Фабио Ланзони
Викинг (17)

ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА

В следващия миг Виктор се озова на пода, пребиващ се от болка.

Надигна се бавно и замря, когато гневният й вик изплющя като камшик над главата му.

— За какви хапчета ми бърбориш, викинг? Да не си мислиш да ме омаеш с твоите отрови? Какъвто и еликсир да ми поднесеш, ще ти го излея в гърлото и ще умреш в същия миг!

„Господи, откъде това демонично момиче черпи своята смелост и жестокост? — примига зашеметеният мъж. — Та аз съм двойно по-тежък, а тази тигрица ме захвърли на пода като детска играчка!“ Изохка от болка и се изправи… Ала тя също скочи от леглото, ризата й се смъкна и разкри млечнобялото рамо, а косата й се разлюля като ореол около лицето й. Девойката се обърна към слисания викинг, стисна юмруци и очите й светнаха. Заприлича му на разгневена богиня на отмъщението.

— Искаш ли да си премерим силите, викинг? — извика тя. — Ще те удуша с голи ръце, мерзавецо!

Той чу как приятелите му ахнаха и сякаш в просъница видя ужасените им лица. За миг дори си помисли да ги призове на помощ, за да обуздаят това зверче, но отхвърли тази малодушна мисъл. Щом искаше да направи валкирията своя жена, трябва да се научи да я обуздава. И може би след време ще заживеят щастливи, изпълнени с любов и взаимно уважение. Но сега можеше да разговаря с нея само с езика на силата и трябваше да й покаже кой е силният пол в този живот. Пък и си беше заслужила един здравословен пердах…

С един скок младият мъж се метна върху нея, сграбчи я през кръста, вдигна я във въздуха и отново я повали на леглото, хвърли се отгоре й и я притисна с цялата си тежест.

За миг младото момиче го изгледа изумено, бе толкова изненадана, че дори не извика.

— Сега ще ми кажеш ли още някоя обида? — прошепна предизвикателно той.

Тя отвори уста да изкрещи, но тежката му ръка за трети път затисна устните й. Девойката започна бавно да се мята, опитвайки се отново да го събори на пода, но този път викингът беше нащрек и не се остави да го унизи пред хората му. Намести се още здраво върху нея и заповяда на бойците:

— Роло! Орм! Стига сте зяпали, а ми помогнете да вържем тази проклетница!

Викингите се втурнаха към леглото. Виктор здраво стискаше китките, докато Орм запуши устата й с кърпата, а Роло овърза краката й с кожения ремък. Виктор не успя да прикрие усмивката си, докато съзерцаваше как изпъкналото й задниче се тресеше от яростни гърчове и подмяташе тънката риза при отчаяните опити да се освободи от ремъците. Закле се, че ще доживее деня, когато тази прелестна част от тялото й, стройно като фиданка, ще се извива в ръцете му, но този път от наслада, когато я накара да тръпне от страст.

След минута Рейна бе омотана в одеялата и заприлича на мумия. Изпод дебелата тъкан се подаваше само пламналото й лице, а очите й горяха като въглени.

Младият викинг замислено я изгледа, както беше просната на леглото, стисна зъби и тихо процеди:

— Е, най-тежкото свърши. Сега да се измъкваме оттук.

Тримата изтръпнаха, когато един женски глас прозвуча зад гърбовете им.

— Почакай, господарю.

Виктор, Роло и Орм едновременно се обърнаха и видяха робинята Сибеал, която стоеше на прага.

Жената бе допряла кинжала си до гърлото на Отар. Виктор изохка, когато видя ужаса в очите на момъка.

Роло и Орм го погледнаха въпросително.

— Какво искаш, жено? — попита Виктор.

Зелените й очи светнаха решително.

— Искам да освободиш господарката ми — тихо Отвърна робинята.

— Вожде, не я слушай! — простена Отар. — Аз заслужих смъртта си, като се оставих да ме хване тази жена. По-добре да умра, отколкото да ти попреча.

Нямаше време за губене, трябваше да накара тази жена да му помогне.

— Жено, ние не искаме да причиним зло на господарката ти. Всъщност аз искам да я отведа оттук и да я направя щастлива…

— И затова ли си я овързал така?

— Момичето е много твърдоглаво, както добре знаеш. Възнамерявам да направя Рейна моя съпруга й кралица на племето ми. Когато тя ми се покори, аз ще се отнасям към нея с голямо уважение.

Жената се поколеба и на лицето й се изписа подозрение.

— Как мога да ти вярвам, Виктор Безстрашни?

— Ще направя тази жена моя кралица и ще я защитавам, докато съм жив — заяви младият мъж. — Кълна се пред бога.

Орм и Роло се спогледаха изненадано.

— Ти си станал християнин? — усъмни се Сибеал.

— Да, аз съм християнин.

Тя го изгледа замислено.

— О, не знам дали мога да ти вярвам. По-добре се закълни в името на Один.

Виктор не се поколеба.

— Заклевам се в името на Один, че Рейна ще стане моя съпруга.

— Кажи, че душата ти ще изгори в ада, ако лъжеш — добави робинята.

— Душата ми да отиде в ада, ако лъжа — тържествено повтори викингът.

Жената все още държеше кинжала си до гърлото на Отар.

— Сега ще пуснеш ли момчето?

— При едно условие. Искам да дойда с господарката си, за да се грижа за нея и за да се убедя, че ще удържиш на думата си, Виктор Безстрашни.

— Съгласен съм.

— Ала ще запазя кинжала си и ще те убия, докато спиш, ако я нараниш.

Виктор се поколеба.

— Вожде, не й вярвай — намеси се Орм. — Тази жена е ирландка и може да те омагьоса.

Младият мъж се усмихна.

