Фабио Ланзони
Викинг (41)

ЕПИЛОГ

— Какво правиш, Виктор?

— Обмислям проекта за нашия бъдещ дом.

— Боже мой, ще ме накараш да умра от смях.

— Така се радвам, когато се смееш…

Изминаха шест седмици от последната битка. Рейна и Виктор се бяха излегнали върху кожите, постлани на поляната пред къщата и гледаха как Ерик се люлее в хамака, опънат от Виктор между два стълба, свалени от една от бойните машини. Младият мъж много обичаше да гледа как жена му поставя сина им в хамака и започва бавно да го люлее. Ерик вече бе доста наедрял, но понякога започваше да реве неудържимо и нищо не го успокояваше така добре, както полюшкването в хамака. Виктор често я заместваше, особено сега, когато най-после дойде дългоочаквания мир и младият вожд можеше да отделя повече време за семейството си.

Щастливото семейство представляваше възхитителна гледка — на преден план изпъкваше стройната фигура на Виктор, до него красивата му съпруга с детето на гърдите си. Докато малкият сучеше от гърдата на майка си, баща му донесе един пергаментов лист, опря го на скута й и с въглен започна да нанася очертанията на техния бъдещ дом. Но движенията на ръката му неволно я гъделичкаха по бедрото.

Зад тях се простираше безкрайната тундра, осеяна с диви цветя. Високо над главите им се рееха жерави, поели посоката към морския бряг. Виктор се усмихна, като видя как Отар и Ива, хванати за ръце, поеха към брега. За да ознаменува края на войната и раждането на сина си, младият вожд беше освободил всички роби и на всички бяха раздадени парцели земя. Ива вече беше навършила седемнадесет години и Виктор най-после даде съгласието си да се омъжи за Отар. Денят на сватбата им беше определен да съвпадне с годишнината от сватбата на Рейна и Виктор.

Виктор си припомни тяхната сватба преди една година, усмихна се и нежно я целуна. Колко щастлив бе сега и то благодарение на нея, неговата любима съпруга! Но най-щастлив бе сега, когато гледаше как Рейна е прегърнала сина им, със сини очи и златисторуси коси, весело усмихнат. Виктор обичаше сина си с цялото си сърце и често го взимаше в силните си ръце, за да го разходи из тундрата.

Сега не се замисляше въобще за странната си съдба и за предишния си живот в далечния двадесети век. С раждането на Ерик се бе осъществила и последната му мечта — да живеят той, Рейна и сина им, без да се страхуват от заплахите на Волфгард. Има ли нещо по-прекрасно от живота с любимата съпруга и красивия им син в атмосфера на хармония, любов и мир?

— Разкажи ми за бъдещата ни къща — обади се жена му. — На тази рисунка изглежда много особена и не мога да разбера какво искаш да построиш.

— Добре. Ето това тук ще бъде долният етаж — обясни й Виктор. — Навсякъде ще поставим големи прозорци, а всички стени ще бъдат облицовани с дърво. — За миг се намръщи, но веднага добави: — Хм, май ще трябва да отплаваме до Европа, за да купим стъкла. Навярно вече са изобретили стъклото. Както и да е, освен самата къща, ще имаме и много други грижи. Трябва да се набавят семена, инструменти и фиданки за градината, защото на този северен остров плодовете и зеленчуците винаги не достигат.

Тя кимна и се загледа в скицата.

— А къде е това, което стърчи по покривите… как го наричаше? Ах, да, комина. Къде ще го построиш?

— Точно това е една от най-важните особености на замисъла ми — усмихна се младият мъж. — Ще построим нашата къща върху онова възвишение. Вече съм проучил мястото и знам със сигурност, че ще изригне горещ гейзер, ако се изкопае по-дълбок изкоп за основите. Ще отопляваме къщата с горещата вода, която ще пусна да тече по тръби из цялата къща. Вече съм говорил с нашия ковач Ойрих. Така че, скъпа моя, ще живееш в първата къща на остров Ванахейм, която няма да има комин. И няма да опушваме цялата околност с черен дим.

