Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Максуел (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Winter Fire, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 77 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?
Сканиране
sianaa (2009)
Корекция
maskara (2009)
Допълнителна корекция
sonnni (2012)

Издание:

Елизабет Лоуел. Зовът на сърцето

ИК „Калпазанов“, Габрово, 1998

Американска. Първо издание

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Мариета Суванджиева

ISBN: 954-19-0038-0

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от velvet_gaze)
  3. — Корекции от sonnni

Глава 21

Бягай! Каньонът се е наводнил, а той е пиян и зъл и те търси! По-бързо, Конър! Вече си твърде голям, за да те нося!

Сара се стресна и се събуди. Сърцето й биеше бясно. Цялата беше в студена пот. Пое си дълбоко въздух и се опита да се ориентира. Над нея грееха звезди. Земята беше покрита със сняг.

Тя изведнъж си спомни къде се намира и защо. По предложение на Хънтър — всъщност това по-скоро беше заповед — тя не остана да нощува в къщата. Когато се стъмни достатъчно, за да не могат да я видят, ако някой наблюдаваше ранчото, тя взе завивките си и излезе навън.

Зад гърба й се издигаше стръмната стена на каньона. От двете й страни имаше храсти. Наоколо имаше доста спънати коне, а техните сетива щяха да усетят всеки натрапник много преди хората да го видят.

Кейс спеше някъде наблизо. Не се виждаше в тъмното, но беше там. Пазеше нея и испанското сребро.

Сара задиша по-спокойно. Въздухът беше студен и чист.

„Било е само кошмар — каза си тя. — Нищо, от което да се плаша. Хал е мъртъв. Конър е в безопасност. Аз съм в безопасност.“

Но въпреки че си го повтаряше непрекъснато, пак изпитваше някаква тревога. Не се беше чувствала така, откакто бе разбрала, че родителите й са мъртви, че братята и сестрите й са мъртви и че Конър може да разчита само на нея за оцеляването си.

Това сребро означаваше, че Конър никога вече няма да бъде гладен, нито пък тя. Никога няма да й се наложи да се омъжи или да проституира само за да оцелее. Защо тогава бе толкова изплашена? Спомни си високата цена, която бе платила за испанското съкровище — ранчото „Лост Ривър“. Преживявала бе и по-тежки загуби. Ще преживее и тази. Някак си.

— Сара?

Гласът на Кейс беше много тих и идваше отнякъде съвсем наблизо.

— Будна съм — прошепна тя. — Какво има?

Той изникна от мрака и застана до нея.

— Това щях да те попитам и аз. Мяташе се като риба на сухо.

— Просто сънувах кошмари.

— Наводнението или съпруга си?

— И двете, мисля. Не си спомням много, като изключим страха.

Гласът на Сара още трепереше след преживяния ужас.

Без да казва нищо, Кейс седна до постелята й. Нежно я вдигна и я положи в скута си, зави я с едно одеяло и я притисна към гърдите си.

— Понякога е необходимо известно време, за да забравиш кошмара — каза той.

Загубата на ранчото „Лост Ривър“ и смъртта на родителите й не можеха да бъдат забравени. Но тя не отказа утешението, което той й предлагаше. Въздъхна и се облегна на него.

— Погледни наоколо — прошепна той след известно време. — Земята е красива като песента на чучулига.

Не беше необходимо да поглежда. Земята изпълваше очите й, сърцето й, душата й.

— Утре снегът ще се стопи — каза тя тихо, — но дотогава всичко ще блести от белота като коледен ангел.

Спомените сграбчиха сърцето му.

— Вашето семейство също ли слагаше ангел на върха на коледната елха? — попита той.

Сара кимна.

— Това беше любимото ми украшение.

— Емили също най-много харесваше ангела.

От тъгата в гласа му я заболя. Без да казва нищо, тя обви ръце около него. Снегът блестеше като криле на ангел и още повече подчертаваше красотата на тази земя. Как би могла да напусне всичко това? Дишането й отново се учести.

