Фабио Ланзони
Викинг (38)

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И СЕДМА

По пътя към селото Рейна срещна кръвния брат на съпруга си, Свейн.

— Добър ден, господарке — поздрави я той. — Добре ли се разходи?

Младата жена му се усмихна. Тя харесваше и уважаваше Свейн и през последните месеци двамата се бяха сприятелили. През студените зимни следобеди, когато Виктор беше зает, те често играеха шах и разговаряха.

— Да, денят е чудесен.

Викингът тръгна с нея.

— А и срещата с брат ти, когото толкова години смяташе за мъртъв, е истинско чудо, нали, господарке? Макар че той, изглежда, презира нашия вожд.

Рейна се намръщи.

— Значи и ти си го забелязал?

— То се вижда съвсем ясно.

Тя замълча и внезапно го хвана за ръката.

— Свейн, искам да те помоля за една голяма услуга.

Младият мъж дълбоко се поклони.

— Винаги съм на твоите услуги, господарке.

Рейна пое дълбоко въздух и бързо заговори:

— Искам да ми помогнеш тази вечер да отидем до селото на Волфгард. Трябва да се срещна с него.

Свейн пребледня и отстъпи назад.

— Да не би да си полудяла, господарке? Ако отидеш там, ще означава, че обричаш на смърт себе си и детето.

Тя поклати глава.

— Не се страхувам и знам как да проникнем незабелязано в селото.

— Но защо искаш да го направиш?

— Защото искам да разбера какво е замислил вторият ми баща — решително отвърна тя и стисна устни.

— Моля те, обясни ми, защото нищо не разбирам.

— Моят брат Ален се е срещнал с Волфгард. Той ми каза, че вторият ми баща няма намерение да удържи на думата, която даде на съпруга ми, и ако родя детето си тук, във Ванахейм, той смята да ни избие.

Викингът я погледна. В очите му се четеше съмнение, примесено с ужас.

— Това е ужасно, господарке. Но нали Виктор вярва, че вашето дете ще донесе мира във Ванахейм?

— Да, ала аз имам чувството, че не трябва да се вярва на обещанието на Волфгард. Ето защо трябва да се срещна с него и да разбера каква е истината.

Свейн решително поклати глава.

— Господарке, не мога да дойда с теб. Това е твърде рисковано и за теб, и за детето. А ако нашият вожд разбере какво сме намислили… Не се съмнявам, че крал Виктор ще ми се разгневи жестоко, защото съм изложил живота ти на опасност.

Младата жена сграбчи ръката му и умолително го погледна.

— Свейн, мил ли ти е животът на твоя кръвен брат и твой крал?

— Разбира се, господарке.

— Тогава трябва да ми помогнеш. И не трябва да казваме на Виктор. — Тя замълча за миг, после вдигна гордо глава. — Ако не искаш да дойдеш с мен, аз ще отида сама.

Свейн тихо изруга.

— Господарке, мога да кажа на нашия вожд какво си намислила — предупреди я той. — И той може да те затвори в къщата, за да е сигурен за твоята безопасност.

— Кажи му, щом като не те е грижа за живота му! — гневно извика Рейна.

Викингът се замисли и после примирено въздъхна.

— Нищо ли не може да те разубеди?

— Не. Става въпрос за живота на моя съпруг и на моето дете.

Свейн мрачно кимна.

— Ще направя каквото искаш, господарке. Ала не можем да отидем сами. Има неколцина от воините, например Отар и брат му Тир, на които вярвам и които няма да ни издадат. Ще ги помолим да дойдат с нас.

— Много добре. Преди полунощ ще пресечем фиорда.

— Ето, че отново се срещаме, старче.

Волфгард се събуди и с ужас видя заварената си дъщеря, надвесена над него, с кинжал в ръка, който бе опрян до гърлото му.

— Ти! — извика той и понечи да се изправи, но кинжалът одраска леко шията му. Погледът му зашари из стаята. Видя зад Рейна трима воини, които се бяха изправили до вратата с извадени мечове. Разбра, че не може да избяга и грубо се обърна към Рейна: — Какво търсиш тук?

— Дойдох да разбера какво си замислил, старче.

— И ти разговаряш неуважително с мен, както и твоя брат с шестте пръста — озъби се Волфгард.

Тя се усмихна.

— Ален ми разказа за посещението си при теб и за споразумението, което сте сключили.

— Трябваше да го убия, както трябва да убия и теб, защото ме предаде — изсъска викингът.

Младата жена се ухили.

— Говориш доста дръзко за мъж, до чието гърло е опрян кинжал.

Волфгард я изгледа с презрение.

— Ти не си толкова силна, откакто моят враг пося семето си в теб. И ако беше сама, щях да пробода предателското ти сърце.

