Дейвид Балдачи
Абсолютна власт (20)

20

Кейт се беше изкъпала и преоблякла. Подсуши косата си с кърпа, среса я назад и я остави пусната. Носеше дебел тъмносин пуловер. Светлосините дънки висяха свободно на тесния й ханш. Беше обута с дебели вълнени чорапи. Джак не можеше да отдели поглед от тях. Кейт сновеше из стаята с грациозна походка. Бе се посъвзела от първоначалния шок, но още гледаше стреснато.

Джак държеше между дланите си чаша газирана вода, облегнат на креслото. Раменете му се бяха схванали. Кейт сякаш усети болката му и започна да го разтрива.

— Следователят не ми призна, че са изготвили обвинение — каза ядосано тя.

— Наистина ли мислиш, че полицаите не биха прибегнали до измама, когато са твърдо решени да заловят някого?

— Виждам, че се вживяваш в някогашната си роля на защитник.

Тя натисна пръсти по-надълбоко. Усещането беше великолепно. Мократа й коса се отцеждаше над лицето му. Джак притвори очи. По радиото се носеше „Река от мечти“ на Били Джоел. Каква ли бе неговата мечта? От време на време се мяркаше пред очите му, после изчезваше — като слънчевите зайчета, които гонеше като дете.

— Как е той? — върна го в реалността въпросът на Кейт.

Джак изпи до дъно чашата си.

— Объркан. Съсипан. Нервен. Никога не съм го виждал такъв. Намерили са пушката на стрелеца. Прицелвал се е от прозореца на една стара къща срещу кафенето. После е изчезнал мигновено. Мисля, че на ченгетата не им пука много за него.

— Кога ще се чете обвинението?

— Вдругиден. Заседанието започва в десет. — Джак се изви и хвана Кейт за ръката. — Ще искат смъртно наказание.

Пръстите на Кейт замръзнаха.

— Глупости. Убийството по време на обир е с цел самоотбрана. Не може да искат смъртно наказание. Прокурорът да си прочете законите.

— Престани, че ще ми вземеш хляба — опита да се пошегува Джак, но Кейт не се засмя. — Според версията на обвинението Лутър наистина се е промъкнал в имението с цел грабеж. Собственицата го е сварила неочаквано. Използват доказателствата за физическо насилие като следите от душене, от побой и двата куршума в главата, за да твърдят, че второто престъпление не е с цел отбрана. Убийството се окачествява като особено жестоко и минава в друга категория. В допълнение на всичко останало са изчезнали скъпоценностите на семейство Съливан. Убийството по време на въоръжен грабеж се наказва със смърт.

Кейт седна и потърка бедрата си. Не носеше грим. Не се и нуждаеше от него. Напрежението на последните дни обаче й се беше отразило зле. Веднага се забелязваха торбичките под очите и безпомощно отпуснатите рамене.

— Какво знаеш за Горелик? Той ще е прокурорът — попита Джак и схруска парче лед.

— Надут, арогантен, тесногръд глупак, но си разбира от работата.

— Чудесно. — Джак се премести до Кейт. Хвана глезена й и го разтри. Кейт се отпусна на дивана. Подпря глава на облегалката. Винаги се беше чувствала спокойно и уютно с Джак. Сега й се струваше, че не са се разделяли нито за миг.

— Доказателствата, които Франк спомена, не биха били достатъчни дори за съставяне на обвинението. Нещо не ми е ясно, Джак.

Джак събу чорапите й и започна да разтрива стъпалата.

— Полицията е получила анонимно обаждане, свързано с номера на колата, забелязана до имението на Съливан в нощта на убийството. Самият автомобил е намерен в паркинга на полицията.

— Е, и? Обаждането е било измислица.

— Не е така. Лутър ми е казвал колко е лесно да откраднеш автомобил от полицейския паркинг и после да го върнеш на мястото му.

Кейт гледаше в тавана.

— Не знаех, че сте обсъждали чак такива подробности — рече тя с укорителен тон.

— Престани.

— Извинявай — измънка вяло тя.

— Полицията е открила нишки от килима на Съливан в откраднатия автомобил. Попаднали и на следи от странна почва. Оказала се някаква смеска, която Съливан използвал за наторяване на царевицата си. Сам си я бил приготвил. Поговорих с Горелик. Той е доста уверен в успеха си. Още не съм получил доклада му. Ще направя проучването си утре.

— Добре, ама пак не разбирам каква връзка има това с баща ми.