— Още ли те е страх? — попита тихо Кейс.

— Знам каква е разликата между кошмара и хубавия сън.

Той я придърпа по-близо и пъхна главата й под брадичката си. Вдиша аромата на косите й. В него се бореха нежността и желанието. И двете спечелиха.

— За какво си мислиш? — попита той след малко.

— За земята, за среброто, за Конър.

— Беше толкова развълнуван, че сякаш щеше да затанцува.

— Докато не започнах да говоря, че ще го изпратя в някое училище на Изток.

— Конър иска да похарчи среброто за добитък, да изкопае кладенец и други такива неща.

— Може да го направи, след като завърши университет. Ако все още иска.

Кейс понечи да каже, че бъдещето на Конър си е негова работа, а не нейна. В крайна сметка не каза нищо.

— Хънтър не беше особено въодушевен от среброто — каза тя.

— То означава неприятности.

— Бяхме бедни и имахме неприятности. Сега сме богати и пак имаме неприятности. Предпочитам да запазя среброто, отколкото бедността.

Кейс отново нищо не каза. Но после размисли. Ако Сара разбереше колко голям бе станал рискът след откриването на испанското сребро, сигурно щеше да вземе Конър и да се махне оттук, докато те се справят с Калпепърови.

— Когато излязохме от онзи каньон, някой ни следеше — каза той равно.

— И преди са ни следили.

— Тогава носехме дърва.

— Е?

— Сега излязохме от каньона без дърва, но въпреки това копитата на конете се отпечатваха по-дълбоко, отколкото когато отивахме нататък.

Сара се вцепени.

— Аб Калпепър е добър следотърсач. Както и по-голямата част от роднините му. Те знаят, че търсиш испанското съкровище.

— А сега знаят, че съм го намерила — довърши мисълта му тя.

— И аз това бих си помислил, ако бях на мястото на тези, които ни следяха.

— Но сега никой, освен нас двамата, не знае къде е скрито среброто — каза тя яростно.

— Няма да издържиш дълго, ако Аб започне да те разпитва. Нито пък аз. Той е жесток човек.

— Тогава просто ще трябва да ме пазиш от него, докато занеса това сребро в някоя банка.

— Имам по-добра идея. Вземи Конър, четири кюлчета сребро и шест коня. Отиди в Санта Фе. Ют ще дойде с теб, за да те пази. Ще се върнеш, когато се погрижим за бандитите.

— Конър няма да тръгне — каза тя.

— Откъде знаеш?

— Не съм чак такава глупачка. Аз също искам брат ми да не се замесва в тази бъркотия. Но той няма да тръгне. Когато му казах, че няма да му дам никакво сребро, ако остане тук, той само сви рамене.

— Проклятие — процеди Кейс през зъби.

— Амин.

Сара въздъхна тежко. Всичко пропада, всичките й планове за бъдещето. Защо Конър трябва да е такъв инат? Звездите блестяха като замръзнали сълзи. Сара затвори очи, забравяйки за всичко, освен за утехата, която й предлагаше силното тяло на Кейс. По тялото й премина тръпка, предизвикана едновременно от тъга и удоволствие.

— Не си мисли за кошмара — каза той тихо.

— Не мисля.

— Потрепери.

— Мислех си колко хубаво е да стоя тук с теб и да забравя всичко останало. Всичко — болезнените спомени и страха…

Той затвори очи. Копнежът в гласа й докосна и неговата душа.

— Да живееш само за момента?

— Да. Като хубав сън. От онези, след които се събуждаш усмихнат, а не облян в студена пот.

— Като сън — повтори той. — Няма нищо преди това и нищо след това. Просто един хубав сън…

Устните му шепнеха в косите й, до веждите й, до бузите й, до устните й.

— Кейс? — прошепна тя.

— Просто един хубав сън. Това е всичко. Просто един сън.

Връхчето на езика му погали горната й устна, после долната. Сърцето й спря да бие. После изведнъж си спомни предупреждението му.