Рейна бе шокирана от дълбочината на омразата му и злобния блясък в очите му.

— Значи Ален ми е казал истината. Ти смяташ, че аз съм виновна, защото мислиш, че Виктор те е унижил и си изгубил уважението на хората си, така ли?

— Да, ти се оказа една слаба жена, позволи му да сломи волята ти, накара те да се подчиниш на желанията му и разтвори краката си пред него, както би направила само една долна проститутка от Хедеби!

При тези обидни думи младата жена се задъха от гняв, а Свейн пристъпи напред и насочи меча си към Волфгард.

— Ако държиш на живота си, старче, внимавай как разговаряш с нашата господарка!

— Ба! — изсмя се презрително викингът и се обърна към Рейна. — Хайде, убий ме, ако имаш смелостта за това!

— Имам смелост, старче, но първо ще ти дам възможност да спасиш живота си. Искам да разбера дали смяташ да удържиш обещанието, което си дал на брат ми. Ако аз напусна Ванахейм, преди да се роди детето, ти ще се съгласиш ли да живееш с моя съпруг в мир?

Волфгард се поколеба.

— Отговаряй, старче, или ще умреш!

— Да — неохотно отвърна той. — Ако напуснеш Ванахейм, позорното петно, което ти ми лепна, ще се изчисти и аз ще спра войната с твоя съпруг. Но ако останеш и родиш зверчето на Виктор, няма да се успокоя, докато не избия всички ви!

Тя притисна по-силно кинжала до гърлото му.

— Истината ли казваш?

— Да.

— Закълни се в Один!

— Кълна се.

— Добре. Научих каквото исках. — Кинжалът блесна в ръката й и на устните й заигра зловеща усмивка. — А сега ще ти прережа гърлото, старче, за да не можеш да причиниш зло на семейството ми.

Рейна с удоволствие видя ужаса в сивите очи на викинга. Но преди да забие кинжала в гърлото му, Свейн я хвана за китката.

— Не прави това, господарке.

Рейна го изгледа свирепо.

— Ще убия този кучи син и той никога повече няма да ни заплашва!

— Не, няма да го направиш — повтори Свейн. — Ти каза, че ще му подариш живота, ако ти каже истината и не можеш да нарушиш думата си.

— Не ми говори за спазване на дадена дума, когато си имаме работа с този кучи син! Той няма никаква чест!

Това не е извинение за нас. Не трябва да се държим като зверове — упорито възрази Свейн. — Поне едно нещо научих от нашия вожд — не трябва да убиваме беззащитен човек.

— Волфгард не е беззащитен! Той е подъл като чакал!

— Все пак ще го пуснеш, господарке — настоя Свейн. Двамата се гледаха настръхнали един срещу друг, а Волфгард ги наблюдаваше с широко отворени очи. Накрая Свейн отдръпна ръката на Рейна от гърлото на Волфгард и издърпа кинжала от пръстите й. Волфгард се отпусна с облекчение в леглото, но в следващия миг замръзна от ужас, защото видя как Свейн надвеси сабята си над главата му. Ала викингът само го удари с плоската страна на оръжието си, противникът му изохка и се отпусна в безсъзнание на леглото.

Рейна се обърна към кръвния брат на Виктор.

— Остави ме да го убия!

— Не!

Свейн я хвана здраво за ръката и я избута от стаята.

Когато се върнаха в селото на Виктор, Рейна и Свейн се разделиха с Отар и Тир, а Свейн тръгна с нея, за да я изпрати до къщата. Те яздеха по пътеката, когато внезапно пред тях се появи Виктор. Конете изцвилиха уплашено и зариха копита в земята. Рейна и Свейн побързаха да дръпнат юздите и да успокоят животните.

Виктор гледаше невярващо ту единия, ту другия.

— Рейна! Къде беше? Събудих се, видях, че те няма и тръгнах да те търся. Никъде не можах да те открия.

— Бях малко неспокойна и реших да отида да пояздя, съпруже. Тъй като ти спеше и не исках да те будя, отидох сама до конюшнята. — Тя кимна към Свейн. — Там срещнах твоя кръвен брат и той ми предложи да ме придружи.

Виктор продължаваше да ги гледа озадачено.

— И вие двамата сте отишли да яздите посред нощ, когато Волфгард може да ни нападне всеки момент? Да не би да сте полудели?

— Нямаше никаква опасност — възрази Рейна.

— Нямало никаква опасност? — избухна Виктор. — Ти, милейди, нямаш никаква работа навън посред нощ, и то на кон! Нима не знаеш, че бебето може да се роди всеки момент?

— Ние яздихме бавно — опита се да го успокои Рейна.

