Катлийн Удиуиз
Като пепел във вихъра (33)

Глава тридесет и трета

Когато Коул си наумеше нещо, трудно можеше някой да го разколебае. Алена отдавна беше забелязала това.

Вече дни наред той недвусмислено я ухажваше и за Алена беше напълно ясно, че се опитва с всички средства да я склони да спи с него. Всъщност Коул не го и криеше. Но докато той не дадеше трайно доказателство, че я желае не поради някаква прищявка, а сериозно и искрено, Алена нямаше намерение да отстъпи пред неговата настойчивост. Само че колко ли време ще може да го държи далече от себе си? Трябваше да си признае, че по този въпрос не бе съвсем сигурна.

Коул навсякъде я представяше като своя жена. Веднъж той имаше делови срещи в Сейнт Антъни. Вечерта ходиха на театър и прекараха нощта у приятели на семейство Лейтимър, тъй като вече беше късно за връщане вкъщи. Алена нямаше друг избор, освен да спи с Коул в една стая на едно легло.

Коул се съблече и се изтегна на дивана. Пушеше пура и гледаше мълчаливо как тя бавно се събличаше под домашната си роба, за да не може той и за миг да зърне голотата й. Накрая тя се пъхна страхливо под общата завивка и легнала по гръб, се втренчи в тавана. „Какво ли се върти сега в главата й“, запита се Коул. Пред домакините тя прекрасно беше изиграла ролята на любяща съпруга. Всички бяха очаровани от нейната прелест и весел нрав. Коул не можеше да се сърди на приятелите си, че приемаха Алена като дар от небето в сравнение с Роберта. Тя наистина беше разкошна жена. Ако само знаеше как и най-малкото й докосване възбуждаше желанието му!

Вече в леглото, той обърна глава към Алена и прошепна:

— Достатъчно топло ли ти е?

Алена кимна.

— Да, благодаря. Как е кракът ти? Чувстваш ли още болки?

— Хм — неясно промърмори той в отговор. Остана да лежи мълчаливо, като издухваше дима от пурата си към тавана.

След пълния с разнообразни преживявания ден, Алена заспа бързо. В съня си тя инстинктивно се притисна към топлото тяло на своя съпруг, докато нещо я погъделичка по ухото и един глас тихичко попита:

— Алена, спиш ли?

— Коул? — измърмори тя сънливо и се сгуши още по-близо до него.

Коул внимателно я обгърна с ръка и зарови лице в топлия аромат на косите й.

— Алена, ако не искаш да изгубя контрол, препоръчвам ти да се дръпнеш малко по-далеч от мен — прошепна той в ухото й.

Алена отвори широко очи. Моментално й стана ясно какво искаше да каже. Тя лежеше обърната към него и в съня си доверчиво беше пъхнала крака си между бедрата му. Огънят на твърдия му, изправен член я парна. Нямаше нужда от друго доказателство за верността на думите му.

— Извинявай — измърмори тя, крайно объркана, и бързо се измести на другия края на леглото. Така те дълго лежаха будни, втренчени в тъмнината, с нерви, опънати до скъсване. Нощта като че нямаше край, но накрая утрото ги освободи от брачната им стая за изтезания.

Вкъщи Алена отново почувства твърда почва под краката си, но постоянно трябваше да държи сметка за това, че Коул може да се появи в стаята й по всяко време. Понякога се събуждаше нощем и виждаше в лунната светлина стройния му силует до леглото си. Неспирните разходки из тъмната къща в края на краищата винаги довеждаха Коул отново при Алена.

Тя отдавна се беше отказала да барикадира вратите със столове. Просто не можеше да понася неговите подигравки. Вместо това се преструваше, че не я е страх от него, но скоро се убеди, че така само го улеснява, защото той започна да влиза и излиза при нея, когато си поискаше.

— Довечера с удоволствие ще те изведа — обяви Коул един следобед, когато отново се беше появил непоканен в стаята й. — И този път искам да облечеш нещо, което да подчертава женствеността ти. — При тези думи очите му с одобрение се плъзнаха по меките извивки на гърдите й, които Алена набързо беше покрила при внезапното му влизане. — Извинявай, но намирам малко еднообразно това, че непрекъснато се обличаш в сиво.

