Фабио Ланзони
Викинг (20)

ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА

В следващия миг Сибеал се втурна в хижата.

— Откога е болна господарката ти?

Робинята коленичи до него.

— Аз се опитах да ти кажа, господарю. Тя спря да яде и да пие, а и тук е прекалено горещо.

Младият мъж погледна огъня, който гореше в средата на стаята, и кимна.

— Да, тук е твърде горещо и ако Рейна е спряла да пие и да се храни, тя навярно се е обезводнила.

Сибеал уплашено го погледна.

— А това опасно ли е?

— Дано да е само това и тя да не е болна от нещо друго, защото ако е така, не знам какво да правя.

— Нито пък аз, господарю.

— Донеси нещо за пиене — нареди той.

Жената стана и излезе. След малко се върна с чаша медовина. Виктор поднесе чашата до устните на девойката, ала те бяха упорито стиснати.

— Нали ти казах, господарю. Тя няма да иска да пие.

— Ще пие — твърдо рече Виктор и се обърна към Рейна. В гласа му прозвуча лека заплаха. — Ще си отвориш устата и ще изпиеш всичко това или ще извикам Роло, Орм и Кнут да те държат, докато излея течността в гърлото ти, независимо дали ще се задавиш или не. И моите приближени ще са свидетели на пълното ти унижение. Искаш ли това да стане?

Младото момиче неохотно отвори уста и започна бавно да отпива от чашата, но продължаваше да го гледа свирепо.

Той се усмихна на Сибеал и погледна мръсната рокля на девойката и сплъстената й коса.

— Тя е много мръсна.

— В тази хижа няма никакви удобства, господарю. А и моята господарка спи кажи-речи на мръсния под и не може да бъде чиста.

— Права си. Ще я преместя в една стая в моята къща. Ала първо ще я занеса до горещия извор и ще я изкъпя…

Робинята ахна от изумление.

— Но, господарю, не трябва да правиш това! Ти не можеш да къпеш господарката ми!

Виктор погледна пребледнялата жена, а след това Рейна, която изглеждаше ужасена от думите му.

— Трябва сам да се погрижа за нея. Тя ще бъде моя жена, а ако я оставя само на теб, знаеш, че ще избяга.

Сибеал въздъхна.

— Имаш право, господарю. Всъщност моята господарка сама си навлече тези беди със своето твърдоглавие. Ще бъде добре, ако я изкъпеш, а аз ще отида да помоля твоята прислужница да намери някаква рокля за господарката ми.

Робинята излезе от хижата. Когато Рейна изпи медовината, младият мъж я взе на ръце и я понесе към банята.

— Ти си едно малко глупаче — промърмори той. — Ще трябва да те спася от собственото ти безумие.

Девойката се втренчи в намръщеното му лице. Тя бе напълно объркана от държанието му. Питаше се защо Виктор Безстрашния просто не я убие и така да се отърве от нея. Как може да настоява все още, че тя ще стане негова жена, когато вижда колко много го мрази и презира? Защо се отнася към нея с тази странна смесица от строгост, нежност и шеговитост? Нима не знаеше, че никога няма да спечели сърцето й, нито пък нейната благодарност и преданост?

Искаше й се да го убие в този миг, ала беше прекалено отпаднала и можеше да упреква само себе си за това. Няколко пъти през последните дни й се искаше да се откаже от решението си да умре от глад, ала след това си казваше, че е по-добре да посрещне смъртта, отколкото да се подчини на желанията на врага си.

Обаче дори и това не можа да постигне. Той я накара да изпие медовината, проклет да бъде. Вече не се чувстваше толкова отпаднала и изпитата напитка възвърна част от силите й.

И нима той наистина възнамеряваше да я изкъпе? По-скоро искаше да я изнасили, помисли си уплашено момичето. Трябваше да благодари на себе си — нямаше достатъчно сили, за да се бори с него, ако реши да я обладае насила.

Всъщност имаше нещо, от което се страхуваше повече — страхуваше се от себе си и от собствените си желания. Боеше се, че ако Виктор поиска да я обладае, той може да накара тялото й да тръпне от страст и удоволствие, а това ще я погуби. Страхуваше се, че той ще стопи съпротивата й с красивите си сини очи и със странните нежни думи, които й говореше понякога.

