Агата Кристи
Смърт в облаците (9)

Глава осма
Списъкът

— Аз държа на думата си — каза Джеп.

Той се усмихна, мушна ръка в джоба си и извади няколко гъсто изписани на машина листа.

— Ето го. Всичко е описано до най-малката подробност. И трябва да призная, че има нещо твърде любопитно. Когато го прочетеш ще поговорим за него.

Поаро разстла листата на масата и започна да чете. Фурние се приближи и също започна да чете през рамото му:

Джеймс Райдър.

Джобове: Ленена носна кърпа с избродирано „Д“. Портфейл от свинска кожа — седем банкноти по една лира, три визитни картички. Писмо от съдружника му Джордж Ибърман, в което той изразява надеждата си, че „преговорите за заема са успешни“, защото иначе щели да попаднат в задънена улица. Писмо, подписано от някоя си Моди, в което се говори за среща следващата вечер в „Трокадеро“. Евтина хартия, неграмотно написано. Сребърна табакера. Кибрит. Писалка. Връзка ключове. Ключ от входна врата марка „Йейл“. Няколко френски и английски дребни монети.

Ръчна чанта: Документи, засягащи сделки с цимент. Кутия хапчета против настинка.

 

Доктор Брайънт.

Джобове: Две ленени носни кърпи. Портфейл, съдържащ 20 английски лири и 500 френски франка. Дребни английски и френски монети. Бележник. Табакера. Запалка. Писалка. Ключ за външна врата марка „Йейл“. Връзка ключове.

Флейта в калъф. Мемоарите на Бенвенуто Челини.

 

Норман Гейл.

Джобове: Копринена носна кърпа. Портфейл, съдържащ една английска лира и 600 френски франка. Дребни монети. Визитни картички на две френски фирми, производители на зъболекарски инструменти. Кибритена кутия, празна. Сребърна запалка. Дървена лула. Торбичка за тютюн. Ключ марка „Йейл“.

Ръчна чанта: Бяла ленена зъболекарска престилка. Две малки зъболекарски огледала. Две опаковки зъболекарски памук. Списание „Странд“.

 

Арман Дюпон.

Джобове: Портфейл, съдържащ 1000 френски франка и 10 лири. Очила в калъф. Дребни френски монети. Памучна носна кърпа. Пакет цигари, кибрит. Карти за игра в кутия. Клечка за зъби.

Ръчна чанта: Чернова на реч. Две археологически публикации на немски език. Два листа с груби скици на керамични съдове. Тръби с орнаменти (твърди, че са кюрдски мундщуци за лули). Малък плетен поднос. Девет фотографии без рамки, всички на керамични съдове.

 

Жан Дюпон.

Джобове: Портфейл, съдържащ пет английски лири и 300 франка. Табакера. Цигаре от слонова кост. Запалка. Писалка. Два молива. Малък бележник, почти изписан. Писмо на английски, подписано от Л. Маринър, с покана за обяд в ресторант недалеч от „Тотнъм Корт Роуд“. Дребни френски монети.

 

Даниъл Кланси.

Джобове: Носна кърпа с нетна от мастило. Автоматична писалка, изпускаща мастило. Портфейл с 4 лири и 100 франка. Три изрезки от вестници с дописки за неотдавнашни престъпления (едно отравяне с арсеник и два случая на измама). Две писма от агенции за недвижими имоти с подробности за къщи в провинцията. Бележник. Четири молива. Джобно ножче. Три платени и четири неплатени сметки. Писмо от някой си Гордън, написано на бланка на „С. С. Майнътор“ Почти решена кръстословица от вестник „Таймс“ — изрязана. Бележник с кратки описания на сюжети. Дребни френски, италиански, швейцарски и английски монети. Платена сметка за хотел в Неапол. Голяма връзка ключове.

Джобове на шлифер: Бележки по ръкописа на „Убийство край Везувий“. Разписание на влаковете в Европа. Топка за голф. Чифт чорапи. Четка за зъби. Сметка за хотел в Париж.

 

Мис Кър.

Дамска чанта: Червило. Две цигарета — от слонова кост и от нефрит. Пудриера. Табакера. Кибрит. Носна кърпа. 2 английски лири. Дребни монети. Чекова книжка. Ключове.

Чанта за пътуване, от шагренова кожа: Шишенца, четки, гребени и т.н. Комплект за маникюр. Тоалетна чантичка с четка за зъби, гъба за баня, паста за зъби, сапун. Две ножици. Пет писма от близки и познати в Англия. Два романа. Снимки на два кокер шпаньола.

Последните броеве на списание „Вог“ и „Добрата домакиня“ — носи ги в ръка.

 

Мис Грей.

