Бренда Джойс
Пътуване към рая (57)

56

Дерек го нямаше и тя се запита къде ли е отишъл толкова рано сутринта. Тя се изкъпа в потока, който бе доста студеничък, после си облече обикновената памучна пола и блуза. Направи кафе и закуска за него — тя никога не беше гладна сутрин. Докато правеше сместа за палачинките, започна да си тананика. Бе наистина прекрасно утро.

Беше малко хладно, но само защото още бе рано. Небето бе почти кралско синьо, без нито едно облаче. Птиците чуруликаха напевно, като си предаваха съобщения горе в дърветата. Около тях се носеше чудесен аромат — мирис на кафе, ощавени кожи, нещо сладко, като от цвете — може би всички кандилки, които бяха разцъфнали през последната седмица на ливадата, а ярките им виолетови багри се бяха смесили с жълтото и синьото на маргаритките. Тя с изненада откри, че е доста доволна.

Къде бе отишъл Дерек толкова рано сутринта?

Миранда научаваше все повече с всеки изминал ден. Беше се превърнала в жена на заселник-пионер — или индианска съпруга. Точно предния ден Дерек прекара следобеда, като й помагаше да прави сапун. Бяха донесли сапун със себе си, но в крайна сметка някой ден запасите им щяха да свършат. Вигвамът, който апахите наричали гохуах, както й каза Дерек, бе напълно покрит с кожи.

Вратата бе направена от едно одеяло, което висеше върху дървена рамка. Наистина е почти като колиба, помисли си тя. Дори се научи да прави приличен хляб. Първият й опит бе безформена буца — истински провал. Естествено Дерек се държа тактично и мило, но тя забеляза смеха в очите му.

Предната вечер бе първата нощ, когато тя не се събуди нито веднъж от кошмар за Чавес. Днес наистина за първи път се чувстваше напълно отпочинала. Беше в прекрасно настроение.

Не можеше да спре да си мисли какво изпитва от това, че Дерек всяка нощ се вмъква в леглото им от одеяла и кожи с нея. Веднага я притегляше в извивката на тялото си, където пулсиращата му топлина я разсейваше и много я объркваше. Ако вечер не беше толкова изтощена от дневната си работа и нощните кошмари, тя бе сигурна, че дълго нямаше да може да мигне.

Дерек като че не спеше много добре. Макар че енергията му изглеждаше неизчерпаема, под очите му имаше леки сенки. Тя се чудеше какво го държи буден нощем и се надяваше да не е тя и ужасните й кошмари.

— Замечтала си се толкова рано?

Тя скочи на крака и възкликна.

Браг се засмя, а тонът му бе закачлив. Клекна до нея, дръпна я към себе си и я целуна по устата. Тя се облегна срещу него. Той се скова от изненада, а после отново я целуна и този път устата му я погали с повече интимност. Тя усети крайчецът на езика му върху долната си устна, обикаляше я деликатно, преди да се плъзне нагоре там, където устните й се събираха. Топъл, течен огън пробяга по нея и й донесе чисто удоволствие. Тя разтвори уста само на косъм. Езикът му премина по равните, порцеланови повърхности на зъбите й и после изчезна. Разочарована, тя отвори очи.

Миранда възкликна. Той бе застанал, загледан в нея, облечен в препаска от еленова кожа и високи до коленете мокасини. Препаската стигаше почти до коленете му, но откриваше външния край на дългите му, стегнати крака. Тялото му бе голо. Той носеше само ножа си, но до него бе и пушката му. Мъжествеността я хипнотизира.

— С какво си облечен? — успя да попита тя.

Той извърна очи от нея, но не преди тя да забележи изгарящата топлина на погледа му, неестествения блясък. Нещо болезнено сладко се спусна вихрено надолу някъде дълбоко в нея. Той се спря и си наля кафе, като отпи една глътка, преди да отговори.

— Дрехите ми са мръсни.

— О! — извика тя, засрамена и смутена. По лицето й изби руменина. — Дерек, съжалявам.

— Няма нищо.

— Не, веднага ще ти ги изпера.

— Какво има за закуска? — попита той.

— Палачинки.

