Елизабет Лоуел
Зовът на сърцето (13)

Глава 13

Кейс се събуди преди изгрев-слънце. Не му беше присъщо да се буди така — бавно и мързеливо. Обикновено скачаше на крака още щом отвореше очи. Изпитваше някакво усещане за спокойствие.

„Господи — помисли си той сънливо. — Отдавна не съм имал чувството, че Емили лежи до мен.“

Внезапно осъзна, че тежестта върху ръката му не е от детско тяло. До него беше легнала жена. По раменете и ръцете му се разливаше водопад от дълги, гъсти женски коси. Във въздуха се носеше топлото, приятно ухание на жена. И на рози.

Сара. Бързо отвори очи. Над главата му имаше дърво. Между клоните му проблясваха звезди. Луната беше залязла. Зората придаваше розов оттенък на небето на изток.

„Какво, по дяволите, прави тя тук с мен?“ — помисли си той.

Най-бързият начин да разбере беше, като я събуди и я попита. Започна да смъква одеялото от раменете й, но бързо забрави какво имаше намерение да прави.

Слабата светлина галеше лицето на Сара. Косата й нямаше златистия отблясък, който й придаваха слънчевите лъчи, но беше лъскава като черна вода. Дългите й мигли почиваха върху бузите й. Устните й бяха пълни, спокойни, леко извити, сякаш се усмихваше насън. Беше изкусителна.

„Не бива да го правя“ — помисли си той, докато се навеждаше към нея. И спря. Или поне така си помисли. Но бързо осъзна, че не може да устои, както пеперудите не могат да устоят на изкушаващата светлина на пламъците. Тя бе като огън през зимата. Господи, толкова дълго му беше студено…

Устните му докоснаха нейните. Пръстите му нежно, внимателно се вмъкнаха в косите й, търсейки топлината под хладните кичури. Хвана главата й в ръцете си. Сара въздъхна и леко намести главата си, сякаш наслаждавайки се на докосването му.

През тялото му премина тръпка, която не беше предизвикана от студа. Това беше желание и още нещо, нещо заплашително, което се промъкваше към него след всичките години самота. Но той не си го признаваше. Смяташе, че изпитва към нея единствено физическо желание. Физическото желание беше нещо, което му бе станало твърде познато и което добре разбираше, откакто пристигна в ранчото „Лост Ривър“.

Бавно се премести така, че Сара остана под него. Одеялото се плъзна настрани, но той го хвана със зъби и го дръпна обратно върху тях, за да не се събуди тя от студа. За него нямаше никаква опасност да усети студеното зимно утро. Уханието й и вкусът й го изгаряха. Пръстите му се преместиха към връзките на ризата й от еленова кожа. Издърпа едната връзка през първата дупка, после и другата.

„Не бива да го правя“ — помисли си той, въпреки че кръвта изгаряше тялото му.

Извади връзките през още една дупка. Кожата й блестеше като перла под слабата светлина на звездите и розовото начало на изгрева.

„По дяволите дали трябва или не трябва да го правя — мислеше той. — Ако тя не го искаше толкова, колкото и аз, нямаше сега да бъде тук.“

Със сигурност една вдовица знае как се събуждат мъжете сутрин. Точно затова се е промъкнала под завивките, докато е спял. Знаела е, че той няма да направи първата крачка, затова е решила да го изненада.

Кейс установи, че връзките на ризата й продължават чак до пъпа. Отдръпна ризата, за да я види по-добре. Искаше просто да я погледа. Това е всичко. Няма нищо лошо в това да я види.

Звездната светлина придаваше на кожата й сребристо сияние. Между гърдите й имаше сянка. Връхчетата им бяха тъмни и настръхнали от нощния студ. Той сподави един стон.

Боже Господи! Не можеше да спре да я гледа, нито пък да потисне желанието си да я почувства, да я вкуси, да изследва тялото, което току-що беше открил.

Наведе лицето си между гърдите й и си пое дълбоко въздух. Сякаш вдишваше огън. Потърка челото си в едната й гърда, после в другата. Когато усети кадифеното зърно, вдигна глава. Устните му се отвориха и той въздъхна. Със страст, която беше още по-силна поради това, че се опитваше да я сдържа, той пое връхчето на едната й гърда в устата си. Започна да го смуче, да го ближе и то се втвърди още повече, молейки за още.

