Катлийн Удиуиз
Сълзи от злато (15)

Глава четиринадесета

Слънцето предлагаше в здрачината прекрасна гледка, приятна промяна след мъглата, която бе обвила замъка. Николаус бе пристигнал, както бе предрекъл Максим. Той си бе проправил пътя през заснежените пътища с ескорт ездачи и бе донесъл подаръци — принадлежности за ръкоделие — игли, конци и обръч. По време на няколкодневното му посещение Елиза бе много приветлива и внимателна. Гледаше го в устата, очакваше с нетърпение всяка негова дума, докато зад гърба на Николаус отговаряше много студено на погледите на Максим, който я наблюдаваше както и преди с лъчезарен поглед. Беше ли той наблизо, тя винаги усещаше погледа му. Ако успееше скришом да го зърне, то предчувствието й се потвърждаваше. Погледът му бе понякога питащ, след това очароващ, замислен или проницателен. Каквото и да бе настроението му, трудно можеше да остане незабелязано. Тя много често не можеше да удържи намерението си да остане недостъпна. Ако целта му е да я обърка, то той беше успял напълно. Николаус се бе разделил с нея на входа с обещанието да се постарае при следващото посещение да организира пътуване до Любек.

Вечерта Елиза помоли Спенс да сложи още дърва на камината в спалнята й. Освен това му нареди в присъствието на Максим да сложи резе на скритата врата. Това малко укроти яростта й… След това се оттегли в спалнята си с подаръците и остави Максим сам. Отдавна бе отминало времето, когато се бе наслаждавал на вечерите, които прекарваше в уединение. Сега самотата му се струваше потискаща, лишен от компанията на Елиза, независимо от бурните словесни двубои, които почти винаги си устройваха.

След вечерята готвачът вдигна и почисти масата, след което легна. Фич и Спенс не казаха нито дума, докато изпълняваха вечерните си задължения, тъй като забелязаха, че между господаря им и дамата не всичко е наред. Докато Фич оправяше стаята на маркиза за през нощта, Спенс прекоси салона с наръч дърва в ръце, които носеше за Елиза.

Максим взе бързо решение, стана и последва Спенс до стаята на Елиза. Там застана, подпрян с рамо на вратата, докато прислужникът подреждаше дървата на полицата до камината. На масата на Елиза горяха две свещи. От такова разстояние Максим не можеше да забележи дали тя се изчерви, усетила погледа му. Знаеше само, че нейната близост го привлича неотразимо. Елиза изпъна парче лен на гергефа си.

— Искате да прекарате вечерта сама или бих могъл да седна при вас? — попита той учтиво.

Тя сбърчи нос, за да покаже отегчението си и го погледна хладно.

— Свободен сте да правите каквото искате, милорд. Не мога да ви нареждам къде да седите в собствената ви къща.

Спенс побърза да излезе.

С лека усмивка Максим придърпа до огъня един стол с висока облегалка и седна.

— Както виждам, не сте ми простили.

— Не знаех, че искате прошка — отговори Елиза раздразнено. — Имах впечатление, че намирате постъпката си за правилна.

Елиза се вдълбочи отново в избора на цветните конци, които бе прикрепила свободно към горния край на гергефа. Както бе седнала и се посветила на домашната си работа, тя изглеждаше като първообраз на домашния уют, което се стори на Максим необикновено привлекателно. Радваше се на нейната компания повече, отколкото на всяка друга жена, въпреки пропастта помежду им. Споменът за Арабела бе вече избледнял като сянка. Знаеше, че би я забравил напълно, ако Елиза прояви интерес към него.

Максим направи няколко опита да завърже разговор. Елиза обаче мълчеше твърдоглаво, докато накрая той се отказа. Не можеше да не се забележи, че тя не бе в настроение и че ще играе ролята на обидена, докато й харесва.

