Нора Робъртс
Скрити тайни (8)

ОСМА ГЛАВА

Долавяше ударите на собственото си сърце и тихото барабанене на капките дъжд навън по стъклата. Зачуди се дали и Натаниъл чува същото, и ако го чува, дали знае, че тя се страхува. Ръцете му бяха толкова силни, устните толкова уверени всеки път, когато се свеждаха, за да покорят нейните.

Отнесе я нагоре по стълбите, сякаш тежеше също колкото мъглата, която бе обвила къщата.

Щеше да направи грешка, щеше да постъпи глупаво, нямаше да бъде това, което и двамата искаха. Съмненията я стиснаха като силни пръсти, докато напредваха бавно към спалнята, където светлината бе приглушена, а във въздуха се носеше аромата на вистерия.

Видя алените цветчета, натопени в стара бутилка, поставена върху набраздена дървена ракла, а прозорците, оставени без пердета, бяха отворени, за да приемат влажния бриз. Леглото бе с желязна рамка и добре изпъната памучна кувертюра.

Той я пусна да стъпи и Меган веднага усети слабост в коленете. Въпреки тона не откъсваше очи от неговите и чакаше, ужасена, изпълнена с болка, искаше Нейт да направи първата крачка.

— Отново трепериш. — Гласът му бе тих, когато повдигна пръсти, за да я погали по бузата и да я успокой. Да не би да си мислеше, че той няма да забележи страха и съмнението в очите й? Нямаше как да разбере, че бе подклала и неговите страхове и съмнения.

— Не знам какво да направя. — Щом изрече думите, затвори очи. Вече го бе направила, осъзна тя. Това бе първата грешки. Решена да я поправи, Меган привлече рязко главата му към себе си за диви целувка.

У него припламна огън, пламъците се надигнаха и подкладоха лумналото желание. Мускулите му се стегнаха в същия този миг, а Нейт потисна желанието си да я положи по гръб на леглото и да я обладае бързо и необуздано. Ръцете му се плъзнаха в нежна милувка по лицето, раменете и гърба й, докато усети, че тя бе по-спокойна.

— Натаниъл…

— Знаеш ли какво искам, Мег?

— Да… Не. — Отново посегна към него, но той хвана ръцете й, за да целуне пръстите й един по един.

— Искам да те видя как се отпускаш и разтапяш. Искам да те видя как се наслаждаваш на всичко. — Очите му не се откъсваха от нейните и Нейт свали ръцете й отстрани. — Искам да изпиташ същото удоволствие като мен. — Бавно заизважда фибите от косата й и внимателно ги оставяше една по една на нощното шкафче. — Искам да те чуя как изричаш името ми, когато съм в теб. — Прокара пръсти през косата й, наслаждавайки се на копринената й мекота. — Искам да ме оставиш да направя всичко, за което мечтаех, още от мига, в който те видях за пръв път. Остави ме да ти покажа.

Целуна я и устните му бяха меки, прелъстителни. Безкрайно търпелив, разтвори нейните с леки близвания и захапвания, докато накрая плъзна език. Бавно и мъчително той задълбочаваше целувката, докато най-сетне ръцете й, стиснали раменете му, се отпуснаха безпомощно.

Лекият вкус на бренди, приятното драскане на наболата му брада по бузата й, барабаненето на дъждовните капки и омайният аромат на цветя я понесоха на крилете си и тя се почувства сякаш бе взела опиат, силен и покоряващ.

Устните му се откъснаха от нейните, за да поемат наново пътешествие по лицето й, за да проследят линията на брадичката, за да гризнат леко ухото, докато чакат, докато търпеливо я чакат да стане готова за следващата стъпка.

Нейт се отдръпна, съвсем малко, издърпа пуловера й през главата и го метна на пода. Стори й се, че забеляза проблеснало като светкавица желание, което превърна очите му в тъмносива пепел. Той прокара пръст по гърлото й чак до пулсиращото зърно на гърдата.

Меган пое рязко въздух и отметна глава назад.

— Толкова си красива, Мег. Толкова мека — Притисна устни към рамото й, а ръцете му не спираха да я галят и възбуждат. — Толкова сладка.

Страхуваше се, че ръцете му са прекалено големи, прекалено груби. Затова я докосваше с безкрайна нежност, сякаш рисуваше пламналата й кожа. Спусна пръсти настрани и усети реки от трепет, когато започна да смъква анцуга от бедрата й.

