Агата Кристи
Смърт в облаците (25)

Глава двадесет и четвърта
Един счупен нокът

— А сега какво? — попита Фурние. — Още ли ви безпокои наследницата? Според мен това е ваша идея фикс.

— Ни най-малко, ни най-малко — отговори Поаро. — Но във всички неща трябва да има ред и систематичност. Преди човек да започне нещо ново, трябва да доведе докрай предишното.

Той се огледа наоколо.

— Ето я мадмоазел Джейн. Предлагам ви да отидете да вечеряте, аз ще дойда след малко.

Фурние се съгласи и заедно с Джейн отиде в ресторанта.

— Е — попита го тя с любопитство, — как изглежда Ан Морисо?

— Малко над средна на ръст, черна коса, тъмна кожа, остра брадичка…

— Говорите точно както пише в паспортите — прекъсна го Джейн. — Описанието в паспорта ми е направо обидно! Нос правилен, особени белези няма… Сякаш може да има неособени белези! Чело обикновено, уста обикновена… Каква ли друга може да е?

— Но очите ви са необикновени — каза Фурние.

— Очите ми са сиви… не много вълнуващ цвят.

— А кой, мадмоазел, ви е казал, че това не е вълнуващ цвят? — възрази французинът и се облегна на масата.

Джейн се засмя.

— Владеете английски много добре — каза тя. — Кажете ми повече за Ан Морисо. Хубава ли е?

— Доста — отговори Фурние предпазливо. — И не се казва Ан Морисо. Казва се Ан Ричардс. Омъжена е.

— Мъжът и беше ли с нея?

— Не.

— А защо не? Интересно?

— Защото е в Канада или в Щатите.

Фурние разказа някои факти от живота на Ан. Тъкмо когато завършваше разказа си, се появи Поаро.

Изглеждаше малко разочарован.

— Е, mon cher? — попита Фурние.

— Говорих със самата директорка, майка Анжелик. Трансатлантическите телефонни връзки са много романтично нещо… Да разговаряш с някой, който се намира на другия край на земята…

— И снимките, предавани по телеграфен път, са романтично нещо. Науката е най-големият романс. Но какво искахте да кажете?

— Разговарях с майка Анжелик. Тя потвърди всичко, което ни каза Ан Ричардс за живота й в „Институт дьо Мари“. Отговори ми съвсем искрено за майка й, която напуснала Квебек с някакъв французин, занимаващ се с търговия на вино. На времето тя била доволна, че детето няма да попадне под влиянието на майка си. Според нея Жизел била тръгнала към пропастта. Въпреки всичко изпращала пари редовно, но нито веднъж не предложила да се срещнат.

— Разговорът ви е бил повторение на това, което чухме тази сутрин.

— В общи линии, да. Само че с повече подробности. Ан Морисо напуснала „Институт дьо Мари“ преди шест години, за да стане маникюристка, след това станала прислужница и като такава заминала от Квебек и дошла в Европа. Не пишела често, но майка Анжелик получавала вести от нея горе-долу два Пъти годишно. Когато прочела във вестниците за убийството на мадам Жизел, тя решила, че това може би е майката на Ан — Мари Морисо, живяла някога в Квебек.

— Ами съпругът? — попита Фурние. — Сега, след като знаем, че Жизел е била омъжена, той също би могъл да е от значение.

— Мислих и за това. Това беше една от причините да се обадя по телефона. Джордж Леман — съпругът •мъчител на Жизел, е бил убит в първите дни на войната.

Поаро замълча и изведнъж попита:

— Какво казах пред малко? Не, не последното… преди това? Имам чувството… не си давам ясно сметка, но имам чувството, че беше нещо важно…

Фурние повтори доколкото беше в състояние съдържанието на последните няколко забележки на Поаро, но дребният детектив поклати глава неудовлетворено.

— Не, не беше това. Е, няма значение…

След това той се обърна към Джейн и я заговори.

Когато свършиха с вечерята, Поаро предложи да пият кафе във фоайето на хотела.

Джейн се съгласи и протегна ръка, за да вземе чантата и ръкавиците си, които бяха на масата. Когато ги вдигна, тя се намръщи леко.

— Какво има, мадмоазел?

— О, нищо сериозно — засмя се Джейн. — Счупих си нокътя. Трябва да го изпиля.

Изведнъж Поаро се отпусна на стола.

— Norn d’un nom d’un nom^[1] — промърмори той тихо.

Другите двама се вгледаха в него с изненада.

— Мистър Поаро? — извика Джейн. — Какво има?

— Нищо — отговори той. — Просто си спомних защо лицето на Ан Морисо ми е познато. Виждал съм я… На борда на самолета в деня на убийството! Лейди Хорбъри изпрати да я повикат, за да й донесе пиличка за нокти. Ан Морисо беше прислужницата на Лейди Хорбъри!