Алена кипеше от гняв, докато той небрежно се повъртя из банята и най-сетне излезе. С радост би хвърлила нещо по него. Но знаеше много добре, че само ще й се изсмее. „Бог ми е свидетел, закле се тя, ще ти покажа аз що за жена съм!“

Остатъкът от деня Алена посвети на вечерния си тоалет. Тя взе ножици и изряза една кадифена рокля толкова дълбоко, че деколтето далече надхвърли обичайната мярка. Щом Коул толкова много харесваше гърдите й, довечера тя щеше да се погрижи да му потекат лигите. Докато се обличаше, сложи за всеки случай един стол под дръжката на вратата. Ударът трябваше да дойде изневиделица. След тази вечер той никога вече нямаше да се усъмни в нейната женственост.

Коул почука леко на междинната врата и влезе, без да дочака отговор. Когато видя жена си, спря изненадан. С нескрито възхищение погледът я обхвана, докато й се стори, че очите му проникват през роклята до голата й кожа.

Коул закопчаваше разсеяно ризата си. Алена разбра колко успешно е постигнала целта си по това, че той се опитваше да промуши едно копче там, където изобщо нямаше илик.

— Още не си готов — измърмори тя.

Коул се приближи до нея и я заразглежда най-обстойно. Погледът му проследи златната верижка, която изчезваше в мамещия улей между гърдите й.

Въпреки че Алена си беше обещала никога да не позволява той да разклати самообладанието й, сърцето й се разтуптя. Коул не беше неопитен ученик, но тя трябваше да внимава и да не подлага на прекалено изпитание способността му да се сдържа.

— Намираш ли тази рокля за достатъчно женствена? — попита тя и приглади гънките на кадифето.

Коул сложи ръка на голата й шия и усети колко бързо бие сърцето й. След това повдигна брадичката й, така че тя да го гледа в очите.

— Ако роклята беше още малко по-женствена, тази нощ нямаше да ми се изплъзнеш. Така, както е, мога все още да се сдържам.

Ръката му се спусна надолу през гърдите й към талията. С нежна настойчивост той я привлече към себе си.

— Сигурна ли си, че няма да е по-добре да си останем вкъщи? — прошепна с прегракнал глас.

Алена се засмя мъркащо.

— Спомни си за добрите маниери, Коул. — Тя облегна лактите си в гърдите му, за да не бъде прекалено близо. — Трябва да побързаме, вече е късно. Оли отдавна е докарал каретата пред вратата.

Коул я пусна и започна да си връзва вратовръзката.

— Оли! Минди! Ани! Майлс! В тази къща постоянно някой ми се изпречва на пътя! — изръмжа той ядосано. — Би трябвало да уволня цялата тази банда. Тогава бих могъл да те изнасиля на спокойствие.

Смехът на Алена звънна в стаята.

— Петелът пак пропя — подигра му се тя. — По-добре си облечете жилетката и сакото, милорд. Закъснели сме.

Коул изкриви лице в гримаса на разочарован сластолюбец и побърза да изпълни желанието на Алена.

Когато след малко помагаше на жена си да се качи в каретата, беше в най-добро настроение. Седна до нея и обгърна раменете й. На оскъдната светлина на фенерите Коул хвърли възхитен поглед върху гърдите на Алена, сияещи в дълбокото деколте на роклята.

— Много ми харесваш така, мила — пошушна той. — Ако знаеше само колко добре ти стои това!

Думите му бяха като нежна милувка и развълнуваха сърцето на Алена. Но трябваше да бъде предпазлива. Коул беше като вълк, готов да сграбчи плячката си, въпреки че понякога се правеше на хрисим и тих. Той се наведе над нея и устните му леко докоснаха косите й.

— Ти благоухаеш така хубаво, както и изглеждаш. Днес си истинска жена — нежна и красива.

Изумена, Алена трябваше да си признае, че ролята й на съблазнителка в един миг се беше превърнала в ролята на заек в капан. С медено сладки думи и нежни милувки той я притискаше умело и неумолимо към стената. Коя жена би устояла дълго на упоритото ухажване на такъв мъж? Кой би могъл да я упрекне, че оставя нещата да следват своя път, дори и ако след това щеше да бъде много трудно да спре домогванията му?

След продължително пътуване най-сетне стигнаха до града. Оли насочи каретата към една внушителна триетажна постройка, чиято жълтеникава фасада беше претрупана с орнаменти в сладникав стил.

— Каква е тази сграда? — попита Алена, докато слизаха от каретата.

