Сандра Браун
Горещо утро (1)

ПРОЛОГ

Мъжът скочи, непохватно извади пистолета си и се прицели. Набитите му бедра закачиха ръба на масата, тя се раздруса и пълните с напитки чаши върху нея потрепериха. Една от тях се разплиска. От пепелника се търкулна цигара и прогори малка дупчица в плъстеното покритие.

Джейк Лангстън действаше уморено. Той беше дошъл за една-две игри възбуждащ покер, за една-две чаши силно уиски и може би, за няколко гмуркания в леглата на горния етаж — просто, за да запълни часовете до тръгването на влака. Но тук беше въвлечен в спор за една ръка на покер с един мръсен гуляйджия на име Кермит, или нещо такова, който, надяваше се той, боравеше с плуга по-добре, отколкото с пистолета.

— Наричаш ме измамник? — попита фермерът. Непривикнал на повече от една случайна чаша бира в събота вечер, той не беше съвсем трезвен и въпреки, че беше стъпил здраво на крака, се клатеше като моряк на кораб в бурно море. Месестото му лице беше потно и зачервено. Пистолетът, насочен право в гърдите на Джейк, се люлееше в несигурната му ръка.

— Само казах, че бих искал да видя всичките онези аса, които държиш в ръкава си, за да ги играеш в удобен момент.

С презрително безразличие Джейк се пресегна за шишето, стоящо близо до дясната му ръка, ръката, с която обикновено вадеше пистолета си, и лениво отпи.

Фермерът хвърли нервен поглед към бара, внезапно забелязал, че е станал център на внимание. Никой в голямата стая не помръдваше. Музиката беше спряла още при първите признаци на скандала. Събралите се около масата за покер предпазливо се отдръпнаха, подобно на вълни, разбягващи се от хвърлен камък върху спокойната повърхност на езеро.

Той направи всичко възможно, за да изглежда заплашителен:

— Лъжеш. Аз не съм измамник. Аз печеля.

— Добре.

Всичко стана толкова бързо, че по-късно само онези, които бяха най-близо, можаха да кажат какво се беше случило. С едно-единствено ловко движение Джейк беше станал от стола, извадил пистолета и с широк замах на другата си ръка беше отклонил ръката на фермера, запращайки пистолета му на пода.

Адамовата ябълка на Кермит изпъкна от усилието да преглътне ужасния възел в гърлото си. Очите, които го гледаха, бяха така студени и остри, като хрущящите ледени висулки, спускащи се от покривите в мразовития януарски ден. Те плашеха много повече, отколкото зеещото дуло на пистолета до върха на носа му. Виждаше тяло, по-слабо от неговото с четиридесет паунда, но то заплашително го държеше под контрол.

— Вземай половината от печалбата тук. Имам предвид, че това си спечелил съвсем справедливо.

Ръцете на фермера се запипкаха с монетите и банкнотите, докато ги натикваше в джобовете си. От него се излъчваше безумието на лисица, готова да прегризе крака си, за да се измъкне от капана.

— А сега вдигай пистолета и се махай оттук.

Кермит се подчини. Пистолетът по чудо не гръмна в треперещите му ръце, когато той пусна предпазителя и го прибра.

— И те съветвам да не се връщаш, докато не се научиш да мамиш без да те хващат.

Фермерът се чувстваше унизен, но изпитваше значително облекчение, че сърцето му все още бие и че кръвта му не изтича от дълбока огнестрелна рана и още, че няма да се прибере без пукната пара при мърморещата си жена.

Той излезе, заричайки се, че повече никога няма да стъпи тук.

Пианистът поднови скокливата, весела мелодия. Останалите играчи се върнаха по масите, клатейки доволно глави. Барманът начаса се зае да налива чашите отново.

— Извинете за прекъсването. — Джейк приветливо се обърна към останалите играчи и събра своята част от печалбата. — Разделете си останалото — каза той за парите, които фермерът благоразумно беше оставил на масата.

— Благодарим, Джейк.

— До скоро.

— Ти можеше да го убиеш, задето ти извади пистолет.

