Елизабет Лоуел
Зовът на сърцето (15)

Глава 15

Сара видя как главата на Кейс се навежда към нея и клепачите му се спуснаха. Усети топлината на устните му, които докоснаха нейните. Въздъхна и потрепери едновременно.

— Още ти е студено — каза той дрезгаво. — Трябва да ти донеса жилетката.

— Не ми е студено.

— Трепериш.

— Но не по този начин. Просто се чувствам добре, когато ме целуваш.

Тя чу и дори усети как дишането му се учести.

— Тогава ще продължа да го правя — каза той.

Устните му отново погалиха нейните и тя отново леко потрепери в отговор. Той гризна ъгълчетата на устните й, брадичката й, деликатната извивка на ухото й. После се спря там, където пулсът й биеше върху шията.

С всяко движение на главата му брадата му галеше кожата й и това още повече я възбуждаше.

— Сигурна ли си, че не ти е студено? — отново попита той.

Кимайки с глава, тя издаде някакъв мъркащ звук.

— Харесва ли ти? — попита той.

— Да — прошепна тя в отговор.

— Добре. Прегърни ме и се приближи още повече.

— Не ми е студено. Наистина.

— Но на мен ми е студено — излъга той.

— О! — възкликна тя, разкаяна. — Въобще не помислих затова. Винаги си бил толкова топъл.

Сара плъзна ръцете си около Кейс и се приближи още повече към него. Гърдите й се притиснаха към неговите. Изненада се, когато установи, че зърната й отново са станали чувствителни. Не я боляха, просто бяха… живи. И когато леко се потърка в него, странното чувство я прониза цялата — от гърдите до пръстите на краката. Беше й толкова хубаво, че леко изви гърба си и отново се потърка в него, този път по-бавно.

— Да не би под бедрото ти да има камък? — подразни я той.

— Не. Просто ми харесва… — гласът й заглъхна.

— Какво ти харесва?

Тя облиза внезапно изсъхналите си устни.

— Съдейки по цвета на бузите ти — каза той, — мисля, че мога да разбера какво се опитваш да кажеш. Нека ти помогна.

Тя го изгледа смаяно.

— Първо ще сваля ръкавиците си и ще сложа ръката си тук.

Пръстите му докоснаха гърба й. Сара се изви назад и той бавно потри гърдите си в нейните. През тялото й премина гореща вълна.

— О! — възкликна тя, изненадана.

— Груб ли съм? — попита той.

Тя чак сега осъзна, че движението му съвсем не е било случайно. Изпълнена с любопитство, тя се загледа в очите му.

— Скъпа? Груб ли бях?

Тя поклати глава, без да сваля погледа си от очите му.

— Господи — прошепна той. — Имаш най-красивите очи на света.

— Наистина ли? — попита тя, отново изненадана.

Той знаеше, че това не е престорена срамежливост. В нея въобще нямаше нищо подобно.

— Наистина. Понякога са като мъгла, а понякога като бурно небе, понякога са дълбоки като морето.

Изражението му накара устата на Сара да пресъхне. Тя облиза устни. Той се загледа в езика й.

— Права си — каза Кейс. — Време е за още.

— Какво?

— Нищо, за което да се притесняваш. Просто още една целувка.

— О, добре.

— За мен също ще е добре.

— Какво…

Топлият му език върху устните й замъгли разсъдъка й. Забрави какво щеше да го попита. Цялото й внимание беше съсредоточено върху устните й. Те сякаш бяха оживели — горещи там, където беше езикът му, и хладни там, където вече беше преминал.

Прегърна Кейс още по-здраво и се притисна силно към него. Той отново потърка гърдите си в нейните.

Сара започнала диша на пресекулки, с отворена уста. Езикът му се плъзна под горната й устна. Хвана със зъби долната и леко дръпна. Тя не осъзнаваше, че стене и отворя още по-широко устните си. Знаеше само, че езикът му в устата й е горещ и че вкусът на целувката му е неописуем. Искаше да му каже колко й е хубаво, но не можеше да прекъсне това удоволствие. Просто отвърна на целувката му, плъзвайки езика си по неговия, проучвайки тайните кътчета на устата му. После внимателно хвана езика му със зъби. Дишането му стана накъсано. Тя веднага го пусна.