— Това няма никакво значение. — Виктор гневно изгледа Свейн. — А колкото до теб, кръвни братко, ще поговорим утре защо не си проявил здрав разум и си позволил на жена ми да язди посред нощ.

— Да, вожде — покорно отвърна Свейн. — Съжалявам, че сме те уплашили. Но аз исках само да защитя господарката.

В отговор Виктор само изръмжа. Той се приближи, внимателно помогна на съпругата си да слезе от коня и я взе на ръце.

— Заведи коня на господарката в конюшнята — заповяда той на Свейн. — Аз ще се погрижа за жена си.

— Да, вожде.

Виктор с Рейна на ръце се упъти към къщата. Младата жена се извъртя.

— Пусни ме на земята. Аз да не съм дете!

— Да, но се държиш като дете!

— Ако се спънеш в тъмното, ще ме изтървеш и може да нараним бебето.

Забележката й го стресна. Младият мъж спря и внимателно пусна съпругата си на земята.

— А какво щеше да стане, ако конят ти се беше препънал в тъмното?

— Може би понякога конете са по-разумни, отколкото ти, съпруже мой.

Той размаха пръст пред лицето й.

— Едва ли точно ти трябва да приказваш за разум, когато си излязла на лунна разходка, и то сега, когато всеки миг бебето може да се роди. Не искам да говоря за Свейн, който също се е съгласил на това безумие…

— Няма ли да престанеш? — Рейна бе започнала да се ядосва. — Мисля, че вече достатъчно ми се кара.

За нейна изненада съпругът й се усмихна.

— О, Господи, ти наистина си много твърдоглава.

— Твърдоглава ли съм? — учудено попита Рейна.

— Една жена в твоето положение не може да постъпва така. Държиш се сякаш си полудяла. — Той се почеса по брадата. — Всъщност, сега си спомних, че когато бях във Футургард, моята майка ми е разказвала, че два дена преди да се родя, се чувствала толкова неспокойна, че излъскала всичкия мрамор във вилата. Когато я видял, баща ми едва не припаднал.

— Е, значи това обяснява и моята лудост. Виктор въздъхна и я прегърна през кръста.

— Скъпа, понякога наистина ме плашиш, а аз не знам какво ще правя, ако те изгубя.

Когато стигнаха до къщата, Рейна го хвана за ръката, за да спрат за малко.

— Ако това, което казваш, е истина и действително се безпокоиш за моята безопасност, по-добре ме отведи оттук.

Младият мъж въздъхна разочаровано.

— Рейна, трябва ли отново да говорим за това?

Тя кимна и разтревожено го погледна.

— Узнах, че твоите мечти за мир във Ванахейм са обречени на провал. Узнах още, че когато родя твоя син, Волфгард е решил да избие всички ни.

— Откъде знаеш всичко това? — Той я погледна подозрително и я хвана за ръката. — Да не искаш да кажеш, че си ходила да се срещнеш с него? Господи, ако си направила…

— Ален е ходил да се срещне с него — прекъсна го тя и си помисли, че няма да може да разкаже на съпруга си за безразсъдното си посещение при Волфгард. — Волфгард е казал на Ален, че ако ти спечелиш, той ще ни избие. — Младата жена го погледна. В очите й се четеше отчаяна молба. — Моля те, нека се махнем от Ванахейм. Нека да отидем да живеем в Лоара, заедно с Ален и Рагар. Това е единственият начин да спасим детето си.

Виктор поклати глава.

— Рейна, ти си уплашена и затова говориш така. А и твоят брат ти е повлиял. Знам, че той мрази всички викинги, знам, че ме презира, но аз мислех, че повече няма да позволим на озлоблението и ненавистта да ръководят живота ни.

— Аз не съм озлобена! Просто искам детето ми да живее!

Той я погледна сериозно.

— Тогава любовта трябва да е на първо място в твоя живот и не трябва да се вслушваш във внушенията на брат ти. Ти трябва да вярваш в моето видение, че тук ще има мир за нас и за нашето дете. Рейна, аз наистина го видях — ти и аз заедно с нашия син, а всички хора от племето са коленичили и ни поздравяват, защото най-после след неговото раждане във Ванахейм ще настъпи мир.

— Това са само глупави сънища! — извика тя. — Волфгард никога няма да удържи на думата си!

— Аз вярвам, че ще удържи. И не трябва да позволяваш на брат си да ни разделя…

— Ами ти? Ти мислиш само за желанието си за мир и изобщо не се грижиш за моя живот и за живота на нашето дете!

— Това не е вярно. Кълна ти се, че този сън скоро ще бъде реалност. Кълна ти се, видях го във Футургард.

В гърдите й избухна ярост.