— По дяволите, наистина трябва да ти се отплатим.

— Проклет пияница.

Джейк сви рамене и отмина, оставяйки ги да говорят. Той извади тънка пура от джоба на ризата си, отхапа края и го изплю на пода. Драсна с нокът кибрита, за да запали пурата и като се промъкваше между масите, се насочи към дъбовия бар, разположен по дължината на стаята. Говореше се, че бил докаран парче по парче от Сейнт Луис до Форт Уърт и старателно сглобен. Беше гравиран с дърворезба и украсен с огледала. Бутилките и наредените в редица чаши се поддържаха винаги лъснати. Собственицата не понасяше да има прах. По протежението на бара стратегически бяха поставени медни плювалници. Плюенето по пода в „Райските градини“ на Присила Уоткинс беше забранено. Така гласяха и написаните на ръка табелки около бара.

Джейк се усмихна. Подът, излъскан до пълен блясък, сега беше осквернен от връхчето на пурата му. Той изпита перверзно удоволствие, уверявайки се, че шпорите на ботушите му нараняват лъскавия под на заведението, с което Мадам така се гордееше. Ехидна усмивка сви ъгълчетата на тънките му устни. Присила. В момента, в който в съзнанието му изникна нейното име, той я забеляза, застанала на последното стъпало на извитата стълба, блестяща като принцесата на Шеба. Облечена в ярко пурпурен сатен, гарниран с черна дантела, тя можеше да привлече окото на всеки мъж. Както винаги.

Когато Джейк я срещна за пръв път преди около двадесет години, тя ходеше с износена, но чисто изпрана басмена рокля. Но след нея се обръщаха даже и тогава.

Пепеляворусата й коса беше събрана във висок кок, украсена с единствено щраусово перо, което се извиваше край бузата й, преплитайки се във висящите обеци от ахат. Тя държеше главата си царствено изправена.

И наистина — нейният публичен дом беше нейното царство. Тя го управляваше като деспот. Ако някой посетител или наемател не харесваше реда, той биваше набързо изхвърлян. Но всички в Тексас знаеха, че „Райските градини“ във Форт Уърт в този момент, 1890 година, е най-хубавият публичен дом в щата.

Присила протегна крак, обут в чехъл и слезе от последното стъпало. Гордо тръгна към бара, оставяйки след себе си мускусния дъх на френски парфюм в момента, когато Джейк поднасяше към устните си чаша с уиски.

— Току-що ме лишихте от един клиент, мистър Лангстън.

Без дори да обърне глава, Джейк направи знак на бармана да му налее отново.

— Мисля, че можеш да си позволиш да загубиш един-двама, Прис.

Тя се вбесяваше, когато той я наричаше така. Това му доставяше също такова голямо удоволствие, както и да съсипва с крака пода на нейния салон. Само стар приятел като Джейк можеше да прави такива неща.

А бяха ли те приятели? Или врагове? Тя не беше съвсем сигурна.

— Защо нещата могат да вървят чудесно в продължение на месеци и в момента, в който ти дойдеш, става скандал?

— Така ли?

— Винаги.

— Този пияница извади оръжие. Какво очакваш да направя? Да си подложа и другата буза?

— Ти го предизвика.

— Той лъжеше.

— Не ми трябват повече разправии. Шерифът беше тук вече два пъти тази седмица.

— По работа или за удоволствие?

— Сериозно, Джейк! Целият град е на нокти, искат да ме съсипят. Винаги, когато стане скандал…

— Е, добре, извинявай.

Тя вдигна брадичка и се засмя.

— Съмнявам се. Ти или вдигаш скандал, или причиняваш неразбории сред моите момичета.

— Как така?

— Те ще се избият за теб и ти дяволски добре го знаеш — подхвърли тя.

Чак сега той се обърна да я погледне, безсрамно ухилен:

— Така ли правят? Проклет да съм.

Тя харесваше красотата му и тази привлекателна арогантност, която беше придобил с годините. Това вече не беше неловкото момче, а мъж; мъж, с който и мъже и жени трябваше да се съобразяват.

