Агата Кристи
Смърт в облаците (8)

Глава седма
Вероятности

След като мосю Тибо излезе, тримата мъже придърпаха столовете си по-близо до масата.

— Тогава — каза Джеп, — да се залавяме за работа. — Той развинти капачката на писалката си. — В самолета е имало единадесет пътници, тоест в задния салон, тези от предния не ни интересуват… единадесет пътници и двама стюарди, това прави общо тринадесет души. Някой от тези дванадесет е убил мадам Жизел. Сред тях има двама французи, другите са англичани. Французите ще оставим на мистър Фурние, а с англичаните ще се заема аз. Трябва да се направят и някои справки в Париж. Това също е ваша работа, Фурние.

— И не само в Париж — каза Фурние. — През лятото мадам Жизел е имала доста работа във френските курорти… Дьовил, Ле Пине, Вимеро… Доста е пътувала и на юг, до Антиб и Ница… По тези места…

— Съществен факт. Някои от пътниците на „Прометей“ споменаха, че са се връщали от Ле Пине, доколкото си спомням. Е, това е една от възможните версии. След това трябва да изясним и самото убийство… да видим кой е имал практическата възможност да използва тази туземска тръба… — Той разгъна една скица на задния салон на самолета и я постави в средата на масата. — Можем да се заемем с предварителната работа. Най-напред, нека вземем хората един по един и да помислим какви са вероятностите и още по-важно, какви са възможностите за всеки един от тях. От самото начало можем да елиминираме мосю Поаро. Остават единадесет души.

Поаро поклати глава тъжно.

— Прекалено доверчив сте, приятелю. Не бива да се доверявате на никого. Без изключение.

— Добре, ще се занимаем и с теб, щом искаш — съгласи се Джеп шеговито. — Но най-напред да обсъдим положението на стюардите. Струва ми се малко вероятно да е някой от тях. Едва ли са взели голяма сума назаем от мъртвата. Освен това и двамата имат много добри служебни досиета… Прилични, сериозни хора… И двамата. Много бих се изненадал, ако някой от тях е замесен в това убийство. Но пък те са имали физическата възможност да го извършат, така че не можем да ги изключим. Движели са се между седалките и са можели да заемат нужното положение, от което да изстрелят шипа… От нужния ъгъл, искам да кажа… Макар че не вярвам да са могли да го направят пред толкова хора без някой да забележи. От опит знам колко ненаблюдателни са хората, но все пак не чак дотам. Това се отнася за всички. Да извършиш убийство по такъв начин е лудост, чиста лудост. Шансът да не те забележат е едно на хиляда. Убиецът трябва да е имал дяволски късмет… От всички възможни начини да извършиш убийство…

Поаро, който слушаше с наведена глава и пушеше безмълвно, го прекъсна:

— Значи според теб, приятелю, това е глупав начин да извършиш убийство, така ли?

— Разбира се. Трябва да си напълно полудял, за да го направиш.

— И все пак убиецът е успял. Ето, ние тримата седим тук, разговаряме, но не знаем кой го е извършил. Това не е ли успех!

— Това е чист късмет — възрази Джеп. — Цяло чудо е, че никой не е забелязал нищо.

Поаро поклати неудовлетворено глава. Фурние го изгледа с любопитство.

— Какво мислите, мосю Поаро?

— Mon ami — отговори Поаро, — ето какво мисля… За дадено нещо трябва да се съди единствено по резултата. Това убийство е извършено успешно.

— И въпреки всичко — продължи французинът замислено, — ми се струва, че трябва да е станало някакво чудо.

— Чудо или не — обади се Джеп, — фактът е налице. Разполагаме с медицинската експертиза, открихме оръжието… А ако преди една седмица някой ми беше казал, че ще разследвам убийство, извършено с отровен шип, издухан през туземска тръба, щях да му се изсмея в лицето. Та това е подигравка! Това убийство е чиста подигравка за нас!

Поаро пое дълбоко въздух и се усмихна.

— Може би убиецът е човек с перверзно чувство за хумор — каза Фурние замислено. — При едно разследване е много важно да се схване психологията на убиеца.

Джеп леко изсумтя, когато се заговори за психология. Той гледаше с недоверие на такива неща и не ги харесваше.

— Поаро обича да се занимава с такива работи — отбеляза той.

— Това, което казахте вие двамата, е много интересно за мен — обади се Поаро.

— Да не би да се съмняваш, че е била убита именно по този начин? — попита Джеп подозрително. — Добре познавам заплетения ти начин на мислене.