— А как ще готвя без печка и комин? Той се намръщи.

— Хм, и за това съм помислил. Може би трябва да предвидя малка пристройка за кухнята.

— Нима ще трябва да мръзна през зимните нощи, докато ти нося подноса с вечерята?

— Не, мила, ще направим проход между двете сгради.

Тя го изгледа недоверчиво и Виктор се засмя.

— Е, може би трябва да построя една камина, може би в спалнята, но само за да се радваме на топлината на огъня. А защо да не се използва и за затопляне на храната през студените зимни вечери?

— Да… а пък ти ще затопляш мен през тези студени вечери — пошегува се Рейна.

Виктор се засмя, остави скицата настрани и леко потупа сина си по бузата, защото малкият отново се залепи за майчината гърда и лакомо засука.

— Рейна…

— Какво? — едва промълви младата жена, унесена в мечтите за новата къща.

Виктор се притисна към нея и прошепна:

— Толкова съм щастлив в мигове като този! А ти?

— Да — въздъхна младата жена. — Щастлива съм, защото вече не трябва да тръпна от страх при мисълта дали ще се завърнеш от следващата битка. Може да прозвучи прекалено жестоко, но никога не съм се радвала така, както в оная незабравима вечер, когато научих че коварният Волфгард е загинал по време на бягството си в нощта след последната битка.

Виктор кимна.

— Загина от натрупаната в гърдите му злоба, алчност и суета. Явно този жесток вожд не можеше да се примири с неуспехите си и не можеше да се възцари мир във Ванахейм, докато той беше жив, заобиколен с войници, които сляпо му се подчиняваха. Дори понякога си мисля, че за всичко е виновна омразата, която хранеше към всички около себе си.

— Но нали се отървахме от него, при това без да пострада никой от нас — разгорещено добави Рейна. — Освен това съм много радостна, че Ален си замина за Лоара, без да е огорчен или разочарован от теб и се разделихме с него приятелски. Брат ми дори си призна, че е постъпил глупаво, като се е опитвал да ни раздели.

— Може би в бъдеще ще станем още по-близки.

— Надявам се и това да доживеем.

Виктор се усмихна нежно и побърза да добави:

— Убеден съм, че ние двамата никога няма да се разделим, скъпа. Дори и боговете не са съгласни да живеем един без друг. Не помниш ли, че загасналият вулкан се събуди точно когато ти бе решила да ме изоставиш?

— Да, а освен това нашият син си има своя малък остров.

Щастливият баща се засмя. Подобно на остров Ванахейм преди много векове, така и сега Ерикхелм се появи сред кипящото море в утрото, когато се роди Ерик. Преди няколко дни Виктор с няколко мъже от свитата си доплува до малкия скалист остров, вече населен от десетки птици.

— Може би когато синът ни порасне достатъчно, за да се заеме с облагородяването на остров Ерикхелм, там вече ще цъфтят диви цветя. — Виктор обичаше да мечтае на глас, когато бяха само двамата.

— Нима искаш да ме увериш, че този остров, макар и много малък, ще остане като паметник на нашата любов, на детето ни, плод на тази любов, и на прекратяването на войните, които опустошаваха Ванахейм? — развълнувано попита Рейна.

Но само ако вече нито веднъж не си помислиш да ме напускаш — отвърна той с напълно сериозен тон.

Тя му се усмихна виновно.

— Исках да те напусна само защото мислех как да спася живота на детето ни… и твоя живот.

— Знам, скъпа.

— А освен това не можех да се примиря да ми заповядваш като на малко дете!

— А-ха, в теб отново се събуди непокорната валкирия, така ли?

Рейна се намръщи.

— Е, може би тогава съм се проявил като прекалено твърдоглав — призна си Виктор. — Но не бях на себе си от тревога да не ти се случи нещо лошо.

— Не, сега вече разбирам, че и тогава си имал право да се държиш така сурово — смирено отговори Рейна. — Наистина думите ти се сбъднаха — войната приключи едновременно с раждането на нашия син.