— Пречиш ми на работата — тупна го тя с ветрилото си по гърдите. Навеждайки се, той прошепна поверително:

— Тогава как става така, че винаги си толкова доволна, когато ме видиш?

Присила с раздразнение сви устни, но отстъпи пред подкупващата му усмивка.

— Имам по-хубаво уиски в кабинета си — тя отпусна ръка върху неговата. — Хайде!

Хората обръщаха глави, докато двамата прекосяваха стаята. Не можеше жив мъж да остане безразличен към Присила. Нейната привлекателност беше неприлично възбуждаща, а разказите за това, на което е способна да прави с мъжете, я бяха направили жива легенда. Дори ако се отчете склонността на мъжете към преувеличение, когато става дума за сексуални подвизи, историите за Присила бяха твърде широко разпространени, което не оставяше съмнение в тяхната правдоподобност. Мъжете не искаха да виждат в очите на съпругите си този зноен, безсрамен блясък, но със сигурност го желаеха у своите любовници.

Голяма част от желанията им не бяха свързани със спомен, а по-скоро бяха породени от любопитството и фантазията. Малцина можеха да се похвалят с благосклонността на Присила.

Тя беше претенциозна.

Дори когато бяха готови да й предложат по-висока цена отколкото тя вземаше, на пръсти се брояха избраните, които влизаха във вътрешната стаичка, зад вечно заключената й врата. Тя пазеше примамливи тайни.

Всеки мъж в стаята завиждаше на Джейк в този момент. Но докато мъжете го гледаха с ревност, жените го изпращаха с копнеж. Пръснатите из стаята проститутки, забавляващи вечерните посетители, бяха работещи жени. Те знаеха цената на парите. Трябваше да бъдат практични, защото времето им беше пари. Те упражняваха прелъстителното си изкуство върху клиентите, но всяка една от тях би заменила няколкото долара за възможността да прекара един свободен час с каубоя Джейк Лангстън.

Той беше строен, с тесен ханш, с гъвкавата грация на дива котка и също толкова риж. Тесните панталони прилепваха плътно към дългите му бедра като втора кожа. Коланът, на който висеше пистолетът, опасваше хълбоците му, подчертавайки неговата мъжественост. Умението, с което боравеше с пистолета, внушаваше респект у мъжете, а за жените правеше присъствието му още по-вълнуващо. Това добавяше елемент на опасност, който някои уважавани жени признаваха за твърде стимулиращ. Имаше широки рамене и гърди, но не толкова, че да прикриват общото впечатление за слабата му фигура. Джейк не просто ходеше, а се движеше, сякаш е на разходка. Момичетата, имали щастието да ги посети в стаите, се кълняха, че всичко което прави е така дръзко, както самоуверената му походка и че вълнообразното движение на хълбоците му не е умение, което се свежда само до ходенето.

Присила извади ключ от дълбоко изрязаното си деколте и отключи вратата на личната си стая. Влизайки, тя пусна ветрилото си на един модерен въртящ се стол и се запъти към малката масичка, за да налее на Джейк питие от масивното кристално шише.

Той затвори вратата с характерното изщракване. Присила повдигна очи, за да срещна неговите. Изпитваше негодувание заради ускореното биене на сърцето си. Дали ще бъде тази вечер…?

Гостната би могла да принадлежи на коя и да е изискана дама, с изключение на голия портрет на Присила, нарисуван от клиент, платил достатъчно, за да го направи. Нямаше съмнение, че е неин любовник, уловил я на платното в поза на лениво доволство. Непростимо запуснат, портретът в позлатената си рамка украсяваше стената зад покрито със сатен канапе, което се допълваше от възглавнички, поръбени с копринена бродерия. Драпериите на прозорците бяха моаре, и не по-лоши от тези, които можеха да се намерят в най-изисканите къщи на времето. Масичките бяха покрити с покривчици, красиви като паунови пера. Сигурно бяха бродирани от нечия баба.

