Сандра Браун
Горещо утро (18)

XVII ГЛАВА

„Бебе“ повтаряше си Бенър. Трябва да има някаква грешка. Тя беше единственото дете на майка си. Или не беше?

Мисълта нахлу вероломно в съзнанието й както си стоеше. Опитваше се да се запази от вълните на безумието, но Присила Уоткинс най-после беше успяла да я шокира.

Бебе! Това ли беше тайната, която Лидия и Рос пазеха от нея и Лий? Това ли беше ключът към миналото им, който Бенър търсеше? Внезапно тя разбра, че не го иска. Нека тайните на миналото си останат непокътнати. Ако тази Уоткинс трябваше да й съобщи новините, Бенър знаеше, че няма да бъдат приятни и предпочиташе да не ги знае.

Но подобно на птичка, хипнотизирана от змия, тя отново погледна към Присила. Очите й се отправиха към начервените й устни, сякаш да се увери, че не е чула правилно.

— Никой не знаеше коя е Лидия и откъде идва, още по-малко от кого е бебето.

— Лъжете. Не е имало бебе — рязко каза Бенър. — Майка ми никога не е имала друго дете.

— Разбира се, че е имала, мила моя. То е умряло някъде в горите на Тенеси. Мама Лангстън и Зик го погребаха. В оня ден около обяд плъзна слух, че момчетата на Лангстън са намерили момиче с мъртво бебе в гората.

— Не Ви вярвам.

Присила се разсмя гръмко.

— О, да, вярвате ми. Вие сте интелигентно момиче. Винаги сте подозирала, че между родителите Ви има нещо повече, отколкото се показва на повърхността, нали?

— Не!

— Не Ви ли е казвала майка Ви, че бе взета във фургона на Рос, за да кърми бебето му — Лий?

Бенър упорито сви устни и гневно поклати глава.

— Не е вярно.

— Попитайте я — подхвърли Присила с насмешливата гъвкавост на змията, предлагаща на Ева ябълката.

— Мама Лангстън само я е завела да му помага за Лий.

— Тя го кърмеше. Майка ми е била във фургона на Коулман, когато Мама е завела Лидия. Тя казваше, че от гърдите й бликало мляко.

— Не!

— Вие знаете, че щом има мляко, това означава, че има и бебе. Впрочем, аз самата съм виждала да го кърми много пъти.

— Лъжете!

— Или Вашата майка? Вижте, какво би казала тя за другото бебе? Чудя се кой ли е бащата? И попитайте баща си за миналото…

— Присила!

Джейк извика името й от вратата на хотела. Той беше влязъл във фоайето откъм Трета улица. Като откри, че Бенър не е там, изхвърча към Трокмортън Стрийт. И ето я сега — разговаря с Присила Уоткинс. Само по себе си това беше достатъчно шокиращо. Но бледността на лицето й и тебеширените линии около устата накараха сърцето му да се свие.

Проклета проститутка! Проклет да е денят, в който я срещна. Ако е наранила Бенър, ако й е казала неща, които не е трябвало, ще я убие.

— Какво, по дяволите, правите тук? — попита той, като се приближи с големи крачки, прикривайки като щит Бенър.

— Имахме малък приятен разговор с мис Коулман. Просто се осведомих за благополучието на родителите й.

Очите на Джейк станаха заплашително твърди. Той нито за миг не повярва на милото обяснение на Присила. Тя не се интересуваше от ничие благополучие, освен от своето. Не можеше да е срещнала Бенър случайно на улицата. Обикновено Присила се показваше в навалицата на съботната сутрин в търговската част на Форт Уърт. Не, тази среща е била внимателно пресметната и не вещаеше нищо добро за Бенър.

— Бенър, влез вътре.

Джейк убийствено гледаше Присила със студените си сини очи. Той говореше нежно, но не по-малко сериозно на Бенър, която беше още замаяна от това, което Присила й беше казала.

— Бенър, влизай вътре — повтори Джейк, когато минаха няколко секунди без тя да помръдне.

Като сомнамбул, тя пристъпи покрай него и влезе в хотела. Когато се беше отдалечила достатъчно, за да не чува, той премести поглед към Присила.

— Какво й каза?

— Нищо, Джейк. Аз…

— Какво й каза? — извика той.