О, Господи, да бъде толкова близо до него, да усеща топлото му и мускулесто тяло, притиснато до нейното — това беше истинско мъчение! Той я носеше на ръце като малко дете и я притискаше до гърдите си. Усещаше мъжкото му ухание, неговият дъх я гъделичкаше, усещаше сърцето му, което туптеше до нейното. Той беше неин враг, ала въпреки това тя се чувстваше странно спокойна и защитена в ръцете му. За пръв път младото момиче се запита какво ли ще стане, ако престане да се съпротивлява и се остави на грижите на този воин, който ще я направи своя кралица и ще се грижи за нея.

О, Господи, какво ставаше с нея? Той сигурно я е омагьосал. Сигурно, когато е бил във Валхала, се е сдобил с особена сила, която предизвикваше тези предателски мисли и желания…

Виктор бутна с крак вратата на банята и влезе. Малката колиба се осветяваше от една лампа с китова мас. Отар и по-малкият му брат, Тир, и двамата с мокри коси и с кърпи в ръце, се обърнаха изненадано. Младежите ококориха очи, когато видяха вожда си с Рейна на ръце.

— Вожде! — извика Отар, вперил поглед в девойката.

— Моля ви, оставете ни сами и не искам никой да ни безпокои — рязко рече Виктор.

— Да, вожде — отвърна Отар и двамата с брат му побързаха да се измъкнат навън.

Младият мъж внимателно остави Рейна до бълбукащия извор и краката й се надвесиха над горещата вода. Той погледна малките й крака и сърцето му се сви от копнеж и желание.

— Защо се опита да умреш от глад, Рейна? — попита той и седна до нея.

Девойката извърна глава и стисна устни. Виктор протегна ръка и докосна разрошената й коса, но тя рязко се отдръпна и го погледна с омраза.

— Толкова ли ти е противно да те докосвам?

Младото момиче извърна поглед.

Той се засмя.

— Може би си загубила здравия си разум, но не и борбения си дух, нали, милейди?

Рейна кръстоса ръце пред гърдите си и не го удостои с отговор.

— Отново сме решили да мълчим, така ли? — Младият мъж погледна замислено надменния й профил и гордо вдигнатата брадичка. — Знаеш ли, Рейна, според мен ти се криеш зад тази войнствена фасада и съвсем не си това, за което се представяш. Искаш да бъдеш жена воин, но истинските воини никога няма да гладуват, а ще са готови да се бият с врага си и да го победят. Предполагам, че аз ти въздействам много повече, отколкото искаш да признаеш.

Девойката продължаваше да мълчи, но той видя как ръцете й се свиха в юмруци.

— Ти си толкова жестока, Рейна, че понякога ми е трудно да мисля за теб като за нежна и уязвима жена — тихо продължи той. — Ала ти все пак си такава, нали? И това те е уплашило толкова много, че си решила да се умориш от глад, защото рано или късно за мен ти ще бъдеш една нежна и любяща жена. Ние ще бъдем заедно, Рейна.

Видя как тя потрепери от гняв и се извърна към него. Очите й святкаха, а юмруците й се вдигнаха.

— Ти лъжеш! По-скоро ще се омъжа за Локи, отколкото за теб! Готова съм да те убия за тези предателски думи, Виктор Безстрашни!

Младият мъж подсвирна и се ухили. Девойката извика и се нахвърли срещу него, ала той я хвана за китките.

— Остави ме да си отида!

— Май не можеш да се биеш с мен, защото си прекалено отпаднала, нали, мила моя? — подразни я викингът.

Тя изфуча и се опита безуспешно да освободи ръцете си и отново му хвърли свиреп поглед.

Тогава Виктор се засмя отново и я пусна. После свали туниката си и видя как очите й се разшириха от учудване при вида на голите му гърди. Видя как погледът й се насочи надолу, където между краката му, под панталоните, се очертаваше възбудената му мъжественост. Намигна й, а момичето се изчерви и бързо извърна глава.

Викингът се отпусна до нея и прошепна:

— Не се страхувай, Рейна. Ти ще го имаш. Сигурен съм, че скоро той ще бъде любимата ти играчка и ще ти доставя най-голямото удоволствие.

Рейна се опита да го изгледа намръщено, ала вместо това погледът й изразяваше само объркване и смущение.

— Свали си ризата. Искам да те изкъпя — тихо, но твърдо рече той.