Отегчен от лошото й настроение, Максим облегна главата си назад и изпъна краката си така, че петите му опряха повдигнатия цокъл на камината. Постави шпагата си, която носеше вечер винаги със себе си, напреки на коленете си. След това кръстоса ръце и затвори очи, докато си припомняше онзи момент, когато седеше пред ваната на Елиза и я видя гола. Ако и да не искаше сега да говори с него, той нямаше намерение да се оттегли в покоите си, или да се върне в салона. За него бе по-голямо удоволствие да я гледа умърлушена и обидена, отколкото изобщо да не я вижда.

Елиза продължи да сортира конците, поглеждайки скришом от време на време към Максим. Това беше човекът, който бе изпратил слугите си да я отвлекат, който бе отговорен за всички неприятности, които бе изтърпяла, мъжът, който я бе завел в чужда страна, чийто език не разбираше, който бе нахлул в покоите й и по безсрамен начин я бе смутил при къпането. И въпреки това присъствието му събуждаше у нея объркване и особена възбуда.

Осъзна бавно, че дишането на Максим стана по-дълбоко и по-равномерно. Това беше недопустимо! Просто да заспи в нейната компания! Тя бе обидена и същевременно ядосана. Пристъпи към огъня, за да сложи няколко цепеници върху горящите въглени. Докато беше при камината, не можеше да не го огледа по-подробно. Погледът й се плъзна по ботушите му с обърнат маншет, от които излизаха дълги, стройни крака. Подплатените му панталони с пъстра украса обхващаха плътно тесните му бедра. Несъмнено, той се облича с много вкус, за разлика от много суетни кавалери, които предпочитаха богато извезани дрехи и се перчеха с набиващите се копчелъци, и с това създаваха впечатлението, че собственикът парадира с мъжествеността си… Не, при Максим Сиймур не можеше да се открие никакъв недостатък. Лицето и ръстът му бяха съразмерно развити, като го правеха мъж, за когото всяко момиче може да мечтае.

Елиза се сепна, като забеляза накъде се отклоняваха мислите й. Не, на този мъж тя един път завинаги ще отмъсти. Следвайки злобния си импулс, тя повдигна единия си крак и ритна краката, поставени на камината. Краката му паднаха на земята, от шпагата отекна метален звън. Той се събуди за миг, бързият му поглед веднага забеляза, че няма никаква опасност, освен това проклето момиче. Той скочи и бутна шпагата с крак настрани, когато се изправи пред нея. Изведнъж застанаха очи в очи.

— Искате да говорите с мен? — Гласът му бе беззвучен.

— Отдавате ли ми напълно вниманието си, милорд? — попита тя нежно, за да не го дразни повече.

— Всичко, което бих отдал някога на една дама — увери я Максим. Погледът му я прикова, докато тя се изчерви. — Срещал съм някои жени, които с удоволствие бих натупал, за да ги науча на по-добри обноски. Въпреки това, никога не съм вдигал ръка срещу тях, макар че изкушението е било изключително голямо.

— Милорд, вие схващате границата на приличието много своеволно — избухна Елиза. — Пренебрегвате моята интимна сфера и нахлувате в покоите ми, като че сте в пълното си право като господар на този замък.

Максим забеляза как пулсът биеше по врата й, докато погледът му се плъзна надолу и се спря на бликащите й от чувство гърди.

— Не направихте ли вие същото и не ме ли засегнахте, докато спях? — пророниха устните му.

Елиза пристъпи плътно до него, така че можеше да чувства дъха й.

— Искате всъщност да ме напердашите като някаква злобна немирница, нали? — Тя хвана панделките на ризата му и започна да глади гърдите му, сякаш трябваше да изпробва женската си изкусителност. Сега искаше да знае дали и той като Николаус е чувствителен към нежните докосвания. — Наистина ли ви измъчих?

Максим я погледна съсредоточено, любопитен какво крои.

— Да, беше мъчение.

— Болката ви непоносима ли е, милорд? Не искате ли да ме напердашите, докато ядът ви премине? — попита тя предизвикателно.

Това не бе хитрата лисица, която познаваше, и той почувства опасността, когато момичето се облегна на него. Трябваше да се бори с желанието да я притегли към себе си и да задуши въпросите й с горещи целувки, когато почувства съблазнителното притискане на гърдите й. С пресипнал глас той прошепна:

— Елиза, никога не съм искал да ви причиня болка.