След това пръстите му отново се насочиха към меките извивки, докато накъсаното й дишане не се превърна в изненадани стонове.

Докато се събличаше, забеляза, че натежалите й клепки се вдигнаха и удивителните й сини очи се спряха на него.

Сега, каза си тя и сърцето й заблъска диво в гърлото. Ето сега ще я обладае и ще потуши невероятната болка, която се трупаше вътре в нея. Сладка и нетърпелива уста се вдигна към неговата. Нейт я притисна към себе си, а сетне я положи на леглото с такава нежност, сякаш я слагаше в легло от розови листенца. Меган се изви към него, готова да приеме настъпващата буря. Той използва само устните си, меки като дъжда отвън, за да я вкуси, сякаш тя бе невероятно изкушение. След това ръцете му с едри длани търпеливо я обгърнаха.

Меган не знаеше какво да очаква. И сто любовника да бе имала, никой не би й дал повече, никой не би изисквал повече. Усети, че се губи в море от усещания, обзета от търпението на мъжа, съвсем слаба от нежността му.

Дишаше по-бавно, по-дълбоко, въпреки че сърцето й биеше диво. Усети как косата му се допира до голата й гърда и секунда, преди да усети устните му, чу тихия му стон от задоволство, когато пое зърното. Нейт въздъхна и езикът му описа кръг около връхчето.

Тя потъна в необятни дълбини, а водата около нея се бунтуваше. Бавно, но сигурно настъпваше буря. Сякаш в един момент се носеше по повърхността, а в следващия потъваше. Не можеше да си поеме дъх, колкото и да опитваше. Не можеше да мисли, докато се стремеше към повърхността, а тялото й се стягаше и напрягаше.

— Натаниъл. — Меган го притисна към себе си с всички сили. — Не мога…

Той покри устата и със своята и пое стона, наслади се на въздишката, когато я разтърси невероятно удоволствие.

Надигна се към ръката му, предизвиквайки го инстинктивно, докато горещи червени вълни я обливаха цялата. Заоблените й нокти се впиха в раменете му, а сетне и ръцете, и тялото й се отпуснаха.

— Меган… Боже… — Тя бе толкова гореща, толкова влажна. Нейт притисна устни към гърлото й, докато се опитваше да овладее собственото си дишане. Да достави удоволствие на някоя жена бе винаги част от неговото удоволствие. Ала никога не се бе чувствал като в този момент. Никога преди. Сякаш бе крал и просяк едновременно.

Неосъзнатият й ответ го възбуди невероятно. Можеше само да я докосва, да се наслаждава на чувствените вълни и да усеща как всеки нерв в тялото му бе готов да избухне.

Искаше да й даде още. Трябваше да й даде още. Овладя собственото си изгарящо желание и навлезе в нея бавно, замаян от тръпките, които я разтърсваха, от накъсаната й въздишка.

Не биваше да забравя нито за момент, че Меган бе дребна, с фини кости и нежна кожа. Беше невинна и недокосвана, също като девствена. Кръвта пулсираше в главата му, в сърцето, в слабините, той навлизаше в нея бавно, внимателно, а ръцете му се свиха в юмруци до нея, заради страха да не я нарани.

Усети как тялото й се свива, усети как удоволствието я разтърсва отново. Тогава тя изрече името му.

Притисна устни към нейните отново и я последва във вихреното пътешествие.

 

 

Дъждът отвън все още барабанеше монотонно. Докато бавно се връщаше към действителността, Меган чу постоянното ромолене по покрива. Остана да лежи неподвижно, ръката й вплетена в косата на Натаниъл, тялото й блажено отпуснато. Усети, че бе усмихната.

Започна да си тананика.

Той се размърда и мързеливо се подпря на лакът.

— Какво правиш?

— Пея си. Нещо такова.

Усмихна се широко при тези думи, без да откъсва поглед от нея.

— Харесва ми как изглеждаш, сладурче.

— И на мен започва да ми харесва как ти изглеждаш. — Тя проследи трапчинката на бралата му с пръст. Сведе очи. — Всичко беше наред, нали?

— Моля? — Нейт зачака и разумно сдържа смеха си, докато Меган отново го погледна. — А, това ли? Разбира се, като за начало беше добре.

