Кристина Скай
Черната роза (6)

5.

Тес не се обърна. Вместо това, с болезнено разтуптяно сърце, тя затвори счетоводната книга и остави перото на масата до нея. Тя внимателно набра ръкава си и обърса малко брашнено петънце от пръста си. Чак тогава се завъртя на стола, за да застане очи в очи с неканения гост.

Въпреки всичко видът на това студено, подигравателно лице и тези лазурно сини очи, я накараха да замръзне на мястото си. Лицето на човека, когото тя някога обичаше. Сега това лице беше брутално, неумолимо и вражеско.

Той беше облечен в широка бяла риза. Разкопчаната му яка разкриваше бронзова кожа покрита с черни косъмчета. Сиви бричове се опъваха на силните му, мускулести бедра и изчезваха във високите, излъскани ботуши.

Лицето му впечатли Тес. „Как се бе променило то“ — помисли си тя. Беше по-мрачно, по-сурово, по-набраздено. Да, дългите години на войната бяха сложили своя отпечатък и върху него. И върху този глас, който сега беше груб и леко дрезгав, за разлика от преди. Цялостния ефект беше този на остри контрасти. Под тънката обвивка на благоприличие се криеше безмилостен непознат. Някой по природа див и непредсказуем.

От решителната му стойка, от широките му рамене, от огромните му ръце, долиташе полъх на диво безразсъдство, докато лазурните му очи изгаряха лицето й. Жестокост се четеше по мрачните му черти и безжалостен поглед. Цялото му същество крещеше „опасност“.

Изведнъж Тес замръзна забелязвайки снопчетата бели коси по слепоочията му.

Значи все пак и той беше почувствал как минава времето. Но не беше страдал като нея, си помисли горчиво Тес. Сега всичко беше отминало, слава Богу. Тя вече никога нямаше да се остави да я наранят така дълбоко.

Но изведнъж тя видя всичко — вената, която пулсираше на врата му, непоколебимостта на брадичката му, студената решителност на стойката му.

Преди да може въобще да реагира, Рейвънхърст беше стигнал вече до кухнята, запречвайки с лоста, който подпираше вратата. Тя беше в капан.

— И сега, мила моя Тес — каза виконта, — мисля че ние двамата има какво да си кажем.

— Защо се върна — изсъска Тес стиснала здраво юмруци. — Защо не си остана там, мътните те взели!

— Защото може би почувствах, че имаш нужда от мъж в този живот, затова.

— Не си въобразявай. Ти нищо не значиш за мен. А явно и аз нищо не означавам за теб.

Острите черти на Дейн се изкривиха в подигравателна усмивка.

— Хайде, хайде, скъпа. Това ли е начинът да посрещнеш своя любим?

— Върви по дяволите, Ст. Пиер. Или може би трябваше да кажа виконт Рейвънхърст, както ме информира Хобхауз. Поздравления за новата ти титла. Уверена съм, че тя задоволява напълно твоята арогантност. Но ако смяташ, че има още нещо, което не сме си казали, лъжеш се. Просто ме остави на мира.

— Както виждаш аз съвсем нямам такива намерения. Все пак трябва да наваксаме толкова много загубено време — добави Рейвънхърст. Гласът му беше изпълнен със заплаха. — Пет години, ако искаш да бъдем съвсем точни.

Тес стискаше и отпускаше юмруците си върху бюрото. Каква жестока игра играеше той? И защо, за Бога, се върна тъкмо сега, когато вече беше започнала да го забравя?

„Да го забравяш ли? — запита един подигравателен глас. — Да забравиш това твърдо тяло? Да забравиш как очите му, в чиято дълбочина проблясват дяволски пламъчета, те поглъщат? Да забравиш дъха на косата му, от която струеше ароматът на море, слънце и вятър? Ти никога не ще успееш да го забравиш. Дори и заради начина по който се разделихте.“

— Заповядвам ти да напуснеш тази стая! — яростно извика Тес. — Или Хобхауз ще те изхвърли!

— Ще ми е интересно да видя как ще го стори — бавно отвърна Рейвънхърст, като присви подигравателно веждите си. — Би било забавно.

— Негодник! Много ме интересува какво би те развеселило.