— Защо не попиташ нея? — каза Присила, като се изправи надменно.

— Така и ще направя. Но се моли на Бога да не открия, че си я наранила.

Тя презрително се усмихна.

— Бедният Джейк! Първо майката. Сега дъщерята. Ти си шампион по загубени каузи, нали? Когато избягаш от тях винаги можеш да дойдеш при мен — тя сложи ръка на гърдите му. — Аз имам това, което ти всъщност искаш.

Той отмести ръката й и се засмя:

— Не, Присила, другояче е. Аз притежавам това, което ти всъщност искаш.

Лицето й се изкриви от омраза и тя отдръпна ръката си, сякаш я беше ухапал. Обърна се, разтвори чадърчето си и бързо закрачи по улицата, а полата й гневно се полюляваше. Мъжете се бореха за нея, полудяваха желание, няколко дори се бяха самоубили заради нея. Досега никой не й се беше присмивал.

Това копеле й се смееше!

Колко го мрази! Беше видяла как той пази момичето. Глупакът, сигурно си въобразява, че е влюбен в нея така както преди години в майка й. Присила не би сменила мястото си нито с Лидия, нито с Бенър, но се дразнеше че Джейк предпочита тях пред нея. Кога се е застъпвал нея? От онзи ден, когато брат му беше убит, тя не означаваше нищо за него, освен парцал, в който да си изтрие краката. А не беше ли това, което всички мъже правеха с нея?

Те я използваха. О, да, те си изкарваха разочарованията с нея, изпълняваха най-дивите си желания с нея, а кога е получавала нещо повече от тях, освен трохи останали от семейството и работата? Кога мъж я е поглеждал с нежна загриженост, както Джейк гледаше момичето на Коулман?

Тя ги презираше всички!

Тъкмо беше стигнала до това заключение, кога изневиделица се появи един от нейните любовници. Дъб Абърнати пресичаше улицата заедно с дебелата си жена и дъщеря си с конско лице. Той повдигаше шапката си на хората, които срещаше. Грозната му дъщеря се хилеше глупаво, когато баща й я представи на един джентълмен. Жена му изглеждаше добре хранена и самодоволна, защо не? Тя беше съпруга на един от първенците в града. Присила се питаше дали би изглеждала така самодоволна, ако знаеше на какъв разврат е способен мъжът й леглото.

Без нито за миг да се поколебае, Присила повдигна изящно полата си и слезе на улицата. Тя я прекоси бавно, привличайки вниманието колкото може, като държеше очи върху Абърмотови, докато Дъб помагаше първо на жена си, после на непохватната си дъщеря в блестящия им черен екипаж, теглен от величествени, сиви коне. Дъб тъкмо се качваше, когато Присила стигна до тях и изпита върховно удовлетворение, когато видя неописуемия ужас върху лицето на мисис Абърнати. Безволевата й челюст увисна. Грозното лице на дъщеря му се сви невярващо. Те знаеха коя е тя и това й достави огромно удоволствие.

— Добро утро, Дъб — гласът й беше дрезгав, интимен, но достатъчно висок, за да чуят всички наоколо, че тя се обръща към него на малко име.

Той замръзна както се качваше в кабриолета. После бавно обърна глава. Очите му пронизаха Присила. Ако бяха сами, тя щеше да е мъртва от режещия поглед, който й отправи. После без да каже и дума, той се качи в кабриолета и удари силно конете с камшика.

Присила се огледа и хитро се усмихна. Имаше публика. Добре.

Дъб Абърнати имаше нужда от малко унижение. Тя би била доволна да чуе обяснението, което той щеше да даде на жена си, когато пристигнат в разкошната си къща. Чувстваше се успокоена след като Джейк я беше отблъснал. Качи се на тротоара и се запъти към къщи, обратно.

 

 

Бенър седеше неподвижна на стола до прозореца, когато Джейк влезе:

— Бенър?

Той прекоси стаята и коленичи пред нея. Ръцете й висяха равнодушно отпуснати в скута. Той ги покри с длани.

— Бенър, какво стана? Какво ти каза тя?

Тя отмести невиждащия си поглед от прозореца към лицето му. Изминаха няколко секунди, преди да го види. После поклати глава и се усмихна трепереща:

— Нищо, Джейк, нищо.

Той не й вярваше. Беше съзрял ужасения израз на лицето й.