Девойката беше ужасена, ала смелостта й се възвърна.

— Дано изгориш в ада, викинг!

Ала Виктор нямаше намерение да се отказва. Без предупреждение я сграбчи за китките и я притегли към себе си, до самия край на извора.

— Пусни ме, викинг! — извика младото момиче.

— Не, Рейна, не и преди да измия цялата мръсотия от тялото ти.

Хвана двете й китки с едната си ръка, а с другата извади кинжала си. Тя изохка, а той ловко сряза ризата й в горния край. После прибра кинжала в ножницата, дръпна ризата и я скъса от шията до кръста й.

Девойката стоеше неподвижно и го гледаше ужасено.

Викингът безсрамно огледа тялото й — красивите й твърди гърди се повдигаха учестено, а тялото й трепереше.

— Ти си толкова красива — промърмори той и протегна ръка. Пръстите му нежно докоснаха твърдото зърно на едната й гърда.

Рейна бе смаяна от дръзкия му жест и се опита да се измъкне от ръцете му, ала той я затисна с тялото си и краката му я обгърнаха. Тя потръпна от желание и в същия момент осъзна, че не иска да се бори с него. Виктор беше толкова силен, а омагьосващите му сини очи сякаш проникваха в сърцето й и сломяваха съпротивата й. Тя усети твърдата му мъжественост, сладка тръпка прониза слабините й и тялото й се разтърси от желание.

— Ти ме караш да се срамувам, Викинг! — извика девойката.

— Аз не се срамувам. Никога не трябва да се срамуваме един от друг, Рейна. Аз ще опозная всяка частица от тялото ти, както и ти ще опознаеш моето. Ще изпитаме радост и наслада от това взаимно откриване.

Рейна пое дълбоко дъх и се опита да се овладее, ала осъзна, че той може би говори истината.

Виктор взе лицето й между ръцете си.

— Не се опитвай да ме убеждаваш, че не чувстваш това, което чувствам и аз, Рейна. Ние вече се познаваме.

Думите му я объркаха, а погледът му я смути. Той се отнасяше към нея с непознато уважение и странна нежност. Не приличаше на похотливите викингски завоеватели. Ала именно от това се страхуваше, неговата нежност можеше да я покори много повече отколкото силата на мускулестото му тяло.

— Какво каза, викинг? — предпазливо попита тя. Очите му сякаш я хипнотизираха.

— Казах, че ние сме свързани, Рейна. Нашите души са свързани. И ти трябва да го чувстваш, защото си част от мен. Нашата връзка е предопределена и нищо не може да ни раздели.

— Съдба — промърмори младото момиче и се намръщи, защото си припомни предсказанието на Сибеал.

В очите му проблеснаха весели искрици.

— Да, съдба. Казах, че те познавам, Рейна, и ти ми принадлежиш. — Той жадно протегна ръка и я плъзна по нежната извивка на бедрата й. — Аз познавам това тяло. — После вдигна очи и тъжно се усмихна. — Толкова е странно да знам, че си моя, но все още да не мога да те имам, защото ти се противиш на собствените си желания.

— Защо казваш, че съм твоя? — тихо попита девойката.

Младият мъж замълча, а после прошепна:

— Защото вече съм те обичал в един друг живот.

Тя го погледна с благоговение и едва чуто промълви:

— Искаш да кажеш, че си живял и друг живот, викинг?

Когато пръстите му погалиха извивката на устните й, тя не се отдръпна.

— Да, живях друг живот, в друг свят и там те обичах.

Рейна не можа да потисне изумлението и любопитството си.

— Във Валхала ли живя този живот?

Той се поколеба, но после кимна.

— Да.

— И аз бях там, заедно с теб?

Виктор се изтегна до нея, а устните му почти докосваха нейните.

— Ти лежеше в прегръдките ми във вана много подобна на тази тук и аз бях в теб. Много дълбоко в теб.

Тя остана мълчалива, ала любопитството й не бе задоволено. Отвори уста да каже нещо, но после реши, че е по-добре да мълчи, и само продължи внимателно да го наблюдава.

Младият мъж почувства известно разочарование от нейната резервираност.

— Май не трябваше да ти казвам това, нали? — В гласа му прозвуча горчивина. — Сега ти ще използваш думите ми като оръжие против самия мен, нали, моя малка твърдоглавке?

— Не — убедително отвърна девойката. — Няма да ги използвам против теб.