— Какво говорите? — Тя скочи като ужилена и извика със святкащи очи: — Искате да наречете вашето държание, с което ми причинихте толкова мъка, нежно и сдържано? — С малкия си юмрук тя го удари в гърдите. Той политна крачка назад, изненадан от внезапната й промяна. — Не ме ли отвлякохте от къщата на вуйчо ми? Не наредихте ли да ме влачат през най-съмнителните части на Лондон? За да ме приберат в една изгнила черупка и да ме превозят през морето в чужда страна, където да ме държат затворена в тази съборетина? — Тя удряше като полудяла по гърдите му. — Не ме ли направихте робиня?

Максим отстъпваше все по-назад, докато се удари в кревата и падна тежко на него. Но неговата неприятелка бе неумолима.

— За каква ме мислите? Аз не съм жена на офицер и не ми харесва тази руина, в която изглежда, се чувствате уютно. Не съм превзета, но мразя студа, който прониква от всички пролуки и цепки. Всяко ставане сутрин е мъчение!

Нежното като сянка същество сега се отдели бавно от него и отиде към огъня, където гледа дълго в замиращите пламъци. Накрая се обърна отново и Максим се учуди, когато видя сълзи в очите й.

— Не се моля за приятния живот, който бихте предложили на скъпата Арабела — каза тя малко смутено, — не искам нищо повече от това, да ме изпратите у дома, преди да настъпи пролетта. Бих искала само да живеем в мир, докато сме затворени тук заедно. Наситих се на разправии. Зная, разбира се, че бихте предпочели тук да е очарователната Арабела. Тази грешка никой от нас не може да поправи. — Елиза отиде към вратата. — Моля ви сега, милорд — каза тя тихо, — отидете си. Приятни сънища!

Максим стана, вдигна шпагата и я постави в ножницата, докато хиляди мисли минаваха през главата му. На вратата застана до момичето. Нямаше думи, но ако бе казал в този момент, че не изпитва вече някакви чувства към Арабела, щеше да изглежда твърде… С неохота остави Елиза сама и тръгна.

Елиза опря с въздишка чело на вратата. Самотата на помещението тежеше върху й. Чувството на изтощение и безпомощност бе извънредно голямо. Всеки път, когато оставаше сама с Максим, тя се държеше като отмъстителна фурия. Не издържаше и един час, без да започне скандал, като че ли той я караше да се гневи на самата себе си.

 

 

Когато Елиза се събуди, мрачна сива светлина известяваше зазоряването. Някъде наблизо се отвори врата и след това се затвори отново. Показа носа си изпод завивките и видя оловносивото небе. Тя се страхуваше, че снегът може да продължи да вали, защото замъкът така би станал една бяла крепост, достъпна само за много смелите или много твърдоглавите. Тя придърпа дрехите си в леглото и се облече под завивките. След това стана. Като наметна шал на раменете си, изтича до камината, да запали огъня.

Скоро след това излезе от покоите си с високо вдигната коса и слезе долу. Поведението й, самоуверено и спокойно, не издаваше нищо от бурните чувства, които я владееха. Какво си мислеше той за нея? Арабела не би била в състояние да извърши насилие.

Спенс седеше на издигнатата камина и наблюдаваше готвача, който тъкмо вадеше пресни хлебчета от печката. Когато Елиза приближи, той скочи, за да й премести стол до масата. Тъй като рядко можеше да се види Спенс без Фич, тя попита:

— Е, защо не се мярка Фич днес? Болен ли е?

— Не се страхувайте, мадам, той потегли с Негово Благородие за Хамбург още преди изгрев-слънце.

Спенс се протегна зад гърба на готвача да си вземе едно хлебче от тепсията и го лапна навреме, отбягвайки удара на готварската лъжица, с която Дитрих замахна.

— За Хамбург? — Елиза не можа да прикрие разочарованието си. Дали му бяха омръзнали щуротиите й? Завинаги ли си беше отишъл? — Кога ще се върнат?