„Не ме изкушавай да ти направя бебе. Ще намразя и двама ни, ако това се случи.“

Кожената торбичка, която Лола й даде, беше в къщата. Знаеше, че ако отиде да я вземе, Кейс отново ще се скрие в черупката си.

Само сега, в този момент, той беше уязвим. Както и тя. Това няма значение. Ще е далеч от ранчото „Лост Ривър“ дълго преди дори да разбере, че е бременна. А може би, може би ще може да проникне достатъчно дълбоко под бронята му, за да не я отблъсква повече. Не го вярваше, но се надяваше…

Зъбите й стиснаха долната му устна. Изненаданото му възклицание беше пролуката, която тя търсеше. Езикът й се плъзна в устата му. Без да го осъзнава, тя потрепери и издаде гърлен звук, когато усети вкуса му.

— Харесва ми вкусът ти — прошепна тя. — Зъбите ти са толкова хлъзгави и твърди, а езикът ти е като кадифе.

Кейс изстена леко. Ръцете му я стиснаха силно.

— Не бива да казваш подобни неща — прошепна той.

— Защо?

— Защото ме карат да губя разсъдъка си.

— Само за малко. Това е само един сън. Това е всичко. Само сън.

Преди той да се е отдръпнал, тя се намести в скута му, опитвайки се още повече да се притисне към него. При движението хълбокът й се потри във възбудената му плът. Беше голям, твърд, готов. Тя отново се размърда. Женската й природа й подсказваше, че това е начинът да преодолее бариерите, които той си бе поставил, пък дори и само за един път. Просто един сън.

Той се опита да каже нещо, но от устата му се чу само задавен стон, когато устните й се залепиха върху неговите. Движенията й в скута му, накъсаното й дишане му подсказваха, че тя го желае толкова, колкото и той нея. Мисълта за това окончателно му отне самообладанието. Той се бореше със себе си, дори когато езикът му отново и отново влизаше в устата на Сара, проучвайки я така, както тя проучваше неговата.

Но колкото и дълбоко да се бяха слели устата им, това не беше достатъчно. Имаше нужда от още, от много повече. Искаше я цялата. Името й прозвуча като дрезгав въпрос. Отговорът й беше чувствено движение на тялото й, което го възпламени.

Кейс спря да се бори с това, от което имаше нужда, както от въздуха. Ръцете му намериха гърдите й под одеялото и ги погалиха нежно, но той копнееше за тялото й, не за дрехите й. Разкопча бързо плетената й блуза и развърза връзките на долната й риза.

Пръстите му бяха студени. Хванаха зърната й и тя изстена. Когато той се поколеба, тя хвана ръцете му и ги притисна към гърдите си.

— Не спирай — шепнеше тя.

— Ръцете ми са студени.

— Студени? — тя се изсмя накъсано. — Като огън са. Като истински, прекрасен огън. Искам ги върху себе си. Но преди всичко, отново искам да те почувствам в себе си.

Той си пое дълбоко въздух и я положи на постелята. Известно време се бориха с дрехите й, докато тя не усети как той разтваря голите й бедра. Ароматът от възбудата й му действаше като наркотик. Той я погали и усети течния огън върху пръстите си. Опита се да каже името й, но не можа. Тя му бе отнела дъха.

Дългите й крака обвиха хълбоците му. Той задърпа панталоните си, за да ги отвори, и едва успя да сподави стенанието си, когато тя надигна таза си към него. Той потри горещата й влага. Тя потрепери от удоволствие. Той се насочи към нея, проверявайки дали е готова. Когато я докосна, още от интимната й влага се стече по него. Сякаш поднасяше клечка кибрит към фенер. Тялото му се изпъна. Влезе в нея възможно най-дълбоко. Хълбоците му се движеха все по-бързо и все по-дълбоко.