Газовите лампи представляваха големи, кръгли глобуси с нарисувани цветя. Няколко висящи като капчици призми се полюшваха, докосвани от всеки лек полъх. По-голямата част от пода се криеше под дебел килим. В единия ъгъл стояха високи вази с паунови пера. Дръзка порцеланова пастирка от седемнадесети век с голи гърди държеше в постоянно терзание пламенен пастир.

Джейк бавно огледа стаята. Беше идвал тук много пъти и тя все още го очароваше. Присила се беше издигнала дотук от положението си на непокорна дъщеря на деспотична майка и плах баща. Джейк, когото всички тогава наричаха Буба, я беше имал сред цветни поляни и кални корита на рекички, но когато се стигнеше до това, мястото вече нямаше значение. Проститутката си оставаше проститутка независимо къде практикува занаята си.

Присила, без да подозира размирните му мисли, се приближи до него и му подаде чашата уиски.

Той извади пурата, която държеше с устни и бавно пое въздух, оставяйки дима да напълни дробовете му преди да го издиша на дълга, бавна струйка.

— Благодаря.

— Аз не давам на момичетата да пушат, така, че не мога да им влияя зле. Да отидем в спалнята. Трябва да се преоблека за тълпата довечера.

Той я последва в другата стая. Тя беше с дантели, неприкрито женствена и някак странно не й подхождаше. Беше доста твърда жена, за да се впише в тази украсена стая, но той разбра, че това е част от илюзията, предназначена за клиентите.

— Моля те, Джейк, помогни ми — каза тя, като обърна към него гърба си. Той бутна пурата обратно в устата си, хващайки я с равните си бели зъби, и присвивайки очи от дима, остави чашата. После внимателно откопча редицата копчета на гърба й. Когато свърши, тя го погледна над голото си рамо и каза:

— Благодаря, скъпи.

Джейк се ухили, отпускайки се на брокатения стол; вдигна краката си на него, без да обръща внимание на шпорите, да не говорим за калта, размазана по обувките му.

— Къде беше напоследък?

Присила се измъкна от разкопчаната рокля с твърде леко движение, за да не е отрепетирано. Джейк издуха съвършено кръгче дим и посегна към уискито:

— Работих в Пенхендъл. Правих ограда до второ пришествие.

Тя изкусно изви вежди, изритвайки от краката си пурпурните чехли. Дори не си направи труда да ги вдигне след себе си. Начина, по който пускаше дрехите си там, където ги е съблякла, внасяше известна развратност на действието. Мъжете предпочитат жените да не се суетят твърде с оправяне, особено когато отиват в леглото. Подобна небрежност правеше техния платен секс като че ли по-спонтанен. С лека ирония в гласа тя го попита:

— Станал си щипка?

Така наричаха каубоите, които след като са се отказали от дългите пътувания, се виждат принудени да потърсят работа. Често се налагаше да опъват такива огради от бодлива тел, да поправят счупени печки и да ги пригаждат за работа.

— Е, добре. Привикнах към това — каза Джейк спокойно. Очите му не изпускаха нито едно от съблазнителните й движения.

Дантеленият й корсет беше силно пристегнат. Той повдигаше бюста й и го избутваше навън така, че прозрачната блуза едва го побираше. Открай време си беше добре надарена в това отношение. Джейк си спомняше тези едри, твърди гърди. Отмятайки фустата си, тя седна на малко кръгло столче пред тоалетната масичка. Отстрани висяха огледала и тя се оглеждаше в едно от тях така, че да може да нагласи останалите, за да се изучи от всеки ъгъл. С меко пухче напудри врата, гърдите и раменете си.

— В отпуска ли си?

От гърдите на Джейк се изтръгна нисък смях:

— Не. Омръзна ми да гледам само колове и прах. Напуснах.

— И какво смяташ да правиш?

Какво смята да прави ли? Да се скита докато излезе някаква работа. Можеше да печели малко пари на родео, достатъчно за да живеят той и конят му, достатъчно, за да посещава понякога игрални домове и да се наслаждава на възстановяването на жизнените си сили, което места като „Райските градини“ на Присила осигуряваха.

