Кристина Скай
Черната роза (20)

19.

От устните на Рейвънхърст експлодира ядна ругатня. Захвърли влажната ленена кърпа, знаейки, че тя не върши работа.

Колко й бе дал от проклетото бренди? Не повече от четири глътки. Русата кучка трябва да е прекалила с дозата!

Виконтът погледна жената край себе си на леглото. Нямаше ги съблазняващите бадемови очи, нямаше я самоувереността, нямаше го палавия, подигравателен поглед. На нейно място лежеше само едно изплашено, страдащо същество.

Тогава се сети за една друга жена — стройна, с тъмна коса, която бе дръзнала да го защити, докато жандармеристите на Фуше кръстосваха парижките улици, в търсене на английската си плячка.

Когато го заловиха, заедно с ужасената Вероник, комендантът се бе заклел да научи и двама им каква е цената, която трябва да заплати онзи, който изменя на каузата на Наполеон.

Бяха заставили Дейн да гледа как насила сипват възбуждаща смес между устните на жената, докато тя бе започнала да пъшка и да се извива в агония, също както сега правеше жената до него.

Тогава циничният французин бе накарал Рейвънхърст да се качи върху нея и беше опрял дуло до слепоочието му, когато англичанинът бе отказал. И през цялото време погледът на Вероник го бе следвал.

— Мили Боже, как страдам — бе изстенала тя. — Горещо… много горещо.

„Спри това“ — го бе помолила дрезгаво, след като и Дейн бе принуден да пие. През тази нощ той лично бе горял в Ада и беше научил колко неописуемо жестоки могат да бъдат хората.

Плешивият комендант се бе забавлявал от собствената си извратеност, като бе планирал Дейн да бъде разстрелян на следващата сутрин. Освен ако сърцето на Вероник не бе престанало да тупти от комбинацията на страх и опиат. Без предупреждение, тя просто бе припаднала, бездиханна.

Възползвайки се от момента, Дейн беше избягал.

Но никога не забрави цената, която невинна жена трябваше да заплати, затова че му е помогнала.

Сега като гледаше Тес, белите й ръце, стиснали скъсаните завивки, Дейн осъзна, че тя също бе наказана да страда заради него, потъваща от кошмар и нещо много по-лошо.

Знаеше също, че само в него е спасението й.

Рейвънхърст се наведе над нея и обгърна раменете й, а тя се опита да се изплъзне. Тъмните му очи потърсиха лицето й.

Господи, как я желаеше. Не бе имал намерение да стане така, но в момента нямаше друг избор.

— Не ме удряй, Тес — прошепна. — Не сега. По-късно може, но сега… сега ми позволи да те спася. Нека да направя нощта такава, каквато трябваше да бъде.

Устните му заиграха по бузите и клепачите й — молещи и леки. Целуваше извивката на веждата й, ъгълчето на устата й. И когато накрая усети, че тя се отпуска и се извива под него, не можа да скрие леката триумфална усмивка.

Той наблюдаваше как тя бавно протяга ръце.

— Дейн?

Колко дълго бе чакал да чуе името си от нейните устни!

Очите му бяха потъмнели от желание, наведе тяло над копринената й кожа и усети пламъка, който я бе погълнал. Беше толкова нежна, толкова жадуваше за него…

За всичко това не бе посмял и да мечтае дори…

Желание го разкъсваше. Почувства го твърд и набъбнал до болезнени размери. Опитваше се да пребори желанието си да потъне дълбоко в нея и да облекчи болката си.

Но знаеше, че не може. Не още. Не докато желанието й бе толкова голямо.

Една вена на слепоочието му пулсираше яростно, той грабна китките й и я дръпна под себе си. Тя се мяташе безспирно, но не срещу него, не дори и когато той започна да гали горещата й плът. Езикът му остави една мокра следа около връхчето на гърдата й.

— Да, Тес, нека те вкуся.

Леко я захапваше по настръхналите връхчета отново и отново, възбуждаше я, докато тя не се изви и не запъшка влудена под него.

Езикът му започна да си прокарва път през напрегнатите мускули на корема й, около пъпа.

Усещаше, а и чуваше учестеното й дишане и разбра, че то бе подхранвано от паника, наред със страст. Дрезгавият звук го накара да проклина Лейди Патриция заради измамата й.

Зарови пръсти в тъмните къдрици между краката й. Тес изведнъж замръзна на мястото си, като заби пети в леглото и здраво стисна краката си.

Без да каже и дума, Дейн я придърпа към себе си и започна да я успокоява с устни и със силните си убедителни ръце, без да бърза, докато не я усети, че започва отново да се отпуска. Промяната бе незначителна; той я долови в нормализираното й дишане, в играта на леките й търсещи пръсти върху раменете му.

— Пусни ме в теб, Тес — каза той настоятелно, докато я целуваше по устните и изрева от щастие, когато тя отвори бедрата си и преплете език с неговия.

— Горещо… толкова е хубаво. Нека сваля слънцето за теб.

Тогава той се откъсна внимателно от нея, преди да се е върнал страхът и този път почувства, че тялото й е напрегнато по друг начин, изпълнено с желание, старо колкото мъжа и жената.