Сара стисна бедрата си и хълбоците й се раздвижиха в отговор. Това го възбуждаше още повече и той забрави всичко останало, освен живия огън, който го заобикаляше. Искаше му се да забави темпото, да възвърне самоконтрола си, но не можеше да го направи, така както не можеше да устои на кадифената мекота на страстта й. Ноктите й се забиха в бедрата му. Тя го прегръщаше, галеше го, нежно целуваше челото му, клепачите му, устните му.

След известно време той вдигна глава и я погледна с блестящи очи.

— Причиних ли ти болка? — попита я той.

— Мислех, че аз ти причинявам болка — отвърна тя горчиво. — Изглеждаше така, сякаш умираш. Отново… отново ли те отвратих?

— Да ме отвратиш? За какво говориш? Никога не си ме отвращавала.

— Дори и първия път?

— Не би могла да ме отвратиш, дори и да се опитваш.

Тя въздъхна с облекчение.

— Но аз съм отвратена от себе си — каза тя дрезгаво. — Никога не съм губила така контрол над себе си. Съжалявам.

Той направи усилие, за да се отдели от нея. Тя стисна бедрата си около хълбоците му.

— Каза, че не те отвращавам — прошепна тя.

Кейс хвана лицето й с ръце.

— Ти не ме отвращаваш — каза той отчетливо. — Възбуждаш ме така, както никоя жена досега не ме е възбуждала.

— Тогава защо се отдръпваш?

— Защото ще те смачкам.

Тя се усмихна и надигна хълбоците си към него. Сладкото усещане, което изпитваше с всяко движение я караше да го желае още повече, още по-надълбоко.

— Няма да ме смачкаш — прошепна тя. — Само ме топлиш — отвън и отвътре. А това е нещо доста полезно през една студена зимна нощ. Харесва ли ти да ми служиш за одеяло?

Той издаде някакъв странен звук и отпусна главата си до нейната на постелята.

— Кейс? Добре ли си?

— Не. Ти ме караш да искам да… — гласът му потрепери. Не можеше да обясни сложните чувства, които се изплъзваха от контрола му. — … да се смея — каза най-накрая. — Не искам да се смея, да чувствам, да обичам. Никога повече. Не мога.

Сара беше доволна, че тъмнината на нощта прикрива това, което думите му й причиняваха — болка, гняв и непоносима тъга. Но го разбираше. Разбираше какво кара Кейс да не я иска и защо. И не можеше да го обвинява за избора му. Тя го обичаше.

— Всичко е наред — прошепна тя. — Смей се или плачи, или просто не прави нищо. Това е само един сън, забрави ли? А сънищата не се броят.

Още докато говореше, хълбоците й отново се надигнаха към него с чувственост, която Кейс не би могъл да сбърка с нищо друго. Тя все още го желаеше. Горещата вълна го разтърси от главата до петите. Тялото му се притисна още по-силно към нейното. Изпълваше я цялата.

— О, Господи — шепнеше тя замаяно. — Това е прекрасно.

Хълбоците й продължаваха да се движат, доставяйки удоволствие и на двамата.

— Сара.

— Ммм?

— Изгаряш ме жив.

— Това хубаво ли е, или лошо?

— Попитай ме пак след няколко минути.

— Какво?

Отговорът му беше целувка, която изпълни устата й така, както той изпълваше тялото й. Не спря, докато тя не остана без дъх, притискайки се към него, предусещайки екстаза, който беше съвсем близо.

Тогава той се претърколи от нея. Започна бързо да съблича дрехите си, които досега само бе разхлабил.

— Чакай — обади се Сара, посягайки слепешката към него. — Къде отиваш?

— Никъде. Желая те така, както и ти мен.

Тя бавно осъзна, че той просто съблича дрехите си. Бледата звездна светлина галеше кожата му. Все още влажна от страстта й, твърдата му, възбудена плът блестеше. Изглеждаше огромен.

— Боже Господи! — възкликна тя, изумена. — Това цялото ли беше в мен?

Кейс издаде същия странен звук — на радост или болка, или и двете едновременно.

— Съвсем всичкото — отвърна той тихо.