„Трябва да спра — помисли си той. — Не мога да й дам това, което иска от мен. Дом, семейство, деца.“

Надигна глава и погледна отново гърдите й. Но Бог му е свидетел, че може да даде на тялото й това, от което има нужда. Желанието бучеше в гърдите му, в главата му, разтърсваше го целия. Наведе глава към другата й гърда и се зачуди дали изобщо е в състояние да спре. Имаше и други места, още по-сладки, още по-топли, които чакаха да бъдат открити, докоснати, опознати. Той имаше нужда от това. Повече, отколкото имаше нужда да диша.

Сара издаде някакъв звук в просъница. Размърда се под него, изви леко гърба си, отдавайки му се. Движението й беше чувствено, провокиращо, но тя не го знаеше. Знаеше само, че лежи под ярко слънце и жарките му лъчи я галят бавно, мързеливо, прекрасно. В това нямаше никакъв смисъл, но все пак, в сънищата често няма смисъл. Всичко, което в момента имаше значение за нея, беше, че е в безопасност в чувствената прегръдка на съня си. Знаеше го със сигурност.

Топъл дъжд от удоволствие я заливаше. Тя се надигна леко, подчинявайки се на първичния рефлекс, отдавайки се на ласките му. Имаше смътното усещане, че на раменете й е студено и че гърдите й са голи и мокри и че някой диша бързо и накъсано. Опита се да продължи да сънува… И изведнъж рязко седна. Току-що бе разбрала, че не слънцето я гали между краката. Това беше ръка. Мъжка ръка.

Кейс заглуши опита на Сара да изкрещи. Устните му покриха нейните и се чу само тих, сподавен звук. Той реши, че тя ще спре да се бори, когато осъзнае къде се намира и кой я целува и защо. В края на краищата, тя беше тази, която бе дошла при него. Но тя се бореше като дива котка, риташе, дереше, с всичката си сила. Той легна върху нея, притискайки краката й към земята. После хвана ръцете й и ги дръпна нагоре. Стисна ги с едната си ръка, а с другата покри устата й.

— Сара, това съм аз — Кейс — прошепна тихо той.

Присвитите й, блестящи очи говореха, че въобще не я интересува кой, по дяволите, беше той.

— Сара! — извика Конър отнякъде наблизо. — Какво става?

Тя се дръпна рязко, но Кейс не помръдна. Покриваше я цялата по същия начин, по който го бе направил на онази скална издатина, когато чуха съвещанието на Калпепърови.

— Добре ли си? — извика отново брат й. — Сара!

— Просто лош сън — обади се тихо Кейс. — Всичко е наред. Не е нужно да събуждаш умрелите.

— Какво прави тя тук? — попита Конър вече по-тихо.

Сара и Кейс се спогледаха.

— Ако започнеш да крещиш — прошепна й той, — после ще има много да обясняваш. Например защо си се промъкнала в постелята ми, след като не искаш това, което се опитвах да ти дам!

Тя се вцепени. Чак сега осъзна къде се намира и защо.

— Сестричке? — повика я Конър. — Сигурна ли си, че всичко е наред?

Кейс надигна ръката си.

— Всичко е наред — прошепна тя.

— Какво?

— Добре съм — каза тя малко по-високо.

— Какво правиш там? Да не би Кейс да не е добре?

Тъмните вежди на Кейс се надигнаха присмехулно.

— Не съм ли добре? — устните му оформиха думите, но звук не се чу.

— Когато Ют се върна от поста, дойде да ми каже, че Кейс се мята и бълнува — каза Сара — и затова излязох да проверя какво става.

На лицето на Кейс за момент се изписа изненада. Но после изражението му стана сурово.

— Това е било преди няколко часа — каза Конър. — Аз самият сега се връщам от поста.

— Заспала съм — каза Сара.

— О! — Конър се колебаеше. — А сега ще се върнеш ли в къщата?

Тя си представи как изглежда в момента — с развързана риза и панталони, смъкнати до коленете.

— Прибирай се без мен — процеди тя през зъби.

— Сигурна ли си?

— Конър, за бога! Да не би да искаш да ме заведеш и до тоалетната или все пак имам право на малко свобода?

— О, разбира се. Извинявай. Аз просто…

— Знам — гласът на Сара стана нежен. — Не биваше да ти говоря така. Но нали знаеш колко съм избухлива, когато се събуждам.