— Колко пътувания си направил досега, Джейк? Вече не мога да преброя колко пъти си се връщал във Форт Уърт, след като ходи по Севера.

— Аз също. Пътувах до Канзас няколко пъти. Веднъж изминах целия път до Колорадо. Не ми хареса. Иначе хубаво място, но безбожно студено — той скръсти ръце зад главата си, като се наслаждаваше на гледката на щръкналите зърна на гърдите й. Тя взе оцветен крем от малка кутийка на масичката и го сложи върху гърдите си. Размазваше го леко, почти любовно.

— А ти, Присила? Откога имаш това заведение?

— От пет години.

— И колко ти струваше?

„Часове по гръб“ — искаше й се да каже. Часове наред с потни, дебели фермери, които се оплакваха, че жените им не искат повече деца и им отказват съпружеските права, с груби каубои, носещи миризмата на обор със себе си.

Отначало беше работила в Джеферсън. Последната спирка на границата. Но когато железопътната линия пресече града и го отвори за търговия, Присила се премести във Форт Уърт — там се пресичаха пътищата на целия щат. Той беше шумен град, пълен с каубои, които нямаха търпение да изхарчат парите, спечелени от добитък.

Присила се погрижи реномето й да е на висота. В онези дни тя даваше на клиентите си еквивалента на това, което плащаха. Понякога даваше и повече. Тя беше популярна. Спести пари. Когато спечели достатъчно, отиде при един банкер, неин клиент, и тайно подписа полица за покупката на салона. Накупи всичко необходимо и го превърна в място за удоволствия от висока класа, което привличаше не само буйните каубои, но и собствениците на добитък, които ги наемаха. Не се поскъпи да направи разумна инвестиция и се разплати с банкера за две години. Като се изключи оскърблението за „приличното“ общество, установяването на Присила в района, известен като „Дяволското място“ не й създаваше особени финансови проблеми.

— Ако се нуждаеш от работа, винаги можеш да получиш тук — да раздаваш карти, или като охрана.

Джейк се засмя и постави празната си чаша до гравюрата.

— Не, Присила, благодаря. Аз съм каубой. Не обичам стени около себе си. Между другото, ако непрекъснато съм тук твоите момичета ще стоят като хипнотизирани. Не можем да си позволим това, нали? — подразни я той.

Присила се намръщи, обличайки черна сатенена рокля. Пурпурното перо в косата й сега беше заменено с черно блестящо перо с кристална закопчалка. Джейк Лангстън беше станал твърде едър за бричовете си. Тя сподави усмивката си, поправяйки се мислено. Джейк Лангстън винаги е бил твърде едър за брича си — никога не е страдал от дефицит, когато е ставало дума за мъжката му надареност. Тя незабелязано го погледна, докато слагаше черни дантелени ръкавици, покриващи пръстите и китките. Беше успял да стане дяволски привлекателен. Нищо чудно, че е толкова самодоволен. На времето косата му беше с цвят на коноп. Сега беше просветляла, но не много. Тези светлоруси кичури приличаха на маяк, привличащ жените като пеперуди към светлината на фенер. Кожата му беше загоряла. Дългите часове на слънце й бяха придали меден оттенък, който подчертаваше сините му очи. Около тях и в ъгълчетата на устните му се бяха образували ситни бръчици. Но вместо да развалят вида му, следите на възрастта добавяха нови достойнства към неговата привлекателност, които липсваха в младостта.

Той беше суров, твърд и потенциално опасен. Изглеждаше така, сякаш криеше някаква тайна зад ленивата си усмивка. Тя загатваше, че тайната е ясна и той умира да я сподели. Видът му на самец го правеше предизвикателство, на което никоя жена не можеше да се съпротивлява.

Присила си спомни момчето, на което беше открила секса. Техните отношения бяха горещи и чисти, огнени и силни. А как ли би било сега? От години искаше да узнае това.

— Ще поостанеш ли във Форт Уърт?

— Пътувам за Източен Тексас довечера. Ще взема късния влак. Помниш ли Коулманови? Дъщеря им се омъжва утре.