— Не зная. Негова Светлост не каза кога ще се върнат.

— Хм, не е толкова важно — рече Елиза. — Ще ми остане повече време за себе си.

Спенс не обърна внимание на притеснението й, тъй като си угаждаше с хлебчето.

— Да, сигурно и Негово Благородие си го е помислил, когато замина.

Елиза направи опит да се усмихне.

— Ще има късмет, ако не го застигне буря. Сивото небе предвещава лошо време.

Наистина, след обяд се спусна гъста мъгла и обгърна далечните хълмове. Елиза, която гледаше през прозореца, имаше чувството, че е попаднала на някаква далечна планета и се страхуваше, че никога вече няма да се върне у дома, в Англия. Тя отхвърли тези тъжни мисли и се отправи да почисти покоите на Максим. Макар и да работеше старателно, чувството на самота не я напускаше. Беше вече така свикнала с компанията на Максим, че той й липсваше, когато не беше в замъка.

Късно следобед тя съзря през прозореца тъмна сянка, движеща се през мъглата, която постепенно се прегърна в призрачна фигура на конник. Зад нея се виждаше друга сянка, а след нея една още по-голяма, които се оказа кола, теглена от волове и следвана от още едно превозно средство. Когато групата се приближи, Елиза разпозна първия ездач.

Максим се върна! Тази мисъл я изпълни с неописуема радост.

Елиза изтича навън с високо вдигнати поли, спусна се като стрела по стълбите надолу и вдигна тежкото резе на главния портал. Когато излезе навън, Максим и Фич вече влизаха в двора. След тях влезе натоварена със съдове кола, в която имаше птици и две малки оръдия. Другата кола беше натоварена с дъски, два големи сандъка, бали с плат и добре опаковани срещу снега пухени завивки. В първата кола бе седнала пълна жена, увита в пелерина с качулка, а до кочияша във втората кола седеше стройна, спретната, но по-възрастна жена с куфар в скута. Едно малко стадо — крава и няколко овце, пазени от овчарче с голяма гега и рунтаво куче — образуваше края на колоната.

Максим скочи от коня си и хвърли юздите на Фич, преди да се обърне и да се отправи към стълбите. Смъквайки ръкавиците си, той застана пред Елиза.

— Както пожела дамата — той посочи към новодошлите, — водя зидари и дърводелци за ремонта, жена, която ще помага в къщи, една шивачка, както и животни, които да разнообразят храната ни.

Елиза бе поразена.

— Но как си позволихте изведнъж всичко това?

— Николаус ми даде на заем малко пари срещу имота ми в Англия. Някои биха го взели за глупак, но той очевидно вярва, че след време кралицата отново ще ме приеме благосклонно.

— А лъжите на Едуард? — попита Елиза полугласно.

Той отстрани от лицето й един непокорен кичур.

— В последно време не съм си пилял времето в мисли за него. Може би омразата, която изпитвам към него, ще стихне в приятната компания на неговата племенница.

Елиза усети, че я облива гореща вълна.

— Милорд, вие надминахте себе си и проявихте голяма щедрост — изрече тя, обладана от внезапна стеснителност.

Фич поведе двете жени с багажа им към входа. Елиза влезе вътре и задържа вратата отворена. По-възрастната жена й се усмихна любезно, а по-пълната се държа така, както не би си позволила нито една представителка на съсловието й. Тя спря на известно разстояние от Елиза и пренебрежително я прецени с поглед.

Фич се мъчеше да мине с няколко пакета през вратата и накрая изпусна всички.

— Гледай какво правиш, смотаняк такъв — наруга го жената.

Тя говореше английски с лек немски акцент. Но когато си позволи да нареди с господарски жест на Елиза да помогне на Фич, Максим се приближи.

— Не се шляй така, момиче! Помогни на тоя глупак и ни покажи стаите! — нареди тя.

— Не, мадам! — възкликна обърканият Фич, клатейки глава. — Не си правете труда.