— Не, не, приятелю. За това не изпитвам никакви съмнения. Отровният шип, който намерих, е причина за смъртта — това е абсолютно сигурно. Но въпреки всичко има някои неща, които…

Той замълча и поклати озадачено глава.

Джеп продължи:

— Да се върнем към проблема. Не бихме могли изцяло да измием физиономиите на двамата стюарди, но ми се струва, че е много малко вероятно да е някой от тях. Съгласен ли си, Поаро?

— Аз? Както вече казах, на този етап не бих измил, Боже какъв израз, физиономията на никого.

— Така да бъде. А сега да се заемем с пътниците. Да започнем с мястото, най-близо до тоалетните. Номер шестнадесет. — Той посочи скицата с писалката си. — Там е седяла фризьорката… Джейн Грей. Спечелила на конни надбягвания и изхарчила парите в Ле Пине. Това означава, че обича хазарта. Не е изключено да е закъсала за пари и да е взела заем от мадам Жизел… но едва ли би взела голяма сума, а и не виждам с какво французойката може да я е държала в ръцете си. Струва ми се дребна риба, не това, което търсим. А и не съм склонен да мисля, че една фризьорка ще успее да се снабди със змийска отрова. Това не е боя за коса или крем за масаж.

Донякъде убиецът е сгрешил като е използвал змийска отрова. Това значително стеснява кръга на заподозрените. Може би на сто души само двама познават тези отрови и са в състояние да се снабдят с тях.

— От всичко това следва, че едно нещо е напълно ясно — каза Поаро.

Фурние го погледна въпросително.

Джеп обаче беше твърде зает със собствените си мисли.

— Ето как е според мен… Има две възможности. Убиецът трябва да е човек, който е пътувал по далечните кътчета на света, човек, който познава змиите и най-отровните им представители, а също и обичаите на дивите племена, които използват отрова, за да се справят с враговете си… Това е първата възможност.

— А другата?

— Да има връзки с научните среди. С изследователите. В някои лаборатории се експериментира със змийски отрови. Говорих с Уинтърспун. Змийската отрова и най-вече отровата от кобра се използват в медицината. С нея доста успешно лекуват епилепсия. Изобщо, змийските отрови представляват сериозен научен интерес.

— Любопитно — каза Фурние.

— Да, но да продължим. Джейн Грей не попада в никоя от тези две категории. Струва ми се невероятно да е имала мотив и още по-малко вероятно да е успяла да намери отровата. Реална възможност да изстреля отровния шип на практика липсва. Вижте тук.

Тримата се надвесиха над скицата.

— Ето това е място номер шестнадесет, а това — номер две, където е седяла Жизел. Помежду им има много хора. Ако момичето не е ставало от мястото си, както твърдят всички, не е възможно да насочи тръбата и да улучи мадам Жизел отстрани по врата. Мисля, че няма как да е тя.

Сега да вземем място номер дванадесет срещу Джейн Грей. Това е зъболекарят Норман Гейл. Същото до голяма степен важи и за него. Дребна риба. Може би шансовете му да се снабди със змийска отрова са малко по-големи.

— Зъболекарите обикновено не си служат с такива вещества — промърмори Поаро тихо. — Това не са обикновени лекарства.

— Така е. Зъболекарите и без змийска отрова се забавляват достатъчно с пациентите си — ухили се Джеп. — Все пак не е изключено Норман Гейл да познава хора, които имат достъп до подобни вещества. Що се отнася до практическата възможност да извърши убийството, тя също не е голяма. Той е ставал от мястото си, но за да отиде до тоалетната, която е в противоположна посока. Не би могъл да се приближи до мадам Жизел, а за да изстреля отровен шип през тръба и да улучи шията й, би трябвало този шип да е опитомен и да владее някои номера, като завиване под прав ъгъл например. Значи той също отпада.

— Съгласен съм — каза Фурние. — Да продължим.

— Сега от другата страна на пътеката между седалките. Седемнадесето място.

— Първоначално това беше моето място — каза Поаро. — Отстъпих го на една от дамите, защото желаеше да седне до приятелката си.