— Получили са разрешение за обиск на колата и къщата му. Открили са следи от същата почва в личния му автомобил и по килима на всекидневната.

Кейт бавно отвори очи.

— Но нали е бил в имението, когато са чистили килимите! Нищо чудно да е обрал някоя и друга власинка тогава.

— Да не би да е чистил килими в царевичната нива! Не ставай смешна.

— Може да е стъпил върху калта, внесена в къщата от някой друг.

— И аз бих казал така, но има една малка подробност.

— Каква? — изправи се Кейт.

— Освен власинките и калта са намерили и разтворител на бензинова основа. Полицията вече е знаела, че убиецът е използвал такъв разтворител, за да изчисти петната от собствената си кръв по килима. Сто на сто разполагат поне със стотина свидетели, които ще потвърдят, че подобен разтворител никога не е бил използван за почистване на къщата. Това означава, че Лутър Уитни трябва да е бил в имението след последното почистване на килими. Калта, власинките и разтворителят са основните козове на обвинението.

Кейт обори глава, раменете й увиснаха.

— На всичкото отгоре са се добрали до хотела, където е бил отседнал Лутър. В стаята му открили фалшив паспорт. Проверката на данните показала, че два дни след убийството Уитни е заминал за Тексас, после за Маями, а оттам — за Барбадос. Сякаш е искал да избяга. Един шофьор на такси от Барбадос дал показания, според които Лутър бил споменал, че е посещавал имението на Съливан във Вирджиния. Обвинението разполага и със свидетели, готови да потвърдят, че са виждали Лутър и Уонда Брум заедно на няколко пъти преди убийството. Близка приятелка на Уонда ще свидетелства, че тя е била финансово затруднена, когато Кристин Съливан й е споменала за тайния сейф. С други думи, Уонда е излъгала пред полицията.

— Ясно ми е на какво почива увереността на Горелик. И все пак, това са все косвени доказателства.

— Да, Кейт, става въпрос за класически случай без нито едно веществено доказателство, но пък косвените са толкова много, че никой няма да повярва на защитата. Ще направя всичко, което е по силите ми, но не е лесно да сразя тая тежка артилерия. Ако Горелик се позове на предишните присъди на баща ти, с нас е свършено.

— Последната е отпреди двайсет години. Изпитателният й срок отдавна е изтекъл. Няма да се позове на тях — отсече Кейт с убеденост, която всъщност не чувстваше.

Телефонът иззвъня. Кейт се поколеба дали да се обади.

— Знае ли някой, че си при мен?

Джак поклати глава.

— Алр?

— Мис Уитни — прозвуча делови глас, — обажда се Робърт Гавин от „Вашингтон Поуст“. Бих желал да ви задам няколко въпроса във връзка с баща ви. Възможно ли е да си уредим среща?

— Какво искате?

— Нима не се досещате? Баща ви е сензацията на деня, а вие самата сте прокурор. И това ако не е хубав материал!

Кейт затвори. Джак я погледна въпросително.

— Кой беше?

— Някакъв репортер.

— Не си губят времето тия момчета.

Тя се тръшна на дивана. Джак приближи до нея и я хвана за ръката.

Внезапно Кейт се извърна рязко към него и го погледна уплашено.

— Джак, ти не можеш да се справиш с това дело.

— Не говори така. Аз съм практикуващ адвокат. Имам половин дузина обвинения в убийство зад гърба си. Доста съм печен.

— Знам, Джак. Знам, че си печен, но „Патън, Шоу и Лорд“ не се занимават със защита на престъпници.

— Какво от това? Нали трябва все отнякъде да се започне?

— Изслушай ме. Съливан е крупен клиент на фирмата. Ти самият си работил по негова сделка. Четох за нея в „Лигъл Таймс“.

— Няма сблъсък на интереси. Деловите ми отношения със Съливан не са ми дали достъп до информация, която ще бъде използвана по време на процеса. В крайна сметка обвиняемият не е Съливан, а Лутър.

— Няма да ти позволят да се явиш в съда.

— Тогава ще си подам оставката.

— Дума да не става. Сега всичко работи в твоя полза. Как ще си провалиш бъдещето! И то заради такова дело!

— Сигурна ли си? Аз пък съм убеден, че баща ти не е пребил една жена до смърт, преди да й пръсне мозъка с два куршума. Мога да приема, че е влязъл в имението с цел грабеж, но никога не бих повярвал, че е извършил убийството. На всичкото отгоре съм сигурен, че той знае кой е убиецът и именно това го е подплашило. Той е видял нещо през онази вечер, Кейт. Видял е някого.