— Кажи ми какво каза тя? Да ми помага Господ — ако е казала нещо, което да те разстрои, аз ще…

— Не! — отрече бързо Бенър.

Тя не искаше никой да знае какво й е казала Присила. Не и докато не е имала време да го осмисли и да си създаде собствено мнение. Джейк знае за другото бебе. Той е намерил майка й в гората с мъртвото дете. Каква беше останалата част от тайната? Била ли е омъжена майка й преди? Ако е така, защо не е казала на Бенър това? Или не е била омъжена, когато е родила другото бебе? Не! Това е немислимо. Но какво друго обяснение може да има? Тя не можеше да се преструва, че това нея е наранило. Нарани я. Ако го беше открила по някакъв друг начин, би било достатъчно разтърсващо, но да го узнае от проститутката на Джейк? От тази ужасна жена, чието легло той беше посещавал… Това правеше удара още по-болезнен.

— Добре съм, Джейк. Просто бях изненадана, че тя ме спря на улицата.

— Спря ли те?

— Това е твърде силна дума — каза тя и неспокойно стана.

Сега, когато вече знаеше, искаше да го забрави. Със сигурност не искаше да задълбочава разговора. Сега Бенър знаеше защо той така ревностно пазеше тайната на майка й. Той не искаше никой да мисли лошо за Лидия. Той я обожаваше, а това също я нараняваше.

— Присила ме заговори и ме попита за мама и татко! И спомена за Лий. Искаше да ме шокира като ми съобщи, че той е бил в публичният дом. Казах й, че вече го знам. Това е всичко. Тогава дойде ти.

От лъжата й стана неприятно горещо и тя съблече сакото си и го сложи на леглото. Вече се бе отказала от разходката.

Джейк не беше убеден, че тя му разказва целия си разговор с Присила, но знаеше, че това е всичко, което можеше да измъкне от нея. Ако Присила й е казала нещо за Грейди, Бенър го пазеше за себе си.

— Върнах се да ти кажа, че заминаваме.

— Кога?

— Скоро. Влаковете вече се движат. Купих билети. Тръгваме веднага след обяд. Оставих момчетата да се погрижат добитъка и конете да бъдат натоварени. Дойдох да ти кажа да събереш багажа си.

— Добре! — Друг път тя би искала да останат още няколко дни, но сега всичко беше различно. Тя се питаше защо бяха необходими лъжи и тайни? Защо майка й не й е казала за другото бебе? Защо никой не й е казал? Мозес? Мама? Джейк? Освен ако не е нещо, от което да се срамуват?

— Можеш ли да останеш сама?

Сега Джейк стоеше до нея. Тя вдигна глава и го погледна в сините очи. Каква тайна криеха те? Те толкова рядко се отваряха за света. Толкова рядко издаваха мислите и чувствата на Джейк.

— Да, ще бъде добре.

Той изглеждаше така, сякаш ще я докосна. Ръцете му се повдигнаха, но после се отпуснаха надолу.

— Ще се върна за теб около единадесет часа.

Тя кимна, но не каза нищо, въпреки, че копнееше да го задържи. Нито измамната, последна нощ, нито дори фактът, че не я обича, не можеха да подтиснат желанието й да се притисне към него. Душата й крещеше за силната му ласка. Тялото й жадуваше за топлината на неговото. Тя усещаше, че това я пронизва до кости.

Но тя беше молила за любовта му неведнъж и беше отблъсната. Нямаше да моли отново.

Той отиде до вратата, отвори я и се спря.

— Бенър?

Изчака, докато очите й срещнаха неговите.

— Сигурна ли си, че всичко е наред?

— Да — тя се насили да се засмее леко. — Ще отидеш ли до влака, за да се погрижиш за моите крави? Ако не го направиш, ще те уволня и ще назнача нов управител.

Той също се опита да се усмихне, но не се получи. Джейк повдигна шапката си и остави Бенър сама. Докато слизаше по стълбите, челюстите му бяха силно стиснати. Пътуването не беше нищо друго, освен кошмар. Не можеха да си отидат от Форт Уърт достатъчно бързо, както му се искаше.