— Това е Виниша Кър. Какво можем да кажем за нея? Тя вече е едра риба. Има вероятност да е взела заем от Жизел, но не изглежда да има някакви неприятни тайни в живота си… Все пак може да е загубила на конни надбягвания или нещо подобно… Трябва да й обърнем малко повече внимание. От положението й е възможно да се изстреля шипът. Ако Жизел е обърнала глава, за да погледне през прозореца, Виниша Кър би могла да отправи точен изстрел, или точно духване, ако предпочитате, но диагонал. И все пак трябва да има голям късмет, за да направи това… Струва ми се, че би трябвало да се надигне, за да улучи. Тя изглежда е от жените, които есенно време вземат пушката и излизат на лов. Дали стрелянето с пушка има нещо общо с духането през туземска тръба? Струва ми се, че и двете са въпрос на точно око… На точно око и тренировки… Може би има приятели, мъже, които са ловували по затънтените кътчета на света. Може би така се е снабдила с тези екзотични отрови… макар че всичко това ми звучи като някакво безумие. Струва ми се пълна безсмислица!

— Наистина изглежда невероятно — съгласи се Фурние. — Мадмоазел Кър… днес я видях в съдебната зала… — Той поклати глава. — Трудно бих могъл да я свържа с мисълта за убийство…

— Място номер тринадесет — продължи Джеп. — Лейди Хорбъри. Тя вече е черна овца. Знам нещо за нея, което ще ви кажа след малко. Не бих се изненадал, ако е имало за какво да я шантажират.

— Аз научих — каза Фурние, — че въпросната дама е загубила много пари на бакара в Ле Пине.

— Много добре. Да, тя е точно от онези, които биха прибегнали до услугите на мадам Жизел.

— Напълно съм съгласен.

— Дотук добре. Но как го е направила? Тя също не е ставала от мястото си, ако си спомняте. За да изстреля шипа, би трябвало да коленичи на седалката и да се подпре на облегалката… Пред погледите на десет души. Дявол да го вземе! Да продължаваме.

— Места девет и десет — каза Фурние и посочи с пръст скицата.

— Мистър Еркюл Поаро и доктор Брайънт — възкликна Джеп. — Какво може да каже мистър Поаро в своя защита?

Поаро поклати тъжно глава.

— Mon estomac^[1] — отговори той тъжно. — Колко жалко е, че умът трябва да е слуга на стомаха!

— Аз също не се чувствам добре в самолет — каза Фурние съчувствено. Той затвори очи и поклати изразително глава.

— Доктор Брайънт. Какво можем да кажем за него? Едра риба от „Харли стрийт“. Не е много вероятно да опре до услугите на французойка лихварка, но не можем да сме сигурни. А ако за един лекар се разчуе нещо нередно, с кариерата му е свършено завинаги. Брайънт напълно отговаря на втората възможна категория… На върха на кариерата си, той вероятно познава всички изследователи медици. За него не би било никакъв проблем да вземе епруветка змийска отрова от някоя известна лаборатория…

— Но тези вещества се намират под строг контрол, приятелю — възрази Поаро. — Това не е като да откъснеш глухарче от поляната.

— Дори и да са под контрол, един умен човек би могъл да се справи. Не е невъзможно, просто защото хората като доктор Брайънт са извън всякакво подозрение.

— В това има доста истина — съгласи се Фурние.

— Единственото, което би било трудно да се обясни, е защо той не е твърдял още от самото начало, че жената е умряла от естествена смърт, например от сърдечен пристъп?

Поаро се изкашля. Другите двама го погледнаха въпросително.

— Предполагам — каза той, — че именно това е било първото… как да се изразя… впечатление на доктор Брайънт. В края на краищата, изглеждаше, че мадам Жизел е умряла от естествена смърт… Дори от ужилване на оса… Имаше оса, нали помните?

— Едва ли ще мога да забравя тази оса — вметна Джеп. — Непрекъснато слушам за нея.

— Както и да е — продължи Поаро. — Аз забелязах фаталния шип на пода и го вдигнах. Едва след като го открихме, стана ясно, че е извършено убийство.

— Шипът е щял да бъде открит при всички случаи.

Поаро поклати глава.

— Убиецът би могъл да го вземе незабелязано.

— Брайънт ли?

— Брайънт или някой друг.

— Хм! Доста рисковано.

Фурние не се съгласи.

— Сега може би изглежда така — каза той — защото знаем, че става дума за убийство. Но ако се беше заговорило, че жената е умряла от сърдечен пристъп, кой щеше да забележи и кой щеше да се замисли, ако някой бе изпуснал носната си кърпа и след това се бе навел, за да я вдигне?