Дори тъмнината не можа да прикрие учудването в очите на Сара.

— Не го вярвам — каза тя.

— А аз — да. Това ти хареса, скъпа. Извиваше се под мен като котка, искаше още, но аз изгубих контрол, преди да ти дам това, от което се нуждаеш.

Тя посегна към твърдия му възбуден член, но изведнъж спря.

— Може ли… да те докосна? — попита тя несигурно.

Нещо много близко до усмивка грейна на лицето му, когато я погледна.

— Където пожелаеш. И както пожелаеш. Но би ли имала нещо против първо да се мушна до теб под одеялата? Студено е, когато си сам.

Трепереща от чувства, в които бяха примесени едновременно страх и удоволствие, Сара вдигна одеялата в безмълвна покана. Тя все още не можеше да повярва, че той е бил целият вътре в нея, без това да я разкъса.

Усети студения въздух и Кейс изведнъж се озова под одеялата при нея. Тя легна на една страна, с лице към него. Кожата му беше хладна, но постепенно стана приятно топла. Той бавно я придърпа към себе си. За първи път усещаше голото й тяло до своето, без никакви дрехи. Възбуденият му член притисна корема й като нагорещен от слънцето камък.

— Боже всемогъщи! — възкликна тя. — Ти си ужасно голям!

Въпреки че той не издаде никакъв звук, раменете му се раздвижиха така, сякаш се смееше беззвучно.

— Не по-голям, отколкото бях преди малко — прошепна най-накрая той до устните й.

— Трудно ми е да повярвам. И е толкова твърд.

— Точно затова жените са толкова меки.

— За да оставят мъжете да слагат тези големи твърди неща в тях?

Раменете му отново се раздвижиха. Но отново не се чу никакъв звук. Пръстите му се сключиха около нейните. Той се отдръпна леко, за да направи път на ръката й по тялото му. Сара си пое дълбоко въздух, когато той премести пръстите й по члена си — от гладката главичка надолу към окосмяването му.

— Виждаш ли? — каза той дрезгаво. — Не е чак толкова твърд в крайна сметка.

— Твърд е като камък.

— Камъните нямат пулс — той обви пръстите й около него. — А аз имам. Почувствай го.

Тя усети тласъците на кръвта с дланта си. Дъхът й спря. Тя с любопитство отново прокара пръстите си по тази странна част от мъжкото тяло — толкова твърда и жива едновременно.

— Гладък е като сатен тук — промърмори тя, милвайки главичката — и толкова различен по-надолу. Не груб. Просто… различен.

Тя прокара пръстите си през окосмяването му и откри още нещо, в което мъжете се различават от жените. Хвана в ръката си твърдите топки. От устните му излезе дрезгаво проклятие.

— Сигурен ли си, че не те отвращавам? — попита Сара тревожно.

— Съвсем сигурен.

Тя продължаваше да се колебае.

— А ти отвращаваш ли се от това? — попита Кейс. Ръката му се плъзна между краката й. Мина през окосмения хълм и намери гладката, възбудена плът под него. Пръстите му погалиха отвора.

Тя затаи дъх.

— Това отвращава ли те? — отново я попита той.

— Сигурно се шегуваш — отговори тя, треперейки. — Не знаеш ли колко ми е хубаво?

— Наистина ли?

— Мили Боже, да!

— Аз се чувствам по същия начин. Хубаво ми е. Много хубаво. А това е още по-хубаво.

Той разтвори малките кожени гънки и я гали, докато тя застена. По ръката му потече горещата й влага.

— Истински огън — той се задъхваше. — Господи, харесва ми как ми отговаряш. Как е възможно нещо такова да ме отвращава?

Сара не отговори. Не можеше. Палецът му триеше възбудения център на страстта й.

— Сложи крака си на хълбока ми — прошепна той.

Премествайки се, тя осъзна, че се отваря за него. Спомни си колко голям беше той…

— Кейс, аз…

Гласът й се пречупи. Пръстите му я дразнеха нежно, непоносимо. Тя започна да стене, без да го осъзнава.