— Мадам? — Жената критично огледа Елиза от глава до пети и Елиза се изчерви от смущение. В този миг тя особено болезнено преживя мисълта колко бедно е облечена.

Максим се зае да ги представи една на друга.

— Госпожа Ханц, това е новата ви господарка… госпожица Редбърн.

— Ах, така ли… — Жената замлъкна и презрително огледа скромно облечената Елиза. — Но това не е съпругата ви! — Физиономията й не остави никакво съмнение за заключението, което си бе направила.

— Госпожо Ханц, вие сте назначена за икономка. Ваше задължение ще е да изпълнявате разпорежданията на госпожица Редбърн. Ако това не ви харесва, свободна сте да напуснете още утре замъка — смъмри я ядосано той.

Икономката се вцепени и едва след известно време отговори:

— Извинете, господарю, не исках никого да обидя.

— Внимавайте занапред — отвърна й Максим и нареди на Фич с кратко кимване: — Покажи на дамите стаите им.

След като новодошлите излязоха, настъпи мълчание, в което Максим пристъпи към Елиза, която не помръдваше.

— За толкова кратко време не е лесно да се намери добър персонал — промърмори той извинително. — Ако не одобрявате госпожа Ханц, ще я освободя.

Елиза почувства, че ще загуби самообладание.

— Извинете ме, моля. — Тя притисна ръка до потрепващите си устни и изтича към стълбите.

Максим загледа след нея. Мъката, която прочете по лицето й, му бе непонятна, а и имаше усещането, че той е виновен.

Максим се втурна след Елиза, настигна я на третото стъпало и нежно я обърна към себе си. В очите й блестяха сълзи, тя плахо отбягна погледа му.

— Вие не сте само ядосана — прошепна той. — Какво има?

— Вие… вие ме позорите — отвърна тя, хлипайки.

— Какво?

От вика му Елиза се сви боязливо, но му отправи обвинителен поглед.

— Не разбирате ли какво си мисли тя за мен?

Максим откровено призна вината си.

— Знам добре, че компрометирах доброто ви име, но не е в моя власт да променя това — ако изключим брака. Можем да отпратим госпожа Ханц така бързо, както и я наехме. Трябва само да кажете.

— Тя ме изгледа така… като че заслужавам презрение. — Елиза погледна оръфаните си дрехи. — И с право… изглеждам като… слугиня. — Тя изхлипа и избърса бузата си с опакото на ръката си. — Как мога да изисквам уважение от прислугата или да придружа Николаус до Любек в този вид?

Максим несъзнателно сбърчи вежди. Значи това било. Николаус! Тя искаше да е хубава за него!

— Но нали взехте от него пари за дрехи?

Елиза отрицателно вдигна ръка.

— Имах скрити мои пари. Дадох ги на Николаус и го помолих да ми ги вложи. Не съм взимала от никого нищо. И от вашите пари не съм взела нищо. Парите, които ми дадохте, също са вложени с голяма лихва. Николаус ще потвърди.

Максим кръстоса ръце на гърба и я изгледа мълчаливо.

— Жени! — промърмори той. — Никога няма да ги разбера. Само затруднения с тях и пълно объркване. Можехте да ми обясните, а не да ме оставите да си мисля, че сте взели пари и от двама ни.

— Бих искала да се кача горе, преди да слезе госпожа Ханц — завайка се Елиза. — Не бих искала да ни види заедно.

— Да, Елиза, побързайте, госпожа Райнхард ми даде дрехите за вас. Готови са. Трябва само да ги изпробвате.

Максим чу как тя дълбоко пое дъх. В следващия миг Елиза се повдигна на пръсти, обви ръце около врата му и неочаквано го целуна по бузата.

— Благодаря, Максим, благодаря — прошепна тя нежно в ухото му и преди той да обхване талията й, тя се отскубна и излетя по стъпалата нагоре.

— Госпожа Райнхард изпрати шивачката, за да довърши необходимото — извика той след нея и чу веднага след това как се затваря вратата и падането на резето.