— Съжалявам — побърза да каже. — Не знам нищо за това. Ти си единственият човек, който някога съм целувала, с изключение на кръвните ми роднини, а те са нещо съвсем различно.

Конър е бил прав. Била е омъжена, но никога не е била целувана. Някаква странна болка го прониза — съчетание от тъга и желание.

— Добре ли си? — попита тя с нещастен вид. — Не исках да ти причиня болка.

— И не си.

Гласът му беше дрезгав, а зелените му очи бяха придобили сребрист блясък между полуспуснатите мигли.

— Но ти изстена!

— Ти също, преди две седмици.

— Не си спомням.

— Но след този път вече ще си спомняш.

Сара се напрегна. Всичко, което си спомняше, бе как се бе събудила онази сутрин — с панталоните, смъкнати до коленете, и ръката му между краката й.

— Тогава не е било само целуване — каза тя.

— Ти въобще не ме целуваше. Аз те целувах.

— Но…

— Тихо! — Кейс отново се наведе над устните й. — Просто ще те целуна.

— Ммм.

Само след няколко секунди тя забрави всичко останало. Усещането, което пробягваше по тялото й, беше прекрасно. Вкусът на Кейс също беше прекрасен, както и брадата и устните му, езикът и зъбите му.

Отпуснатото й тяло му подсказваше, че тя вече не се тревожи толкова за това, което може да се случи. Тя просто отвръщаше на интимната му целувка по един срамежлив, колеблив, но въпреки това страстен начин, от който му се завиваше свят.

Кейс забрави за камъните, които се забиваха в ребрата му, и за студения вятър. Забрави за всичко друго, с изключение натоплите тайни, които криеше устата на Сара. Някъде дълбоко в себе си знаеше, че трябва да спре, преди да е станало твърде късно. Беше минало много време, откакто за последен път беше с жена. А точно тази жена тук му харесваше твърде много, за да му попречи да си възвърне самообладанието.

Тя бе излекувала раните му. Справедливо е и той да излекува нейните в замяна. Ако може. Ако тя въобще му позволи да опита. Сля устата си с нейната точно така, както копнееше да слее тялото си с нея. Бавно. Нежно. Напълно.

Сара отговаряше на милувките му, на желанието му, и Кейс усети как всичко друго губи смисъл, освен жената до него. Не знаеше, че е развързал връзките на ризата й, докато тя не откъсна устата си от неговата.

— Ти каза, че само ще ме целуваш — каза тя обвинително.

— Трудно е да целуваш през еленова кожа.

Когато Сара разбра какво й казва той, очите й се разшириха. Бузите й се зачервиха още повече.

— Върху устните ми няма еленова кожа — каза тя, дишайки накъсано.

— Не казвам, че ще целувам устните ти.

Тя се втренчи в него. Очите му изглеждаха бледо зелени на фона на порозовялата му кожа. Устните му бяха станали тъмночервени от целувките им.

— Искаш да спреш да ме целуваш, така ли? — попита тя.

— Не. Искам да продължа да те целувам, докато медът от теб отново потече и докато станеш толкова мека, колкото аз съм твърд, и ние…

Кейс бързо прехапа езика си. Сара чакаше, наблюдавайки го с разширени очи. В изражението й личеше едновременно страст и тревога. Страстта беше по-силна. Тя гледаше по-скоро към устата му, а не към очите му.

— Точно това трябва да правиш — каза той дрезгаво. — Гледай ме. Гледай ни… как се целуваме.

Устните му и брадата му погалиха ухото й, шията й. Когато езикът му се плъзна в дупчицата в основата на врата й, тя затаи дъх. Той засмукваше кожата й, хапеше я нежно и се наслаждаваше на отговора на тялото й. Когато ризата й вече беше напълно развързана, тя нямаше никаква представа как се е случило това. Знаеше само, че зърната й са се надигнали и изпъват муселина на долната й риза.