— Най-добрият хотел на града, въпреки че далеч не може да се сравнява с големите хотели на Ню Орлиънс — с готовност обясни мъжът й.

— Хотел ли? — запита Алена подозрително.

— Да, но тази вечер тук гостува една театрална трупа. Освен това кухнята е много добра.

— Тук ли ще прекараме нощта? — запита го направо Алена с много тих глас.

— Това ще решим по-късно — усмихна се самодоволно Коул. — Но ако искаш — защо не.

— Нямаме никакъв багаж — припомни му тя, сякаш за да отхвърли подобна възможност.

— Тъкмо няма да слагаш нощница — ухили се той.

Алена силно се изчерви. Беше си спомнила за тяхната първа нощ.

— Вие сте сластолюбив негодник, сър — скара се тя гневно на Коул.

— Уверявам ви, мадам, че няма да настоявам за нещо, което вие не желаете.

Очите му блеснаха насмешливо, когато я поведе към хотела. Алена го хвана под ръка и той ласкаво притисна нейната.

— Моля те да ме извиниш, мила. Понякога се преструваш толкова добре на любяща съпруга, че се забравям и почвам да се държа като истински съпруг.

— А аз — отговори Алена кротко и замислено — понякога изобщо не знам каква е ролята ми в този абсурден брак.

Те оставиха палтата си в луксозното фоайе на хотела и последваха един прислужник по меките килими покрай големи огледала с позлатени рамки. В салона за хранене ги настаниха на маса, полускрита в една уютна ниша.

Оттам те можеха добре да виждат залата, без да са прекалено изложени на любопитни погледи.

Докато сядаше до Алена и протягаше ранения си крак под масата, Коул кимна бегло на неколцина познати. Почувства как под въздействие на вълнуващата й красота го обзема познатата възбуда. Нежно хвана малката й длан и леко я стисна.

— Колко ти е студена ръката — промълви той.

— А твоята е топла — отговори тя беззвучно. Инстинктивно се облегна по-близо до него. Той почти можеше да види зърната на гърдите й в дълбокото деколте и му струваше голямо усилие да не посегне да ги докосне. С жадни очи поглъщаше съблазнителната гледка.

— Всички клюкарки наоколо вече са събрали глави и шушукат за нас, мила — каза Коул с усмивка. — Може би ще трябва да им покажем, че ти не си чудовище с две глави, а просто дяволски красива жена.

— И как мислиш да го направим?

— Смятам да дадем в чест на новата господарка на Лейтимър Хаус малък прием — отвърна той и погледът му потъна в топлите дълбини на сивите й очи. — Няма нужда да е нещо грандиозно. Имам предвид да поканим няколко приятели и съседи на вечеря. След това можем да потанцуваме.

В този момент в салона се чу силен смях. Брегър и Каролайн Дарви заедно с още една двойка тъкмо влизаха и се оглеждаха за свободна маса.

Коул изпъшка и покри лицето си с ръце.

— Само това липсваше — промърмори той сподавено.

— Моля те, бъди мил с тях — настоя Алена. — Не забравяй, че той ти се извини.

— С най-голямо удоволствие бих хванал този тип за гушата, но ти не можеш да ме разбереш — въздъхна той примирено.

Брегър вече ги беше забелязал и се запъти към тях с широка усмивка.

— Каква приятна изненада! Имате ли нещо против да се присъединим към вас!

— Но, Брегър, ти дори не си им представил нашите приятели — напомни Каролайн на брат си.

— О, да, наистина! — Той обви с ръка талията на грациозната червенокоса жена до себе си и се обърна към Коул: — Мисля, че познаваш Ребел Къмингс, както и Март Холваг, шефа на тукашната полиция.

Коул представи жена си и двете двойки седнаха на тяхната маса.

— Значи вие наистина сте от Юга? — попита Ребел Къмингс Алена и я огледа с приятелско любопитство. — Изглежда, Коул има особена слабост към южните красавици. Питам се какво толкова намира в тях.

— Сигурно акцента? — предположи Алена с престорена наивност.

Брегър се изсмя високо на думите й.

— О, не! — възрази той. — Не може да е само за това. Покрай службата в армията, Коул просто е видял много свят въпреки младостта си!