— Коулман? Един от кервана? Рос, нали? — тя добре знаеше за кого говори той, но искаше да го провокира, така както той винаги правеше с нея. Това беше игра, която играеха всеки път, когато се срещнат. — А как се казваше жена му? Тази, за която той се ожени от милосърдие.

— Лидия — отвърна кратко той.

— О, да, Лидия. Тя нямаше фамилия, нали? Винаги съм се чудела какво скрива. — Изваждайки запушалката на кристалното шише с парфюм, тя напарфюмира ушите, врата, китките, гърдите си.

— Чух че добре са се наредили с това ранчо с коне.

— Да. Майка ми живее в тяхното имение. А също и по-малкият ми брат Мика.

— Дебеланчото.

— Сега е пораснал. Един от най-добрите коняри, които съм виждал.

— А какво стана с бебето на мистър Коулман? Това, което Лидия кърмеше преди да се оженят?

Той се замисли за момент, търсейки злоба у Присила. Накрая отговори:

— Лий. Те с Мика са един дол дренки. Постоянно правят щуротии.

Присила съзерцаваше отражението си в огледалото и побутвайки косата си, попита:

— И те имат дъщеря, достатъчно голяма да се омъжи?

Джейк меко се усмихна:

— Почти. Когато я видях последния път, тя беше още с плитки и гонеше Лий и Мика да я вземат на обяздването на диви жребци.

— Мъжкарана? — попита Присила доволна. Тя помнеше как Джейк Лангстън гледаше Лидия Коулман с блеснали очи. Всички мъже от кервана бяха очаровани от нея, въпреки нежеланието на съпругите си да я приемат в началото. Ако Лидия не беше омъжена за Рос Коулман, Присила би ревнувала безумно. Искаше й се да мисли за дъщеря й като за несръчна, или източена мъжкарана.

— Мисля, че щом ще се омъжва, сигурно се е променила откакто я видях.

Присила вдигна ветрилото си и го разпери пред него.

— Е?

Горната част на роклята й беше силно прибрана в талията. Деколтето, широко и ниско изрязано, едва прикриваше бюста с дантела, фина като тази на ръкавиците й. Материята не скриваше твърдите зърна отдолу. Полата отпред откриваше изкусителни черни сатенени чехли и се спускаше в къс шлейф отзад. Модерният безпорядък допринасяше за грациозната й фигура. Сините му очи я гледаха нагло.

— Много добре. Винаги съм казвал, че си най-хубавата проститутка, която съм виждал.

Той гледаше ядния блясък в очите й. Засмя се леко, взе ръката й и я притегли към себе си на шезлонга. Ветрилото леко падна от ръката й на пода. Перото в косите й се уви, но Присила нямаше нищо против, че Джейк Лангстън я търкулна под себе си.

— Ти се перчиш цяла вечер заради мене, нали Прие? Хм? Е, май е време да ти дам това, което си искаш.

Той наклони устни към нейните. Те жадно се отвориха за езика му. Момичетата й не преувеличаваха. Той знаеше какво прави. Джейк възбуждаше с целувката си всички чувствени места по тялото й и те реагираха. Тялото му беше твърдо и стегнато. Тя се изви под него, докато пръстите й се ровеха в гъстата, руса коса на тила му. С привично движение ръката му си проправи път под полата върху бедрото й, точно над дантеления жартиер. Достигна топла, трептяща плът. Тя вдигна колене.

— М-м, да, Джейк, Джейк — шепнеше тя, докато устата й се движеше върху неговата. Той прокара свободната си ръка между телата им. Тя си помисли, че се занимава с дрехата си и го погледна глупаво, когато го видя да провесва джобен часовник пред очите си и да гледа колко е часът.

— Извинявай, Прис — каза той фалшиво, цъкайки с уста. — Трябва да хващам влак.

Тя гневно го отблъсна:

— Копеле!

Смеейки се, Джейк се търкулна от шезлонга.

— Така ли се говори със стар приятел?

Присила направи нещо, което рядко правеше — изпусна нервите си.