Кейс се наведе. Устните му се разтвориха над едното зърно.

— Кейс? — обади се тя несигурно.

— Просто те целувам — гласът му сякаш идваше някъде от много дълбоко.

— Но аз не те целувам.

— Хората могат да се целуват по различни начини.

Гледката, която представляваше Кейс, докато гризеше леко зърното й през тънката материя, накара Сара да изпита странно усещане, от което й спря дъхът. Яркият контраст между тъмната мъжка брада и нежния муселин някак си увеличаваше удоволствието от милувката. Преднамерено бавно, той ближеше тънката материя, която разделяше езика му от набъбналото зърно.

Удоволствието, което я пронизваше, я заслепяваше. Объркана, очарована, оплетена в прекрасната мрежа на удоволствието, тя гледаше как муселинът потъмнява под езика му. Преди още да е разбрала какво точно стана, връхчето на гърдата й изчезна в устата му. Така, както преди си бе играл с устните й, така сега си играеше с гърдата й, милвайки я с устни и език. Гърбът й инстинктивно се изви и зърното й се притисна още по-силно към езика му. Той й отговори, като засмука по-силно. Тя потрепери и го притисна към себе си.

Когато Кейс най-после надигна главата си, ризата й изглеждаше така, сякаш материята е изчезнала, оставяйки гърдата й гола под ласкавия му език. Сара знаеше, че би трябвало да е смутена да се вижда по този начин и да знае, че той също я вижда, но червенината на бузите й не беше резултат от срамежливост, а от страст, която я обземаше все по-силно и по-силно. Харесваше й да го гледа как я гали. Нежно, внимателно, той целуваше розовото връхче. Когато устните му се сключиха около зърното, тя потрепери и извика.

Кейс вдигна глава.

— Заболя ли те? — попита той, разтревожен.

Тя поклати глава.

— Очите ти са големи като сребърни долари — прошепна той.

Сара погледна към гърдата си.

— Какво направи? — попита тя. — Никога не съм изглеждала така, дори и когато ми е много студено.

— Това ли имаш предвид? — попита той и докосна зърното с върха на езика си.

— Да — прошепна тя в отговор.

— Това е начинът, по който тялото ти казва, че му харесва да бъде целувано. И то ме целува в отговор.

— Това е просто… целувка?

Той издаде някакъв звук, който прозвуча като съгласие.

— Разбира се — гласът му беше дълбок и гърлен. — Ако нямаш нищо против, бих искал да галя тези красиви гърди, докато ги целувам.

Тя потрепери, когато погледна в очите му — полуотворени, премрежени. Гледаше гърдите й така, както един умиращ от глад би гледал празнична маса.

— Само да ги галиш? — попита тя тихо.

— Само ще ги галя.

— Ще останат ли някакви следи?

Главата му рязко се вдигна.

— Той оставяше ли ти синини?

— Само когато не мирувах. Тогава той… — гласът й заглъхна.

— Какво правеше? — попита внимателно Кейс, чудейки се дали тя не е объркала страстта на съпруга си с насилие. — Не искам да те плаша.

— Просто сграбчваше гърдите ми и забиваше ноктите си, докато спра да се боря.

Кейс не знаеше какво да каже. Добре е, че Конър е убил Хал случайно. Кейс със сигурност би го направил нарочно и да увисне на въжето за това.

— Никога не бих ти причинил подобно нещо — каза просто той.

Тя се поколеба, после леко въздъхна.

— Добре — бързо изстреля тя. — Можеш да направиш това… това, което каза, че искаш да направиш.

— Ще е по-добре, ако свалиш ризата си. И за двама ни.

— Да остана гола? — гласът й стана писклив.

— Ще те покрия с уста. И с ръце.

Тя потрепери при мисълта да го има толкова близо до себе си.

— Добре — прошепна. Устата й беше твърде пресъхнала, за да може да говори нормално.

