Метаданни
Данни
- Серия
- Сага за Браг (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Innocent Fire, 1988 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Таня Чунтова, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 99 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Бренда Джойс. Пътуване към рая
ИК „Ирис“
Редактор: Правда Панова
Коректор: Виолета Иванова
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация (пратена от tsocheto)
44
Следващите два дни минаха изключително бавно. Браг го нямаше по цял ден, понеже яздеше с мъжете. Тя имаше чувството, че това му харесва. С изненада усети, че се чувства самотна и че няма търпение той да се върне. След първата им нощ вкъщи той бе пропуснал вечерята три пъти, за нейно голямо разочарование. Тя оставаше долу, уж погълната от някоя книга, като го чакаше и искаше да го види поне за няколко минути, преди да си легне. Той всеки път изглеждаше изненадан, а после зарадван, но се държеше подобаващо, като я изпращаше горе с кратка целувка по бузата.
Миранда не си признаваше, че допирът на устните му върху кожата й има някакъв ефект. Тя бе в траур за мъжа си. Освен това бе отгледана като добре възпитана английска дама и набожна католичка. Само фактът, че не бе свикнала с докосването му караше тялото й да изтръпва — от ужас, не от нетърпение.
Тя бе очарована, когато този ден той се върна рано следобед и се усмихна ведро на влизане.
— Прибираш се рано! — засия тя.
Браг се спря, а по чертите му премина странно изражение. После се ухили, а ъгълчетата на очите му се набръчкаха по очарователен начин.
— Харесва ми как звучи това, принцесо — каза той. — Уморих се от боба и от момчетата. — Той се заизкачва по стълбите. — Кажи на Елена да надмине себе си тази вечер, моля те.
Миранда усети някакво топло вълнение, като го гледаше как се качва по стълбите с леки и грациозни стъпки, без да си личи, че цял ден е работил. Тя уведоми Елена, че Дерек ще е тук за вечеря, а после се забърза към стаята си, за да се преоблече. Искаше да си сложи нещо специално, нещо, което щеше да му хареса и което не бе виждал преди.
Роклята, която избра бе наситено, жизнерадостно тюркоазна — цвят, който й седеше поразително. Имаше голямо деколте — почти неприлично, помисли си тя. Ушита бе от прекрасна тафта с големи, широки пол и. Бе оставила косата си пусната, като бе превързала през челото си панделка от същия плат. Синьото правеше очите й по-пурпурни, тъмни и тайнствени, почти черни. Неизвестно защо лицето й бе поруменяло и пламтеше.
Браг си пийваше бренди в кабинета, когато тя се спря на прага. Той веднага скочи на крака, а погледът в очите му веднага й подсказа, че напълно одобрява избора й. Той се усмихна, все така загледан в нея, а топазените му очи заблестяха.
— Ти си неподражаема.
— Благодаря.
Тя се поклони. Преливаше от радост — всичко на света престана да съществува в този момент, освен мъжа, който стоеше пред нея и това, че той я оценяваше.
— Гладна ли си? — попита той, като я хвана за ръка.
— Умирам от глад — отвърна тя.
— Това е страхотно! Имаш ли нещо против, че съм облечен така?
— Разбира се, че не, Дерек, това е домът ти! — Тя наистина го мислеше и той се усмихна. Бе облечен в чистите си дрехи от шевро, мокасини и обикновена ленена риза, разкопчана на врата. Тя бе свикнала със стила му на обличане — той му отиваше. Заради нея Дерек сваляше пистолетите и ножа си вечер, когато тя бе в къщата.
Седнаха и Бианка им сервира печено свинско, кнедли, сладки картофи, зеле и моркови в сладък сос. Браг напълни чашите им с червено вино и после вдигна своята.
— За теб, Миранда.
Думите му, толкова прости, бяха произнесени тихо, ала погледът му бе така настойчив, че бе почти изнервящ.
Миранда се поколеба, като си спомни последния път, когато толкова глупаво се напи, а после вдигна чашата си и се чукна с него.
— Благодаря — каза тя и внимателно отпи. Остави чашата си, докато Дерек пресуши половината от своята. Той пие прекалено много, помисли си тя. Но сякаш никога не му се отразяваше. Миранда се намръщи.
— Какво, принцесо? Защо се мръщиш? — гласът му бе мек, въпросителен.
— Ти пиеш доста — отвърна тя без заобикалки.
Браг се засмя.
— О, не! Да не смяташ да промениш и навиците ми за пиене, а? Нима винаги ще бъда съден и поправян от жена си? — тонът му бе игрив, закачлив.
— О, Дерек, не исках да си помислиш… Не те съдя. — Тя се спря, смутена.
— Разбира се, че ме съдиш — отвърна той невъзмутимо. — Ти ме отсъди още в мига, в който ме видя, не помниш ли? Мисля, че ме нарече див, нецивилизован звяр, грубиянин и, а да, варварин? — Той се усмихна.
Миранда се изчерви.
— Взимам си думите обратно.
Той се засмя, а звукът бе топъл и приятен.
