беше сигурна в любовта им, за да се бои, че ще се откажат от нея. Независимо от позора, който им навличаше. Но щяха да са непоправимо разочаровани. Не беше ли ги наранила достатъчно с една гибелна любовна история? Могат ли да понесат друга?

А може ли тя?

Трябва. Дори да й се иска да умре, тя трябва да живее заради бебето. Остави коритото под въжето и спрял прокара ръка по корема си. Беше страшно, и прекрасно, и вълнуващо да мисли, че носи дете в себе си. Дете на Джейк.

Тя подсмръкна, когато една сълза се търкулна по бузата й. Не трябваше да мисли за това… Той беше станал неин управител по задължение, а не защото го искаше. И остана от чувство за отговорност, заради това, което се случи в конюшнята.

Е, добре, тя не се нуждае от съжалението на нещастник като Джейк Лангстън! Кой си въобразява, че е той, за да съжалява нея?

Той беше разрушил всичко. Тя дори не усети радост, докато гледаше стадото от къдрави, червеникави Хиърфорди да влиза в ограденото пасбище. Заради работниците се беше усмихвала, махала и подсвирвала, когато та прекараха стадото покрай къщата. Хвърли на Джейк само един студен поглед, който съдържаше всичко, което изпитваше към него. Той беше разбрал и дори не приближаваше къщата.

Джейк, Джейк, Джейк.

Защо не иска да напусне съзнанието й? Защо не може да забрави сладостта на ласките му, мекия му глас, докосването на ръцете, вкуса на устните? Тя нямаше гордост. Тялото й копнееше за него, дори когато го отхвърляше в мислите си. Защо е толкова глупава да продължава да го обича, след като трябва да го презира?

Тя се наведе и посегна към кошницата с бельото, мръщейки се, когато се изправи твърде бързо и опъна нежната плът около белега. Преметна полата на въжето и задържа ръцете си там, за да си почине, поемайки дълбоко дъх. Обзе я слабост.

Разбира се, тя се беше чудила, защо е прекъснал месечния й цикъл. Беше го отдала на стреса след сватбата и на многото работа по ранчото. Това, че носи дете на Джейк изобщо не й беше минало през ума.

Но като че ли да докаже, че е реалност, бременността й започна да напомня за себе си. Задъхването и прилошаването не бяха следствие от операцията и остатъчни ефекти от етера. Понякога я разлюляваха вълни от замайване.

Както сега…