Мъжът на входа на помръдна. Тес наблюдаваше пулсиращата вена на врата му. Очите му се движеха, изучавайки я, мъгливи и яростни. Като че ли би желал да я изгори с поглед, стига да можеше.

— А някога те интересуваше.

Гласът на Рейвънхърст се снижи, превърнат в опасно ръмжене.

— Преди чувствата ни значеха много за тебе, Тес, или поне така ми казваше — пълните му устни се изкривиха иронично. — Или и това беше лъжа?

Значи тази мисъл го притесняваше. Обезумяла от ярост, Тес наклони глава настрани и зеленикаво-сивите й очи заискряха под кестенявите мигли.

— Никога няма да го узнаеш — отвърна тя.

Дейн присви очи и Тес почувства горещата, изпепеляваща сила на погледа му. Бедрата му бяха леко раздалечени, здрави и напрегнати от дългото клатушкане по палубата на кораба. Цялото му тяло излъчваше сила, подхранвана от мрачния му гняв, готова всеки момент да се превърне в нещо диво и пулсиращо.

И тогава студената фасада на неговото безразличие се пречупи. С бясна решителност той прекоси стаята и я разтърси на стола й.

— О, аз ще те науча, Тес Лейтън! Но преди това… — като сграбчи ръцете й и я притисна към себе си.

Тес се изви в безсилен гняв, като се бореше в желязната му хватка с опустошителната горещина на тялото му.

— Върви по дяволите! Не ме интересуваш. И ме остави, мътните те взели.

— Това е последното нещо, което възнамерявам да сторя — отвърна виконтът, като се ухили подигравателно. — Сега смятам да продължа всичко от там, откъдето прекъснахме. От онази нощ пред портата на бащината ти къща във Феърли. Спомняш си тази нощ, нали, любов моя? — пръстите му пристегнаха китките й.

Болезнени спомени изплуваха пред очите на Тес. Откъси от миналото, по-жестоки и от неговите безмилостни ръце. Боже мили, нямаше ли някога да забрави всичко това?

— Спомням си, свиньо такава — изсъска Тес. — Но ти изглежда, че си забравил. Ние не се разделихме никъде и с нищо! Не можеш ли да проумееш това? Дори сега…

С яростен вик тя изтегли крака си назад, готова да го ритне точно както я беше учил някога Джек.

Рейвънхърст се завъртя изведнъж и пъхна коляно между нейните. Същевременно зарови пръсти в напрегнатите й бедра и я придърпа към себе си.

Триумф заблестя в помътнелите му очи.

— Искаш да ти повярвам, така ли? Но няма да го бъде. Не се случи на времето, няма да се случи и сега.

Тес се изопна, усещайки възбудата му през тънката си пола. Отчаяно се опита да издърпа ръцете си, да го издере с нокти, но той здраво я държеше в плен.

— Тогава — извика тя, — ти си глупак и самонадеяността ти няма граници.

Рейвънхърст остана сериозен. Обхвана с ръце слабите й бедра и се притисна към нея.

— Това не е самонадеяност, любов моя, а само сурови факти. Нищо не се е променило между нас, разбираш ли. Тес? — озъби се той. — Ти горя веднъж за мене и, Бога ми, ще стане пак така. Но предупреждавам те, още един такъв номер и ще се наложи да те уча на добри маниери.

— Ще ми се да те видя как го правиш!

Рейвънхърст я стисна.

— Не ме предизвиквай, малка лисицо. Няма нищо по-приятно от това да си оставя дланите по малкото ти, палаво задниче!

Бясна, Тес се опита да се отскубне от хватката му, но само за да се окаже още по-безпомощна. Ръцете му бяха много силни, благодарение на годините през които се беше борил с въжета и платна. Тя усещаше колко бяха загрубели дланите му. Продължи да се бори със зачервени бузи. Но всяко движение я приближаваше все повече до възбуденото му тяло. Чувстваше възбудения му член между бедрата си. И се мразеше за това.

— Ти си като всички останали от арогантния ти пол! Играеш някаква гадна игра, нали? Тръпката на преследването! Добре, но аз няма да стана твоя жертва, чуваш ли? И никога няма да се предам, нито на теб, нито на някой друг.

Рейвънхърст бавно улови китките й в силната си ръка. Някакво смътно вълнение премина през очите му.