Тя отвори уста, затвори я отново с нещо като тананикане, което не бе точно музика.

— Можеше да бъдеш малко по-любезен…

— А ти можеш да бъдеш по-малко глупава. — Целуна намръщената й уста. — Да се любиш не е като да си на състезание, Мег. Тук не получаваш оценка.

— Исках да кажа… Няма значение.

— Това, което искаше да кажеш… — Той я преобърна така, че да остане върху него. — По скалата от едно до десет…

— Престани, Натаниъл. — Тя отпусна буза на гърдите му. — Не ми е приятно, когато ме караш да се чувствам толкова глупаво.

— На мен пък ми е приятно. — Той прокара нежно ръка по гърба й. — Обичам да те карам да се чувстваш глупаво. Обичам да те карам да чувстваш.

Нейт за малко не изрече „Обичам те“ след тези думи. Само че Меган нямаше да го приеме. Самият той трудно би го приел.

— Така ли? — Тя продължаваше да притиска страната си към сърцето му. — Караш ме да изпитвам неща, които никога до този ден не бях изпитвала. Страхувах се.

Очите му се замъглиха от тревога.

— Не искам да се боиш от мен.

— Страхувах се от себе си — поправи го Меган. — От нас. Страхувах се да допусна подобно нещо да ми се случи. Сега се радвам. — Оказа се, че бе по-лесно, отколкото си мислеше, да се извие леко, за да го погледне и да се усмихне, за да притисне устни към неговите. За момент й се стори, че Нейт се отдръпва, но реши, че това бяха глупости, породени от несигурност, и го целуна отново.

Той целият бе нащрек. Как бе възможно да я желае отново, така отчаяно, толкова скоро, чудеше се Нейт. Как да устои на тези нейни сладки изкусителни устни.

— Ако продължаваш така — успя да каже той, — ще се случи отново.

Трънката на възбуда бе великолепна.

— Добре. — Тя сведе отново устни, за да подразни неговите, да открие езика му. Удивена, че я очаква още, Меган изпъшка тихо, когато Нейт се претърколи върху нея и плени властно устните й.

Отначало се остави на дивото желание, като се наслаждаваше на кожата й и прокарваше ръка през разрошената й коса, докато най-сетне откри гърлото й.

Тя простена и се намести под него. Въздъхна.

Той се дръпна и се отпусна настрани по гръб, сетне се прокле, а сърцето му едва успяваше да следва дивия ритъм на кръвта.

Объркана, тръпнеща от новото и непознато за нея желание, Меган леко покри ръката му със своята. Нейт се отдръпна.

— Недей. — Командата прозвуча грубо. — Дай ми минута.

Очите й угаснаха.

— Извинявай. Нещо нередно ли направих?

— Не, нищо. — Той прокара длани през лицето си и се изправи. — Просто не съм готов. Виж, защо не отидеш и не направиш нещо за хапване?

Нейт бе на сантиметри от нея. Все едно че бе на километри и тя усети острото бодване на отхвърлянето.

— Както кажеш. — Гласът й отново бе станал хладен и спокоен. — А и аз трябва да тръгвам. Трябва да прибера Кевин.

— Кевин с добре.

— Въпреки това. — Меган прибра косата си с пръсти и се опита да я заглади. Много й се искаше да намери нещо, с което да прикрие голотата си.

— Да не си посмяла да затвориш тази врата. — Той се постара да потисне яда си и опасната напираща страст.

— Не съм затворила никаква врата. Мислех си… Искам да кажа… Предполагах, че искаш да остана. След като не искаш…

— Разбира се, че искам да останеш. По дяволите, Меган. — Нейт се втурни към нея и не се изненада, че тя се отдръпна рязко. — Просто исках една проклета минута. Мога жива да те изям, толкова много те желая.

Сякаш, за да се защити, Меган прикри гърдите си с ръце.

— Не те разбирам.

— Дяволите да го вземат, естествено, че не ме разбираш. — Той се постара да се овладее, ала бе на ръба. — Всичко ще бъде наред, Мег, стига да изчакаш да си събера ума.

— За какво говориш?

В раздразнението си Нейт сграбчи ръката й и я притисна в своята.

— Ръцете ми са прекалено големи, Меган. Наследил съм ги от баща си. Знам и правилни, и неправилни начини да ги използвам.