Коул не вземаше участие във веселия разговор на масата. Той седеше намръщен и мълчалив и обръщаше една след друга чашите с вино. По време на вечерята само кимваше хладно, когато го заговореха. Той крадешком наблюдаваше жена си и се възхищаваше от умението й да поддържа оживения разговор и от блестящия хумор, с който пресичаше привидно безобидните въпроси на Ребел Къмингс.

За театралното представление отдавна беше станало късно, когато привършиха вечерята. Коул извади часовника си и изруга тихо, щом видя колко е часът. Разговорът стихна отведнъж. Всички се обърнаха към него и го погледнаха въпросително.

— Всъщност ние смятахме да ходим на театър — обясни той, без да крие лошото си настроение.

— Положително нищо не сте изпуснали — успокои го Каролайн. — По това време на годината оттук минават само второстепенни артисти.

Коул се опита да потисне една прозявка.

— Мисля, че трябва да си тръгваме. — С тези думи той се изправи и се сбогува.

На Алена не й остана нищо друго, освен да го последва. Докато те излизаха, останалите ги гледаха в неловко мълчание.

Навън Алена потръпна от нощния хлад и се загърна плътно в широката си наметка.

— Ела, седни по-близо до мен — каза Коул с нежна настойчивост, когато се качиха в каретата. — Така ще се топлим един друг, а и за крака ми ще е добре.

Алена колебливо изпълни неговото желание и се притисна плътно до топлото му силно тяло. Не можеше да отрече, че така се чувстваше много по-добре. Без съпротива му позволи да я прегърне и да я притисне още по-здраво до себе си. Облегнала главата си на рамото му, тя бързо забрави фантазиите си за бесния вълк и хванатия в капан заек. Напротив, сега съжаляваше, че този странен брачен договор не й позволява да установи по-нежни отношения с него и да им се наслаждава.

— Представях си вечерта съвсем различна — каза тихо Коул. — Най-малкото по-интимна. Може би ще трябва да те заведа до Сейнт Пол. Това е доста далече от къщи и там положително няма да срещнем толкова познати.

— И какво целиш с това? — попита Алена спокойно.

Играейки си, Коул подръпваше панделките на наметката й, докато те се развързаха и дрехата се плъзна от раменете й.

— С най-голяма радост бих те заключил за една седмица в хотелска стая и бих те любил непрекъснато, както си мечтая от дълго време.

Алена вдигна глава от рамото му и се взря да види лицето му в мрака.

— Сега съм съвсем объркана и изобщо не знам вече какво да мисля за нашия необикновен брак.

Коул се опита да придаде на гласа си невъзмутим тон:

— Може би най-после трябва да проумееш, че този брак е като всички други, и да очакваш същото, което всяка съпруга нормално очаква от мъжа си. Предполагам, че си разбрала колко много жадувам за този миг. Цялото ми същество се стреми отново да те притежава, Алена. Вече почти не съм в състояние да мисля за друго.

Дъхът на Алена спря, когато ръката му се плъзна в деколтето й и обхвана голото изобилие на гръдта й. Огън премина през нея, когато той се облегна назад, почти я притегли върху себе си и покри шията й със страстни целувки. Всеки миг можеше да легне отгоре й и тогава край с нейната така трудно поддържана съпротива.

Отмаляла, Алена опря ръка в гърдите му и го отблъсна. С треперещи пръсти оправи роклята си и го спря, когато отново посегна към нея.

— Моля те, остави това, Коул — протестира тя слабо, опитвайки се да потисне пулсиращото желание, което гореше в дълбините на тялото й и й напомняше за нейните собствени страстни копнежи. — Този брак не е като другите. Това е моят брак и затова е нещастен, както всичко, с което съм се захващала досега — каза тя тъжно.

— Нямаше да е такъв, ако оставиш нещата да следват естествения си ход — отговори й Коул.

— Харесва ми да се отнасят с мен като с жена, особено ти! — увери го тя горещо.

— Хайде да престанем с тези безсмислени мъчения! — Коул я хвана за ръката и я обърна към себе си. — Аз съм мъж и ти си жена. Нямаш право да ме отблъскваш.

— Тогава кажи ми, моля те, какво още трябва да очаквам? — промълви тя с несигурен глас. — Първо ме подвеждаш да сключа един уж платоничен брак, но едва съм дошла, и ти веднага се опитваш да ме любиш, пък било то и насила. После ме заплашваш, а сега се опитваш да ме прелъстиш в тази карета. Не можеш ли да разбереш, че вече не знам какво да мисля за всичко това?

