Кристина Скай
Черната роза (30)

29.

— О-о-х…

Часове по-късно сух, дрезгав вопъл събуди Тес, очите й се отвориха към сенките.

Защо е така тъмно? Чудеше се тя, все още неориентирана, опитвайки се да махне паяжината на съня от ума си.

Тогава, когато съзнанието й се върна с цялото си сурово мъчение, тя замръзна.

Вече знаеше отговора на нейния въпрос, знаеше, че викът от болка беше нейният собствен. Знаеше, че беше сляпа, загубена в тъмнина, която щеше да продължи до края на дните й.

Тя потисна ридание и се опита да се обърне с лице към възглавницата и откри, че корава ръка се беше увила около гърдите й и имаше мъжка глава до нейната. Огън премина през нея, когато пръстите му се стегнаха и нежно погалиха копринената й кожа.

Сърцето на Тес подскочи при докосването му. С накъсано дишане се освободи.

— Много е топло — дрезгаво каза той. Този път на английски.

Мистериозен човек, с много езици и таланти е капитанът на „Свобода“, си помисли Тес. Беше ли и мошеник?

Мълчаливо се протегна за чашата, която беше оставила пълна на страничната маса и мекота погали китките й като направи това. Тя се намръщи учудвайки се на цялата тази коприна и дантели.

Тогава си припомни за сандъка, който Падриж беше донесъл неотдавна. В парфюмираните му дълбочини тя беше намерила халата, който носеше сега, заедно с други неща от същия изключителен сатен. С ниско изрязано деколте дрехата падаше почти до глезените й, дългите й ръкави завършваха с облак от дантела. Като другите, дрехата трябва да е била ужасно скъпа, по всяка вероятност изработена в Париж за дама с много скъпи вкусове.

Или по-вероятно, за жена, която въобще не беше дама.

Като нея — помисли си Тес мрачно, бузите й станаха ярко червени.

— Вода. Т-трябва ми вода.

Преди Тес да беше успяла да насочи чашата към устните на Андре, той се изправи.

— Англичанке? Ти…

— Ето! Ето вашата вода — гласът на Тес беше спокоен и внимателен, тя говореше на английски, както и той.

Чашата беше взета от пръстите й. Тя го чу да пие дълбоко, след това остави чашата на масата с рязък звук.

— Ти се мръщиш? Защото аз говоря на английски, както сега? Но при моята работа човек трябва да говори много езици, разбираш ли? Дори някой развален език при случай — добави той мрачно. Мърморейки капитанът обърна на френски. — Проклет език без грация е английският. Френският език е неизразимо по-експресивен — и по присъщият му рязък начин той смени темата още веднъж. — Мисълта за моята работа отблъсква ли те, me kalon?

Тес мълчеше, размишлявайки над въпроса му, знаейки, че ако излъже по някакъв начин този мъж ще го разбере.

— Не — каза тя накрая. — Това, което е лошо за едни може да е добро за други. Да, аз не вярвам, че ти съзнателно би направил лошо на някой.

— Но ти не знаеш почти нищо за мен… и не питаш, за да научиш?

— Нито ти ме попита какво правех посреднощ в средата на Ламанш.

— О, но аз знам това вече, морска чайко. Вие превозвахте контрабанден товар. Заедно с другите джентълмени от Ромни Марш.

Тес изненадано си пое въздух.

— Но как…

— Аз те наблюдавах от дълго време, малката — каза остро Андре. — Аз дори съм търгувал с някои от твоята тайна банда. Има някои от твоите другари, които познават гласът ми, макар че не познават лицето ми. Това е доходен бизнес — контрабандата на чай и коприна — и той ми донесе тези дрехи, които носиш сега. О, колко добре ти стоят, любима. Техният тюркоазен пламък подчертава нежната ти кожа. Ти си огромна съблазън така, но ние трябва да говорим още, мисля. Дори сега лицето ти е пълно с незададени въпроси.

Тес потръпна, грубото кадифе на гласът му я галеше като целувка на любовник. Колко лесно преодоляваше той нейната защита! Дори сега, когато тя беше твърдо решила да му се съпротивлява.