— Ти, глупав селяндур! Безчувствен пън! Наистина ли си помисли, че искам да се любя с теб?

— Да, мисля си го наистина — намигна той и се отправи към гостната. — Съжалявам, че те разочаровах.

— Не съм ли вече достатъчно добра?

Той се обърна:

— Достатъчно добра си. Твърде добра. Най-добрата. За това не те искам. Защото си най-добрата проститутка в околността.

— Ти през цялото време си спал с проститутки. Ти въобще си спал само с такива.

— Но ако не ги познавам, мога да считам, че е различно. Мога да претендирам, че съм единственият мъж. Ти си проститутка откакто те познавам. Десетки мъже са минали през леглото ти. Това унищожава романтиката.

Лицето й се изкриви и той осъзна колко злобна може да бъде.

— Заради брат ти, нали? Откакто той умря ти никога повече не си бил с мен.

— Млъкни!

Той каза това толкова спокойно, че тя се ужаси. Присила отстъпи назад, но не омекна.

— Ти си същият, какъвто си беше — селяк. О, ти се научи да говориш по-добре. Избухливият ти характер ти спечели уважението на мъжете. Ти знаеш как да доставиш удоволствие на жените. Но зад всичко това ти си си още Буба Лангстън, глупав селянин.

Той спря до вратата. Очите му вече не светеха злобно, а бяха студени и твърди. Лицето му изглеждаше обтегнато, а бръчиците около устата му — по-дълбоко врязани.

— Не, Присила. Онова момче, Буба, изчезна много отдавна.

Яростта на Присила утихна. Тя го изгледа с присвити очи.

— Ще ти докажа, че още ме искаш. Обещавам. Някой ден ще си спомниш как беше с нас. Бяхме още деца. Прелъстителни, горещи, умиращи да го направим. Би могло да е така отново.

Тя отметна глава и сложи ръце на гърдите си.

— Ще те имам, Джейк!

Той добре помнеше първия път, когато бяха заедно. Целият следобед се беше запечатал завинаги в съзнанието му.

— Не разчитай на това, Присила.

Той затвори вратата на стаята и за момент остана в размисъл. Бизнесът й процъфтяваше. Вечерните развлечения бяха в пълен разгар. Оскъдно облечени момичета се разхождаха из салона и игралните зали, дразнейки, флиртувайки и показвайки прелестите си на посетителите. Някои поглеждаха към него затаили дъх в очакване.

Той се усмихна, но не ги окуражи. Не че нямаше нужда от това. Джейк беше прекарал няколко седмици без жена. Той не пожела Присила, но не беше от дърво. Разсъблеченият й вид, дъхът на женска плът бяха силни дразнители. Може би още една чаша уиски? Или един час в някоя от стаите горе, един момент на забрава?

— Здравей, Джейк.

Една от проститутките се доближи до него.

— Здравей, Шугар.

Шугар Далтън беше наета от Присила, откакто Джейк идваше тук.

— Как си?

— Не мога да се оплача — отговори тя, усмихвайки се на лъжата си.

Линиите, пресичащи тежкия й грим, му показаха колко са зле нещата и колко много ненавижда живота си. Но тя патетично се подчиняваше и се стремеше да е доволна. Джейк винаги я беше съжалявал.

— Мога да те накарам да се почувстваш добре тази нощ, Джейк — каза тя с надежда. Заради нея той почти беше готов да отиде горе. Но вместо това отрицателно поклати глава.

— Но можеш да ми донесеш шапката и торбата. Ето билета ми — той бръкна в джоба си за него и тя се отдалечи. Когато се върна, той й даде петдесет цента — много повече от необходимото за тази поръчка, която лесно би свършил сам.

— Благодаря, Шугар.

— За теб винаги, Джейк.

Тя го гледаше с открита покана. Трябваше ли да бъде благосклонен към нея и добър към настървеното си тяло? Не. Преди да е променил решението си, той се запъти към външната врата. Трябваше да хване последния влак довечера. Щяха да го очакват в Ларсен утре сутринта. Бенър Коулман се омъжваше.