— Тъй като не мисля да се отказвам от думите си, няма защо да се страхувам — той кимна към Сибеал. — Можеш да задържиш кинжала си и да дойдеш с нас, жено.

Робинята освободи Отар, който бързо се отдръпна и въздъхна с облекчение. Сибеал прибра кинжала в ножницата, която висеше на кръста й, и кимна към мъжете.

— Последвайте ме и вземете господарката ми. Аз ще ви помогна да се измъкнете незабелязано от къщата.

— Къде е Волфгард? — попита Виктор. — Нима целият този шум не го е събудил?

Сибеал презрително изсумтя.

— Той спи като заклан. Ала все пак трябва да побързаме. Робините стават рано, за да приготвят закуската му. Трябва да се измъкнем преди това, тъй като не бих могла да вдигна ръка срещу някоя от тях.

— Разбираме те, жено — кимна Виктор. — Ние не искаме да нараним никого, само искаме да отведем моята бъдеща съпруга… — Той замълча и погледна към Рейна. — После, след време, враждата ще бъде прекратена.

— Всички ще посрещнем с радост този ден — увери го Сибеал. — И в името на собственото си спасение, Виктор Безстрашни, е по-добре да не ни измамиш.

— Няма да го направя. А сега да тръгваме.

Виктор и Роло вдигнаха овързаната девойка и я метнаха на рамената си като килим, Сибеал вървеше напред, Свейн се присъедини към тях и групата пое по пътеката към фиорда. Започна да вали и одеялата, с които бе омотана Рейна, се намокриха. Кнут видя, че се приближават, скочи от техния кораб, приближи до кораба на Волфгард и преряза въжетата, с които бе привързан за пристана. Корабът бавно се отдалечи в океана. Виктор забеляза действията на воина и доволно се усмихна.

Групата се качи на кораба. Поставиха Рейна на палубата, а Сибеал се настани до нея.

Виктор потупа одобрително Кнут по рамото и посочи кораба на Волфгард, който вече се бе отдалечил от брега.

— Чудесна мисъл, приятелю.

Гигантът се почеса по брадата и се ухили.

— Да, Волфгард ще трябва да си построи нов кораб, ако реши да ни преследва. — После посочи към вързаната жена. — И така, валкирията вече е твоя, така ли?

— Да, ние взехме с нас и придворната й дама, която да се грижи за нея — гордо отвърна Виктор.

Кнут се засмя, приближи се и прошепна:

— Трябва здраво да пояздиш тази валкирия няколко пъти и тя ще ти се покори напълно.

— Аз не желая да я изнасилвам, Кнут — отдръпна се Виктор. — Аз искам да я убедя да стане моя жена и доброволно да я притежавам.

Гигантът разпери ръце.

— Тогава напразно я отвлякохме. Тя никога няма доброволно да стане твоя жена.

Рейна лежеше на мръсната палуба, трепереше от студ и се чувстваше нещастна. Тя чу думите на едноокия и мислено се съгласи с него, въпреки че той й беше враг. Обзе я гняв. Плениха я, овързаха я и сега бе напълно безпомощна в ръцете на враговете си!

Беше разгневена на себе си, задето бе позволила да я отвлекат, макар да знаеше, че Виктор Безстрашния ще се опита да го стори. Чувстваше се още по-наранена, защото вярната Сибеал също я бе предала и бе повярвала на лъжите на Виктор.

И видението, което бе имала, не бе извинение за измяната й. Девойката се размърда и се опита да погледне към Сибеал, ала робинята се взираше напред, ръцете й лежаха на скута, докато корабът се отдалечаваше от фиорда. Колкото до омразния викинг, той стоеше гордо изправен до кормилото с гръб към нея. Дъждът бе намокрил дрехите му и те бяха прилепнали към тялото му. Тя можеше да види стройните очертания на дългите му бедра и широките рамене. Докато се взираше в мускулестите му бедра, девойката си припомни тяхната сила, когато я притискаха към леглото. Бяха твърди като желязо, а имаше и още нещо, също толкова твърдо, което бе почувствала.

Не можеше да види презряното му лице, но бе сигурна, че на него са изписани задоволство и триумф. Проклет викинг! Колко глупаво бе да си мисли, че Виктор Безстрашния е различен. Той беше истински викинг — мъж, който искаше да завоюва, да подчинява и винаги да побеждава.

Не можеше да разбере само защо продължаваше да твърди, че иска да се ожени за нея. Предполагаше, че думите му са само жалко перчене и че той сигурно ще я измъчва и ще я убие, когато стигнат в селото му. Всъщност тя предпочиташе да умре, отколкото да стане съпруга на Виктор Безстрашния. По-добре да изгори в ада, отколкото да се съгласи да стане негова жена…

Ала тя наистина се чувстваше като в ада, предадена от собствените си женски инстинкти. Когато едрото тяло на Виктор притисна нейното и тя усети и твърдостта на неговата мъжественост, слабините й се обляха с топлина и тялото й бе разтърсено от сладостна тръпка. Това я бе шокирало и ужасило. И само яростта към собственото тяло, което я предаваше, й даде сила да го отхвърли от себе си. След това той отново я повали на леглото, доказвайки силата си и давайки й да разбере, че ще бъде неин господар…

При тази мисъл Рейна пламна от унижение. Той можеше да завладее тялото й, но душата й — никога! Тя пламенно се закле в това, докато една предателска сълза се търкулна по бузата й. Чувстваше се толкова безпомощна и уязвима!

Ала една ужасяваща мисъл прониза съзнанието й, мисъл, която й причини болка. Ако нейният втори баща, Волфгард, мразеше толкова силно Виктор Безстрашния, тогава защо неговият враг успя да проникне в къщата му и да я отвлече толкова лесно?