Той свали ризата й от еленова кожа и я премести така, че тя да легне върху нея. Ръцете му се плъзнаха нагоре по ребрата й под муселиненото бельо. После се върнаха и надигнаха меката материя над възбудените й гърди. И после просто я погледна.

— Боже Господи, жено — той се задъхваше. — Можеш да накараш луната и слънцето да се засрамят.

Сара се изчерви от гърдите до челото. Той се наведе и плъзна лицето си по кожата й — от шията до гърдите и после обратно, целувайки я непрекъснато. Мисълта, че към такава деликатна красота може да се упражни насилие, дори от законния й съпруг, караше Кейс още по-силно да желае да премахне всяка следа от болезнения спомен с ласките и целувките си.

Подпрян на лакти, той зарови глава между гърдите й. Болеше го от това, че към нея са се отнесли по толкова отвратителен начин. Само ако можеше, би поел цялата й болка вътре в себе си, оставяйки й само удоволствието. Мисълта, че това е възможно, беше мъчителна за него. Той потрепери и продължи да я гали, наслаждавайки се на реакцията й.

За Сара всичко това беше като повторение на съня й — слънцето отново галеше кожата й. Гърдите й бяха зачервени и набъбнали, бяха оживели за първи път в живота й. Тя издаде дрезгав звук и се дръпна, когато устните му се сключиха около едното зърно.

— Никога не съм правил това с друга жена — прошепна Кейс и вдигна глава. — Трябва да ми кажеш, ако нещо не ти харесва.

В първия момент тя дори не разбра какво й казва той — беше така завладяна от удоволствието, което пълзеше по тялото й.

— Никога не си го правил? — успя най-накрая да се обади.

— Не и по този начин.

— И защо сега да е различно?

— Иска ми се да взема всичката ти болка и да оставя само удоволствие на нейно място. Преди, всичко, което исках, беше…

Гласът му заглъхна, когато той целуна вътрешната извивка на гърдата й, а после с изключителна нежност отново захапа зърното. Тръпката, която премина през тялото й, и пръстите й, които изведнъж се вкопчиха в косата му, му показваха колко много й харесват ласките му.

— По дяволите — обади се той дрезгаво. — Дори не мога да си спомня как е било преди. Просто знам, че не беше така — той отново наведе глава към гърдите й, после продължи: — Има още нещо от теб, което искам да галя. Ще ми позволиш ли?

Единственият й отговор беше нечленоразделен звук и ръцете й, които върнаха главата му към гърдите й.

— Ще ти хареса повече от това, което направих досега — прошепна той. — Позволи ми да те докосвам навсякъде, скъпа. Позволи ми.

— И няма да ме… заболи?

— Изпитвала ли си някога нещо толкова хубаво, че чак да те заболи? — прошепна той.

— Нещо като песента на първата чучулига през пролетта?

Думите й го накараха да стисне зъби едновременно от болка и удоволствие. Никога не беше предполагал, че някой изпитва същото като него, когато чуе за пръв път песента на чучулигата след дългата, студена тишина на зимата. Дори той самият беше забравил какво представлява това усещане. Но тя му припомни.

— Да. Като сребърна игла, която минава през душата ти. Това не е истинска болка, нали?

— Не. Красиво е. Като теб — толкова силен и едновременно толкова внимателен с мен.

Кейс я целуна нежно.

— Бих дал душата си, за да залича онова, което онзи жесток старец ти е причинил — прошепна той.

Внезапно очите й се напълниха със сълзи. Нежно докосна устните му с пръсти.

— Не можеш да се върнеш назад — тихо каза тя. — Можеш само да продължаваш напред.

С дрезгав звук той положи челото си над сърцето й и остави спокойният му ритъм да проникне в него. Бавно, съвсем бавно, устата му се плъзна надолу към пъпа й. Опита чувствителното място с върха на езика си.

Тя се задъха от изненада и удоволствие. Ръцете му обгърнаха гърдите й и пръстите му хванаха връхчетата им. Отново близна пъпа й. Гърбът й се изви и тя извика тихо.