— Особено ако си сънувала кошмари — каза брат й.

Тя не сметна за нужно да го поправя.

— Върви. Идвам след минутка.

— Да запаля ли огъня?

— Недей. Лягай си да спиш. Аз ще се погрижа за всичко.

Конър постоя още известно време, без да казва нищо, после влезе в къщата. Когато Сара се увери, че брат й се е прибрал, погледна Кейс право в очите.

— Пусни ме — каза тя през зъби.

Без да каже и дума, той се претърколи настрани. Наблюдаваше я тревожно, сякаш се страхуваше от следващата й стъпка. Точно под окото му имаше малка драскотина, от която се стичаше кръв.

— Поне имай благоприличието да се обърнеш, докато се обличам — гласът й беше горчив.

— Можеш да не си вириш чак толкова носа — отговори Кейс равно. — Не съм аз този, който се промъкна в леглото ти.

Но въпреки думите си, той се отдръпна настрани и се обърна.

— Не съм се „промъкнала“ в леглото ти — каза тя гневно. — Ти сънуваше кошмари.

— Не си спомням нищо такова.

— Въртеше се и се мяташе като вълк в капан.

— Не ми се струва особено подканящо — провлече той.

— Ют също не смяташе така.

— Но въпреки това ти легна при мен.

— Не — Сара затегна здраво връзките на ризата си. — Ти ме дръпна.

— Предполагам, че Ют е видял и това.

Тя започна да придърпва бельото и панталоните си нагоре. В първия момент си помисли, че горещата влага между краката й означава, че месечният й цикъл е подранил, но нямаше никакви петна от кръв. Просто беше влажна.

— Какво си ми направил? — попита тя, изненадана.

Кейс погледна през рамо. Видя за секунда малко червени къдрици и перлена кожа, но те бързо изчезнаха под панталоните. Желанието отново го обзе и му спря дъха.

— Била си омъжена — каза той рязко. — Какво смяташ, че съм ти направил?

— Ако знаех, нямаше да те питам, не мислиш ли? — озъби се тя.

За момент той си помисли, че се шегува. Но после видя тревогата в очите й. Завързваше панталоните си така, сякаш тялото й принадлежеше на някой непознат. Кейс не знаеше какво да каже.

— Е, няма значение — промълви тя. — Не биваше да ти позволявам да ме прегръщаш като малко дете. После явно съм заспала. Може би аз съм виновна, каквото и да си ми сторил.

Тя скочи на крака, грабна жилетката си и я облече. Потрепери леко. Зърната й все още бяха твърди и много чувствителни. Това също я объркваше. Както и Кейс.

Той разсеяно потри парещата драскотина под окото си. Капките кръв, които останаха по пръстите му, свидетелстваха за бързината на Сара. Ъгълчетата на очите му се присвиха.

— Ти си същинска котка с тези нокти — каза той.

— Въпрос на практика — гласът й беше леден. Очите му се присвиха. — Следващия път, когато сънуваш кошмари, в които е намесена племенницата ти, ще си ги сънуваш сам.

— Племенницата ми? — Кейс беше изненадан. — За какво говориш?

— Може би не бива да ти казвам — провлече тя саркастично, — като се има предвид начина, по който ми каза никога повече да не споменавам името й.

— Емили?

— Същата.

— Как разбра, че сънувам нея? — попита Кейс.

Сара го погледна през рамо.

— Мога ли да приема това като разрешение да произнеса святото име? — попита тя.

— По дяволите, казвай каквото искаш.

— О, Господи, ти наистина знаеш как да изкушиш една жена.

— Просто го кажи!

Тя почти се поддаде на изкушението, но леденият блясък в очите му я спря.

— Ти се мяташе… — започна тя.

— … и бълнувах — прекъсна я той грубо. — Това вече го разбрах.

— Кой разказва, ти или аз?

— Нито един от двамата, от това, което чувам.

Тя преглътна една обидна дума. Обикновено не й беше трудно да сдържа гнева си. Но този мъж наистина умееше да й влиза под кожата.

— Говорих ти известно време — каза тя глухо. — Успокоявах те.

— С онзи меден гласец — обади се той, но лицето му остана безизразно.

Тя сви рамене.

— Когато малко се поуспокои, аз се приближих и те докоснах. Просто исках да те събудя внимателно.