Андре промърмори нещо и се обърна в леглото.

— Да, но тази търговия не е така доходна, както тази със златните гвинеи. Има голяма опасност при превозването на такива товари и ако те хванат те обесват. Но това прави превоза на злато по-доходно, защото малко хора ще се осмелят да поемат такъв риск. Това е търговия за която аз искам да науча повече.

— Товари със злато? — раменете на Тес се вдървиха. — Аз не знам нищо за такива товари. Вие трябва да мислите за друг бряг, Дийл, може би. Лисицата никога не би… — твърде късно Тес разбра, че се беше изпуснала.

Тя си пое въздух, ядосвайки се на себе си.

— И тази Ромни Лисица също много ме интересува — каза меко Андре.

Твърде меко? — се зачуди Тес.

— Близка ли си с него?

— Толкова, колкото с други — каза твърдо тя. — Повече от някои други.

— Ти пазиш тайните си, виждам аз. Дори от мен, малката?

— Ти си чужд човек, капитане. Както ти сам каза, ти би могъл да бъдеш просяк по улиците на Париж. Или някои от най-умните агенти на Наполеон — тя добави откровено с промъкваща се студенина в гласа й — така, както се промъкна и в сърцето й.

Какво знаеше този французин за товарите злато от брега на Ромни? Би ли могло да бъде истина тогава?

Беше ли нейната лисица действително предател?

— Понякога аз говоря твърде много — промърмори той мрачно, посягайки към нейните студени пръсти.

Тес се отдръпна леко.

— Кой ти каза за тези неща? — попита тя отчаяно, искаща да разбере истината, искаща да сложи край на тази несигурност.

Андре не се опита да я докосне отново.

— Не един, а много, моя малка. Търговията е общо занимание от тази страна на Ламанш. Ще използваш ли моето объркване срещу мен? — попита той.

Неповикан дойде споменът за горчивите думи на виконт Рейвънхърст за тези, които правят контрабанда със злато, когато френската валута колабира и по този начин те продължаваха тази горчива война.

В сърцето си Тес знаеше, че голяма част от това, което беше казал е истина. Всяка изтъргувана гвинея означаваше повече пролята кръв — както английска, така и френска.

Студенината нарасна, плъзгайки по гърба й.

И какво за мъжът до нея? Той беше контрабандист, това знаеше със сигурност. Но какво друго беше той? Шпионин? Може би дори убиец?

Би ли могла да понесе да узнае тъмните му тайни?

Гърлото на Тес я стегна и откри, че трябва да преглътне преди да може да говори.

— Ако, ако открия, че ти си ангажиран с търговията със злато и с тайните на войната, аз бих направила всичко, което е по силите ми, за да те спра — каза тя откровено. — Търговията с коняк и коприна е нещо друго. Тя е била насъщно занимание на тези брегове от векове, много преди Наполеон и Уелингтън да бяха преплели рога. Но тази търговия със златни гвинеи и военни тайни е нещо отблъскващо. — Тес преплете пръсти, след това твърдо ги заключи в скута си. — Ако ти си НАПРАВИЛ такива неща, аз не искам да знам за тях. Това, което си правил преди да те срещна не е моя работа — гласът й потрепери за момент, а след това се стабилизира. — Но ако правиш такива неща отново, капитане, аз със сигурност ще открия. И тогава, повярвай ми, ти ще проклинаш денят в който ме извади от морето.

Напрегнатото мълчание се възцари в стаята. С биещо сърце Тес очакваше отговора на Андре, надявайки се, че той ще бъде отрицателен.

През цялото време се чудеше дали ще повярва на такъв отказ, дори ако дойдеше.

Тя го чу бързо да си поема въздух.

Минута по-късно пръстите му хванаха дълга къдрица кестенява коса и я приближиха близко, толкова близко, че тя чувстваше горещият му дъх върху бузата си.

— Ти се осмеляваш да ме заплашваш, англичанке? — гласът му беше измамно мек, коприна върху стомана.

— Да — по този въпрос. Може би и по други — отговори тя твърдо.

— Бих могъл да те пречупя за секунда, жено. На този кораб аз съм царят и господарят. Всички трябва да ми се подчиняват, дори ти!