Тя методично започна да приготвя закуската му. Какво й ставаше? Да не би да очакваше от небето да падне някоя прислужница, за да изпере прането им? Тя го погледна крадешком през миглите си. Той седеше на една скала грациозен, гол, силен. Толкова бе мъжествен. Гледаше я.

— Направи достатъчно за двама — каза той.

— Но аз не съм гладна.

— Ти си почнала да слабееш и това не ми харесва — тонът му бе остър, като на някогашния Браг, който даваше заповеди и очакваше да бъдат изпълнявани. — Искам да наддадеш малко килограми, Миранда. — Тонът му се смекчи. — Не искам да се разболяваш.

Тя се сети за жена му, която бе умряла от недояждане.

— Да, добре.

Той се усмихна.

— Снощи спа добре.

Тя му подаде една метална чиния и взе една за себе си.

— Да.

Той я погледна с проницателния поглед, с който тя беше свикнала. После започна да яде с наслада и тя го последва, като се насили да омете всичко до последната хапка. Той наистина не искаше кой знае колко от нея. Беше толкова мил, толкова търпелив. А тя действително беше изтъняла. Полата й се въртеше, а когато си я купи, й беше точно по мярка. Искаше да го зарадва. Той винаги я бе смятал за кльощава. Какво ли мислеше сега?

Тя изпра всичките им дрехи тази сутрин, включително роклята си от шевро. Заши панталоните му — онези, които бе срязала, за да се погрижи за крака му — и закърпи още няколко дупки, които намери. Поне можеше да шие и то много добре. Това бе нещо, с което се гордееше.

Но той я подкачи.

— Такава засукана бродерия — засмя се той.

Миранда се изчерви.

— Това е единственият начин, по който мога да шия.

Той веднага се разкая.

— Извинявай.

— Не съм много добра съпруга — изрече тя на глас, преди да се усети.

Той веднага се приближи до нея и коленичи, като я накара да го погледне.

— Ти си прекрасна съпруга.

— Аз съм ужасна готвачка. Не знам как да пера. Не мога да чистя дивеч. Шиенето ми е прекалено засукано. Аз съм най-лошият възможен стрелец и не мога да яздя. Всичко, което ти трябва от една тексаска съпруга, у мен го няма.

Тя усети как в очите й се надигат нелепи сълзи и се опита да ги спре. Той хвана лицето й в ръце.

— Не ставай глупава. Не бих те заменил за нищо на света. Ти си английска дама и аз те набутах в абсолютно чуждо обкръжение. Справяш се чудесно.

Миранда разгледа лицето му, за да види дали казва истината.

— Просто искам да те зарадвам — прошепна тя. — Създавам ти само ядове…

— Не — заяви той твърдо, непоколебимо. Устата му намери нейната. Целувката бе мека, но изгаряща. Тя веднага разтвори уста и той стрелна езика си в нея, като изследваше щателно вътрешността. Сърцето му запулсира и топлината му нахлу в нея. Той продължи да държи лицето й. Езикът му се преплете с нейния. Тя свенливо го докосна със своя. Той потръпна.

— Миранда, достави ми удоволствие — рече той дрезгаво, като целуна крайчеца на устата й.

Устата му ставаше по-твърда, по-настойчива. Той подръпна долната й устна със зъби, а после веднага стана нежен, мек. Изстена срещу устните й. Дръпна я към тялото си, коленичил до гърдите й.

— Остави ме да те любя — каза той с хриптящ глас. — Моля те, Миранда.

Хвана задника й и я дръпна срещу мъжката си твърдост. Контактът веднага срути еуфорията от страстната им прегръдка. Тя си спомни мигновено за Чавес, който й причиняваше болка, докато я изнасилваше. Извика протестиращо и го отблъсна. За момент, доста дълъг момент, той я притискаше здраво срещу себе си, като пулсираше срещу корема й, а устата му превзе нейната с жар, която бе твърде силна, твърде брутална и твърде позната. После внезапно я пусна и тя се изправи нестабилно на крака.

Той бавно се надигна, дишайки дълбоко и неравномерно. Очите му бяха горящи въглени. Тя изпитваше такава вина, страх и копнеж едновременно. Без да може да разпознае смесените си чувства, тя извика нечленоразделно и се втурна във вигвама. Объркването й се превърна в сълзи и тя заплака мълчаливо не само за себе си, но и за него.