— Сигурна ли си, че не си сънувала? Не си спомням нищо такова.

— Но ти спеше!

— Аха.

— Когато те докоснах, ти не се събуди, или поне не съвсем. Започна да мълвиш името на Емили и нещо за това как си е отишла.

Кейс не помръдваше, но сякаш се сви.

— Продължавай.

— Прегърна ме, придърпа ме под завивките и ми каза да не се тревожа, защото чичо Кейс ще прогони духовете.

Клепачите му трепнаха. Това беше единственият знак, че чува думите на Сара.

— После ме гушна до себе си, хвана лицето ми с ръка и продължи да спиш. Вече спеше спокойно.

Тя почака малко, но единственото, което той каза, беше:

— Нещо друго?

— Когато се опитах да се измъкна от постелята ти, ти ме стисна здраво и сякаш се поразбуди. Аз изчаках, опитах отново, но резултатът беше същият.

Кейс извърна погледа си от Сара, но тя знаеше, че той очаква да чуе още нещо.

— Заспала съм — каза просто тя. — Беше ми топло и се чувствах добре. Нищо чудно, че Емили е идвала при теб, когато е сънувала кошмари.

По лицето му премина израз на болка. Дъхът на Сара спря. Въпреки всичко изпитваше желание да отиде при него, да го прегърне и той да я гушне отново. Понякога животът ни поднася болка, която не можем да понесем сами.

— Емили е мъртва, нали? — прошепна тя.

Мълчание.

— Затова ли преследваш Калпепърови?

— Няма да се спра, докато не ги изпратя всичките в ада.

Гласът му беше тих и студен, като самата зима.

Тя потрепери.

— Не се и съмнявам — отговори му. — При положение, че те не те убият.

— Никой няма да тъгува, ако умра.

— Аз ще тъгувам.

Кейс бавно се обърна към нея.

— Недей — каза просто.

— Недей какво?

— Недей да мислиш по този начин за мен. Това само ще ти причини болка.

Сара се усмихна горчиво.

— Това е единственият начин да разбереш, че живееш, Кейс. Като изпитваш болка.

Повече нищо не наруши утринната тишина, с изключение на отдалечаващите се стъпки на Сара.

 

 

Кейс остави един наръч дърва на пода. Коленичи и внимателно ги подреди до огъня.

Сара надигна поглед от вретеното си. Въпреки че беше много изморена след цял ден мелене на жито, пране и правене на сапун, все пак трябваше и малко да попреде. Платът не беше необходим само за дрехите им. Той беше един от малкото им източници на пари.

За нещастие обаче не беше толкова изморена, за да не се изчервява всеки път, щом си спомнеше какво бе станало сутринта. Бързо извърна погледа си от Кейс. Дървата, които бе донесъл, очевидно бяха от високите планини отвъд „Лост Ривър Кениън“.

— Благодаря — обади се тя. — Много си сръчен с тази брадва, която… ъъъ… Ют намери.

Подозираше, че Ют бе „намерил“ тази брадва, както и още няколко други, в лагера на бандитите в Спринг Кениън.

— Не е нужно да ми благодариш. Аз също ям от храната, сготвена на този огън, както и Конър.

Вратата се отвори и Конър пъхна главата си в процепа.

— Ако си свършил с дървата — обърна се той към Кейс, — ще имам нужда от помощта ти.

Сара бързо вдигна поглед от вретеното.

— Какво има? — попита тя брат си.

— Нищо, за което да се притесняваш.

— Тогава и Кейс не бива да се притеснява за него. Днес той доста поработи.

— Няма да му отнема много време — отговори Конър.

Кейс погледна към момчето и се изправи. Беше очаквал нещо такова, след като Конър се прибра тази сутрин, оставяйки сестра си в леглото на Кейс.

— Идвам веднага.

Конър излезе, като остави вратата след себе си отворена. Може би нарочно.

— Това момче — промълви Сара и остави вретеното. — Човек би си помислил, че е роден в пещера.

Кейс излезе. Конър го чакаше под едно дърво. В светлината на залязващото слънце сянката му беше дълга и тънка. Револверът му беше на хълбока.

„Застанал е с гръб към слънцето — помисли си Кейс. — За да блести в моите очи. Това момче има заложби. Надявам се само, че ще живее достатъчно дълго, за да ги реализира.“

— Какво стана тази сутрин? — попита Конър, веднага щом Кейс се приближи достатъчно, за да го чува.