Ръчна чанта: Червило, руж, пудриера. Ключ за куфар и ключ марка „Йейл“. Молив. Табакера. Цигаре. Кибрит. Две носни кърпи. Платена сметка за хотел в Ле Пине. Малък англо-френски разговорник. Портмоне със 100 франка и 10 лири. Дребни английски и френски монети. Чип за рулетка на стойност 5 франка.

Джобове на връхна дреха: Шест пощенски картички от Париж, две носни кърпи и копринен шал. Писмо, подписано то някоя си Гледис. Флакон аспирин.

Лейди Хорбъри.

Дамска чанта: Две червила, руж, пудриера. Три банкноти по 1000 франка, 5 английски лири. Дребни френски монети. Пръстен с диамант. Пет френски пощенски марки. Две цигарета. Запалка с калъфка.

Пътна чанта: Пълен комплект гримове. Скъп комплект за маникюр (златен). Малко шишенце с етикет, надписан с мастило — „нишадър“.

Когато Поаро стигна до края на списъка, Джеп посочи с пръст последното.

— Нашият човек прояви интелигентност. Помислил си, че това шишенце не изглежда съвсем на място в чантата й. Нишадър друг път! Оказало се, че е кокаин.

Очите на Поаро леко се разшириха. Той кимна замислено.

— Едва ли има нещо общо с нашия случай — продължи Джеп, — но предполагам, че няма нужда да ти казвам какви са моралните задръжки на жена, пристрастена към кокаина. Както и да е. За нейно превъзходителство имам сведения, че по принцип не би се спряла пред нищо, за да получи това, което желае, независимо от кокаина. Но се съмнявам, че би имала куража да извърши такова убийство и честно казано, не е имала практическата възможност. Отново задънена улица.

Поаро взе изписаните на машина листа и ги прочете внимателно още веднъж. След това ги остави на масата и въздъхна.

— На пръв поглед — каза той — тук има улика, която сочи към един човек като евентуален убиец. Само че не мога да разбера защо и дори как го е направил.

Джеп се вгледа в него.

— Да не би да искаш да кажеш, че като прочете това, можеш да кажеш кой е убиецът?

— Така ми се струва.

Джеп взе листата и започна да ги чете, като след това ги подаваше на Фурние. Накрая удари с ръка по масата и се втренчи в Поаро.

— Да не би да се шегуваш, Поаро?

— Не, не. Как бих могъл?

Французинът дочете списъка и го остави на масата.

— Какво ще кажете, Фурние?

Той поклати глава.

— Може и да съм глупав, но не виждам с какво може да ни помогне този списък.

— Сам по себе си не може — съгласи се Поаро.

— Но ако го съпоставим с някои особености на нашия случай… Все пак никак не е изключено и да греша… Напълно да греша.

— Е, кажи ни своята теория — подкани го Джеп.

— Ще ми е интересно да я чуя.

Поаро поклати глава.

— Не. Както казвате, това е само теория. Надявах се в този списък да открия един предмет. Е, добре, открих го. Предметът е налице, но ми се струва, че ме насочва в невярна посока. Това е истинска улика, но не я намираме у този, у когото би могло да се очаква. При това положение имаме да свършим още доста работа… Честно казано, все още много неща не са ми ясни. Не мога да се ориентирам правилно… Засега виждам само някои очебиещи факти, които, постепенно започват да заемат местата си… Не мислите ли така? Не. Виждам, че не. Е, предлагам всеки да работи върху собствената си теория… Защото все още не съм сигурен, просто имам някои подозрения…

— Струва ми се, че не знаеш какво говориш — каза Джеп и се изправи. — Е, добре. Да приключваме. Аз ще се заема с нещата в Лондон, Фурние ще замине за Париж. Какво ще правиш ти, Поаро?

— Все още желая да придружа мосю Фурние до Париж… Сега повече от всякога.

— Повече от всякога? Ще ми се да знаех какъв бръмбар е влязъл в главата ти…

— Бръмбар? Ce n’est pas joli, ca!^[1]

Фурние се ръкува церемониално.

— Желая ви приятна вечер. Много благодаря за гостоприемството. Значи ще се срещнем на летището утре сутринта?

— Точно така. A demain^[2]

— Да се надяваме — каза Фурние, — че никой няма да ни убие по пътя.

Двамата полицаи си тръгнаха.

Поаро поседя известно време, сякаш изпаднал в унес. След това стана, разтреби масата, изпразни пепелниците и сложи столовете по местата им.

Отиде до малката масичка и взе последния брой на списание „Скеч“. Започна да го прелиства, докато намери каквото търсеше.

Заглавието беше: „Двама обожатели на слънцето. Графиня Хорбъри и мистър Реймънд Бараклъф в Ле Пине“. Вгледа се в усмихнатите лица на тези двама души по бански костюми, хванати ръка за ръка.

„Понякога се чудя — каза си Поаро — дали от тези списания има някаква полза… Да, определено има полза.“