— Недей. Ти си права и съжалявам, когато забравям колко си деликатна и мила — тонът му бе станал сериозен.
За да прикрие обърканата си изненада и топлината, която се разстилаше в тялото й, тя отпи от виното. После започна да яде. Свинското бе много вкусно. Браг й разказа за работата си в ранчото и тя го слушаше с неподправен интерес. Осъзна, че е била права — на него наистина му харесваше и тя нагло започна да му задава въпроси. Той напълни отново чашите им и тя се изненада, че е изпила своята. Вечерта бе толкова топла и приятна, толкова прекрасна, като в сън. Тя се чувстваше защитена, закриляна и… обичана. Кога през целия си живот се бе чувствала по този начин?
След вечеря той взе ръката й и те излязоха на верандата, за да се облегнат на перилата. Полумесецът бе точно като кравайче, почти бял, застанал сред хиляди блещукащи, светещи звезди в тъмносинята нощ. Имаше лек ветрец, чуваше се подрънкване на чанове и конско цвилене. Тя се облегна на мъжа, който седеше до нея, без да се замисли и усети мириса му — на бренди и еленова кожа, мускус и сапун. Ръката му обгърна кръста й и преди тя да се усети, той я обърна към себе си и я притегли по-близо.
Тя се стопи в тялото му, а лицето й се облегна на гърдите му, другата му ръка я обгърна и той я държа така дълго време, а нощта изведнъж стана много, много тиха. Той вдъхна аромата й. Топлината му пулсираше срещу нея. Тя чуваше биенето на сърцето му, плъзна ръце нагоре по гърдите му и обгърна врата му. Можеше да стои вечно в прегръдката му. Той я хвана по-здраво.
— О, Миранда — рече той дрезгаво, а устата му се притисна към върха на главата й. Стори й се, че я целува по косата, но ме беше сигурна. Ръцете му се плъзнаха нежно по гърба й. Нещо дълго и твърдо се изправи между тях, като се притисна и корема й. Искаше й се да стои тук вечно. Пулсът й започна да се ускорява.
Ръцете му също станаха по-бързи и по-твърди и я галеха напористо. Едната се премести над рамото й и я хвана за брадичката. Тя отвори очи и видя горещия му, златист поглед закован върху себе си и усети дъха му в лицето си. Затвори очи и въздъхна, като се изви насреща му. Искаше да я прегърне по-плътно.
Браг изръмжа — мъжки, животински звук. Устата му докосна нейната нежно, меко. Езикът му проследи формата на устните й, които се разтвориха по свое собствено желание, нетърпеливи, а после се стрелна съвсем леко между тях, възбуждащ, изкусителен. Тя отвори устата си по-широко, търсейки неговата. Устните му само се докоснаха до нейните, като запърхаха над лицето й, клепачите, носа, ухото й. Той захапа ухото й. Мек, слаб звук се изтръгна от някъде дълбоко в нея.
Устата му се върна към нейната, вече твърда, и тя се зарадва на нападението. Притисна се към него. Езикът му искаше да влезе и тя с нетърпение му разреши. Той започна да изследва устата й с нарастващо настървение, хващаше задника й и притискаше тази странна, сладостна твърдост срещу нея в същия ритъм.
Устата му се премести към шията й — целуваше и хапеше — и тя изви главата си назад, за да му даде повече пространство, заровила ръце в косата му. Хванала го бе здраво и го насочваше надолу, без сама да знае къде. Той възкликна, приемайки поканата и устата му заслиза, като я накара да заскимти. Леко я захапа и тя изстена, а после той зарови лице в меките извивки на гърдите й над деколтето на роклята й. Дишането му бе шумно, рязко и накъсано.
Тя трепереше от главата до петите.
Той докосна гърдите й, отначало нежно, но тя бе обезумяла от освободената от виното страст и се изви срещу него. Той я хвана, започна да дразни зърното й и тя потръпна. Усети голата му ръка, толкова топла и голяма, да се пъхва в деколтето й и да хваща гръдта й.
Внезапно един трезв глас се вмъкна в съзнанието й. Какво правеше той?
Дали бе проговорила на глас? Понеже внезапно, като гръм от ясно небе, Браг изчезна. Тя едва не падна, като отвори очи и хвана перилата. Опита се да си възвърне дъха. Чувстваше се замаяна, топла и изпълнена с непоносим копнеж. Запита се разочарована къде ли е той. Осъзна глупаво, че е леко пийнала. Обърна се и го видя зад себе си, с вид на човек, който се бори с дявола. Осъзна как се е държала — отново. Сякаш някой я заля със студена вода. Тя се изправи ужасена.
— Освободи ме от думата ми — рече той накъсано. Пристъпи към нея, а после се спря. — По дяволите! Дори и да го направиш, то ще е, защото изпи това вино. По дяволите!
Миранда стоеше там още миг, ужасена и копнееща едновременно. Двете чувства бяха толкова силни, толкова равни, че тя бе объркана и учудена. Възкликна и се втурна покрай него. Не знаеше дали се чувства облекчена или разочарована, когато той не я последва.