— Чу какво каза сестра ти.

— Откъде е тази драскотина под окото ти?

— Какво имаш предвид? Да не би нещо да те притеснява?

— Сара. Остави я на мира.

Кейс нарочно пъхна палци в колана си и си придаде спокоен вид.

— Знаеш много добре чие легло е навън под дърветата и чие — в къщата, нали? — попита той тихо. — Не ти ли мина през ума, че четеш конско не на този, на когото трябва?

Устните на Конър се изпънаха. Изразът в тъмнозелените му очи приличаше повече на възрастен, отколкото наедно петнайсетгодишно момче.

— Сара не би оставила никое същество, което се нуждае от нея. Ют е казал, че ти имаш нужда от нея. Дошла е при теб и ти си я сграбчил.

— Сестра ти дойде при мен, но не съм я сграбчил. Това е всичко, което трябва да знаеш. Ако не вярваш на мен, попитай нея. Но и тя ще ти каже същото.

Конър изгледа Кейс преценяващо.

— Сестра ми не би казала нищо, дори и ако си я изнасилил — каза той равно. — Ще реши, че ще те предизвикам и ти ще ме убиеш.

— Но това теб не те притеснява.

— Не съм толкова глупав. Не бих могъл да те победя в честна борба, както и Сара не би могла да се пребори с теб в тъмното.

Кейс кимна, но не беше толкова спокоен, колкото изглеждаше. Предполагаше, че ще се наложи да скочи върху Конър, когато момчето посегне към револвера си.

— Затова няма да се бия честно — продължи Конър. — Ще те изненадам от засада. Това е последното ми предупреждение. Остави Сара на мира.

Кейс се замисли за момент.

— А ако тя отново дойде при мен? — попита той.

— Ако дойде, това няма да бъде, за да правите секс.

Веждите на Кейс се извиха нагоре.

— Това, че Сара е твоя сестра, не означава, че тя не изпитва някои нужди — каза той равно.

— Секс? — попита Конър присмехулно.

— Секс — съгласи се Кейс.

— Не мисля, че една жена би търсила сама нещо, което й причинява само болка. Поне Сара не би го направила. Досега бягаше при всяка възможност.

Кейс се вцепени.

— Какво?

— Чу ме.

— Това ли мислиш, че представлява сексът?

— А не е ли така?

— Не.

— Тогава защо мъжете трябва да плащат на жените, за да го получат? — попита Конър насмешливо.

— Не всички мъже го правят.

Момчето сви рамене.

— Тогава се женят. Резултатът в края на краищата е един и същ. Съпругът плаща за къщата и храната, а жената понася вниманието му като отплата.

Кейс дълбоко си пое въздух. Нямаше представа откъде да започне, за да промени възгледите на Конър за секса.

— Голямата Лола може би не е най-добрият пример, от който трябва да съдиш за секса — каза той след малко.

— Тя съвсем сигурно има доста голям опит.

— В известен смисъл — да. Но има и нещо друго.

— Бракът?

Кейс си спомни Хънтър и Елиза. Мисълта за тяхната споделена любов го преследваше непрекъснато, макар да не смяташе, че той може да си позволи нещо подобно.

— Любовта прави нещата по-различни — каза той най-накрая.

— Аха — измънка Конър, очевидно неубеден.

— Така е. Когато една жена обича един мъж, тя го желае. Физически. Тогава не е необходим подкуп, заплаха, насилие.

— Никога не съм виждал нещо подобно.

— Аз не съм виждал Париж, но това не означава, че той не съществува.

— Да не би да искаш да кажеш, че сестра ми те обича?

Този прост въпрос затрудни Кейс. Искаше му се въобще да не беше започвал този разговор.

— Не съм казвал нищо подобно — смотолеви той.

— Но така прозвуча.

Кейс си пое въздух и опита отново.

— Много хора така и не срещат истинската любов, но това не означава, че не могат да изпитат удоволствие от секса с този, когото харесват.

Конър дълго се взира в по-възрастния мъж, без да проговори. Постепенно започна да се успокоява.

— Не си насилил Сара? — попита той.

— Не. И следващия път, когато дори само намекнеш нещо подобно, собственоръчно ще те нашамаря.

Изненадващо, Конър се засмя.