— О, това е нещо повече от игра, скъпа! — прошепна той, като се опита да обхване лицето й със свободната си ръка. — И престани да ме сравняваш с други мъже, които са споделяли леглото ти. Много скоро ще те накарам да ги забравиш, уверявам те.

Дълго време и двамата останаха неподвижни, лице в лице, долепени с очи и тела в смъртоносна схватка. Напрежението между тях нарасна и Тес имаше чувството, че ще се задуши.

Все още нещо от арогантността на този мъж я вълнуваше и предизвикваше безразсъдни реакции у нея. Караше я да иска да възбуди, да предизвика този натрапник, да свали маската му. Искаше й се да открие суровите чувства, които той толкова се стараеше да не издаде.

Ако не си го беше помислила, тя никога нямаше да се довери на инстинкта си. Но този път Тес беше увлечена от нещо по-дълбоко, от мисъл, нещо старо колкото света. Бузите й почервеняха, когато почувства доказателството за неговото желание някъде по корема си.

Не си зададе въпрос за действията си. Не мислеше, а само следваше сърдитите гласове, които й говореха.

Защото въпреки, че Рейвънхърст изглеждаше опасен, яростта му бе все още обуздана. На Тес й се прииска изведнъж да види как ще изглежда този човек, когато избухне.

Да, тогава може би…

Устните й се извиха в подигравателна усмивка.

— Искрено се съмнявам в това, виконте. Изглеждаш доста… — отметна глава докато го изучаваше предпазливо — смачкан, слаб и изтощен от годините, прекарани в морето — подкупващо го мамеше тя. — Опасявам се, че не си в състояние да се бориш, виконте.

Деликатно прекара език по горната си устна за да го предизвика.

— Поне не с мене.

— Това че съм мъж не е ли достатъчно за да те надвия? Това ли искаш да разбереш, Тес?

Малката й волева брадичка се навири и яростта й я накара да направи още една опасна крачка.

— Така ли, виконте — измърка Тес, като го гледаше изпод вежди. — Това, че си мъж е достатъчно, така ли?

Тогава някакъв безразсъден демон я накара да се раздвижи леко, потърквайки бедра в твърдия му мъжки мускул.

В този момент желанието на Тес беше сбъднато. Очите й заблестяха. Тя наблюдаваше как Рейвънхърст едва се сдържаше. Той хвана краката й и ги уви около кръста си, като й даде възможност да усети напрежението на члена му. На лицето му се изписа ярост. Той се засили към голямата покрита с брашно маса на Едуар и сложи Тес отгоре.

— Бъди сигурна — озъби се той, като я притисна към себе си, че съм в състояние да те обслужа. Тебе, една малка, лъжлива уличница. За мене ще бъде голямо удоволствие да ти го докажа, тук и сега.

Сивозелените й котешки очи заблестяха и му отвърнаха със същата увереност.

— Колко жалко за тебе, че няма да имаш тази възможност. Сега ме пусни веднага, преди Хобхауз да ме е потърсил и да станеш за смях.

— Мисля, че няма да се получи, мила — добави Рейвънхърст. — Разбирам, че добре си използвала времето си. Каква изкусна развратница си станала. През колко мъже си минала, докато научиш тези жалки номера?

Въпреки, че сърцето й биеше лудо, Тес успя да повдигне рамене с безразличие.

— Петдесет, сто, какво значение има? В края на краищата телата ви са еднакви в тъмнината.

Дейн се намръщи, неподготвен за ревността, която го обхвана при последните й думи.

— Колко бяха, по дяволите?

— Толкова много ли те интересува? Е, тогава, разбира се ще ти кажа. Петдесет, не, сто и петдесет! — отговори Тес като се изви за да се отскубне от него.

Но това се оказа невъзможно. Да избяга от спомените, които заплашваха да я залеят.

В слабините на Дейн се събуди желание, диво и заслепяващо. То се усилваше при всяко докосване на тялото й. Той не можеше да си позволи това да стане част от играта му. Поне неговото собствено желание — не.

Проклинайки, Рейвънхърст стисна още по-силно китките й.

— Кажи ми, каква е цената на една опитна курва в Рай сега?

Дъхът на Тес спря, преди да успее да се покаже безразлична.