— Аз трябва да се подчинявам на собствената си съвест първо.

— Дори, ако тя противоречи на моята заповед? — прогърмя французинът така остро, че Тес почувства боботенето на неговите думи.

Въпреки всичко, тя не потръпна.

— Със сигурност.

— Тогава, моя малка, ти си или глупава или много смела жена — гласът му стана дрезгаво висок. — Кое от двете е?

— Ако искаш дресирана риба не би трябвало да плуваш в диви води, капитане.

— Ти ми се подиграваш, жено? — изръмжа Андре. — По дяволите, ти си позволяваш твърде много! — с проклятие той зарови ръцете си дълбоко в косата й и я привлече надолу към голите му гърди. — Питомна риба не е това, което исках, най-мила моя — в това със сигурност си права.

Пръстите му се стегнаха, дръпвайки косата й назад. Сърцето на Тес препускаше, когато почувства яростта на погледа му да пада върху нейното лице.

Изведнъж французинът отметна главата си и се засмя. Смехът му трещеше и клатеше цялото легло и нея заедно с него.

— Ти направи това, което никоя жена по-рано не се е осмелила.

Грубо Андре притисна главата й към покритите си с косми гърди и изведнъж Тес чу различен грохот — не от смях, а от дивото биене на сърцето му.

Или това беше нейното сърце?

— Чуваш ли го, англичанке? Този грохот се дължи на теб. И това си го причинила ти — той се обърна рязко, твърдата линия на неговата мъжественост изгаряше ханша й.

Гласът му помръкна, груб и замъглен от желание.

— Точно сега очите ти греят, тревисто зелени преминаващи в сиво, когато страстта се появява вътре в теб. Гледката ме прерязва като острие, жено — гласът му спадна, дрезгав от неговото собствено желание. — Да, ти си права да се осмеляваш толкова много, тъй като аз бих рискувал всичко за теб, поне така мисля. Може би вече съм го направил — добави мрачно.

— Какво…

— Сега аз ще задавам въпросите, започвайки с мъжа, който стои в твоя хан.

Несъзнателно Тес се вкамени. Лек трепет мина през нея. Но ръцете на Андре бяха твърди и неумолими както я беше притиснал към себе си, усещайки всеки трепет на нейното тяло.

— Да, аз знам за този виконт — продължи той рязко. — Този глупак от Лондон, който те наблюдава когато ти не виждаш. Него аз също съм имал много случаи да го наблюдавам. Той има огън в очите си, но лед в сърцето си, мисля аз. По море ние сме почти равни, но на сушата… — гласът му спадна, тъмен и забързан. — Кажи ми, мила моя — той я притегли съвсем до твърдите си бедра и обхвана гърдите й със здравите си пръсти. — По суша кой е победителят? На суша кой ще притежава сърцето ти? Аз трябва да знам — този мъж Рейвънхърст или аз?

Напразно Тес се бореше да се освободи от безмилостната му прегръдка, вече чувствайки неговото желание да предизвиква отговаряща горещина вътре в нея.

— Какво, ако моето сърце не е свободно? — тя се противопостави, залята от жестоки спомени само при споменаването на името на Рейвънхърст.

— Тогава ще трябва да го грабна като корсар, какъвто съм аз — изръмжа французинът. Стенейки, той притисна възбудения си член в меките й бедра. — Да, аз ще навляза в самата ти душа, морска чайко. Аз ще предявявам права към теб, точно както ти прояви към мен — ожесточено и завинаги. Аз ще откъсна сърцето ти от твоите гърди, за да го направя мое!

Той говореше с ожесточена грубост, която караше Тес да потръпва, тъй като в този твърд глас чуваше яростта на мъж, който можеше да изпълни заканите си.

— Какво, какво, ако не ми е останало сърце, което да бъде завоювано? — промълви тя, чувствайки необуздания глад да започва там където неговата твърдост я обгаряше. Където неговите ръце се напрягаха срещу облечената в коприна долна част на тялото й.