— Обзалагам се, че ще го направиш — съгласи се той. — Съжалявам, ако съм те обидил. Просто трябваше да се уверя, че Сара не е била отново насилена от мъж.

— Бил си доста млад, когато е била омъжена. Може би не си разбрал добре, ъъ, стоновете и пъшканията.

— Дори и най-малкото бебе може да направи разлика между ласката и шамара.

Кейс се опита да измисли тактичен начин, по който да зададе следващия си въпрос. Но не можа.

— Сара и съпругът й бяха ли нежни един към друг?

— Нежни?

— Целувки и такива неща.

— Доколкото знам, сестра ми за първи път целуна мъж в нощта, когато се върна в ранчото с теб.

— Боже Господи — прошепна Кейс. — Защо се е омъжила за този стар… няма значение. Това не е моя работа.

Лицето на Конър се изпъна. За миг придоби изражение, каквото щеше да има, когато се превърне в истински мъж.

— Как мислиш, защо сестра ми се е омъжила за него? — попита той студено.

— От необходимост.

— Много си прав. Тя едва беше навършила четиринайсет, а аз бях на девет. Нямахме никакви роднини. Умирахме от глад. Тя се обади на една обява във вестника.

— И се омъжи за Хал?

Конър кимна.

— Този дърт кучи син не би могъл да си намери и крава, която да се омъжи за него.

— Как уби Хал?

Въпросът свари Конър неподготвен. Бързо се огледа наоколо. Нямаше никой.

— Как разбра? — попита той.

— Не знам, ти сам ми подсказа.

— Не казвай на сестра ми. Искам да ми дадеш дума.

„Трябва да пазя в тайна от Конър, че ще притежавам половината от ранчото — помисли си Кейс, — а ето сега още една тайна, която трябва да пазя от Сара.“

— Сигурен ли си, че тя не е разбрала?

— Да!

— Какво се случи?

Конър махна отсечено с ръка.

— Какво значение има? Той вече е мъртъв.

— Застрелял си го из засада? — попита Кейс делово.

— Не. По дяволите, аз дори нямах намерение да убивам дъртото копеле.

Кейс повдигна вежди. Чакаше. Конър въздъхна, прокара пръсти през косата си, сложи си шапката и заговори:

— Предната нощ я беше преследвал. Това беше един от малкото пъти, в които я хвана.

Клепачите на Кейс трепнаха. Не му харесваше да мисли за Сара и за жестокия й съпруг.

— Беше много пиян. Продължаваше да пие и на сутринта, когато тръгна за съкровището. Аз го проследих.

— Пеша?

— Конят на Хал беше стар колкото него самия. Настигнах го следобед.

Кейс наблюдаваше момчето с присвити очи.

— Казах на Хал да престане да се отнася така със сестра ми. Той започна да ме удря с пистолета. Не му беше за пръв път, но със сигурност беше за последен.

— Застреля ли го?

— Борихме се за пистолета, той гръмна и го улучи — въпреки привидно спокойните думи, в очите на Конър личаха сенките от стария гняв и ужас. — Опитах се да се чувствам виновен — продължи тихо момчето, — но ми е по-неприятно, когато трябва да застрелям някой мустанг със счупен крак.

— Колко голям беше, когато Хал умря?

— На дванайсет.

— Не е най-добрият начин да пораснеш.

— Пораснах още на девет. След това всичко, което имаше значение за мен, беше сестра ми.

— Ти също си всичко, което има значение за нея.

— Аз и земята. А сега и ти.

Кейс се направи, че не чу последните думи.

— А Ют и Лола?

— Не е същото. Ние си живеем много добре заедно, а и Ют би умрял за Сара, но… — Конър сви рамене. — Сестра ми не се кара с тях по начина, по който го прави с теб или с мен.

— Мисля, че цени живота ти много повече, отколкото цени моя.

Конър се поколеба, после отново сви рамене.

— Може би.

Но въпреки думите му, очите му казваха, че мисли, че Кейс греши.

Трябваше да се махне оттук, докато още можеше, помисли си Кейс. После си спомни за земята, която сякаш беше част от него самия, и разбра, че не може да се махне. В същия момент осъзна какво означава да си в капан. Да няма къде да избягаш. Да няма с какво да се бориш, освен с тебе самия.

Много животни умираха по този начин, прегризвайки собствените си крака, отчаяно опитвайки се да намерят пътя към свободата.