Джоана Линдзи
Отровни думи (52)

Петдесет и втора глава

На следващия ден по-голяма част от семейство се бе събрала в салона за следобедния чай. Единствено младоженците Ейми и Уорън бяха толкова погълнати от себе си, че не забелязваха напрегнатата атмосфера в стаята. Останалите се стараеха да не споменават безнадеждната ситуация на Келси и Дерек.

Беше очевидно, че Дерек и баща му не си говореха. Близките им предположиха, че се дължи на „забраната“ на Джейсън. Никой не ги попита как е преминал разговорът им, след като предния ден се оттеглиха в кабинета на маркиза, но беше ясно, че не са постигнали съгласие. Всъщност синът изглеждаше още по-ядосан от предния ден.

Вратата се отвори и икономът въведе една посетителка, която не дочака да обяви името й, а бързо мина покрай него. Жената бе на четиридесет години и бе изключително привлекателна за възрастта си. Личеше си, че на младини е била голяма красавица. Не беше много висока, но притежаваше някакво властно излъчване, а в този миг очите й блестяха гневно и страните й пламтяха от възбуда. Присъстващите си казаха, че прилича на огнедишащ змей, който всеки момент ще ги изпепели с пламъка си.

— Търся Дерек Малъри.

Младият мъж колебливо се изправи, удивен от острия тон на непознатата.

— Аз съм, мадам.

Жената рязко се извърна към него.

— Къде криете племенницата ми? И не се опитвайте да ме лъжете. Знам, че е с вас. Моят съпруг, този негодник, си призна всичко. Онзи мерзавец, който ви е продал момичето, му е казал името ви, когато му давал проклетите пари.

В стаята се възцари абсолютна тишина.

Внезапно прозвуча ясният глас на Реджина:

— Заповядайте, седнете, мила госпожо. Сигурна съм, че Дерек не укрива вашата племенница. Дори мога да ви уверя, че тя се намира недалеч оттук.

Елизабет присви очи.

— Не ви ли познавам, млада госпожо?

— Да, преди няколко дни се срещнахме във вашия хотел. Аз търсех Келси и макар да ми казахте, че имате племенница, която също се казва Келси, не свързах моята позната с вас. — Реджи мило се усмихна и добави: — Май съм сгрешила, нали?

— Точно така — отвърна рязко посетителката.

— Почакайте малко — най-сетне успя да изрече Дерек и се намръщи. — Да разбирам ли, че вие сте леля на Келси Лангтън?

— Именно — отвърна през зъби тя и му хвърли убийствен поглед.

— Но аз не знаех, че тя има живи роднини!

— Не й останаха много и изобщо не ме интересува дали вие знаете или не.

— Повечето от нас са се срещали с племенницата ви, мадам. И също като Дерек и ние не знаехме, че има семейство. Може би ще е по-добре да се представите.

— А вие кой сте? — остро попита Елизабет.

— Аз съм бащата на Дерек, Джейсън Малъри.

— А, добре. Можете да накарате сина си да ме заведе при Келси. Аз съм Елизабет Пери. Това навярно не означава нищо за вас, тъй като се омъжих за човек, който не принадлежи към моята класа. В момента и за мен името Пери вече не означава нищо. Както и да е, моят дядо беше херцог Райтън, титла, която ще се наследи от сина на Келси.

— Мили боже! — възкликна Антъни.

— Но тя ми каза, че майка й е била гувернантка! — смаяно извика Дерек.

— Едва ли — презрително го изгледа Елизабет. — Нейната майка, която беше моята единствена сестра, загина в началото на годината при трагични обстоятелства… след като застреля съпруга си. Може би сте чували за случилото се? Бащата на Келси беше Дейвид Лангтън, четвъртият граф на Ленкасъл.

Джеймс избухна в смях.

— Това обяснява защо тя изглежда, държи се и говори като дама, нали?

— Но това е прекрасно! — възкликна Джорджина. — Сега вече тя е напълно подходяща…

— Не съвсем, Джорджи — прекъсна я Джеймс.

— Но има голяма надежда… — поде Рослин.

— Не чак толкова голяма, скъпа — намеси се Антъни.

И двете съпруги изгледаха намръщено съпрузите си, но замълчаха. Разбира се, по-късно, когато останат насаме, ще има какво да им кажат.

— Чудя се защо Келси не ми спомена за прадядо си, когато ми разказа всичко… е поне по-голямата част — обади се Реджи.

— Да не би да искаш да кажеш, че си знаела, че Келси е дъщеря на граф Лангтън? — Дерек възмутено впери поглед в братовчедка си. — И не си си направила труда да ми кажеш?

Младата жена се размърда неловко, но се опита да му обясни:

— Тя ме накара да й обещая, че няма да кажа на никого, особено на теб, Дерек. Да не мислиш, че ми беше лесно да пазя подобна тайна от теб? Щях да полудея, след като знаех истината, а не можех да я изтъкна като аргумент по време на… ъъъ… дискусията миналата вечер.

Лицето на Елизабет леко се смекчи и тя погледна по-дружелюбно към младата жена. Щом Келси й се е доверила, значи сигурно я харесва.

— Келси не знае кой е бил прадядо й — обясни тя на Реджи. — Затова не ви е казала. Той почина доста преди тя да се роди и двете със сестра ми решихме да не я обременяваме излишно с мисълта, че тя е тази, която трябва да роди следващия наследник на Райтън. Това измъчи нашата майка, която роди само две дъщери, а след това и сестра ми, която също роди две дъщери, а пък аз за съжаление нямам деца.

— Хрумвало ли ви е лейди Елизабет, че вашата племенница е погубила шансовете си за подходящ брак? — предпазливо попита Джейсън.

