Бренда Джойс
Пътуване към рая (32)

31

Тя се вмъкна под завивките, като ги вдигна чак до брадичката си. Беше в собственото си легло, но чуваше как съпругът й крачи неспокойно в съседната стая. Тя потрепери и зачака ужасена идването му. Навън все още се чуваше сърдечният смях и разговорите на няколко издръжливи гуляйджии, макар че глъчката отдавна бе утихнала. Тя се заслуша във веселбата и се запита дали пък Джон не се бе отказал да идва. Може би бе уморен — изпи доста алкохол.

Преди това Миранда бе повръщала. Двете чаши шампанско я удариха право в главата, понеже не беше яла и се наложи да се затича обратно към къщата. За щастие, стигна точно навреме, за да не се посрами пред гостите. Сега главата й пулсираше и тя леко се потеше. Беше толкова трезва, колкото в деня, когато се бе родила. Той щеше ли да дойде?

Щеше ли тя да понесе докосването му?

Миранда никога нямаше да нарани чувствата му, като го остави да види колко мрази допира му, никога. Нямаше да извика, когато той я наранеше. Джон бе мил и добър и тя искаше да го зарадва. Щеше да понесе любенето с него както подобаваше на една дама.

Тя чу вратата да се отваря и неволно се скова.

— Миранда? — стъпките му бяха вече познати, тежки. Проблесна клечка кибрит.

— О, не, моля те — помоли го тя, понеже искаше да е тъмно.

— Искам да те видя — промълви Джон. Той вдигна кибрита и за момент те се вгледаха в лицата си. Той забеляза страха й и изруга наум, загасяйки клечката. — Добре, скъпа.

Миранда си пое дълбоко въздух, истински благодарна, че ще правят това в тъмното. Той намести тялото си до нейното. Леглото изскърца и Миранда се вдърви. Всяка фибра на тялото й се скова пряко волята й. Той се протегна и я притегли в обятията си. Тялото му бе топло и твърдо, но не толкова твърдо като на Браг.

— Мила — прошепна той. Целуна я по бузата, после се наведе над нея и залепи устата си върху нейната.

Миранда остана пасивна, като се бореше с желанието си да се съпротивлява. Под клепките й се събраха сълзи и запариха. Ръката му започна да гали тялото й, ефирната й дантелена нощница, от рамото до ханша. Спря се на кръста й, нежна и трепереща.

Въздишката му бе почти като стенание.

— Миранда, скъпа, нуждая се от теб. — Той отново я целуна, а устата му бе по-твърда и по-настойчива. — Разтвори уста… моля те.

Тя се подчини, като се опитваше да не показва отвращението, което изпита, когато езикът му нахлу в устата й. На нея й се искаше да не я докосва така. Стомахът й отново се надигна.

— Обичам те — рече той дрезгаво. Ръката му откри гърдите й и той нежно я помилва. — Не искам да бързам — рече той, като я целуна по ухото, а дъхът му бе горещ върху кожата й, — ала чаках толкова много… години…

На Миранда й се щеше да го направи и да приключи всичко. Той пъхна ръка под нощницата й, плъзна я нагоре по бедрото й и тя се стегна още повече, затаила дъх. Той галеше копринената й плът, ханша й и отново намери гръдта й. Изстена, а после свали дрехата над главата й, преди тя да се усети и устата му се спусна върху зърното й, като го засмука страстно. Едното му бедро покри нейното и нещо горещо и твърдо се притисна до крака й.

Тя се бореше със сълзите си. Щеше да издържи. Ако на него му харесваше да я мачка и да я смуче, тя щеше да го понесе. Обаче мразеше езика му в устата си. Не искаше той да разбере и да се притесни, че ако отново я целуне по този начин, на нея можеше наистина да й се доповръща.

Тя започна да се отпуска, като се зачуди колко ще трае всичко, дали щеше да направи с нея същото утре и колко често щеше да иска да я използва. Мислите й се откъснаха от мъжа, който я смучеше и галеше и се насочиха към красивото пиано. Тя нямаше търпение да посвири на него. Запита се дали някога ще може да посвири на Браг. Внезапно се вцепени, като усети, че Джон е преместил тялото си изцяло върху нея и е разтворил бедрата и със своите. Мъжеството му се притискаше в най-уязвимата й точка.

Тя бе обзета от инстинктивен страх.

— Не — извика тя, но устата му бе върху нейната, алчна, а ръцете му обгръщаха нейните като менгеме. Твърдата му част се блъскаше в нея, като търсеше вход и й причиняваше болка. Приличаше на биещ се овен. Очите й отново се насълзиха.

С късмет и инстинкт той намери входа, провери го и проникна дълбоко. Миранда изкрещя, когато той разкъса опънатата, суха ципа. Имаше чувството, че я разкъсват и по лицето й започнаха да се стичат сълзи. Тя прехапа долната си устна, за да не извика отново, засрамена и смутена, че гостите им може да са я чули. Той проникваше в нея отново и отново, като дишаше учестено, а всеки негов тласък бе като пронизващо копие от почти непоносима болка и после потръпна и остана неподвижен. Непоносимата пълнота в нея се изгуби и той се отърколи от нея.

Тя се извърна и зарида безгласно. Никога не си бе представяла, че ще боли по този начин.

— Боже, Миранда — рече той дрезгаво, като се наведе над рамото й. — Съжалявам, съжалявам. — Гласът му бе изтерзан, отчаян.

Тя не можеше да отговори. Не искаше да разбере, че плаче.

— Скъпа, не знаех, че ще те заболи толкова много — каза той.

Тя си пое дълбоко дъх и събра всичката си воля.

— Всичко е наред — отвърна тя съкрушено. — Добре съм, Джон.

— Прости ми — рече той меко, като сложи колебливо ръка върху скованото й рамо. — Моля те, прости ми.

Миранда си пое отново въздух, като се бореше да се овладее.

— Няма какво да ти прощавам — прошепна тя.

Той легна обратно до нея. Тя се бе свила на топка настрана, обърната с гръб към него. Все още бе будна малко по-късно, когато той мълчаливо стана и се върна в леглото си. Но нямаше защо да плаче повече. Сега тя бе негова жена във всяко едно отношение. Тя бе решена да е възможно най-добрата съпруга, дори и да се наложи да преживее това отново и отново.