Кратки стонове се откъсваха от устните й, докато той се освобождаваше вътре в нея, докато тя се извиваше и се надигаше под него, докато накрая схвана неговия ритъм и инстинктивно се задвижи с него.

Капчици пот избиха по тялото й и къдриците на слепоочията й станаха още по-тъмни.

„Толкова е красива“ — помисли си отнесено Дейн, разпален от гледката на голата й талия, гордите, навирени връхчета на гърдите й и двете тъмни петънца на гърдата и бедрото й.

МОЯТА ЖЕНА, запя кръвта му. СЕГА И ЗАВИНАГИ, НЕЗАВИСИМО ДАЛИ ТОВА й ХАРЕСВА ИЛИ НЕ.

Очите му потъмняха, когато Тес отново започна да трепери обезумяла.

Изведнъж сиво-зелените й очи се отвориха, блеснали от шок и страх.

— Вземи го, Тес — настоя той като усещаше, че тя започва да се противопоставя. — Моята сладка Солей.

— Не-не — изломоти тя, а сърцето й, като че ли щеше да се пръсне и пламъци обгръщаха краката и шията й.

Но вече беше твърде късно.

Защото тогава, точно както бе обещало съществото от съня, слънцето падна от небето и се приземи със сладка ярост върху нея, изгаряйки и отровата, и спомена. Тя усети как то подклажда по-малките пламъчета в един огромен ад, който се нагорещи до краен предел и след това експлодира някъде дълбоко в нея.

Като й показа как свършва съня.

Вече овладял се, Дейн я подтикна към това, от което тя отчаяно се нуждаеше, милвайки кожата й докато тя откри друго, диво и бездиханно избавление.

Около тях дългите години раздяла изгубиха значението си, нямаше го сладкият копнеж, а само светлият, чист пламък на любовта и желанието ги привличаше сега неудържимо. Минало и бъдеще бяха забравени. Дейн почувства как тя трепери, прилепена до него, като че ли никога няма да го пусне.

Това бе обещание, дадено му от тялото й, знаеше Дейн, а не от сърцето или душата й. Но бе обещание, което тя трябваше да спази. Той я милваше с грубите си пръсти, шепнеше името й като молитва отново и отново, дълго след като тя бе престанала да трепери и вече лежеше спокойна на ръцете му, потънала в сънища.

Когато тя отново започна да се мята, Дейн я залюля в ръцете си, докато горещите им дъхове се смесиха и телата им се сляха в едно напрегнато същество.

През всичките дълги часове на нощта, той я обичаше с ръце, с устни и с език, като я подканяше с викове и дрезгави стенания, в неразделна връзка, каквато Дейн не бе предполагал, че може да съществува.

Защото това, което ставаше между тях бе изключително мъчение и жесток екстаз — най-простите и най-първични нужди на човека. Това бе удоволствие — отдадено и споделено, отлагано и вкусено. Беше заслепяваща светлина и непрогледен мрак, поглъщащи тела и души, преди още да са се наситили на чувството.

Когато отново можеше да разсъждава трезво, Рейвънхърст се зачуди, дали Тес изобщо съзнаваше какво се бе случило между тях.

Но това нямаше значение.

Защото тя бе негова отново, свързана с него от закони, съществуващи откакто свят светува. НЕГОВА, сега и завинаги.

Нямаше връщане назад — за нито един от двама им.

 

 

Дълго време след това Тес отново започна да се тресе. Стискаше очи срещу светлината, която се прецеждаше през непознатите пердета. Нещо я погъделичка по бузата, тя го махна, като избута тежките одеяла от гърдите си.

Това й причини болка в ръцете и краката й — странна, тъпа болка, която мускулите й излъчваха и която не бе предполагала, че съществува.

Отвори очи и се взря в непознатия бял таван над нея.

Пръстите й заопипваха непознатото вълнено одеяло, с което бе покрита. Превръзки?

От гърлото й се изтръгна вик, само за да заглъхне моментално, при гледката на мъжкото мускулесто бедро до нейното.

Тя бавно се обърна, като насън, за да види до себе си мургава кожа, дълга черна коса около остра челюст. Бели кичури на слепоочията.

Господи, какво бе направил?

Какво бе направила ТЯ? Зачуди се Тес, като отново почувства непознатата болка в бедрата и гърдите си.

Но сега не бе време за въпроси, не и с виконт Рейвънхърст само на няколко инча от нея, не и със странната болка между бедрата й, не и с желанието да разбере какво ли е чувството да прекараш пръсти през космите върху мъжките гърди до нея. Да почувства как трепват топлите мускули при допира й.

Тес докосна устни. Обзе я желание при тази тъмна, еротична представа, при мисълта за това мощно тяло, възбудено от меката й плът.

ГОСПОДИ, ДА НЕ БИ ДА ПОЛУДЯВАШЕ?

Тес отметна чаршафите с разтреперани пръсти и се отдалечи от него. Бавно измъкна единия си крак на пода и се изправи.

Беше почти свободна, когато усети как нещо тежко улавя крака й. В следващия миг едни дълги пръсти обвиха китката й и я издърпаха.

— Къде, по дяволите, си мислиш, че отиваш?! — изръмжа Рейвънхърст със сънен глас.