Джак въздъхна и сведе поглед. После стана и облече палтото си. Дръпна закачливо Кейт за колана на дънките й.

— Откога не си се хранила като хората?

— Знам ли вече…

— Едно време изпълваше тия дънки така, че да възрадваш мъжкото око.

Този път успя да я разсмее.

— Много ти благодаря!

— Не е късно да се погрижим за това.

Кейт огледа безрадостния си апартамент.

— Какво имаш предвид?

— Ребърца, зелева салата и нещо по-силничко от кока-кола. Какво ще кажеш?

— Веднага си слагам палтото — отвърна тя без колебание.

Слязоха на паркинга. Джак отключи новата си кола. Забеляза, че Кейт оглежда луксозния автомобил.

— Реших да се вслушам в съвета ти и да похарча малко от изкараните с пот на чело пари — подметна той и се разположи на седалката. В този миг един непознат подаде глава на прозореца откъм Кейт.

Носеше смачкана шапка. Кафявото му палто бе закопчано догоре. Имаше сребриста брада и тънки мустачки. Държеше миниатюрен касетофон, а на ревера му бе закачена журналистическа карта.

— Боб Гавин. Май връзката прекъсна преди малко, мис Уитни. Вие сте Джак Греъм, нали? Адвокатът на Лутър Уитни. Веднага ви познах.

— Поздравления, мистър Гавин. Очевидно имате страхотно зрение, а усмивката ви е просто неустоима. Чао.

Гавин не се отдели от автомобила.

— Задръжте една минутка. Обществото има право да бъде информирано.

Джак понечи да каже нещо, но Кейт му направи знак да мълчи.

— То се информира най-добре от съдебните процеси, мистър Гавин — рече тя. — Запазете си място на първия ред. Чао.

Потеглиха. На Гавин му хрумна да хукне към своя автомобил и да започне преследване, но реши, че на четирийсет и шест години човек не бива да натоварва сърцето си. Все някога щеше да се добере до тях. Вдигна яката на палтото си и се отдалечи от блока.

 

 

Наближаваше полунощ. Автомобилът на Джак спря пред апартамента на Кейт.

— Още ли не си се отказал, Джак?

— Не си падам по стенописите, Кейт.

— Какво?

— Няма значение. По-добре върви да поспиш. И двамата имаме нужда от сън.

Кейт постави ръка върху дръжката на вратата, но се поколеба да излезе веднага. Обърна се пак към Джак и нервно отметна един кичур зад ушите си. Този път в погледа й не се четеше страдание. Изражението на лицето й бе по-особено, но Джак не можеше да го разчете. Дали беше изражение на облекчение?

— Виж, онази вечер ти каза, че…

Джак преглътна тежко и хвана кормилото с две ръце. Беше очаквал този въпрос.

— Кейт, мислех си…

Тя долепи длан до устните му.

— Ти се оказа прав, Джак. Оказа се прав по отношение на много неща — промълви Кейт и слезе от автомобила.

Джак я видя да влиза в блока и запали колата.

Когато се прибра, откри, че лентата на телефонния секретар се е запълнила докрай. Индикаторът за получени съобщения проблясваше яростно. Единственото разумно решение беше да не му обръща внимание. Джак изключи телефона, загаси осветлението и се опита да заспи.

Не му беше лесно.

Въпреки демонстрираната увереност пред Кейт той си даваше сметка, че е било рисковано да поеме случая, преди да е говорил с когото и да било от фирмата. Постъпката му бе равнозначна на професионално самоубийство. От друга страна, разговорите с колеги нямаше да доведат до нищо добро. Съдружниците на фирмата биха предпочели да си прережат вените пред перспективата да се сдобият с Лутър Уитни за клиент.

Така или иначе, Джак беше адвокат, а Уитни имаше нужда от защита. Принципните въпроси са винаги трудни за разрешаване и понякога си струва да гледаш на нещата само в черно и бяло. Добро-лошо, справедливо-несправедливо. За съжаление адвокатската професия изискваше почит към сивотата. Най-важното бе кой клиент плаща сметката.

Джак реши, че няма връщане назад. Стар приятел бе изпаднал в беда и потърси помощта му. Нищо, че изведнъж започна да го гледа доста наострено. Обвиняемите рядко се отнасят дружелюбно с адвокатите си. Тъй или иначе, Лутър сам бе помолил за помощта му. В тази работа нямаше място за полутонове. Нямаше връщане назад.