Очите му блестяха, също като наточен меч. Това трябваше да я уплаши, но напротив, възбуди я нетърпимо.

— Ти се боиш от мен? — попити тихо тя — Страхуваш се да не ме нараниш?

— Няма да те нараня. — Той отпусни ръка и се подпря на юмрук на леглото.

— Знам, че няма. — Меган повдигна пръсти и то докосна по бузата. Челюстта му бе стегната и сякаш настояваше за успокоение и нежност. В него лежеше скрита сила, осъзна тя, сила, която дори не бе предполагала, че Нейт притежава. Зачуди се какво ли би станало, ако освободеше тази сила… — Ти ме желаеш. — Съвсем безразсъдно тя пристъпи напред, докато устните й покриха неговите. — Искаш да ме докосваш. — Вдигна свитата в юмрук ръка към гърдите си, а сърцето й биеше до пръсване, докато пръстите му се разтваряха и обгръщаха плътта й. — Искаш и аз да те докосвам. — Ръцете й се плъзнаха по гърлите му и Меган усети как мускулите на стомаха му потръпнаха. Толкова много сила, каза си тя, така умело обуздана. Ами ако веригите бъдат прерязани? Искаше да разбере. — Люби ме сега, Натаниъл. — Със спуснати клепки Меган обви врата му с ръце и притисни пламналото си тяло към неговото. — Покажи ми колко силно ме желаеш.

Той едва се удържаше, докато се вглеждаше в сочните й устни. Щеше да бъде достатъчно, ако я накараше отново да полети.

Ала тя се бе научила бързо. Когато се опита да я приласкае, Меган се отдръпна. Когато се опита да бъде нежен, тя подивя.

С тихо изречени клетва Нейт коленичи до нея. И устата му полудя.

Меган отвръщаше на всяко негово движение, на всяко отчаяно стенание. Ръцете му бяха навсякъде, твърди, властни, изискващи. Вече нямаше спокойствие, беше се разразила буря, която завихри и в двамата разяждаща нужда.

Той не бе в състояние да спре, не се интересуваше повече от контрол. Тя бе негова и Господ му бе свидетел, че щеше да е цялата негова. С нещо като ръмжене стисна ръцете й над главата и я зацелува.

Меган се изви като лък, замята се, но Нейт бе като похитител, езикът му преоткриваше всяко местенце, докато тя стенеше.

Меган също бе готова и възпламенена, устата й също толкова дръзка и ненаситна, като неговата.

Той навлезе в нея, силно, дълбоко и изсъска от удоволствие, очите му тъмни като сгъстяващия се мрак. Ръцете му я притиснаха, когато Меган се изви, за да го посрещне.

Тя нямаше да успее да забрави бързината, с която настъпваше опияняващата свобода на този невероятен акт. Нямаше никога да забрави усещането за власт, когато и двамата преминаха отвъд ръба и полетяха.

 

 

Сигурно бе заспала. Когато се събуди, откри, че лежи по корем по средата на леглото Дъждът бе спрял, а нощта бе настъпила. Когато умът й се проясни, усети десетки малки болки, смесени с чувство на възторг и задоволство.

Прииска й се да се обърна по гръб, ала се изискваше прекалено голямо усилие. Вместо тона протегна ръце и опипа разхвърляното легло, вече усетила, че него го нямаше.

Чу хитрото подсвиркване на птицата.

— Нали знаеш как се свирука, Стив?

Все още се смееше, когато Натаниъл се върна в стаята.

— Ти какво, да не би да му пускаш стари филми всеки ден?

— Той е фен на Богарт. Това е истината. — Меган бе учудена, че той се чувстваше неудобно да държи подноса с вечерята, докато една гола жена се протягаше в леглото му. — С хубав белег си се сдобила, сладурче.

Беше прекалено щастлива, за де се притесни, когато забеляза къде гледа Нейт.

— Заслужила съм си го. И твоят дракон си го бива.

— Бях на осемнадесет, глупав и доста подпийнал с бира. Но май и аз си го заслужих.

— Отива ти. А там какво има?

— Реших, че си огладняла.

— Умирам от глад. — Подпря се на лакти и му се усмихна. — Мирише страхотно. Не знаех, че можеш да готвиш.

— Аз не мога. Холандеца обаче може. Отмъквам разни остатъци от къщата и после ги оправям, като се върна.

— Оправяш ли ги?

