Бренда Джойс
Пътуване към рая (63)

62

Тя не можеше да се излежава в леглото цял следобед. Това нямаше да промени станалото, нито да поправи нещата. А и не беше честно спрямо мъжа й. Миранда стана, облече се и излезе, за да даде своя принос в ежедневните им задължения.

Дерек правеше някаква яхния. Той грейна, като я видя.

— По-добре ли си?

— Да. Съжалявам, че се държах толкова детински. — Тя искаше да отмести очи, но неговият поглед бе толкова топъл и грижовен, че задържа нейния. През тялото й премина сладко-горчива болка. — Ще приготвя вечерята.

— Днес искам да си починеш — заяви той твърдо. — Как е главоболието ти?

— По-добре — отвърна тя. Всъщност наистина я болеше глава и усещаше някакво тъпо пулсиране в слепоочията си.

Той пусна ножа, с който режеше месото и я взе в обятията си.

— За миг ме уплаши одеве — рече той. Дъхът му бе топъл върху лицето й.

Миранда искаше да зарови лице в гърдите му и да забрави ужасните си мисли. Сякаш доловил желанието й, той дръпна главата й напред, докато бузата й се облегна на него. Погали я по косата. Тя усети как у нея се надига огромна топлина и привързаност, може би дори любов, към този мъж.

— Започна ли вече да кървиш? — попита той.

Тя задържа дъх. И това не беше честно, да го остави да си мисли, че ще й идва, не и когато той бе толкова разстроен, че може да е бременна.

— Миранда?

— Още не — отвърна тя, като й се щеше да не е лъгала.

Той се напрегна и тя се запита дали усеща измамата й. Но той повече не поде темата.

През останалата част на деня Дерек не я остави да си помръдне пръста, за нейно огорчение. Той приготви вечерята, изпра, изчисти оръжието си и прибра изсъхналите кожи. Тя не беше сигурна какво означава това. В погледа му имаше и загриженост, и нежност, и неугасващ блясък.

Миранда се изненада, че е толкова уморена, но нямаше търпение да се вмъкне в леглото тази вечер и се безпокоеше. Не искаше тази нощ да е повторение на предната или поне мозъкът й не искаше. Но усещаше и някакво гъделичкащо нетърпение, нишки на желание, които знаеше, че може да изтъче в нажежени пламъци. Опита се да потуши тази дива страна на характера си.

Той влезе, след като тя се бе мушнала под завивките, облечена в долната си риза.

— Какво е това? — попита той озадачено, като опипваше с пръст крайчеца, обшит с панделка.

— Уморена съм — отвърна тя.

Той седна и я загледа с вид на разочаровано момченце.

— Знам — рече той най-накрая. — Аз бях виновен снощи, не биваше да съм толкова ненаситен. Но просто… толкова дълго те чаках, Миранда.

Думите му я развълнуваха. Тя не искаше да се вълнува и да се възбужда. Погледите им се срещнаха. Той се наведе и докосна устните й със своите. Миранда се бореше с пулсиращото си желание. Вдигна ръце към гърдите му и го отблъсна.

— Не — каза тя твърдо. — Освен това съм се протрила. — Това си беше точно така.

Той хвана двете й ръце в своите и въздъхна.

— Аз съм ненаситен негодник, предполагам. Помислих си, че може да се протриеш, понеже си толкова мъничка.

Тя почервеня от явния му намек. Той се усмихна и я погали по рамото.

— Все още си толкова свенлива. Ще ида да взема малко мехлем. — Той излезе.

Миранда лежеше и се опитваше да отрече, че иска да я люби. Зачуди се дали низките й апетити не са някакъв вид наказание. Как беше възможно? Откакто бе дошла в Тексас, се случваха само ужасни неща едно подир друго. Тя не заслужаваше повече терзания, уверена бе в това.

Дерек се върна с малко бурканче, което тя позна. Като знаеше за какво е, тя се изчерви и протегна ръка към него. Той не й го подаде.

— Аз ще го направя — каза той.

Тя възкликна и се изправи в постелята.

— Не, няма.

— Шшшт.

Той раздалечи краката й и внимателно я намаза отвътре с мехлема, като облекчи разранената тъкан.

— Не исках да те наранявам — рече той дрезгаво. Пръстите му я погалиха и когато тя започна да се извива, той ги изтегли, а ръцете му трепереха.

— Проклятие — изруга той, като пусна бурканчето на пода и я притисна към себе си.

Той приглуши евентуалния й протест с много гореща, твърда целувка. Тялото и бе като отлично настроен музикален инструмент и реагираше моментално. Тя го искаше. Отчаяно. Това не беше редно, но нея не я беше грижа.

Той обсипа лицето и шията й с целувки, като галеше гърдите й, а сетне, подразнен, разпори ризата й отпред. Тя изстена, когато той хвана и двете й гърди с ръце и я целуна дълбоко и страстно. Зъбите им се сблъскаха. Тя отвърна на целувката му, като хапеше устните му, хвана главата, а после и лицето му. Промуши език в устата му и докосна неговия.

— Миранда — извика той.

— Да.

Получи отговор на незададения си въпрос. Той вече бе свалил панталоните си.

— Кажи ми, ако те нараня — каза той пресипнало, като галеше влажната й, топла плът с пръстите си.

Тя изпита съвсем лека болка, когато той се вмъкна в нея, овладявайки импулса си да влезе силно и бързо. На нея не й пукаше. Искаше го там, където е, да я изпълва изцяло, да се превръща в част от нея. Той вдигна краката й нагоре и тя ги обви около кръста му. Движеха се заедно, силно и бързо, почти отчаяно и достигнаха изумителен оргазъм едновременно.

Миранда изстена, когато той излезе от нея, този път от истинска болка. Гореше.

Той я прегърна плътно, целувайки слепоочията й. Тя отказваше да мисли, опита се отчаяно да блокира неприятните, гузни мисли и зарови лице във врата му. Развратница, не спираше да си мисли тя, истинска развратница. Скоро той потъна в дълбок сън, като продължаваше да я държи в обятията си.

Ала Миранда не можа да мигне още дълго време.