— Нямам никаква представа, милорд. Щастливците, които са се ползвали от услугите ми, никога не са се унижавали да обсъждат това. Но ако искаш да знаеш, предпочитам вещите — дрехи, карети, бижута. Неща трайни и много скъпи, разбира се. Колкото до вас, лорд Рейвънхърст — странните очи на Тес заблестяха ядно, — съмнявам се, че можете да платите цената ми.

Виконтът присви очи.

— Аз мога да ти платя скъпо, и в гвинеи, и в натура.

Сърцето на Тес заби лудо. Слаба руменина покри страните й. Тя успя да обуздае гнева си и се усмихна провокиращо на мъжа, който беше толкова близо до нея.

Защото някакъв дълбок женски инстинкт й подсказваше, че това най-дълбоко ще нарани Рейвънхърст.

— Ако не сте заинтересован, милорд, тогава мога само да се питам защо сте тук, решен да ме наранявате по този груб начин.

Рейвънхърст впи пръсти в крехките кости на ръцете й, докато я изучаваше.

— Защото, така ми харесва, кучко! — отвърна той спокойно.

— Пусни ме, свиня такава! Боли ме!

— Ще си помисля когато ми кажеш всичко за Лисицата.

— Какво те кара да мислиш, че зная всичко за този мъж?

— А не знаеш ли?

— Дори и да знаех — продължи Тес, като че ли не го беше чула, — защо мислиш, че щях да ти кажа каквото и да е?

— Защото — наведе се виконтът, — ще прережа това лъжливо, малко гърло, ако не ми кажеш.

— Мисля, че си способен да го направиш — хладно се съгласи Тес. — Но няма да ти се наложи. Разбираш ли, не зная нищо за този престъпник. Той е мистерия за мене, както и за всички хора в областта.

— Лъжкиня! — експлодира думата от устните на Рейвънхърст. — Не можеш да живееш толкова дълго тук и да не знаеш нищо за него. Еймъз Хоукинс е постъпил хубаво, като е изхвърлил чаршафите ти на улицата.

— Еймъз Хоукинс е едно говедо! Защо го намесваш?

— Защото човекът познава предателите само като ги погледне, както и аз.

— Ние не подслоняваме предатели тук, в Ейнджъл! — отвърна Тес, като се мъчеше да се освободи. — Още повече, че не разбирам за какво е цялата шумотевица. Свободната търговия е част от живота по крайбрежието. Това е така от петстотин години. Всъщност, ако бъдат арестувани всички контрабандисти, ще останат много малко хора — фермери, рибари или офицери.

Тес се извиваше бясно, но не можеше да се отскубне.

Тя играеше съвсем хладнокръвно, мислеше си Рейвънхърст, дори прекалено добре.

— Това ми прилича на бунт, мила моя — озъби се той, като изви ръцете й назад. — Съветвам те да си държиш езика зад зъбите, за да не те нарекат хората предателка, освен че те наричат курва.

— Само змия като тебе може да бъде толкова зла! Аз не казвам нищо повече от това, което се знае в Рай. Никой няма да се застъпи за чужденец като тебе! И ще ти кажа още една истина — ние не се интересуваме от чужденците тук, виконте! Много често те се оказват бирници. Или военни, които идват да отведат мъжете ни оковани във вериги! Братя, съпрузи и синове, за да служат на проклетите ви бойни кораби! А сега ме пусни, ти… ти долен мръсник!

Рейвънхърст сви устни. Беше ядосан.

— Още ли? — той безмилостно я бутна върху брашнената маса. Погледът му беше непроницаем докато се навеждаше над нея. — Ние сме във война с Франция, момиче. Трябва ли да ти напомням, че войната има нужда от мъже и кораби? Само те могат да предпазят бреговете ни, ако французите решат да пуснат котва тук.

Тес го беше зяпнала с явно недоверие.

— Нашествие? — присмя се тя. — Тук? Говориш глупости! Новият военен канал ще смаже всичките надежди на французите.

— Много си сигурна — озъби се Рейвънхърст. — Но моята работа е да разбера дали е така — той присви очи. — Бони може да открие, че безплодните земи на Ромни Марш се използват за друго от хората му, а не за това, за което са предназначени.

Изведнъж Тес се намръщи.

— Да не искаше да кажеш, че ние тук сме в съюз с врага? — просъска тя.

