Бренда Джойс
Пътуване към рая (24)

23

Браг си наля още едно бренди, след като изпи първото. Дневната беше просторна. Мебелите не бяха много — само един диван, два стола и табуретка. Една огромна каменна камина заемаше централното място в стаята. Браг си помисли, че на Миранда ще й хареса да добави нещо по свой вкус. Знаеше, че Джон ще е щастлив да й свали звезди от небето.

Той вдигна поглед към жената, която се бе появила на прага, и смътно осъзна, че това трябва да е Бианка. Не беше й обръщал внимание по-рано, но познаваше Елена, а тази бе нова. Тя му се усмихна много подканващо.

— Сеньор? Мога ли да ви донеса нещо?

Той за пръв път насочи вниманието си към нея и за момент се зачуди защо на Джон му бе притрябвала още една прислужница. Тя имаше къдрава, почти негърска коса, дълга до раменете и големи черни очи. Не беше красавица. Но имаше страхотно тяло — големи, налети гърди, тънка талия, закръглен ханш. Браг се усмихна лениво, като знаеше, че й се ще да си легне с него. „Не точно сега. Може би по-късно.“ Той нагло я погали с очи, като се наслаждаваше на възбуждащото полюшване на бедрата й, когато тя си тръгна. Запита се какво ли си мисли Миранда и как се справя.

Джон се появи с много угрижен вид. Той затвори вратата след себе си.

— Какво стана, по дяволите?

Браг гаврътна чашата си и наля на Джон една солидна доза.

— Изпий това. Ще ти потрябва.

Джон глътна половината на един дъх. Зачака нетърпеливо. Браг му разказа за Чавес.

— Мамка му! — прекъсна го Джон, когато Браг обясняваше как е отклонил команчите и се е върнал в лагера на Уелш, за да види, че Уелш и лейди Холкум са мъртви, а Миранда я няма.

— Спокойно — рече Браг и довърши разказа си.

— Кучият син! Изнасилил ли я е?

— Джон, аз съм почти напълно сигурен, че не е.

— Какво, по дяволите, означава това?

— Годеницата ти е една от най-раслите в саксия жени, която някога съм срещал. Трябваше да й обясня какво е това изнасилване, доста буквално, и от това, което ми каза, заключих, че не я е изнасилил. Обаче я е докосвал — по интимни места, бих казал — Браг се намръщи. — Тя беше в шок, когато я спасих. Не можеше даже да говори. На другия ден направо се разпадна. Сега изглежда добре. Джон, тя наистина е невинна по отношение на мъжете, дори и сега. Просто мисля, че трябва да го знаеш.

Джон покри лице с ръцете си.

— Ще го убия този кучи син, ако вече не е мъртъв.

— Остави на мен, Джон — каза Браг, като бързо пресуши остатъка от брендито си. — Това е между мен и него.

Браг не се радваше от това, което се канеше да каже на Джон.

— Горката Миранда — простена Джон. — Господи, само като я погледнеш и веднага разбираш колко е сладка и невинна. Направо умирам, като си помисля как това чудовище я е докосвало!

Браг мълчеше.

— Аз съм ти длъжник — рече тежко Джон, като вдигна поглед.

— Аз не се справих много добре със защитата й — рече Браг тихо и с равен тон.

— Дерек, ти си най-силният мъж, когото познавам. Никой нямаше да се справи по-добре.

— Аз я целунах, Джон — рече Дерек, почти небрежно. — Два пъти.

Джон го зяпна.

— И двата пъти стана случайно — каза Браг.

Джон изрева и скочи на крака. Сграбчи Браг за ризата и го вдигна от мястото му. Браг не се съпротивляваше.

— Стана… — започна той, но после Джон му заби един в челюстта.

Браг нямаше намерение да избегне удара, нито да се бие, но инстинктивно обърна лице, като видя приближаването на мощния юмрук. Избягна удара и си спести счупена челюст. Сега крошето само го прекатури заедно със стола и той се приземи по гръб на пода.

— Подъл мерзавец — изрева Джон, като ритна стола настрани, сякаш бе хартиен. Той протегна ръка, вдигна Браг и отново го фрасна, този път в корема. Браг изпъхтя, но въпреки това не се защити.

— Случайно — успя да довърши той, задъхан.

Джон го сграбчи за ризата и го трясна в стената, доста силно. Браг видя звезди посред бял ден, коремът и лицето му запулсираха и той се смъкна надолу по стената, докато седна.

Джон крещеше нечленоразделно и се обърна. Закуцука напред-назад, докато Браг стенеше.

— Кучи син — процеди Джон. Като вдигна шишето с бренди, той лисна съдържанието му в лицето на Браг.

Браг започна да плюе и да кашля, като се бореше със световъртежа си. Болеше го, но сам бе причинил по-голяма болка. Отвори очи и му трябваше една секунда, за да ги фокусира. Накрая стаята се върна на мястото си. Той с мъка се изправи.

— Съжалявам, Джон, но това не означаваше нищо.

— Ако не ти дължах двукратно живота си — рече Джон — щях да ти светя маслото.

— Наистина си ми длъжник — съгласи се Браг, без да се опитва да става.

— Как можа да го сториш!

— Казах ти, по дяволите, стана случайно! — Бързо, като спестяваше подробностите, той разказа на Джон как Миранда се бе озовала в обятията му на езерото и как я бе целунал, когато яздеха един зад друг. — Аз съм мъж, Джон, и когато по стечение на обстоятелствата се оказах толкова близо до нея… и след като тя бе толкова хубава… не бе планирано. Постави се на мое място, по дяволите!

Джон седна, изтощен.

— Тя отвърна ли на целувката ти?

Браг с мъка се изправи на крака.

— Жената бе като дъска, Джон, дори нещо повече — парче лед. Всъщност ми зашлеви шамар. — Браг бе забравил за плесницата, но знаеше, че това ще умилостиви Джон. Прав беше. Джон се усмихна.

— Май вече няма да съм ви кум на сватбата — рече Браг, като се стараеше да прозвучи толкова обнадежден, колкото се чувстваше.

Джон го погледна навъсено. Помисли малко над това.

— Не, няма да се измъкнеш от това, приятелю. Преживели сме толкова много заедно, за да ме спре някаква целувка. — Той се изправи и излезе, накуцвайки.

— Проклятие! — каза Браг.