Метаданни
Данни
- Серия
- Сага за Браг (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Innocent Fire, 1988 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Таня Чунтова, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 99 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Бренда Джойс. Пътуване към рая
ИК „Ирис“
Редактор: Правда Панова
Коректор: Виолета Иванова
История
- — Добавяне
- — Добавяне на анотация (пратена от tsocheto)
49
Докосването по рамото й я събуди.
Миранда скочи, веднага се отърси от съня и разбра, че навън е тъмно. Чуваше барабани, кречетала, песни и смях, идещи отвън. И Видя, че Чавес е клекнал до нея. Срещна погледа му.
Той се усмихна, а зъбите му се белееха на фона на бакърената му кожа. Огънят зад него го осветяваше идеално и тя възкликна, понеже бе гол. Гол и възбуден. Тя бързо затвори очи.
— Да, cara — промълви той, като сложи ръце на раменете й, а после ги зарови в косата й. Дъхът му секна. Миранда лежеше много неподвижна, а сърцето й туптеше бясно. Ръцете му се плъзнаха надолу по гърба й, после по кръста и нагоре до гърдите. Той я стисна лекичко, като я търкаше бавно. Дишането му бе насечено.
Той обви ръце около нея и я дръпна под себе си.
— Не! — Тя започна да се извива, зарита и се опита да го отпъди. Той се засмя, пъхна коляно между бедрата й и ги разтвори, а роклята й се вдигна нагоре. Целуна я страстно. Тя одра гърба му с нокти.
За нейна изненада той изстена, потръпна и притисна твърдостта си срещу корема й, възбуден от постъпката й. Миранда не се поколеба. Тя задра лицето му, като разкъса кожата на челюстта му. Едната му ръка веднага хвана и двете й китки и ги прехвърли над главата й. Тя бе прикована безпомощно под него.
Той отвори устата й насила и вкара езика си. Тя стисна силно зъби.
Чавес извика и се отдръпна назад, като я зашлеви през лицето. Болката бе кратка. Имаше кратка експлозия на звезди и после нищо.
Тежестта, която я обгърна бе лека и Миранда се зарея и унесе, макар че не искаше и се бореше с това. Отново осъзна какво се е случило с пълния му ужас. Отвори очи и възкликна.
Той бе коленичил между бедрата й, дишаше тежко и я гледаше. Наведе се и вдигна роклята й до кръста.
— Не, моля те — това бе умоляващ шепот.
Ръцете му я обгърнаха, затиснаха нейните до тялото й и той влезе в нея. Тя извика от болка, докато той проникваше през сухата й, изопната плът — от болка и от унижение.
— Извинявай, сага, ужасно съжалявам… — прошепна той и после извика, като се строполи върху нея.
Тя се разплака тихо, а сълзите се стичаха по бузите й. Той се премести, за да седне и се загледа в нея. Тя извърна лице. Не можеше да понесе да го погледне.
— Съжалявам, че толкова упорито ми се опъваш — рече гой. — Не можах да се овладея, понеже толкова отдавна те искам. Следващия път ще ти доставя удоволствие, обещавам.
— Никога — чу се да казва Миранда. — Мразя те, мразя те… Известно време той не каза нищо. Тя го чу да се помръдва. Върна се до нея.
— Ето, изпий това.
— Не! Махни се!
— Не, сага, нощта е млада и едва сега започва.
Миранда се обърна, за да го погледне в лицето.
— Ти… ти… куче такова!
Той се усмихна, задържа главата й неподвижна и наля някакъв суров, изгарящ алкохол в гърлото й. Тя се задави и погълна по-голямата част, макар че малко потече по лицето й. Въпреки това събори каната. Той се развесели и я остави настрана. После, преди тя да успее да отреагира, той свали роклята й, като си пое остро въздух.
— Толкова красива.
Тя се опита да се прикрие с ръце.
Той се захили. Протегна се към нея, махна ръцете й и я улови в желязната си хватка.
— Не — простена тя, но бе безпомощна, когато той започна да целува гърдите й. Тя затвори очи и се разтресе от толкова силни тръпки, че имаше чувството, че ще повърне. Натискът на устата му се увеличи и той пусна едната й ръка и започна да опипва женските й части.
Тя се извърна, като се опита да го удари.
Той я хвана за китката, ухилен, а очите му лъщяха от похот. Просна я на леглото, притисна я и започна да дразни и другото й зърно с език. Миранда изпищя и го ритна. Знаеше, че е безнадеждно, но това бе всичко, което можеше да направи. А беше абсолютно бясна! Тогава не разбираше, че борбата й го възбужда.
— Cara, господи, не мога да чакам — извика той, а пръстите му шареха из нея и й причиняваха болка. — Мокра си — извика той тържествуващо, макар че Миранда нямаше идея какво има предвид. Толкова я болеше, че допирът му я изгаряше. После той влезе в нея и тя изпищя, този път от чиста болка. За щастие припадна.
Когато се свести, той бе още там, но я миеше с парче плат.
— Махай се — прошепна тя и затвори очи.
— Ти кървиш — каза той. — Но знам, че не си девствена. Нараних те. По дяволите! — Той захвърли мокрия парцал и се изправи.
Миранда седна, като се чувстваше страшно замаяна и се протегна към парцала. По него имаше кръв. Тя бе кървяла с Джон. Зачуди се дали у нея нещо не е наред, дали не умираше. Надяваше се да е така.
Той се върна при нея.
— Колчикехата ще ти донесе мехлем. Няма да идвам при теб няколко дни, докато не се излекуваш. Следващия път ще използваме мазнина, за да вляза по-лесно. Обещавам ти, че няма да боли.
Миранда заби поглед в краката си. Следващия път. Господи, моля те, помогни ми. Аз не съм заслужила това.
Той повдигна брадичката й. Тя бе принудена да го погледне в очите.
— Много жени се радват да са с мен. Не разбирам защо ти се биеш. И с мъжа ти ли се бореше? Нима не си научила какво е страст?
Миранда стисна зъби и го загледа предизвикателно в отговор. Отказваше дори да говори с него. Ала когато той си тръгна, тя легна, сви се на кълбо и тихо зарила.