— Така е — съгласи се Джеп. — Е, според мен Брайънт определено е в списъка на заподозрените. От мястото му е възможно да се изстреля шипът по диагонал през пътеката… Но защо никой не го е видял? Няма да навлизам отново в това. Който го е направил, въобще не е бил забелязан.

— А за това, предполагам, трябва да има причина — каза Фурние и се усмихна. — И тази причина, доколкото мога да съдя, би заинтересувала мосю Поаро. Имам предвид психологическа причина.

— Продължавайте, приятелю — каза Поаро. — Това, което казвате, е интересно.

— Ако пътувате с влак и минете покрай горяща къща, всички погледи ще бъдат насочени към прозореца — обясни Фурние. — Вниманието на всички ще се насочи към пожара. В подобен момент един човек може да наръга друг дори с нож и едва ли някой ще обърне внимание.

— Това е така — съгласи се Поаро. — Помня един от моите случаи… Отровителство… Тогава се случи точно така. Както казвате вие, имаше психологически фактор. Ако успеем да установим, че нещо подобно е станало и на „Прометей“…

— Ще можем да разберем, ако разпитаме пътниците и стюардите — каза Джеп.

— Така е. Но ако е имало нещо подобно, логически следва, че го е предизвикал убиецът. Трябва да е бил в състояние да предизвика нужния ефект у останалите.

— Точно така — съгласи се французинът.

— Отбелязвам си това като въпрос при бъдещите разпити — каза Джеп. — Сега стигаме до място номер осем. Даниъл Майкъл Кланси.

Произнесе името с нещо като наслада.

— Според мен той е най-вероятният убиец. Какво е по-лесно за един писател на криминални романи от това, да симулира интерес към змийските отрови и да накара някой нищо неподозиращ химик да му даде някоя от тях?

Не забравяйте, че той е минал покрай мястото на мадам Жизел — единствен от всички пътници.

— Уверявам ви, приятелю, че не съм забравил това — каза Поаро натъртено.

Джеп продължи:

— Той би могъл да пусне в действие тръбата от съвсем малко разстояние, без да има нужда от никакъв „психологически фактор“, както се изразявате. И е имал прекрасна възможност да го направи незабелязано. Не забравяйте, че е много добре запознат с този тип оръжия, той сам призна.

— Което подтиква към размисъл.

— Чиста хитрина — възрази Джеп. — А що се отнася до тръбата, която показа днес, откъде може да сме сигурни, че е същата, която е купил преди две години? Всичко това ми изглежда доста странно. Не мисля, че е здравословно за човек, който непрекъснато мисли за престъпления и криминални романи, да се запознава безразборно с разни действителни случаи. Могат да му хрумнат какви ли не идеи…

— За един писател определено е необходимо да има идеи — възрази Поаро.

Джеп отново се обърна към скицата на масата.

— На място номер четири е бил Райдър. Това е седалката точно пред убитата. Не смятам, че е той. Но не можем да го изключим автоматично. Той е ходил до тоалетната. На връщане би могъл да изстреля шипа от много близко разстояние, само че пред очите на двамата археолози. Те няма как да не са забелязали подобно нещо.

Поаро поклати замислено глава.

— Изглежда не познаваш археолозите — каза той. — Ако тези двамата са били погълнати от някакъв разговор… Е, добре, приятелю, мога да те уверя, че не биха обръщали особено внимание на околния свят. Предполагам, че са се пренесли някъде около пет хиляди години преди Христа. Хиляда деветстотин тридесет и пета след Христа за тях просто не е съществувала.

Джеп го погледна скептично.

— Е, все пак да поговорим и за тях. Какво можете да ни кажете за двамата Дюпон, Фурние?

— Мосю Арман Дюпон е един от най-известните археолози на Франция.

— Това не ни помага особено. Според мен положението им в салона е съвсем удобно — малко по-напред, диагонално от мадам Жизел. И предполагам, че са пътували твърде много по света и са правили разкопки на всякакви чудновати места. За тях не би било трудно да се снабдят с някаква туземска змийска отрова.

— Възможно е, наистина — съгласи се Фурние.

— Но не мислите, че е вероятно?

Фурние поклати глава със съмнение.

— Мосю Дюпон е изцяло отдаден на професията си. Той е ентусиаст. Преди това е бил търговец на антики. Изоставил е процъфтяващия си бизнес, за да се заеме с разкопките. Синът му също е отдал сърцето и душата си на археологията. Струва ми се невероятно, няма да кажа невъзможно, защото на този свят нищо не е невъзможно, струва ми се невероятно да са замесени в това убийство.