— Тогава аз ще взема, каквото имаш, морска чайко. Тяло, ум, дух — аз ще ги притежавам всички тях! Ако имам тези трите, може би няма да ми липсва другото.

— Ти, ти не се чуваш какво говориш?

— Бих искал да е така! Бих искал да имах някакъв избор. Но аз нямам никакъв, откакто те погледнах за първи път. И сега — достатъчно от тези празни приказки!

В следващият момент пръстите на Андре последваха извивката на долната част на тялото й, принуждавайки я да го приеме бедро до бедро, гърди до гърди, смесвайки дъхът им когато всеки инч от неговата твърда мъжественост беше положена върху нейната мекота.

Дори когато се опитваше да се бори, Тес чувстваше нажежени до бяло живи въглени да експлодират с горещина, където и да се срещнеха техните нерви, когато трепереща кожа срещнеше гладни, изпънати мускули. Когато минута по-късно той изстена, тъмно и продължително, звукът беше дело на Тес.

— Ти не можеш… — див вик се изтръгна от устните й. — Мили Боже, Андре, аз не трябва…

— Ти можеш, моя малка, и ти ще го направиш! — изстена той. Дори когато говореше неговите устни обхванаха отворените й устни, твърди и наказващи, потушавайки протестите й. Ръката му се зарови дълбоко в косата й, закотвяйки главата й, докато езикът му ограбваше меката коприна на устата й.

Като светкавица това докосване експлодира през Тес, разтърсвайки я до палците на краката й. Отново тя хленчеше, нагорещена от някакъв неин глад.

Андре прихвана звукът с устните си, след това отговори с тъмен вопъл. Притискайки главата си, той засмука пълната й долна устна, след това я галеше с влажния си език. Страст се разпали между тях като трептящият воал на летните жеги, докато Тес почувства тялото й да става тежко и разтопено, обвито с любов, отивайки да срещне неговото тяло.

— О, но всичко ще бъде добре между нас, англичанке — простена Андре. — Добре ми е да чувствам, че дишаш тежко заради мен. Добре ми е да чувствам как се задъхваш когато стигнеш до ръба. — Езикът му навлезе в нея пламенно предлагайки й да почувства какво би било, когато той вкара напрегната си мъжественост вътре в нея.

Смътно Тес чу себе си да стене дълбоко в гърлото си, поддаваща се на тези кадифени тласъци, точно както знаеше, че ще се поддаде на силата на неговото тяло. Неговите тъмни думи само разпалваха желанието й и я оставяха слаба от желание повече, много повече.

И французинът знаеше това добре.

Грубите му пръсти бродеха по тънките дрехи, скриващи я от неговия поглед. Варварски той дръпна скъпата коприна, правейки я на парчета. Освободените гърди на Тес се разляха между гладните му пръсти, зърната я боляха от яростните му ласки.

— Да, мое сърце, мое цвете — мърмореше дрезгаво Андре. — Дай ми твоята страст.

Тес стенеше, обхваната от тъмна буря, която я заливаше там където неговите пръсти се докоснеха.

Безжалостно и толкова знаещ, мислеше си Тес смътно. Колко пъти преди той е правил същото?

— Стига, стига вече — тя изстена, цялата в огън от това мъчение извън всяко въображение.

— Много повече, мое сърце. Нека да ти покажа, че става много, много по-хубаво.

ПО-ХУБАВО?, си помисли Тес диво. Ако усещанията ставаха по-хубави тя беше сигурна, че ще умре от тях.

Трябва да го беше казала гласно, защото в гърдите на Андре заклокочи тъмен смях.

— О, да, моя малка, наистина става по-хубаво. Давам ти моята дума — гласът му се снижи. — Не, не приемай моята дума — нека да ти го докажа.

Изведнъж странен спомен проблесна през обърканите мисли на Тес. Нещо относно триумфа в гласа на Андре, нещо, което натисна спусъка на други спомени — мъчителни и пълни с болка.

ДЕЙН.

Фрагментите придобиха форма, станаха видими.

Веднага французинът се вкамени.

— Ти можеш да шепнеш неговото име? — каза той. — Този англичанин притежава ли сърцето ти тогава?