Отговорът й го изненада и той настойчиво я погледна в очите, сякаш искаше да проникне в душата й.

— Защо няма да ги използваш против мен?

Тя спокойно издържа погледа му.

— Защото това, което си преживял, е било дар от боговете, а този дар ме плаши. И защото…

Виктор се приближи още повече към нея и дъхът му опари бузата й.

— Продължавай, кажи ми, Рейна.

Думите сами се отрониха от устата й и изненадаха и самата нея.

— Защото, когато ми говореше, очите ти бяха тъжни, Виктор Безстрашни. Аз познавам тази тъга.

— Така ли?

Рейна гордо вдигна глава и Виктор разбра, че тя отново издига бариера между тях, за да се предпази от него.

— Ала това не означава, че аз някога ще бъда твоя, викинг. Или пък че някога ще ти повярвам. Или че някога…

— Да?

— Или че някога ще бъда твоя съпруга!

— Дори и ако по този начин се прекрати кръвопролитието? — развълнувано попита той.

Тя вирна брадичка.

— Аз не желая да се прекратява враждата.

Думите й го нараниха и той решително стисна зъби.

— Доста си откровена. В такъв случай аз ще трябва да те накарам да мислиш по друг начин, нали?

Младото момиче не отговори.

— А сега, смятам да те изкъпя — заяви Виктор и дръпна ризата й.

Ръцете й конвулсивно стиснаха разкъсаните краища на ризата.

— Няма да го направиш!

Виктор я погледна, обгърна я с ръце и двамата се плъзнаха във водата. Рейна се опита да го отблъсне, ала когато тялото й потъна в топлата бълбукаща вода, съпротивата й се стопи. Водата беше наистина чудесна и беше истинско удоволствие да се отпусне в нея. Младият мъж се възползва от моментното й отмаляване и притисна устни до ухото й.

— Свали си ризата, Рейна.

Неговата забележка я накара да се съвземе. Тя се изплъзна от ръцете му и се потопи във водата, а пръстите на краката й достигнаха каменистото дъно. Обърна се с лице към него и извика:

— Не!

— Не? — повтори викингът и повдигна вежди. — Твърде често повтаряш тази дума, милейди. Май след всяко „не“ ще трябва да те целувам.

— Няма да ти позволя да свалиш ризата ми! — извика девойката и отново хвана разкъсаните краища. — Дори и ако се опиташ да я скъсаш цялата, викинг.

Младият мъж се засмя.

— Рейна, ти се държиш като упорито малко момиченце. Твоята слугиня ще ти донесе друга дреха. Тази е мръсна и скъсана и така или иначе не можеш повече да я носиш. Защо не я свалиш и не се измиеш както трябва?

Рейна го изгледа мълчаливо. Той беше прав, ала тя се страхуваше от него и не можеше да му вярва. Не знаеше какво може да направи той, след като свали дрехата си. Всъщност страхуваше се и от себе си. Боеше се, че след като махне дрехата си, нямаше да може се спре и ще се покори на желанията на този мъж.

Докато тя стоеше нерешително, Виктор се протегна и взе едно парче сапун, поставен в една каменна издатина. После решително се приближи към нея. Тя ахна, когато той, със свободната си ръка, дръпна ризата й до кръста. Тялото й потръпна от безсрамното му докосване. Сега беше гола и се почувства уязвима и напълно беззащитна. Мускулестите му голи гърди почти се допитаха до нейните.

Младият мъж прокара гладкия сапун между раменете й…

Рейна потрепери и се изчерви.

— Моля те… недей…

— Не искаш ли да бъдеш чиста? — нежно я подразни той.

— Мога и сама да се измия.

Виктор се засмя и й подаде сапуна.

— Ето, вземи, Рейна.

Девойката облекчено въздъхна. Той се отдръпна, скръсти ръце пред гърдите си и впери безочлив поглед в нея. Тя разпусна косата си и започна да се търка със сапуна. Запита се кое е по-лошо — дали Виктор да я докосва, или да я изпива с тези светлосини очи. Когато той свали ризата й, тя очакваше, че ще я изнасили. Вместо това Виктор я бе докоснал с някаква странна смесица от нежност и възхищение и въпреки че твърдеше противното, тя не изпита срам. Отново в тялото й се събудиха тези предателски желания и радост от докосването му, особено когато той й говореше онези ласкави думи и я гледаше с болезнен копнеж. Наистина почувства, че между тях съществува връзка. Гърдите й бяха жадни за милувките му, а слабините й се обляха в топлина. Ако му позволи да я изкъпе, Рейна се съмняваше, че ще може да устои на този мъж и ще се опозори навеки.