— Пъхвам ги в микровълновата. — Той постави подноса върху сандъка пред леглото. — Има пиле и вино.

— М-м-м… — Тя се надигна достатъчно, за да надзърне в подноса. — Изглежда страхотно. Само че аз наистина трябва да взема Кевин.

— Вече говорих със Сузана. — Зачуди се дали ще успее да я убеди да хапне вечеря така, както беше, гола. — Ако не и се обадиш, Кевин ще спи у тях.

— А-ха. Ами…

— Тя каза, че с Алекс и Джени са се задълбочили във видео игри.

— Значи, ако се обадя, ще разваля веселбата.

— Горе-долу — Нейт приседна на леглото и прокара пръст по гръбнака й. — Така че, какво ще кажеш? Спи при мен тази вечер.

— Дори четка за зъби нямам.

— Ще ти намеря — Откъсна парче пиле и й го подаде в устата.

— О! — Меган преглътна и изпусна въздух. — Люто.

— Да. — Той се приведе напред, за да вкуси устните й, а след това й подаде чаша вино. — Така по-добре ли е?

— Прекрасно е.

Нейт наведе чашата така, че няколко капки вино се плъзнаха по рамото й.

— О-па. Най-добре да изчистя това. — Облиза бързите капки. — Какво да направя, за да те убедя да останеш?

Тя забрави за храната и се отпусна в ръцете му.

— Вече го направи.

 

 

На сутринта мъглата се бе разсеяла. Натаниъл наблюдаваше как Меган си вдига косата, осветена от лъч светлина. Не издържа и се приближи зад нея, за да я целуне по врата.

Моментът му се стори толкова мил, така ежедневен и интимен, че бе готов да го превърне в навик.

— Много ми харесва как се гласиш, сладурче.

— Да се глася ли? — Любопитните й очи срещнаха неговите в огледалото. Беше с костюма от предишния ден — вече доста поомачкан. Гримът й беше доста оскъден, макар че разполагаше с несесер с необходимото в чантата; само косата й създаваше проблеми, тъй като си бе разпиляла някъде част от фибите.

— Като сега. Като някоя кокона, застанала на прозореца.

— Кокона ли? — Тя за малко не се задави. — Разбира се, че не съм кокона.

— Но пък на мен много ми харесваш. — За да й докаже думите си, той си проправи път с устни чак до ухото й.

— Забелязвам. — Обърна се и постави длани на гърдите му, за да го спре. — Трябва да вървя.

— И аз. Сигурно няма да успея да те убедя да дойдеш с мен.

— За да гледам китовете ли? — Меган наведе глава. — Колкото и аз мога да те убедя да седнеш с мен в офиса и цял ден да правим сметки.

Нейт се намръщи.

— Май няма да стане. А довечера?

Много й се искаше, копнееше, нямаше търпение.

— Не мога да оставя Кевин. Няма как да прекарвам нощите си с теб, а той да е другаде.

— Помислих и за това. Казах си, че ако оставиш вратата на терасата отворена…

— Ти ще се промъкнеш — довърши вместо него тя.

— Точно така.

— Правилно мислиш. — Засмя се и се отдръпна. — А ти ще ме закараш ли до колата ми?

— Става. — Пое ръката й и заедно заслизаха по стълбите. — Меган… — Не му беше приятно да повдига този въпрос, докато слънцето грееше, а настроените му бе така приповдигнато. — Ако отново имаш проблем с Дюмонт, ако се опита да се свърже с теб или с Кевин, ако се обади, ако дори посмее да изпрати димен сигнал, каквото и да е, искам веднага да ми кажеш.

Тя стисна ръката му.

— Едва ли ще посмее след онзи пердах, който му хвърли. Не се притеснявай, Натаниъл, мога и сама да се справя с Бакстър.

— Откъсни му главата — предложи Бърди, ала Нейт не се усмихна.

— Не става въпрос дали можеш, или не можеш да се справиш. — Той отвори вратата и излезе навън. — Може би не смяташ така, но тази нощ ми дава правото да се грижа и за теб, и за момчето ти. Така и смятам да направя. Значи, слушай ме много внимателно! — Нейт й отвори вратата на колата. — Или ще ми обещаеш, че ще ми кажеш, или тръгвам след него още сега.

Меган понечи да възрази, ала веднага си спомни изражението по лицето на Натаниъл, когато бе запратил Бакстър в стената, и се спря.