Тес си пое въздух, все още потънала в обърканите усещания, които той беше предизвикал, шокирана толкова, колкото и той като чу това име. Но какво знаеше този мъж за Рейвънхърст и за нещата, които се бяха случили между тях? Видял ли е той всичко това, наблюдавайки от тъмнината?

— Как…

В следващият момент тя се намери по гръб на леглото, смачкана под тежестта му.

— Значи ти мислиш за него дори сега, така ли е? — гласът на Андре беше станал суров. Пръстите му замръзнаха, твърди над нейните зачервени, чувствителни пъпки на гърдите й, опровергавайки Тес, че тя не иска това, което току-що разбра, че отчаяно го желае. — Признай си! Признай си, че дори сега ти го искаш, дори сега когато лежиш в МОЕТО легло, с МОИТЕ ръце върху теб. Признай си, че ти мислеше за него, докато стенеше от моите ласки.

— О-остави ме да си отида — прошепна Тес съкрушено, чувствайки, че беше навлязла в кошмар. — Аз не съм те молила да ме докосваш, по дяволите. Нито съм искала да нахълтваш в живота ми! Аз не искам нищо такова, чуваш ли? Нито теб — нито, който и да е друг мъж!

— Твърде късно — каза французинът мрачно. — Всичко, което засяга теб сега е моя работа, англичанке, тъй като ти се интересуваш от този мъж, от него трябва да се интересувам и аз. Какво ще стане, ако се срещна с него на блатото, мила? Да, в тъмна и безлунна нощ, без никакви свидетели? Когато той си отиде, аз няма да имам съперник за сърцето ти.

— Ти, ти не би могъл!

— Това, че бих могъл е извън всякакво съмнение. Дали бих го направил — но това е напълно различно нещо. Смъртта на този човек толкова голяма болка ли ще ти причини?

— Нямаш право да задаваш такъв въпрос! — тя беше сломена от този жесток разпит от един непознат човек. — Аз няма да ти кажа нищо повече! Чрез твоята сила ти можеш да притежаваш тялото ми, но има неща, които не можеш да докоснеш, без значение колко силен натиск оказваш върху мен! Не, никога!

— Ще видим, англичанке — промълви мрачно капитана. — Ние ще видим много скоро. Но ти трябва да знаеш, че когато те взема, няма да има име на друг мъж на устните ти.

С див вик Тес се протегна и хвана вратът му в основата му. Възползвайки се от моментния му шок тя се освободи и слезе от леглото, удряйки се в масата. След това се втурна сляпо, останките от пеньоара й се увиваха около глезените й.

Отчаяно пръстите й се плъзгаха по стената като не срещаха нищо друго освен грубо дърво. По дяволите! Ключалката трябваше да бъде някъде наблизо.

Зад гърба й се чуваше накъсано дишане, след това леглото изскърца. Мили Боже, той идваше! Къде беше проклетата ключалка?

— Не се бори с мен, сърце мое — каза Андре. — Запази си енергията за по-съществен спор.

— По дяволите, ти и твоите спорове! Стой надалече от мен! — сърцето на Тес препускаше лудо, биейки като чук в гърдите й така шумно, че тя почти го чуваше.

— Никога! — гласът му дойде откъм гърба й, горещ и силен като ром. — Нека да те любя, морска чайко. Нека да изтрия спомените за него от теб завинаги.

Зад гърба си Тес чуваше шумоленето и плъзгането на дрехи и знаеше, че той сваля последните си одежди, откривайки острието на своята мъжественост.

Мили Боже, защо тя трепереше толкова много? Защо част от нея копнееше да му се подчини?

— Недей, Андре — промълви тя.

— Защо не? — изръмжа той. — Англичанинът ли те задържа? Той ли замразява кръвта ти?

Още веднъж този човек беше видял повече от нея, прониквайки през стените, които тя така внимателно беше изградила около сърцето си.

Той беше ли прав? — чудеше се Тес диво. Дали спомените за Дейн я правеха все още негов пленник?

— Аз ще те освободя от тези сенки, моя малка. Позволи ми да ти доставя удоволствие, което не може да се опише. Позволи ми да те любя. Сега.