Бенър сгъна дрехите си в торбата, прибра и останалите вещи. Остави само костюма, знаейки, че като стигнат в Ларсен ще трябва да смени наетия кон за каруцата си. Когато всичко беше готово, тя се върна до прозореца и се загледа в движението, чудейки се дали хората които вървяха със загрижен вид имаха проблеми като нея. Необходимо ли е да изпита такива мъки, за да порасне! Очевидно, майка й ги е изпитала. Какъв е бил нейният живот преди деня, когато Джейк и Люк са я намерили гората? Защо те всички пазят тайната за „мъртвороденото“ бебе? Защо Джейк се беше измъкнал миналата нощ, след като през целия ден беше толкова мил? Защо предпочита леглото на Присила пред нейното?

Защо, защо, защо?

Въпросите се въртяха като крилата на мелница съзнанието й без да дават отговор. Ще има ли тя някога всички отговори? Наближаваше единадесет, когато някой почука на вратата.

— Влез — каза тя без колебание.

Чу как вратата зад нея се отваря, след това се затваря. Обърна се. Не беше Джейк този, който стоеше на прага. Не беше и Лий. Нито Мика.

— Грейди?

— Здравей, Бенър.

— Какво, за Бога, правиш тук?

— Лангстън не ти ли е казал, че съм в града?

Той хвърли огромната си шапка на масата. Беше облечен в нает костюм. Бялата му риза беше без петна и с висока яка. Но лицето му беше потно, а около подпухналите му очи се забелязваха тънки бръчки.

— Не. Кога видя Джейк?

— Онази нощ. Досега се опитвах да те видя. Той те държи под ключ.

Необяснимо защо, тя се изплаши от Грейди. Съвсем не подхождаше на джентълмен да идва при неомъжена жена в хотелската й стая. Тя дори не си беше помисляла за тази подробност, когато бяха сами с Джейк, но искаше да обърне внимание за това на Грейди с надеждата, че той ще си отиде. Начинът, по който я гледаше, решителната светлина в очите му я правеха нервна.

— Какво правиш във Форт Уърт?

— Бизнес — отговори той уклончиво. — Ако можех да го избегна, никога нямаше да напусна Ларсен без да ти се обадя. — Той влезе по навътре в стаята. — Помисли ли върху предложението ми за женитба, Бенър?

— Да, мислих.

— Е?

Тя обикаляше стола, на който беше седяла, несъзнателно поставяйки го между двамата.

— Не съм взела решение още.

Тя се опитваше да спечели време, надявайки се, че Джейк ще се върне. Защо не й беше казал, че Грейди е във Форт Уърт?

— Преди няколко месеца ти искаше да се омъжиш да мен. Какво се е променило?

Тя го гледаше недоумяващо.

— Какво се е променило? Всичко. Ситуацията. Аз. Ти. Всичко!

— Аз не съм. Аз съм същият мъж. Ти си същата жена. Ситуацията, както казваш, е възстановена.

Как можеше да говори така след ужасната смърт на жена си и нероденото си дете?

— Не мога да нарека нормален начина, по който се възстанови ситуацията.

— Нито пък аз — каза той, като за миг наведе глава. — Но аз ти казах преди, че се чувствам така, сякаш ми е даден повторен шанс. Аз все още те обичам и те искам за жена. Не чувстваш ли нищо към мен?

Не го харесваше, не го обичаше, нито го мразеше. Дори не го съжаляваше както преди. По отношение на Грейди Шелдън сърцето й беше празно. Как е могла да смята някога, че го обича? Той изглеждаше добре, но не я привличаше. Да спи в едно легло с него, да му отдаде тялото си? Не! Имаше само един мъж, с когото можеше да бъде близка и това беше Джейк.

Джейк.

Тя го обичаше. Независимо от това, колко я бел наранил, тя го обичаше. Дори мисълта да прекара живота си с друг мъж беше отблъскваща. По-скоро би живяла сама, ако няма да е с Джейк.

Тя не можеше да признае истинските си чувства пред Грейди. Би било жестоко. Пък и наскоро придобитата арогантност я плашеше. Той никога не е бил такъв преди. Беше тих и спокоен, особено когато родителите й бяха наблизо. Дали го вижда такъв, какъвто е наистина? Дали просто се е опитвал да впечатли Рос и Лидия с маниерите си и кроткото си държание? Тази двойственост я тревожеше и тя отговори тихо:

— Естествено, имам чувства към теб, Грейди. Но те са ясно определени. След всичко, което се случи… — тя запъна. — Имам нужда от време да изясня чувствата си време да преценя всичко, което стана и да реша какво искам от бъдещето.