— Наистина ли ще го направиш?

— Бъди сигурна.

Опита се да разграничи раздразнението от удоволствието, че има кой да я защити. Не успя.

— Много ти благодаря за загрижеността, но не съм сигурна, че я искам. Отдавна се грижа сама и за себе си, и за Кевин.

— Нещата се променят.

— Да — отвърна внимателно тя и се зачуди какво ли се таи зад тези спокойни не трепващи сиви очи. — Само че се чувствам по-спокойна, когато промените са по-бавни.

— Старая се да следвам твоите крачки, Мег. — Колкото и да се дразнеше, каза си той, налагаше се да не го показва. — Едно простичко да или не ще свърши работа.

Не можеше да мисли единствено за себе си. Ами Кевин… А Натаниъл предлагаше и на двамата крепката си ръка. Гордостта не означаваше нищо в сравнение със спокойствието на сина й.

Без сама да разбира какво точно я забавлява, тя се обърна усмихната към него, щом Нейт седна зад волана.

— Притежаваш удивителната способност да си постигаш своето. А когато все пак го постигнеш, го приемаш като нещо неизбежно.

— Обикновено е така — Той излезе на заден от алеята и се отправи към „Шипшейп“.

Очакваха ги посрещачи. Холт, и за изненада на Меган, брат й Слоун.

— Оставих децата в Кулите — каза Холт, преди още тя да го бе попитала. — И кучето ти е там, Нейт.

— Благодаря. — Едва слязла, Слоун я стисна за раменете и се взря в очите й.

— Добре ли си? Защо, по дяволите, не ми се обади? Той направи ли ти нещо?

— Добре съм, Слоун, добре съм. — Инстинктивно обрамчи лицето му с длани и го целуна. — Не се обадих, защото тук имаше двама рицари на бели коне, които се впуснаха да ме защитават. Може и да ми е направил нещо, ала и моите юмруци го застигнаха. Мисля, че му разцепих устата.

Слоун изрече нещо твърде неприятно по адрес на Дюмонт и прегърна Меган.

— Трябваше да го убия още първия път, когато ми разказа за него.

— Престани. — Тя притисна буза към неговата. — Свърши се. Искам просто да го забравим Кевин не бива да разбира за това. Хайде, ще те закарам до къщата.

— Имам малко работа. — Той погледна ледено Натаниъл над рамото на сестра си. — Ти върви, Мег. Аз ще дойда малко по-късно.

— Добре. — Тя го целуна отново. — Холт, още веднъж благодаря, че се погрижихте за Кевин.

— Няма проблем. — Холт подпря бузата си с език, когато Натаниъл прегърна Меган за дълга страстна целувка. Щом забеляза присвитите очи на Слоун, прехапа език, за да не се разсмее.

— Ще се видим, сладурче.

Меган се изчерви и прочисти гърлото си.

— Да… Добре. Чао.

Натаниъл натъпка палци в джобовете си и зачака тя да потегли и да се скрие от погледа им, за да се обърне към Слоун.

— Доколкото разбирам, искаш да говориш с мен.

— Много правилно си разбрал, мътните го взели.

— Ще трябва да се качим на мостика. Предстои ни туристическа обиколка.

— А рефер не ви ли е необходим? — предложи Холт и си спечели два смъртоносни погледа. — Колко лошо. Хич не ми се искаше да изпусна забавата.

Едва сдържащ гнева си, Слоун последва Натаниъл на корабчето и го изчака нетърпеливо да даде заповеди. Щом се качиха на мостика, Натаниъл прегледа картите и освободи помощника.

— Ако са ти необходими повече от петнадесет минути, ще трябва да пътуваш с мен.

— Не бързам. — Слоун се приближи и застана с разкрачени крака като стрелец, изправил се по обедно време срещу противника — Ти какво, по дяволите, правиш със сестра ми?

— Мислех, че и сам си се сетил — отвърна хладно Натаниъл.

Слоун оголи зъби.

— Ако си въобразяваш, че ще си седя безучастно и ще гледам, докато ти действаш, много си се объркал. Нямаше ме, когато се забърка с Дюмонт, но сега не мърдам.