— Защо не ми кажеш ти?

Със святкащи очи Тес се изви, за да се освободи от възбуденото му тяло и от грубите му пръсти.

— Това ще го направя, арогантен мръсник такъв! Докато нашите хора внасят контрабандно бренди и плават с прилива до Диеп, те са англичани преди всичко! Но те биха подкрепили и действията на Наполеон, както биха… — и промърмори неподходяща за жена псувня, като търсеше достатъчно силно сравнение — както биха… танцували със самия дявол!

Дейн присви леко устни.

— Много си уверена в това, мила. Само се чудя откъде познаваш толкова добре тези отчаяни престъпници.

Сините му очи изведнъж се втренчиха, следейки изражението на лицето й.

— Чувал съм, че този луд вземал и жени в пъстроцветната си банда. Възможно ли е?

Пулсът на Тес се ускори като си спомни как беше проучвал точно по същия начин намазаното й със сажди лице предишната нощ. Господи, ами ако разбереше, че тя е жената от тясната уличка?

Тя напрегна крака и гърди и заизвива гръб диво. Боричкането само я приближи още до тялото на Рейвънхърст. Видът на нападателя й стана сериозен и вената на челото му запулсира.

— Престани да се дърпаш, по дяволите! Освен ако не искаш да те имам тук и сега! Тази маса ще свърши работа както всяко легло горе!

Тес го погледна с дива ярост. Страните й бяха пламнали.

Рейвънхърст я изгледа въпросително.

— Целият този гняв не е ли за прикриване на нещо или някого?

В очите на Тес се изписа страх под студения му, изпитателен поглед.

— Пусни ме! — извика тя, като знаеше, че всяка секунда го приближаваше до опасното разпознаване. — Аз не зная за какво говориш.

— Не знаеш? — Дейн обърна лицето й към себе си и го заразглежда. — За Бога — остро каза той.

Сърцето на Тес заби лудо, тя се извърна, за да избегне въпросителния му поглед.

— Пусни ме…

— Не бих повярвал — измърмори той повече на себе си, отколкото на нея.

Сърцето на Тес спря. Той знаеше. Проклет да е! Защо тогава не спря? Защо продължаваше да си играе на котки и мишки с нея?

Рейвънхърст премрежи очи.

— Значи е истина. Чета по лицето ти — ръцете му бавно се плъзнаха по врата й за да проверят ускорения й пулс.

Мъртвешки бледа. Тес очакваше той да я познае.

— Да, ти си изплашена. Много даже бих казал, въпреки че го прикриваш добре.

От устните на Тес се изтръгна въздишка.

— Няма, няма нищо такова!

— Ти си адски ужасена — очите на Рейвънхърст се разшириха.

— Пусни ме, по дяволите!

— Но защо, питам се? Трябва да е нещо много важно, за да изплаши такава малка, самоуверена уличница като тебе?

— Въобще не ме е страх от тебе — избухна Тес. И ще ти кажа още веднъж — не зная нищо за този човек!

Рейвънхърст се ухили злобно, усещайки как пулсът й бие под пръстите му.

— Докажи го, в такъв случай.

— Прогресираш от наглост към слабоумие.

— Ни най-малко, вещице! Щом не знаеш нищо за Лисицата, запознай ме с някой, който знае.

Тес поклати глава отрицателно.

— Това ще бъде голяма грешка от моя страна. И изключително нездравословно и за двама ни.

— Ще бъде много по-зле за тебе, ако не ми кажеш! Може да си успявала да подлудиш други мъже с няколко часа опипване в леглото, но ще откриеш, че аз не мога така лесно да бъда обуздан.

— Не бих прекарала дори и една секунда със свиня като тебе — процеди през зъби Тес.

— О, ти не само, че ще го направиш, но ще свършиш още доста неща покрай това, Тес. Преди да приключим, ти вече ще си ми дала всичко, което възнамерявам да получа. Това, което искам, скъпа моя, е просто… просто всичко, което можеш да дадеш.

Със сурово изражение на лицето лорд Рейвънхърст се наведе над напрегнатото й тяло, като се долепи плътно до меката й кожа.

— И тогава… — прошепна той тихо, — ще ми дадеш и още нещо.