Той я гледаше твърдо. Тя първа отклони погледа си. Правейки стъпка след стъпка към нея, той скъси разстоянието между тях. Бенър стоеше като закована за пода. Тя почувства, че трябва да бяга, но зад нея беше прозорецът.

— Чудя се какво ли те е накарало да промениш решението си. Или по-точно, кой го е променил?

Тя облиза устните си. Кое време беше? Къде е Джейк?

— Какво искаш да кажеш?

Очите на Грейди шареха из стаята, спираха се на всеки детайл.

— Голяма стая. Прекалено голяма за един човек. — Когато очите му се върнаха към нея, в тях се четеше намек. И това, за което намекваше, вбеси Бенър.

— Изясни се, Грейди — каза тя стегнато.

— Този Лангстън стои до теб като сянка. Питам се дали не превишава задълженията си.

Тя стисна юмруци и очите й светнаха заплашително.

— Джейк е стар приятел на семейството. Той е управител на ранчото ми. Обещал е на баща ми да се грижи за мен и го прави.

Грейди се ухили.

— Той е легенда сред жените. Похотлив и любвеобилен. Трябва да си чула какво говорят за него момичетата от всички публични домове в града.

— Значи си бил при тях?

Той за момент се смути, но после продължи с измамно спокоен тон:

— Да, бях. Аз съм мъж, Бенър.

— Едва ли — процеди тя през стиснати зъби. — Как посмя да дойдеш тук да ме омърсяваш, само защото греховете ти са разкрити?

Той ниско се засмя и в смеха му прозвуча заплаха.

— Изглеждаш красива, когато се сърдиш, Бенър. Може би трябва да благодаря на Лангстън? Може би си искала грубост, а аз просто не съм го знаел.

Той пристъпи към нея и я стисна за раменете. Дръпна я към себе си и залепи устата си към нейната. Виковете бяха заглушени още в гърлото й, но тя се бореше с него не толкова уплашена, колкото разярена.

— Добре, Бенър, съпротивлявай се — като дишаше тежко той плъзна устата си по врата й. — Така ли го правиш с Лангстън? А? Мислиш, че съм глупак? Мислиш, че не зная това, което става ясно на всички, които ви видят заедно?

— Остави ме! — тя се бореше с него, удряйки го през лицето и раменете всеки път, когато успееше да освободи двете си ръце.

— Омъжи се за мен и ще бъде чудесно!

Тя се опита да извика, но неговата уста силно притисна нейната. Ръцете му я стягаха като стоманени въжета и не й оставяха никакво място за съпротивление. Тя се задъхваше, опитвайки се да освободи устата си от задушаваща а му сила, когато вратата се отвори и се блъсна в стената.

— Остави я, или си мъртъв!

Грейди замръзна при металното изщракване на затвора на пистолета. Ако това не беше достатъчно да го отрезви, студения и безстрастен глас на Джейк трябваше да го направи.

Все още с ръце около Бенър, той обърна глава погледна човека, който му се беше заканил.

— Ако не я пуснеш, ще те убия. Веднага!

Докато Шелдън все още се колебаеше, Джейк добави:

— Не се заблуждавай, че няма да го направя! Не ми е за първи път.

Интересът на Присила към него го беше направил дързък, но новопридобитият кураж се изпари под огъня на сините очи на Джейк. Той освободи Бенър и събра остатъците от смелост.

— Това не е твоя работа, Лангстън. Тя засяга Бенър и мен. Аз я молех да се омъжи за мен.

Очите на Джейк не изпускаха Шелдън.

— Бенър, искаш ли да се омъжиш за него?

Почувствала слабост от облекчението, тя се наведе над облегалката на стола. Косата й се спусна напред като тъмна завеса, преди да отговори с дълбока въздишка:

— Не, не!

— Дамата каза „не“, Шелдън. Сега се измитай!

Грейди прецени трезво обстоятелствата и реши, че моментът не е подходящ за спор. С малкото останала му твърдост той прекоси стаята и си взе шапката. Когато доближи вратата се обърна към Бенър:

— Язди каубоя. Ще видиш дали ми пука.