С побеляло лице Тес претърсваше стената, заливана от диво треперене. Коленете й бяха като дебела овесена каша, заплашвайки да поддадат всеки момент. Блуждаещи и замъглени, очите й се опитваха да проникнат през тъмнината около нея.

По някакъв начин тя знаеше, че беше истина, че този мъж ще й достави изключително удоволствие, че тяхното сливане ще бъде силно като магия, точно както беше обещал. Кръвта й течеше тежко по вените, Тес проклинаше съдбата, която й повеляваше да му отказва.

Но тя трябваше да му откаже, тъй като такова перфектно удоволствие ще я направи определено отстъпчива, а Тес се беше заклела това никога да не се повтаря.

Всички тези мисли минаха светкавично през главата й между яростните биения на сърцето и отговорът й дойде също така бързо.

— Аз не мога, Андре. Не искай това, което не мога да ти дам!

Босите му крака помръднаха на пода.

— Аз ще те имам, моя малка — изръмжа той. — И когато го направя, ти няма да мислиш за никой друг освен за мен!

— Не, Андре — промълви Тес, ужасена от студената жестокост в гласа му. — Не по този начин.

— По този начин — отговори рязко той. — По всякакъв начин. Каквото и да ми струва — той се приближи по-близко. Тес можеше да чувства слабата, излъчваща се топлина от неговото тяло. — Отново и отново, докато не спреш тази игра и не признаеш своята нужда от мен.

— Аз, аз не мога. Ти не разбираш!

— Аз разбирам всичко от което имам нужда — и на мен ми омръзна да чакам — той вече беше толкова близко, че можеше да бъде докоснат.

ДА ДОКОСВАШ И ДА БЪДЕШ ДОКОСВАН — си помисли Тес, осъзнавайки, че желаеше всичко това. Глупачка ли беше да се отказва от това, което щеше да им достави такова удоволствие?

— Ти, ти не си първият! — извика тя отчаяно искайки да го спре, осъзнала че собственият й контрол вече се пречупва.

Той отговори със сподавена ругатня.

— Но, аз ще бъда последният, за Бога!

Французинът хвана китките й, залепвайки ги насила за стената докато прилепи тежкото си тяло към нейното, поглъщайки сладкия мирис на жена, примесен сега с мириса на море. Дишането му стана накъсано, той наведе главата си до пулсиращото й ухо, ближейки с език меките му части.

— Ти не можеш да ме виждаш, но ти можеш да ме чувстваш, нали? Влажният ми език. Грубите ми ръце. Моята горещина срещу твоя корем. ГОСПОДИ, как те искам, моя малка. И сега ще си направя удоволствието да те накарам ТИ да ме пожелаеш.

— Не прави това, Андре. Не ме карай да чувствам, толкова много. Това, това ще ме разстрои!

— Ако ти не чувстваш, това ще разстрои мен, англичанке. Аз искам, аз имам нужда да чувствам всичко за теб, всичко, което по-рано можех само да си представя — неговите пръсти предизвикваха безмилостни вълни от огън по китките на Тес. Неговият гладен език започна да си проправя пътека към набъбналите й пъпки, жадни за неговото докосване. — Да те почувствам тук, където твоята кожа трепери под моите устни. И тук, където твоето сърце тупти така, както и моето — със сподавен вопъл той предяви претенции към тези стърчащи възвишения, освобождавайки буря от огън и усещания, която помиташе всичко по пътя си.

Накрая устните на Андре се откъснаха.

— По дяволите, какво удоволствие ми доставя да те гледам. Особено тук…

Без предупреждение бодливата му брада погали коприната на корема на Тес. Сурово хленчене се откъсна от гърлото й, коленете й омекнаха като восък при този еротичен контакт.

Грубост и сила срещу топяща се мекота. Твърд, жаден мъжкар срещу поддаваща се женска.

Замаяна тя се опита да го отблъсне.

БОРИ СЕ — НЕ ЧУВСТВАЙ — ТВЪРДЕ ОПАСНО — предупреждаваше я див глас.

Но предупреждението дойде твърде късно. Единственото, което имаше значение сега беше той никога да не спира.