Максим се върна бавно при камината. Протегна ръцете си към огъня, но целувката на Елиза го сгряваше далеч по-силно, а мисълта да направи от замъка дом за двама им му се струваше все по-примамлива. До завръщането им в родината тази порутена сграда щеше да е сигурно убежище за тях.

 

 

Изведнъж Елиза се събуди обляна в пот. Пред очите й още бяха последните сцени на кошмарния сън, в който баща й бе затворен на тъмно място. Ръцете и краката на възрастния човек бяха оковани във вериги, те дрънчаха при всяка негова крачка, а той стъпваше по студения каменен под с боси крака. В единия край на затворническата му килия имаше железни решетки. На този фон изпъкваха чифт големи очи, толкова големи, че чак изглеждаха нереални и полупрозрачни като тънък воал. Тези очи, които я гледаха с мъка и копнеж, я бяха изтръгнали от дълбините на съня.

Елиза навлече на голо дългия си утринен халат от кадифе и обу на бос крак пантофите си, без да обръща внимание на удобствата, с които вече разполагаше. Сега те нямаха никакво значение, щом на баща й може би му се е случило нещо ужасно.

Огънят бе позагаснал, тя добави няколко цепеници в жаравата, придърпа си един стол и седна, вдигайки крака на ръба на камината.

Мислеше за Максим и постепенно споменът за ужасния сън избледня. По маниери и чар Максим бе надминал себе си. На такъв обожател не можеше да се устои. Той я бе приласкал, бе я разглезил, беше я ухажвал, беше я пленил — накратко, бе събудил жизнерадостта й. За пръв път й обръщаше внимание зрял мъж, който знаеше какво иска и който бе сигурен в себе си. Достатъчно бе да я докосне леко по бузата или по ръката и вече я изпълваше прилив на щастие, завиваше й се свят от блаженство.

Първият адвент бе дошъл и отминал, тържествено отпразнуван както от господарите, така и от прислугата. Даже и госпожа Ханц се смя на веселите истории, които се разказваха пред камината. На четири очи Максим подари на Елиза ковчеже, обсипано със скъпоценни камъни и тихичко й каза да го запази за сърцата, които е покорила. Тя отново усети прилив на нежност, когато той й целуна ръка.

Известно време двамата бяха ангажирани с различни неща. Елиза трябваше да въведе икономката в задълженията й, а Максим посочи на дърводелците какво трябва да се ремонтира. Шивачката уши завеси за прозорците на спалните и покривки за леглата. На каменния под вече имаше килими, а на креслата — вълнени одеяла, в които да се завиеш.

С новите кадифени завеси спалнята на Елиза изглеждаше учудващо уютна, впечатление, което се подсилваше и от балдахините, така че бе почти удоволствие да се сгушиш в пухените юргани и да потънеш в сън. След основното почистване и голямата медна вана в ъгъла блесна като нова.

Подобренията извън замъка също допринесоха за спокойствието на Елиза. Тя вече не се страхуваше при приближаването на нощта. Малките оръдия, които Максим бе докарал от Хамбург и които бяха поставени на специални падащи решетки на крепостната стена пред заключената порта, създаваха у нея чувство за сигурност.

Въпреки това на нея й се струваше, че изтеклите седмици са я изтощили. Безбройните часове, прекарани с Максим в тясното пространство на Хоенщайн, чувствително отслабиха съпротивата й. Неговото топло и сърдечно отношение събуди в нея непознат копнеж. Никога досега не бе имала ни най-малко желание да търси компанията на мъж, а сега чувстваше, че копнее да е близо до Максим. Радваше се на съвместното им съжителство, наслаждаваше се на вниманието му. Докосванията му, които бяха сякаш непреднамерени и случайни, я подтикваха да им отвърне, но тя не намираше кураж за това. От онзи миг, когато го бе видяла гол, мускулестата му фигура се бе запечатала ясно в съзнанието й. Бе го видяла целия и страстно желаеше да го види отново.

Елиза се отдръпна от камината и неспокойно закрачи из стаята, защото и Максим ясно й бе показал, че я желае страстно, но тя го бе отхвърлила, бе потиснала влечението си, а това не й даваше покой.