Пистолетът на Джейк се удари в пода, когато той се хвърли към Шелдън. Единият му юмрук се стовари върху ноздрите, а другият прониза тялото му почти до гърба. Грейди се преви от болка, но Джейк го сграбчи за косата и го вдигна. Нанесе му друг жесток удар, който разклати зъбите му.

После коляното на Джейк потъна чак във вътрешностите му и Грейди се молеше да умре.

— С удоволствие бих те убил просто така, Шелдън, само защото искам. Няма да го направя поради същата причина, както и преди, за да не донеса неприятности на Бенър и семейството й. Но ако я доближиш още веднъж ще те убия, разбра ли? — Джейк го разтърси, както куче разтърсва плъх между зъбите си. — Разбра ли?

Главата на Шелдън закима в жалко подобие на потвърждение. Джейк го пусна толкова рязко, че той се смъкна покрай стената, едва задържайки се на гумените си колене. Измъкна се от стаята и от него остана само кръвта върху килима. Застанал на стълбите, той отправи убийствен поглед към стаята, където надеждите му да придобие Бенър и собствеността върху дървения материал бяха умрели току що. „Мръсен каубой!“ — помисли си той с омраза.

 

 

Присила беше мрачна, когато се върна в „Райските градини“. Тя непрекъснато си спомняше искрената радост в смеха на Джейк и погледа на Дъб, с който я беше стрелнал. Настроението й се подобри едва когато забеляза Шугар Далтън с чаша бърбън в една от гостните. Завесите бяха спуснати, за да не прониква слънчевата светлина. Стаята беше полутъмна. Шугар седеше в едно от ъгловите канапета като нощно животно, което се крие от деня.

Като свали шапката и ръкавиците си, Присила се нахвърли върху другата жена. Май трябва вече да се отърве от Шугар.

— Защо не си горе да почиваш? Идва голямата съботна нощ.

— Повече се нуждая от пийване, отколкото от сън — измърмори Шугар.

Откакто Присила я беше ударила публично, тя гледаше да не се изпречва на пътя й и сега проклинаше късмета си, че са я хванали.

— Освен това не мога да заспя.

Присила хвана с два пръста брадичката й и вдигна главата й. Тя разгледа отпуснатото лице, пустите очи, увисналата й коса.

— Изглеждаш ужасно. Ако не се оправиш до довечера, няма да работиш тази нощ. А ако не работиш тази нощ, утре ще си навън.

Шугар освободи главата си като се пазеше от ръцете на Присила.

— Добре, добре.

Тя стана.

— И се изкъпи, за Бога. Вониш.

Шугар само се засмя и се загърна по-плътно в тънката си роба.

— Нищо чудно. Имах такава нощ. Ако не беше толкова заета, щеше да забележиш — тя се помъкна към портала. — Младият Мика ми напомни за Джейк отпреди няколко години. А Лий Коулман изглежда добре като баща си.

Присила, чиито мисли бяха другаде, изведнъж заинтересува.

— Какво каза?

— Казах…

— Няма значение. Кога изобщо си срещала Рос Каулман?

Шугар я зяпаше с празен поглед.

— Не помниш ли като ти казвах? Когато ме нае открихме, че пътищата ни са се пресичали преди. Спомням си, че се учудвахме на съвпадението. Работех Арканзас за една кучка на име Ла Рю — каза тя, за освежи паметта на Присила. — А ти беше с кервана, кой минаваше.

Мислите на Присила се завъртяха.

— Разкажи ми пак за това — помоли меко тя, като премести стола към Шугар и наля чашата отново.

Присила смътно си спомняше деня, когато Шугар започна да работи при нея. Беше споменала, че е дошла с родителите си от Тенеси в Тексас. Лицето на Шугар бе светнало. Беше я попитала дали един мъж на име Коулман, е бил с тяхната група. После бяха разговаряли друго, а Присила беше помислила, че това не са нищо повече от дрънканици на проститутка, недоволна от предишното си място.

— Кажи ми, как срещна Рос Коулман?

Шугар се усмихна и посегна към чашата.

— Точно така. Името му беше Коулман.

Очите на Присила блеснаха, докато гледаше как Шугар отпива дълга, жадна глътка. Устните й се изкривиха в доволна усмивка. Тя й доля нова чаша.