Викингът все още не откъсваше поглед от нея и тя си помисли, че сърцето й ще се пръсне от вълнение. Младото момиче наведе глава и изплакна косата си. После се изправи и го погледна. Видя, че на устните му играеше лека усмивка.

— Е, вече свършихме ли? — гласът й издайнически потрепери.

— Не — гласът му прозвуча дрезгаво. — Ти толкова добре се изкъпа, Рейна, така че сега искам да изкъпеш и мен.

— Дано изгориш в ада, викинг! — извика тя.

— Тогава поне можеш да ми дадеш сапуна — прошепна младият мъж.

Рейна се приближи и се изненада, когато той не се нахвърли върху нея. Той наистина беше много красив, мускулестите му гърди блестяха от водните капки, а чувствените му сини очи продължаваха да я изпиват и сякаш вкусваха всяка частица от тялото й. Защо този поглед я караше да се чувства толкова безпомощна?

И какво ставаше с нея? Нима беше полудяла? Приближи още по-близо и бавно прокара сапуна по великолепните му гърди. Не изпитваше срам. Той простена от удоволствие и я притегли към себе си. Сапунът се изплъзна от пръстите й. Младият мъж впи устни в нейните и вкара езика си дълбоко в устата й. Тялото й потръпна от наслада…

Девойката извика леко и се отдаде на целувката. Той я целуваше с жар и ненаситност, сякаш те наистина бяха две части на едно цяло, които са били разделени, а сега отново се сливаха в едно. Устните му бяха топли и опитни, а езикът му дързък и груб. Никога досега Рейна не се бе целувала с мъж, а сега чувстваше, че принадлежи на този мъж и душата й се изпълни с радост. Твърдите й гърди се търкаха в неговите, тя можеше да почувства желанието, което пулсираше между краката му и сякаш я изгаряше. Когато големите му силни ръце се спуснаха по гърба, обхванаха я отзад и я притиснаха към пулсиращата му мъжественост, тя си помисли, че сигурно ще умре от удоволствие. Изведнъж се усети, че търси връзките на панталоните му…

Вратата зад тях се отвори и нахлу студен въздух. И двамата се извърнаха все още замаяни.

— Господарю — извика Сибеал, — донесох рокля за господарката ми.

Рейна погледна към Виктор и той й намигна. О, Господи, какво ставаше с нея? Тя се бе поддала на очарованието на този викинг и бе готова да му се отдаде! Ако Сибеал не ги беше прекъснала, тя вече щеше да бъде негова, и то по собствено желание!

 

 

Един час по-късно девойката седеше на леглото му в спалнята. Виктор заповяда да донесат нещо за ядене. Вълците бяха изпъдени в съседната стая. Младият мъж настояваше тя да пие повече медовина и я подканваше да си изяде овесената каша. Той сложи ръка на челото й, за да провери дали няма треска. Остана доволен, че то не е горещо и каза, че тя не се е „обезводнила“. Девойката не знаеше какво означава тази дума, но предположи, че е някаква болест.

— Добре ли се чувстваш, скъпа моя? — попита той, облегнат на вратата.

— Няма ли да дойдеш при мен? — подигравателно запита момичето.

— Това покана ли е?

— Дано да изгориш в ада!

— Наистина съм поласкан от молбата ти — подразни я Виктор, без да обръща внимание на последното й избухване. — Наистина много бих искал да задоволя желанието на такова прекрасно създание като теб, ала ще запазя силите си за сватбата.

Рейна го погледна недоумяващо. Не разбираше какво иска да каже.

— И трябва да ти кажа, че изглеждаш доста разочарована — добави младият мъж и се ухили.

Сега вече разбра! Гребенът от китова кост прелетя през стаята и го удари в стомаха.

Виктор изсумтя, наведе се, взе го, а после се приближи към нея и й го подаде.

— Казах ти да използваш гребена, за да срешеш косата си, а не да ме замеряш с него.

Рейна започна да разресва косата си и го изгледа кръвнишки.