— Добре — каза Джеп.

Той взе листа, на който водеше бележки, и се прокашля.

— Ето до какво стигнахме. Джейн Грей. Вероятност — слаба. Възможност да го направи — на практика никаква. Норман Гейл. Вероятност — слаба. Възможност — отново практически никаква. Мис Кър. Много малка вероятност. Възможност — съмнителна. Лейди Хорбъри. Вероятност — доста голяма. Възможност — практически никаква. Мосю Поаро — почти сигурно той е убиецът. Това е единственият човек на борда, който би могъл да създаде психологически фактор.

Джеп се разсмя от сърце на малката си шега, Поаро се усмихна стеснително, а Фурние — със страхопочитание. След това инспекторът продължи:

— Брайънт. Възможност и вероятност — доста добри. Кланси. Мотив — съмнителен. Възможност и вероятност — наистина много добри. Райдър. Вероятност — съмнителна. Възможност — доста добра. Двамата Дюпон. Вероятност по отношение на мотива — много малка. Възможност, включително и да се снабдят с отрова — добра.

Това не е лошо резюме засега, струва ми се. Разбира се, ще трябва да проучим още много неща. Най-напред ще се заема с Кланси и Брайънт. Ще проверя какво са правили, дали в миналото са имали финансови затруднения, дали са имали някакви други проблеми напоследък… къде са ходили през последната година и така нататък. След това ще се заема с Райдър. Няма да е добре, ако напълно изоставим останалите. Ще накарам Уилсън да се заеме с тях. Мистър Фурние ще се заеме с Дюпон баща и син.

Французинът кимна.

— Не се Съмнявайте, че ще се погрижа за това. Утре сутринта се връщам в Париж. Може би ще науча нещо повече от Елиз Грандие, прислужничката на мадам Жизел. Освен това ще проследя движението на Жизел много внимателно. Ще е полезно да се знае къде е ходила през това лято. Веднъж или два пъти е ходила до Ле Пине, доколкото знам. Може да научим нещо за връзките й с някой от хората в самолета. Да, наистина има доста работа.

Двамата погледнаха към Поаро, който бе потънал в мисли.

— Смяташ ли изобщо да ни помогнеш, Поаро? — попита Джеп.

Поаро стана.

— Да, мисля, че трябва да придружа мосю Фурние до Париж.

— С удоволствие — възкликна французинът.

— Чудя се какво ли си намислил? — каза Джеп и погледна Поаро с любопитство. — Досега не чухме от теб почти нищо за всичко това. Дойде ли ти някоя от твоите малки идеи, а?

— Да, да. Но е много трудно.

— Да чуем.

— Безпокои ме едно нещо — отговори Поаро бавно. — Мястото, където беше намерена тръбата.

— Естествено! За малко да те заключа в ареста!

Поаро поклати глава.

— Нямах предвид това. Безпокоя се, не защото тръбата беше мушната зад моята седалката, а че въобще беше в самолета.

— Не виждам нищо странно в това — отговори Джеп.

— Убиецът е трябвало да скрие това нещо някъде. Не е можел да рискува да го намерим у него.

— Очевидно е така. Само че, когато си оглеждал салона на самолета, може би си забелязал, че в илюминаторите, които не могат да се отварят, имаше малки кръгли отвори за проветрение, които се отваряха. Те бяха достатъчно широки, за да може през тях да премине тръбата. А защо убиецът не се е отървал от оръжието си по този начин? То щеше да падне някъде в морето или на сушата и никой повече нямаше да го намери.

— Мисля, че мога да обясня това. Убиецът се е страхувал да не би да го видят. Ако е хвърлил тръбата през илюминатора, някой можеше да забележи.

— Аха — отговори Поаро. — Значи не се е страхувал, че ще го видят, когато е опрял тръбата до устните си и е изстрелял фаталния шип, но се е страхувал, че ще го видят как я изхвърля през прозореца?

— Признавам, че звучи абсурдно — съгласи се Джеп, — но фактът си е факт. Тръбата е била скрита зад твоята седалка и това е.

Поаро не отговори, а Фурние попита с любопитство:

— Това навежда ли ви на някаква мисъл?

Поаро кимна утвърдително.

— Наистина, кара ме да се замисля.

С разсеяно движение той сложи на мястото й неизползваната мастилница, която в невниманието си Джеп беше разместил. След това вдигна рязко глава и попита:

— Между другото, у вас ли е онзи подробен списък на вещите на пътниците, който ви помолих да изготвите?