— Винаги съм вярвал в нашите мечти и видения — въздъхна Виктор, — макар че тогава не разбирах добре от какво се страхуваше толкова силно.

Тя се надигна и целуна мъжествената му брада.

— Бъди спокоен, Виктор, това повече няма да се повтори.

Младият мъж въпросително повдигна вежди.

— А ще слушаш ли мъжа си, както всяка жена на този прекрасен свят?

— Никога! — сърдито извика тя. — Не, ако продължаваш да се отнасяш с мен като с някаква жалка робиня и да ме командваш на всяка крачка.

Виктор докосна с устни врата й.

— Любов моя, повече никога няма да ти забранявам да правиш каквото си пожелаеш, но само ако ми обещаеш да престанеш да се съпротивляваш на общите ни решения още от следващия ден. И още нещо — най-важното за мен — само ако ми се закълнеш, че никога няма да ме напуснеш!

Рейна замислено сбърчи нос.

— Но ти искаш да се откажа от двете най-силни удоволствия в живота ми.

— Нима опитите да ме напуснеш ти доставят удоволствие? — престорено се намръщи той.

— Защото след това одобряването ми е безкрайно сладко — закиска се младата жена.

Виктор въздъхна, почувствал се на върха на щастието си, и я притегли към себе си.

— Наистина ли си готова да се закълнеш, че ще бъдеш завинаги с мен?

— Да. Завинаги.

— Знаеш ли, някой ден ние тримата — ти, аз и Ерик — трябва да посетим твоите братя в Лоара.

— Нима? — извика младата жена и лицето й грейна от радостна изненада. — А ще посетим ли и Футургард?

— Хм, това, скъпа, не мога да ти го обещая — тихо отвърна младият вожд и стисна зъби.

Настъпи неловка тишина, прекъсвана само от гукането на бебето.

— Май вече заспа — промърмори след малко Виктор и погледна сина си, но погледът му неволно се плъзна към оголената й гръд.

— Да… — Рейна внимателно го отмести от гърдите си, загърна се, а после се наведе и целуна меката детска буза. — Ето че сега не само ние с теб, но и той е щастлив.

— Напълно съм съгласен — обади се Виктор.

— Но все пак има нещо, което дори и сега не ми дава покой, мили.

— Сега пък какво има?

Тя сведе лицето си към неговото.

— Ако не трябва повече да ти се съпротивлявам, а ти нищо няма да ми забраняваш, как тогава ще уреждаме споровете помежду ни?

Той й намигна дяволито.

— Винаги можеш да се биеш с мен, скъпа.

— Но това не е честно! Ти във всичко ме превъзхождаш!

— Тогава защо да не се борим на шега?

— Мъдро предложение — кимна тя.

Той погали бедрото й.

— Но само ако вече си съвсем здрава и отпочинала, мила моя.

— Вече съм съвсем здрава.

Виктор се обърна към двамата влюбени младежи зад гърба му:

— Отар! Ива! Елате тук! — И когато те се завтекоха към своя вожд, той им заповяда: — Ива, вземи малкия. Ще ти бъде от полза да се научиш да се грижиш отсега за бебета. Отар, дръж тази скица. Моля те, разгледай я добре, защото по нея ще строим моята нова къща. Защото вашата господарка реши да ми даде още един шанс в честна борба.

След секунди, докато Ива и Отар гледаха в захлас бебето, Рейна и Виктор се изправиха лице в лице, двамата млади, красиви и волни, преливащи от щастие и любов.

— Започни ти, скъпа — рече той. — Дамите винаги имат предимство.

Рейна погледна своя любим, мъжа, който олицетворяваше всичко най-скъпо за нея. Видя красивото му лице, залято от лъчезарна усмивка, сините му очи, цялата му мъжествена красота, която започваше да открива и в Ерик.

Тя напрегна мускулите си, нададе боен вик и се нахвърли върху него. Но вместо да отстъпи, Виктор неочаквано я сграбчи с мускулестите си ръце и я понесе към къщата.