Вълна от страст го заля, разтърси го. Мисълта, че тя за първи път в живота си изпитва удоволствие, беше като наркотик за него. Повтори ласките отново и отново и отново. Нежно, безспирно. Не искаше да спира. Дори не искаше да опитва да спре.

Развърза панталоните й с треперещи ръце и ги смъкна надолу. Под еленовата кожа и муселина, ароматът на рози и женска възбуда се смесваха в главозамайващ парфюм. Той си пое дълбоко въздух, замаян от чувствеността на тялото й.

— Кейс? — гласът й беше несигурен.

— Слънцето, луната, звездите — каза той глухо, гледайки я. — Няма нищо по-красиво от теб.

Огънят в очите му я поглъщаше, но ръцете и устата му върху тялото й бяха изключително нежни.

Разкъсвана от притеснението и топлината, която бе изпитвала само веднъж преди — в съня си — тя го наблюдаваше как я милва. Не протестира, когато той съвсем свали панталоните й и ги напъха под нея. Не протестира, когато той сложи бузата си на тялото й и погали корема й така, както бе галил гърдите й — със зъби, устни и ръце.

После той плъзна лицето си към бедрата й. Нежно целуваше кожата им така, както бе целувал и останалата част от тялото й. Тя забрави, че е много по-слаба от него. Забрави за студения вятър и твърдата скала. Забрави всичко, освен удоволствието, което напираше дълбоко вътре в нея, увеличавайки се с всяка целувка, с всяка ласка, с всяка дрезгава дума, която й казваше колко много той харесва тялото й.

Краката й се отпуснаха. Със замъглен разсъдък тя осъзна, че той целува и гали вътрешната част на коленете й, бедрата й…

— Кейс!

Той издаде някакъв въпросителен звук, който й подейства странно успокояващо.

— Ти си вътре в мен — каза тя високо.

— Господи, да. Ти си като мед.

Той отново бавно раздвижи ръката си. Горещата влага бликна отново.

— Мед и огън, достатъчни, за да стопят самата зима — прошепна той.

Тя се опита да каже нещо. Но не можа. Изпитваше непознато досега удоволствие, толкова силно, че тялото й се изпъна като лък. С полуотворени очи Кейс наблюдаваше как изненадата и чувствеността обземат Сара. Тя вече нямаше нищо против ръката му да се движи толкова интимно между краката й. Отдаваше му се с доверие, което едновременно го объркваше и възбуждаше.

Той продължи да я гали. Тя издаде гърлен звук.

— Боли ли? — попита той.

Тя не можеше да отговори, но тялото й можеше. Отговорът й беше по-неустоим дори от песента на първата чучулига след тишината на зимата. Той се премести и коленичи между краката й. После отново повтори същото движение — бавно, дълбоко.

В този момент Сара осъзна, че е напълно зависима от него. Опита се да каже нещо, за да се пребори с безпомощността си, но от устата й не излязоха думи, а само гърлени звуци на удоволствие. Когато ръката му отново беше дълбоко вътре в нея, палецът му погали гладката пъпка. Силно, изненадващо удоволствие избухна в нея, заливайки я с гореща вълна.

Той отново се премести, този път малко по-нагоре. Беше навсякъде — горещ и силен, нежен и любящ.

— Кажи ми, ако ти причинявам болка — каза той дрезгаво.

Тя едва чу думите му. Усещаше само парещото удоволствие между краката си и движението вътре в себе си — приятно, плашещо, безкрайно, чувствено.

Кейс изстена, когато усети отговора на тялото й, което го канеше да проникне по-дълбоко.

— Сара? Боли ли те?

— Чувствам се толкова… странно — тя трепереше. — Не ме боли — прошепна тя. — Не точно.

Той се претърколи заедно с нея. Тя възкликна изненадано, когато се озова върху хълбоците му.

— Какво правиш?

— Толкова си сладка и стегната — гласът му беше глух. — Така ще можеш сама да прецениш колко от мен можеш да поемеш.

— Не разбирам.

Ъгълчетата на устните му се повдигнаха.

— Погледни надолу.