Гобленът на стената приковаваше като магнит погледа й. Подозираше, че знае накъде извежда тайният вход. Както се бе втренчила в стената, любопитството й нарастваше с всеки миг. Сега, докато Максим спеше, беше най-подходящо да разузнае.

Запали една свещ и се шмугна под гоблена. Предпазливо вдигна резето, което Спенс бе поставил, и отвори скритата в ламперията врата.

Като държеше високо свещта, Елиза влезе в коридора и се промъкна зад стената на камината по стръмни, тесни стълби, за да се изкачи след това внимателно, стъпало по стъпало, нагоре. На една малка площадка откри врата с резе. Повдигна го, вратата се открехна безшумно и като прекоси прага, Елиза дочу бавното, равномерно дишане на Максим. Огънят в камината му бе изгаснал.

Елиза се промъкна на пръсти до леглото с балдахина. Максим спеше обърнат наляво, с гръб към нея. Гърбът му бе обезобразен от голям червен белег.

Затаи дъх, защото той се раздвижи насън и се обърна по гръб. Тя плъзна поглед по окосмените му гърди, по тясната му талия и плоския корем. Елиза възбудено се наведе напред.

Внезапно пръстите му обвиха ръката й. Дъхът й секна, когато той я привлече в леглото. Максим се изтърколи на една страна, като здраво обви талията й с едната си ръка. Омагьосана, Елиза го гледаше с широко отворени очи. На светлината от огъня изпъкваха закръглените мускули на раменете му и красивото му тяло чак до хълбоците.

— Е? Къде е ведрото с ледена вода? — Гласът му бе дълбок и насмешлив. — Какво има, момиче? Не носиш ли нещо, с което да ме накажеш?

— Пусни ме! — задъхваше се Елиза, опряла ръка на гърдите му, за да се изплъзне от здравата му хватка.

— Не още — пошепна Максим и постави лявата си ръка под главата й. След това се поизправи, а сянката му я покри. Той наклони глава към нея. Бавно, много бавно Максим покри устните й с леки целувки и разпали страстта й. Нежността му стопи съпротивата й. Постепенно устните му се отвориха и се впиха в устата й, замаяха я и тя започна да отвръща на желанието му. Страстта му нарастваше. Елиза сподавено простена, когато устните му преминаха по стройната й шия. Под опипващите му ръце халатът й се разтвори и дъхът й замря, когато усети, че устата му милва разголените й гърди.

Една главня изпращя, разпръсна искри и шумът върна Елиза към действителността. Тя отвори очи, избута с един тласък Максим от себе си, изкатери се през него и скочи от леглото, без да съобрази, че се показва съвсем гола, защото халатът й остана на леглото. Бързо изтича навън и затръшна вратата зад себе си. С горяща свещ в ръка тя тичаше така бързо по стълбите надолу, че пламъкът едва не угасна. Блъсна се в ниската врата, заключи я и дръпна настрана гоблена. След като остави свещта, тя коленичи пред камината, тресеше се и трепереше цялата.

Дъхът й секна, когато чу леко драскане по тайната врата и в същия момент дочу приглушен глас:

— Елиза! Отвори!

Тя се шмугна отново зад гоблена и притисна чело до вратата.

— Моля те, Максим, върви си!

— Желая те. — Макар че шепнеше, гласът му отекваше в ушите й като вик. — Искам те.

По челото й изби пот. Тя закри устата си с треперещи ръце.

— Върви си сега, Максим. Остави ме. Забрави, че дойдох.

Краткият му, отчаян смях издаде колко е объркан.

— Да забравя? Да забравя, че сърцето ми бие учестено? Че ръката ми не престава да трепери? Не, не мога да потисна желанието си! Друга жена ли трябва да си потърся, за да задоволя изпепеляващата ме страст?

— Не! — Отговорът излетя от устата й, преди Елиза да съумее да го потисне.

Тя се разхлипа. Думите му кънтяха в сърцето й и въпреки това не биваше да се поддава на страстното си желание. Поне не докато между тях все още има толкова недоизказани неща.