По тяхна собствена воля мускулите на Тес се стегнаха, ханша й се надигна, за да срещне него, белега й по рождение от вътрешната страна на бедрото й се разкри пред изгарящият му поглед.

Андре отговори с тъмен вопъл, пълен с глад и примитивен мъжки триумф, тъй като започна момента на подчинение, който той усети.

— Света Богородице! — дишането му се учести. — Отвори се, моя малка — каза той дрезгаво, неговата мъжественост изпълнила се с кръв при гледката на този малък черен полукръг и сумрачният кестеняв триъгълник отгоре.

Това е за по-късно, си каза той ожесточено. Настоящето трябваше да бъде за нея, за да изкове границите на тяхното бъдеще.

— Отвори се за мен, англичанке — повтаряше той настоятелно. — Сега!

Смътно Тес разбра неговите намерения. Някакви останки от разум я накара да потрепери и да се опита да се освободи.

Но твърдите, мазолести пръсти само се стегнаха, впивайки се в нежната кожа на бедрата й, държейки я неподвижна.

— Не, по този начин моя дива красота. За първи път по този начин — за теб и твое удоволствие. И защото аз искам да те видя, да те вкуся, морска чайко, когато ти трепериш под мен в твоя екстаз — докато говореше палците на Андре се плъзнаха по-нагоре. Техните мазолести възглавнички се движеха в кръг, предизвиквайки вълни от грубо удоволствие където и да докоснеха нагорещената кожа на Тес.

Той проби тъмният център на нейното желание.

По някакъв начин дървото под краката й се стопи, въжета и платна, вълни и облаци се разтвориха някъде отгоре. Изведнъж тя падаше, сляпа, податлива и гола, и материалният свят не значеше вече нищо, когато тя се отдаде всецяло на тъмната поезия в гласът на Андре и на демоничната ярост на неговото докосване.

Предаваща се, напрегната — жадна да намери този безименен облян от слънце бряг, който беше съвсем близо.

— Кажи моето име — каза той с груб глас, пръстите му безжалостно нежни, безжалостно знаещи. — Кажи ми за кой мъж мислиш сега.

Сухите устни на Тес помръднаха, но не издадоха звук. Главата й падна назад, дивият пламък на косата й се разпиля по раменете й и по голите му гърди.

Тогава един звук се откъсна от гърлото на Тес — накъсан, затормозен, глас на непознат.

— Ти, Господ да ми е на помощ! ТИ, Андре!

Това беше отговорът, който той желаеше. В следващият момент твърдата му брада одраска нейните бедра и тя почувства копринената ласка на езикът му да я разделя. С огън и ожесточена нежност той я взе, учейки я бавно, увещавайки я, водейки я към задавящо освобождаване.

Тя потрепери, залитайки и щеше да падне, ако той не беше обхванал тазът й със силната си ръка и я залюля срещу себе си, устните му не прекъсваха зашеметяващото си мъчение.

Болка и удоволствие.

Мили Боже, неизразима, всепоглъщаща сладост.

Горещият, сладък екстаз на език и зъби. Въглени се пръскаха, нажежени до бяло, за да осветят нейната тъмнина.

Тогава сладката буря я сграбчи, груб беззвучен вопъл се откъсна от гърлото й когато тялото й се стегна и започна да конвулсира под него.

СЛАДКА ЛЮБОВ, ТЪМНА ЛЮБОВ, ВЗЕМИ МЕ СЕГА. Това нейните мисли ли бяха или неговите? Може би и двете. Може би нямаше значение.

Задавяйки се Тес падаше надолу, надолу и отново надолу, потънала в безкрайно грубо удоволствие, толкова силно, че изгаряше. Белязана, тя чувстваше следите му навсякъде, неговата страст заливайки я, за да стане нейна страст, за да не се забрави никога тяхното сливане.

Така французинът даде на Тес третият й урок, докато кожата й още гореше под неговото докосване и кръвта й още бушуваше.

Тя наистина имаше сърце, откри Тес и въпреки, че то беше белязано с мъчителни спомени, то беше цяло.

И то беше негово и той можеше да го вземе.