— Дай ми устата си — прошепна той.

Тя надигна лицето си към неговото.

— А сега — промълви той до устните й, — ми я дай цялата.

Езикът му се плъзна в устата й, докато пръстите му изучаваха тайните на тялото й. Сара потрепери и щеше да извика, ако устата й не беше затисната от целувката на Кейс. Потрепери. Но това не беше страх. Това беше свободата, на която се наслаждава една жена, когато е сигурна в избора си на мъж. Знаеше, че той ще я защитава, докато лежи безпомощна в ръцете му, точно както тя го бе защитавала, когато той лежеше задоволен върху нея.

Удоволствието я грабна и я накара да се извие като опънат лък. Кейс я погали по-навътре, увеличавайки насладата й. После отново раздвижи палеца си. Удоволствието избухна като огън, който я погълна. Той пое накъсаните й викове, заглушавайки ги. Бавно и нежно освобождаваше женствената й същност. Тя протестираше по единствения възможен начин — надигайки хълбоците си към него.

С приглушен стон той й даде това, за което молеше, дори и да не знаеше какво е. Вкара възбудения си, твърд член в нея. Тъй като в тази поза не можеше да проникне толкова дълбоко, колкото му се искаше, той я обърна по гръб и придърпа краката й около хълбоците си. Вече можеше да влезе целият. Тя беше гореща и стегната. Искаше я повече, отколкото я бе искал преди.

Подсъзнателно Кейс знаеше, че би трябвало да се страхува от това яростно желание, което го обземаше. Но в този изключителен момент и той, както и Сара, забрави за страха си.

— Иска ми се да имам голямо пухено легло, в което да те положа — каза тихо той. — Студено ли ти е?

— Единственото, което чувствам, си ти.

Той я погледна. Очите й бяха затворени, а лицето й беше изпънато. Изразът можеше да бъде и на болка, и на удоволствие.

— Как се чувстваш? — прошепна той.

— Прекрасно.

— Ето, сега вече всичко ще ти стане ясно — каза той. — Сложи ръката си между нас.

Очите й се отвориха. Меката светлина на звездите им придаваше загадъчен блясък.

— Хайде — прошепна той. — Направи го.

— Така ли? — попита тя, пъхвайки ръката си между гърдите им.

— По-надолу.

Ръката й се придвижи към корема.

— По-надолу.

Ръката й се придвижи още по-надолу. Очите й внезапно се разшириха и заприличаха на сребърни монети.

— Да — прошепна той до устните й. — Целият съм в теб. Все още ли се страхуваш?

— Изненадана съм — тя се раздвижи. — Ти си точно като за мен — прошепна Сара. — Наистина си точно като за мен.

— Господи, да!

Той леко захапа долната й устна и беше изненадан от внезапното ускоряване на дишането й. Знаеше, че е достигнала до върха само преди малко. Не очакваше, че ще иска още любовни игри. Но въпреки това тя инстинктивно се стегна около него.

— Отново ще започна да се движа, ако продължаваш да го правиш — прошепна той.

— Какво правя?

— Галиш ме целия, отвътре.

Сара отново го направи, без изобщо да помръдва хълбоците си. Потрепери от насладата, която я заливаше с всяко скрито свиване на мускулите й.

— Така ли? — прошепна тя.

— Точно така.

— Но така ми е много хубаво. Не искам да спирам.

— А какво ще кажеш за това?

Кейс раздвижи хълбоците си. За малко да не успее да покрие устата й със своята, за да заглуши изненадания й чувствен вик. Движеше се отново и отново, възбуждайки я все повече и повече. Ноктите й деряха безмилостно гърба му. Това го възпламеняваше повече от всяка нежна милувка, защото беше твърде много възбуден, за да усети по-леко докосване. Това сигурно беше някакъв примитивен инстинкт, както този, който движеше тялото му. Тя му даваше това, от което имаше нужда, искайки това, което той можеше да й даде в замяна.