— Няма да получиш н-нищо, мръснико! — изхлипа Тес с дрезгав глас.

С очи потъмнели от ярост Рейвънхърст я блъсна на масата.

— Да пробваме, ако искаш.

— Ти, жалък, долен… — изведнъж Тес ахна, усетила нещо гъсто и лепкаво да се стича надолу през яката на пеньоара й. Бавно, със строга прецизност, Дейн оценяваше вкусовите качества на остатъците от тортата с череши, която беше изсипал на гърдите й.

— Да, добре, че ми напомни за този сладкиш.

Тес затвори очи като се въртеше лудо, разбрала за намеренията му. Но беше прекалено късно. Тъмното му и сурово лице се доближаваше безмилостно. Устните му, жадни и жестоки, прокарваха огнена диря по шията й.

— Стига! — заповяда тя, останала без дъх, като се бореше с цялото си същество срещу това диво желание, провокирано от неговия допир.

За Бога, как би могло тялото й да я предаде по този начин. Отново. Сега тя усещаше още по-силно, чувстваше влажния му, грапав език по нежната си кожа и устните му, жадно поглъщащи сладките й плодове.

— Много си сочна — прошепна той във врата й. — И очевидно добре подготвена.

Тес се извиваше отчаяно, но не можеше нито за минута да разхлаби безмилостната му хватка.

— Ще си платиш за това — прокле тя през стиснатите зъби. — Дори и това да е последното нещо в живота ми!

Изричайки тези думи, тя отвори очи, за да ги срещне с тъжния поглед на Дейн, който жадно поглъщаше лицето й.

— Това е само началото, Тес. Знаеш го не по-зле от мене.

— Това е краят, отрепка такава. Краят на нещо, което изобщо не е започвало.

Чертите на Рейвънхърст се изкривиха в яростна гримаса.

— Дори и за миг да не ти минава през ума да ме измамиш. Учестеният ти пулс, както напрегнатите ти мускули вече те издадоха. Поне тялото ти все още не се е научило да лъже.

— Ти се лъжеш, ти… ти си абсолютно луд!

— Лудият понякога казва най-чистата истина. Защо не признаеш, че ме желаеш?

— Нищо не съм ти признала, за да ти спестя това, че те ненавиждам!

Жадни, с тлеещ поглед, очите му я изучаваха.

— Нима? Чак сега забелязвам, че съм пропуснал последното парче торта, най-сочното.

Изведнъж той се извъртя, като успокои с бедро ритащите й крака. Отново наведе тъмната си глава над нея. И тогава тя почувства острата болка, или това беше върховното удовлетворение от докосването на езика му по набъбналото й зърно. Сърцето й биеше лудо, докато извивайки се опитваше да се освободи. Движението й още повече я долепи до тръпнещите му устни.

— Кажи ми, по дяволите — изръмжа Рейвънхърст, докато устните му възбуждаха омацаното с плодове тъмно връхче. — Няма да те пусна, докато не ми кажеш, Тес.

Той наистина няма да го направи, осъзна мрачно Тес. От устните й се изтръгна стон на диво удоволствие, докато умелите му устни леко подръпваха зърното й. Мили Боже, тя трябваше да избяга! Ако той продължаваше да я държи, тя щеше…

— Добре тогава. Ще ти кажа — прошепна дрезгаво тя. — Само ме остави да си поема дъх.

Рейвънхърст отпусна леко стоманената си хватка. В очите му проблесна триумф.

— Е?

— Нямам представа… — прошепна Тес.

Внезапно тя извърна лицето си настрани неспособна да продължи.

— Кажи ми, дяволи те взели!

Силните ръце на Рейвънхърст обгърнаха лицето й, принуждавайки я да го погледне.

— Този път, истината.

— Не знаех — промълви с треперещ глас Тес, — че можеш да си толкова… — пръстите й се свиха в юмрук, — толкова извратен.

С яростна въздишка тя грабна шепа брашно и го разпръсна яростно. Белият прах изпълни цялата стая, покривайки лицето на Рейвънхърст. Той се отдръпна ядно, търкайки очите си.

— Ах, ти, мръсна кучко! — изсъска той. — Трябваше да го знам по-добре от…

Така и не довърши изречението си. Защото точно тогава Тес с всичка сила го ритна с коляно в слабините.