Нора Робъртс
Скрити тайни (13)

ЕПИЛОГ

— Мамо! Тук сме!

Меган вдигна поглед от бюрото си, тъкмо когато Кевин влетя в кабинета. Вдигна едната си вежда, когато забеляза сакото, което бе облякъл.

— Боже, Боже, колко си хубав!

— Нали каза, че трябва да се облека, защото било тържество по случай рождения ден на леля Колийн. Нали изглеждам добре? — Той протегна вратле. — Татко ми показа как да си вържа сам вратовръзката.

— Справил си се отлично. — Тя се въздържа да приглади и затегне възела. — Как беше бизнеса с разходките днес?

— Страхотно. Спокойно море и освежаващ бриз. Видяхме първия кит ляво на борд.

— Боже, колко обичам тези морски термини. — Меган го целуна по носа.

— Ако не трябваше да ходя на училище, щях да работя всеки ден с татко и Холт, не само в събота.

— А ако не ходиш на училище, няма да знаеш много повече, отколкото сега. Съботите са ти достатъчни. — Тя го подръпна за косата. — Така е, приятелю.

Кевин си знаеше, че ще стане така. Не че имаше нещо против училището. Все пак бе цяла една година по-напред от Алекс. Усмихна се широко на майка си.

— Всички са тук. Кога ще се появят новите бебета?

— М-м-м… — Сестрите Калхун бяха бременни в различни месеци и това бе доста интересен въпрос. — Бих казала, че ще се започне следващия месец и така ще бъде чак до Нова година.

Той прокара пръст по ръба на бюрото й.

— А коя според теб ще бъде първа? Кейкей или Сузана?

— Защо? — Меган вдигна очи от счетоводната книга и присви очи. — Кевин, да не би да си правил залози за кое ще бъде следващото бебе?

— Ама, мамо…

— Никакво залагане! — повтори тя и едва потисна смеха си. — Изчакай ме само минутка да приключа с това и идвам.

— Побързай. — Кевин вече подскачаше. — Всички са готови.

— Добре, само да… — Само нищо, помисли си Меган и затвори счетоводната книга със замах. — Работното време свърши. Да отиваме да се веселим.

— Дадено! — Кевин я грабна за ръката и я потегли от стаята. — Алекс каза, че Холандеца е направил невероятна торта и на нея ще има поне сто свещи.

— Няма да са точно сто — поправи го през смях Меган. Когато наближиха семейното крило, тя погледна нагоре. — Скъпи, най-добре първо да надникна горе.

— Да не би да търсиш някого? — Натаниъл слизаше по стълбите. В очите му блестяха искрици, докато стискаше един розов вързоп в ръце.

— Трябваше да се сетя, че ще я събудиш.

— Тя беше будна. Нали така, сладурче? — Той се наведе, за да целуне дъщеря си по бузата. — И питаше за мен.

— Наистина ли?

— Тя още не може да говори — уведоми Кевин баща си. — Още е само на шест седмици.

— Но е много умна за възрастта си. Умница, също като майка си.

— Достатъчно умна, за да познае ласкателите. — Каква картинка само бяха, каза си Меган, едрият мъж с момченцето до него и бебето в ръцете му. Ала те бяха нейната картинка, помисли си тя и се усмихна. — Ела при мен, Луна.

— И тя иска да отиде на тържеството — заяви Кевин и протегна ръка, за да погали сестра си по бузата.

— Разбира се, че иска. Точно това ми каза.

— О, татко.

Натаниъл се ухили и разроши косата на Кевин.

— Мога да изям цял кит, приятелю. Ами ти?

— Точно така, капитане. — Кевин хукна към гостната. — Хайде, идвайте, всички чакат.

— Първо трябва да свърша нещо. — Натаниъл се наведе над дъщеря си, за да целуне Меган.

— О, Боже. — Кевин изви очи към тавана и се отправи към шума, където бе истинското забавление.

— Изглеждаш ужасно доволен от себе си — прошепна Меган.

— Защо да не бъда? Имам си красива жена, невероятен син и изумителна дъщеря. — Той докосна пръст перлите на Меган. — За какво друго мога да мечтая? Ти какво би казала?

Тя повдигна ръка, за да го привлече към себе си.

— Аз си имам и луната, и звездите.