— Аз не съм Дюмонт. — Натаниъл бе готов да избухне, да пламне като суха съчка. — Да не би да искаш на мен да си го изкараш заради това, което той й е причинил навремето? Още откакто заварих оня гал да я подмята, и на мен ми трябва някой, дето ще изяде боя. Ако си решил да ме нападаш, давай — предизвика го той. — Хайде, давай.

Въпреки че поканата бе отправена към първичните мъжки инстинкти, Слоун се отдръпна.

— Как така я е подмятал?

— Буквално каквото казах. Беше я подпрял на стената. — Обзе го заслепяваща ярост. — Мислех си да го убия, ала Мег едва ли щеше да го понесе.

Слоун си пое дълбоко въздух, за да се успокой.

— Затова реши да го хвърлиш от кея.

— Е, първо го фраснах няколко пъти и реших, че ако може да плува, има шансове да оцелее.

Успокоен и благодарен, Слоун кимна.

— Холт си е казал няколко думи с него, когато е извлякъл жалкия си задник от водата. Те и преди са имали взимане-даване. — Само той бе изпуснал шанса, помнели си с отвращение Слоун. — Едва ли Дюмонт ще се върне и ще рискува да се натъкне на някой от нас. — Слоун знаеше, че това трябва да го радва, но съжаляваше, че не бе успял да даде и своя принос.

— Благодаря ти, че си се погрижил за нея — каза той, без да крие напрежението си. — Ала това не значи, че ще оставя другото просто така. Тя е разтревожена, уязвима. Не харесвам мъжете, които се възползват от това.

— Дадох й сухи дрехи и й направих чай — изсъска през зъби Натаниъл. — Нещата щяха да си останат така, ако Мег не бе пожелала друго. Сама избра да остане при мен.

— Няма да позволя отново да бъде наранена. Може, като я гледаш, да си мислиш, че е свободна жена, но тя ми е сестра.

— Аз съм влюбен в твоята сестра. — Натаниъл се врътна рязко, когато вратата се отвори.

— Готови да вдигаме котва, Капитане.

— Вдигайте. — Той изруга под носа си и се приближи до руля.

Слоун отстъпи, докато другият мъж даваше заповеди и извеждаше корабчето от залива.

— Ще повториш ли какво каза?

— Да не би да не разбираш английски? — сопна му се Натаниъл. — Казах ти, че съм влюбен в нея, по дяволите.

— Виж ти. — Доста стреснат, Слоун се отпусна на една от пейките. Искаше му се да премисли чутото. Все пак…

Меган почти не познаваше този човек. А пък той самият се бе влюбил в Аманда също толкова бързо. Ако можеше сам да избере мъж за сестра си, щеше да е някой, който много прилича на Натаниъл Фюри. — А ти каза ли й го? — попита Слоун по-меко.

— Я върви по дяволите.

— Значи не си — реши той и прехвърли глезена на единия си крак върху другото коляно. — А тя изпитва ли същото към теб?

— Ще започне — измърмори Натаниъл. — Просто й трябва повече време, за да го разбере.

— Мег така ли каза?

— Аз го казвам. — Натаниъл прикри разочарованието си, като прокара пръсти през косата си. — Виж, О’Райли, или си гледай проклетата работа, или ми прасни един. Вече ми писна.

Слоун се усмихна бавно и спокойно.

— Ти си луд по нея, нали? — Натаниъл изръмжа и остана загледан в морето. — Ами Кевин? — Слоун не откъсваше поглед от профила на Натаниъл, докато го разпитваше. — За някои може да е проблем да гледат детето на друг мъж.

— Кевин е син на Меган. — Очите му гневно се стрелнаха към Слоун. — Ще бъде и мой.

Слоун почака за момент, преди да зададе следващия си въпрос.

— Значи ще приемеш цялата тумба?

— Точно така. — Натаниъл извади пура и я запали. — За теб това проблем ли е?

— Не бих казал. — Слоун се ухили и прие предложената му с известно закъснение пура. — Ала ти може и да имаш. Сестра ми е ужасно упорита жена. Но след като си почти член на семейството, мога да ти предложа помощта си.

По устните на Натаниъл най-сетне трепна усмивка.

— Благодаря, ала предпочитам сам да си върша работата.

— Както прецениш. — Слоун се отпусна, за да се наслади на пътуването.

 

 

— Сигурна ли си, че си добре?

Едва прекрачила прага на Кулите, бе обградена от загриженост.