 

 

Бенър се поклащаше в ритъма на влака. Поклащането я отпускаше; истинска приспивна песен.

В купето нахлуваше мрак. Само няколко стратегически поставени лампи светеха слабо.

Тя погледна към мъжа, който седеше до нея. Той гледаше през прозореца. Сякаш почувствал погледа й върху себе си, Джейк обърна глава. Веждите светлееха на засенченото му лице. Изпод тях я погледнаха невероятно сините му очи. Един дълъг миг те се гледаха. Бенър знаеше, че всяка мисъл се отпечатва върху лицето й. Тормозът около миналото на майка й, новината, че е имала мъртвородено дете, възмутителното отношение на Грейди към нея — всичко това се сливаше в огнен вихър в душата й. Тя беше произлязла от нещастието.

Но когато погледна лицето на Джейк, любовта й към него измести всичко.

— Благодаря — устните й едва се помръднаха.

Думите бяха по-скоро издишани, отколкото произнесени. Но той ги чу и се усмихна с ъгълчето на устните си.

— Затова, че набих един човек, който си го заслужаваше? — той изпъна пръстите си. — Не трябва да ми благодариш. Бенър. Удоволствието беше мое.

Тя поклати глава.

— Ти си там, където има нужда от теб.

— Бих искал винаги да бъде така.

Джейк осъзна, че е изрекъл на глас мислите си. Нямаше защо да се бори срещу това; и той беше уморен да бяга от него и да се преструва, че то не съществува.

Проклет да е, ако знае какво трябва да направи. Макар това да означава, че трябва да отиде при Рос с шапка в ръка и рискувайки да бъде застрелян, да признае всичко. Той беше използвал заплахата от Шелдън, физическото му насилие над Бенър за извинение, че се нахвърли върху него. Сега, часове след това, трябваше да признае, че го беше направил от чиста ревност. Беше заслепен от нея. Дори Шелдън да беше прегръщал нежно Бенър, да беше я целувал леко, той щеше да изпита същия прилив на гняв, който го караше да го убие само за това, че я е докоснал. Какво щяха да си помислят Рос и Лидия, собствената му майка, когато обяви, че иска да се ожени за Бенър? Но това нямаше значение. Нищо — нито те, нито тяхното мнение значеха повече от жената, която го гледаше сега, събуждайки чувствата му с всеки свой поглед. Дори мнението на Лидия нямаше значение. Той не можеше да се примири съвсем с това, но и не се опита. Бенър беше всичко, което искаше сега, а тя му говореше отново.

— Наистина ли?

— Дали искам винаги да бъда при теб, когато има нужда?

Тя кимна.

— Да, Бенър.

Той прокара пръсти по устните й.

— Този кучи син направи ли ти нещо?

— Не.

— Нищо?

— Не. Ти дойде точно навреме.

Джейк обхвана нежно лицето й и тя го притисна дланта му. Ако продължава да я докосва така, той щеше да е отговорен, ако направи някаква глупост. Но, дяволите, хората вероятно се целуват във влака непрекъснато и слънцето все още изгрява и залязва навреме.

Той погледна през пътечката към Лий и Мика. Със скрити под шапките лица, те кротко спяха.

Джейк прегърна Бенър през раменете и я притегли към себе си. Наведе глава. Устните му срещнаха нейните и се сляха в едно. Неговият език потърси нейния и намери. Те отдаваха любовта си един на друг. Ръката й се плъзна по гърдите му и стисна шалчето. Неговата ръка се разтвори върху гърдите й и я притисна по-силно. Целувката беше дълга и истинска. Беше най-сладката целувка. Когато накрая се отдръпна, той се усмихна леко.

— Да спим. Когато се събудиш, ще сме си вкъщи.

Той притисна главата й върху гърдите си. Изпъна дългите си крака, доколкото позволяваше седалката отсреща и я притисна по-силно.

Думите „вкъщи“ приеха ново значение за Бенър, когато тя се притисна към Джейк. Тя не се усещаше изстинала и чужда. Топлината на силното му стройно тяло преля в нея, прогонвайки всички лоши мисли и страхове за бъдещето. Тя обичаше мириса на тютюн, който лъхаше от дрехите му. Приемаше дъха му в косите и върху бузата си. Дори дъждът, който се лееше навън, беше добре дошъл след месеците суша.