Коул се наведе напред. Когато проговори, в гласа му се долавяха дълбоките му чувства, цялата му силна, болезнена страст.

— Ако само знаеше какво съм преживял, откакто си при мен! Ти постоянно си пред очите ми, приемаш гости и изобщо играеш превъзходно ролята на моя жена. Но когато искам да те прегърна, ме отблъскваш. Видях те да коленичиш в розовата градина и имах чувството, че стомахът ми е пълен с горещи въглени. Ако беше възможно, щях да те обладая там, на място. След това отново седиш до мене весела и ведра, но все пак нащрек, а аз толкова силно те желая, че вътрешностите ми изгарят в огън.

Докато тези думи се лееха от устата му, Алена седеше с широко отворени очи. Ръката му стискаше с такава сила нежната й китка, че й причиняваше болка. Той продължи шепнешком:

— Ти си красива, студена и умело се владееш, играеш си с моята мъка, както музикантът със своя инструмент. И винаги миг преди да те достигна, ти успяваш да ми се изплъзнеш. — Коул сграбчи ръцете на Алена и не ги пусна, когато тя поиска да ги издърпа. — Не знам колко време ще издържа на тази игра и не мога да обещая, че някой ден все пак няма да те взема насила. Бих искал да ми се отдадеш доброволно, защото ден и нощ съм обсебен от теб. Мечтая да почувствам устните ти върху моите, твоите гърди върху моите. Подлудяват ме хиляди сладостни видения, а първият спомен за теб гори в душата ми като огън. Мисли за това, когато ме изтезаваш, показвайки ми гърдите си! Ако страстта ми не бъде удовлетворена, всичко може да се случи, а условията, за които се споразумяхме, ще бъдат нарушени!

Алена никога нямаше да разбере дали Коул съзнателно я пощади тази вечер, или беше успяла да му избяга на косъм. Тя скръсти ръце в скута си и се втренчи пред себе си. Накрая каза със странно променен глас:

— Брачната клетва и всички други обещания са толкова крехки. — Тя поклати глава и в очите й блеснаха сълзи, когато продължи: — Трябва ли да бъда само твоя играчка и непрекъснато да се питам дали случайно не съм нарушила условията? Трябва ли да живея в постоянно напрежение дали през нощта ще дойдеш при мен ядосан или в добро настроение? Или пък изобщо няма да дойдеш? Какви са намеренията ви спрямо мене, доктор Лейтимър? Може би смяташ да поживееш с мен и после да се разделим, сякаш нищо не е било? Предупреждавам те: искам много повече от нашия брак!

Гласът на Коул прозвуча уморено, когато отговори:

— Бракът е сключен за неопределено време и аз не искам да го променям.

Той се облегна в ъгъла на каретата. Тъмни сенки закриваха лицето му.

— Аз размених с адвоката само няколко думи и това беше цялата сватба! — избухна Алена.

— Питах мистър Джеймс и ако правилно съм го разбрал, нашият брак е сключен за цял живот, докато смъртта ни раздели. Пълномощното, което дадох на адвоката, беше нотариално заверено и подпечатано. Не смяташ ли, че нашият брачен договор е над всички други споразумения и уговорки?

— Но не се ли разбрахме, че ще мога да си отида, когато поискам?

— А искаш ли да си отидеш? Затова ли не ме допускаш до себе си? Да не би да има друг мъж, когото да предпочиташ пред мен?

Алена не можа да понесе мъката и отчаянието в гласа му.

— Няма друг мъж, Коул. И аз не искам да си отида от теб.

Последва продължително мълчание, докато двамата осъзнаха, че каретата стои на едно място. Всъщност тя от доста време чакаше пред тъмната къща на хълма. Оли го нямаше никакъв, така че Коул помогна на Алена да слезе и тръгна до нея към къщата, вглъбен в мислите си. Оли си приказваше с прозяващия се Майлс в салона. Коул го изгледа остро, докато кръвта се качи в главата на Оли и той смутено запристъпя от крак на крак.

— Не исках да ви безпокоя, сър, защото бяхте толкова… заети — оправдаваше се той неловко. — А навън е доста студено…

Коул освободи двамата прислужници с кратко кимване на главата, докато Алена се качваше по стълбите, за да остане насаме със своето болезнено унижение.