Трябваше да го получи на всяка цена. Ако можеше, щеше да крещи от удоволствие, но устните му бяха притиснати към нейните. Потта се стичаше по тялото й, докато тя се опитваше да се приближи повече към него и към екстаза, който също беше съвсем близо.

И той изведнъж дойде. Беше навсякъде около нея, вътре в нея — тъмнина и светлина, които се сливаха пред очите й. Но той продължаваше да се движи в нея, докато тя трепереше и хълцаше, отдавайки се на заслепяващите, пулсиращи цветове. С дрезгав стон той също свърши, изгаряйки в златистите пламъци, които обгръщаха тялото и душата му.

Мина доста време, преди да се осъзнаят. Просто се бяха вкопчили здраво един в друг и не можеха да продумат.

— Боже милостиви — прошепна тя най-накрая.

— Амин.

Той целуна устните й, наслаждавайки се за кой ли път на вкуса й.

— Невероятна си — промълви той до устата й. — Толкова си жива.

— Ти, а не аз.

— Не — ти.

Тя се засмя тихо.

— Имаме цяла нощ на разположение, за да спорим кой кого изгаря жив.

Белите му зъби проблеснаха за момент под тъмната брада.

— Има някои спорове, които… ъъъ… един мъж не може да води повече от един или два пъти за една нощ.

— Така ли?

— Точно така.

Тя се усмихна и си притисна към голото му тяло.

— Това означава ли, че сега мога да те галя, а ти ще заспиш мирно и кротко в ръцете ми? — попита тя.

Той я целуна по врата, прозина се и се претърколи на една страна, повличайки я със себе си.

— Ако искаш — каза той съвсем тихо, — можеш да опиташ. За малко.

„Просто един сън. Само за малко. Един сън, това е всичко. Просто един сън.“

Сълзите напираха в очите й, но тя целуна врата на Кейс, рамото му, силната му ръка. Опита соления вкус на кожата му, хвана малко от космите на гърдите му с устни и дръпна. Нямаше намерение да го дразни, да го възбужда или да иска нещо от него. Просто го опитваше по всички възможни начини. Бавно се плъзна надолу по гърдите му, вдишвайки първичното ухание на мъж и жена. Пътечката косми, която се спускаше от пъпа към слабините му, я заинтригува. Гъделичкаше устните й и тя се усмихна. Продължаваше да се усмихва, когато стигна до члена му, който й ставаше все по-познат. Той се възбуждаше.

Тя се надигна и го погледна в очите. Той я наблюдаваше.

— Непрекъснато ли си в това състояние? — попита тя тихо, объркана.

— Никога преди.

— Преди какво?

— Преди теб.

— О! Това… хубаво ли е?

— Не знам. Никога не ми се е случвало. Но имам намерение да разбера.

Сара притисна бузата си към него. Възбудата му нарастваше. Тя го целуна. Кейс замаяно се чудеше дали не е умрял и отишъл в рая, вместо в ада, който смяташе, че го очаква. Върхът на езика й се плъзна по пулсиращата вена на члена му.

— Хубаво ми е — прошепна той дрезгаво. — Толкова ми е хубаво, че не мога да повярвам, че не сънувам.

— Но ти сънуваш, забрави ли? Това е просто един сън.

— Само за малко. Докато настъпи утрото.

Сара затвори очи. Утрото. Тогава свършваха всички сънища. Но дотогава можеше да сънува колкото си иска, достатъчно, за да й стигне за цял живот.

— Докато настъпи утрото — повтори тя. А после, съвсем тихо, надявайки се, че той не я чува, прошепна: — Обичам те, Кейс.

Но той чу признанието й. Искаше да й каже, че това ще й донесе само болка. Но не можеше да каже нищо. Дори не можеше да си поеме въздух. Спря да се опитва да говори, да мисли, да диша. Просто се вкопчи в Сара, както умиращите се вкопчват в живота. И като самия живот, тя дойде при него — гореща, сладка и щедра.