— Съвсем добре, наистина. — Протестите й не възпряха представителките на семейство Калхун да я завлекат в кухнята и да й предложат съчувствие и чай. — Просто беше прекалено стряскащо.

— Когато някой вреди на една от нас, значи вреди на всичките — уведоми я Кейкей.

Тя погледна навън, към децата, заиграли се весело в двора.

— Много ви благодаря. Наистина много. Но вече няма за какво да се притесняваме.

— Няма и да има. — Колийн влезе в стаята и ги огледа всички. — Какво сте се надвесили над момичето. Всички вън.

— Лельо Колийн… — започна Коко.

— Казах вън на всички ви. Ти си заминавай в кухнята, за да флиртуваш с огромния Холандец, дето се промъква в стаята ти всяка нощ.

— Ама аз…

— Заминавай. И ти също. — Бастунът й се вдигна заплашително към Аманда. — Ти имаш хотел да въртиш, нали? Я ти да пооплевиш някое и друго цвете — нареди тя на Сузана. — А ти се занимавай при двигателите си — стрелна с поглед Кейкей и най-сетне погледът й спря на Лайла.

— С мен ще ти е по-трудно, а, лелче? — отбеляза мързеливо Лайла.

— Върви да подремнеш — заяде я Колийн.

— Този път ме хвани — въздъхна младата жена. — Хайде, дами, току-що ни уволниха.

Колийн въздъхна доволно и се настани ни масата, когато вратата се затвори.

— Я ми сипи от този чай — нареди тя на Меган. — И гледай да е топъл.

Въпреки че веднага й се подчини, Меган не се уплаши.

— Винаги ли използвате грубостта като предимство, госпожице Калхун?

— Това е предимството на възрастта. — Тя пое чашата чай от Меган, отпи, и кимна намръщено, щом усети, че чаят бе горещ и силен. — Сядай сега и ме слушай внимателно. И не си свивай устичката, докато ме гледаш, млада госпожице.

— Много обичам Коко — каза й Меган. — А вие я притеснихте.

— Да съм я притеснила ли? Ха! Тя и оня татуиран дръвник не откъсват очи един от друг. Просто я подтикнах малко, това е. — Колийн погледна любопитно Меган. — Предана си, да знаеш.

— Така е.

— Аз също. Тази сутрин се обадих тук-там, на приятели в Бостън. Влиятелни приятели Тихо! — нареди тя, когато Меган понечи да заговори. — Аз ненавиждам политиката, ала често се налага да танцуваш с дявола. В този момент сигурно вече уведомяват Дюмонт, че всеки нов контакт с теб или със сина ти ще застраши фатално амбициите му. Повече няма да те тормози.

Меган стисна устни. Искаше й се гласът и да бе силен и уверен. Каквото и да бе казала, колкото и да се бе преструвала, в нея се бе събрал леден страх, надвиснал като брадва над главата й, заради всичко, което Бакстър би могъл да стори. А Колийн с един замах бе разпръснала притискащите я ледени парчета.

— Защо го правите?

— Мразя побойниците. Особено много мразя побойниците, които застрашават собственото ми семейство.

— Но аз не съм от вашето семейство — каза тихо Меган.

— Ха! Я пак си помисли. Набутала си се на територията на семейство Калхун, момиче. А ние сме като плаващи пясъци. Вече си част от семейство Калхун и няма мърдане.

В очите й се събраха сълзи и замъглиха погледа й.

— Госпожице Калхун… — Думите й бяха прекъснати от нетърпеливото потропване на бастуна. Меган подсмъркна и започна отново — Лельо Колийн — поправи се тя, разбрала намека — Много съм ти благодарна.

— Така и трябва да бъде. — Колийн се прокашля, за да изчисти гласи си, най-неочаквано станал дрезгав. След това кресна високо и ясно. — Влизайте всички, хайде, по-бързо! Няма какво да ми подслушвате зад вратите!

В същия момент вратата се отвори и те влязоха, водени от Коко. Тя пристъпи към Колийн, наведе се и я целуна по старческата буза.

— Я престани с тези дивотии. — Тя отпрати племенниците си с махване на ръката. — Искам момичето да ми разкаже как онзи як младеж запокити побойника във водата.

Меган се разсмя и избърса очи.

— Първо го задуши.

— Ха! — Колийн потропна с бастуна от удоволствие. — Не ми спестявай подробностите!