— Разбира се, че ми е хрумнало. Затова, ако имах пистолет, щях да застрелям онзи глупак, моя съпруг, когато ми призна какво е направил.

— А защо е трябвало да го прави?

— Келси и по-малката й сестра Джийн дойдоха да живеят при нас след трагичната смърт на родителите им. Онзи глупак е убедил нещастното момиче, че сме разорени и че ако не си плати дълговете, ще ни изхвърлят от къщата. Келси не е могла да понесе тази мисъл и решила да се жертва, за да заплати дълговете на Елиът.

— Да не би да искате да кажете, че тази жертва не е била необходима?

— Разбира се, че не… въпреки че съпругът ми не го знаеше. Но когато се омъжих за него против желанието на родителите си, моята майка ми даде доста голяма сума и ме посъветва да не казвам на Елиът, и до ден-днешен аз не съм му казвала. След като заговорихме за това. — Жената извади кесия и се приближи към Дерек. — Предполагам, че това ще е достатъчно…

— Не искам парите ви — рязко я прекъсна младият мъж.

— Това не ме интересува. Ще ги вземете. — Хвърли кесията на дивана зад него. — Келси повече няма никакви задължения към вас. Тя ще се върне у дома с мен.

— Не.

— Моля?

Той се изкашля.

— Може би бях малко рязък.

— Малко ли? — захили се Антъни.

— Не е ли по-добре да не се намесваме, старче, и да оставим момчето само да се оправи — предложи Джеймс. — Тъкмо взе да става интересно.

Елизабет студено ги изгледа, а Джейсън замърмори смутено:

— Това са моите по-млади братя… които рядко се държат сериозно.

— Тъкмо обратното, Джейсън — възрази Джеймс. — И ако искаш моето сериозно мнение…

— Не го искам — сряза го брат му.

— И аз не съм съгласен с теб, Джейсън… Мили боже, но това означава, че съм на едно мнение с Джеймс! — с престорено отвращение възкликна Антъни. Пипна се по челото и изохка: — Ами да, имам температура, сигурно съм се заразил от Джудит.

Джеймс изсумтя, а Джейсън предупредително изръмжа. Едуард, който досега бе слушал мълчаливо, се намеси:

— Стига, Тони. Не е нужно да се държиш като шут.

— Страхотно! — гневно възкликна Реджи. — Точно сега ли е времето да се заяждате?

— Не се сърди, хлапенце — дяволито й намигна Антъни. — Просто искаме да дадем време на Дерек да се окопити.

— О, в такъв случай можете да продължавате.

— Благодаря ти, чичо Тони, но не е необходимо — заяви той и се обърна към гостенката: — Лейди Елизабет, не мога да кажа, че съжалявам, което навярно ще ви изненада, защото, ако не бяха затрудненията на съпруга ви, може би никога нямаше да срещна вашата племенница.

— Това е много егоистично от ваша страна, млади човече — остро го прекъсна тя.

— Така е, но разбирате ли, аз я обичам. И искам да се оженя за нея.

Елизабет примигна. Не бе очаквала такъв развой, както и не бе очаквала, че Дерек Малъри ще се окаже изключително красив и обаятелен млад мъж. Беше дошла с намерението да му даде да се разбере и да стори всичко необходимо, за да измъкне Келси от лапите му, а сега не беше убедена, че точно това трябва да направи.

— Знае ли Келси, че искате да се ожените за нея? И какъв е отговорът й?

— Тя ми отказа.

— Защо?

— Заради скандала.

— О, да, скандалът, който може би няма да се избегне. Споменах ли ви, че освен титлата, синът на Келси ще получи огромно богатство и обширно имение? Какъвто и скандал да се свърже с името й, няма да е никак трудно да й намерим съпруг.

— В нашето семейство вече има прекалено много скандали — изрече с раздразнение Едуард. — И със сигурност не се нуждаем от повече богатства.

— Значи това е мнението на всички ви? — презрително изсумтя Елизабет.

— Не, не е вярно — твърдо отвърна Дерек и намръщено изгледа чичо си.

— Синът ми е абсолютно прав. Аз съм съгласен да се ожени за момичето.

Всички в стаята впериха смаяни погледи в Джейсън. Настъпи тишина.

— За бога, Джейсън, не знаех, че е толкова лесно да те убеди човек! — чу се изненаданият глас на Джорджина.

Джеймс изсумтя.

— Не гледай към мен, Джорджи. Не съм аз причината да си промени мнението.

— Джейсън да бъде убеден лесно? — намеси се и Антъни. — Само ако съпругът ти е използвал юмруците си, скъпо момиче, а не виждам следи по тях.

— Това е абсурдно, Джейсън. — Едуард най-сетне се бе съвзел от шока. — Не ти ли идва наум, че известното й име ще направи скандала още по-голям?

— Сигурно си прав — съгласи се брат му. — Но аз вече промених мнението си и нямам намерение да го променям отново, само защото тя се оказа дама. Реших, че дължа на Дерек подкрепата си в тази трудна ситуация. Не искам той да повтаря моите грешки.

— Какви грешки? — попита Едуард.

— Това е нещо между Дерек и мен. Ако момичето е съгласно да се омъжи за него, аз ще им дам благословията си.

Дерек не благодари на баща си за изненадващата подкрепа, ала гневът, който изпълваше сърцето му, започна да се стопява. Струваше му се, че на гърлото му е заседнала голяма буца, затова той се изкашля няколко пъти, преди да се обърне към Елизабет:

— Ако дойдете с мен, аз ще ви заведа при Келси. Може би ще я убедите да се омъжи за мен.

Жената сърдито отвърна:

— Само ако реша, че е за нейно добро. Обаче, след като изслушах различните мнения на роднините ви, млади човече, не съм сигурна, че е така.