— Не ме интересуваш нито ти, нито твоите бръщолевения за Футургард. Теб не те е грижа за мен и за детето и аз повече не вярвам на тези приказки.

— Какво искаш да кажеш?

Рейна се обърна към него и решително заяви:

— Искам да кажа, че ще замина с Ален за Лоара, независимо дали ти ще дойдеш или не.

— Няма да заминеш.

— Ти ми забраняваш да замина?

— Да. Аз ти забранявам да заминеш.

Той я гледаше с непреклонно изражение на лицето. В този миг й се стори като съвсем чужд човек и очите й се напълниха със сълзи. След всичко, което бяха преживяли, Виктор все още искаше да я командва! Сърцето й се сви от болка.

— Нали щяхме да бъдем равни? — извика тя. — Нали всичко щяхме да решаваме заедно? Ти ми обеща…

— Аз ти обещах, че ако станеш по-разумна, ние ще решаваме всичко заедно. Но, Рейна, ти все още си твърде упорита и непреклонна…

— Това са твои думи! Може би аз пък си мисля, че ти си упорит и непреклонен!

Младият мъж хвана ръката й.

— Нека не се караме повече. Навън е много студено и ще замръзнеш. Нека те заведа в леглото.

Рейна потрепери от докосването му.

— Върви по дяволите!

Ала Виктор взе на ръце непокорната си съпруга и влезе в къщата.

Виктор бе заспал, прегърнал съпругата си, но младата жена стоеше будна. Откакто той й забрани да напуска Ванахейм, в нея се пробуди дръзката жена воин. Сега разбираше, че не може да живее с мъж, който бе решил да ръководи живота й, без да се съобразява със собствените й желания. Виктор бе различен от Волфгард, но въпреки това искаше да я подчини на волята си, така както Волфгард бе постъпил с майка й.

Тази мисъл караше сърцето й да се свива от болка и гняв. Той предпочиташе да вярва в измислени видения, отколкото да се погрижи за безопасността на съпругата си и нероденото им дете. Не можеше да остане с мъж, който оставяше на заден план семейството си. Ако заминеше за Лоара, детето й щеше да бъде в безопасност, а също и Виктор. Може би той щеше да дойде при нея, след като се убеди, че тя е била права.

Нямаше друг избор и колкото и да бе мъчително, трябваше да напусне съпруга си. Налагаше се да съобщи решението си на Ален. Много внимателно се измъкна от прегръдката на Виктор, излезе от спалнята и отиде в стаята на брат си.

Внимателно го разтърси и когато той се събуди, тя прошепна:

— Ще отплавам с теб на зазоряване. Разбра ли?

— Да, сестро. — Ален сънено се усмихна. — Ти направи единствения верен избор.

Въпреки че разбираше, че брат й е прав, когато на пръсти се промъкна в спалнята и легна до съпруга си, от гърлото й се изтръгнаха мъчителни ридания. Накрая потъна в неспокоен сън.

Волфгард седеше в леглото и лицето му се изкриви от болка, докато една робиня мажеше с мехлем раната на главата му. Егил стоеше до вратата и намръщено ги наблюдаваше.

— Господарю, тази рана трябва да се превърже — уплашено прошепна жената. — Ала преди това трябва да се зашие, тъй като е много дълбока.

Тя без да иска натисна по-силно, Волфгард изруга гневно и силно я удари през лицето.

— Махай се оттук, жено. Ти само увеличаваш болките ми!

Робинята опипа с ръка удареното място на лицето си, очите й се напълниха със сълзи и тя побягна от стаята. Егил пристъпи напред.

— Да изпратя ли друга робиня да се погрижи за раната, вожде?

— Не. Проклети да са тези жени! — Викингът понечи да стане, но му се зави свят, изохка от болка и се отпусна в леглото. — Като си помисля, че моята проклета заварена дъщеря проникна в къщата ми…

— Ние ще си отмъстим веднага щом оздравееш…

— Ще си отмъстим сега! — извика Волфгард и посегна към панталоните си.

— Мислиш ли, че е разумно да се бием сега, когато си ранен толкова лошо?

— А ти да не мислиш, че ще позволя на заварената ми дъщеря да напусне безнаказано Ванахейм, след като ме унизи по този начин и застраши живота ми? Не, този път валкирията отиде твърде далеч. Ще убия нея, нероденото й дете, съпруга й и всичките им хора.

— А какво ще правиш с момчето Ален, с когото сключи споразумение? — намръщи се Егил.

Сивите очи на Волфгард блеснаха кръвожадно.

— Този глупак? Преди да изгрее слънцето, кучият син ще си получи заслуженото.

Егил се ухили.

— Както кажеш, вожде.

Събуди хората ми. Ще отплаваме незабавно. Егил бързо излезе от стаята.