— Ако ме докоснеш още веднъж, ще умреш, викинг!

— Струва ми се, че не мислеше така в банята.

— Защото бях слаба и изтощена и… замаяна от медовината, която насила изля в гърлото ми. Ала сега трябва да ти кажа нещо, викинг. Аз възстанових силите си и съм готова да те убия.

— Добро момиче — сериозно рече той. — Радвам се, че отново си възвърнала войнствения си дух. — Огледа се и после се извърна към нея. — Трябва Да знаеш, че ти вярвам и затова ти позволявам да останеш в къщата ми. — Очите му я гледаха строго и в гласа му прозвуча заплашителна нотка.

Младото момиче се усмихна.

— Това е грешка, викинг. Никога не трябва да ми вярваш.

— Нима предпочиташ отново да те затворя в каменната хижа?

— Предпочитам да съм свободна.

— И къде ще отидеш? Ти не дължиш вярност на Волфгард.

— Да. Защото той ме плени и ме отведе от родината против желанието ми.

— Да, той го е направил. А защо ме мразиш толкова много?

— Защото и ти направи същото, викинг! — изсъска тя.

— Отново те питам, Рейна — настоя Виктор, — ако те освободя, къде ще отидеш?

— Ще се върна във Франция!

Веждите му замислено се повдигнаха.

— А да, спомням си. Някой от хората ми каза, че ти си родена във Франция, но засега не може да става дума за връщането ти там. — Виктор я погледна и се усмихна. — Въпреки че наистина ти съчувствам.

Лицето й пламна от гняв.

— Тогава престани да ме дразниш и ме остави сама! — заяви тя и гласът й потрепери.

Виктор въздъхна.

— С удоволствие. — Изгледа я подозрително. — А ще ми обещаеш ли, че няма да дойдеш в стаята ми и няма да ме убиеш, докато спя?

На лицето й се появи злорада усмивка.

— Нищо не ти обещавам, викинг.

— Тогава ще ти кажа нещо. — Приближи се, повдигна брадичката й и страстно заговори: — Аз ще бъда зад съседната врата заедно с моите предани вълци и те уверявам, че и четиримата спим много леко. Не можеш да избягаш, без да минеш покрай нас. Ако дойдеш в стаята ми, ще сметна, че си готова да споделиш леглото ми. Тогава на сутринта вече ще си станала моя съпруга, и то преди да сме си казали брачните клетви. Ясно ли е?

Рейна го изгледа свирепо и кимна. Ала когато той излезе, тя се сви на леглото и се замисли. Нямаше намерение да отива в стаята му и да го убива. Всъщност, ако трябваше да бъде честна към себе си, не беше сигурна, че въобще е в състояние да го убие. Но нямаше да му позволи да я докосне отново и да я превърне в покорна робиня на желанията му.

Припомни си думите му в банята, че били свързани и че той я е обичал в един друг живот. Не бе сигурна какво точно искаше да каже или каква беше истинската му цел, ала тези магически думи сломиха съпротивата й. Беше очарована и развълнувана и й беше много трудно да потисне желанието си да го накара да й разкаже по-подробно за другия си живот. Чувстваше го Много близък, сякаш между тях наистина бе съществувала дълбока връзка. Ала най-много я бе трогнала тъгата в очите му, когато й разказваше за това.

Хвърли гребена и изруга. О, тя не искаше да изпитва нищо подобно към този викинг. Това я караше да се чувства победена и унизена. Трябваше да се опита да стои настрана от него, докато намери начин да избяга.

В съседната стая вълците бяха задрямали, но Виктор не можеше да заспи. Рейна бе събудила толкова силни желания у него, че още не можеше да се успокои.

Защо трябваше да бъде толкова упорита? Най-после се бе убедил, че и тя го желаеше и тази мисъл му достави радост. Когато бяха във водата, той бе сигурен, че тялото й изгаряше от същата страст и желание, както и неговото. Ала дали тази нейна упорита гордост щеше да й позволи да му се отдаде и двамата да изпитат насладата, за която копнееха? Надяваше се да стане така, и то по-скоро, преди да е умрял от незадоволена страст!

Почти му се искаше тази нощ тя дойде в стаята му, за да се опита да го убие. Тогава ще трябва да й покаже, че държи на думата си, ще притисне прекрасното й тяло в прегръдките си и ще сложи край на това изтезание.