Тя погледна. Очите й се разшириха, когато видя, че телата им са съединени по най-първичния начин.

— Ние… — гласът й заглъхна.

— Точно така е — продължи той, — половината го направихме. Останалото зависи от теб.

— Кое?

— Ако искаш още, просто се притисни към мен, после се надигни леко, после пак се притисни.

Тя колебливо размърда хълбоците си. Той стисна зъби, за да възпре желанието си да свърши точно в този момент.

— Как се чувстваш?

— Мисля, че… ми харесва.

Тя отново се раздвижи. И после отново. Той изстена дрезгаво.

Сара замръзна.

— Боли ли те? — попита тя.

— Сякаш пее чучулига.

Тя се поколеба, после се усмихна, разбрала.

— И на теб ти харесва — промълви тя.

— Не съм сигурен — излъга той. — Опитай още няколко пъти.

Тя бавно се плъзна нагоре, после надолу, после пак нагоре. Ръцете му се раздвижиха. Пръстите му се плъзнаха през червеникавите косъмчета, докато открият подутия център на страстта й. Погали го.

Стиснала очи, трепереща, Сара се опитваше да се приближи колкото е възможно повече към подлудяващите я пръсти. Хълбоците й се движеха все по-уверено върху възбудената мъжка плът между краката й. Той въобще не й причиняваше болка. Вече не.

Кейс се чувстваше прекрасно. Наблюдаваше Сара с притворени очи и я галеше, докато удоволствието й ги намокри и двамата. После отдръпна ръката си. Нещо диво и красиво се разстла върху горещите им, съединени тела. Очите на Сара се разшириха. В тях нямаше цвят — само черни зеници. Тялото й се разтресе. Искаше още от Кейс, искаше да го почувства целия в себе си. Изведнъж тялото му се изпъна. С къси, дрезгави викове той свърши в нея. Когато виковете му продължиха, тя се вцепени. Страхуваше се, че някак си му е причинила болка. С очи, изпълнени с тревога, тя се взря в лицето му. То беше така изпънато, сякаш нещо го болеше. По челото му блестяха капчици пот.

— Да не би раната ти…?

Той не разбра значението на думите й. Знаеше само, че тя се надига от него, а не искаше. Искаше да остане още малко в стегнатото й, топло тяло.

— Не мърдай — каза той глухо.

— Раната ти е — тя се надигна от него.

С дрезгав стон той хвана бедрата й и отново проникна в нея. После надигна хълбоците си нагоре. Силно. Удоволствието избухна в нея. Не можеше вече да движи хълбоците си, но откри, че може да се движи скрито, галейки го, докато той пулсираше дълбоко вътре в нея.

Треперенето й се усили. Тялото й се сви около него, тя застена от увеличаващото се удоволствие. Сякаш тялото й бе обхванато от пламъци. Тя пулсираше, отпускаше се, отново пулсираше. Извика и се притисна към него, опитвайки се да се приближи още повече, отчаяна от нещо, което не можеше да назове. Но както всеки ястреб с качулка, тя знаеше, че свободата е там, наблизо и я вика. Имаше нужда от свободата.

Кейс сложи ръцете си на хълбоците й и отново започна да се движи. Заля я гореща, дива вълна, трептяща като крилете на освободен ястреб. И тогава и тя се освободи. Всеки дъх, който си поемаше, беше вик на удоволствие, който едновременно беше и неговото име.

Той усещаше удоволствието й, пулсирането на тялото й, освобождаването й. Тялото му отново се изпъна. Той направи още едно бързо, рязко движение и забрави всичко останало, освен Сара и разтърсващите, безкрайни тласъци на удоволствието си, което тя бе предизвикала отново. Чак когато и последните капки на страстта му се изляха в нея, той осъзна какво е направил.

Ами ако забременее? Тази мисъл му подейства като гмуркане в леденостудена вода. Бързо я надигна от тялото си.

— Кейс? — обади се тя, изненадана.

— Облечи се, преди да си настинала.

Тя потрепери, но това не беше от студ. Очите му бяха студени като зимна луна.